Автор: Мария Петрова

Над 150 деца, повече от 120 родители и 8 доброволеца от "Лео клуб - Пловдив" и "Лайънс клуб - Филипополис", двама библиотекари, един организатор ... все приятели на рисуването и книгите се събраха в Малката нощ.

Като всяка година - започнаха по-рано, защото първите посетители дойдоха малко след 16 часа. Детският отдел беше отворен и посрещна всички с широко отворени обятия. Децата рисуваха с голямо желание и не се ограничиха само с една творба. Повечето си тръгнаха поне с 3, а десетина с по 7. Така е, когато се заплениш. Малките художници имаха и други забавления: сядаха на меките цветни табуретки или (от нетърпение) на пода и разлистваха книгите, които им предлагаха колоритни илюстрации и интересни случки. Бързо откриваха и книгите-пъзели, но не се притесняваха да си потърсят помощници. Родителите им също помагаха - в четенето и в рисуването. Създаваха свои версии на предложените от модели или напълно свободно интерпретираха.

Беше много весело, защото всеки разперваше нацапаните си пръстчета и показваше колко здраво се е оцветил. Най-забавно беше русокосо момченце на две годинки, което дълго не спря да „гали“ шарените листчета с още по-шарени багри. После ни показваше, че е по-нацапано от нас и ни даряваше с широката си усмивка.

Всеки се наслаждаваше на свободата да твори без рамка и закони и накрая си тръгваше с прекрасни картини, които момчетата от "Лео клуб - Пловдив" бяха „фиксирали“ със спрей на терасата на библиотеката. Малко ни оставиха за изложбата, но пък направихме хубави снимки, защото всеки ни дари с прекрасна усмивка от сърце. Другите доброволки сновяхме из читалните и помагахме на всеки, за да може свободно да се наслаждава на момента - да погали цветовете на нощта.

Бяхме щастливи да видим приятели, които идваха за поредна година и ги намирахме пораснали. Още по-доволни оставахме от факта, че отново бяхме успели да ги изненадаме със страхотна техника, която да изпробват в приятна компания и уютна обстановка.

Много от новите почитатели на изкуството в библиотеката ни питаха за събитията, които организираме. С удоволствие споделяхме, че ги очакваме по време на: летните читални на открито (през юли), на творческите работилнички за мартеници и коледна украса, на "Drawing Day България, да рисуваме заедно!" (през първата събота на юни), на "Пловдив чете" и всички други литературни четения, които организираме през годината... (да не забравим Творческата работилница за мини картини в Нощта на Пловдив).

Центърът за работа с доброволци към РНБ "Иван Вазов" (и СНЦ "Писалка и перо") се старае да създаде програма, с която да обогати културния календар на Пловдив. Правим всичко в името на децата и техните родители, за да открият едно прекрасно място за срещи с изкуството (книга и илюстрация) и да общуват пълноценно.

Очакваме Ви!

Препоръчваме ви още:

Да погалим цветовете - творческа работилница за мини картини 
Динозаври завладяват София 
25 години фондация "За Нашите Деца"

Да се възползваме от изобилието на есента и да разнообразим семейното меню с няколко интересни салати.

Витаминозна есенна салата с цитрусов дресинг

Типично есенно предложение, съчетало богатството от плодове и зеленчуци, които предлага сезона.

Продукти:

цвекло – 2 бр.
морков – 1 бр.
тиква – 200 г
узряла твърда круша – 1 бр.
тиквени семки – 4 с. л.
сушени боровинки или стафиди – 4 с. л.
сок от лимон – 2 с. л.
сок от портокал – 2 с. л.
зехтин или слънчогледово олио – 3 с. л.
морска сол на вкус

Начин на приготвяне:

Почистете цвеклото, крушата, тиквата и моркова. Настържете или нарежете на тънки пръчици.
Залейте боровинките или стафидите с гореща вода за 10 минути. Отцедете, изплакнете ги със студена вода и ги добавете към салатата.
Смесете лимоновия и портокаловия сок със зехтина или олиото и добавете сол на вкус. Залейте салатата с дресинга и я поръсете с тиквените семки.

Салата с картофчета, мариновани корнишони и слабо осолена сьомга

Едно неустоимо предложение за тези, които обичат богатството от вкусове и консистенции.

Продукти:

дребни картофчета – 5-7 бр.
мариновани корнишони – 5 бр.
слабо осолена сьомга – 50 г
копър – 2 стръкчета
сол на вкус
зехтин – 2 с. л.
дижонска горчица – 1 ч. л.
лимонов сок – 1 ч. л.

Начин на приготвяне:

Измийте картофчетата с четка и ги сварете в леко подсолена вода. Извадете ги и ги оставете да изстинат на стайна температура. Нарежете ги на кубчета.
Нарежете филето от сьомга на ивички, а краставичките на кубчета. Смесете продуктите и залейте с дресинга от зехтин, горчица и лимонов сок. Поръсете готовата салата със ситно нарязан копър.


Топла гъбена салата

Топлите салати успешно могат да заменят всяко предястие, а дресингът им придава свежест, която възбужда апетита.

