Автор: Яна Пеева

С Теди като цяло доста си приличаме. Слушаме гоооре долу еднаква музика, харесваме гооооре долу еднакви филми и четем гоооре долу едни и същи книги. Еднакви неща са ни смешни, еднакви неща са ни вкусни (тези, които готвя аз :D) и еднакви неща ни натъжават. Общо взето - намерили сме се. Или сме се оформили един по друг, не знам и аз на този етап вече какво е точно.

Напоследък обаче залитам по едни такива теми, които му идват малко прекалени. Не че се противи - като любящ съпруг и страхотен най-добър приятел ме подкрепя във всичките ми начинания. Но не ми спестява и бъзиците. Въобще не ми ги спестява. Откакто се роди Борис, се замислям доста за отпечатъка, който оставяме след себе си. У хората, с които общуваме, върху обществото, но най-вече физически какво оставяме на света. Та, заради себе си, съвестта си, Бобката и другите ни несъществуващи още деца, внуци, правнуци и така нататък до края на света реших да редуцирам боклука, доколкото ни е възможно. Разбирайте - ще живеем един zero waste живот, пък каквото ще да става. Смея да кажа, че за момента се справям чудно, с някои изключения - пазаруваме главно с наши торбички, купувам, каквото мога насипно, спестявам ни всякакви прекалено пакетирани неща, нося си водичката в мое шише, имам си чаша за кафе, в която си го нося, въздържам се от купуване на боклучки, даже преоткрих (за ужас на Теодор!) second hand магазините след като преди няколко месеца си обещах, че се отказвам от fast fashion индустрията. Въвлечени са и мама, и Мими, всички дружно жонглираме с мандарини на касите на магазините под обърканите погледи на продавачите, които редовно ни питат загрижено “Ама нямаше ли торбички при плодовете?”. Тази година даже съм решила да се въздържа от типично Коледните покупки на играчки, гирлянди, еленчета и торбички, които след това биват забравени или захвърлени някъде. Като цяло всичко минава през цедката “мога ли да мина без това?/колко време ще го ползваме?/имаме ли реална нужда?”. Някак си обаче всичките тези усилия са минали покрай Теди и той всъщност не знаел за тях. До онзи ден, когато не се заговорихме за новата политика на минимален боклук вкъщи.

Невидимо присъствие

Аз съм изключително въодушевена и снова из хола, с Борис на гърба си, размахвам ръце и му разказвам грандиозни планове. Споделям му как съм намерила много як магазин за насипни подправки, как ставам все по-добра в месенето на хляб, че даже ще се уча да правя квасен. Хваля се, че вече дори не ме влече да влизам в магазини и да си купувам разни неща просто ей така и супер много се гордея със себе си. Соча му подправките в саксии, с които все още не се справям съвсем добре - розмаринът си е изсъхнал направо в саксийката, става за директно стриване! Усещам, че съм се отнесла и съм стигнала до нелепото предложение да компостираме на терасата по втренчения поглед на Теодор и замръзналата му усмивка. Започва да се смее. Оглежда се из стаята и с дяволита усмивка ми сочи неща и ме пита защо не съм ги изхвърлила. Обяснявам му, че нещата, които така или иначе имаме, ще използваме възможно най-дълго време, а после ще заменим с такива, които могат да се рециклират. Очите му светват.

- Добре, само да те попитам тогава - презервативите ще ни ги плетеш ли?

…

- Освен това пластмасата е едно от най-великите изобретения на човечеството. 
- Да, бе. Пластмасата и рафинираната захар са бичът на нашето общество. - Смея се вече тук. 
- Борисе, дай ми сили да не се разведа с майка ти.

…

Обяснявам му нещо за някаква статия - как телата вече се разлагат много по-бавно, заради всички консерванти, с които се тъпчем (нещо, за което така и не успях да намеря научни доказателства).
- Това къде го прочете, в бюлетина на феминистките еколози ли?

...

- Значи, слагам вето на новата ти политика! Искам си пластмасовите неща. 
- Добре де, какво пластмасово ти липсва? Реално от нищо не сме се ограничили, просто търся алтернативи.
Оглежда се из хола, мисли, нищо не успява да измисли. 
- Сапунерка. Нямам си сапунерка.
- Хубаво, прав си. Нямаме сапунерка. Ама те не са само пластмасови, ще купим някоя хубава метална или стъклена… или ще ползваме от онези готините мидени черупки като у вашите.
- Не! Искам голяма пластмасова сапунерка. Голяма пластмасова РОЗОВА сапунерка!

Та така. Усилията ми да опазя планетата опряха до на Теодор розовата сапунерка. Ако не друго, поне знам какво ще му подаря за Коледа! Даже няма да я опаковам - все пак се опитваме да живеем без боклук.

Препоръчваме ви още: 

Zero waste Sofia

Източник: Bored Panda

Какво бихте отговорили, ако някой ви помоли да опишете 50-те години на ХХв.? Може би ще споменете Студената война? Може би Елвис Пресли? Изстрелването на първите сателити в орбита? Няма да сбъркате. А бихте могли и да споменете как списанията са съветвали жените да прелъстяват мъжете. Този текст, озаглавен “129 начина да се сдобиете със съпруг”, показва колко много се е променил светът.

“В Съединените Американски Щати днес има 16 милиона жени на възраст на 17 години, които не са омъжени.”, започва текстът, публикуван в списание McCall’s. “Вероятно по-голямата част от тях иска това да се промени.”
Издателят моли 16 човека да споделят стратегии, които самотните жени да използват, за да накарат мъжете да им обръщат внимание. От поръчване на стековете алангле и въздържане от всякакви клюки и плач в ъгъла на стаята до придобиване на разрешително за лов, някои от съветите са логични, а други.. налудничави. Но нека не съдим авторите прекалено сурово, все пак списанието ги е помолило да споделят мислите си без да се срамуват.

“Приятелят ми го видя на гаражна разпродажба и ми го показа. Купих го за долар,” споделя Ким, която е изпратила списанието на Bored Panda. “Мисля, че статията е много добро отражение на социалните порядки от онзи период и ми беше много интересно да сравня какво е било приемливо тогава с какво е приемливо сега. Накара ме и да оценя прогреса, който сме направили като общество.”

