„Кой обича приказки“ е инициатива, в която доброволци четат на най-малките, на бъдещите читатели. Тя се провежда всяка събота в Детския отдел на Столичната библиотека вече десет години. Повечето доброволци са родители, а книгите, които избират да четат, са любими на техните собствени деца. Това е списъкът, подбран от родителите, които участваха тази година. И аз бях сред поканените и прочетох една от любимите книжки на децата ми - "Зайчето Питър". Ако търсите идеи какво да предложите на децата си, заповядайте :) Ако не ги намерите в библиотеките, може да посетите пролетния базар на книгата, където почти всички издателства ще предлагат книжки с намаления.

„Как Петсън и Финдъс изплашиха лисицата“, Свен Нордквист, изд. Фют

Петсън и Финдъс трябва да се справят с лисицата, която обикаля около кокошарника. Двамата са убедени, че и най-пакостливата лисица трябва да бъде победена не с пушка, а с хитрост, затова съставят блестящ план.
Сладкодумните приказки и уникалните илюстрации на Свен Норквист доставят истинска наслада на децата с многобройните си детайли, като развиват въображението им и им показват колко ценни са приятелството и грижата един за друг.

„Амели различната преобръща всичко с главата надолу“
Миша Рау, Катлийн Хофман, изд. Арт Етърнал Дистрибушън

Приказка за лека нощ, разказана сутринта? Вечеря, поднесена за закуска? Пясъчен остров в средата на стаята? При Амели всичко е различно. И когато Мама и Тати се приберат от Градината за родители, приключението тепърва започва... Една весела илюстрирана книжка от света на децата, в която всичко е преобърнато с главата надолу. Пипи Дългото чорапче щеше да се смее от сърце на тези истории.

„Ягодовата фея Ягодка“ Щефани Дале, изд. Ентусиаст

Ягодовата фея Ягодка е прекрасна палавница. Има много приятели и всеки ден заедно измислят какви ли не лудории, които се превръщат в малко вълшебно приключение. С пеперудката Бибо, боровинковата фея Хайди, хлебарката Еда, охлювчето Руди, мишлето Ирми, таралежчето Цети и други малчугани феята Ягодка се впуска в преследване на крадеца на нейната рокля; заедно очакват тайнствен космически кораб; организират си чаено парти; помагат на влюбения дон Карло и неговата любима Скокливка; срещат се с водния дракон...

„Къде си, слънце“ Юлия Спиридонова, изд. Кръгозор

Трета книга от трилогията приказки за краставото жабче – „Бъди ми приятел” и „Каква магия крие се в снега” 

В „Къде си, слънце” жабчето е изправено пред следващото трудно предизвикателство. Пролетта е дошла, дърветата са покрити с листа, цветята цъфтят, животните се събуждат от зимен сън, а самодивите се връщат от далечното Самодивско царство. В книгата Юлия Спиридонова отново ни среща с приказни герои и създания от българския фолклор – самодиви, таласъм, хала, горска вещица, дидиен, караконджо, стопан и други. Това е приказка за приятелството и смелостта, за светлината, която носи живот и радост. Чудесен финал на трилогията, посветена на верните приятели, на безкрайната мъдрост на природата, на обичта и надеждата.

„Ана Ана: Шоколадовата експлозия“ Алекси Дормал, Доминик Рок, изд. Пурко

"Шоколадовата експлозия" на Алекси Дормал и Доминик Рок е част от комикс поредицата "Ана Ана".
Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените ѝ играчки Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

