Автор: Мая Цанева

Мили сине,

Ох, за малко да продължа с „ти си ангел мой“, но първо - не си Ангел, и второ - няма да разбереш шегата.

И така, бръмбар мой, честит рожден ден! Вече си на 5! Голям, но не съвсем – хем се обиждаш на „бебе“, хем все още се гушкаш в мен като пеленаче. Пиша ти писмо, защото разбрах, че е много модерно. Не случи на майка, която да те бебеноси до 5-та ти година, нито на изкусна готвачка, която да те храни с биохрани и авокадо, та поне да имаш това писмо, да не се срамиш пред приятелите си. Обещавам, че няма да прикача снимката ти от банята, когато си на 5 месеца.

Много те обичам. Обичам те, дори когато ти се карам или ти се сърдя. Да, ще продължа да ти се карам, когато пресичаш, без да се оглеждаш. Също така няма да ти позволя да гледаш телевизия по три часа, но пак ще те обичам. Ще ти се сърдя, когато се държиш грубо, и ще ти напомням, че само умният и сдържан човек е силен.

Ти си нашето най-добро и най-лошо изпълнение едновременно, плюс собствената ти изумителна личност. Три в едно, както се казва. Драматичен като баща си. Отсега те виждам как играеш не храстче, а Хамлет в театралната школа. Инатлив като майка си. Откакто си проговорил, не си спрял. Баща ти също. Злояд си като мен – сладкото отмъщение на баба ти. Умен си – много повече от мен и от баща ти заедно. Вече поръчах пълното издание на енциклопедия „Британика“, а баща ти се записа в MIT, за да отговорим на всичките ти въпроси, преди да заминеш някъде да учиш я за летец, я за космонавт. Бърз си като Пламъчко на 12-а турбо скорост. Всъщност си едно прекрасно перпетуум мобиле, заради което ще се опитаме да съберем пари и да купим стадион или поне писта, за да има къде да си изразходваш енергията.

Аз, моя милост и майката на Митко

Ти си хем безумно смел, хем страхлив. Катериш се на 3 метра на сливата в градинката, но не се спусна нито веднъж по водната пързалка за 3-годишни. Засилваш се с люлката до небесата (в моите очи), но вечер не заспиваш и не отиваш до тоалетната сам. Всеки се страхува от нещо, но не е ли време поне да спиш в собственото си легло…

Вече разбираш, че за някои неща можеш да се пребориш, а за други - не. Аз и баща ти ще водим едни битки с теб, в другите влиза тежката артилерия – бабите ти. Не ядеш супа и спанак? При баба ще си изядеш цялата супа, а може и да питаш за още. Не искаш следобеден сън – баба ти ще те приспи, независимо как преговаряш с нея. Откакто се родихте ти и братовчед ти, баба ти Н. се превърна в завършен дипломат, който може да разреши и ядрена криза като например да раздели един меч между две момчета. А баба ти Т. така умело брои до три, че всички я чувате веднага. Как го прави….

Има толкова много неща, които ще ти се случат. Например да започнеш да спиш сам, да се научиш да караш велосипед без помощни колела, да си връзваш обувките, да научиш буквите и да смяташ… Кога ще стане това, не знам. За момента най-важно ми е да си здрав, любопитен и щастлив.

Ние ще ти дадем възможност да откриеш света, но не и да ядеш сладолед през ноември. Ще пътуваме надалеч, но ще те държа за ръка, когато пресичаш. Ще ти разказвам измислици-премислици, но ще ти давам и отговори, които не искаш да чуваш. Но най-вече ще те обичам. Ти си моето дете и те обичам колкото до Марс и обратно (Илон Мъск вече ти пази място в експедицията до червената планета).

Препоръчваме ви още:

Всички наши синове

Ти можеш

8 истини, които майките на синове рано или късно ще разберат

И как навреме да разберем какво превръща живота на децата в кошмар?

Гледната точка е на психоложката и майка на две деца Анна Бикова, автор на "Аз съм мързелива майка".

Детето стана някак мързеливо

На първата консултация винаги моля родителя да дойде сам. Дори да смята, че проблемът е единствено в детето. Сам, защото трябва да събера много информация. А за целта трябва да задам много въпроси. Някои от тях не е коректно да задавам пред детето. Това обяснявам на всеки родител, но в процеса на разговор може да стане ясно, че проблемът съвсем не е в детето…

- Напоследък не се разбирам добре с детето си. Винаги всичко е било нормално, а сега започна да лъже.

- С какво си обяснявате това?

- С мързела. Стана някак мързелива. Не се старае.

- А може ли да ми обясните по-подробно. В какво се изразява този мързел и в какви случаи дъщеря Ви лъже?

- Питам я дали си е научила уроците. Казва, че ги е научила, седи и си играе. После разбирам, че това не е така. Случва се вече много пъти. После започнаха проблемите с кръжока по рисуване. Сама пожела да се запише, не съм я заставяла. Клубът е съвсем наблизо и ходи сама. Оказа се, че невинаги го посещава. Разбрахме случайно. Излиза уж за рисуване, а се разхожда.

Деца под амбициозен родителски поглед

Единствената възможност да поиграеш, е да излъжеш

Има закономерност: „Лъжат този, на когото се страхуват да кажат истината.“

Ако не избяга от рисуването, ще остане без разходка. Защото освен него („то е съвсем наблизо и изобщо не я изморява“) има и английски („учителят идва вкъщи“), плуване („само веднъж в седмицата, здравословно е“) и танци („задължително е, все пак е момиченце“). Целият ден е програмиран. Свободното време е вечер след 20 часа… но и то не е свободно. Трябва да си научи уроците.