129 начина да се сдобием със съпруг

Къде да го търсите

1. Вземете си куче и го разхождайте.
2. Направете така, че да закъсате с колата си на стратегически места.
3. Ходете на вечерно училище - посещавайте курсове, които мъжете харесват.
4. Станете член на клуб по катерене.
5. Проучете в кои градове има най-много свободни мъже. В Невада има 125 мъже на всеки 100 жени.
6. Преглеждайте некролозите, за да намерите подходящи вдовци.
7. Запишете се на голф и обикаляйте различни игрища.
8. Вместо да отидете на една дълга ваканция, отидете на няколко кратки на различни места.
9. Поседете на пейка в парка и хранете гълъбите.
10. Обикаляйте Европа с колело.
11. Намерете си работа в медицински, дентален или правен университет.
12. Станете медицинска сестра или стюардеса - статистиката сочи, че повечето от тях са омъжени.
13. Попитайте съпрузите на приятелките си кои са подходящите ергени на работните им места.
14. Бъдете мили с всички - може да имат брат или син, подходящ за вас.
15. Намерете си правителствена работа в чужбина.
16. Доброволствайте като съдебно жури.
17. Дръжте се с добре и с грозните мъже - по-важното е какви са отвътре.
18. Кажете на приятелите си, че искате да се омъжите. Не го пазете в тайна!
19. Изглеждайте загубена на футболни мачове.
20. Недейте да работите в компании, управлявани главно от жени.
21. Намерете си работа в магазин за риболов и показвайте такъмите.
22. В самолет, влак или автобус недейте да сядате до жени, сядайте до мъже.
23. Не пропускайте срещи на випуска. Може да има вдовци.
24. Не се притеснявайте да дружите с по-привлекателни жени - може да ви “оставят” някого.
25. Посетете родното си място - дивият ви съсед може изведнъж да се е превърнал в подходящ ерген, докато ви е нямало.
26. Недейте да живеете с момичета, които постоянно са тъжни и депресирани - може да повлияят и на вас така.
27. Намерете си почасова работа в информационен туристически център.
28. Сменяйте квартирата от време навреме.
29. Когато пътувате, отсядайте в малки хотелчета, където е по-лесно да срещнете непознати.
30. Научете се да рисувате. Застанете заедно със статива си пред инжeнерно училище.

Как да си намерим смислен партньор за секс

Как да го информирате за присъствието си

31. Спъвайте се, когато влизате в стаята, в която се намира той.
32. Понякога му звънете вие, вместо да чакате той да го направи.
33. Носете кутия за шапки.
34. Сложете си лепенка. Хората винаги се интересуват какво се е случило.
35. Изкарвайте много пари.
36. Научете няколко забавни анекдота и как да ги разказвате добре - но внимавайте да не му ги кажете повече от веднъж.
37. Отидете при него и му кажете, че имате нужда от съвет.
38. Да си изпуснеш носната кърпичка все още работи.
39. Накарайте баща си да купи билети за театър, от които трябва да се отървете.
40. Застанете в ъгъла на стаята и се разплачете. Вероятно ще дойде да ви попита какво се е случило.
41. Не го карайте да познава името ви следващия път, когато се срещнете. Никакви “познай кой” глупости.
42. Ако сте на курорт, накарайте пиколото да ви се обади.
43. Купете си кабриолет. Мъжете обичат да се возят в коли без покрив.
44. Научете се да печете вкусни ябълкови пайове. Занесете един в офиса и дайте на подходящите ергени да го опитат.
45. Смейте се на шегите му.
46. Ако има някой срамежлив мъж в обкръжението ви, опитайте се да го култивирате. Може пък да се окаже истинско съкровище под прикритие.
47. Без да искате изпуснете чантата си, така че цялото й съдържание да се изсипе на улицата.

Как да изглеждате добре за него

48. Мъжете обичат да си мислят, че са истински специалисти, когато става въпрос за парфюм. Попитайте го какъв трябва да носите.
49. Купете си по-хубави очила - мъжете нямат против тях - или пък си сложете лещи.
50. Тренирайте пиенето си с приятелки.
51. Ако боядисвате косата си, изберете един цвят и се придържайте към него.
52. Носете обувки на високи токчета през по-голямата част от времето - те са по-секси!
53. Освен ако не е по-нисък от вас!
54. Кажете му, че е привлекателен.
55. Грижете се за здравето си. Мъжете не харесват жени, които боледуват.
56. Ако изглеждате добре в пуловери, обличайте пуловер на всяка трета среща.
57. Обличайте се различно от другите момичета в офиса.
58. Изгорете на слънцето.
59. Внимавайте как говорите.

Алфа мъжкар

60. Минете на диета, ако трябва.
61. Когато сте с него, поръчвайте стека си алангле.
62. Не му разказвайте за алергиите си.
63. Европейките умеят да използват погледа си в своя полза. Упражнявайте се пред огледалото.
64. Купете си голямо огледало и винаги се поглеждайте преди да излезете с него.
65. Купете си друг цвят чорапи и дръжте ръба изправен.
66. Дръжте всичко вкъщи лъснато!
67. Ако ви е подарил някакъв аксесоар, носете го.
68. Използвайте пепелника - не си гасете цигарите в чашите за кафе!
69. Осъвършенствайте начина, по който се запознавате с нови хора, научете се да го правите елегантно.
70. Не бъдете дребнави.
71. Придържайте се към моралните си ценности.
72. Не мрънкайте.