"Боб и падащите звезди", Мария Мартин, изд. Еко Кидс

Maлĸия Бoб пpeĸapвa вaĸaнциитe cи пpи cвoитe бaбa и дядo в eдин нa пpъв пoглeд нaй-oбиĸнoвeн гpaд, нoceщ имeтo Гpaдът нa cĸeйбopдoвeтe. B тoзи мъничъĸ гpaд цapят тишинa и cпoĸoйcтвиe, чyвa ce шyмът нa Бypнaтa peĸa, yxae нa гopcĸи билĸи oт Cинятa плaнинa, нa ĸypaбийĸитe нa Бaбa Cĸeйти и вĸycнитe жeлиpaни бoнбoни oт Cлaдĸapничĸaтa нa Дядo Жeлe. Taм живeят вeceли и cтpaнни cтapчeтa, ĸoитo oбичaт Πpиpoдaтa и пaзят тpaдициитe й oт cтapи, пpacтapи вpeмeнa. И мaлĸи, и гoлeми, и дeцa, и възpacтни ce пpидвижвaт нe c aвтoмoбили, мoтopи и вeлocипeди, a cъc... cĸeйтбopдове.

„Елеонора не си дава нещата“, изд. Клевър бук

Елеонора не обича да си дава нещата и дори написва правила, според които изобщо не се налага да го прави. Но един ден се случва нещо, което я кара да се замисли, и ѝ помага да промени решението си. Тази книга е предназначена специално за децата, които сега се учат да четат. Съдържа увлекателна история, написана е с кратки изречения и подходящ едър шрифт.

„Ужасни, непоносими, кошмарни маниери“, изд. Клевър бук 

Пепи обича да привлича вниманието на околните и го прави с кошмарните си, ужасни, невъзможни маниери. Но една семейна вечеря го кара да се замисли и му помага да се промени (поне малко :)).
Ценност на книжката е, че учи децата как да бъдат по-смели, по-дружелюбни, по-мили и по-добри. Помага им да преодоляват притеснения, страхове и навици, които не са полезни за тях.

„Когато се чувствам щастлив“ Трейси Мъроуни, изд. Аделфи

Толкова много неща могат да те направят Щастлив. Играта с приятели, подарък от мама - или просто нежна прегръдка.

„Майстори на феи“ Весела Фламбурари, изд. Горната земя

Освен за феички и фейчовци с пеперудени крилца, това е история за джуджета, гномчета и тролове. А тук-там може да се промъкне и някой таласъм... Съвсем сериозно! Цялата тази банда, накуп, се нарича „малките хора“. (То троловете не са от най-нисичките, ама… нейсе!) Малките хора живеят навсякъде около нас, но не са нито в градините, нито в гората… Феите са направени от моделин. Не вярвате? Казвате, че те не могат да летят? Напротив… Летят! Летят, когато вие спите. Защото феите са лунни създания. Но за да оживеят, не им стига само една луна. Неее… В своя моделинов свят те имат седемдесет и седем малки луни. Тези малки луни се къпят в седемдесет и седем миниатюрни водоскока. И всичко се събужда за живот, когато нашата луна освети малките луни и миниатюрните водоскоци.

„Моите красиви рога“ Радостина Николова, изд. Мотове

Еленът Вундаба си има само един рог, но пък как се смеят очите му, когато говори! Ами домът му? Там расте най-вкусната деликатесна трева, а след дъжд блещука локва, в която може да се оглеждаш с дни. Компания му правят мълчалива калинка и една уплашена лястовичка със смело сърце. Но какво ли ще се случи, когато крехкият му свят се пропука... Ще намери ли сили да повярва, че всяко нещо в живота - и сладко, и горчиво - винаги се случва с цел? 

„Доктор Томсън и неговите приятели животните“, изд. Фют

Знаете ли, че близо до една вековна гора има малко селце – нищо и никакво, съвсем обикновено. Работата е там, че сред старите дървета, в покрайнините на гората, живее един необикновен човек, който говори с животните. Името му е Тим Томсън. Наричат го също Доктора на животните. В къщата му винаги е весело, защото винаги е пълно с животни. Приключенията на доктор Томсън и неговите приятели ще ви забавляват много и ще ви научат на важни неща. Защото историите, разказани в тази книга, предават на малки и големи прекрасно послание: да обичат природата и близките си и да се грижат за тях.

