През 2017 г. Сдружение „Пациентска организация „Глаукома“ и Институт за здравно образование реализираха съвместно най-мащабната досега кампания за ранна диагностика на глаукомата. Това очно заболяване причинява необратима слепота и навременното му откриване е от изключителна важност както за всеки от нас, така и за цялото общество и икономиката на страната ни. Мотото на кампанията е „Слънцето е за всички”. Благодарение безкористното съдействие на изявени офталмолози, бяха проведени разяснителни лекции за болестта глаукома с около 1200 жители в над 20 населени места. Организирани бяха безплатни прегледи за над 2000 души, които получиха шанс да запазят зрението, работата и радостта си от живота.

Финал на тазгодишната кампания е постановката „Сянката на моята душа“. „Невиждан театър” е трупа от незрящи актьори, а техният спектакъл със сигурност ще се помни дълго. Постановката е уникална не само за българското, а и за световното театрално изкуство. Затова получи и подкрепата на Народен театър „Иван Вазов”, който предостави своята Голяма сцена. Незрящите актьори не будят съжаление - те вдъхват респект и вяра в безграничните човешки възможности! Спектакълът се играе с благотворителна цел. Събраните средства ще бъдат разпределени за издръжка на трупата незрящи актьори и за покупка на специализирана апаратура за ранна диагностика на глаукома. Представлението е на 30 октомври от 19 часа.

Можете да заявите своите билети, чрез електронната поща на Институт за здравно образование: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., както и да подкрепите кампанията с парично дарение на следната банкова сметка:

ВАМ BG90BUlB98881049740200

ВГ BUBBGSF СибанкАД титуляр: Фондация „Институт за здравно образование“, основание: Зрение

Билети можете да закупите онлайн, чрез сайта на Народен театър „Иван Вазов", „Сянката на моята душа“, както и на касите на театъра. 

Препоръчваме ви още:

Когато любовта наистина не вижда 
Ерготерапията - професия от бъдещето 
Майки, за които няма празници

Коледният сезон наближава, а в нашето семейство това е период, в който винаги посрещаме много гости и ходим често на гости. Предполагам, че и при вас е така. Да си добър гост не означава да си свръхлюбезен. Всъщност единственият случай, в който се зарекох, че повече няма да каня въпросната гостенка повече беше точно патологичен случай на свръхлюбезност. Дамата беше толкова притеснена да не ни попречи с гостуването си, което включваше и преспиване, че отегчи цялото семейство с постоянните си въпроси дали не е в тежест. Гостуването й общо-взето премина в следните разговори под най-различна форма.

- Сигурна ли си, че е удобно?

- Да, разбира се, нали ние сме те поканили.

- Искам да ми кажеш, ако ви преча, за да се изнеса веднага на хотел.

- Моля те, не се тревожи.

- И си накарала детето да ми отстъпи стаята си. Не, не, толкова ме е срам, че ми идва да си тръгна веднага. Нека поне да спя на пода.

- Той нямаше нищо против, а и все пак става дума за два дни.

- Виждам, че си сервирала вечеря, но на мен ми е неудобно да ви безпокоя, затова си купих сандвич и ще го изям права до мивката.

- Но аз съм сготвила специално за теб.

- Не, не, не искам да ви притеснявам. Само ще опитам кекса ти, но пак ще си го изям на мивката.

Това продължи два дни. Не преувеличавам. Тя през цялото време се хранеше на мивката или някъде навън и всичките ни разговори се въртяха около безкрайното й неудобство да ни гостува. В края на престоя й вече цялото семейство въздишаше и чакаше с нетърпение да изпрати твърде притеснената госпожа. Тя успя да ни притесни наистина.

Статия от „Гардиън“ дава много полезни съвети за доброто гостуване.

Доброто гостуване започва още преди пристигането ти. Отговаряй на всяка покана, колкото може по-бързо. Ако не можеш да приемеш, откажи по-рано. Отговорът ти трябва е „да“ или „не“. Няма нужда да обясняваш неща като: как ще стигнеш дотам/детегледачки/паркиране/пътуване/какво ще правиш с бабата и кучето. Тъй като стана дума, не питай и дали можеш да доведеш още гости (или домашни любимци), които не са били поканени – това е нещо, което касае само теб.

1. Най-добрите гости са … домакините. Никой не знае какво се очаква от един гост и как да се държи по време на визитата си по-добре от тези, които често канят хора в дома си. Най-лошите гости са тези, които никога не връщат поканите и никога не приемат гости. Това са хора, които се държат сякаш са в хотел. Да започваш всяко изречение с „имаш ли нещо против?“ не е добра идея.

2. Никога не се появявай с празни ръце, освен ако не гостуваш на някой, когото самият ти често каниш. Да кажеш: „Не знаех къде е местния супермаркет.“ или „Дойдохме с влака.“ е слабо извинение за мързела и липсата на организация. Няма нужда да харчиш състояние, макар че една кошница с деликатеси и напитки винаги се приема добре, ако оставаш да преспиш.