Как да го спечелите

73. Покажете му, че можете да си прекарвате добре и без много пари, но не се престаравайте!
74. Не позволявайте на родителите си да се държат с него като с потенциален зет.
75. Помолете родителите ви да излязат, когато сте вкъщи.
76. Излизайте на срещи заедно с друга двойка - щастливо женена - нека види как изглежда бракът!
77. Говорете хубави неща за него на приятелите му.
78. Изпращайте на майка му картички за рождения ден.
79. Питайте майка му за рецептите й.
80. Говорете с баща му за бизнес и се съгласявайте, че данъците са прекалено високи!
81. От време навреме купувайте подаръци на децата на сестра му.
82. На първата среща му кажете, че все още не мислите за брак.
83. Не говорете за това колко деца искате.
84. Ако е рибар, се научете да чистите риба.
85. Не му казвайте всичко за себе си от самото начало. Запазете някои неща за по-късно.
86. Когато се разхождате заедно, не се спирайте пред всяка витрина.
87. Не му казвайте колко струват дрехите ви.
88. Научете се да шиете и носете нещо, което сами сте направили.
89. Не клюкарствайте за него.
90. Никога не признавайте, че е единственият, дори ако някои вечери си оставате сами вкъщи.
91. Не му отказвайте, когато ви кани на среща.
92. Още от самото начало намерете песен, която да е “ваша”.
93. Проучете момичетата, за които не се е оженил. Не повтаряйте техните грешки.
94. Не обсъждайте бившите си гаджета с него.
95. Ако сте овдовели или разведени, не обсъждайте предишните си съпрузи с него.
96. Бъдете гъвкави. Ако реши, че не му се ходи на танци, а иска да гребе в езерото, съгласете се! Дори и да носите най-хубавата си вечерна рокля.
97. Крийте спомените си от колежа - някой ден може да ги дадете на децата си да играят с тях.
98. Можете да превърнете дори и най-неподходящите ергени в подходящи, ако си предствите, че имат чест!
99. Въздържайте се от това да го променяте - поне докато се ожените!
100. Научете се къде да слагате граници, но го правете елегантно.
101. Останете невинни, но не и невежи.
102. Направете дома си удобен - големи пепелници, удобни кресла.
103. Научете се да играете покер.
104. Ако е богат, кажете му, че ви харесва, че има пари - честнотта ви ще го спечели!
105. Никога не му позволявайте да вярва, че кариерата ви е по-важна от брака.
106. От време навреме му купувайте забавни или особено подходящи подаръци. Но не прекалено скъпи.
107. Изпращайте му забавни комикси, които значат нещо и за двама ви.
108. Не разказвайте мръснишки истории.
109. Не бъдете момичето на тати - не му позволявайте да си мисли, че родителите ви не го харесват, дори и да е вярно.
110. Споделете с него, че свободните мъже умират по-рано от женените.

Рекламации - само на касата!

Луди идеи - когато всичко друго се провали!

111. Отидете да учите в Йейл.
112. Изкарайте си разрешително за лов.
113. Ако майка ви е дебела, кажете му, че приличате на баща си. Ако и той е дебел, кажете му, че сте осиновена.
114. Озовете се на боен кораб.
115. Наемете билборд и сложете своя снимка с телефона си на него.
116. Напишете името и телефона си на покрива, заедно с призив “Звъннете ми, пилоти!”
117. Започнете слух колко търсена сте.
118. Корабокруширайте на популярен плаж по обяд.
119. Возете се на автобуса на летището.
120. Подкупете оператора на Виенското колело, за да заседнете най-горе.
121. Отидете на оживена улица. И си вземете ласо!
122. Носете си фотоапарат и питайте непознати привлекателни мъже дали не биха искали да ви снимат.
123. Помолете майка си да взима мъже квартиранти.
124. Правете и продавайте перуки - плешивите мъже са лесна плячка!
125. Пуснете “търси се” обява за мъж, който да притежава лодка заедно с вас.
126. Ако видите мъж със спукана гума, предложете да му помогнете.
127. Носете си въже за дърпане в багажника на автомобила.
128. Уверете се, че всички в офиса знаят, че имате кутия с копчета и можете да зашивате скъсаните копчета на ергените!
129. Не се женете за него, ако има прекалено много скъсани копчета!

И това са само най-разумните предложения от над 400-те идеи, които са споделили членовете на панела, чиято задача е бил този списък! Между смеха и клатенето на глава, докато превеждах, се промъкна и чувството на огромно облекчение, че все пак се движим напред и на повечето хора тези идеи биха се сторили чисто и просто нелепи.

Препоръчваме ви още:

Ами аз изкарвам парите...

Мадона, Клеопатра, Хилъри Клинтън

Здравейте, хора. Представете си, че един ден някой идва и нарочно ви сритва в топките. 

Превивате се. Усещате болката. Почти припадате. Почти повръщате.

Но ви ритат отново. И отново.

Представете си, че ви се е случило на 12. Представете си, че ви е ритнала 38-годишна жена. Представете си, че тя е приятелка и бизнес партньор на майка ви.

 Представете си, че след това баща ви ви обяснява, че жените просто искат да ритат мъжете в топките, и вие, като момче, трябва да сте много внимателни.

Представете си, че ви дава изключително детайлни съвети как да сте внимателни.

Представете си, че прекарвате целия си живот в планиране как да не ви ритат в топките.

Представете си, че ви става ясно, че жените, включително по-възрастните жени, дори много по-възрастните, постоянно ви гледат в топките. Жените по улицата ходят след вас. Казват ви, че имате много як пакет. Казват ви, че ще е много секси, ако си покажете топките.

Представете си, че започвате да носите дрехи, които да ги крият. Купувате си неудобни приспособления, с които да ги защитавате.

Че всички постери и реклами във всички списания изобразяват мъжки чатали, често без да се вижда останалата част от тялото.

A женските крака често са изобразени в близък план.

Представете си, че повечето ви приятели споделят, че и тях са ги ритали в топките.

Представете си, че нито един от тях не е казал на никой друг.

Представете си, че по-големите момичета в училище редовно се шегуват, че ще ви ритнат в топките.

Представете си целия смях. Шегите са толкова смешни.

Шеги.

Представете си, че отивате на църква и там ви казват, че Бог е направил така, че жените да желаят тялото ви и вие трябва да се пазите на всяка цена.

Представете си, че свещеникът ви казва, че е ваша отговорност, като подрастващо момче, да не правите нищо, с което бихте провокирали момичетата да искат да ви ритнат в топките.

Представете си, че си намирате приятелка, с която се обичате много.