„Котарак Шапкарак“ Доктор Сюс, изд. Сиела

Навън вали и Дик и Сали скучаят у дома. Докато най-неочаквано не се появява Котарака с мустака, с чадър, папийонка и шапка на райе, който превръща мрачния дъждовен следобед в ексцентрично приключение. Любим избор на учители, библиотекари и родители по цял свят, Котарак шапкарак насърчава децата да се учат да четат сами, с изобилие от разнообразни, но познати думи и с незабравимите илюстрации на самия д-р Сюс.

„Мечокът и пианото“ Дейвид Личфийлд, изд. Фют

„Мечокът и пианото“ е книга за мечтите, които ни отвеждат далече от дома, и за онези, които остават и ни чакат да се върнем. Книгата е носител на престижната британска награда за детски книги „Уотърстоунс“ в категорията за най‑добре илюстрирана книга за 2016 г.

„Манго и Бамбам съвсем НЕ-прасе“ Поли Фейбър, изд. Лист

Знаете ли, че има пет вида тапири и всичките са застрашени от изчезване? Най-чаровен е тапирът Бамбам - герой на детската поредица „Манго и Бамбам”. Той е страхлив, но любопитен. Когато плува, използва хобота си като шнорхел. Харесва бананови палачинки и дъвчащи бонбони и този уикенд влиза в книжарниците заедно с приятелката си Манго Всичкова. Двамата са главни герои от поредицата бестселъри „Манго и Бамбам” на авторката Поли Фейбър и илюстраторката Клара Вулайъми. Томчето от 144 страници проследява приключенията на момиченцето и неговия четирикрак другар между улиците и сградите на един много МНОГО забързан град. 

„Патилата на метлата“ Джулия Доналдсън, изд. Жанет 45

Живееше вещица мила и кротка.
Тя имаше пухкава
питомна котка
на черни райета
с очи ококорени.
И шапка,
която стърчеше нагоре.
И котката мъркаше
силно, доволно,
и рижата вещица
хвъркаше волно,
метлата щом литнеше
в полет щастлив
по-бърза дори
и от вятъра див...

„Зайчето Питър“ Биатрикс Потър, изд. Сиела

„Зайчето Питър“ е първата история от едноименната поредица детски книжки, чиято авторка е английската писателка Биатрикс Потър. Тя написва текста през 1893 г., като сама прави и илюстративния материал към него. Творбата си подарява на 5-годишния син на своята гувернантка. Близо 10 години по-късно Потър лично финансира отпечатването на първите 250 броя от „заешката история“. Малко преди Коледа през 1901 г. тиражът бил пуснат за продажба, като мигновено се изчерпал. Наложило се да бъдат напечатани още 200 копия. Впечатлен от успеха на Биатрикс Потър, младият издател Норман Уорн предложил на авторката да сключат договор за издаването на „Зайчето Питър“. Още в края на следващата 1902 г. детската книжка излязла в 28-хиляден тираж.

Препоръчваме ви още: 

Просто Алекс

Книгите, които децата ни ще обикнат

Книжки, които оживяват

Две вълшебни детски книжки

Бунми Ладитан е блогър, майка на две деца и, както сама се нарича, "писателка и бърсачка на дупета". Тя публикува в профила си откровен текст, който за няколко дни привлича одобрението на десетки хиляди читатели.

В поста си Ладитан признава, че в дома й е хаос. Три коша бельо чакат реда си, на масата се търкалят пликове от пощата и играчки. В хладилника е пълно с продукти, но вместо да сготви, тя предпочита да поръча пица за вечеря.

„Добрата майка няма да изхарчи 200 долара за продукти, за да поръча пица на следващия ден. Добрата майка би пускала пералнята редовно, за да не се трупа мръсно бельо. Добрата майка би изчистила най-сетне засъхналото петно от плодово мляко върху масичката за кафе.“ – пише тя.

