Автор: Мария Пеева 

Винаги съм харесвала осми март. Когато бях малко момиченце с розова рокля и огромни панделки в косата, грижливо избирах подарък за мама, носех цветя на учителките, честитих наред на всички съседки. Не че съм знаела историята на суфражетките или съм осъзнавала до каква голяма степен моят живот се определя от това, че преди много години на няколко жени им е до дошло до гуша да са слабият пол и са решили да си го кажат. Харесваше ми атмосферата му, съпричастността към могъщата, вездесъща женска сила. 

Вчера бях поканена на събитие по този повод. Истински важно събитие, на високо ниво, вдъхновяващо, фокусирано на реализацията на жените в съвременния свят. Събитие за успешни, реализирани жени, които отиват там, за да вдъхновят и да бъдат вдъхновени. Самият факт, че ме поканиха, беше голяма радост за мен.

Прегледах си гардероба ден преди събитието и установих, че да свалиш 15 кг (вече са 17 всъщност) има един сериозен недостатък и той е, че всичките ти официални рокли, за които си дала една торба пари през годините, ти висят като харизани. Ако бях надарена със сръчни ръце, вероятно щях да се пробвам да направя нещо с тях, но с настоящите ми умения единственото, което бих произвела, ще са парцали, затова се отказах, преди да съм ги съсипала.

Реших да си купя нова рокля за новото ми тяло, грабнах чантата и на бегом в мола.

Да кажа, че си намерих рокля, няма да е правилно, защото роклята намери мен. В първия магазин, в който влязох, висеше тъжно на манекена, но щом ме забеляза, се оживи и ми намигна. Проговори ми. "Аз съм твоята рокля, ми каза - виж каква съм елегантна, дискретна, но същевременно сексапилна, не прекалено скъпа, но не и отблъскващо евтина, качествена, красива и с малка закачка. И разбира се, червена."

Купих си я. После си купих и чанта за нея, после роклята настоя и за червило. С пълна душа и празен портфейл се прибрах у дома. На никого не показах новата си рокля. Исках да съм перфектна, когато ме видят.

И така вчера, в деня на събитието заведох Алекс на градинка, отидох на прическа и маникюр, прибрах се и заветният миг дойде. Облякох новата рокля. А тя се изпъна по мен като втора кожа, очерта всичко, което трябва да се види и скри всичко, което предпочитам да не показвам. Перфектна рокля. Сложих червилото, грабнах чантата и скочих в колата.

Моята рокля и аз отидохме на вдъхновяващото събитие за успешни, реализирани жени с професия. Жени, които се опитват да направят света по-добър.

Но докато седях там, усмихвах се и се вдъхновявах, телефонът ми завибрира в новата, малка черна чанта. Погледнах го дискретно - мили боже! От детската градина ми звънят.

Измъкнах се и върнах обаждането.

- Госпожо Пеева, - ми каза директорката. - Алекс вдигна температура и му изби обрив. Сигурно е варицелата, ще трябва да дойдете и да си го вземете.

И успешната реализирана професионалистка отново стана майка, заряза и събитие, и всичко, помаха на вдъхновяващите жени и хукна към детската градина.

Алекс ме чакаше в коридора, вече обут и облечен с якенцето, с тъжни зачервени очи. Прегърнах го, а той обърса носле в новата ми рокля и ми остави едно сополче като закачлива брошка.

- Благодаря, че дойде, мамо. - ми каза. - Много ми беше лошо.

После се отдръпна и ме огледа внимателно.

- Много си хубава! Само че роклята ти е малко скъсана отпред.

Новата ми рокля леко се разстрои, че е недооценена, но аз избухнах в смях и го гушнах пак.

- Хайде да отиваме да се лекуваме. - му казах.

А той ми се усмихна.

- На мен вече ми е МНОГО по-добре. Ще ми направиш ли вълшебни палачинки, за да се излекувам съвсем?

Прибрахме се у дома да правим палачинки - аз с новата си рокля, Алекс с варицелата си. Една успешна, реализирана жена и нейното вдъхновение.

Та какво всъщност исках да ви кажа?

Хубаво е да имаш нова рокля, в която се чувстваш красива.

Хубаво е да имаш професия, в която успяваш.

Прекрасно е да си жена, която има вдъхновение.

А да си майка, която прави вълшебни палачинки, е просто безценно.

Честит празник!