3. Не носи храна, предназначена за консумация по време на престоя ти, която явно е недостатъчна за всички. Освен ако не е вид сирене. Не изброявай дълго и подробно всичко, което ти и децата ти не ядете. Освен ако не си алергичен към нещо. Правилният отговор е „ям всичко, благодаря“. Едва ли домакинът ще сготви шкембе и черен дроб, освен ако не те мрази. А ако нещо не ти харесва, няма нужда да го ядеш. (Ако си веган или вегетарианец, задължително предупреди. Изпадала съм в ужасно конфузна ситуация да поканя хора, за които не знам, че са вегетарианци на... пържоли. Домакинът не е длъжен да знае, че имаш алергия или не консумираш месо. Също така предупреди ако религията ти не позволява да консумираш свинско и алкохол или ако се храниш "кашер". Това също може да не е известно на домакина.)

4. Ако някое от сервираните ястия не ти харесва, просто си замълчи и го остави. Няма защо да обявяваш пред всички, че ядеш само прясно уловена риба, органични малини или че „не ти е любимо“. Никога, абсолютно никога, не казвай думите „био храна“. Ако искаш да избираш от меню, отиди на ресторант.

5. Не изкарвай целия престой на телефона си. Никой не е толкова важен. Не се заяждай с партньора, децата си или който и да е друг на партито. Не използвай момента, за да изложиш политическата си гледна точка, не споменавай Исус. Ако си с лошо пиянство, не пий. Ако пиеш порядъчно (но нямаш проблем с това), донеси някакъв качествен алкохол. Не използвай гостуването, за да се заяждаш с домакина и да питаш защо няма семейство или деца.

6. Похвали дома, интериора. Ако трябва - излъжи. Да не казваш нищо, особено ако за пръв път си в нечия къща, не е проява на добър вкус. Кажи нещо хубаво. Пасивно-агресивни коментари като „тази къща сигурно изисква доста поддръжка“ просто те карат да изглеждаш тъжно. (Не мога да не вметна тук коментарите на едни гости, които винаги обясняваха как всичко е много хубаво при нас, но сигурно е прекалено слънчево, защото дърветата не са достатъчно пораснали, за да хвърлят голяма сянка.)

7. Ако пиеш много чай/кафе, помоли да ти покажат как да си го правиш сам и предложи да приготвиш на останалите – най-вече на домакина. Използвай една и съща чаша за себе си, иначе домакинът може да получи „нервен срив“.

8. Когато домакинът сервира ястието и седне, това е кратката му почивка преди следващото поднасяне. Недей да използваш момента, за да питаш дали детето ти може да получи сандвич с шунка, понеже „не е яло на обяд“. Грубо е.

9. Занеси чинията си в кухнята и предложи да я измиеш, освен ако домакинът не те е помолил да не го правиш (някои хора не обичат да им се пречкат).

10. Тръгни, когато си казал, че ще тръгваш. Ако ще преспиваш и се притесняваш за завивките, донеси свои. Вземи си топли дрехи, ако е студено. Не питай дали могат да увеличат парното (или да го включат). Поскачай и ще се стоплиш.

11. Усмихвай се и се наслаждавай на гостуването. Най-желаните гости са тези, които карат всички да се чувстват добре, като помагат или като не пречат. Ако те поканят отново, значи си се представил добре.

Към тези правила мога да добавя само две. Ако не обичаш домашни животни, не ходи на гости у семейство с такива или преглътни неприязънта си към тях и ги изтърпи за няколко часа. Ужасно е да караш домакините си да затварят домашните любимци на двора или в друга стая. Това е почти като да ги накараш да изгонят децата си от стаята, защото не обичаш деца. И накрая - хубаво е да върнеш поканата и да посрещнеш домакините на свой ред. Ако у дома нямаш условия, може да ги поканиш на ресторант или заведение. Когато някой отвори дома си за теб, нормално е да му върнеш жеста. Не само от добро възпитание, а и за да покажеш, че ти си също толкова мил и любезен домакин. Да посрещнеш някого и да сготвиш за него е не по-малко приятно, отколкото когато някой го направи за теб. :)

Препоръчваме ви още:

Защо вече никой не ни идва на гости?
8 психологически трика в ресторантското меню 
Винените страсти на Балканите 
Илиян Димитров: "Животът има смисъл само ако е вкусен"

С втория роман на американския писател Робърт Бийти отново се завръщаме в имението „Билтмор“ – приказен замък, построен в европейски ренесансов стил между 1889 и 1895 от Джордж Вандербилт. Зданието прилича на френските замъци в долината на река Лоара и днес е музей, отворен за посетители целогодишно.

Но през XIX век, когато се развива действието на „Серафина и магическият жезъл“, имението все още е дом на фамилията Вандербилт. Три седмици след победата над Мъжа с черния плащ ежедневието на Серафина е съвсем различно от преди. Нощем тя опознава живота на дивокотите – мистериозните горски създания, които могат да променят формата си от човешка в лъвска и обратно, а денем се старае да се впише в „дневния“ свят на семейство Вандербилт, без да подозира, че задачата ще се окаже доста по-сложна от очакваното.  

Робърт Бийти създава завладяваща поредица от детски романи с ярки и убедителни герои, в която мистерия, магия и исторически факти се смесват в едно вълнуващо и неустоимо цяло. Серафина отново се изправя срещу злото – този път врагът е злокобен непознат с пет кръвожадни вълкодава, който търси Черния. Дали целта му е зловещият черен плащ на покойния мистър Торн, или нещо съвсем друго? Серафина не знае, но най-лошото е, че брадатият мъж има съюзник – неясна фигура в карета без кочияш, която потегля стремително към „Билтмор“.

За автора:

Баща на три момичета, Бийти умело вплита в приключенските си романи големи житейски теми като съзряването, намирането на своя собствен глас и идентичност, важността на приятелството и изборите, които правим.