Измъчвана от угризения, тя пита синовете си: „Момчета, вие щастливи ли сте? Добре ли се чувствате?“ По-големият й син отговаря учудено: „А защо да не се чувстваме добре?“

Аз съм мързелива майка

„Възможно ли е всички неща, заради които се проклинам и ненавиждам, да не са толкова важни? Не съм добра домакиня. Но затова пък много хубаво да прегръщам. Умея да слушам. Галя ги, когато са тревожни или не могат да заспят. Ние много се смеем. На тях им е спокойно, чувстват се добре.

Ако можех да сравня майчинството с торта – моята щеше да е невзрачна, но много вкусна.“

Добре дошли в клуба на идеалните майки

Споделеното от Ладитан напомня на много други откровения, в които жените споделят неудовлетворението си от това, че домът им не е безупречен, че нямат сили да бъдат идеалните майки и домакини. Оказва се, че децата ни могат да бъдат щастливи и в безпорядъка; че понякога (или по-често) вместо тристепенно меню, нямат нищо против да хапнат пица.

Важното е да знаят, че са обичани, да чувстват загрижеността и вниманието на родителите си.

Дните, в които вместо да прочетем книжка, пускаме филмче на децата си; вместо супа им даваме любимата зърнена закуска, се случват на всеки от нас. Просто не всички сме готови да си го признаем.

А вашата торта каква е?

Препоръчваме ви още: 

Майката е длъжна

Трудът е силно прехвален

Когато стана майка, никога няма да...

Наръчник за мултифункционален домакински уред "мама"

Автор: Валентина Вълчева

Откакто се родиха Престолонаследниците, една от темите, които ме вълнуват, е да направя от тях хора, които няма да ме тероризират музикално вкъщи. Абе да си го кажем направо, не искам да чупя скъпоструваща техника вкъщи, за да се спасявам от долнопробни трели, които днес чувам, че наричали „орнаментика”.

Чалга, де. За чалгата говоря.

То вярно, за всеки, и за всичко, има място под слънцето, но хайде въпросното място да не е точно моята скромна обител в случая!

Извадила съм късмет, че когато аз съм била на такава крехка възраст, на каквато са сега моите синове, просто не е имало чалга. Вярно, оттук-оттам се промъкваха някакви сръбски опити за фолк, после отнякъде за малко изгря и Хисарския поп, но като цяло израснах в сравнително чиста музикална среда.

Започнала съм с „Шар планина”, благодарение на едната ми баба, която в продължение на половин година ме е приспивала с нея. Майка ми сигурно затова и до днес, като чуе въпросната песен, се изприщва от ужас. После, на по-осъзнати години, минах през The Beatles, Майкъл Джексън (разбира се), с леки залитания по една-две бой-банди не толкова заради музиката, колкото заради музикантите, та докато не се сблъсках челно на един купон с Pantera и Guns’N’Roses. И си останаха доживотни последици.

Проблем беше, че брат ми се оказа фен на отявлено балканските ритми, от което произлязоха впоследствие и едни от най-епичните ни домашни битки.

Та когато се зададоха децата на хоризонта, музикалното възпитание излезе на дневен ред, наравно с други жизненоважни проблеми, като например този да отуча навреме мъжа ми да псува като каруцар (с което все още се боря).

С Престолонаследник №1 започнахме култивирането на музикалния вкус още от раждането. С други думи започнах да му пея за заспиване. Е, не съм Лайза Минели, но и не дрънча като празна тенджера, изтървана по стълбите. Навремето даже за известен период се подвизавах в пионерски хор, от който трайно са ми жигосани в паметта песни като „Партизан за бой се стяга” и „Имала майка едно ми чедо”. Понякога се хващам, че си ги тананикам дори след толкова години. С детето обаче започнах по-традиционно – със „Зайченцето бяло”. Хареса му. Затова придобих кураж да разширя репертоара на принципа „проба-грешка”.

Грешка се оказа „Вятър ечи, Балкан стене”. Не че не я хареса – точно обратното. Поради което един месец набивах крак на възрожденски маршове посред нощ, щото само с пеене не става – искаше се и съответната стъпка.

