Автор: Валентина Вълчева

Трябва да съм била на около двайсет и пет години. Стриктна съм дори на тази възраст, по отношение на здравето си, та съм си записала час за рутинен преглед при гинеколог. Не я познавам. Попадам там по волята на случайността и на една достолепна дама от регистратурата на ДКЦ-то.

Прегледът минава както и очаквам („Всичко е ОК. Нищо ти няма, екстра си.”), след което обаче тя ме заковава с въпроса:

- За деца мислиш ли вече?
- Не. – отговарям чистосърдечно.

Не смятам за нужно да ѝ обяснявам, че на тази възраст самата аз все още се чувствам малко недорасла. За Бога, все още ми харесва да гледам „Ну, погоди”. Какви деца, какви пет лева?!

И докато аз наивно вярвам, че с това темата е приключена, насреща ми внезапно се отприщва същински Ниагарски водопад от думи, съвети и възмущение:

- Как така не? На тия години за кога още мислиш да чакаш? Да не искаш да раждаш на четиресет? Вие момичетата днес, май не разбирате, че като минете трийсет, вече сте изпуснали влака. На твоята възраст трябва вече да си родила поне веднъж, че животът ти да има смисъл. Иначе какво? Дискотеки, купони, работа, учене… Не знаете вие какво е да се сетиш на късни години, а вече да не ставаш за тая работа… Аз на двайсет и четири съм родила малката си дъщеря, а ти…

Мигам стерео и даже забравям да си обуя обувките, преди да предприема тактическо отстъпление към вратата, че току-виж ме е подбрала с поучителен пердах например.

Ле-ле! Наистина е бясна! Изнизвам се, докато тя все още пръска високоволтови искри от възмущение по адрес на днешните момичета, като цяло, и на мен - в частност.

Когато затварям вратата, кръстосвам пръсти и се заричам:

„Никога вече!”

Не и при нея.

Ноооо…

Правилно си го е казал народният мъдрец: „Никога не казвай никога!“

Петнадесет години по-късно, вече на 39 плюс, съм бременна за втори път, в шестия месец съм някъде, и ми се налага преглед. За болничен, не че нещо… И се оказвам не при друг, а при същата тази жрица на Асклепий.

Още щом я виждам на вратата ми става ясно – пак ще има лекция. Сега пък ако не ме набие с обувката си, че съм се сетила на тия години да раждам, вместо вече за внуци да мисля… Прегледът минава както се очаква. Нищо ново, нищо обезпокоително. Гади ли ти се? Не. Колко си качила досега? Толкова и толкова. Вземаш ли някакви медикаменти? Не.

И кулминацията: На колко си години? В един идиотски миг сериозно се зачудих дали да не излъжа и за пръв път в живота си да се подмладя с едни десетина години…

После обаче реших да рискувам:

- На трийсет и девет.

- Чудесно! – започва едно одобрително кимане насреща ми. - Това първо детенце ли ти е?

- Второ.

- Голямото на колко е?

- На три.

- Прекрасно! Идеалната разлика!... Да ти кажа, момиче, безкрайно се радвам на такива като тебе, дето подхождат към раждането на деца с разум. За мен идеалната възраст за раждане на дете е след трийсет. Тогава вече имаш и емоционалния, и умствения капацитет да гледаш един човек, и да го направиш наистина полезна личност. А те другите какво? Завършат гимназия и хукнат да раждат на по деветнайсет-двайсет. Още неизлезли от детската си стая при мама и тати, хал хабер си нямат какво е то да гледаш едно дете (ама както трябва), живее им се, дивее им се… Реват после и се тръшкат, че им се ходи по дискотеки и екскурзии, зарязват си децата, тормозят ги, изнервени, лабилни… Браво на теб! Сега на четиресет тъкмо ще се радваш на детето си, както трябва да бъде.