Продукти:

пресни или замразени гъби пачи крак (или друг вид, според предпочитанията ви) – 500 г
маруля – 1 бр.
лук – 1 глава
чесън – 2 скилидки
зехтин – 4 с. л.
сокът на половин лимон
сол и чер пипер на вкус
настърган пармезан – на вкус

Начин на приготвяне:

Нарежете ситно лука и чесъна и ги задушете леко в зехтина. Добавете слайдовете гъби, посолете и запържете, без да слагате капака на тигана. Накъсайте марулята и подправете с дресинга. Добавете топлите гъби и поръсете с пармезана. Сервирайте салатата топла.

Салата от червено цвекло с картоф и портокали

Комбинацията от червено цвекло, портокал и картофи наистина е необичайна, но ще се убедите, че това екстравагантно съчетание придава на ястието неповторим свеж вкус.

Продукти:

картофи 1-2 бр.
червено цвекло – 300 г
салатен микс – 150 г
червен лук – 1 бр.
портокал – 1 бр.
ябълков оцет – 2 с. л.
зехтин – 5 с. л.
ситно нарязан магданоз – 2 с. л.
сол, чер пипер – на вкус

Начин на приготвяне:

Почистете и нарежете цвеклото на тънки ивички, залейте с вряла вода за 1 минута. Отцедете и изплакнете цвеклото със студена вода.
Нарежете лука на полумесеци, почистете портокала от кората и ципата и разделете на малки парченца. Сварете картофите с кората, след това ги обелете и нарежете на едри кубчета.
Смесете цвеклото с лука, салатата, парченцата портокал и картофите. Направете дресинг от зехтина, оцета, солта и черния пипер. Залейте салатата с дресинга и поръсете с магданоза.

Ябълково-тиквена салата

Една свежа плодова салата за тези, които обичат суровите храни.

Продукти:

твърда зряла ябълка – 1 бр.
резен тиква – 1 бр.
лимонов сок – 2 с. л.
пудра захар – 1 ч. л.
олио – 1 ч. л.

Начин на приготвяне:

Почистете ябълката от кората и семената. Нарежете на кубчета или я настържете заедно с тиквата. Овкусете с лимоновия сок, пудрата захар и олиото и разбъркайте.

Препоръчваме ви още:

Печено агнешко бутче, приготвено с усмивка 
Кулинарната фиеста на Мама Нинджа 
Готвим с Тики

A понякога дори е полезно

Една статия на Анна Бикова, автор на книгата "Самостоятелното дете, или Как да стана мързелива майка", ме накара да погледна по друг начин на сравнението, което винаги толкова съм избягвала. Всички ние неволно сравняваме, това е факт. И може би майчинската интуиция не ни лъже, когато ни подтиква да сравняваме децата си. Сравнението може да е полезно, според Анна Бикова, и то по две основни линии. Първо, да действа мотивиращо. Второ, да научи децата да отблъскват негативните мисли, когато някой ден в живота си неминуемо се сблъскат със сравненията. Ето какво казва Анна.
 
Сравнението е малко, скрито състезание, които протича в нечия глава. Сигурна съм, че стотици пъти сте чели, че децата не бива да бъдат сравнявани. А аз ще ви кажа как това може да се прави. Да си призная и на мен ми се е случвало да казвам „не сравнявайте“, но не ми е съвсем ясно как това може да стане на практика. Сравнението е обичаен мисловен процес. Ние постоянно сравняваме. Къде цените са по-изгодни, къде опашката се движи по-бързо, къде обстановката е по-комфортна, къде обслужването е по-добро, къде шансовете ни са по-големи. Сравнението на различни факти ни помага да се ориентираме.

Гледам детето си, строено сред класовете с първокласници, и мозъкът ми, независимо от мен, го сравнява с останалите по ръст. Моето дете ли е най-дребно в класа? Не, не е моето! А, това дете е с най-големия букет. Децата са подготвили няколко стихчета за първия учебен ден. Слушам ги и несъзнателно сравнявам кое как се справя с текста си. Това непроизволно сравнение винаги присъства, но не вреди никому. На практика започваш да сравняваш още в родилния дом – това бебе е с кръгло лице, това с повече коса, но всички са еднакво мили. От позицията „всички са еднакво мили“ сравнението е безопасно. Травмира съпоставянето в състояние на завист, съпътствано с негативни емоции.

Ето няколко примера за това, че страшно не е сравнението, а състоянието на този, който сравнява и мотивацията му. Едни и същи думи, произнесени в различно състояние, имат съвършено различен ефект.

Ако думите, отправени към детето, звучат гневно и имат за цел да унизят:
- Имаш най-ниската оценка от целия клас! – това е страшно и травматизиращо.

А ако в състояние на безусловна любов, с мотивация за подкрепа кажем:
- Имаш най-ниската оценка в класа. За мен това е странно. Познавам възможностите ти и знам, че можеш повече. Защо резултатите са такива? С какво да ти помогна?

Да, това също е сравнение, но не нанася вреда.

