Неотдавна една майка, която искрено обича дъщеря си и я отглежда съвсем сама, ми се оплака, че детето е започнало много да лъже. Тя полага големи усилия да възпита стойностен човек и знам, че всичко, което прави, е с най-добри намерения. Опитах се да й обясня, че според мен не е правилно, че я наказва и дори шамаросва, когато я хване в лъжа, защото детето се чувства унизено от това и лъже още повече. Започва да крие дори дреболии, които не са никакви прегрешения, за да не бъде наказано отново. Така постепенно се превръща във все по-умела малка лъжкиня, която един ден ще се научи да лъже толкова добре, че ще мами дори себе си. За мен лъжата е първият признак на изгубеното доверие към родителя и не бива да й се отвръща с наказания и крясъци, а да се потърси корена, причината за нея. Всичко това, разбира се, не се отнася до онези детски фантазии, в които прозира въображението на хлапето и неспособността му да разграничи реалността от измислицата.

Но нека да видим какво казват психолозите за децата, които лъжат често и... техните родители.

Някои родители вярват, че признаването на истината, когато детето е направило грешка, трябва да е последвано от наказание. Те не разговарят с детето си спокойно, внушавайки му, че да казваш истината не е страшно, че всичко подлежи на обсъждане, че можем да помислим заедно защо се е случило така и как да не допускаме лъжа помежду си следващия път. Обикновено дори тонът, с който възрастните изясняват истината, е по-подходящ за офицер от Гестапо. „Не ме лъжи! Кажи ми истината!“ – вече се възприема като наказание, след което ще има последствия. При това самите родители лъжат всеки ден пред очите на детето си – лъжат се един друг, дори по незначителни поводи. Ако ги разкрият, свиват рамене и казват, че не се е случило кой знае какво. И никакво наказание не произтича за тях от това.

Защо децата лъжат?

Нормално е детето да лъже понякога. Всеки жив човек го прави. Ако лъже често, това най-вероятно е опит да се защити от обиди, от неразбиране, от неизбежното наказание. Страхът и напрежението в семейството го принуждават да го прави. Тогава е време да се запитаме защо на детето му е по-удобно да ни казва неистини?

Понякога детето лъже, за да съхрани личното си пространство. Може би не желае да говори с родителите си за нещо и го скрива, а те много упорито се опитват да изкопчат истината и в крайна сметка биват излъгани. Или друга ситуация - родителят пита детето за какво си е изхарчило парите. То започва да лъже, че ги е загубило. Тогава се включва родителската логика: „Ако ме лъже, това вече е кражба.“ 

Първото, което можем да кажем на детето в такъв случай е: „Няма да ти се карам, няма да те наказвам, но е важно да знам какво се е случило с тези пари. Защото парите са важно нещо в едно семейство. Ако си ги загубил, ще помислим къде да ги държиш занапред, на по-сигурно място. Ако са ги откраднали или са ти ги взели, а те е страх да ми кажеш, заедно ще говорим с госпожата и ще решим какво да правим. Ако не си устоял и си си купил нещо тайно, кажи ми и следващият път ме предупреди, ще го обмислим заедно.“ Важно е да предложим на детето варианти и да му обясним защо се интересуваме, а не да се превръщаме в безмилостни съдници.

Възможно е детето да лъже, защото родителите прехвърлят върху него напрежението помежду им. Мама и тате често се карат или не си говорят, като че ли ще се разделят. Детето започва да лъже, за да ги обедини по някакъв начин, дори и срещу себе си. Понякога това наистина сработва – родителите се обединяват върху проблема с детето и забравят за момент своите.

Често се случва да лъжат деца, чиито майки и бащи също го правят. Да, не ни е приятно да откриваме собствените си недостатъци у децата си. Добре е да се замислим откъде произтича проблемът, за да го решим глобално, а не да се караме на детето за това, че ни подражава - съзнателно или не.