Мигам пак „умно” и не смея да дишам даже. Къде от изненада, къде от страх да не предизвикам превключване на другата вълна… Брей, да му се не види! А иначе не вярвам в идеята, че човек се променя, докато е жив. Явно съм в грешка – променя се, някои даже към добро. Тръгвам си порядъчно объркана. В главата ми се размотават неорганизирано някакви въпросчета-закачки по темата: за рисковете от не помня какви заболявания например, за митичното намаляване на фертилността… По отношение на това, последното, мога да кажа, че на тази почти "библейска" възраст – тридесет и девет – успях да забременея буквално от втория опит, та…

Вече в коридора започвам да се хиля като ряпа. Какво пък? Бременна съм, според някои си ми е кажи-речи време за старческата деменция, така че простено ми е. Значи какво излиза? На двайсет и пет бях безнадеждно окъсняла, но на четиресет вече съм улучила момента с точността на снайперист. Ти да видиш!

После се сещам за всички онези, които от има-няма двайсет години не спират да проявяват любопитство и загриженост, относно репродуктивните ми планове, и са обсебили ролята на личния ми биологичен часовник, макар че дори майка ми се отказа около тридесетата ми година. Що цъкане, що поучения, що непоискани и непослушани съвети за това време съм преживяла… И що чудене на тия в коя точно работа им влиза аз мисля ли за деца или съм решила да си мухлясвам стара мома…

Ако обаче трябва да съм сериозна, не бих си позволила да агитирам в полза на късното раждане. Не за друго, а просто защото наистина не съм си поставила за цел да навлизам в подробностите за ползите и рисковете. Незнанието със сигурност не е оправдание, но често пъти осигурява един особен вид спокойствие. Не ти се налага да мислиш за безкрайните рискове и да си докарваш по три панически атаки на ден от притеснение. Дето се вика - приготви се за най-лошото, очаквай най-доброто!

По-скоро бих застанала зад раждането по принцип. Все едно кога, все едно как, все едно колко пъти… Просто да се случи и всичко да е наред!

Препоръчваме ви още:

Моля, не ни учете кога да раждаме 
Черешов мармалад или как раждат оптимистките? 
Помощ, ще раждам!

или Какво е общото между преговорите с въоръжен престъпник и с малко дете?

Представете си следната ситуация: вие трябва да преговаряте с емоционално нестабилен престъпник и да го убедите да освободи заложниците, да предаде оръжието си и да излезе с вдигнати ръце. Сложно е. В такива ситуации обикновено се търси намесата на професионалисти, които са преминали специална подготовка. Родителят на едно 3-4-годишно хлапе обаче знае точно за какво става дума и без да е бил „гласът от телефона“ при банков обир. Той може съвсем реалистично да си представи с какви трудности се сблъскват „колегите“ му, дори може да им подскаже стратегии, за които никога няма да се сетят. Ето няколко доказателства, че между вашето хлапе и банковия обирджия има доста общи черти.

Когато обсъждате условията на капитулацията списъкът с изисквания непрекъснато расте.
Детето: „Искам на влакчето.! Искам шоколад! Искам тази количка! Искам при баба! Не искам при баба!“
Престъпникът: „Искам 1 милион долара… и жена ми да се върне при мен… и да говоря на президента на страната…“

Дори да получи това, което е пожелал, искащият все е недоволен и отказва да се предаде: „А защо това пони не лети, нали е летящо? А защо във филмчето летеше? Купи ми летящо!“ При това вашият малък „престъпник“ изобщо не се интересува, че такава играчка принципно не съществува, както за въоръжения психопат няма никакво значение, че полицаите не могат да му осигурят хеликоптер и един милион долара в злато за пет часа.

Понякога ви се струва, че преговорите вървят гладко, но внезапно настроението се мени и всичко трябва да започне отначало. Всеки родител знае, че ако случайно му се е получило да отвлече детето от истерията, това не значи, че тя е приключила и няма да избухне отново. Просто е отложена за по-късно, при това за момент, в който най-малко очаквате.

Дори да искате едно и също, може да се окаже, че да намерите компромисно решение е много трудно. Може да сте се договорили да отидете до баба, защото детето много иска да я види, и по средата на пътя да се окаже, че то желае да й гостува, за да поплува в надуваемия басейн, нищо, че междувременно е започнало да мръква, а баба му няма басейн.