Травматизиращо е, когато в състояние на умора, напрежение и раздразнение кажем:
- Виж колко добре кара ролери това малко момиченце! А ти, голямото момче, постоянно падаш. Стегни се!

Безопасно и полезно е при спокойно приемане на ситуацията да окуражим детето, което иска да се научи да кара ролери:
- Виж колко добре кара ролери това момиченце. Мисля, че скоро и ти ще бъдещ толкова добър. Ти обичаш да спортуваш.

- Наталия от вашия клас е прочела всичките си книги от списъка, а ти още не си ги започнала – казва майката с обвинителен тон. - Никакви игри повече. Започвай да четеш!

Детето, разбира се, ще започне да чете, но едва ли в главата му ще остане и помен от прочетеното. Ще преживява отношението на майка си.

А ако оставим сравнението, но променим емоционалното състояние на майката и мотивацията й?

- Наталия от вашия клас е прочела вече всички книги от списъка. Значи не е невъзможно. Искаш ли да ти покажа как по-бързо и по-лесно да четеш? Можем да се занимаваме всеки ден. Ще се редуваме – веднъж ще чета аз, веднъж ти, докато свикнеш.

В случая мотивацията не е да надминем Наталия, а да подобрим резултатите на собственото си дете. И това е напълно постижима цел.

- Сашко са го записали за олимпиадата по английски, а тебе не. Сигурно е по-добър – казва огорчената майка, която се е простила с надеждите детето й да задмине въпросния Сашко, с чиято родителка редовно си пият кафето. Така жената прехвърля отговорността за своето емоционално благополучие върху сина си. Детето е разочаровано, защото майка му е разочарована от него.

А ако променим състоянието на майката и не натоварваме детето с очаквания?

- Разстроен си, защото Сашко е записан за олимпиадата по английски, а ти не си? Нищо, следващия път ще успееш, ти владееш езика много по-добре от половината деца в класа. Понякога на учителя му е трудно да прецени кой колко знае, особено ако е нов. Продължавай да учиш все така упорито и ще видиш, че нещата ще се променят.

Не е достатъчно само кажем правилните думи. Важно е да сме и в правилното състояние. „Браво!“, казва таткото на сина, който току-що е спечелил бронзов медал в спортно състезание, гледайки към победителя. Това поведение диктува – „това е победителят, ти си само този след него“.

Дори нищо да не кажем, но видимо да преживяваме слабата оценка като лична трагедия, у детето се загнездва впечатлението, че не е оправдало очакванията и носи само разочарование. Затова понякога състоянието е по-важно от думите.

В семейната си среда лесно можем да избегнем сравняването на глас (неизказани все пак има). Дори да не го изрече, майката може да си го помисли: „Големият в тази възраст четеше, без да срича.“ Но когато детето попадне в социума, сравненията са неизбежни. Тръгва на детска градина и разбира, че някой тича по-бързо или скача по-далече от него. Друг рисува по-добре и се облича по-сръчно. И това е моментът, в който педагозите започват да съветват: „не сравнявайте детето си с другите деца.“ Но малчуганите са в състояние да преценят разликите, независимо от това, че не сме ги назовали. За разлика от възрастните, децата не познават деликатността. Ако някое хлапе е надбягало останалите, просто триумфиращо ще обяви: „Аз съм пръв! Аз тичам най-бързо! Разминах те!“. И победеният ще трябва да преглътне загубата.

Сравненията са нормална социална реалност. Не могат да бъдат избегнати. Те ни съпътстват през целия ни живот.

А и ние самите често се сравняваме с другите. Как възрастният ще реагира на подобно съпоставяне зависи от опита му в детството. Ако в ранна възраст сравненията на родителите му са създавали усещане за недооцененост, ненужност и неприемане, с порастването човек възприема болезнено опитите да бъде сравняван. Защото в главата му звучат родителските гласове от миналото.

Затова съветваме родителите да не се страхуват от сравненията, а да учат децата да ги приемат и да си изграждат имунитет срещу тях.

Гласът на родителя може да постигне много. Ако подкрепя, окуражава, приема, няма да има последствия за психиката на детето. Всяко сравнение може да бъде повод за усъвършенстване, ако е правилно поднесено.

Сравнявайки резултатите, не забравяйте да сравните и вложените ресурси и стартовите възможности. Когато във вътрешното психологическо пространство на детето се засели един такъв „поддръжник“, то лесно ще може да понесе всяко сравнение, което не е в негова полза. Аз например имам такъв „вътрешен глас“. Той е вече опитен, трениран от собствените ми деца:

- Баба готви по-вкусно!

- Да, но баба готви от 50 години, а и има толкова повече време.

- Майката на Косьо не се страхува да кара кола.

- Да, но и тя има повече опит, а и никога не е преживяла катастрофа.

- Другата прическа повече ти отиваше.

- Да, но аз се харесвам повече с тази.

Самооценката ми при това е непоколебима като скала. Главното е навреме да си спомня мантрата: „Аз съм уникална и вдъхновяваща.“ Можете да я използвате, ако искате. Или да си измислите своя.

