Вероятно всеки, който познава Йовка Христова има някаква вълнена история с нея. Моята, оказва се, е започнала преди години. По онова време с дъщеря ми ходехме в Студио „Шмиргела“ да мачкаме глина. Там прекарвахме два наистина много приятни часа, седнали върху огромните възглавници артистично разхвърлени из студиото. Изработвахме разни неща „в екип“ с девойчето, на фона на тиха музика, докато из въздуха се носеше аромат на домашно печени бисквити. Това беше време само за нас двете, борехме се с глината, и си говорехме някакви женски неща. По време на едно посещение около Коледа имаше благотворителна разпродажба на изделия, правени от деца с увреждания. Едно от нещата, които си купихме беше ароматно топче, облечено във вълна. Това топче дълго време лежеше под възглавницата на моето момиченце. Не си спомням какво се случи с него, но след години можах да се видя с жената, която работи с децата от онази изложба и така написах точката на тази вълнена история.

За Йовка

Две неща веднага ти правят впечатление, когато срещнеш Йовка – широката усмивка и широката прегръдка. Прегръдката предшества дори запознанството. Отваря ръце, абсолютно невъоръжена, без каквото и да било „едно наум“ и те приема, дори преди да те е познала. После те завежда в една пъстра стая, пълна със всякакви малки чудесии – от ароматни топчета вълна до възглавничка с бродирани стихове, отваря бурканче с парченца черен шоколад и едва тогава разговорът започва.

 С терапиите, които впоследствие намират много привърженици сред родители на деца с проблеми, започва да се занимава принудена от обстоятелствата. Второто й дете – Йоана е с аутизъм. Йовка казва, че когато веднъж вече си ставал родител лесно можеш да усетиш, ако нещо не е наред. Затова отрано си дава сметка, че детенцето й вероятно има проблем, тъй като отказва да бъде гушкано, обръща гръб на околните, не желае да му четат приказки, появяват се и проблеми с говора. На три години Йоана е диагностицирана.

„След подобна диагноза родителят започва да чете почти денонощно и да търси терапиите, които може да си позволи. Най-доброто според възможностите. В началото много се занимавах с нея. Според изследване около 60 % от аутистите не говорят. И аз си казах: „щом няма да говориш, трябва да те науча да четеш и пишеш, защото трябва да имам някаква комуникация с теб.“ Нещата, които сега предлагам в методиката за родители, съм изпитала в своя опит, защото трябваше да открия начин да помогна на детето си да учи. Използвах игрова форма. Трудно започна да произнася думи, обръщаше сричките, сега може да произнесе безгрешно изречение от 3-4 думи. Има добро социално поведение. Много обича да майсторим заедно, опитва се да тъче, показах й как може да сглобява клипчета на компютъра. Започна да ходи на танци, защото това е нещото, което много обича да прави. Междувременно през годините работех доброволно с деца от Шесто помощно училище, пробвах различни приложни техники и осъзнах, че това което знам и мога, няма как да предам лично на всеки, но една книга може да помогне на родителите и терапевтите.“

За книгата

Така се заражда идеята за „Вълнени истории“. В нея има многоцветни проекти с вълна. Обособени са в три раздела – за деца, начинаещи и експерти. Първоначалната идея е към всеки проект да има и по един разказ, защото създаването на нещо за някого винаги е свързано с история. Но тъй като обемът става твърде голям, се налага да се вместят в определени страници. Книгата се случва бавно, помагат много приятели, някои от тях са споделили историята си в нея. „Вълнени истории“ ще бъде представена на 5-и март в „Цветна надежда“ ,но вече може да бъде закупена от онлайн магазина.

Това е книга с мисия. С продажбите от нея Йовка иска да довърши трудово-терапевтичния център, който отдавна мечтае да види осъществен. Планира в него да се занимават около 50 деца, да има местенце и за родителите, които придружават, да стане място, където тийнейджърите с увреждания да могат да общуват сравнително самостоятелно: „Има прекрасни деца, които чакат да намерят своето място. Деца на мои познати, които през годините съм обучавала. Те са разкошни и имат нужда от подкрепа, за да създават и да творят. Всяко детенце е впечатлено от нещо различно. Повечето обичат вълната, защото е мека, обичат да играят със сапунена вода. Всичко е в игрова форма – при някои деца трудно се отпускат мускулите на пръстчетата. Те полагат усилия, за да се включат в игра. Някои деца с аутизъм не обичат да пипат мокро, но в процеса на обработка на вълната, когато работим със сапунена вода се престрашават, така развиват сетивността на пръстчетата. Подобрява се и концентрацията, защото правят нещо, което много харесват. Нали това е целта - да откриеш нещо, което толкова много ти харесва да правиш, че след това да го работиш.

Най-малките почитатели на терапевтичните занимания на Йовка са на 2,5 години, а най-големите - 19 години. Родителите също правят свои сбирки – използват възможността, докато творят нещо с ръцете си, да си поговорят за ежедневните неща, да споделят планове или просто да се разсеят в приятна компания. Всички те са привлечени от някоя вълнена история. Една от най-вълнуващите е на сляпо момиченце, което докосвайки вълната, възкликва „Виждам цветовете! Много са красиви!“ Изобщо, Йовка Христова е уютна жена, с която деца и възрастни се чувстват като у дома си. Неслучайно е сред вдъхновяващите хора в класацията „40 до 40“ . Тук можете да гледате и видеото, с което Йовка представя проекта си.

Автор: Янка Петкова