В основата на всички преговори е балансът между заплахите и отстъпките. Никой не знае тази истина по-добре от родителя. Ако окажеш твърде силен натиск върху детето, ще провокираш истерия и непослушание. Ако си твърде отстъпчив, детето ще се качи на главата ти. Затова преговорите от типа „ако пуснеш 10 заложника, ще преговаряме за условна присъда“ са познати на родителите не само от филмите.

Във всички тези ситуации има нещо общо – родителят, както и парламентьорът, през цялото време трябва да бъде съвършено спокоен, да говори уверено, да не се поддава на провокации, да не се отклонява от темата и да не допуска нови претенции. Само тогава ще може да се надява на успешен изход от преговорите.

Източник: papatoday

Прочетете още:

Не е лесно! 
Пазаруване с деца 
Желязната детска логика

За пета поредна година, в 5 града от страната, ще се проведе националната еко кампания „Стара хартия за нова книга“.

От 9 до 24 септември в Хасково, София, Русе, Пловдив и Бургас всяко дете, което доведе възрастен придружител с поне 5 кг стара хартия за рециклиране, ще получи нова детска книга по избор. Тази година основен символ на кампанията е Пърси Джаксън. 
"Децата и природата са два от основните фактори за бъдещето на Земята. Малките хора трябва да се научат да обичат и пазят нашия общ дом. Ако в ранна възраст разберат защо е важно да се рециклира, ще възпитаме едно по-отговорно бъдещо поколение. Затова е важно децата да се потрудят да съберат сами необходимите килограми хартия, а после и да ги предадат. След това ще могат да изберат своята нова книжка, защото усилията трябва да се ценят, трудът трябва да се възнаграждава, а посещението на подобна кампания ще донесе чувство за значимост и желание да продължават да правят добрини.", категорични са организаторите на еко инициативата.
Миналата година се включиха над 8 000 деца от четири града, които успяха да съберат 40 тона хартия за рециклиране. над 10 000 книжки намериха новите си собственици.

Ето и датите на инициативата в различните градове:

Хасково - 09.09.
София - 10.09.
Русе - 17.09.
Пловдив - 23.09.
Бургас - 24.09.

Препоръчваме ви още:

Пет книги за диалог с тийнейджърите 
Книгите, които децата ни ще обикнат 
10-те права на малкия читател

Тръгването на ясла или детска градина е семейно събитие. Преживява се еднакво драматично и от децата, и от родителите. Но ако си помогнем отрано, можем да направим процеса на адаптация по-лек и кратък. Законодателството ни позволява прием в детска ясла след навършване на три месеца от раждането, но едва ли има родител, който би пуснал детето си в тази възраст. Обикновено това се случва след навършване на година-година и половина, ако майката трябва да се върне на работа, а няма друга алтернатива за отглеждането му.
Как да сме сигурни, че детето е готово за тази стъпка? Ако отговорът ви на следните въпроси е утвърдителен, имате основание да мислите, че детето ще понесе добре промяната.
Умее ли да установява предметно взаимодействие, инициативно ли е в общуването, търси ли помощта и поощрението на другите?
Стреми ли се към самостоятелност? Играе ли само, макар и за кратко?
Владее ли необходимите за възрастта му навици за самообслужване – хранене с лъжичка, пиене от чаша, сваляне и вдигане на гащичките?
Може ли да се грижи за играчките си, да ги пази, прибира, носи със себе си?
Търси ли контакт с непознати възрастни?
Интересува ли се от другите деца?
Умее ли да играе до някой друг и да споделя играчките си?

Какво можем да направим, за да подготвим детето за яслата

Дневен режим
Добре би било да се запознаем с режима в яслата и да се опитаме да се придържаме към него, колкото е възможно по-отрано. Основните трудности най-често възникват заради това, че биологичният часовник на детето е „настроен“ по друг начин. 

Позитивна нагласа
Можем да бъдем много полезни за детето си, ако му създадем подходяща нагласа към промяната, която предстои – яслата е хубаво място, заниманията в нея са интересни, играчките – красиви. Така ще събудим любопитството и ще създадем позитивно очакване у детето.