Как да отсъдим

Естествено, всичко това не означава, че не бива да реагираме на детските лъжи. Преди всичко трябва да изясним, защо се е случило и да обясним на детето, че ако казва истината, ще е по-лесно да намерим изход от ситуацията.

Желателно е да покажем как можем да намерим този изход. Нужно е да се отнесем към него с уважение. То расте, все още няма опит, не знае как да излезе от трудна ситуация, все още действа слепешком.

Детето е получило лоша оценка или забележка – това несъмнено е удар по самочувствието му. Би трябвало да му съчувстваме, а не да му се караме. И на нас, в работата, ни се случват неприятности, за които също разчитаме на съчувствие. Полезно би било да поговорим с детето, да разберем какво се е объркало. Най-често обаче ние обвиняваме децата си в мързел, непостоянство, незаинтересованост… какво друго му остава, освен да излъже и да си спести всичко това. Защо му е изобщо да споделя с родителите си нещо, от което винаги има неприятни последствия.

Ако родителите не са в състояние да се справят с напрежението си, не би трябвало да се оплакват, че децата им лъжат. Иначе какво се получава – аз живея, както мога, но детето трябва да бъде силно, праволинейно, да се справя с проблемите си.

Ако има напрежение помежду ни, би трябвало да кажем на детето си: „Вярно е, че нямаме право да ти крещим. Имаме проблем, но ще се опитаме да го разрешим.“ От такова признание на него ще му стане по-леко, защото ще разбере, че не то е източник на всички беди в семейството.

Ние трябва да променим позициите си – вместо да сме строгият велик съдник, който следи детето да не кривне от правия път, да бъдем възпитатели, които му съчувстват и го насочват. Съдници ще има достатъчно в живота си.

Съветите на психолога са от сборника "Душата на детето ви".

Препоръчваме ви още:

Как да научим детето да ни лъже

Пубертетът и лъжите

Защо децата не слушат

Знаем вече какви са традициите в много източни култури – детето до 5-годишна възраст е цар и всичко му е позволено. Възможно ли е това в съвременното семейство? И нужно ли е? За първите три етапа във възпитанието на детето според ведическата (индуската) култура разказва психологът Сергей Яковлев в книгата си „Нескучна детска психология“.

Според източната традиция от рождението до 5-та си година детето трябва да бъде възпитавано като цар. Не в буквалния смисъл, разбира се – то не произнася смъртни присъди, не събира данък от родителите си и т.н., но в живота му всичко би трябвало да бъде „по царски“.

Защо на детето до 5-годишна възраст не трябва да се казва „не може“?

В този период то не трябва да чува нищо, което не би искал да чуе и един цар. Какво не обича да чува царят?

Разбира се, думата „не“.

Малкото дете не разбира тази дума. То не може да анализира, все още няма зрелостта да го прави, затова и не може да проумее, защо нещо не е позволено. Ако постоянно му казват: „Не може!“ или „Как можа да направиш това“, „Това, което направи, е лошо!“ започва да възприема укора по странен за възрастните начин. Все едно чува: „Мама е ядосана, защото съм лош. Тя не ме обича.“

Това е същото като да критикуваш постоянно жена си: „Пак си сготвила някаква гадост. Това не е супа, а жива отрова. Виж как правят супа нормалните жени и се научи от тях.“
Жената ще си помисли: „Този нещастник не ме обича. Само гадняр може да говори така на жена си.“ Затова умният мъж никога няма да каже на жена си, че не е права. Същото е и с малките деца – не бива да им казваме, че не са прави. Ако видите, че детето върши нещо неправилно, просто му отвлечете вниманието с друго. Не му обяснявайте, че не е право, че добрите деца не постъпват така. Детето се шокира от подобен факт: „Защо не постъпват така? А как постъпват?“

Не бива да му крещите: „Не! Не пъхай гвоздея в контакта!“
- А какво да правим? - ще попита заинтригуваният родител.

А аз бих задал контравъпрос:

- А защо детето има достъп до гвоздеи и контакти? Виновен ли е за това тригодишният дребосък, който изследва света?

