Автор: Яна Пеева

С Теди изтърпяхме една седмица разделени. Няма да коментирам по колко пъти на ден сме се чували, защото ще ми се смеете. По някое време се обадих на майка ми да я питам кога ще се понася и тя към Гърция, че да си ме прибере после и да си ходя вкъщи. Оказа се обаче, че е заета жена тази моя майка и няма да може да дойде. Ако знаете как ми се скапа настроението… Хем ми беше тъпо, че за поредна година няма да сме заедно на море - като бях малка изкарвахме по цяло лято, само сменяхме плажовете. Имам страхотни спомени от Оазиз, когато все още беше къмпинг, а не супер скъпарски комплекс. Там дядо ме научи да плувам, но това е друга история. Стана ми тъпо и че няма да мога да се прибера в София по-рано. Сигурно действително звуча като страшна лигла и след 5 години друга песен ще пея, но почивка без Теди не е почивка.

Идеално време за море

Понеже знаех, че няма да може да дойде през уикенда, защото няма да има кой да гледа кучетата, в главата ми се зароди план. Ще се прибера една седмица по-рано с Иван, който пътува дотук всеки уикенд и в неделя си заминава обратно за София! Как само щях да го изненадам!

За да придобиете идея колко съм добра и отракана с изненадите, ще се отклоня малко и ще ви разкажа за страхотния коледен подарък, който направих на Теди миналата Коледа. Реших да му направя коледен календар с различни подаръци за всеки от 12-те дни до Коледа - малки символични подаръчета плюс един голям за накрая. Всичко тръгна добре, до края на ноември бях поръчала всичко, а до 10-и декември бяха пристигнали и успях да ги опаковам. Закачих календарчето на стената на 12-и сутринта, докато Теди разхождаше кучетата, но успях да устискам и му позволих да си вземе първия подарък чак вечерта! Точно три идилични дни успях да се сдържа и търпеливо да раздавам по един подарък на ден. На четвъртия всички останали подаръци бяха раздадени или съобщени (имаше вечеря и торта по негово специално желание). Големия си му го дадох на Коледа! Единодушно решихме да подарим календара на някое друго семейство…

Невидимо присъствие

Нека се върнем обаче в настоящето. В петък вече не издържах и още сутринта в 9 писах на Теди да му кажа, че си идвам. Реакция не последва и реших, че спи. Един час по-късно ми се обади един покрусен съпруг.

“Слънчице.. аз такова.. да ти кажа.. тази сутрин станах в 6 и ходихме с Косьо да оставим кучетата на хотел, за да дойда в Гърция и да те изненадам. Ама ти сега, ако искаш да се прибираш наистина в неделя, аз няма да мога да дойда, защото няма да има достатъчно място в колата на връщане. Та ти сигурна ли си, че искаш да ме изненадаш в неделя или аз да дойда да те изненадам в петък?”

Мими се смя със сълзи, после каза, че сме напълно луди и добре сме се намерили. А после Теди се сети за историята с часовниковата каишка и златния гребен. Ако не сте го чели - “Даровете на влъхвите” на О. Хенри. И ние така като героите сигурно сме две глупави деца, които само гледат да се зарадват един друг. Дано никога не пораснем!

Препоръчваме ви още: 

Плевел и плява

Ти ще си добър баща

Не случи на семейство, Яна!