- А остава ли й време да си поиграе?

- Като си научи уроците, може да играе. Но рядко успява. Понеже я мързи и се разсейва, й трябва повече време да си научи. А като види, че времето напредва и трябва да си ляга, започва да плаче.

Единствената възможност да поиграеш, е да излъжеш, че уроците са научени

Ако преброим всички извънкласни форми и часове в училище и за домашна подготовка излиза, че всеки ден момиченцето се занимава по 8-9 часа – това е колкото работния ден на един възрастен.

Оставете на детето време да живее.

Веднага си спомних откъс от книгата „Полиана“ на американската писателка Елинор Портър.

„След като запозна племенницата си с плана за деня, мис Поли стана и се отправи към изхода.

- Но, лельо Поли! – изплашено извика Полиана. – Лельо Поли! Кога ще живея? Вие не ми оставихте никакво време.

- Да живееш? – удивено изкриви устни леля Поли. – Не разбирам, какво имаш предвид, дете мое? Всички ние живеем, докато Господ не ни прибере при Себе си. И ти живееш, с каквото и да се занимаваш.

- Да, лельо Поли! Разбира се, през цялото време докато изпълнявам задачите си, аз няма да престана да дишам или да се движа. Но това не означава, че ще живея. Когато казвам „живея“, лельо Поли, имам предвид да правя това, което искам.“

Та, колко часа на ден живее детето ви?

Детето-трофей

Как да разберем, че детето е претоварено

Това, разбира се, не означава, че трябва да изпадаме в другата крайност и да го освободим от всички допълнителни занимания (макар че такъв вариант е възможен).

При избора на допълнителни ангажименти трябва да се ориентираме по два критерия: желанието на детето и възможностите му. В случая под „възможности“ разбираме доколко ресурсите на организма му позволяват да издържи натоварването.

Едно момиче иска да се занимава с много неща. То е от тези, за които пише Агния Барто: „Драмкръжок, кръжок по фотография… и ми се пее.“ Веднъж припада на репетиция.

Друго момиче при подобно натоварване не припада, но става нервно и плачливо. Като не му се получи нещо – идват сълзите. Трето започва често да боледува.

Признаците, че трябва да освободим детето от натоварването са свързани и със съня:

Първи вариант – Детето спи зле, трудно заспива, сънят му е неспокоен, често има кошмари.

Втори вариант – Детето спи добре. Твърде добре. Заспива седнало по време на обяда. В съблекалнята. В очакване на тренировката. Прибира се от училище и заспива, макар да е имало пълноценен нощен сън.

Разбира се, и първият, и вторият вариант са повод да потърсим невролог и терапевт. Но проблемът може да отшуми от само себе си, ако намалим натоварването.

Признаци на нормалното натоварване (има дни, когато не му се занимава особено, но по-често няма съпротива).

Детето е бодро и активно, сънят и апетитът му са нормални (нормален апетит означава, че не е променило хранителните си навици. Ако е злоядо, това е индивидуална норма.)

Детето ляга навреме, не се заседява до късно с уроците.

Детето не е станало нервно, агресивно или плачливо.

В ежедневния му режим е предвидено време за игри навън.

Има свободно време, което може да използва за каквото поиска.

Родителят, който го съпровожда през деня, не е с усещането, че се въртят като катерица в колело.

С други думи и на детето, и на възрастния им остава време да живеят.

Препоръчваме ви още:

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?

Детето ми е обикновено

Помагаме или пречим?

Автор: Янка Петкова

Когато звъниш да задаваш въпроси на родител, чието дете е на командно дишане, с тежка бактериална инфекция и диагноза остра лимфобластна левкемия, заслужаваш да бъдеш наритан. Ангел Петров, бащата на Мартина Петрова ми го спести. Трудно му беше, но ми го спести. Защото в клиниката в Израел, където се намира в момента, новините са много тревожни и изобщо не му е до въпроси.

Марти, която на 29 август става на 11 месеца, е заразена с бактерия от венозен катетър. Никой не може да си представи какво изпитва малкото момиченце, набодено с абокати, през които непрекъснато се вливат лекарства заради инфекцията. Дете, което до момента е преминавало курс на химиотерапия, с чиито ефекти също е трябвало да се бори. По думите на родителите, заради инфекцията по кожата на Марти избиват петна. Детето ежедневно е преглеждано на рентген, правят се всевъзможни изследвания, инхалации. Не спи, не се движи, има кашлица и болки. Обградено е с толкова кабели и болнична апаратура, че дори не може да бъде гушнато и утешено от родителите си – свещено право на всяко дете.

Мартина е в интензивно отделение и състоянието й се влошава. Семейството й привършва средствата, а престоят и лечението в израелската клиника са изключително скъпи. Само за терапията с Т-клетките, заради която родителите избират това болнично заведение, са нужни 200 000 евро. Но преди нея детето трябва да бъде подложено на подготовка с химиотерапия, която беше преустановена след появата на инфекцията.

Какво се случи до Израел

Диагнозата остра лимфобластна левкемия е поставена през ноември 2017 г., когато Мартина няма навършени и два месеца. Вдига висока температура, която поддържа дни наред. Кръвните изследвания показват, че левкоцитите (белите кръвни клетки) са много под нормата. Лекуват детето в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където препоръчват терапията да продължи в чужбина. Със средствата, събрани от дарителска акция, през март Марти заминава за лечение в Турция. Преминава курс на химиотерапия и претърпява трансплантация на стволови клетки. Донор става 8-годишната й сестричка Радост. Първият тест след трансплантацията показва 98 % успеваемост. Само две седмици по-късно процентите са 14 и болестта се завръща след много кратката ремисия. Семейството изпраща запитвания до клиники в Германия, Италия, Австрия, Англия, Израел. Получават отговор от Израел, където се провежда нов метод на лечение с Т-клетки. Според този метод от момиченцето се вземат клетки, препрограмират се и се връщат в организма му. Тези клетки разпознават болните и ги унищожават.