„Серафина е необичайно и смело момиче, което се изправя срещу много опасности в романа, но освен това разплита и мистерията около собствения си произход. Много деца и младежи, включително собствените ми дъщери, откриват у нея черти, с които могат да се идентифицират“, разказва Бийти в свое интервю.

За трилогията:

Първата книга от трилогията – „Серафина и черният плащ“, печели престижната литературна награда „Пат Конрой“ в категорията за детски книги и се превръща в бестселър на Amazon, Barnes & Noble и Publishers Weekly, а в класацията на New York Times се задържа повече от 60 седмици. През 2015 година става най-харесваната детска книгa в Goodreads.

Още от издателство СофтПрес:

5 неща, които НЕ Е добре да правите, ако детето ви е жертва на насилие 
Откъде идва храната
Правилата на нитернет общуването

Започва и този ужасен сезон, в който всички треперим от вируси и грипове. Не че не ни морят и лятото, но пикът е през есента и зимата, когато нещастната ни дихателна система е под постоянен обстрел. Едно време сополът ме изпълваше с ужас. Живеех в постоянен страх от него, атакувах го с всевъзможни капки, сиропи и добавки, навличах децата, разтривах, мазах, инхалирах, отлагах почивки и излизания. Вкъщи един огромен шкаф беше постоянно зареден с всичко нужно за войната със сопола – от лекарства до маски.

В един момент се предадох. Толкова свикнах със сопола, че направо се сприятелихме. Аз не се плаша от него, той не се трогва от мен. Установих, че каквото и да правя, децата боледуват. И в крайна сметка оздравяват. Затова полагам необходимите усилия, лекувам, следя състоянието, обгрижвам, но… не се притеснявам чак толкова много. В случая помогна и чудесния ми педиатър, който винаги успява да ме разсмее. За пример ще споделя с вас любимата му реплика: „Обещавам ви, че въпреки всичките ни усилия, детето ще оздравее“.

Звучи утешително, нали?

Какво съм научила за вирусите от 23-годишната ми битка с „моя приятел сопола“? Лечението на вирусите е не толкова в хапчетата, колкото в това да помогнем на организма да ги пребори сам. Опитах се да ви систематизирам опита ми като родител в няколко точки, а накрая цитирам и един лекар, чиито съвети са много полезни.

1. Не всеки вирус е грип. Важно е да правим разлика между обикновения вирус, този който често наричаме настинка, и истинския грип.

Когато детето е весело, в обичайния си тонус и пие достатъчно течности, дори да кашля, или да има сополи и температура, няма нищо притеснително. Характерно за грипа е, че той действа токсикиращо на организма и детето става отпуснато, бледо, чувства се зле. Това състояние изисква незабавен преглед при педиатър, който ще прецени какво да ви предпише. Обикновеният вирус, описан по-горе, лекувам само с много течности, някакъв антипиретик при температура над 38 и промивки на нослето с физиологичен разтвор. При силна кашлица прилагам и инхалации – отново само с физиологичен разтвор. За обикновен вирус това е достатъчно. Ако детето няма подобрение на третия ден, отиваме на лекар.

2. Заразяването и ваксините. Обикновеният вирус протича леко, понякога дори без симптоми при деца с добър имунитет. Ако обаче детето ви е в контакт с грипен вирус, то ще се зарази. Освен ако не е ваксинирано срещу грип или не го е изкарало вече. Противогрипните ваксини предпазват само от грипните щамове, не от всяка настинка. Най-застрашени от грип са децата от 6 месеца до 2 години, възрастните над 65 години, хората с хронични заболявания (астма, диабет, исхемична болест, заболявания на бъбреците, хора претърпели инсулт и др.), всички, които са с имунодефицит, бременните жени, хората, които работят в домове за възрастни. Дали да се ваксинирате против грип или не, е ваш личен избор, за който може да се консултирате с лекаря си.

3. Предпазване и профилактика. В пика на грипния сезон избягваме обществени места и стоим далеч от болни хора. Не е добра идея да отидем болни на работа, за да докажем колко сме работливи или да пратим децата болни на училище, защото няма кой да ги гледа. Това вече е въпрос на родителска отговорност и вие сами ще прецените дали детето е просто сополиво или има грип. Другото, на което уча децата си е да мият често ръцете си. Но да се излиза навън не е противопоказно. На практика няма кого да заразите навън, нито вие може да се заразите, освен ако някой не дойде да ви се изкиха точно в лицето.

4. Добавки вече не взимаме. Не е доказана ефективността им. Не съм против тях, защото много хора твърдят, че им помагат, но поне според лекарите ефектът им е по-скоро на психиката, отколкото на тялото. Излизането навън дори в студено време, хубавата храна, приятните емоции според мен са най-добрите добавки и се старая да ги давам редовно на децата. Витамин С е единствената добавка, която се ползва редовно вкъщи. Други витамини давам, когато ги изпише лекар ни при доказан дефицит. Разбира се, ако предпочитате да взимате добавки и намирате, че ви се отразява добре, това е чудесно, стига само да не прекалите.

5. Сиропи и капки. И всякакви облекчаващи симптомите лекарства. Прави ми впечатление, че се изписват все по-рядко и все повече педиатри ги отхвърлят. Последният УНГ, при когото ходихме, каза, че капките за нос вредят много повече отколкото помагат. Затова и ги избягваме максимално. Промивките с физиологичен разтвор и инхалациите вършат същата работа. Тук не говоря за усложненията и тежките бактериални инфекции, които понякога се получават вследствие от някой вирус. Става дума за това, което наричаме „настинка“.
 