А може би децата упорито се опитват да паднат през прозореца? Можем ли да им обясним защо не трябва да правят това? Да кажем: „Къде лазиш там, това е перваз, ще паднеш, а ние сме на 14-ия етаж. Толкова ли не можеш да разбереш? Скоро ще навършиш една година!“ Детето няма да разбере нищо от тази тирада. Много по-лесно е просто да блокираме прозореца и така да не му дадем възможност да изпълзи през него.

Не трябва да му казваме: „Тези хапчета са отровни, не ги яж!“. Трябва само да скрием хапчетата на място, където ще са недостъпни. Същото е и с препаратите за почистване.

Ето една класическа ситуация, в която попада почти всеки родител – детето устройва истерична сцена в магазина: „Искам сладолед, искам чипс, искам… “  Маркетолозите са похарчили милиони долари, за да изчислят къде трябва да са наредени тези продукти, как да изглеждат, за да привлекат веднага вниманието на детето. Да не говорим за агресивната реклама от телевизорите, които са непрекъснато включени. Нека помислим, ако нямаме намерение да купуваме бонбони на детето, може би то не трябва да е там, където лесно ще ги види.

Същото е и с играчките. Когато детето влезе в магазин за играчки, то възприема това като възможност да избира. Трябва да си фашист, че да заведеш детето на подобно място и да му кажеш, че тук нищо не се пипа и не се взема.

Детето, ненавършило 5 години не трябва да чува думата „не“. Не бива да му налагаме забрани. Трябва само да го пазим от опасни ситуации и съблазни. Само да го обичаме и защитаваме. От какво да го защитаваме? От него самото, от ситуации, в които може да попадне от незнание.

Защо до 5-та година не трябва да учим детето на каквото и да било

До тази възраст нашата работа е да го обичаме и да го глезим. Не трябва да му се караме, да го натоварваме със знания, да се опитваме да го направим "по-развито" от другите. Имайте милост! Това е единственото време, когато то може да се наслаждава на абсолютното щастие.

Децата, които до тази възраст не са били обичани, не познават чудесата. А ако не са виждали чудеса – израстват като отявлени атеисти. Трудно им е да повярват в Бог или каквото и да било друго.

До петгодишна възраст децата не бива да бъдат наказвани. В никакъв случай. А да биеш детето си изобщо не трябва да си позволяваш. Никога. Това е диващина. Веднъж, когато синът ми беше на 5 години, жена ми ме повика: „Бързо, татенце, ти трябва да накажеш сина си, той се държи като хулиган. Взе магнитче и започна да рисува с него по телевизора.“ Аз дойдох, свалиш „каиша“ театрално и казах, колкото може по-сериозно:

- Ела тук, сега ще те накажа!

Той стана и ми отговори:

- Тате, не си и помисляй да го направиш!

Ние, с жена ми, избухнахме в смях, той се присъедини към нас и с това приключихме телесните наказания.

Разбира се, когато трябваше да възпитавам по-малките си братя (а аз имам такъв опит) по-малко разбирах от детска психология. Налагах ги с шланга на прахосмукачката. И досега го помнят и чакат да остарея, за да си отмъстят.

Не наказвайте никой малък човек, който още не е станал на 5 години. И момичето, и момчето трябва само да го обичаме. Да го обичаме, прегръщаме, целуваме, храним, обгрижваме и да му четем приказки.

Приказките трябва да ги четат родителите. Не да карат детето да разпознава буквите и да чете само или както някои правят: „Вече си на 4 години, а не знаеш буквите! Една приказка не можеш да си прочетеш.“

Не, детето трябва да седи до майка си и мама да му чете в прегръдките си. Тогава то чувства: „Мен ме обичат!“ Едва след 5-годишна възраст можем да започнем да обучаваме децата или да им създаваме някакви навици и то – в игрова форма.