От началото на август семейството е в израелската болница. Организират всичко сами – откриват и се свързват с клиниката, хора от Израел им помагат, посрещат ги и лечението започва. Докато не се появява бактериалната инфекция. Сега малкото момиченце се бори и с нея. С Марти и близките й сме само ние. Печално известният Фонд за лечение на деца е отказал финансиране след тримесечно протакане.

Да спасяваме Марти!

Дарителска сметка

IBAN:BG68FINV91501317133190

Титуляр: Мартина Ангел Петрова

BIC:FINVBGSF

PayPay: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Дарителска кампания "Помогни на бебе Марти да победи Левкемията"

Марти НЯМА DMS за момента!

Кутии с дарения за детето са поставени на много места в страната. Огледайте се и във вашия град. Ако желаете да организирате дарителска акция, вижте как да го направите на страничката „Да помогнем на бебе Марти“. Там можете да се запознаете с цялата документация и да следите и как протича лечението й.

Малка, силна, борбена. Само на 11 месеца. Досега познава единствено болката, но се е вкопчила в живота и не го пуска. Колко от нас го могат?

Прочетохте ли

FUCK CANCER

Автор: Янка Петкова

Мъжът и добре да живее, все някога се налага жена му да отсъства, и тогава остава насаме с прахосмукачката. За съжаление, този интимен момент може да има почти фатални последствия за електроуреда. И причината е единствено в пълното игнориране на основните правила за монтаж и демонтаж, които са създадени предимно, за да бъдат спазвани от жени.

В защита на мъжа ще кажем, че той много помага. Даже ще приведем и следните доказателства:

1. Той чисти с прахосмукачка, предварително сглобена от жена му. Обикновено ентусиазмът го връхлита, когато го налегнат ъпдейти и е принуден да изостави временно онлайн играта на шах. В такъв момент може да се поогледа, и виждайки жена си да се мотае наоколо, да каже: „Дай аз да почистя с прахосмукачката и без това нямам какво да правя, докато чакам.“

2. Той готви, пак когато я няма жена му. Може да прави пилешка супа по предварително продиктувана рецепта (и само с едно контролно позвъняване) и печено пиле в кесия по рецепта от интернет, със соев сос и лимон (е, може да има неприятни последствия, ако кесията е плътно затворена и фурната, която жена му току-що е изчистила, работи на вентилатор).

3. Той пазарува. По списък и по интуиция.

4. Той е и предпочитаният родител на дъщеря си, не само защото удовлетворява всякакви нейни капризи и финансира безумните й покупки (номер, който при майката не минава).

Мъж в хипермаркета

Както разбирате, това е човек с безспорни достойнства и жена му няма никакво основание да се оплаква, до момента, в който не реши да сглоби сам прахосмукачката, да почисти и да я разглоби.

Какви проблеми може да предизвикат тези елементарни действия, толкова елементарни, че да бъдат извършени и от една жена? Да разгледаме ситуацията по основни части:

Носещо тяло

(където са разположени бутоните за мощност, включване, изключване и прибиране на кабела, контейнерът за прах, филтърът, филтърът против алергии)

В тази част има два подводни камъка – първо филтърът против алергии НЕ СЕ ПЕРЕ, тъй като представлява основно фино нагънат пресован картон. Почиства се с четчица, която жена му е забутала някъде. Второ, пред филтъра против алергии производителите на световноизвестната марка са предвидили един друг филтър, който се ПЕРЕ, и за да бъде лесно изваден, са закачили малка дръжчица от корда. Толкова малка, че при едно невинно дръпване с неовладяна мъжка сила, да се скъса. Трето, бутонът за прибиране на кабела е за ПРИБИРАНЕ на кабела, а не за ваденето му. В противен случай ваденето може да се превърне в безкраен процес.

Маркуч, телескопична тръба, накрайници

И тук могат да възникнат някои проблеми. Само защото споменатите вече световноизвестни производители са проектирали нещата така, че с едно МНОГО ЛЕКО завъртане и щракване тези части да се съединят и напаснат. Разбира се, в случая с мъжа опцията „леко“ изначално се пренебрегва в полза на силата, в резултат на което въпросното напасване вече не може да се случи, тъй като механизмите са повредени. Подобен проблем може да възникне и с универсалния накрайник, защото за беда той също се сглобява само с леко завъртане и щракване на механизма.

Как да стана интелигентен колкото жената

Какъв в крайна сметка е резултатът от този иначе толкова благороден жест?

Сега жената разполага с прахосмукачка, чийто кабел вече не се прибира автоматично, маркучът и тръбата се сглобяват чрез сцепление, но това е временно, защото при по-рязко движение системата се разпада на съставните си части. Филтърът против алергии вече е филтър за алергии. Процесът на почистване е твърде бавен, изнервящ и като цяло - безсмислен. И всичко това, защото производителите на прахосмукачки не са предвидили използването на уреда от мъже.

Предвид резултатите от соловата акция на мъжа с прахосмукачката, жената си позволява да отправи някои предложения към производителите:

1. Спрете с тоя банален подход всичко да е елементарно. Ако искаме да интегрираме мъжете към процеса, трябва да е максимално сложно. Изключете опцията „сглобяване с леко завъртане и щракване“ – явно не работи. Бихте могли да направите процеса по-трудоемък и силов, с използването на гаечен ключ като минимум.