Социализация
Ако детето няма братя или сестри и не е свикнало да бъде в обкръжението на много хора, ще трябва да помислим за възможност да общува по-често с другите – разходките в парка, игрите на детската площадка могат да помогнат за по-лесната социализация на мъника. Можем да му покажем и яслата, в която ще бъде приет, да разгледаме двора и (ако има такава опция) да го пуснем да поиграе с другите деца вътре. Виждайки, че ние сме наблизо, ще може спокойно да се впише в групата. Когато детето има макар и малък опит в общуването, не се плаши от непознатите деца или възпитатели, много по-лесно и по-безболезнено се адаптира в новата среда.

Хранене
Кърменето е полезно. Никой не оспорва този факт. Но ако сме решили да дадем детето в ясла, би било добре да го отбием (поне месец преди това) или поне да елиминираме дневните кърмения. Мъникът, който все още е поставян на гърда, има много силна връзка с майката и раздялата с нея е винаги драматична. Добре е научим детето да си служи с чашка и лъжичка. Според наблюденията на възпитатели, много деца днес тръгват на ясла с все още неформиран дъвкателен или гълтателен рефлекс, което затруднява приема на храна в яслата. Това се случва, защото са получавали дори кашата от шише с биберон, не са били хранени с лъжица, не са пили от чаша. Подобни обстоятелства усложняват привикването към новите условия. Детето може трайно да откаже да яде. Затова възпитателите препоръчват да му създадем тези навици, преди да го дадем в ясла.
В други случаи детето не е научено да се храни на маса. Обикновено вкъщи то е непрекъснато в движение, а мама или баба вървят след него и подават храната с лъжица, защото иначе малкото отказва да яде. В яслата това не може да се случи, но на възпитателите се налага да го отучват от вредните навици. Мъникът се съпротивлява, отказва да седне, не разбира защо не го хранят така, както е свикнал. Затова трябва да го научим да се храни с останалите, без допълнителни стимули като телевизия, книжка или играчка. Той трябва да разбере, че храненето е сериозен процес, който няма нищо общо с играта. Добре е да сме захранили детето с всички основни продукти (според възрастта), преди да постъпи в яслата. Непознатата храна често предизвиква отказ, а гладното дете е нервно и капризно. Можем дори да приготвяме някои от традиционните за детското заведение ястия. Колкото по-малко непознати обстоятелства – толкова по-лесна адаптация. 

Хигиенни навици
Много деца ходят на ясла с памперси и това не е проблем. Проблем е, ако нямат навици за ползване на гърне. В детското заведение малчуганите се поставят на гърне в определени часове. Ако детето ни не е свикнало с гърнето, може да се изплаши, да откаже да седне, да изпадне в истерия. Затова е добре да го запознаем с него, преди да тръгне на ясла. Да му създадем навици за сядане преди и след сън и хранене, както се прави в яслата. Така мъничето ще е уверено и спокойно.

Дневен сън
Много важен момент в режима на детето е дневният сън. Той осигурява нужната почивка от психическото и физическо натоварване. Ако не се е наспало, мъничето става нервно, капризно и това се отразява на общото настроение в групата. Някои от децата са свикнали да бъдат приспивани, опция, от която не могат да се възползват в яслата. Затова е добре да научим детето си да заспива само през деня. 

Навици за самообслужване
Те, разбира се, са функция на възрастта, но колкото по-рано ги изградим у детето, толкова по-лесно ще му бъде да се справя в нова среда. Можем да го научим самостоятелно да сваля и вдига гащичките, да си обува пантофите, дори да си мие ръцете преди и след хранене.

Здравен статус
Практиката сочи, че децата, които за пръв път постъпват в ясла, заболяват от остра респираторна инфекция между 5-ия и 7-ия ден след постъпването си. Някои специалисти дори препоръчват от 4-ия до 10-ия ден детето да си остане вкъщи. Особено важно е да се осигури пълноценна почивка на мъничето, след прибиране у дома. Можем да си спестим първоначално продължителния престой на детската площадка, ходенето на гости или посрещането им вкъщи. Не е нужно да претоварваме детето с нови впечатления и без това има достатъчно.