Не бива толкова малко дете да се претоварва с учене и усвояване на знания. Някои родители стигат до крайности – на три детето чете, на четири говори английски. Тръгва на училище научило таблицата за умножение и какво ли още не.

Това е странно. Това е ненужно. Това е лошо. Колкото по-дълго детето остане в приказката – толкова по-добре. Никой няма да му върне детството. Затова не бива да му го отнемаме.

Препоръчваме ви още:

"Странен" или "уникален" - зависи от нас

Как да си отгледаме жертва

За правата, правилата и границите

Виждали ли сте бъдещето? А как си го представяте? Чували ли сте за кола в Космоса? Ако вашето дете има компетентно мнение по тези и други космически теми, тази неделя (25-и март) Рафи го очаква в Музейко, за да развихрят въображението си за бъдещето и... да попеят заедно!

Любимият на българските деца и тийнейджъри музикант, композитор и продуцент се изправя пред загадките на бъдещето, за да чуе какво мислят малките изследователи за звука в космическа среда - какво представлява той, как бихме го чували на Марс, пътуват ли звукови вълни в открития Космос и можем ли да ги чуем оттам.

В компанията на Рафи децата ще се докоснат до света на бъдещето, ще изпратят песни към Космоса и ще научат как преди 40 години един от най-харизматичните космически учени - Карл Сейгън, изпрати в Космоса златна грамофонна плоча със звуци от нашата планета, сред които и българската народна песен “Излел е Дельо Хайдутин”.

Децата в Музейко ще споделят с Рафи кои са любимите им песни, които биха изпратили в Космоса и ще изберат песен, която да изпеят заедно с него.

Рафи е третата българска знаменитост, която посещава Музейко в рамките на доброволческата инициатива “Музейковец за 1 ден”. През декември с децата в научния център се срещна известният диригент Максим Ешкенази, за да ги вдъхнови за света на музиката, а през януари - обаятелната Ана Пападопулу, която потегли с тях към далечния Северен пояс. Инициативата има желанието да разшири научния кръгозор на българските деца с помощта и примера на известни хора, които те обичат и на които се възхищават.

Препоръчваме ви още:

Ана Пападопулу поема към Северния полюс в Музейко

Митко Павлов гостува в Музейко

Lidl Неделя на въображението в Музейко

Автор: Ина Зарева

Миналия януари семейство Дишеви умряха от студ. Мизерията се трупала като ръжда по тихия им живот и накрая ги разяла напълно. Никой не се интересувал през годините от това как се справят или по-скоро, как изобщо не се справят.

Само съседите помагали, когато могат.

Този февруари едни 3-годишни деца се оказаха изоставени в собствения си дом. Гладът, неглижирането, пренебрегването ги довело до опасно за живота им състояние. Вероятно и до необратими поведенчески изменения.

Тези деца са се родили в българска болница, регистрирани са в българска община, записани са при педиатър, както повеляват процедурите при новородени. Три години никой лекар ли не ги е преглеждал? Никой служител ли не се е интересувал за здравния и социалния им статус? Тези деца са получавали детски надбавки. За тях, както всички знаем, освен многото документи е необходим и такъв за задължителни ваксини. Значи такива е имало, значи достъп до лекар е бил осъществен. Нищо ли не го е притеснило? Нищо ли не е предприел?

Съседите не знаели нищо.

През същия този февруари, един мъж вероятно е платил с живота си, за да спаси внучките си от плен. Три големи момичета живеят години в трайна и пълна социална изолация. Не посещават училище, нямат приятели, не ходят никъде, не контактуват с никого.

Никой не забелязал, че трите деца не са ходили на училище, вероятно и на лекар.

Само съседите давали сигнали. Но нищо съществено не се случило.

Да умреш от студ или да си в плен на собствените си родители в европейска държава означава само едно – въпросната държава е мъртва отдавна. Тя не функционира. Вместо на нея, се разчита единствено на съседите.

Нищо друго не ни остава, освен всички да бъдем съседи. На всеки бедстващ човек, на всяко изоставено дете, на всяко нещастно, гладно, премръзнало същество.