2. Махнете бутона за автоматично прибиране на кабела. И без това не се ползва по предназначение. Да се върнем на варианта ръчно навиване и закрепване със свински опашчици. Това е рутинен процес, нееднократно използван при работа с разклонители, дрелки и други подобни.

3. Време е да помислите за нещо по-добро от корда, за вадене и поставяне на филтъра. Няма нищо по-сигурно от лепило С 200, когато търсим стабилност. Това че филтърът ще трябва да се отлепя и залепя при всяко чистене е дребен детайл, важното е че процесът е познат, отработен и изисква основно мъжка сила.

4. Забравете филтрите против алергии на хартиена основа (поне в конкретния модел). Човек се подвежда и пере. Много по-добър вариант би бил филтър с решетка от неръждавейка.

Ако предложенията ви се струват регресивни, помислете за някакъв по-хай тек вариант, при който за да се задейства прахосмукачката, трябва първо да се инсталира съответното приложение в смартфона ( ако вече не сте го направили, разбира се). Може да превърнете целия неприятен процес на почистване в онлайн игра, която ще даде възможност на мъжете да контактуват със себеподобни и да обменят рецепти и идеи „направи си сам“. Освен това ще стимулирате геймърите да чистят нон стоп, преодолявайки ниво след ниво.

И току-виж един ден доживеем да кажем:

- Стига с тая прахосмукачка!

Препоръчваме ви още:

10 признака, че мъжът ви е нормален

Мъжки манифест

Кога да го пратиш при майка му

Автор: Калоян Явашев

Изобщо не разбирам на кого се е метнало такова замаено и разсеяно това дете. Как успя да се загуби само за 20 метра ходене? Къде да го търся в тая навалица? Имах нужда да помисля спокойно и без паника, за да мога хладнокръвно да взема решение. Сръчках самотната си мозъчна гънка, събрах веждите и очите, изпънах си краката в контрападьом и се замислих като шаолински монах пред водопад.

Когато някой от моите папагали излетеше (помните, че съм дресьор на папагали, нали?!), аз взимах друг и обикалях с него. Щом избягалият чуеше звуците на папагала, който носех, се връщаше достатъчно близо, за да мога да го прибера. Така и сега реших да ползвам Боримир като примамка. Инструктирах го да върви по улицата и да търси сестра си, крещейки нейното име. Не знам дали близнаците имат някаква телепатична връзка или беше чист късмет, но викайки на всеки три секунди името на сестра си, Боримир я намери точно след 20 секунди в една уличка. Дъщеря ми беше зяпнала една заспала котка и изобщо беше забравила за нас и за света генерално. Намирайки загубено дете, у вас се борят двама души. Единият иска да го прегърне и разцелува, а другият да го сграбчи за яката и за крещи неистово, понеже си е изкарал акъла. Познайте кой вариант предпочетох:

- Какво правиш тука бе, Микаело? - ревнах като излитащ "Боинг".

- Котето спи - посочи дъщеря ми с невинен поглед.

- Какво правиш тука бе, Микаело? - повторих с приглушен глас, съскайки като пресипнал бирмански питон.

- Гледам котето спи - натъртва щерката.

- Тръгвай бързо с нас - казвам тихо, но решително. Решавам да я отдалеча от спящото хайванче и тогава да си викам на спокойствие.

Тя тръгва с мен, а аз облекчен, че всъщност съм я намерил, я погалвам по главата. Оглеждам се за Боримир, но той вече се е надвесил над главата на спящата котка и гласът му разрязва въздуха:

- КОТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! – еми, надявам се котката да се беше наспала и да е имала здрави нерви. Надявам се и хората в радиус от три пресечки също.

Обичам лятото по ред причини

Продължаваме разходката с неравномерното си темпо и някак си изминаваме цели 300 метра без някой да се загуби или да обърка посоката. Разчекнал съм си очите да следя децата и приличам на параноик предозирал с кафе. Отвсякъде дебнат потенциални проблеми, катастрофи и произшествия, така че аз трябва да съм готов да реагирам по всяко време. По едно време Боримир се приближава и ми казва с едни големи и умоляващи очи:

- Тате, имам пиш!

Уф, мама му стара! Изобщо бях забравил, че вече не са с памперси, а трябва да ги изхождам собственоръчно. Оглеждам се, но не виждам къде може да я свършим тая работа. Увещавам го да изчака до Морската градина и там да обезчестим някой храсталак. Забързвам темпото и най-накрая се озоваваме на тихо и уединено място. Свалям му гащите и си спомням, че Росито ми беше заръчала да го уча да пикае прав, понеже съм бил по-вещ в боравенето с мъжкия инструмент от нея (натурален талант съм и дори си мисля, че заслужавам някакъв орден по пишкосръчие). По принцип няма проблеми и не е толкова сложно, но аз се натъкнах на неочаквано препятствие. Мъжкото достойнство на сина ми не ми изглеждаше достатъчно голямо и мощно, за да оформи струя, която да не му намокри гащите. Можех да му помогна и да му го държа, но като казвам, че не беше голямо изобщо не преувеличавам и нямаше как да го хвана. Все едно с боксова ръкавица да хвана косъм (извинявай тате, ще порасне!). Затова реших този път да използвам класическия захват, при който клякам и му държа краката във въздуха, а той с лакти се опира на коленете ми. Вярно, че е малко женствено да пикаеш така, но пък гащите ти са в безопасност. Принципно мъжете много се засягаме ако синовете ни не са корави мачовци, пребиващи по 300 спартанеца на ден, но този път се прежалих. Заемаме срамната поза и започва чакането. Не след дълго струята тръгва и аз за всеки случай зорко следя траекторята й. Телцето му се отпуска от напрежението и аз се готвя да се изправя, но тогава Боримир ми казва с уверен глас:

- Болито има ако!