Какво още можем да направим, за да улесним процеса

Практика е родителите да се запознават с изискванията към подготовката на детето. От яслата ние получаваме подробни инструкции какво трябва да съдържа ежедневният му багаж, информирани сме за дневния режим, можем да разберем какво ще е седмичното меню; предупредени ме за всички необходими документи и изследвания, които трябва да бъдат подготвени. Наше задължение е да информираме персонала, ако детето има някакви специфични навици, ако има проблем с дневния сън или храненето, ако е чувствително към някои храни. Доброто взаимодействие с възпитателите е от полза за детето. Затова можем да използваме всеки удобен случай, да се интересуваме какво е поведението му, среща ли трудности в приспособяването, какви занимания се провеждат с малчуганите.

Какви са фазите на адаптация според психолозите

Адаптацията в ранна възраст протича по-болезнено. Този период е изпълнен с емоционално напрежение, безпокойство, несигурност. Възможно е детето да плаче, да се стреми към контакт с възрастните или да страни от тях и от другите деца. Социалните връзки в този период са нарушени. При всяко дете процесът на привикване е с различни темпове. Има три степени на адаптация – лека, средна и тежка. Леката адаптация продължава две-три седмици. Детето лесно се приспособява към яслата, чувства се спокойно в групата, има добър апетит и е активно в отношението си към околните. Връзките му с децата, персонала и с близките не се нарушават.
При средна степен на адаптация нарушенията в общото състояние на детето и в поведението му са по-ярко изразени. Позитивното настроение, апетитът и сънят на малчугана се възстановяват след 35-40 дни. В периода на привикване той е раздразнителен, често хленчи, снижава се активността му, не желае да последва новото си обкръжение, не общува с възрастните и децата, не използва говорните навици формирани до момента. Това може да продължи месец-месец и половина.
Тежката адаптация може да е съпроводена с продължително боледуване, защото тревожността и напрежението от новото и непознатото влияят на общото физическо и психическо състояние на детето. Могат да възникнат ситуации, при които детето се държи неадекватно. В подобни случаи се препоръчва то да бъде оставяно в яслата за по-кратък период и времетраенето на престоя да се увеличава постепенно. Детето има нужда да разбере, че макар мама го напуска за малко, винаги се връща при него. В този период мъничето се нуждае от емоционален комфорт, затова в семейството си трябва да се чувства спокойно. Не бива да бъде подлагано на допълнителни промени в дома. И без тях новостите в живота му са достатъчно.

Обикновено децата свикват с яслата за две-три седмици. В това време опознават новата обстановка, учат се да ползват гърне, да се хранят сами, създават първите си контакти и добиват увереност, че мама винаги ще дойде да ги прибере.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Лесна адаптация в яслата - мисията е възможна
За правата, правилата и границите 
Кой как отглежда децата си по света 
Как да научим детето на търпение

„Биологичният ти часовник тиктака.“, „Кога да очакваме попълнение в семейството?“, „Не е ли късно да раждаш на твоята възраст?“ Подобни въпроси потискат жените и им пречат да вземат осъзнато решение за раждането на дете. Такива емоции са съпътствали и майчинството на Мишел Хенсън, автор в Guardian. Мишел била много възмутена, когато лекарка, специалист по репродуктивна медицина, посъветвала жените да раждат преди 25, наричайки късните майки с популярния термин „сандвич поколение“. Това предизвикало журналистката да напише коментар със заглавие „Можем ли да спрем да казваме на жените кога да имат бебета?.“

Последното, което една жена иска да чуе, е съветът кога да роди. Неотдавна д-р Джилиан Локууд, медицински директор на Мидлъндският център по безплодие във Великобритания направи точно това. Тя посъветва жените да раждат „навреме“, около 25-та си година. Към обичайните аргументи за „биологичния часовник“, тя добави още един – ще се натоварят с твърде много семейни проблеми.