Ето къде със сигурност ще обърнат внимание на сигналите ни:

„Анимус“ - 116 111

„Нашите деца“ - 02/ 980 70 58, 02/ 988 82 45

Движение на българските майки - 0894 606 188

Каритас България - 02 944 18 58

Holidayheroes - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Препоръчваме ви още:

Мълчанието е златото на злото

Детската психична травма

За да няма деца "от дом"

На 24 февруари, събота, фондация „За Нашите Деца“ ще участва в „Академия за Родители“ - най-голямото безплатно събитие за настоящи и бъдещи родители. Академията отваря врати за един незабравим и пълноценен ден, посветен на семейството, и ще се проведе в Sofia Event Center, на последния етаж на Paradise Mall.

Между 9 и 18 ч. специалистите на фондацията ще консултират посетителите по ключови въпроси свързани с ранното детско развитие:

• Първи грижи за новороденото
• Приемна грижа
• Програма „Ранна детска интервенция“
• Съвети за кандидат-осиновители и осиновители

„Академия за родители“ ще представи на посетителите над 30 вдъхновяващи лектори, 70 водещи организации, 20 работилници за малки и големи, 30 безплатни консултации и много възможности за знания, забавление и дори почивка.

За бременните: Темите, които вълнуват бъдещите майки, в специална залa за лекции. Безплатни консултации на място със специалисти по кърмене, спорт, бебеносене, безопасност, здраве и още много. Среща с компаниите и продуктите, които ще помагат в ежедневието с бебето.

За родителите: Всичко за здравето, възпитанието и образованието на децата  от 0 до 7 години. Кътове за споделяне и практически консултации от психолози, детски педагози, финансови специалисти.

За децата: Семейни работилнички с много вълшебства, забавления и цветно творчество: детско караоке, вълнуващи логически игри, строителни предизвикателства, приказки-игри и още, и още…

Големите награди: Уникални подаръци и много изненади очакват всички посетители през целия ден на Академията.

Малките удобства: И понеже именно малките неща могат да направят един ден наистина перфектен, Академията предоставя безплатен охраняем паркинг за детски колички, детегледачи на разположение, кътове за кърмене и повиване.

И още: Как се справя работещата майка? Къде е балансът между грижите за децата, перфекционизма в работата, времето за себе си? И възможен ли е изобщо? Вижте Виктория Величкова (група „Мастило“ и проект „Маргаритка“) и Мама Нинджа в откровен разговор за предизвикателството да си перфектна на всички фронтове.

Научете повече на Facebook страницата на събитието

Регистрирайте се за събитието тук.

Препоръчваме ви още:

Четвърто издание на форум „Академия за родители“

Подкрепа за децата с трудности в развитието

Над 800 деца, родители и специалисти подпомогна проект „Грижа в ранната възраст“

Ако можете да направите всичко изброено по-долу, значи е крайно време да се простите с определението „млад“ (в смисъл на „зелен“) родител. Вие имате нужната подготовка да преминете на другото ниво – това с черните колани. На това ниво борбата с кризите на третата година, истериите в магазина и безкрайното сополевене няма да ви се опре.

1. В състояние сте да нахраните детето (без значение с какво) във всяка поза – прави, седнали, с главата надолу, независимо от мястото – на гарата, в самолета, на опашката, по време на рок концерт.

2. Можете да сменяте памперси, докато спите и сънувате.

3. Всеки, който възнамерява да ви даде непоискан съвет как да оригнете детето, съжалява още при опит да си отвори устата.

4. Педиатърът се обръща към вас по име, защото сте добри познати (често се чувате по телефона) и защото настоятелно сте го помолили да не ви нарича „мамче“ или „тате“.

5. Вие сте в състояние да запазите тишина и да не изкрещите, когато в тъмното настъпите елемент от детски конструктор, защото сте се научили да крещите вътрешно.

