Обличането за излизане е неблагодарно занимание, особено пък в студените дни. Процесът е дълъг и тягостен и обикновено приключва с ревящо дете и изнервена майка. Защо детето никак не обича този момент? Може би, ако разберем какво изпитва, ще ни е по-лесно да го приучим само да се справя с досадното задължение.

За нас, възрастните, обличането поставя началото на новия ден, но за детето е сигнал за поредната раздяла. Затова и много от хлапетата точно в този момент изведнъж огладняват, или им се ходи до тоалетна, или решават да си доспят, или рязко се противопоставят на усилията да бъдат облечени. Така процес, който би трябвало да трае не повече от 2-3 минути, се проточва до безкрайност.

Всъщност децата изобщо не се интересуват от подготовката за настъпващия ден. И в това се корени конфликтът. Напрегнатият ритъм на възрастните (да заведат детето на училище или детска градина, да стигнат навреме до офиса) е в пълно противоречие с философията на дребосъка, който не бърза да живее „тук и сега“. Като имаме предвид тази нагласа, усилията ни трябва да са насочени към изграждането на умения за самостоятелност. За това е нужно да отделим малко повече време. С тази дългосрочна цел можем да преодолеем трудностите в обличането, които обикновено са съпроводени с ожесточени спорове. За някои деца изборът на дрехи е бойно поле, на което пробват силите си и отстояват мнението си. Да, ние имаме концепция какво трябва да облече детето, но проблемът е, че и то има такава. Затова би било добре да му даваме възможност за избор. Нашата задача е да му предоставим ограничен избор и да му помогнем търпеливо да се облече.

Как да облечем детето за излизане – 4 изпитани съвета от родители

1. Предварителна подготовка - дайте на детето право на избор.

От вечерта изберете два комплекта дрехи, за да има от какво да избира детето. Давате възможност за избор, но все пак го ограничавате, за да не е безкраен процесът: „Коя блузка искаш да си облечеш – синята или червената?“ или „С какво ще бъдеш утре – с роклята или с панталона?“ Помагайте да детето, но и му позволявайте да прави някои неща самостоятелно. Можете да държите чорапчето, докато то се обува, или ризата, докато надява ръкавите й. За броени дни тригодишното ви хлапе ще усвои умението да се облича само и ще бъде гордо с постижението си.

Вижте още Маркери на детското развитие
от1 до 5 години

2. Игра на нерви - направете обличането забавна игра.

Децата мога да използват какви ли не „хватки“, за да протакат времето си за обличане. Не бива да забравяте, че основната им задача е да не излязат от дома си, дори ако ги очаква нещо по-интересно от детската градина. За тях е по-важно напълно да ангажират вниманието ви. Разсмейте ги – направете обличането забавна игра. Сложете шапката им на собствената си глава, чорапът на едната ви ръка и т.н. Това ще ги предизвика да ви обяснят къде точно се поставя тази част от облеклото им. И да го направят.

Прочетете Кой как отглежда
децата си по света

3. Ритуалът на излизането - създайте последователност на действията.

За детето няма никакво значение, че вие бързате, че са останали 5 минути до излизане и въобще, че е необходимо да следвате график. То буквално може да се запъне на входната врата и никакви уговорки не са в състояние да го помръднат. Това е напълно обяснимо. Детето не иска да напусне уютното място, в което се чувства сигурно и което му е добре познато. Затова ритуалът на излизането е особено важен и не бива да се пропуска, колкото и да ви притиска времето. И в този случай е необходима предварителна подготовка. Ще ходите в парка? Пригответе играчките за пясъчника до вратата, връхната дреха и обувките за игра. Когато децата знаят къде са вещите им, по-бързо се ориентират какво да правят и къде им предстои да отидат. Може дори да ги въвлечете в подготовката за излизане. Използвайте закуската, за да „преговорите“ какво ви предстои – обличане на якето, обуване, нарамване на раничката…
Напомнянето ни помага да ръководим по-лесно децата. Затова трябва да им казваме какво се очаква да направят при всеки етап от подготовката. Това им помага да си създадат правилна последователност – първо е чорапчето, после е обувката, когато е облечено и палтото, е време за раничката.

Вижте и Защо децата не обичат
промените

4. Талисманът - позволете на детето да носи любима играчка или вещ.

Раздялата с дома е по-лесна, когато има предмет, който създава връзката с него. Затова много деца ходят на детска градина с плюшена играчка или някакъв друг предмет от вкъщи. Това ги успокоява и им вдъхва сигурност. Всъщност подобни ритуали имаме и ние, възрастните. Много от нас носят снимки на семейството си в портфейла, други пазят там намерената четирилистна детелина или монетата за късмет. Затова не е чудно, че на децата също им харесва да го правят. Нека вземат това, което искат (стига да може да се носи). Така по-лесно ще напуснат познатото и ще се влеят в непознатия свят навън. 

Препоръчваме ви още:

Моят приятел сополът
Защо за децата е полезно да готвят
Мамо, не ми крещи!
Как не купих жълт папагал