Препоръчваме ви още:

Аз съм мързелива майка
Да се научим да ги слушаме 
Три фрази, които не работят 

На 24.09.2017 (неделя), от 12:30 ч. на площад „Александър Батенберг” (Градската градина пред Народния театър) в София ще се проведе благотворителен мотопоход на джентълмените в подкрепа на мъжете с рак на простатата. Събитието се организира от Gentleman Riders Bulgaria съвместно с Федерация "Български пациентски форум" и се осъществява с подкрепата на Astellas.

Мотопоходът ще се проведе от 11:00 до 12:00 ч., като всички участници ще се съберат на пл. "Ал. Батенберг". В официалното откриване на събитието от 12:30 ч. ще участват:

• Веселин Плачков, актьор;
• Венцислав Ганев, председател на Gentlemаn Riders Bulgaria;
• д-р Радослав Мангалджиев, началник на Отделение по медицинска онкология към СБАЛОЗ гр. София;
• Иван Димитров, председател на Федерация "Български пациентски форум".

Световната инициатива в подкрепа на рака на простатата възниква в Австралия през 2012 г. Благодарение на кампанията хиляди участници от целия свят правят благотворителни обиколки с мотори всяка година в точно определен ден. През 2016 г., в знак на солидарност с каузата, се включват 56 000 мотористи от 500 града в 90 страни, а през тази година се очаква участие да вземат над 100 държави. Изискването към участниците е да са с ретромотори и костюми.

По време на събитието ще бъдат представени актуални данни за рака на простатата, необходимостта от ранна диагностика и своевременно лечение. Според тревожната статистика над 1 млн. мъже по света получават диагнозата рак на простата, което е около 8 % от всички новорегистрирани онкологични заболявания и над 15 % от раковите заболявания при мъжете. В България, по данни на Националния раков регистър, през 2013 г. са регистрирани 2 825 нови случая на заболяването, което бележи ръст от 60 % за последните 10 години.

Препоръчваме ви още:

Един много личен разговор 
Розовият кемпер тръгва из страната 
FUCK CANCER

Автор: Ина Зарева

Естетка Кокеткова от дете мечтаеше за изящен и пищен живот. Затова положи неимоверни усилия да има изваяно тяло, изправена стойка, правилна дикция и правоговор, богата обща култура, добро образование и множество таланти. В  разгара на своята младост Естетка беше повече от доволна от постигнатото и очакваше само някой да я открие.

Представяше си, че е репортер в световна агенция и отразява най-опасните събития, докато екстеншъните ѝ се веят от урагани или почти се запалват от огромни пожари.  

Или че има авторско предаване, в което интервюира всичките си филмови и музикални идоли, които заслепени от блестящата ѝ усмивка (постигната чрез години мъки с брекети, тежки като пернишки винкел), отговарят на всичките ѝ въпроси без съпротивление.

А защо не и великолепна актриса - с тези свои огромни, изразителни очи (благодарение на сините лещи и 5-сантиметрови изкуствени мигли), върху които камерата да замръзне и да проследи в забавен каданс зачеването и раждането на една истинска сълза (получена от спомена за първата кола-маска в живота ѝ).

Естествено, че можеше да бъде и световноизвестна певица, с този неин характерен глас във флажолетен регистър, за който най-голяма заслуга имат не природата, не родителите, а брат ѝ, който всяка вечер поставяше огромни, черни паяци върху възглавницата ѝ.

Разбира се, че можеше да бъде и модел – та целият този силикон да види бял свят и белият свят да види него.

Естетка можеше много и беше решена на всичко за своите 15 минути, глупости – поне 15 години слава. Търпението вече наближаваше своя критичен минимум, затова Естетка разкара със замах всички останали ухажори, които колкото и изтънчени да бяха, нямаха никакво намерение да я отведат към известността, и се вкопчи на живот и смърт в единствения, когото виждаше като своя трамплин към мечтите си, а именно – Кисел Недодялов, 41-годишен доставчик на санитарни материали и то не къде да е, а в самата Телевизия.

Кисел беше пълната противоположност на Естетка – нисък, възпълен и толкова отпуснат, че единственото що-годе твърдо нещо по тялото му беше неизменната клечка за зъби, която той въргаляше непрекъснато в устата си. Но Естетка тропна с 10-сантиметров ток и си каза:

- Противоположностите се привличат, а и изкуството иска жертви!

Сватбата им беше като изложбена зала с две единствени картини – от едната страна "Неделя” на Василий Колотев, от другата – „Музика в градината Тюйлери“ на Едуар Мане. Естетка почти напълно пренебрегна собствените си гости и искряща от щастие се запознаваше с колегите на Кисел от Телевизията – шофьори, техници, осветители, имаше дори монтажисти. Пътят към славата на Естетка беше официално открит. След тържеството, възторженият Кисел внесе жена си на ръце в дома им и тържествено обеща да направи и невъзможното, но да ѝ осигури звездните мигове, ако не във филм, то поне в няколко риалити шоута и телевизионни предавания. Естетка Недодялова въздъхна в обятията на мъжа си, представи си огромните билбордове с нейни снимки и дори веднага измисли звездния си псевдоним – Есте Недодел.