6. Когато слушате оплакванията на необвързаните си приятели - колко са уморени и недоспали, съчувстващо мълчите и не се опитвате да ги убедите, че нищо не знаят за умората и безсънието.

7. Започнали сте да разбирате майка си по-добре.

8. Когато се карате с партньора си, използвате само лицевите си мускули, защото детето спи и е малоумно да го будите.

9. Вие сте овладели изкуството на мигновеното заспиване при всякакъв шум.

10. Имате много добра представа, колко много неща можете да свършите с едната си ръка, докато държите детето в другата – да миете чинии, да правите кафе, ако се наложи и да обелите картофи.

11. Напивате се от една чаша алкохол.

12. В състояние сте да релаксирате за 23-те секунди, в които сте успели да се уедините в тоалетната.

13. Дъждовете, ураганите, пясъчните бури не  могат да ви уплашат, защото вие сте човек, който ежедневно разхожда бебе в количка.

14. Изразът „да му отпуснеш края“ има ново значение за вас – да оставите детето на бавачката или на баба му за цели три часа, докато сърфирате между фризьорката, маникюристката и приятелките, които ви чакат в кафето.

15. Развили сте устойчива амнезия за неизмитите чинии, неизпраните дрехи и мръсния под на коридора.

16. Стараете се да не се паникьосвате, когато детето вдигне температура. Понякога ви се получава.

17. Играейки с детето, почти изпитвате удоволствие.

18. Можете да успокоите всяко ревящо бебе (освен вашето) по минимум 10 начина.

19. Бременните жени предизвикват у вас нежност и съчувствие.

20. Често ви струва, че повече не можете да издържите, но всеки път се оказва, че можете и още как!

Източник: n-e-n

Препоръчваме ви още:

14 признака, че имате двегодишно дете

Пазаруване с деца

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Японците имат дума за съпричастните и всеотдайни бащи – икумен. Какви са качествата на този тип татковци разказва журналистът Тошимаса Оота в книгата си „Най-добрият татко“. Според Оота важно е не количеството време, което прекарваш със семейството си, а неговото качество. Той предлага своите отговори на всякакви трудни въпроси за ролята на бащата в грижите и възпитанието на детето, като например: „Защо жената понякога е недоволна, дори когато мъжът й помага с децата?“ Тестът му за отговорни бащи много ни допадна и решихме да го споделим с вас.

Добър баща ли сте – тест за татковци

Прочетете въпросите и пребройте положителните си отговори

1. Вие сменяте памперс, когато детето е пишкало, но не и когато е ходило по голяма нужда.

2. Когато храните детето с шише, за да не скучаете, се занимавате с мобилния си телефон.

3. Играете си в банята с детето, но всичко, което следва къпането - обличане, подсушаване, отстъпвате на жена си.

4. До навършване на първата година на детето вие сте смятали (смятате), че има то нужда основно от майка си, тъй като все още не говори и не можете да общувате с него.

5. Когато детето се разплаче и не се успокоява, го давате на майка му.

6. Включвате се в чистенето на дома само с изхвърлянето на отпадъците.

7. Понякога решавате да сготвите нещо и купувате продукти, но прибирайки се, установявате, че повече от тях вече са в хладилника ви.

8. Понякога спорите с жена си за възпитанието на детето.

9. Колкото и да се занимавате с домакинството и възпитанието на детето, жена ви не го оценява.

10. Вие смятате, че заниманията с детето са ваше право и не обичате да ви пречат.

8-10 отговора „да“

Вие разбирате неправилно отговорното бащинство. Необходима е коренна промяна в подхода ви. Опитвате се да бъдете грижовен баща, но не ви се получава. Не че правите нещо особено, но много се гордеете, че „участвате“ в живота на детето си. Майка му обаче не е във възторг. Наложително е да промените нещо в тактиката си.

5-7 отговора „да“

Внимавайте, доближавате се до критичната граница. Много скоро ще е трудно някой да ви нарече отговорен баща. Ако продължавате по същия начин, нещата ще излязат от контрол. Замислете се, все още можете да коригирате поведението си.