Това не го очаквах и затова само изсумтях недоволно:

- Ъхм! Сигурен ли си? Борито да не ме лъже?

- Татеееее (пак викна като овчар), имам акооооо!

- Добре бе, акай - мога ли да му счупя хатъра на детето?!

- Болито има чулка - синът ми няма никакъв проблем да променя ненадейно темата и смисъла на разговора.

- Имаш, тате - потвърждавам очевидното с досада и напиращи самоубийствени копнежи.

Обаче тоя ни разговор привлича сестра му, която стоеше до количката с бебето. Тя застава пред нас и невъзмутимо кляка да погледне под брат си. Оглежда му цялата анатомия отдолу и чака развръзката. На мен това ми изглежда крайно недостойно и унизително за сина ми и се опитвам да я прогоня. Това лапе обаче, освен заплес, се оказа и порядъчен темерут. Думите ми рикошират от нея без да я засегнат и изобщо не ми обръща внимание. Опитвам се да я ритна докато клеча, но обхвата на краката ми е ограничен и не мога да я стигна, а и тя ловко подържа здравословна дистанция. Известно време танцувам тоя странен казачок, но безрезултатно. Завъртам се, но Микаела се върти с нас и не изпуска срамотиите на брат си от поглед. Отказвам се и се успокоявам, че някой ми беше казал, че децата помнят чак като навършат три години. Прасците ми започват да ме болят от ролята на тоалетна чиния и юркам Боримир да побърза. Той обаче ми казва, че е готов. Аз оглеждам земята за доказателство, но не виждам нищо, което да потвърди щастливия край на дрисливата ни епопея. Леко озадачен питам:

- Боре, къде ти е акото, тате? - или мухите в тоя парк са много бързи или акото на сина ми е проявило неочакван маскировъчен талант.

- Болито плави ако - малкият продължава да твърди, че е наторил храстите.

- Ми хубаво тате, ама къде е акото? - не се предавам аз. От филмите знам, че няма ли труп, няма и престъпление.

Пускам го на земята и заедно започваме да оглеждаме земята. Микаела също се включва в издирването и сега тримата се въртим на едно място и си гледаме в краката. Аз внимавам къде стъпвам, те не. После дъщеря ми надава вик и посочва гащите на брат си, които още стоят около глезените му:

- А, ето го акотооооо! - изпъва си ръката и ме поглежда учудена в очите.

Боримир също поглежда в гащите си и кресва:

- Татееееее, виж акото!

Решавам и аз най-накрая да погледна в тия гащи. Да, там е акото! Твърдо, с добър цвят и дължина, то си лежеше кротко в гащите на сина ми и не знам как, но си беше придало невинен вид. Вие сте големи хора и оставям на вас да разгадаете по какви неведоми пътища беше полегнало там. Аз мислех, чертах, мерих и пак не можах да разбера. Почти три години родителстване са укрепили вярата ми в свръхестествените способности на децата и аз вече посрещам тези мистерии доста по-спокойно и практично. Така че просто вдигнах рамене и внимателно изкарах акото с хартия. Хвърлих го в близкия кош и зарових в раницата на сина ми, за да видя дали майка му по някаква случайност не е сложила резервни гащи. Беше сложила три чифта гащи и пет резервни фланелки. Значи, засега вървим добре с разхода на дрехи.

Обичам лятото по ред причини - продължението

Близнаците са по-различни деца по характер. Вечната конкуренция, която започва още в утробата на майката, ги кара да стигат до крайности, за да не се чувстват пренебрегнати. Ако единият се спъне и падне, то и другия се спъва и пада нарочно, за да не е ощетен откъм появата на рани и кръв. Съвсем в духа на тези разсъждения, слагайки новите гащи на Боримир, чух Микаела да ми заявява решително:

- Тате, и аз имам ако!

Мислите си, че съм се изненадал и ме е хванала неподготвен?! Само че не сте познали и аз изобщо не се трогнах:

- Имах си хас, тате, да нямаш ако! Айде, идвай!

И ето ме отново клечащ в храстите с дете в ръцете. Дъщеря ми обаче започва да ме информира подробно за процесите, протичащи между краката й:

- Татееееее, пълво плавя пиш.

- Хубаво бе, тате! Дръж смока здраво- решавам да разчупя обстановката с "остроумна" забележка.

- А? - обръща си главата учудена и ме поглежда питащо.

Осъзнал, че тя няма "смок" и съм се объркал, елегантно излизам от ситуацията:

- Ами смокът е голяма неотровна змия, която...ъъъъъъ, уф тате, айде зае.. (усещам се навреме да не добавя "би" след "зае")! - млъквам смутено и зяпвам настрани, за да не я притеснявам. Женско е все пак!