А относно сиропите за кашлица ще ви цитирам д-р Комаровски, чиито съвети съвпадат с тези на нашия педиатър. „При поразени горни дихателни пътища (нос, гърло, ларинкс) не са нужни отхрачващи средства. Те само ще засилят кашлицата. При засягане на долните дихателни пътища (бронхити, пневмонии) самолечението е опасно. Лекарствата, които потискат кашлицата, в този случай, са категорично забранени.“

6. Как се лекува грип? За истинския грипен вирус реално има само две лекарства, които помагат. И те се изписват от лекар с рецепта. На българския пазар са познати като тамифлу и реленца. Приемът им трябва да стане през първите 48 часа, после е късно. Пак казвам, задължително след лекарски преглед. Грип и остра респираторна вирусна инфекция не се лекуват с антибиотици и противоалергични лекарства. Ако организмът е достатъчно силен, той ще ги пребори и ние само трябва да му помогнем. А ако има съмнения дали детето е с вирус или бактерия, правим изследване CRP - це-реактивен протеин. Когато е над нормата, имаме бактериална инфекция и няма да се разминем с антибиотика.

Накрая ви предлагаме още няколко добри съвета от споменатия по-горе д-р Комаровски за гриповете и вирусите през зимния сезон. Мисля, че ще са ви полезни:

Въздухът

Вирусните частици могат да съхранят своята активност в сух, топъл, застоял въздух, но почти мигновено се разрушават в прохладен, влажен, „подвижен“ въздух. Разхождайте се, колкото искате. Да прихванете вирус, по време на разходка, на практика е нереално. Не е нужно да носите маска. По-добре е да подишате свеж въздух.

Стаята

Оптималните параметри на въздуха в помещението са температура около 20 градуса С, влажност 50-70 %. Задължително е да се проветрява често и интензивно (на течение). Всяка отоплителна система изсушава въздуха. Мийте пода по-често, включвайте овлажнител, настоявайте за овлажнители на въздуха в детските заведения. По-добре е да се облечете по-топло, отколкото да включвате допълнително отопление. Състоянието на лигавиците (нос, гърло).

В горните дихателни пътища постоянно се образува секрет. Той обезпечава функционирането на местния имунитет – защитата на лигавиците. Ако те пресъхнат, функциите на местния имунитет се нарушават, вирусите с лекота преодоляват защитната бариера на отслабналия имунитет и при контакт с вируса има много голяма вероятност да се разболеете. Основният враг на имунитета са сухият въздух и лекарствата, които предизвикват изсушаване на лигавицата.

Овлажнявайте лигавиците. Елементарно е: 1 ч. л. обикновена готварска сол на литър кипнала вода. С получения разтвор капете капки в носа, колкото можете по-често (дори на всеки 10 минути). Колкото повече хора има около вас, толкова по-често можете да го правите. Можете да си купите и физиологичен или солен разтвор от аптеката. Важното е да капете (или пръскате) редовно – когато излезете от дома си (от сухо помещение) и отидете там, където има много хора; ако чакате в коридора на поликлиниката. С домашно приготвения разтвор можете да правите и гаргара.

Облечете се топло, но поддържайте хладен и влажен въздуха в помещението. Оптималната температура трябва да е 18-20 градуса С (16 е по-добре от 22), влажността 50-70 % (80 е по-добре от 30). Мийте пода, овлажнявайте въздуха, проветрявайте.

Категорично не трябва да се заставяте да ядете, ако нямате апетит. Не насилвайте и детето да го прави. Ако поиска да хапне, предложете нещо леко, течно, с повече въглехидрати (зеленчукова супа с картофи и ориз например).

Пийте течности и давайте на детето да пие по-често!

Температурата на течностите трябва да е равна на температурата на тялото. Поемайте много течности. Можете да предложите на детето компот, плодов сок, чай (в чая можете да настържете ябълка), ошаф от стафиди и сушени кайсии. Ако детето капризничи “не искам чай, ще пия само компот“, не настоявайте, важно е само да поема течности.

Идеални в случая са пероралните солеви препарати за рехидратация. Те се назначават от лекаря. Това най-често са разтвори на соли и захар, които се приемат през устата.

Как можете да се ориентирате дали вие или детето поемате достатъчно течности?

Ако ходенето по малка нужда е поне веднъж на три часа, значи нямате повод за безпокойство. Ако повече от 6 часа няма уриниране, дефицитът на течности в организма е критичен. В такъв случай, приемът на течности няма да помогне и ще трябва да потърсите лекарска помощ. Всички „народни“ процедури – вендузи, загряващи мазила и обтривания с какви ли не „специални“ извлеци са пак от психотерапията „трябва да направя нещо“. Да се топлят краката на детето в гореща вода, да се правят инхалации над вряща вода, да се разтрива със спиртосъдържащи течности е безумен родителски бандитизъм. (Тук ми е малко краен докторът, но всъщност разтривките с водка и ракия се оказват наистина опасни. Алкохолът се приема и през кожата и съществува реален риск да "напием" детето. Поне да го натровим.)

