Автор: Мария Пеева

С Червената шапчица Алекс има стара история. Това е от първите му приказки за лека нощ. Всъщност и баща му веднъж му я разказа и измъкна от нея съвсем нова поука, която изобщо не ми беше хрумвала. Но така или иначе това му е от любимите приказки. От няколко дни обаче си имаме нова Червена шапчица, която много му хареса. Той ми е най-добрият критерий за това кои книжки да препоръчвам на приятелите с малки деца. Ако настоява да му я чета по 10 пъти всеки ден, значи книжката е ценна. Последната ни любима придобивка е “Червената шапчица и Градът”. Сега обаче не само иска да му я чета, ами настоява и той да се учи да срича по нея. Мисля, че вече мога да я рецитирам. Не само гладко, ами и със сричане. :)

Какво представлява книжката и защо казвам нова Червена шапчица? Признавам си, че когато я разглеждах за първи път, очаквах да попадна на някой модерен и политически коректен прочит на класическата приказка. Може би вълкът щеше да стане веган или да се превърне в симпатичен, емоционално интелигентен, преодолял психопатичното си начало, екс хищник. Много не обичам тези варианти. Обичам старомодните версии, в които доброто побеждава злото безкомпромисно.

“Червената шапчица и Градът” обаче ме изненада, защото вълкът тук е всъщност Градът, с неговите безбройни съблазнителни реклами, привлекателни играчки и сладки изкушения, които понякога карат не само децата, но и нас самите да забравим истински ценните неща. Когато Червената шапчица потегля на своето първо пътешествие към дома на баба си заедно с кученцето Уди, като всички деца, тя е изпълнена с любопитство. Затова и се отклонява от правилната пътека, която майка й посочва, и за малко се изгубва във Вълчия град, където я дебнат толкова много примамки и капани. Но в крайна сметка тя успява сама да открие какво е наистина важно за нея. Не е ли това пътят, който всички ние сме изминали някога и който сега предстои на децата ни?

Добре, ще си призная, не само ме изненада, но и ме просълзи историята на Червената шапчица в Града. Да, красива книжка е, с прекрасни илюстрации, високо качество, но най-важното е, че текстът замисля и трогва. Алекс също се замисли. Зададе ми някои много мъдри въпроси (забелязали ли сте как детските въпроси понякога се оказват много по-мъдри от отговорите, които можем да им дадем):

- Ти губила ли си се някога в Града, мамо?

- Ти щеше ли да ми се разсърдиш, ако ти изям тортата, мамо?

- Защо някои неща уж са безплатни, а всъщност не са, мамо?

- Градът понякога е добър, а понякога е лош, нали, мамо?

Някои отговори бяха лесни, други - не толкова. А децата имат нужда от повече такива книжки. Приятно четене! И наизустяване...

П.С. Чудих се дали да го напиша, защото изобщо не е най-важното, но цената ме изненада също :) В добрия смисъл на думата.

Препоръчваме ви още:

Книжки, които оживяват

Две вълшебни детски книжки

Кой обича приказки? Любими книжки за бъдещи читатели