Обаче дъщеря ми хич не се притесняваше от мен и доказателството беше пороят, който се изсипа някъде около обувките ми. Не съм много вещ по женското уриниране, но това приличаше на късането на язовирна стена. Уж почна с лека и срамежлива струйка, а в следващия момент краката ми джвакаха в обувките облени солидно от водопада, който това невръстно дете възпроизведе. Как това тежащо към 18 кила лапе, изхвърли 200 литра урина, не разбрах! Дали майка им се е сетила да ми сложи резервни обувки и на мен? Все пак винаги ме обвинява, че мога да се лекьосам и със солети. Въздъхвам невярващо и си разчеквам краката колкото мога настрани. Приличам на щъркел, който се мъчи да направи шпагат. Тая тоалетна йога почва да ми идва в повече, но щерката ми изобщо не проявява такт. Със спокоен глас продължава да коментира случващото се с отделителната й система:

- А, Микито наплави едно ако! А, Микито наплави още едно ако! Микито ще наплави мноооооого акота.

При последното изречение цялата ми анатомия се втриса от ужас и аз решавам да погледна надолу. Вярно, дъщеря ми пуска барабонки като овцете. Едно по едно. Туй лапе успява и да ака заплеснато. Очертава се дълго дремане в храстите, а и не съм сигурен, че кръстът и краката ми ще издържат. Наясно съм, че не е на голям зор и се напъва, само за да не остане по-назад от Боримир и затова на шестото "Мики пак наплави ако! " решавам да прекъсна рецитала й. Не може така бе, тате! Ти като пораснеш, на едно влизане в тоалетната "Война и мир" ще прочиташ, а после и гоблен "Тайната вечеря" ще имаш време да избродираш! Айде, изсипвай го бързо тоя самосвал и да си тръгваме, моля те! Като изчистя, ще ти обясня какво е самосвал.

Отиваме до колата, където имах чифт джапанки и след като си измих краката с вода, продължихме разходката. Погледнах колко е часът и ми стана много зле. Минутите се нижеха като векове, а аз имах да прекарам още много време с тях. Къде да ги закарам и да ги уморя достатъчно, за да заспят бързо следобед? Хм, имам една идея!

Следва развръзката...

Прочетохте ли

Когато жена ти е делфин 

Обичам лятото по ред причини 

Обичам лятото по ред причини - продължението

Автор: Иво Иванов

Първо на първо, порядъчните граждани не ходят през уикенда на Витоша, а по молове. Да се катериш по чукарите при наличие на толкова много лъскави търговски центрове, предлагащи най-различни изгодни промоции и намаления, си е чиста чиста лудост и загуба на време. Да зарежеш приятната хладнина на климатиците и комфорта на ескалаторите и да се юрнеш да се потиш по баирите в тоя пек, или пък да те духа вятър и да мръзнеш – такива ексцесии не са за порядъчни граждани. Да не говорим колко неудобно се ходи на планина с обувки на токчета и платформи, или с джапанки. А на всичкото отгоре мобилният интернет на места се губи и оставаш offline, което е пълна диващина.

Ако все пак обаче, като порядъчни граждани, сте решили да практикувате планински туризъм, поради липса на нови супер оферти в моловете, трябва, разбира се, да правите това цивилизовано, както подобава на разумни люде. Най-подходящите маршрути са два - разходка около хижа Алеко или пикник на Дендрариума.

Тръгва се с колата по обяд или в ранния следобяд, за да може спокойно и бавно да се пътува нагоре в колона от автомобили на други порядъчни граждани. Навигацията е абсолютно задължителна, защото кой знае къде може да се озовете като отминете Драгалевци или Бояна, ако случайно се отделите от колоната! Планината е коварна и пълна с опасности! Не подценявайте риска!

Нормално е да е много оживено по обяд и трудно да намерите място за паркиране, когато пристигнете, затова паркирайте колата както и където ви е удобно – в планината важат същите правила за паркиране, както и в града. Заемането на едното платно за движение или паркирането на автобусна спирка е абсолютно допустимо – ами така е като тези от управата на природен парк Витоша не са се погрижили за достатъчно паркоместа, това е направо възмутително!

Да отскочим до Витоша

Когато стигнете хижа Алеко, направете с умерено темпо един преход по алеята до „Лалето“ и обратно. Не си забравяйте електронния крачкомер, защото ще навъртите около километър минимум. После можете с гордост да споделите резултатите си във фейсбук.
Ако сте с деца, не пропускайте периодично да им подвиквате да не тичат и да не се катерят, защото ще се изпотят и ще паднат или, недай си Боже, и двете – по този начин демонстрирате пред другите туристи, че сте отговорни родители. Разбира се, не е необходимо децата наистина да се вслушват в съветите ви и да ги спазват. Или въобще да ви чуват. Важното е да създавате подходящия звуков фон на загрижен родител и околните да го чуват. Така всички се чувстват много по-комфортно.

Ако сте с йоркширец, добре би било да е облечен в подходящо за сезона елече, защото горе понякога духа. Ако сте с необуздан джак ръсел, който лае по туристите и скача върху тях, го сгълчавайте от време на време да престане, като имитирате сконфузена усмивка. То ако тръгнете да се извинявате на всички, къде ще му излезе краят!

Можете да правите кратки паузи за цигара на по-равните участъци. Избягвайте пренатоварване и задъхване. Като цяло този маршрут е сравнително равен и е подходящ за високи токове или за джапанки. Моите наблюдения показват, че може да се измине успешно и с високи над коленете ботуши на ток. Преходът отнема около час-час и половина, което си е оптималното време за планински туризъм.

При първа възможност задължително си направете много селфита за Фейсбук и Инстаграм с хаштаг #малконапланина. Кой ще ви повярва, че сте ходили на планина, ако не сте постнали веднага снимки във фейса?! Внимавайте все пак зад вас да се виждат борове и морени, а не пейките на заведението, в което обядвате.