За сметка на това с „Лудо младо сън засънило” направо се родих. Действаше му като куршум. В момента, в който зина да запея, той беше откъртил. Няма колики, няма зъби, няма гладен съм, жаден съм – заспиваше като посечен. Оттогава тази песен е носител на личното ми „Грами” за КПД. Обожавам я!

При Престолонаследник №2 обаче не проработи с желания ефект. Всъщност при него нито една не проработи. В мига, в който си отворя устата, той се изцъкля и започва да ми се радва и да пляска за бис. Което ме хвърля в сериозна дилема. От една страна, адски ме радва, че така ми се кефи на пеенето, но от друга не това е идеята, нали?

Доста по-нататък с Престолонаследник №1 отработихме страхотен дует, който най-често се изявяваше, крещейки с пълно гърло „Детски спомен” на Кристина Димитрова и Орлин Горанов. И като стигнем до „Лети, лети, летииииии!...”, котките изчезват със скоростта на светлината, а папагалчетата в клетката изпадат в истерия, добавяйки финалния щрих на врявата.

Дуетът ни сигурно неведнъж и два пъти е ставал обект на интерес по улиците сутрин, докато го водя към градината, защото тогава се забавляваме с песента за кокошката. Аз пея куплета на кокошката, после той този на пиленцата. В листата влизат също така „Чело коте книжки”, песничката за гъбките, за калинките под дъжда и още няколко, които сме научили и двамата от детската градина.

Към днешна дата вкъщи YouTube ме спасява от принудителни певчески изяви. Откакто си взехме телевизор с wi-fi, сайтът стана основният източник на забавление за децата и на няколко минутки спокойствие за мен. Вярно, налага се да съм в ролята на гласовото командване, но цената е приемлива.

- Мамо, искам Златната жена!

Пуска се „Zombie” на Cranberries във варианта, който направиха Bad Wolves.

- Мамо, искам войниците!

Пуска се „Wrong Side Of Heaven” на Five Finger Death Punch.

- Мамо, искам жабата!

Пуска се „Crazy Frog”.

- Мамо, искам трактора!

Пуска се „Едет трактор”. Една много готина детска песньовка на руски.

И като стана дума за руски…

- Мамо, искам водка!...

Добре, де. Малък пропуск от моя страна, макар че песничката, напук на отявлено пиянския си характер, е силно заразна. Та значи… пуска се „Водка-пиво”. Една руска гениална простотия, която всъщност и мен някакси ме радва. Само стискам палци, когато идем някъде на заведение с телевизор, синчето да не се изцепи, че иска водка, защото тогава ще стане забавно. Дето се вика, после иди обяснявай, че нямаш сестра, ако ме разбирате.

Във всеки случай „Водка-пиво” определено е на по-високо място в класацията ми от „Gangnam Style” например, която също го кефи максимално.

Малкият все още не може да предявява претенции, но покрай батко си вярвам, че ще бъде вкаран в релсите. Във всеки случай „Водка-пиво” буквално го кара да избухва в дива веселба, така че може би няма за какво да се тревожа засега. В крайна сметка „Водка-пиво” може да мине за истинско класическо произведение, поставено до онази песничка за майките от албума „Алкохолен делириум” на Хиподил например, на която дори ме е срам да напиша името. За „Черно фередже” да отварям ли дума?

Препоръчваме ви още: 

Стихчета и песнички за най-малките

Песничка за буквите

10 родителски постижения, които трябва да отпразнувате

Автор: Яна Пеева

Един от многото прекрасни бонуси на това да си родиш малък човек е миризмата на бебе - нeвъзможна за объркване и караща всеки, който го гушне, да си забоде носа в главата или врата му и да въздиша с умиление. От едно известно време и аз, и Теди също миришем така, както и цялата къща. Причината? От 3 месеца и двамата използваме ексклузивно бебешки продукти. С него така и не успяхме да купим бебешка козметика, но явно приятелите ни се бяха договорили и в един момент се оказа, че имаме ВСЯКАКВА. Каквото се сетите, имахме го. Бебешката козметика бавно се разпростря из апартамента, плъзна от детската стая към банята, намести се в шкафа с кремчетата ми, избута нашите “пораснали” душгелове и сапуни, зае мястото на верните ни шампоани, даже верото ни вече е бебешко. Праха за пране няма да го коментирам, това си се подразбира. Сега ще ме питате от какво точно се оплаквам, Борис е уреден поне до първи клас. Да, ама не. Борис, както се оказа, има прекрасната и също толкова капризна кожа на майка си. И по този повод козметиката е сложна и много деликатна тема. Толкова деликатна, че просто бяхме решили да не ползваме, докато не стане абсолютно наложително.

Предложението да пробваме серията Lipikar AP+ на La Roche-Posay дойде към края на един доста дълъг период, в който не бяхме използвали никаква козметика за Борис, дори сменихме влажните кърпички с такива, които са само с вода, за да не се налага, когато сме навън, да търся къде да му измия дупето. Честно казано, не бях много сигурна дали въобще искам да опитваме нещо ново. В същото време осъзнавах, че колкото по-топло и бездъждовно става времето, толкова по-голяма нужда ще има от някакъв измивен продукт - дори неговата защитена бебешка кожа, която не се валя в мръсотия, има нужда от почистване от време на време. А и да си призная, таях някаква надежда, че може би пък този продукт ще се справи и с моята ужасно суха, заради кърменето, кожа (нещо, което нито един крем не успя да направи досега).

Lipikar AP+ е серията на La Roche-Posay за суха, склонна към атопия кожа. Ако някой знае какво е екстремно суха кожа, това съм аз. Когато се роди Борис и започнах да кърмя, изведнъж се оказах с почти лющеща се, ужасно суха, опъваща лицето ми кожа. Ръцете дори не ги бях забелязала, докато в един момент с ужас не видях, че приличам на гущерче пред смяна на кожата. Затова и реших, че преди да пробвам, каквото и да е върху Боби, ще го пробвам върху себе си. Току виж и моята кожа стане мека като на бебе! Подобрение определено има, особено върху ръцете ми. Lipikar Baume AP+ e липидовъзстановяващ балсам с термална вода, подходящ за използване върху лице и тяло от хора на всякакви възрасти, включително и новородени. Най-много ми харесва, че липсва тежкият (вярно, приятен, но все пак много тежък) аромат, който имат повечето бебешки продукти. Освен това съвсем малко количество върши чудесна работа, така че определено може да се каже, че балсамът е икономичен. За Борис ми трябва още по-малко - все пак и той е доста по-мъничък!

Въздържах се от пробване на измивния крем върху мен не за друго, а защото си падам малко разточителна с душ геловете и се притесних, че ако ми хареса, няма да остане за Борис. Oт Lipikar Syndet AP+ кожата му остана приятно мека и овлажнена след ваната, без да се чувства мазна, както се получава след някои измивни продукти. Също е без парфюм и ухае съвсем леко и приятно, без да се задържа ароматът с часове върху кожата. Сега държим и него в детската, за да се подсигурим, че няма някой от нас, без да иска (или напълно нарочно), да реши да се изкъпе с него. Не че няма да го подновим като свърши - и двамата с Теди сме напълно и тотално спечелени, и най-накрая сигурни, че сме открили подходящата козметика за малкото Бобче.

Препоръчваме ви още:

Има ли място за бебе?

Бебешка аптечка

На 29-и май (вторник), по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и в навечерието на Международния ден на детето, започва най-голямото пролетно книжно изложение в България – традиционният Пролетен базар на книгата.

Тази година за първи път пролетният панаир ще се проведе на открито, представяйки повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци в парка пред Националния дворец на културата, откъм бул. „Патриарх Евтимий“. Официалното откриване е в 11.00 ч. на сцената на събитието, до лятното кино пред НДК (паметника на Лъва от Войнишкия мемориал).

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Ангелина Александрова, Бистра Величкова, Владислав Христов, Георги Константинов, Димана Йорданова, Иванка Могилска, Ивинела Самуилова, Иво Беров, Йордан Радичков, Йорданка Белева, Лилия Йовнова, Катя Антонова, Петя Александрова, Рене Карабаш, Росен Карамфилов, Севдалин Генов, Яница Радева, и други. В рамките на Пролетния базар на книгата и със съдействието на португалския институт „Камойнш“, ще се състои среща и с един от най-популярните португалски белетристи - Давид Машадо. Пролетният панаир по традиция представя нови заглавия на преводна литература в срещи с издатели и преводачи на книгите, а също издания за деца, нехудожествена и лайфстайл литература. В програмата са също събития, посветени на аудиокнигите и на самопубликуващи се автори.

В Шатра В ще бъде разположен Кът за четене, където можете да видите и изложбата „Радост, тъга и надежда – 16 илюстрации за детски книги от български художници“, с куратор Антон Стайков.

За изложбата кураторът Антон Стайков избра 16 български художници, като всеки от тях е представен с една своя илюстрация. Различните техники и стилове показват жизнеността и богатството на българската детска илюстрована книга, а метафоричният изказ и емоционалната връзка с художествения текст обединяват тези на пръв поглед много различни автори.

Изложбата бе създадена за първото издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, състоял се през м. април.

Предстои и специална програма във връзка с Международния ден на детето, 1 юни, насочена основно към детската и младежка аудитория, на  Мини Арт Фест, с която ще отбележим заедно празника.

Подробна информация за съпътстващите събития и участващите изложители можете да получите на сайта на Асоциация „Българска книга“, а също на страницата на събитието във Фейсбук. 

Работно време: 
29 май – 2 юни (вторник-събота), от 10:00 ч. до 20:00 ч.
3 юни (неделя), от 10:00 ч. до 19:00 ч

Парк на Националния дворец на културата, откъм бул. „Патриарх Евтимий“

Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г. и се осъществява с медийното партньорство на Аз чета, бТВ радио, „Джаз ФМ”, „Енджой”, „Класик ФМ”, Първите седем, Мама Нинджа.

Участници:

Големи шатри:

Малки шатри:

Шатра 1 – Ергон,  Издателски център към НБУ, Лист, Парадокс

Шатра 2 – Кибеа, Лексикон, Шамбала

Шатра 3 – Атеа, БГ Книга, Коала Прес

Шатра 4 – Гринуич, Ентусиаст

Шатра 5 – Сиела

Шатра 6 – Анубис, Булвест 2000 и Клет България, Хартиен свят

Шатра 7 – Вакон, Сиби

Шатра 8 – Просвета

Шатра 9 – Клевър бук, Софтпрес         

Шатра 10 – Фют

Шатра 11 – AMG Publishing, Емас

Шатра 12 – Унискорп, Хермес

Шатра 13 – Бард

Шатра 14 – Асеневци, Милениум

Шатра 15 – Дамян Яков, Захарий Стоянов

Шатра 16 – Бяло братство, Пощенска кутия за приказки, Прозорец

Шатра 17 – Гутенберг, Жар – Жанет Аргирова, Критика и хуманизъм, Наука и изкуство, Парадигма

Шатра 18 – Артлайн студиос

Очакваме Ви! 

Препоръчваме ви още:

Подари книга на читалище в нужда

За четвърта поредна година се проведе състезанието за деца от 6 до 14 години за измислен анимационен герой, сценарно табло и анимация 

Известни са победителите в творческия конкурс на Cartoon Network Студио „Въображение“. В надпреварата, която се проведе за четвърта поредна година, участваха ученици от цялата страна. Състезанието протече между 16 април и 13 май на специална интернет страница и за рекордно кратък срок бяха подадени 1800 творби. Инициативата има за цел да запознае малките творци с процеса на анимиране, да ги вдъхнови да създадат свои оригинални творби и да развие креативния им потенциал.