2-4 отговора „да“

Има неща, които могат да предизвикат безпокойство, но иначе вие наистина се стараете. Нужни са много малко промени, за да бъдете истински образец за баща.

0-1 отговори „да“

Прекрасно! Вие сте наистина грижовен татко. Надяваме се, че и в бъдеще ще постъпвате по същия начин и заедно с партньорката си ще получавате удоволствие от възпитанието на детето. Бъдете уверени в себе си.

Какво означават въпросите в теста

1. Да сменя памперс, в който е пишкало бебето, може дори ученик от началния курс. Виж, другото е висш пилотаж, изисква хладнокръвие и бързи реакции, но е възможно най-елементарната дейност свързана с грижите за детето.

2. Храненето на бебето не е обикновено занимание. Вие трябва да установите контакт с него, да му предадете своята обич и чувство за спокойствие. Много лошо, че не го разбирате.

3. Да се плацикате заедно в банята е само един от етапите в къпането, при това най-лесния. По-сложно е истинското къпане, подсушаване и обличане. Затова е несправедливо да смятате, че сте поели особено отговорна задача.

4. Неправилно е да се смята, че докато детето не проговори, няма кой знае какъв смисъл от общуване с него. Когато все още не владее речта, то се опитва да общува с вас с цялото си същество. Не е добър знак, ако един татко не успее да осъществи контакт с детето си в такъв момент.

5. Когато детето нервничи, майката прави всичко възможно да го успокои. Това е моментът да й се притечете на помощ, преди самата тя да се е разстроила.

6. Да изхвърлиш боклука, след като някой друг е изчистил, не е кой знае какво геройство. Много по-достойно е сам да се погрижиш за всичко това.

7. Кулинарията като хоби и ежедневното приготвяне на храна са съвсем различни неща. Едно е да направиш някакво гурме, когато си в настроение, и съвсем друго - да мислиш всеки ден за разнообразно и здравословно меню. Хобито не е домакинско задължение.

8. Когато и двамата родители са съпричастни към възпитанието на детето, в много случаи мненията и подходите им не съвпадат. В такива моменти партньорството е важно. Ако просто искате да победите в спора и да надприказвате жена си с аргументи, това не ви характеризира като отговорен баща.

9. Колкото и да се занимавате с домакинство и възпитание, жена ви не го оценява. Това може да означава, че не ви обича. Най-важно е в такъв момент да се погрижите за емоционалната страна на връзката си. Направете така, че да почувства любовта ви. Ако ви се струва смешно и неловко, ще ви е трудно да се справите с предизвикателствата в общуването и със собственото ви дете.

10. Вие смятате, че да се занимавате с детето е ваше право. Това може да е резултат от обстоятелството, че останалите членове на семейството са на работа например. Не обичате да ви пречат. Близките и приятелите ще ви подкрепят в една или друга степен. Ако сте им благодарни, вашите поддръжници ще се увеличават. Ако настоявате, че това е само ваша работа, ще подроните отношенията си с тях.

4 типа безотговорни бащи

Когато бащата само дава вид на отговорен, той участва на думи в грижите и възпитанието на детето. Това все пак е по-добър вариант, отколкото изобщо да не се интересува от него. Но самодоволството не му помага особено да стане по-близък на поколението си. Кои са 4-те типа безполезни бащи?

Показният

С гордост говори, че къпането на детето е негово задължение, но просто си играе във ваната с него. „Да сменям памперсите в почивните дни е моя грижа.“, казва този татко. Но когато детето е извършило наистина сериозна нужда, вика майка му да го смени.

Лошият стопанин

Понякога, през почивните дни, приготвя нещо китайско или нещо от италианската кухня, но като хоби. Казва, че отговаря за чистенето, но всъщност само изхвърля боклука, който е събрала жена му.