След този планински преход вече сте изгорили доста калории и сте се надишали обилно с кислород, така че с чиста съвест можете да се подкрепите в някое от заведенията наоколо. От чистия въздух се огладнява, така че диетична тройка кебапчета с гарнитура, 2 бири и ашуре за десерт (за да спазим планинската туристическа традиция) ще ви се отразят изключително здравословно. След обяда е време за цигарка и кафе с изглед към планината. После лек преход до паркинга, за да ви се смели храната и се връщате по живо-по здраво в София, следвайки колоната от автомобили и навигацията.

Най-хубавото време на годината

Ако сте избрали варианта с пикник край Дендрариума, трябва да сте оборудвани с екипировка за пикник, която да разхвърляте обилно по поляната. Не се притеснявайте, ако навлизате в територията на съседите по пикник - те са свикнали, по принцип порядъчните граждани правят така – настаняват се максимално близо до настанилите се преди тях.

При пикника са важни някои основни правила:

 - носете си достатъчно мощни колони, за да може музиката ви да се чува по-силно от музиката на съседите;

- запалете огъня за скарата на такова място, че пушекът да отива предимно към съседите;

- комуникирайте си на висок глас – „къде остави биратааааа“, „готови ли са пържолитееее“, „взе ли лууук“, „къде са децатаааа“. Това отчасти се налага заради силната музика, а и за да надвикате другите съседи, дошли също като вас на тишина и чист въздух сред природата;

 - след пикника не си правете труда да събирате боклуците – прието е порядъчните граждани да ги оставят на място. Следващия път няма да отидете на пикник на същото място, я!

Препоръчително е да се придържате само към тези два маршрута и да избягвате всякакви други, защото са крайно рискови и опасни.
Първо, другите маршрути са стръмни и каменисти и рискувате да си счупите ток още в началото на пътеката. Ако не и крак. Освен това дишането се ускорява и това прави пушенето много трудно, да не кажаем невъзможно, а пресеченият терен налага да си гледате непрекъснато в краката и това силно затруднява всякакви операции с мобилния телефон по време на изкачването.
Второ, често са мокри и кални и целият ви планински аутфит ще се изцапа.

Трето, по тях се движат съмнителни леко облечени и запотени типове, които нищо чудно да са се качили дотам пеша, без автомобил! Представяте ли си! Да не говорим, че някои от тях дори тичат по пътеката или карат колело!
Крайно безобразно, екстремно и нецивилизовано поведение.
Не е хубаво децата ви да виждат такива примери.
Порядъчните граждани не правят така, а всички ние искаме да възпитаме едни цивилизовани и порядъчни граждани, а не диваци, нали така?

Прочетохте ли

Туристическо лято 2050 - България

Необходимостта от тесен контакт на родителите с бебето през първите месеци от живота му е доказана и от психолозите, и от педиатрите. Освен това тя е призната на законодателно ниво в повечето страни, което потвърждава правото на младите майки на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете. Все пак продължителността на този отпуск в различните страни съществено се различава.

Хърватия

Продължителност на отпуска по майчинство – 410 дни

Отпускът по майчинство в тази страна е много щедър не само като продължителност, но и като заплащане – до навършването на 6 месеца на детето, майката получава 100% от заплатата си от Фонда за медицинско застраховане.

Великобритания

Продължителност на отпуска по майчинство – 365 дни

Британските родители могат да си поделят този отпуск. Майката задължително ползва 2 седмици след раждането на детето. През останалия период може да го подели с бащата.

Швеция

Продължителност на отпуска по майчинство – 480 дни

Шведските родители също могат да поделят отпуска помежду си.  На всеки родител са предоставени по 240 дни. При това бащата задължително ползва 60 дни, останалите може да прехвърли на майката. Всеки сам избира и разпределя по колко часа майчинство на ден ще ползва, включени са и събота и неделя. Обезщетението за майчинство е обложено с данък.

Русия

Продължителност на отпуска по майчинство – 140 дни

След отпуска по майчинство, жената може да ползва отпуск за отглеждане на детето, докато то навърши 1,5 години. През този период получава 40 % от заплатата си. Има право на още една година и половина, ако реши да удължи престоя си, но вече без заплащане и признаване на периода за трудов страж.

Казахстан

Продължителност на отпуска по майчинство – 126 дни

В случай на усложнения или раждане на 2 и повече деца, частта от отпуска, който се ползва след раждането, се увеличава с 10 седмици. Майката може да ползва отпуск за отглеждане на детето до навършване на 3 години.

Финландия

Продължителност на отпуска по майчинство – 126 дни

Жителките на Финландия могат да заменят отпуска за отглеждане на дете с безплатна ясла или да ползват грижите на безплатна детегледачка.

Португалия

Продължителност на отпуска по майчинство – 120 дни

Според местното законодателство таткото е длъжен да прекара с новороденото не по-малко от 5 дни. Ако не се възползва, подлежи на глобяване.

Франция

Продължителност на отпуска по майчинство – 112 дни

Този период може да бъде разделен на две части (2 месеца преди раждането и два месеца след него) или да се остави по-голямата част от дните за послеродовия период. Повечето френски майки се възползват от това си право. При желание жената може да съкрати отпуска преди раждане до 3 седмици, максималният разрешен от закона срок за присъствие на работното място е 36-та седмица от бременността.

Китай

Продължителност на отпуска по майчинство –  минимум 90 дни

„Минимум“ означава, че срокът му е плаващ и се определя от възрастта на жената – колкото по-възрастна е майката, толкова по-дълъг е отпускът.

Исландия

Продължителност на отпуска по майчинство – 90 дни

Ако отпускът за бременност и раждане се предоставя само на майката, следващият, за отглеждане на детето, се формира по системата 3-3-3: 3 месеца за майката; 3 месеца за бащата; още 3 месеца, които родителите могат да си поделят.

