Четем книги и статии за възпитанието, работим върху емоционалния интелект на децата си, посещаваме курсове и тренинги за родители, понякога дори търсим услугите на семеен консултант. Правим всичко възможно да намерим общ език с наследниците си, да им дадем най-доброто от себе си и в емоционален план. Но помагаме ли им наистина?

Убедени сме, че сме по-добри възпитатели от собствените си майки и бащи. Отрекохме някои гурута на грижите и възпитанието (като Спок например), после започнахме да ги реабилитираме. И съвсем се оплетохме.

Ако детето ни е ученик, се счита за добър тон да се оплакваме от натовареността на програмата и нейната непригодност. „Впрегнахме се цялото семейство да решаваме една задача по математика, без особен резултат.“, оплаква се майка в социалната мрежа. Следват съчувствени постове.

Прочетете

Кога ранното развитие забавя развитието

Ако кажем, че второкласникът ни сам си подготвя домашните, ще ни връхлети бялата завист на братята и сестрите ни по съдба. После ще се зачетем в поредния пост за емоционалния комфорт и колко е важен той за подрастващите. „Децата ни имат нужда от почивка, от игри, от време за себе си.“, под това мнение ще се наредят десетки лайкове и одобрителни коментари. Зад завесата остава картината, в която майката и бащата са впрегнали елементарните си познания по пауър пойнт, за да сътворят презентацията на детето по Човек и природа: “Напоследък за домашно все по-често им дават такива задачи в началния курс. Не е ли рано?.“ През това време натовареното дете си почива с джойстика, малко да се разтовари.

Пейзажът ще добие нови, още по-брутални краски, ако семейството е с повече от едно дете, не дай Боже, някое да учи в някакво специално училище. В такова, в което например ежедневно пускат отчети с резултатите на децата от деня и насоки за работа вкъщи. Защото в него учат деца, които задължително трябва да вземат матурите с максимален бал, иначе отиде реномето на учебното заведение.

Вижте

Децата не са проект на родителя

Натовареността на днешните деца е мит. Звучи ли ви светотатствено? Разбира се, те са заети, но не повече от родителите им, които също са били ученици, писали са домашни работи и проекти до среднощ и са треперили преди поредния изпит, с тъмни кръгове под очите.

Не е ли по-вярно да предположим, че някои са по-съобразителни и организирани от други? На едни им е нужно повече време, за да напишат красиво 10 прости изречения. Други за същото време могат да направят синтактичен разбор на 20 сложни. Да, някогашните деца имаха едно преимущество – те бързаха да си напишат домашните, за да излязат навън да играят с приятелите си. Сега бързат да се вкопчат в смартфоните си.

Какво прави средностатистическият родител в отговор на „страданията“ на претовареното си дете? Във всеки случай, рядкост са тези от нас, които се захващат да научат детето да си разпределя времето рационално и се опитват да разберат истинските причини за неуспехите му в училище. Една част помагат в подготовката, други се ориентират към частни учители. Такива имат вече и децата в първи клас. Иначе казано - освобождаваме хлапетата от отговорност към ученето. А това е изцяло в тяхната зона на задължения. Наша работа е да разберем какво им пречи да се справят с ученето и да ги подкрепяме в опитите им да променят ситуацията.

Прочетете

Защо тройкаджиите успяват

Всъщност причините за проблем с ученето могат да бъдат най-различни и това да няма никаква връзка с потенциала ни като родители. Но можем да помогнем да се изяснят – посещение при личния лекар, ако е необходимо, разговор с преподавателите, консултация с психолог. Понякога решението е много просто – детето трябва да си легне в 22 часа, за да е достатъчно отпочинало за следващия ден. Това можем да направим.

Не по-малко важна е мотивацията, която ни води при търсенето на помощ от частен учител – защо е необходим на детето? За да си повиши успеха по предмета; за да не се червим по родителски срещи; за да влезе в мечтаното от нас училище; защото то иска; защото така правят другите?

А по извънучилищните форми какво можем да кажем? С каква мотивация записваме детето на езикови курсове например? За да чете Шекспир в оригинал; за да усвои перфектно езика, преди да напусне страната и да си търси късмета другаде; за да има по-високи оценки по езика? С тази мотивация сме в състояние да плащаме частни уроци години наред. А дали отговорът на въпроса не е „за да има повече знания“?

Излиза, че цялата тази загриженост за децата ни е само начин да утешим родителското си самолюбие. Наследниците растат, разходите им за образование – също. Въпреки че в някои университети все още има държавна поръчка, повечето деца търсят платените специалности и се справят с променлив успех. Защото не са научени да поемат отговорност за себе си. И веднага идва на помощ индустрията с платените курсови и дипломни работи. Студентът може да се снабди с курсова работа на три езика, без да владее нито един от тях. Възможно е да се позатрудни с презентацията, когато дойде редът му за лично участие, но и това може да се неутрализира като вълнение с подходяща логистика.
Колкото и да е странно, някои студенти продължават да използват услугите на частни учители, а родителите им са все така омерзени от сложните университетски програми и че нищо в тоя живот не е безплатно.

Отличници, които се справят без да посещават частни учители или школи, в родителските ни представи не съществуват. Невъзможно ни изглежда.

Вижте Умните деца

В един прекрасен ден „детето“ се дипломира и започва работа. Там пък товарят младия ни специалист с непосилни отговорности. Той не се справя с толкова много задачи, не може да изпълнява ангажиментите си без чужда помощ. А шефовете му, моля ви се, искат резултати бързо и качествено, повишават му тон.

И съвсем справедливо. На работодателите са нужни хора, които са способни да вземат решения, да се обучават и да проявяват инициатива. А тези навици се развиват от най-ранно детство.

Източник: psychologies.ru

Прочетохте ли Утрешен - моя личен опит с Коко, който е едно чудесно хлапе, необичащо да пише домашни.

Препоръчваме ви още:

Съвременни училищни неврози
Между два века
Родителите също "прегарят"
Деца под амбициозен родителски поглед