Според д-р Локууд, с късното раждане ние се обричаме на живот в средата на „сандвич“ от три поколения. Трябва да се грижим за малките си деца и за вече възрастните си родители. Животът ни се превръща в безкраен поток от смяна на пелени за деца и възрастни, тикане на детски и инвалидни колички, от капризи и проблеми на безпомощните ни близки. Говорейки за стреса, на който ни подлага този начин на живот, Джилиън Локууд не пести черните краски. Ще ни е тежко? Знаем това и преди тя да ни го каже. Благодарим и на експертите, които не спират да ни предупреждават за рисковете на късната бременност. Ние нямаме нужда от още натиск, срам и страх да не „проспим“ шанса си да станем майки.

Ако жената е решила да роди деца по-рано – да ражда. Но всички ние знаем, че това невинаги е възможно. Може да нямаме достатъчно средства, за да вземем такова решение в момента; може да нямаме надежден партньор. Да отглежда детето си като самотен родител не е по силите на всеки. При това, продължават да ни внушават, че животът няма смисъл без деца. В допълнение към бъдещите „трудности“ жената, която не е успяла да роди до 30-та си година, се чувства пълен аутсайдер - приятелките й, повечето с по едно, две или три деца, непрекъснато говорят за щастието да си майка и съвсем естествено смятат своя избор за единствено правилния.

Все пак в нещо д-р Локууд е права. Статистиката показва, че броят на жените, родили на 40, се е удвоил от 1990 година насам. Същото се констатира и при 30-годишните. А при 25-годишните тенденцията е точно обратната. И все пак аз мисля, че няма за какво да се притеснявам. Да бъдеш част от „сандвич поколението“ не е толкова лошо. Повярвайте ми, знам за какво говоря. Минала съм през това.

Майка ми ме е родила на 37. Аз станах родител на същата възраст. Когато дългоочакваната внучка най-сетне се появи, баба й беше все още бодра и активна. Баща ми доживя до 87 години, а майка ми до 98. Да, оказах се в същата ситуация, която социолозите наричат „сандвич поколение“. Но това е просто друго определение за голямо семейство, в което различните поколения живеят заедно. Ще ни се наложи да свикнем с тази ситуация. Днес хората живеят по-дълго. Хубавите домове за възрастни са твърде скъпи, а и ежедневието в тях никак не е весело. Да живеем всички като едно голямо семейство, разбира се, не е много комфортно. Но има ли семеен живот без битови неудобства? Ще свикнем да ни е тясно и шумно, ако връзката помежду ни е здрава и любяща.

Моите родители ми помагаха и ме подкрепяха. Нито веднъж не ме упрекнаха, че така и не се омъжих. Обожаваха внуците си. В някои семейства родители и деца се ненавиждат. Някои майки отхвърлят всякакви съвети от собствените родители. Има семейства, в които се води истинска война, и всеки се опитва да наложи правилата си на другия. Но каква в случая е връзката с възрастта? Нима младите двойки с деца, на които се налага да живеят с родителите си, не се сблъскват със същите трудности?
Не казвам, че късното майчинство не създава проблеми. Но хайде да признаем - когато и да решим да раждаме, проблеми все едно ще има. Затова задачата на специалистите е да ни дадат максимум полезна информация. Ние очакваме от тях да ни представят възможностите и да ни помогнат да направим избор сами. Не желаем да ни насочват към този, който смятат за правилен, жонглирайки със страховете и предразсъдъците ни.

Препоръчваме ви още:

Въпросите, които всяка бъдеща майка си задава 
Да дариш живот 
Късните деца

или Кажи ми коя зодия си, за да ти кажа какъв шофьор си

В застрахователната компания Insurance Hotline открили пряка зависимост между зодиакалния знак на водача и шансовете му да попадне в пътно-транспортно произшествие (ПТП) или да наруши правилника за движение. За да удостоверят верността на своята теория, специалистите изследвали 100 хиляди досиета на свои клиенти, за наличие на глоби и данни за катастрофи. Както установили експертите, най-рядко нарушават правилата и попадат в авария Близнаците (11-то място) и Лъвовете (12-то място).
Към изследването, което по думите на авторите му започнало на шега, все пак било подходено професионално – според критериите, споменати по-горе, през последните 6 години.
Събраният от авторите на експеримента материал, послужил за издаването на книга, написана от бившия президент на компанията Лий Романов: „Бях потресена от резултатите от нашата работа.“ – признава тя пред Ройтерс, добавяйки, че дори възрастта не е толкова определяща за вероятността от ПТП, колкото зодиакалният знак. 
Анализирайки резултатите от своето изследване, канадските застрахователи дори се замислили – дали не е по-добре стойността на застрахователната полица да се определя от зодиакалния знак, а не от възрастта на шофьора.