Ако се налага да се борите с висока температура – оптималните препарати са парацетамол или ибупрофен. Аспиринът е категорично забранен при децата. Създава риск от необратимо увреждане на черния дроб. Главният проблем обаче е, че в нашите ширини да облечеш детето топло, да овлажняваш въздуха, да не прекаляваш с храненето и да оводняваш не означава да лекуваш. За нас лечението е да изпратим тате в аптеката.

 Кога е задължително да потърсите лекар:

- когато няма подобрение до четвъртия ден от разболяването;
- когато поддържането на повишена температура продължава седмица;
- когато настъпи влошаване, след временно подобряване на състоянието;
- когато има изразено влошаване на състоянието, при умерени симптоми на ОРВИ - остра респираторна вирусна инфекция;
- когато се появят изолирани (или комбинирано) следните симптоми – бледа кожа, жажда, интензивна болка, задух, гнойни секрети;
- когато кашлицата се усилва, но няма отхрачване, и при дълбоко поемане на въздух започва пристъп на кашляне;
- когато при повишена температура парацетамолът и ибупрофенът не помагат (или помагат съвсем за кратко) .

Ситуации, които изискват спешна медицинска помощ:

- загуба на съзнание;
- гърчове;
- признаци на дихателна недостатъчност (затруднено дишане, задух, усещане за недостиг на въздух);
- при интензивна болка, където и да било;
- при умерени болки в гърлото с отсъствие на хрема (болките в гърлото, плюс сухия нос най-често са симптом на ангина, която изисква лекар и антибиотик);
- при умерено главоболие, съчетано с повръщане;
- при оток в областта на шията;
- при обрив, който не „изчезва“, когато натиснете с пръст върху него;
- при температура на тялото над 39 градуса С, която не спада до 30 минути след приема на температуропонижаващо средство;
- при всяко повишение на температурата, съчетано с втрисане и бледа кожа.
 

Препоръчваме ви още:

Това, което няма да ви кажат...

Бацили, безотговорност, болести

Препоръките на д-р Масларски 

Образователен курс за мъже

Тема на курса: "Как да стана интелигентен колкото жената"

Педагогическа цел: образователен курс, който позволява на мъжете да развият тази част от мозъка си, за чието съществуване не подозират

Програма : 4 модула, от които един задължителен

Модул 1
Задължителен курс

1. Да се науча да живея без мама (2000 часа)

2. Моята жена НЕ е моята майка (350 часа)

3. Да проумея, че футболът е просто спорт, а Роналдо е само един кретен и т.н. (500 часа)

Модул 2
Живот по двойки

1. Да имам деца, без да ставам ревнив (50 часа)

2. Да престана да ругая, когато жена ми се среща със своите приятелки (500 часа)

3. Да преодолея Синдрома на дистанционното управление (550 часа)

4. Да не пикая извън и по тоалетната чиния (100), (практически упражнения с видео)

5. Как да стигна до панера за мръсни дрехи, без да се загубя (500 часа)

6. Как да преживея една настинка, без да агонизирам

Модул 3
Свободно време

1. Да гладя бързо (една риза в рамките на два часа - практически упражнения)

2. Да храносмилам без да се оригвам, докато мия чиниите (практически упражнения)

Модул 4
В кухнята

Ниво 1 (начинаещи): Електроуредите:

+ ON включено

+ OFF изключено

Ниво 2 (напреднали): Моята първа бърза супа, без да прегоря тенджерата

Курс за напреднали

Поради срещаните трудности във възприемането на материала, групите са съставени от максимум 8 човека.

ТЕМА 1

Ютията: от пералнята до гардероба - този мистериозен процес

ТЕМА 2

Рисковете при напълването на формата за лед (демонстрация с диапозитиви)

ТЕМА 3

Последно научно откритие: Готвенето И изхвърлянето на боклука НЕ води до импотентност (практика в лаборатория)

ТЕМА 4

Защо подаряването на цветя не е престъпление, въпреки че си женен за нея

ТЕМА 5

Тоалетната хартия: Дали рулото с тоалетна хартия се ражда в тоалетната?

(Обяснения върху темата за спонтанното зараждане)

ТЕМА 6

Как да зашия копчето на ризата, без да се убода

(онлайн връзка с Харвардския университет)

ТЕМА 7

Могат ли мъжете, които шофират, да искат информация от минувачите, когато се загубят, без риск да изглеждат безпомощни? (Свидетелства)

ТЕМА 8

Приготвянето на багаж: Вродена некомпетентност или прогресивна умствена неспособност?

ТЕМА 9

Пералнята - тази странна непозната вкъщи

ТЕМА 10

Фундаменталните разлики между коша за мръсни дрехи и пода

(упражнения в зала за музикотерапия)

ТЕМА 11

Мъжът на мястото до шофьора: Генетически възможно ли е да не коментирам и да не жестикулирам конвулсивно, докато тя паркира?

ТЕМА 12

Съдовете след закуска: могат ли сами да левитират до мивката?

(мастър клас с Дейвид Копърфийлд)

ТЕМА 13

Може ли да бъда личност, без да държа под постоянен контрол дистанционното управление ?

(хипотетична демонстрация)

ТЕМА 14

Умствени тренинги с цел когато ми се казва, че нещо е в чекмеджето или гардероба, да не питам в кое чекмедже и в кой гардероб ?