Една вечер, докато се целувате, тя ви рита в топките възможно най-силно и вие си спомняте за предишните пъти.

Представете си, че тя се държи сякаш вие очевидно сте искали да ви ритне в топките, подиграва ви се, че сте разстроени.

Представете си, че казвате на полицията, а те ви питат с какво сте били облечени преди да ви ритне в топките. Питат ви дали сте пили. Питат ви какво сте правили преди това. Голи ли сте били? Целували ли сте се?

Да.

Тръгвате си.

Представете си, че има закони, които казват, че ако една жена ритне съпруга си в топките, това не е насилие.

Представете си, че сте чували за мъже с разкъсвания по тестисите, които е трябвало да платят сами за съдебномедицинския доклад.

Представете си, че виждате статистиките, които показват, че само 1% от ританията в топките стигат до осъждане.

Представете си, че момиче е хванато да рита момче в топките, докато момчето е пияно и припаднало.

Представете си, че съдията пуска момичето, защото се притеснява за последиците, които това би имало върху бъдещето му. Тя все пак е блестяща плувкиня със стипендия.

Представете си, че това се случва постоянно.

Представете си, че един ден мъжете започват да говорят за това, че почти всички, в един или друг момент, са били ритани в топките.

Представете си, че главният проблем на жените е как едни фалшиви обвинения биха накърнили репутациите им, както и че тази откровеност би разрушила мистиката на секса.

Представете си, че жена се кандидатира за президент.

Представете си, че изтича запис, в който тя се хвали с това, че редовно рита мъже в топките, без дори да им се представи преди това.

Представете си, че не губи популярност заради това.

Представете си, че тя казва, че мъжете, които я обвиняват, лъжат.

Представете си, че казва, че са прекалено грозни, за да ги ритне в топките.

Представете си, че никога не е имало мъж президент.

Представет си, че тя е кандидатирана срещу първия мъж-кандидат от голяма партия.

Представете си, че той има опит, а тя - не.

Представете си, че тя все пак спечели.

Представете си, че тя подкрепя кандидат за Сената, който е известен с това, че е ритал млади момчета в топките.

Представете си, че номинира съдия-жена.

Представете си, че съдията е обвинена в ритане на момче в топките.

Представете си, че момчето, което я обвинява, трябва да се крие от всички заплахи за живота си след това.

Представете си, че Президентът се подиграва на обвинителя пред тълпа, която се смее и ръкопляска.

Представете си, че съдията е ръкоположена.

Представете си, че решаващият вот е на мъж.

Можете ли да си го представите? 

Сега си представете, че ритането в топките води до това, че трябва да носите в собственото си тяло генетично подобие на човека, който ви е ритнал.

Представете си, че съдията смята да направи така, че да трябва да го износите.

Представете си, че това е причината, поради която е била избрана.

Не мога да си представя гнева на жените днес, но това упражнение, макар и абстрактно, ми помогна да се опитам.

Бъдете мили към жените, мъже. Днес и всеки друг ден.

А ако видите някого, който се държи грубо, агресивно или злоупотребява с жени?

Ами, ритнете го в топките.

Също така е 100% безумно, че този проблем има нужда от аналогия, за да бъде хвърлен фокусът върху това колко е сбъркано обществото ни в момента.

Този текст е написан от мъж. От писателя А. Р. Моксън. Първоначално е публикуван в профила му в twitter, можете да го видите тук. Ето какво още казва Моксън:

“Ако си говорим на макросоциално ниво, емпатията е главно еднопосочна, когато става въпрос за половата динамика. Забелязал съм, че жените успяват да бъдат емпатични към мъжете, но мъжете имат затруднения да им отвърнат със същото.”

“Казано иначе, за да оцелеят, жените трябва да се замислят какво чувстват мъжете. При мъжете не е така и ако не искат да се поставят в чуждите обувки, не са длъжни да го правят. И по-голямата част от тях не го правят.”

“Когато жени разказват за опасностите в живота си, за това колко са уязвими, за това как са оцелели след нападения, ние, мъжете, инстинктивно се опитваме да се защитим от отговорността, да покажем, че не сме виновни.”

“Избрах ритането в топките, защото няма нито един мъж на света, който не знае точно какво е чувството, и няма нито един мъж, може би с малки изключения, който би го искал, би го потърсил или би “си го просил”. По-важното е, че нито един мъж не може да обърка ритането в топките със секс. Това е очевидно насилие, въпреки че се случва с половите органи. Идеята за общество, в което ритането в топките би било нормално и систематично позволявано от същото това общество, както и редовно бъркано с приятен акт като секса, би била абсолютно ужасяваща за всеки мъж.” 

А можете ли да отгатнете кои отговори са на мъжете и кои - на жените? 

Прочетете още: 

Теб те е страх от мен

Защо не обичам вицове за изнасилване

Харви Уейнстейн по български

Последната нощ в живота ми

Преведохме за вас този текст от Mother.ly, защото има моменти, в които се чувстваме точно така.

Понякога да си майка е като да си част от племе. Оглеждаш се из магазина, докато бебето в количката пищи, и срещаш погледа на друга майка. Тя се усмихва окуражително и леко свива рамене и знаеш, че те разбира. Тя е с теб в този адски момент, дава ти това късче кураж, от което толкова отчаяно имаш нужда.

Понякога се облягаш назад и с облекчение си напомняш, че има милиони други жени по света, които се чувстват така, както и ти се чувстваш, които минават през това, през което и ти минаваш. И това е магическо.

Понякога обаче… майчинството може да бъде наистина самотно.

Понякога стоиш будна посреднощ, кърмиш бебето, мъжът ти хърка до теб, котката спи в краката ти и дори лудите ти, бездетни приятели отдавна спят, а ти се чувстваш сякаш си единственият човек на света, който е буден.

Понякога се поглеждаш в огледалото и не познаваш човека, който те гледа оттам. Мазна, несресана коса, която има крещяща нужда от боядисване; тъмни кръгове под очите; бледа кожа, която не е виждала слънце сякаш от седмици. Дори отражението те кара да се чувстваш изгубена.

Плевел и плява

Понякога, когато разглеждаш фейбук, а бебето стои закачено за теб вече трети час, виждаш приятелите ти на почивка или в любимият ти бар, или смеещи се на шега, която само ти не разбираш.

Понякога, въпреки че си прекарала целия ден с друго човешко същество, залепено за гърдите си, имаш чувството, че и в пълна изолация. Не си изричала нормални думи с нормалния си глас на нормален възрастен човек и всъщност сякаш не си правила нищо продуктивно цял ден.

Понякога, въпреки че стои само на другия край на дивана, съпругът ти сякаш е на милиони километри от теб.
Защото кой има енергията за нормален разговор след цял ден шъшкане, гушкане и успокояване на нервно бебе? Да не говорим за каквото и да е била интимност…

Понякога майчинството просто е самотно. И това е окей. Защото знаете ли какво? То е също така и прекрасно. Удивително, вълнуващо, невъобразимо, както и милиони други синоними на “страхотно”.

Защото въпреки чувството за изолация и празнота сега, няма винаги да бъде така.

Някой ден бебето ще те погледне в очите и ще каже “мама”, ще се засмее, а ти ще знаеш, че точно така е трябвало да бъде. Някой ден то ще се изправи сам-самичко, ще направи няколко несигурни крачки и ще се озове в прегръдките ти, а ти ще се чувстваш по-горда от всякога. Това са моментите, които определят майчинството, не другите.

Този етап

До всички майки, които имат чувството, че светът ги е забравил: повярвайте ми, не е. Той все още е тук и ви чака да се върнете към него. Това е просто период, приятели. Труден, но ще мине, както всички други периоди.

Междувременно, не забравяйте за племето си. Спомнете си за всички други майки по света, които се чувстват точно, както и вие се чувствате, минават през точно това, през което и вие минавате.

Разбираме ви. И сме с вас! 

Препоръчваме ви още:

Обичай се, момиче!

Мамешката мафия

Автор: Росица Букова - Движение на българските майки

Очевидците и преките участници в събитията, наречени „недоволството на майките“ през последните 11 г. могат да разкажат много. Някои от тях все още издържат и търпят наглостта на постоянно сменящите се управляващи в България. Да видим какво провокираха майките още през 2007 г. с протест по повод един уронващ престижа на България филм, който показа мизерията на хората, заложници на системата. Да видим и какво оттогава досега се промени. Убедена съм, че поне 20 жени ще кажат: “Да, така беше. Бяхме там, тук сме и сега 11 г. след Могилино и знаем, че през тези години поне сме били част от общността, която се опита да промени нещо в полза на хората с увреждания.“. Те ще се разпознаят в думите, описващи събитията.

През 2007-а год., заедно с други разгневени граждани организирахме протеста под прозорците на МТСП, който трябваше да изрази несъгласието ни с политиката на държавата и грижата, която дава на децата с увреждания в институции. Дойдоха много хора, много семейства, които не бяха изоставили децата си с увреждания на държавна грижа. Някаква малка светлинка се промъкваше в тъмнината, която не подозирахме колко е дълбока.

Системата сме самите ние

След протеста се запознахме с много семейства и съдби, които бяха заключени между 4 стени. Тяхното Могилино мъждукаше в някоя инвалидна количка, която нямаше как да обикаля кварталните тротоари и въздухът беше лукс. Намираха ни много семейства и ние им помагахме. Както можем. Така до 2009 г. станахме част от една система. Паралелна - децата в домовете и децата в семействата. Ходехме в държавните институции и обсъждахме възможните промени с цел подобряване качеството на живот на децата с увреждания. Едни от нас знаеха как е в домовете, други как е в семействата. Изградихме един голям екип от доброволци, които тичаха по срещи, пишеха текстове, съгласуваха закони, ходеха в медиите да обясняват на обществото кое и как. Получавахме обещания всеки път и всеки път бяха лъжливи. Всеки път ходехме забързани по коридорите на това и онова министерство, за да сме там и на време, за да бъдем отговорни към ангажимента, който сме поели. Да помогнем на системата да запълни дупките с нашата експертност. Тази, която сме придобили покрай работата ни в домовете и покрай грижите за децата ни вкъщи.

2009-а. Януари. 19-и. Големите сурови и студени протести на майките, земеделците, студентите, пчеларите, млекопроизводителите… Пак така. Дни на срещи, писане, ходене по срещи, обещания. С малки стъпки пробивахме статуквото за равен старт и достойно съществане на хората с увреждания. Много жени изоставиха каквото правеха тогава, за да бъдат отговорни към поетите ангажименти за работа по закони, наредби и т.н. обещани текстове, които трябваше да гарантират донякъде исканията им. Тези искания не бяха просто някакъв каприз. Те бяха адекватните действия, които управляващите трябваше да предприемат, за да има наистина случваща се човешка политика за тези хора. А те са много. Вярвайте ми, тези хора са много. Само дето ние не ги виждаме. Не можем да ги видим, няма ги сред нас. Ние продължавахме да трамбоваме коридорите на министерствата с едната малка надежда за промяна.

В домовете нищо не се променяше. Децата порастваха и ги местеха в други домове - за възрастни. През тези няколко години около мен витаеха и хубави, и лоши моменти. Хубави, защото всеки следващ път виждах познатите лица на някои деца усмихнати, а лоши, защото други никога повече не видях. И знаех, че са в известното селско (градско) гробище, в известен парцел с плоча и име на починалия и… толкоз. За 11 години изпратих повече от 20 деца, а за колко не знам, дори не смея да мисля.

Майките, от които нищо не зависи

Но ние не спирахме да говорим, пишем, казваме къде и какво куца, какво трябва да се промени. Пишехме, ходехме, пак пишехме и пак викахме. Неуморно. По коридорите и извън тях. Майките не мирясваха, защото не можеха. Виждаха „светлото“ бъдеще на децата и семействата си. А аз виждах онова на тези в институциите. Изходите и в двата случая бяха два - следващата институция или гробището.

Нещата след 2009-а като че ли позатихнаха откъм граждански публични прояви, а ние донякъде се поизморихме да ни лъжат и да въртим километраж в коридорите. Виждахме обаче, че в домовете нещо се случваше. Великата деинституционализация започна. Местеха децата от големите лоши и грозни домове в други. Малки, уютни, хубави „семейни“ такива. Същите болни деца в нови домове. Смяната на табелите доведе до още по-големи проблеми. Стресирани деца и възрастни, неподготвен персонал, лоши условия, текучество и липса на кадри, занижаване на грижата и купища неразбории, които бяха подхранени със стотици милиони левове.

С исканията ни за промени и нови закони за реформа нищо не се случваше.

Ние пак си обикаляхме домовете, поемахме ангажиментите на държавата, за да не ходим на гробищата, ръчкахме дарителите за какво ли не, молехме се някой да разбере, че има проблем. Голям. Не. Тишината бе като в онова място… Такъв бе пейзажът и в семействата. Там поне любовта на родителите лекуваше децата им.

Неуморните майки отстояваха исканията си и с право. Отстоявахме ги и ние, защото знаехме какво очаква децата в семействата, ако държавата не направи каквото е необходимо. Не искахме това да се случва.

Така преди 3 години майките избухнаха отново. Яростно, гневно и с ясното съзнание, че е време поредният управник да ги чуе и размърда подчинената му администрация, която е там, за да обслужва именно нас, гражданите. Тези хора са там точно за това - да решават проблемите на хората и да защитават правата им.

Вече 8 протеста за последните 3 години писнаха на всички ни. Да отстояваме правата си, да искаме полагащите ни се реформи, да желаем за децата си грижи, които се полагат по закон. Защото в тази държава законите са за всички, но някой трябва да ги отстоява. Коридорите на институциите вече знаем като десетте си пръста. Политиците са едни и същи за тези 11 години. Те знаят отлично какво се иска в задачата, но защо не я решават, отговор нямам.

Условията в много ЦНСТДМУ се влошават, семействата изнемогват, системата е в тотален блокаж. Никой не го е грижа за тези хора. Без значение дали са в семейство или в институция. Те са на един кантар. Говорим за едно и също нещо от 11 години поне. И вече сме изморени. Защото изход няма. Генерален няма и да има. 

Докато ние като общество не осъзнаем, че сме едно цяло, че сме тук и ни има, че политиците сме ги избрали, за да ни защитават и отстояват правата ни. 

Докато разрешаваме да ни разиграват, тези хора бъдеще нямат. Методично, бавно и без много усилия системата убива. С право са гневни майките. С право искат политиците да си свършат работата, защото, извинявайте, но майките не трябва и не могат да им я свършат. Помагат им 11 години да го направят. Пишат вместо тях, внасят вместо тях, висят в тъпите работни групи, понасят подигравки. Обвиниха ги в какво ли не. Нарекоха ги как ли не. А те търпят. Търпяха...

След осем протеста Системата блокира

След 11 години съм уверена, че проблемът не е в нас, че не знаем как и не можем, че не сме компетентни и достатъчно упорити. Проблемът е, че решението е в ръцете на друг. А на онзи друг не му дреме, защото не мисли, че проблемът е негов. Затова наблюдаваме бавната смърт на много млади хора и техните родители. От Могилино до днес разлика няма. Никаква. 

Гневът на майките е разбираем, учудващо е търпението им.

Чудя се как издържаха изобщо на това системно подигравателно подмятане с годините… Как са живи, се чудя…  И вече не виждам мъждукаща светлинка. Защото обществото ни е обвито в черен облак. И ние всички сме част от него.

Аз съм Яна и съм ужасно щастлива. Само че това, че си ужасно щастлив, не значи, че не си изморен. Понякога след изтощителен ден, в който всъщност не съм правила кой знае какво, седя и се чудя дали всички майки са така. Дали всички се чувстват толкова тотално изгубени на моменти. Дали аз съм неблагодарна, защото има дни, в които нямам търпение Борис да заспи, за да постоя малко в пълна тишина и да не правя нищо. Има дни, в които искам единствено да легна във ваната, даже няма нужда да я пълня, може и празна да е, и да съм абсолютно сама. Без Борис. Без кучета. Без Теди. Сама. И се чувствам ужасно смачкана и тъжна от това. После някой ми се усмихва или избърборва наченките на "мама", някой ми близва ръката или се свива в краката ми, някой ми носи шоколад и ме целува малко по-силно, когато се прибере. И си напомням, че всички сме изморени, всички имаме много неща, всички имаме нужда от малко време сами. И това не значи, че не сме щастливи. Искам да споделя с вас нещо, написано от Хейли Хенгст, което прочетох на стената на приятелка.

Този етап от живота е наистина труден, хора.

Говоря на вас, майките между 20 и 40* години. Имате деца. Може би две, три, дори четири. Вероятно са на възраст от току-що родени до 7-8-годишни.

Този етап от живота ви е наситен с умора. Психическа, физическа, емоционална.

Този етап от живота е свързан с никнене на зъби. С ушни инфекции. Със стомашни вируси. Движите се по програма - за спането, за храненето, за футбола, танците, тренировките. Жонглирате със стотици задължения и сигурно се чувствате сякаш изпускате всичко от контрол.

Този етап от живота е свързан с вина. Вина, че имате кариера и не прекарвате достатъчно време с децата или че си стоите вкъщи с децата и не изкарвате пари. Вина, че сте прекалено строги. Или прекалено меки. Вина, че домът ви е чист, но децата - игнорирани, или вина, че прекарвате по цял ден с децата си, но съпругът ви се прибира в истинска кочина. Вина.

Този етап от живота е пълен с решения за взимане. Някои от тях животопроменящи, други не. Нито едни обаче не са с ясни отговори. Да ваксинирам ли децата си? Или не? Да ги пратя в държавно училище? Да ги обучавам вкъщи? Да продължавам ли да кърмя? Да харча ли всичките ни пари за био храна? Да карам ли детето да се извинява, въпреки че няма да е от сърце? Не знаете отговорите на нито един въпрос, но сте под постоянно напрежение да разберете всичко!

Този етап от живота е все по-малко свързан с това да гледаме как приятелите ни се женят и имат деца и все по-свързан с това да стоим отстрани и да ги гледаме как се борят да запазят брака си или дори се развеждат. Това е период, в който трябва да отделите времето, усилията и енергията, за да е добре собственото ви семейство. И това е прекрасно, но е също така много трудно. На този етап вие или някой, когото познавате, се сблъсква с това, че не може да има деца. Със спонтанни аборти. Със загубата на дете.

Емоционалните последици от спонтанния аборт

През този етап от живота си купувате къщи, продавате къщи, обзавеждате къщи, събирате си багажа от къщи. И след някоя и друга година повтаряте упражнението.

През този етап хормоните ви бушуват. Сякаш през последните 10 години или сте бременна, или току що родила, или кърмачка, нали?

През този етап се борите със собствената си идентичност. Аз единствено “мама” ли съм? Има ли нещо останало от мен, което не е свързано с родителството? Имаше ли нещо друго, по-бляскаво, което можех да направя с живота си? Сега си изглеждам като “мама”, нали? Определено, да.

През този етап постоянно търсите баланса. И никога не го откривате.

През този етап сте постоянно претоварени. Постоянно. Претоварени с въпроси, които децата ви никога не спират да задават. Претоварени с докосвания. Някой постоянно иска да бъде прегръщан, постоянно се държи за вас, постоянно виси от вас, постоянно ви пипа. Претоварени сте със задължения. Толкова много задължения. Никога не свършват. Претоварени сте с тревоги. Претоварени сте с неща. Децата ви имате прекалено много играчки. Претоварени сте със занимания. Претоварени сте с мисли (мисли, как да не бъдете толкова претоварени, може би?).

Трудно е.

Защо никой не ме предупреди?

Какво да направите, за да оцелеете?

Трябва да поискате помощ.

И да я приемете, когато ви я предлагат.

Трябва да обърнете внимание на брака си. Трябва да приспите детето рано. Седнете с половинката си на терасата, изпийте чаша вино, поговорете си.

Трябват ви приятелки.

Трябва ви майка ви.

Трябват ви по-възрастни приятели, които вече са минали през това. Които да ви уверят, че не, не се проваляте, както си мислите.

Трябва да не се чувствате виновни, че използвате дрямката на децата, за да правите каквото ви се прави.

Трябва да намалите очакванията си. И после да ги намалите още малко.

Трябва да опростите. Опростете всеки аспект от живота си толкова, колкото може да бъде опростен.

Трябва да се научите да казвате "не".

Трябва да се примирявате понякога.

Трябва да се научите да оставяте децата си за една вечер и да отидете някъде. Където и да е.

Трябва да правите нещо, което ви харесва, всеки ден, дори и да не е за повече от 15 минути.

Трябва ви кафе, което обичате, вино, което обичате, и вана с балончета, която обичате!

Моля ви, кажете на жена ми, че е супер майка!

Но може би най-важното е, че трябва да запомните, че…

Този етап от живота е прекрасен.

Наистина прекрасен. Това е този етап, за който всеки човек ви казва, “това ще ти липсва!”. И знаете, че е вярно. Това е етапът, в който децата ви обичат повече, отколкото някога ще ви обичат отново, през целия си живот. Етапът, в който все още се побират цели в скута ви, за да се сгушат. И все искат да се сгушат! Етапът, в който най-големите им проблеми са ушните инфекции, зъбите и стомашните вируси, и все още не ви се налага да се сблъсквате с неща като разбито сърце или пристрастявания или тормоз. Етапът, в който се учите да обичате половинката си по съвсем нов начин… по-силен, по-добър начин. Етапът, в който се учите заедно, в който заедно спирате да бъдете егоисти и се превръщате наистина в едно цяло. Етапът, в който виждате празниците праз очите на децата си и това ги прави толкова по-забавни и по-магически. Етапът, изпълнен с пътувания, празненства, карнавални костюми, уроци по плуване, вани с балончета, танци, клатещи се зъби, първи крачки. Все страхотно забавни неща! Етапът, в който все още сте достатъчно млади, за да се забавлявате, и достатъчно възрастни, за да сте поне малко мъдри. Това е страхотен етап!

Но, хора, наистина е труден! 

Препоръчваме ви още: 

Майчинството като маратон

Плевел и плява

Октомври е международният месец, посветен на борбата с рак на гърдата - най-разпространеният рак сред жените по целия свят. Във Щатите всяка осма жена се бори с това заболяване. Засега не е познат ефективен метод за превенция, но ранната диагностика значително повишава шансовете за лекуване и възстановяване.

Въпреки че мамографията е най-сигурният начин да се открие рак, честите самостоятелни прегледи увеличават шанса това да се случи възможно най-рано. Хубаво е всяка жена да проверява гърдите си всеки месец, 2-3 дни след приключване на менструация. Така опознаваме гърдите си и е много по-вероятно да забележим някаква промяна в тяхната форма, цвят, текстура и да уведомим лекаря си.

Как да го направим?

1.  Под душа
   
   С възглавничките на пръстите си обходете гърдите в кръгови движения, от края към центъра, проверявайки цялата гърда, както и подмишницата. Използвайте масажно олио или душ гел, така пръстите ви ще се плъзгат по кожата и по-лесно ще усетите подутини. Проверявайте и двете гърди всеки месец за бучки, втвърдявания или възли. Ако забележите нещо различно, се свържете със специалист.
   
   
2. Пред огледалото
   
   

   Огледайте гърдите си с ръце отпуснати до тялото. Вдигнете ръце над главата си.

   Проверете за промяна в цвета, подутини, тръпчинки в кожата или промяна в зърната. Сложете длани на бедрата си и натиснете, за да стегнете мускулите на гърдите. Гърдите на повечето жени не са абсолютно идентични, така че гледайте за по-ясно изразени различия или промени.

3. В легнало положение
   
   

   Когато лежите, тъканта на гърдите би трябвало да се разпределя равномерно върху гръдния кош. Поставете възглавница под дясното си рамо и сложете дясната си ръка зад главата. С лявата си ръка обходете цялата дясна гърда и подмишница с кръгови движения.

   Използвайте лек, среден и силен натиск. Стиснете зърното, проверявайки за изтичания и бучки. Повторете същото и върху лявата гърда.

Един много личен разговор

Напомняйте си да извършвате прегледа всеки месец, така бързо ще си изградите навик. Познаването на собственото ни тяло е най-сигурният начин да забележим промените. За жените над 50 години е препоръчително да правят мамография веднъж годишно.

Прочетете още: 

5 минути или половин час

Те са хората, които ни казват "Обичам те!"

Автор: Яна Пеева

Аз съм кулинарен сноб. Ето, признах си го. И съм безпощадна. Първият път, когато правих на Теодор паста, той ме попита дали имаме кетчуп. Аз реших, че се шегува и се засмях. Той не се шегуваше и много ми се разсърди. Вече не си иска кетчуп, освен за да се майтапи с мен. Всъщност, вкъщи кетчуп въобще не се внася. Истината е, че за разлика от всички останали домакински задължения, които искрено мразя, готвенето ми носи душевен мир и абсолютно щастие. Както и безподобен хаос след себе си, но това е друга тема. Мога с часове да се ровя в кулинарни блогове, да разгръщам готварски книги, а единственото нещо, което гледам по телевизията, са Food Network и 24 kitchen. Записвам рецепти, запомням трикчета, даже следя един профил в инстаграм, който показва как готини италиански баби правят паста.

Всички сосове си ги правя сама, от нищо, както се казва. И маринатата също. И блатовете за торта. И кремовете. Не претендирам, че готвя удивително вкусно, но не сме умрели от глад и обикновено никой не се оплаква. Освен Борис от лещата, но съм склонна да приема, че някои хора просто не обичат леща, какво да се прави. Теди е добро прасенце и първо яде, а после критикува. Историята естествено познава и няколко лични провала, на които умилително се смеем. На пример шакшуката, която бе наречена от него “най-ужасното нещо, което някога съм ял”/“топло гаспачо с плуващи яйца вътре”/“моля те, никога не го прави това повече” или първото цяло пиле, което обезкосмявах в живота си. Точно така, пише “обезкосмявах”, а не “сготвих”. Представете си шока ми, когато след като гордо бях обявила на Теди (пресни гаджета, току-що отишли в Англия, най-сетне имаме функционираща кухня и ще му готвя вкусна питателна вечеря), че ще ядем пълнено пиле, се оказа, че трябва да прекарам половин час в пощене на суровото пиле с пинсетка. Не се справих много добре. И дълго време след това не ядохме пиле. Но като изключим това и няколко по-препеченки пържолки, се справям доста добре. Или поне така си мислех до вчера…

Отидохме на пазара, за да си накупя подправки, защото изведнъж се оказах само с сол и черен пипер вкъщи. Между другото забърсахме разни други хубавини и точно тръгнахме да се прибираме, когато видях месарница. И в месарницата - ребра. И си представих една идилична картина, в която тези ребра, готвили се минимум 4 часа, излизат от фурната, Теодор ги вижда, опитва ги и изпада в екстаз. Нямаше как, купих ги. Прибрахме се, мариновах ги в невъобразимо вкусна марината, нагласих фурната на 150 градуса и ги мушнах вътре, предвкусвайки успеха, който ще пожъна на вечеря.

Междувременно спретнах и едни солени мъфини, защото се оказа, че Борис няма да дочака ребрата, а все нещо трябва да яде. Под спретнах имам предвид, че направих там някаква си смес измислена, бутнах вътре замразен грах, остатъците от бекона, с който Теди дава хапчето на Алекса, малко останало на дъното на кутията сирене и т.н. в същия този дух. Половината излязоха сурови и трябваше да ги допичаме, другата половина поизсъхнаха. Не ми беше голяма драма, все пак звездата на вечерта, УНИКАЛНИТЕ МИ РЕБРА, се печаха бавно във фурната и не трябваше да разваляме спокойствието им, заради някакви си смотани мъфини.

Пай с мандарини?

Вълнуваме се за ребрата!

Прескачаме вечерята на Борис (и на кучетата) с въпросните мъфини, както и това, че аз и Теди също изядохме доволно количество. Със заспиването на Бобката съвпадна и съдбовния момент на готовност на РЕБРАТА. Тържествено ги извадих от фурната и ги положих в чиниите и с бодра стъпка ги занесох на масата. Носеше се аромат на щастие. С притаен дъх очаквах Теди да отхапе и да обяви, че това е най-вкусното и магическо нещо, което е ял в целия си живот. Че съм абсолютна богиня на кулинарията. Че ще ги сънува тези ребра. Че благославя земята, по която съм стъпвала на път към магазина. Че ще ме носи на ръце до края на света, заради тях.

Теодор обаче дъвче и мълчи. Мисля си “Ех, толкова са прекрасни, че даже не може да намери думи..” Усмивката ми бавно помръква, а той най-накрая проговаря.

- Мии... не са ми любимото нещо.

Буца ми засяда на гърлото. Факт, не съм ги опитала. Отхапвам. Божествени са. Разпадат се, само като ги погледнеш. Трябва да ми дадат награда за тия ребра. Поглеждам го шокирано, докато все още дъвча и го подканям с ръка да продължи.

- Ами, много са меки! Така ли трябва да се разпадат? Никакво съпротивление не чувствам, като ги ям. Странно е... 

- Е, съжалявам, ама да знаеш, че са супер яки, а ти всъщност нищо не разбираш. 

- Сигурен съм. Все пак не са шакшука, така че съм доволен! - И докато поглъща не знам и аз кой си мъфин - А пък мъфинките ти са феноменални, трябва да я запомниш тази рецепта задължително!

Другият път такива ребра ще му сготвя… три дни няма да може да ги сдъвче!

Бележка: Това е вторият ми текст със заглавие от песен на Уикеда. Песента е "Тинтява" и няма как да не ви накара да се чувствате супер добре и щастливи. Също както ребрата ми!

Препоръчваме ви още:

Невидимо присъствие

Плевел и плява