В този случай първите претенденти за повишаване на цената на застраховката са Везните (1-ва позиция) и Водолеите (2-ра). Точно тези два знака са признати за „най-аварийни“ и най-недисциплинирани на пътя. Те са с най-голям брой нарушения и произшествия сред проучените 100 хиляди досиета.

Не помага на безаварийното пътуване и ината на Овните (3-та позиция). Познатата от детството му фраза „аз съм пръв“ не губи актуалност цял живот и рано или късно му създава неприятности, поясняват експертите.

А романтично настроените Риби (4-та позиция), които могат да мечтаят при всякакви обстоятелства, съветват да бъдат по-внимателни, когато се движат в „реалния свят“.

Стихията на Скорпиона (5-то място) са магистралите, където шофьорът се чувства по-уверено... докато някой не го изпревари. На такива „колеги“ Скорпионът не прощава и веднага започва гонка.

Проблемът на Телците (6-то място), освен ината им, е непреодолимото желание да минават на червено. И няма нищо учудващо, че реагират като бичета, на които е показан червения плащ.

Стрелците (7-мо място) са добри шофьори, които знаят, че в задръстване е най-добре да оставиш безразсъдството на професионалистите. Но пък са много приказливи и точно заради това, експертите ги съветват да забравят за мобилните си телефони, когато шофират.
Намиращите се на 8-мо място Козирози са искрено убедени, че пътно-транспортните произшествия съществуват заради всички останали шофьори, а те просто се опитват да стигнат до крайната точка, колкото може по-бързо.

9-то място заемат Девите, които са в състояние да забият спирачки, за да не прегазят катеричка, но няма да помислят, дали следващият ги автомобил ще успее да направи същото навреме.

Най-рядко от всички нарушават правилата и попадат в ПТП Раците (10-то място), Близнаците (11-то място) и Лъвовете (12-то място). Вярно, в случая с Раците експертите отбелязват, че това е много капризна група, която обича да надува клаксона по всички, най-често без причина.

Източник: astrocentr.ru

Препоръчваме ви още:

Жена зад волана 
С дете на път 
Животът е такъв, какъвто си го направиш... стига да е живот

Бащинството е преломен момент в живота на мъжа, след който вече нищо не е същото. То оставя издайнически белези, които безпогрешно показват, че се е присъединил към отбора на татковците.

1. Отговаря на мейлите си в четири през нощта.

2. Поне веднъж дневно пита колегите си защо е дошъл в тяхната стая и какво търси.

3. Когато слуша други родители да разказват как детето им спи непробудно цяла нощ, инстинктивно посяга да ги хване за гърлото.

4. В историята на уеб браузъра му може да се прочетат търсения от типа: „Колко денонощия може да живее човек без сън?“, „Колко чаши кафе могат да убият човек?“, „Кога всичко това ще свърши?“.

5. По срещи и празници пие все по-малко, но винаги изглежда махмурлия.
6. На предложенията на околните да си почива повече, реагира като на абсурден виц.

7. Ако му звъннете в три през деня, ще ви звучи, все едно сте го потърсили в три през нощта.

8. В състояние е да гледа всякакви глупости по телевизията, ако дистанционното е твърде далеч.

9. Установявайки сутрин, че кафето е свършило, изпада в паника.

10. Установявайки вечер, че аспиринът е свършил, изпада в паника.

11. Плановете му за отпуск са… да се наспи.

12. Най-сигурният начин да го разприказвате е да заговорите за покачването на цените. Веднага ще ви обясни, колко струват памперсите и всякакви други детски стоки, за които дори не сте чували.

