Автор: Тамара Чакърова

Майското слънце се е запътило към залеза си. Изпаренията от солниците се надпреварват кое ще се превърне в по-пухкаво облаче и ще заеме по-наперено мястото си в небето над Трапани. Морската вода в солниците до свечеряване е сменила баграта си от тъмно синьо в лилаво, всички нюанси на розовото, та до бяло, набъбнало от напъните на солта.

Салво – стар рибар и уважаван райс – командващ тонаротите (рибарите на риба тон) погалва с типичен негов жест брадата си, наблюдавайки морето...Мрежите, като примка точно на маршрута на рибата тон при Фавиняна*, отдавна са поставени. Лабиринтът*, завършващ неминуемо в последната – фатална камера, е спазил плетеницата си. Тръпката от предстоящото насища въздуха и напряга нощта... Матанцата* вече е поръчана. 

Събуждащото се майско слънце все още съвсем полека милва хоризонта, когато лодките, завързани една за друга, вече прорязват с дирята си морската шир като странна черна процесия, коронясана от една единствена моторница. Изведнъж шествието спира, във въздуха се извисява кръста на Свети Петър – пазител на тонаротите – започва молитвата*. Тишината настръхва от гласа на Салво, който напява с дрезгав глас светите думи. Рибарите му отговарят в молитвен хор, посветен на Царицата Пазителка – Мадоната на Трапани, на Христос - сътворил рибата в морето, на Свети Джузепе - носещ богат улов. Молитва за берекет и улов без човешки жертви. Улов, достоен за трудови хора, борещи се в морето за хляба си, хора благодарни за рибата, която техният Господ им дава... Молитва за поздрав, но и за кървав танц.

Лабиринтът вече е поел жертвите си. Лодките се нареждат по обичайната си схема, повелена от традицията. Всеки знае мястото и задължението си. Движенията са бавни и прецизно пресметнати. Усещането за смърт сякаш витае навсякъде. Само една от лодките маневрира, за да провери лабиринта и да осъществи връзката между отделните сектори, а Салво – командира, дава заповеди за последователното отваряне на камерите, една след друга, напътствайки огромните сребристи риби към онази, наречена „камера на смъртта”. 

Лодките вече са образували прочутия „квадрат” очертаващ камерата на смъртта (camera della morte). Викът на Салво отеква зловещо в тишината: „Асума!”, и четиридесет силни мъже, като редица от изправени на борда тъмни силуети, започват да издърпват мрежите, отваряйки фаталната трета камера. Движенията се забързват, извайвайки формата на съвършен синхрон. Маневриращата лодка – вашело, затваря окончателно магическия квадрат на матанцата.

Танцът започва да се ражда в мелодията на песен. Рибарите запяват „Лина, Лина...” – младата красива и богата девица, която все още няма жених... Ако уловът е богат, райс-а (командирът им) ще се ожени за нея... Мрежите са почти издърпани, рибарите са като омагьосани в движенията и песента си. Водата завира, посребряла от телата на многобройните риби. „Квадратът” от лодки продължава да се свива около смъртната камера, а в погледите на мъжете проблясва тихо безумие. Мирише на смъртна битка.

Пасажът в тясната водна камера е голям – около 150 риби тон, обезумели от близостта си, мятащи се в предсмъртна лудост. Нажеженият от възбуда въздух се прорязва от ръката на Салво, който я повдига бавно в знак за начало на матанцата. „Спара а тунина!” – “Убий рибата тон!” - викат мъжете. Острите железни брадвички, закачени за дългите пръти, заиграват танца си, забивайки се зловещо в телата на рибите, които се мятат все по-бясно. Врящата запенена вода се обагря от краската на кръвта. Кървавият танц е в разгара си. Морето се тресе от ударите на здравите като стомана перки* на рибата тон.

Изведнъж ударите на рибарите спират, и те като че ли се отдръпват в унеса си. Дишайки дълбоко нито един от тях не помръдва опулените си от гледката очи. Умиращите риби доиграват смъртния си танц...

Десетина минути и всичко е по-спокойно. Този път заиграват куките – рибарите, групирани по четирима, започват да издърпват полу-умрелите риби. Първо по-малките, после по-едрите...Лодките натежават една по една. Мрежите се спускат отново на тридесет метра в очакване на нови пасажи. Кървавата буря вече утихва... И този път уловът бе успешен.

Салво е останал последен с лодката си при мрежите. Погледът му шари по все още кървавата водна бразда, а ръката погалва с типичния си жест, уморено, но доволно брадата му.

Бележки

* 99% от сицилианците са католици – истински вярващ и набожен народ. Молитвата е част от ежедневието им.

*Сицилианците използват древен метод на улов на риба тон, чиято традиция е останала от дедите им, които пък са го научили от арабите през 9 в. Използват се около 10 км мрежи, 450 котви и тяги, около 6000 каменни тежести, 3500 малки шамандури за обозначение на мрежите. За подготовката и поставянето на системата от мрежи е необходим месец. Прибирането и складирането им изисква съответно същия период от време. Този метод на риболов на риба тон няма алтернатива в сицилиански води, тъй като „червената” риба тон не реагира на примамки в периода май-юни, когато хвърля хайвера си.

*Фавиняна (Favignana) е най-големият от групата на Егадските острови в западното крайбрежие на Сицилия. Единствено в морето между Трапани и Егадските острови се е запазил риболова на риба тон в днешни дни.

*Около 60-метрово течение отнася рибата тон в сицилиански води между май и юни. Специалният лабиринт (система от мрежи) се поставя точно там, където минава течението и където е обичайният маршрут на пасажите на дълбочина около 30 м. Състои се от входна камера, представляваща дълъг коридор, междинна камера, отвеждаща ги към последната трета камера – „камера на смъртта”. Камерата на смъртта е широка 10 м, дълга 20 м и дълбока само около 2 м.

*Перката на рибата тон е остра като нож и здрава почти като стомана. Способна е да убие човек. Тонаротите (рибарите на риба тон) трябва да бъдат много внимателни, както при самата матанца (mattanza), така и когато полуумрелите риби вече са в лодката, където все още мятат перките си.

Любопитни факти

Около 90% от т.н. „червена” риба тон, която се лови в сицилиански води, се откупува за японския пазар – след разфасоването й заминава замразена директно за Токио. „Бялата” риба тон, която се лови от японците, пък се предлага основно на италианския пазар като консерви.

Рибата тон е рекордьор „на квадрат“ – развива най-висока скорост при рибите и е най-издръжлива на дълги разстояния. Тялото на перфектния плувец се състои от 75% мускули, които му позволяват да развие до 90 км/ч. За близо 15 г. Рибата тон преплува около 1,5 милиона километра между Северно море и Норвежките фиорди, където ловува, до сицилиански води, където хвърля хайвера си.

Хайверът на рибата тон се нарича „ботарга”. Приготвя се като се осолява, пресова и се изсушава на слънце. Обикновено се настъргва и в този вид се продава в стъклени бурканчета като скъп местен специалитет. Изсушеният хайвер може да бъде покрит с тънък восъчен слой и да се съхранява по този начин. Поднася се основно настърган към порция спагети с масло или нарязан на тънко като предястие. Смята се за един от най-силните афродизиаци.

Водеща снимка: Ленард Фрийд, Италия, Сицилия, лов на риба тон през 1975 г.. pinterest.

За автора:
Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.