Автор неизвестен

Препоръчваме ви още:

Семеен хумор 
Мъж в криза на средната възраст 
Мъжки манифест

Автор: Мария Пеева

Често ме питат как се справям, как ми остава време и да пиша, и да превеждам при такова голямо домакинство – две кучета и котка, готвене, пране, гладене, чистене за четири деца и съпруг, (големият ми вече има свой дом, та останаха три). Истината е, че НЕ СЕ СПРАВЯМ. Ако трябва сама да правя всичко, просто не се справям. Сам воинът не е воин. Труп е. Или къщата ще затъне в мръсотия и ще ядем сандвичи и пица, и работата ми ще върви. Или ще си зарежа работата и ще се отдам на домакинство. И тъй като все пак си обичам работата, намерили сме вариант, който устройва всички ни. Делим си домакинската работа. Тя невинаги е приятна и децата невинаги я вършат с удоволствие. Понякога има явна неохота, понякога шумни протести или дори директен отказ. Но като цяло заедно се справяме. Повечето го отнасям аз, разбира се, по простата причина, че работя вкъщи. А когато си по цял ден вкъщи, може да пуснеш пералня и сушилня, между другото, и после пъргаво да изгладиш. Докато си почиваш, както се казва. Също така, между другото, може и да сготвиш. Принципно не ми тежи и го правя, но не отказвам и помощ. А тъй като готвенето е от задълженията, които е важно да доставят удоволствие, много се радвам, че двете ми по-малки момчета, го намират за толкова приятно. Храната, приготвена с любов, има съвсем различен вкус.

Но ако все още се колебаете дали е редно да включваме децата в готвенето, искам да ви уверя в едно. Хубаво е да го правим, не само защото имаме нужда от помощ, но и защото за самите деца това занимание е полезно, приятно и развиващо. Ето защо.

1. Фина моторика. Готвенето развива фината моторика на малките пръстчета и ръчички не по-малко от рисуването. Да месиш тесто или да трошиш сиренце, да бъркаш яйца, да късаш на парченца зеленчуци – това за всяко дете е далеч по-забавно от играта с пластилин.

2. Концентрация. Децата обичат да правят неща с конкретна цел и видим резултат. В този смисъл готвенето може да се приеме като една от най-добрите игри за развиване на умението да се концентрираш. Готвенето е мисия, която не допуска разсейване, ако искате да я свършите успешно. Попитайте мен – нямат брой ястията, които съм загорила, защото решавам набързо да свърша нещо междувременно.

3. Готвенето е точна наука. Имате съставки, време за приготвяне, последователност на действията и прецизност. Същинска задача по математика с елементи на физика, химия и всички точни науки. Докато детето готви, то вижда науката в действие. Вижда как продуктите променят агрегатното си състояние, как течното кексово тесто се втвърдява, как питката бухва, как водата, лукът и твърдите бобчета се превръщат във вкусна яхния, как оризът изпръхва от водата, как баницата от жълта променя цвета си в кафява. Същинска магия, като всяка наука, впрочем. И малкият любознателен човек ви задава все по-смислени и интересни въпроси. (Добре че е Гугъл. Не знам какво щях да правя без него).

4. Готвенето учи на предпазливост. Питайте Коко, който си опари пръста на фурната миналата седмица. Сега е много по-внимателен. Да, все ще се случи някога да се порежат, боцнат, да им залюти на очите или опарят. Затова и действията с горещите съдове и уреди са за майката или таткото, докато те не свикнат да боравят с тях. Но ще забележите как стават все по-пъргави и оправни, нищо че още се качват на столчето, за да стигнат мивката. И съответно, ще се научат да се пазят от врящата тенджера, да проверяват дали котлонът е изключен и дали ножът е сложен на безопасно място, а не на края на масата, откъдето лесно може да падне на крачето им.

5. Готвенето е и творчество. Нищо че е точна наука. Развива и въображението. Винаги има какво да се добави и прекрои в една рецепта, с какво да се експериментира. Смути с банан, мляко и течен шоколад? Ами, страхотно е. Мъфини с желирани бонбончета? Трябва да ви кажа, че се оказа много сполучлива рецепта. Може и да я патентоваме някой ден, ако никой друг не се е сетил досега.

6. Готвенето се отразява добре на апетита и учи децата да опитват нови ястия. Дори злоядите деца хапват с удоволствие нещо, в чието приготвяне са взели участие. Което никак не е за подценяване. Освен това е удобен момент да им обясните защо е толкова важно да се храним здравословно и с балансирана диета от всички нужни на организма продукти. Само че не използвайте тези думи. По-скоро разиграйте някоя приказка с тиквичките, лука и чушката, докато приготвяте супата.

7. Готвенето учи на ред. Особено ако след това заедно почистите и приберете всичко на мястото му. Това е трудно и родителите често предпочитат да го свършат сами, вместо да се занимават с детето. Но е важно то да знае, че раздигането и миенето са част от процеса на готвене. Защото най-ужасните готвачи са тези, които оставят такава бъркотия в кухнята, че си казваш: Да бяхме поръчали пица.

8. Готвенето е споделяне. Споделяте не само ценно време с детето си, но и житейски опит. Говорите си за всякакви неща, разказвате си как е минал денят. И най-важното е, че правите нещо заедно, и то нещо, което е интересно не само за единия. Не всяка майка умее и обича да играе с децата на съвсем детски игри. Аз например харесвам някои настолни игри и конструктори, понякога и рисувам, обичам да чета книжки. Случвало се е да поиграем на криеница или гоненица. Но всичко това правя по задължение. Докато готвенето наистина ми е приятно и забавно, особено когато го споделям с детето си.