- Нека прекрасният ми живот започне сега! – отсече младоженката и се гмурна в рунтавите мекости на мъжа си.

Три години по-късно Кисел беше напълно доволен от отбелязаните с резци върху клечката за зъби брачни постижения и можеше с чиста съвест да заяви, че той може и да е мек, но думата му е твърда като камък – беше осигурил на Естетка роли във всички известни тв шоута.

Още през медения месец, Кисел въоръжи жена си с три рафта готварски книги, престилка, точилка и ренде и обяви:

- Твоята звездна кариера започва с предаването „Мама готви по-добре“, ако победиш в три поредни седмици, печелиш правото да участваш в“Master Chef“.

Единственото готвене на Естетка, се изразяваше в разбъркването на овесени ядки и кисело мляко, с които тя основно се изхранваше, защото бяха полезни за стомаха и кожата. Но тя толкова искрено и дълбоко повярва на Кисел, че завърза екстеншъните на здрава опашка, запретна дантелени ръкави и след известно количество избухнали тенджери под налягане, овъглени микровълнови печки, стопени съдове, запушени абсорбатори и няколко престоя в токсикологията, Естетка наистина се научи да готви.

Един ден Кисел се прибра вкъщи с шапка от „Master Chef“, захлупи я на русата ѝ глава, целуна я по ботокса и каза:

- Аз нали ти обещах!

После се заредиха и останалите обещания. Всеки понеделник Естетка трябваше да изпява любимите поп-фолк песни ни Кисел и приятелите му, а когато те изпиеха ракиите си ѝ казваха по едно голямо „ДА!“ – което трябваше да бъде знак за следващо наливане на чашите.

Всяка сряда Естетка се явяваше на кастинг за адреналинки, а именно – качваше се в камиона на Кисел и колкото завои издържеше, без да изпадне в истерия, с толкова пропуски за телевизионни предавания се сдобиваше.

Когато не участваше в музикални и екстремни шоута, Естетка пребиваваше във „Фермата“ на семейство Недодялови, където се грижеше за 12-те им прасета, 40-те кокошки, 5-те крави, 4-те кози и 2-те кучета. Естетка стискаше силно нос с два пръста и през сълзи, точно като в „Страх“, се впускаше да обслужва огромното стопанство. Ако не успееше да свърши цялата й отредена работа, възрастните стопани застопоряваха телевизора на „Смени жената“ и започваха да правят многозначителни намеци на сина си.

Разбира се, през цялото време, Естетка участваше и в „Биг Брадър“, и всеки път, щом шпиониращите я забележеха сълзи под пърхащите мигли или опити за тайни разговори, я номинираха за изгонване.

Ден след ден Естетка се разделяше с мечтите си, губейки изкуствените си мигли, кичури коса или изваяни нокти. Последната искрица надежда загасна, когато веднъж, докато беше част от платена публика на известно предаване, ѝ предложиха да бъде сред участниците в следващото му излъчване. Сърцето ѝ пропусна удар, дългите ѝ пръсти побеляха от напрежение, главата ѝ запулсира, а единственото, което кънтеше в замъгленото ѝ съзнание беше: „Всичко си е струвало! Струвало си е! Успях!“

Когато научи за предложението Кисел Недодялов изсумтя, а после внезапно й предложи да пият кафе навън.

- Ето! – мислеше си жена му – Вече съм известна и той започва да се старае и бори за мен. Ще се промени, ще стане истински джентълмен, дори може и да се разхубави.

Освен кафе, Кисел купи сладкиши, в които, оказа се, има фъстъци, към които Естетка беше толкова силно алергична, че на сутринта лицето й приличаше на лицето на Дани Трехо през пубертета. Така телевизионната ѝ кариера приключи преди още да е започнала.

Малко след този потресаващ саботаж от страна на мъжа й, Естетка събра останалото от гордостта и бижутата си, взе малкото си багаж и надежди, нае си квартира в „Левски Г“ и отиде на първото си интервю за работа. Това беше най-мъчителното ѝ преживяване изобщо – гърчи се в продължение на час на един стол под канонада от всякакви въпроси и ровене в живота ѝ в стил „България търси талант“, а когато накрая почти убедена, че е спечелила мястото, тръгна да си ходи, я връхлетя някакъв екип, който крещеше:

- Честито! Вие участвахте в „Скрита Камера“!

Естетка слезе тромаво от автобуса на празната спирка в „Левски Г“, преди да отключи вратата на малката си квартира бавно попи сълзите си, прекрачи прага и участието ѝ в „Сървайвър“ започна точно в този миг.

Препоръчваме ви още:

Страстната седмица на една греховна домакиня
Криво огледало 
Трудът е силно прехвален

Тази година фондация „За Нашите Деца“ празнува своя 25-годишен юбилей. Двадесет и пет години, през които успя да осигури щастливо детство на над 10 000 деца. 

За да отбележи 25-ия си рожден ден, фондацията организира празненство за малки и големи в Южен парк. 