Индия

Продължителност на отпуска по майчинство – минимум 84 дни

В случая „минимум“ означава, че зависи от това кое поред се явява детето за семейството. Продължителният отпуск, който съответства на стандартите на Световната организация по труда (26 седмици или 182 дни), е достъпен само за жени, които раждат първо или второ дете. Ако очакваното дете е трето или следващо, отпускът трае само 12 седмици (84 дни).

Обединени арабски емирства

Продължителност на отпуска по майчинство – минимум 45 дни

Срокът на отпуска в ОАЕ зависи от това, в каква компания работи жената – държавна или частна. Жените, които работят в частния сектор, имат право на 45-дневен отпуск, който включва до- и послеродовия период. За тези, които са в държавни структури, срокът е два пъти повече – 90 дни.

У нас

Майката има право на платен отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни за всяко дете.

45 дни от него се ползват задължително преди раждането. Ако то се състои преди да са изтекли, остатъкът се добавя към дните след раждането. При съгласие от страна на майката, този отпуск може да се използва от бащата на детето, след като изтекат 6 месеца след раждането. Но това може да се случи, ако майката трябва да се върне на работа. Остатъкът от отпуска може да се ползва и от бабите или дядовците на детето. Таткото има право на 15-дневен отпуск от датата на изписване на бебето.

Отпускът по майчинство е платен. Жената има право на парично обезщетение за бременността си в размер на 90 % от средното дневно брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигуровки. За целта тя трябва да има натрупан 12-месечен осигурителен стаж. Общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата в страната и по-голям от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

От 2017 година на младите майки се дава нова възможност. Те могат да се върнат на работа след изтичане на 135 дни от началото на майчинството им и тогава имат право на обезщетение в размер на 50 % от обезщетението за майчинство. Задължително условие е детето да не е дадено на ясла или детска градина. За по-нататъшното му отглеждане, до 3-годишна възраст, майката има право на отпуск.

По данни на Международната организация на труда в повечето страни правото на майката и бебето да бъдат заедно в първите месеци след раждането е узаконено, с регламентирани социални придобивки и заплащане. Само в 2 % от държавите това не е предвидено със закон и единствената развита страна сред тях е САЩ. Там майката има право само на 12 седмици неплатен отпуск.

Източници: adme.ru, pravatami.bg, графика от buzzworthy

Препоръчваме ви още:

Кой как отглежда децата си по света

Защо холандските майки са най-щастливи?

Се ла ви, както казват французите

Автор: Мария Пеева

С Червената шапчица Алекс има стара история. Това е от първите му приказки за лека нощ. Всъщност и баща му веднъж му я разказа и измъкна от нея съвсем нова поука, която изобщо не ми беше хрумвала. Но така или иначе това му е от любимите приказки. От няколко дни обаче си имаме нова Червена шапчица, която много му хареса. Той ми е най-добрият критерий за това кои книжки да препоръчвам на приятелите с малки деца. Ако настоява да му я чета по 10 пъти всеки ден, значи книжката е ценна. Последната ни любима придобивка е “Червената шапчица и Градът”. Сега обаче не само иска да му я чета, ами настоява и той да се учи да срича по нея. Мисля, че вече мога да я рецитирам. Не само гладко, ами и със сричане. :)

Какво представлява книжката и защо казвам нова Червена шапчица? Признавам си, че когато я разглеждах за първи път, очаквах да попадна на някой модерен и политически коректен прочит на класическата приказка. Може би вълкът щеше да стане веган или да се превърне в симпатичен, емоционално интелигентен, преодолял психопатичното си начало, екс хищник. Много не обичам тези варианти. Обичам старомодните версии, в които доброто побеждава злото безкомпромисно.

“Червената шапчица и Градът” обаче ме изненада, защото вълкът тук е всъщност Градът, с неговите безбройни съблазнителни реклами, привлекателни играчки и сладки изкушения, които понякога карат не само децата, но и нас самите да забравим истински ценните неща. Когато Червената шапчица потегля на своето първо пътешествие към дома на баба си заедно с кученцето Уди, като всички деца, тя е изпълнена с любопитство. Затова и се отклонява от правилната пътека, която майка й посочва, и за малко се изгубва във Вълчия град, където я дебнат толкова много примамки и капани. Но в крайна сметка тя успява сама да открие какво е наистина важно за нея. Не е ли това пътят, който всички ние сме изминали някога и който сега предстои на децата ни?

Добре, ще си призная, не само ме изненада, но и ме просълзи историята на Червената шапчица в Града. Да, красива книжка е, с прекрасни илюстрации, високо качество, но най-важното е, че текстът замисля и трогва. Алекс също се замисли. Зададе ми някои много мъдри въпроси (забелязали ли сте как детските въпроси понякога се оказват много по-мъдри от отговорите, които можем да им дадем):

- Ти губила ли си се някога в Града, мамо?

- Ти щеше ли да ми се разсърдиш, ако ти изям тортата, мамо?

- Защо някои неща уж са безплатни, а всъщност не са, мамо?

- Градът понякога е добър, а понякога е лош, нали, мамо?

Някои отговори бяха лесни, други - не толкова. А децата имат нужда от повече такива книжки. Приятно четене! И наизустяване...

П.С. Чудих се дали да го напиша, защото изобщо не е най-важното, но цената ме изненада също :) В добрия смисъл на думата.

Препоръчваме ви още:

Книжки, които оживяват

Две вълшебни детски книжки

Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели