Автор: Яна Пеева

Докато бях бременна, не можех да спя. Постоянно ми обясняваха: “Почивай си сега, че после...”, “Спи, колкото можеш, че веднъж роди ли се бебето, няма кога.” (така и не разбрах какво ще се случи после, защото в момента си спя като бебе, но това е друга тема!). Ама как да спя, като има толкова много неща за научаване? И ако си мислите, че понеже бях (още съм) студентка и ходех на лекции, съм учила по счетоводство и бизнес отношения, жестоко се лъжете. Изучавах бебетата. И понеже знам как се правят, започнах от раждането. Когато се ориентирах как, къде и с кого искам да родя, се заех с по-практичните неща. Смятам се за сравнително интелигентен и разумен човек, но вярвате или не, абсолютно доброволно прочетох почти всички 38 (словом: ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ) теми “Бебешката количка - цяла наука за второ висше” в Бг-Мама, както и съответната поредица за столчето за кола. Теодор ме обяви за напълно изперкала и ме помоли да се съсредоточа в реалното си висше образование.

Така се разхождат кучета и бебе на няколко седмици!

Веднъж, докато обяснявах на една позната, че ще раждам във вода с Теди в стаята, тя ме погледна скептично и заключи: “Ох, Яна, ти ще си от онези луди жени, които се увиват в странни шалове и носят децата си напред назад като туземки, нали? И сигурно ще го кърмиш горкото дете поне до пубертета! Бива хипария, ама чак пък толкова!” После и двете избухнахме в смях - тя, защото се шегуваше, а аз, защото подозирах, че точно така ще стане.

Дотогава не бях чувала за “странните шалове”, а кърменето хич не ми беше на дневен ред. Затова насочих цялата си бременна енергия и хормони в проучване на “бебеносенето”.

А така се катерят баири в планината с бебе на няколко месеца!

За незапознатите - бебеносене значи носене на бебе в слинг или друг вид носилка. Практикува се от векове, като в последно време стана модерно, заради т.нар. “привързано родителство”, от което е част. В случая говоря за ергономично носене в ергономични носилки - слинг, ергономична раница, а не в кенгуру, където бебето е с гръб към носещия и не може да бъде постигната правилната С-образна извивка на гръбчето и М-образна позиция на крачетата.

Не ми трябваше много, за да ми “кликне” и да си кажа, че това е точно моето нещо. Тогава все още не бях родила, но с Теодор бавно осъзнавахме, че клоним към привързаното родителство и искаме да дадем на Борис цялата близост, на която сме способни. В началото, когато му обясних, че имам намерение да нося малкото Бобче, завързано за мен, Теди ме погледна сякаш съвсем съм превъртяла. Не му трябваше много убеждаване обаче, за да се съгласи, че идеята никак не е зле. Даже се наложи аз да го убеждавам, че въобще нямаме нужда от слинг на Властелина на пръстените. Или раница с мотиви от World of Warcraft.

Изчакахме да се роди Борис и отидохме на среща с бебеносещ консултант. Хриси от Слинготека ни показа как точно се слага бебе в слинг, обясни ми разликите между различните видове носилки - тъкан, еластичен и ринг слинг, а след 4 месеца и раничките, от които има десетки марки и възможности. Да ви кажа, връзването си е сложно в началото. През първите две седмици, в които бяхме наели слинг, за да се упражняваме, Теди ходеше след мен с отворени ръце “да не би Боби да изпадне”, а мама ме гледаше накриво всеки път, като ме види увита в шала. Чак месеци по-късно, когато взехме раничката, си призна, че й се е виждало опасно, сякаш Борис всеки момент ще се промуши и ще падне. При правилно, хубаво обрано и стегнато връзване няма такава опасност естествено.

Понякога стига само да го сложа в раницата и е заспал - дори няма нужда да съм права и да се движа!

Защо бебенося?

Ще се повторя, но - защото е мега яко! Защото с Бобката можем да разходим кучетата, без да се налага Теди да е с нас. Защото може да е близо до мен, сгушен, а аз да си върша разни неща със свободни ръце. Защото в центъра е ад с количка. Защото е единственият начин да се разходим в планината и Борис да е нас. Защото така го запознах с морето, без да ме е страх, че ще го изпусна. Защото ми харесва.

Но най-вече, защото на него му харесва. Дори той, с цялото му спокойствие и постоянна нахиленост, плаче понякога. Тогава само трябва да го сложа в носилката и се успокоява, а до 20 минути вероятно е и заспал.

И понеже аз в никакъв случай не съм специалист и все още пиша на консултанти да моля за помощ, ето кратък списък с помощни ресурси, които да ви въведат в мега якия свят на бебеносенето:

Ползите от бебеносенето можете да прочетете ей тук.

Бебе в слинг е facebook страницата, от която събирам информация и където въздишам по красиви слингове. Там можете да намерите списък с различните библиотеки (местата, където може да се отиде на консултация, за да се пробва и наеме носилка), както и публикация, в която се обявяват бебеносещите срещи.

Слинготека е моята библиотека. Хриси е страшно готина и обяснява страхотно. Често прави бебеносещи срещи, на които може да пробвате различни носилки, да се запознаете с други луди жени, които си увиват децата в шалове, и като цяло да се позабавлявате в парка. В блога й пък има ревюта на различни носилки и подробна информация относно бебеносенето.

Национална асоциация на бебеносещите в България е също пълен с полезна информация сайт. Има и календар с различни събития, както и списък с блогове за бебеносене.

Сгушени и мега яки!

И последно. Любимите ми моменти са тези, в които Борис се сгуши в мен, в пълен покой. Да, обичам да си играя с него, да си бърборим, да го гледам как се смее на играчките си или на физиономиите, които Теди прави. Но нищо не може да замени чувството, когато мъничкото му телце се отпусне срещу моето въобще не мъничко тяло, а той изсумти насън и хване с ръчичка блузата ми. Още повече ме умиляват тези моменти, защото знам, че няма да са чак толкова много. Ще се прегръщаме и когато порасне, но не така, не сякаш съм целият му свят. Затова обичам бебеносенето - защото това ми се случва навсякъде и по всяко време, а не само когато го приспивам вкъщи.

Препоръчваме ви още:

7 признака, че възпитавате децата си правилно

Боси крачета