Програмата на събитието включва музика и различни атрактивни формати и дейности, занимателни игри. За доброто настроение на гостите ще се погрижат диджей, приказни герои и аниматори от невероятния екип на парти агенция „Маска", който работи благотворително и с други неправителствени организации, сред които фондация „Движение на българските майки“ и Сдружение на родителите на деца със синдром на Даун.

Децата и възрастните ще имат възможност да проявят талантите си в обособени кътове - за изкуство, спорт и театър. Към многото игри е добавено и малко творчество - децата и техните родители ще имат възможност да рисуват върху специално подготвено платно. А в края на събитието всички ще могат да се снимат пред него.  

Подготвени са и други изненади за малките и големи гости. Изнедада ще е и финалът на празненството.

От фондация „За Нашите Деца“ канят всички съмишленици и партньори, приятели и добродеятели, деца и възрастни, с които заедно да поставят началото на още 25 години, през които да вдъхват увереност на още повече семейства и да осигурява стабилен дом на още повече деца.

Заповядайте заедно с вашето семейство!

Ще бъде забавно! Ще бъде зареждащо! Ще бъде уникално!

Място и време на събитието: Южен парк (вход откъм бул. Витоша), в последния ден на месеца - 30.09.2017г., от 11:00 ч. до 13:00 ч. 



Препоръчваме ви още:

109 деца спасени от изоставяне 
Откриха център за деца с ревматични заболявания 
Осиновяването - непопълнената графа в българската душевност

Таня, моята приятелка планинарка, ми разказа тази история. Реших, че задължително трябва да стигне и до вас. История не просто за едно изкачване на Ботев, не просто за едно специално дете. История за един много специален брат, чиято сила и смелост вдъхновиха и планинските спасители. И да не е планинар човек, му идва да грабне раницата и да тръгне по чукарите, защото там наистина се срещат най-истинските хора.

„Най-голямото предизвикателство за сестричката ми е утре!!! С помощта на няколко отряда на ПСС (Планинската спасителна служба), Теди ще се наслади на красотата на нашата природа. Живи и здрави да сме, ще изкачим връх Ботев в Стара планина. Катерил съм много по нашите планини, но утре за мен ще е най-хубавото изкачване, защото ще е с Теди.“ Това споделя на страницата си във фейсбук братът на Теодора Тодорова, който няма търпение да покаже красотите, които е виждал, на сестра си. Постът на Румениге Тодоров свива гърлото. А и от снимките настръхваш – брат, прегърнал сестричката си, изкачила първия си връх с близки, приятели и съмишленици на идеята – дете с увреждане да катери върхове. За баткото какво да кажем? Може ли да се казваш Румениге и да си обикновен? За него това изкачване е също толкова вълнуващо.
Теди е наистина борбено момиче и не отстъпва на брат си. Вече е ученичка в 12 клас. До момента е преминала три курса на рехабилитация. Неотдавна майка й се обърна за помощ в социалната мрежа, защото в началото на октомври предстои поредният рехабилитационен курс, за който все още не са събрани нужните 4 440 лева. Според лекарите от клиниката, в която се провежда рехабилитацията, шансът Теди да проходи е реален, но са необходими между 3 и 6 курса на рехабилитация, закупуване на проходилка и педиатрична стълба за упражнения, специални образователни пособия, за работа вкъщи, за да не изостава в учебния процес. На семейството е отказан DMS номер с мотив, че лечението не е животоспасяващо и се провежда в България. В момента Теди не получава и инвалидна пенсия (230 лв.), защото е в процедура на преосвидетелстване от ТЕЛК.
Докато държавната машина бавно движи процедурите, момичето и неговите близки търсят предизвикателства, за да докажат, че наистина няма невъзможни неща, ако имаш кураж да ги търсиш. Така идва датата 17 септември, денят в който Теди изкачва връх Ботев, в прегръдката на батко си, под грижите на приятели и съмишленици от Планинската спасителна служба. Един достоен за това смело момиче ескорт. Четири отряда на ПСС от Карлово, Калофер, Сопот и Пирдоп, общо 28 души, вземат участие в това необикновено изкачване. Спасителите го наричат „Акция Щастие“. Теди тръгва рано сутринта от Златица, придружена от майка си и брат си. Хората са щастливи да покажат на смелата туристка планината, с която са свикнали, а нейните очи виждат за пръв път. Качването до връх Ботев се осъществява със специализиран транспорт. Теди почти не се разделя с инвалидната си количка. Кратък опит да я преместят в носилка я разстройва и променя предварителната програма, но момичето успява за близо час да се наслади на гледката от върха. Изненадват я с подаръци от ПСС и Туристическо дружество „Васил Левски“ Карлово. След импровизиран обяд в местността „Паниците“ Теди и близките й се прибират в дома си в Златица удовлетворени.
В Деня на вярата, надеждата и любовта едно момиче видя света отвисоко. Неговите близки се зарекоха, че това е само първият изкачен от него връх. А всички, които споделиха с тях този специален миг, участваха в необикновен урок по смелост.