9. Готвенето е независимост. И една от първите крачки към порастването. Според възрастта си детето първо се учи да яде само, после да си сервира и раздига масата само. Логичната стъпка е да се научи да готви, а някой ден да порасне голям мъж или жена и да може сам да си вади и хляба. Познавате ли мъже, които не се сещат да си сложат сами и са способни да стоят гладни, ако няма кой да им сервира? Тъжна картинка са. Е, моите момчета няма да са от тази порода.

Със сигурност можем да се сетим и за още основания да готвим заедно с децата. Ще оставя на вас да ги добавите, а накрая ще приключа с една чудесна и много лесна рецепта за добруджанска баница, която Коко направи съвсем сам тази вечер.

Продуктите са:

1 пакет кори - фини

1 пакет масло 125 г

сирене около 200 г

300 г прясно мляко

5 яйца

Фурната се включва на 200 градуса още в началото, за да загрее, докато се приготвите. Слагате маслото да се разтопи на котлона. С малка част намазвате тавата.

Нареждате половината кори нагънати като хармоника, без да ги натискате прекалено, за да не се смачкат.

Наръсвате с половината масло и сиренето. Коко не обича да мачка сирене с ръце, затова го наръсих аз. Маслото е горещо, но той е много внимателен.

Подреждате останалите кори отгоре, отново нагънати като хармоника и без да притискате. Баницата трябва да остане рехава.

Слагате в загрятата фурна, за пет минути, да се запече леко. Междувременно бъркате петте яйца с прясното мляко на ръка или с миксер.

Заливате зачервените кори и печете още 30 минути на 200 градуса.

Добър апетит!

Препоръчваме ви още:

Домакински задължения по възраст 
Мамо, скучно ми е 
Задълженията вкъщи учат на отговорност и справяне с трудностите

Автор: Дани Рангелова

Аз съм журналист.

Откакто се помня, пиша, интервюирам всякакви хора - кога по-интересни, кога по-малко, каня гости в предавания, проучвам теми, факти, чета новини, но най-вече говоря - по телефона, в работата, у дома, с приятели, на семинари, на родителски срещи - с една дума и когато трябва, и когато не трябва (на последното ще посветя отделна статия).

В един момент така се пристрастих към говоренето с непознати хора по всякакви теми, на всякакви места, че мъжът ми трудно излизаше с мен и винаги ме предупреждаваше: „Моля те, без нови социални контакти тази вечер.". Сега, с децата, е по-лесно, той се отделя с тях, пък аз си оставам да се “разговоря" с непознатите на плажа, в ресторанта или сред тълпата.

С една дума в осъществяването на контакти се чувствам в свои води, там ми е силата (понякога и слабостта) и това ме кара да се чувствам добре.

Виж, друго е обаче, когато седна пред компютъра. След толкова години съвместно съжителство с програмист, все още не съм преодоляла страха да "разговарям" с лаптопа си на неговия език и да се опитам да му давам поне адекватни команди, за да може работата помежду ни да върви добре. Вместо това компютърът ми е бил потърпевш след отчаяни опити да го рестартирам 158 пъти за час, защото не знам как да "зипна", "рарна" или отворя файла с правилното приложение, случвало се е да го наричам с обидни думи или откровено да блъскам по клавиатурата, когато изпускам краен срок, защото е решил точно в този момент да се "ъпдейтне". Да не говорим за липсата на всякакви навици да затварям табове, отворени преди 3 месеца, или да почиствам от време на време десктопа от ненужни вече документи.

С всички тези случки зад гърба си и категоричното ми убеждение, че аз и компютърът никога няма да изпитаме взаимна симпатия един към друг, се осмелих да стана част от уъркшопа Rails Girls Sofia - изживяване, което ми подари едни от най-приятните и смислени дни през есента.

Самото събитие се провежда за девети пореден път у нас, като идеята му е да събере на едно място момичета от всякаква възраст, които нямат никакви познания за програмирането, и да им покаже, че тази професия далеч не е само за "богоизбрани не-човеци".

Организират го група страхотни млади хора, добре познати на ай ти общността у нас. Всички те работят на доброволен принцип, за да може участничките да се чувстват достатъчно комфортно и всяка от тях да открие своите скрити заложби.

Признавам си, ден преди старта на "Rails Girls" имах сериозни колебания, защото си представях тягостната обстановка, в която група строги хора с уморени лица проверяват уменията ти, преди да те допуснат в залата, и си разменят многозначителни погледи, което тотално потвърждава подозренията ти за това, колко си зле и нищо не разбираш от тези компютърни работи.

За пореден път, поговорката за големите очи на страха се потвърди, и се оказа, че нищо страшно няма, защото всички участници са на твоето ниво, а хората, организирали това събитие, освен че те посрещат с кафе и банан, ти говорят на най-достъпния и нормален език на света. Заедно правите първите си стъпки в управлението на робот, играете и се упражнявате. Нужни са ти малка доза любопитство и готовност да прескочиш собствената си граница на безопасност, за да влезеш в един нов и различен свят от този, който познаваш. В замяна на това, получаваш супер свеж ментор, който е на твое разположение по всяко време през тези два дни, и е готов да отговори и на най-безсмислените ти въпроси; да изслуша мрачните ти прогнози за това как ще се изложиш и да държи ръката ти на всяко упражнение, докато разбереш, че невъзможните неща съществуват само в ума ти, а светът на програмирането може да е не само интересен, но и много вълнуващ. Небходимите инвестиции са две - време и желание. 