Теоретикът

Инспектира това, което върши майката, оценява, критикува. Обикновено нищо не прави, но гледа на всичко отвисоко. На околните обича да разказва как активно участва във възпитанието на детето, че по този повод е чел нещо… (с други думи мърмори за всичко като свекърва).

Самодоволният

Позаиграл се малко с детето и вече е убеден, че е направил достатъчно, без да си дава сметка за ежедневните усилия на жена си. Тя се дразни от подобно поведение: „Помогна ми малко и с теб вече не може да се говори. По-добре да не беше правил нищо.“

Препоръчваме ви още:

Най-добрият татко на света

Първо да възпитаме бащите

Бащи в "майчинство"

Казвам се Валерия, от Добрич съм и съм на 11 години. Като всяко дете, имам много приятели, от училище и от залата (където тренирам) - предимно там прекарвам повече от времето си. Семейството ми е за мен най-доброто, което мога да имам. Мама и тате се грижат за мен и мога да кажа, че сме много сплотени. Винаги мога да разчитам на тях. И много ги обичам.

Кога започна да се занимаваш с декупаж на икони?

С декупаж  се занимавам от 3 години, много обичам да правя различни неща - икони, бутилки, кутии. Видях в интернет едно клипче и така пробвах и аз, хареса ми и започнах все по-често да запълвам свободното си време с това мое занимание.

Защо избра иконите? Откъде е интересът ти към религията, библейските образи, имаш ли предпочитан светец?

Иконите започнах да ги правя миналата година, малко преди Коледа, когато реших да подпомогна КОЛЕДНИЯ БАЗАР на едно болно детенце от нашия град. Тогава се почувствах щастлива от това, което правя, и така продължих с изработването на икони. В неделя с мама и тате ходим на църква, да си палим свещичка за здраве и за нашите близки, които ги няма, там винаги съм обичала да наблюдавам иконите. Мама ми е чела ДЕТСКАТА библия и оттам съм чувала за светците, които днес правя. Аз не съм запозната с това кой светец какъв е - знам за Дева Мария и Исус Христос. Също че Свети Мина е покровител на семейството. У дома имаме икони на Девата с младенеца, на Спасителя и на Св. Мина. На тях палим свещ, когато има някакъв празник. Нямам предпочитан светец. Но когато ида на църква се моля на Исус Христос за здравето на всички в семейството ми.

Как започна любовта ти към гимнастиката? Имаш ли любим уред?

От миналата година се занимавам с художествена гимнастика. И този спорт ми харесва МНОГО. Искам някой ден да стана добра гимнастичка и мама и тате да се гордеят много с мен. А любим уред нямам, всичките ми харесват, но най ми е леко да работя с обръч и лента. С обръч взех първия си медал :)

Какви състезания ти предстоят?

Сега се подготвям за международно състезание във Виена, след това предстоят няколко още, но те са тук в България.

Имаш ли други интереси, освен декупажа и гимнастиката?

Занимания имам много. Но тази година материалът в училище е много труден и заниманията минаха на заден план :)

Как се забавляваш?

Забавленията за мен, откакто тренирам, са предимно в залата. Там минава голяма част от времето ми. И това на мен много ми харесва. Там са голяма част от приятелките ми.

Какво те отличава от връстниците ти според теб?

Не знам, не мисля, че нещо ме отличава от моите връстници. Може би само това, че аз не обичам да  стоя пред компютъра и не съм постоянно с телефон в ръцете :)

Коя своя мечта искаш да осъществиш в най-скоро време?

Аз много обичам да мечтая :) за в бъдеще искам да стана добра гимнастичка и да стана доктор, защото гимнастиката не е за цял живот, колкото и да ми се иска да е. А за по-скоро… искам да ида във Виена на състезанието и да се представя достойно :)

Разгледайте иконите на Страничката на Валерия и си поръчайте, ако желаете. Малката приложничка иска да помогне на мама и тате, като си събере средства за предстоящите състезания.

Препоръчваме ви още:

Божидар, който ще сбъдне мечтите си

Марина - фурията, която няма граници

Натали, която мечтае да пътува