„За мен е чест, сестричке моя, че ти днес успя да се насладиш на красотата на нашата природа, и че аз също бях част от това начинание! Обичам те! Ти днес успя да докажеш много неща. На батко борбеното момиче...“

Ако желаете да дарите средства за рехабилитацията на Теди:

IBAN : BG94FINV91501016394407
BIC : FINVBGSF
Теодора Тодорова Юрукова
Pay pal :
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Телефон за контакт : 0877656911

Препоръчваме ви още:

Майки, за които няма празници 
Една вълнена история 
Момчето, което се бори

Животът им е непрекъснато риалити. Социалните мрежи са тяхната религия. Как живеят днешните тийнейджъри и какво ги отличава от останалите поколения?

1. Те са убедени, че са уникални
С раждането на детето родителите му вменяват императива: „Ти си уникален!“. Ако по-рано е било важно човек да допринася някаква полза за обществото, сега на децата се дава картбланш да правят това, което им харесва. Те трябва да имат собствен път, никой няма право да им налага мнението си (дори родителите им), защото това е посегателство над правото на всяка личност да се самоопредели. В крайна сметка става така, че точно в момента, когато детето се нуждае от подсказване, от подкрепа, от ясни правила, защото все още не знае и не може достатъчно, остава насаме с отговорната задача да открие своята уникалност. Ето ти свободата, вземи я и прави с нея каквото искаш!

2. Да бъдеш „готин“ означава да бъдеш общителен
Кое беше популярното дете преди? Двойкаджията, който дразни всички, обижда и заради това е недостъпен и „готин“. Дете от семейство с възможности, което носи последен модел дънки и джобовете му са пълни с „чуждестранни“ дъвки, шоколадови яйца и тоблерони. Тази формулировка на „готин“ неизбежно има негативен оттенък. Ако сега попитаме детето иска ли да бъде „готино“, твърде възможно е да чуем отговор „не“. Даже думата вече звучи архаично. Сега е актуална друга дума „популярен“. Но смисълът й няма нищо общо с това, което е било актуално преди. За да си популярен днес, трябва да умееш да поддържаш разговор на всякакви теми. Затова и децата се опитват да понатрупат информация за нещата, за които може да им се наложи да говорят. Днешните деца „намират“ себе си в общуването. Това е новата им религия. Те трябва да са максимално открити, весели, позитивни. Трябва да умеят да дават бързо отговори на всякакви въпроси, само така ще могат да станат популярните хора, с които всеки иска да общува. По принцип кръгът на общуване е твоят социален капитал. Колкото повече хора те следват, толкова по-добре, защото всяко дете днес смята, че да станеш богат и популярен е лесно. Неговите идоли са блогърите, влогърите и ютубърите.

3. Поствам – значи съществувам
Животът на днешните тийнейджъри е едно непрекъснато риалити. Затова те се стремят всичко да снимат - недоядения сандвич, недопитото смути, кучето край стълбището. Не си снимал – пропуснал си момента, а императива „живей пълноценно, вземай от живота всичко, всеки ден“ никой не е отменял. Освен това точно този живот се излива ежедневно пред очите им от техните „медийни източници“ – родителите.

4. Те не възприемат големи отрязъци от информация
Когато им се наложи да четат по-обемни текстове, им е тежко и скучно. Коментарът обикновено е: „много думи“. Те има графично съзнание: тук трябва да има картинка и под нея кратък текст. Дори при общуването си един с друг тийнейджърите използват набор от символи, емотикони. Те са ангажирани не с това да опишат усещанията си с думи, а да подберат нужните картинки. Такива, които могат да изразят мислите им и едновременно с това да бъдат добре оформени. Това деградация ли е? В някакъв смисъл – да. През 2016 година американската компания „Статистик Брейн“ провежда изследване на способността за концентрация на днешните деца. Анализите показват, че през 2000 година концентрацията на вниманието е 12 секунди, а през 2015-а – 8,25 секунди. Съвсем скоро ние вече няма да можем да се концентрираме твърде дълго върху едно и също нещо, защото живеем в три екрана (телевизор, лаптоп, смартфон). За минута получаваме 25 снапчата (моментални снимки) и на всички трябва да можем да отговорим и реагираме.

5. Те не са изобретатели, те са комбинатори
Какво правеше нашето аналогово поколение, когато играеше? Излизахме на двора, избирахме си тема – индианци, стражари и апаши, продавачи и купувачи, лекари и пациенти и т.н. и импровизирахме. Използвахме подръчни материали – това ще ни е копие, това щит, това… с тях ще се „сражаваме“, „пазаруваме“ или „лекуваме“.
Сега не играта „отива“ при човека, а човекът отива при играта: онлайн, на таблета или лаптопа. Играта вече е тук, независимо дали ще я играеш или не. Съществува, има свой алгоритъм, който трябва да следваш и не можеш да й зададеш свой собствен. Играта формулира и моделите на по-нататъшно поведение и моделите на жизненото пространство. Старото поколение – това са предприемчивите хора. Новото поколение е IT поколението. Те не измислят нищо ново, но пък са гениални комбинатори. Често възприемат живота като видеоигра, в която трябва да намериш правилното копче, което може да те изстреля на следващото ниво.