13. Често взема душ седнал, със затворени очи. Изобщо най-често може да бъде забелязан седнал, със затворени очи.

14. Постоянна съставка в салатата му е настърганият морков.

15. В състояние е да ви убеди, че пълноценният сън продължава не повече от 4 часа.


Източник: papatoday

Още по темата:

Бащи и синове 
Сурова нежност - размисли на младия татко 
Откритията, които правиш, когато станеш баща

За всяка възраст, всеки ден, за всеки интерес - информация за местата и събитията в София, където може да отидете с бебета и деца. Приятно изкарване!

За цялото семейство/ за родители:

19.08.2017 - Столична библиотека в парковете на София Лятна читалня „Зелена библиотека“  - парк "Заимов"

19.08.2017 - Хор на оплакванията за деца и родители - Ателие "Пластелин"

14-15.10.2017 - Мастър клас: През погледа на Монтесори - Ако сте запознати с идеите на свободната педагогика, ако искате да научите повече за метода Монтесори, ако сте готови да развивате детето си според неговия индивидуален план, ние ви каним на мастър класа „През погледа на Монтесори“.

0-3 години:

18.08.2017 - FUN НА ВЪН - Формула "Лазещо бебе", Формула "Скоростна мама", Формула "Тротинетка"

20.08.2017 -Ден за най-малките (0-5 г.) - Програмата на работилничките

22.08.2017 - Слънчогледи - училището за родители - с Ася Демирева: „Грижа за бебето от 4 до 12 месеца”

22.08.2017 - Раждане. Етапи на раждане. - Sky City Mall

23.08.2017 - Многократни пелени и естествена бебешка хигиена - Първите седем

23.08.2017 - Захранване на бебето - The Mall

24.08.2017 - Училище Чакам бебе - Раждане на бебето - Park Center Sofia

3-7 години:

19.08.2017 - БОБИ&КЕЛИ И ЖИВОТНИТЕ - Park Boby and Kelly - Децата също ще вземат участие в програмата, чрез специалните игри, които Боби&Кели и „Четири лапи“ са подготвили по темата.

19.08.2017 - FUN НА ВЪН - Театър "Мечо Пух"

20.08.2017 - Карнавал-Контакт'2017 - Карнавална лаборатория №8 - парк "Заимов"

20.08.2017 - Ден за най-малките (0-5 г.) - Програмата на работилничките

20.08.2017 - Принцесата и граховото зърно - КУКЛЕН ТЕАТЪР НА МЕГА МОЛ

23.08.2017 - Моята градинка - детско АРТ ателие - Медиа Ботев

25.08.2017 -Детска работилничка по градинарство - По пътя на хляба - Целта на работилничката е да събуди любопитството на децата към земята и природата и да им даде увереност, че могат да произвеждат сами собствената си храна.

Емоджи Филмът - премиера - в кината

Детската програма на кината

7-12 години:

19.08.2017 - Хоро в парка 2017 - Южен парк

19.08.2017 - БОБИ&КЕЛИ И ЖИВОТНИТЕ - Park Boby and Kelly - Децата също ще вземат участие в програмата, чрез специалните игри, които Боби&Кели и „Четири лапи“ са подготвили по темата.

19.08.2017 - Щури лаборатории в Мега Мол!

19.08.2017  - ПЪРВИ СТЪПКИ В ПРОГРАМИРАНЕТО С DASH & DOT - Мега Мол

20.08.2017 - Карнавал-Контакт'2017 - Карнавална лаборатория №8 - парк "Заимов"

22.08.2017 - Течен небостъргач - Музейко

25.08.2017 - Детска работилничка по градинарство - По пътя на хляба - Целта на работилничката е да събуди любопитството на децата към земята и природата и да им даде увереност, че могат да произвеждат сами собствената си храна.

Емоджи Филмът - премиера - в кината

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

София Диша 2017 - 26/27 август

Този бюлетин представлява извадка от седмичната програма на София за деца.
Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Още идеи за развлечения можете да намерите тук:

7 хубави тийн книги за лятната ваканция 
Забавни игри с тебешир 
С деца из Европа