Разбира се, никой не ви обещава, че ще започнете да програмирате след втория ден на уъркшопа, но това, от което със сигурност ще се освободите, са някои предразсъдъци и вярвания като:

Програмирането е предимно мъжка професия, в която силният пол се справя по-добре. Всъщност писането на код, или създаването на уеб приложения, може да е творческа работа, в която доста жени се справят по-добре от мъжете, защото в много от случаите показват нестандартно мислене.

За да практикувате тази професия, трябва да сте завършили технически университет, инженерна специалност или да сте факири по математика. Факт е, че добрите програмисти са хора с по-добре развито логично мослене, но тази професия е като занаят, който се научава с много практика (и постоянно четене). Доказателство за това са всички онези хора с дипломи по туризъм, филология или маркетинг, които успешно реализират себе си в ай ти индустрията.

HTML, CSS или конзола са термини, получени тайно от извънземен разум, които могат да разгадаят само група съветски учени. Оказва се, че това всъщност са лесни за ползване инструменти, с които можеш да опиташ и сам да създадеш свой уеб сайт.

Програмистите са сиви, скучни и асоциални типове, които прекарват почти цялото си време пред компютъра. Имам изненада за вас - повечето от тях са добре изглеждащи, ведри и усмихнати хора, с приятно чувство за хумор, физика, над която често се трудят, и изключително богата обща култура. В повечето случаи завързват лесно контакти и са готови да ви поканят на кафе, дори само за да ви разкажат кое е якото място, което са открили в Родопите. Или, ако трябва да обобщим на чист български, те са "easy going".

В заключение на това, нека само да споделя факта, че всяка втора жена у нас, станала майка, е имала проблеми на работното си място: заради часа, в който трябва да си тръгне, за да вземе детето от детска градина; честите отсъствия по болест; заради купищата ангажименти, които неусетно никнат след като се появи детето й. Ай Ти индустрията е една от малкото у нас, която може да предложи гъвкаво работно време, работа от дома и наистина бързи темпове на развитие, при желание да се учи. Промяната зависи само от нас, момичета.

"Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш." - Алън Милн

Препоръчваме ви още:

Защо да (не) изберете Холандия 
Професията на филмовия преводач 
Мечта за работа vs работа мечта

Автор: Крис Ка

На прага сме. Даже ако се заслушам - аха, аха, почти чувам звънчетата на коледната шейна. При нас вече започнаха с коледните украси и в най-скоро време улиците щастливо ще грейнат, а всички дечица вярващи в приказки, ще чакат добрия старец. Моето дете не прави изключение. Работата е там, че процентът му на вяра в Дядо Коледа все повече намалява като цифра.

- Мамо, ти защо си мислиш, че Дядо Коледа влиза през камината? - този въпрос ми заби Виктор вчера, докато крачехме под новите улични лампи.

А сега де? Що пък така си мисля? Не може ли просто да звънне на звънеца и да влезе. Ми не! Не става. Няма да е толкова магическо, а ако синът ми рече да му дръпне брадата, съвсем няма да е и здравословно.

- Вики, така казват всички. Влиза през комина, докато децата спят, оставя подаръците, пали шейната и газ! - обърнах се на другата страна, че за малко да се задавя от смях, отговаряйки.

- Нееее, не е вярно! Да знаеш, мамо, ние нямаме камина и дупка нямаме. Тая година на дядо ти Коледа ще му отворим широко прозореца, че да влезе. И под елхата ще оставим мляко с бисквити! - испано-българският отговор на сина ми определено ме забавлява. - Мамо, Дядо Коледа нали има фабрика за играчки? Ами аз няма да си харча парите от касичката! О, не! Той да ми купи таблет.

Намигнах му съучастнически и го попитах какво друго ще си поръча. Каза, че никакви дрехи, обувки и никакви други неща, само играчки. Ако може - скъпи. Най-скъпите и да не се чупят. Точно четири на брой, тази цифра нещо взе да ми омръзва.

И аз като родител, решил да даде най-доброто от себе си (не непременно в играчки), подхванах темата за послушните деца. Тук добавям, че оставих назад всички психологии, прочетени през времето и започнах съвсем съзнателно да се възползвам от Дядо Коледа. Значи, Дядо Коледа обича деца, които си подреждат дрехите, слагат си масата, ядат сами, пазят къщата чиста и т.н. Сто неща измислих, а детето върви, подрежда и прибира. Вчера беше подивял. В четвъртък се блъсна челно и около дясното му око всичко беше синьо. В петък от синината на лявата му буза следата вече си отиваше, в събота си разби устата, затова аз в неделя му казах, че Дядо Коледа, ще му донесе за подарък чифт чорапи. Горкото ми дете, погледна ме жално както той си знае и…

- Мамо, този майтап, не ми харесва! - категорично рече и отсече.

Край! Обещах си мислено - никакви заплахи с Дядо Коледа!

А днес, след като вечеря стабилно, камъните се върнаха по моята глава:

- Мамо, Дядо Коледа каза, че е време за десерт!

Вдигам поглед и гледам чевръстият иде с един сладолед от хладилника... Два-три дни след боледуване.

Ама нали Дядо Коледа рече...

Препоръчваме ви още:

Как смених бонбоните с лекарства 
Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват 
Как да създаваме радост и да отглеждаме щастие?