6. Те непрекъснато търсят себе си
Много от днешните родители започват да водят децата си по всякакви форми от най-ранна възраст, за да опитат всичко, за да намерят себе си. В резултат на това детето тича от урока си по пиано на плуване, после посещава курс по чужд език, някои дори кулинарни курсове. А родителите неизменно го съпровождат и чакат момента: Сега най-сетне нещо ще си хареса и избере. А на детето му харесва всичко (или нищо). По-рано всички тези форми работеха другояче – щом си попаднал на това място, значи имаш данни и интерес да се занимаваш с това. В съвременния си вид тези дейности имат по-скоро развлекателен, отколкото обучителен характер. И дори на детето да му харесва да рисува например, това съвсем не означава, че в бъдеще ще се занимава с рисуване или че има несъмнен талант за художник. Да, в групата му харесва, забавлява се и я посещава с удоволствие, но когато започне сериозно да се занимава с това, се оказва, че става дума за нещо съвсем различно. Какво се случва с децата, които порастват? Те тръгват на работа, започват да вършат нещо, не им се получава от първия път и заключават: „Това не е моето нещо. Ако беше, щеше да се получи от само себе си. Освен това и парите са малко, а и удоволствието го няма.“ А всъщност този млад човек не е бил научен като дете да полага усилия. Решава, че дадената работа не е неговото „нещо“ и започва да търси друга. По-рано механизмът беше по-различен – постъпваш на работа в дадена компания и тогава започваш да търсиш себе си в нея, да пробиваш, да растеш в йерархията.

7. Предпочитат да се съветват с приятели
Защото възрастните просто не биха могли да им дадат адекватен съвет. Те не могат да помогнат на детето в това, от което най-силно се нуждае – да намери себе си, своя път на развитие. Днес то има огромно разнообразие от избори. Неговите родители нямат такъв жизнен опит, защото не са се сблъсквали с разнообразието от възможности.
Детето пита: „Мамо, тате, какво да избера?“ А родителите му отговарят: „Това е избор, който трябва да направиш сам, ние нямаме право да ти оказваме натиск.“ А всъщност те просто не знаят какъв съвет да дадат. Не са били в подобна ситуация. Но пък казват: „Ние вярваме в теб. Ти си най-добрият! Каквото и да решиш – ще успееш.“ А това е чиста проба архи-натиск. Все едно си на стартовата права, а всички около теб крещят, че трябва да финишираш пръв.
Много често родителите избират пътя на най-малкото съпротивление. Разсъждават примерно така: „Щом не мога да ти помогна в най-важния избор, какво бих могъл друго да направя? Бих могъл да се забавлявам заедно с теб, да споделям интересите и хобито ти като приятел. Нека сме приятели!“ Така пропускат възможността да помогнат в наистина сериозните неща. Да, забавляват се и си споделят заедно, но става така, че когато детето трябва да направи наистина важен избор и да поговори с някого сериозно – търси приятелите си.

8. Те са свикнали на либерални отношения с възрастните
Днешното общество е фокусирано върху детето. Родителите изначално се вслушват в децата си, стараят се да ги разбират. Разговарят с тях, обясняват им всичко, обсъждат всичко заедно. Днешната система на общуване между родители и деца изключва изрази като: „ела тук, донеси това, седни“. Подобни думи могат да бъдат чути само в отделни традиционни семейства, в които йерархията е все още ясно определена. Като обща тенденция обаче се налага либералното възпитание, тема, която се обсъжда все по-активно в последните години. Децата свикват родителите им винаги да са на разположение за общуване по какъвто и да било въпрос. Те нямат усещането, че към тях има поставени изисквания, които да следват и с които да се съобразяват. Да, фактът че към теб се отнасят като към пълноценен член на семейството е прекрасен сам по себе си. Когато този процес е започнал в ранна възраст, в пубертета тийнейджърът се чувства комфортно в семейството си и в общуването си с родителите. Затова няма по-страшна закана за днешните родители от заплахата: „Не желая да разговарям с вас!“.

9. Търсят изгода в отношенията си с родителите
Либералните възгледи обхващат и материалната страна на взаимоотношенията. Може би невинаги осъзнават, но чисто теоретично те са заинтересовани да поддържат добри отношения с родителите си, защото всичко най-интересно се случва точно с тяхна помощ. Заедно пътешестват, заедно си купуват смартфони. И родителите се стремят да проявяват разбиране, независимо от това, че те вече не са проводници в света на културата, а потребители, които следват децата си. Това неистово тяхно желание да бъдат въвлечени в живота на детето си много помага.

10. Те ще се разбират с децата си по-добре от нас
И не защото са по-умни, а защото са свикнали да „бягат пред влака“. Проблемът на съвременните родители е в това, че не искат да излязат от зоната си на комфорт и да разберат например какво е „чат-бот“. А децата им са свикнали да усвояват непрекъснато нещо ново. Така никога няма остареят.

Източник: mal.fm

Препоръчваме ви още:

Как работи поколението Y
Да направиш първия си милион на 16 
Тийнейджъри говорят за родителите си