Здравей, Мария!

Много исках и не исках да седна да пиша, но май повече исках защото преди броени дни усетих, че е важно да се чуе повече и за психическия натиск, който често остава недоизказан, а може да има по-трайни последици от физическия... 

След седмицата, изпълнена с дебати за шамарите и щракащите химикалки имам нужда да поразпусна. Гледам си "Бразди" по първа (защото на нашата възраст вече така се прави и това е нашето COOL) и един фермер, младеж, казва "Няма лоши породи овце!" и това отекна в ушите ми като далечна камбана, в мен нахлуха едни мили спомени от неопитните ми години в детска градина.

Иванчо (ще го наречем така) беше дете в групата - палав, малък, смугъл сладур, единствено дете на усмихнати и енергични мама и тате, които никога не отказаха помощ, да боядисат нещо, да оправят нещо поочукано, да поговорят. Майката - винаги усмихната, любезна, културна жена, интелигентна, работи с пари, с много клиенти, бащата техник, сръчен и изкусен. Иванчо е саможиво дете, беше "новото" дете в групата, понякога дори не му трябва друг за игра, но като всеки и той иска внимание. Само че с по-малките, които са свикнали да са кротки и добри и да се гушат в ъгъла не му се получаваше. Нови неща пробваха по-палавите, по-"лошите" деца. И така малките кротушковци започнаха да набеждават по-енергичните, че са "лошите". Че дори сами да се одраскат, пак могат да кажат, че са били по-"лошите" сред които и Иванчо. И тъй като майката се интересуваше как е минал денят, какво е станало, на нея се казваше как Иванчо и "лошите" деца са одраскали, ударили, хвърляли… Послушните започнаха да следят "лошите" и да ги клюкарят и доносничат защото така се харесваха повече на другарките/госпожи, а в стремежа си да са по-различни от тях, те просто страняха и така добрите стават по-"добри", лошите стават по-"лоши".

Марийка ( и нея ще я наречем случайно така) беше едно от добрите деца. Един ден някъде си закача копчето и то се къса. Мама започва да упорства с Кой ти скъса копчето, кой, кой, кой… с дни! Докато Марийка не решава, въпреки крехката си възраст, ще каже просто едно име, за да спре да я тормози майка ѝ. И казва името на Иванчо, който дори не е играл с Марийка тези дни. Момченцето вече е удобната жертва при всяко провинение, никой не усети, че винаги има причина той да иска внимание, никога не посегна да удари и да се ядосва просто така, винаги беше след като някой го е дръпнал или закачил, но вече беше набеден. Предварително, предубедено. Ако тогава го бяхме научили да се справя с емоциите си, бяхме го прегръщали повече, бяхме казали на майката, че той е умен, че е по-зрял от другите и че въображението му е по-будно и развито, сигурно щяхме да направим чудо с това хлапе. Ако само го бяхме прегръщали когато има нужда щяхме да сме прегърнали цяло едно прекрасно семейство!

За една година настройване, нарочване и натякване, че детето прави лоши неща, майката изчезна от живота на групата, изчезна усмивката ѝ, изчезна нейната загриженост. На тяхно място се появиха мъка и безпомощност, клеймото, че детето е "лошо" и това, че не срещна една добра дума спомогнаха много… 

Родители на Иванчо, сега има към кой да се обръщате - говорете със специалисти и търсете истината за децата си, пазете ги както Вие усещате и не пренасяйте тревогите си към тях и другите. 

Родители на Марийка, нали не питате нея “Ти ли скъса копчето на Иванчо” докато не каже “Аз бях”, не го правете и към другите деца, моля Ви! Не питайте 10 пъти "кой го направи", а питайте веднъж "ТИ какво направи" или просто питайте “Какво правихте в градинката? С кой игра? Хубаво ли беше?”. Нека децата Ви разказват, нека се смеят, нека живеят живота си в градините както е добре за тях. Вие не сте част от живота им в градината - не се месете, не обвинявайте, не отвръщайте с лошо ако детето е направило нещо нередно - там има хора, които трябва да го видят на място и да реагират на място - професионалисти. Да бъдат там е тяхната работа. Вие - от Вашата работа - не можете да се намесите в игрите им. Не вярвайте сляпо на децата си за всичко и не ги притискайте, за да не Ви лъжат, за да не станат едни изкусни лъжци за сметка на другите.

Колеги преподаватели, бъдете до децата и запомнете, че няма ЛОШИ деца! Децата винаги отразяват това което им показваме. Прегърнете ги, за да Ви прегръщат и те! Не обяснявайте на родителите как "Иванчо е скъсал най-вероятно копчето на Марийка защото така прави". Не! Не е той! Който и да е бил - трябвало е да говорите с децата на място, не оставяйте родителите да се изтормозят психически един-друг или още по-лошо - да изчезнат. 

Тежко е когато сбъркаш нещо на хартия и то може и да има последици - по-малко пари заради формуляр, повече данъци заради форма, но когато сбъркаш нещо в поведението си към дете - то винаги има последици, там винаги ще остане парченце счупено! Прегърнете децата, прегърнете цяло едно прекрасно семейство.  Няма лоши породи овце!

Веси Петкова, една вярваща, поизморена и помъдряла лелка.