Международно жури в централата на любимия на децата телевизионен канал избра победителите в трите категории – рисунка на измислен герой, сценарно табло и кратък филм или анимация.

За най-атрактивна рисунка на анимационен герой комисията определи работата на Кристина Сомова, която е на 12 години и учи в СУ „Св. Патриарх Евтимий“ в Пловдив.

На второ място се нарежда Никола Живов на 9 години от ОУ „Иван Рилски“ в Перник, а на трето – Стоян Панчев на 11 години от ОУ „Проф. Марин Дринов“ в Панагюрище. Журито присъди и три специални награди. Подаръци от Cartoon Network ще получат и Калина Василева на 8 г. от Детски учебен и арт център OreHHerO в София, Палома Иванова на 9 години от 125 СУ „Боян Пенев“ в София и Ивана Велчева на 13 години от ППМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък.

Сред децата, които решиха да създадат сценарно табло, първа е Вяра Митева на 11 години от ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в Разград.

Втора е група в детска занималня „Патиланци“ във Варна, трета – Лора Бакърджиева на 10 от 133 СУ „А. С. Пушкин“ в София.

В най-сложната категория – тази за анимация, приза взима Теодор Ангелов на 13 години от 52 ОУ „Цанко Церковски“ в София. Второто място е отредено за Мая Христанова на 10 години от 105 СУ „Атанас Далчев“ в София, а третото за Ирина Нейчева – на 7 години от ОДЗ „Мечо Пух“, гр. Хисаря.

Големите победители във всяка категория получават последен модел ховърборд, предоставен от „Фънтопия“, комплект с игри и брандиран тефтер. Тези на второ място получават слушалки, комплект с игри и брандиран тефтер. Третите – селфи стик, комплект с игри и брандиран тефтер. Носителите на двете специални награди – селфи стик и брандиран тефтер.

Партньори на конкурса тази година са парти клубът „Фънтопия“, платформата за онлайн уроци „Уча.се“ и детската медия „Първите седем“.

***

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и световно успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Чичо дядко“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е търговска марка, собственост на Turner Broadcasting System International, Inc. – подразделение на Turner Broadcasting System, Inc. (TBS) – една компания на Time Warner.

Препоръчваме ви още:

Cartoon Network с детски конкурс за анимация

Лего "Реактивните момичета" от Cartoon Network

Автор: Мая Цанева

Преди няколко години попаднах на филм за социален експеримент в една гимназия. Учителят постави учениците в ситуацията да са последните оцелели на Земята. Всеки трябваше със своите познания, опит, професия да защити правото си на живот при екстремните условия на Апокалипсис. И да оцелее, разбира се.

И така, аз се замислих - умея едно нещо - да пиша. За останалите си способности няма какво да говоря, защото не се открояват много сред другите. Дали аз, с моето умение да редя думи, ще оцелея след Апокалипсиса?

От една страна - шансовете ми не са големи. Физически не съм силна, но съм издръжлива и упорита. Недовиждам, не мога да зашия и едно копче и се губя в града, пък камо ли в гората. Тогава защо пълководецът на нашето племе да ме храни? Аз мога да пиша и да помня историята, но тя, историята, е интересна поколения след нас. Героите на деня имат нужда от храна и от здрави мъже и жени.

От друга страна - ако ни няма нас, тези с думите и паметта, кой ще помни героите на деня? Дори и да сме пристрастни, или да създаваме легенди, ние сме пазителите на миналото, традициите, улавяме духа на бъдещето. Езикът се променя, но ако няма кой да го употребява, той ще изчезне, нали…

Читателят живее хиляда животи

Разбира се, оцеляването е въпрос и на справяне с конкуренцията на още много хора, които говорят, пеят, пишат, споделят, псуват и т.н. Винаги има вероятност трубадурът на племето да осъмне, завързан на дърво под дъжда, защото пее фалшиво. Летописецът пък може да се окаже принуден да плете и разплита хвалебствия или да съчинява мъдри размисли на някой глупав цар, генерал или диктатор. Но пак той може да пише между редовете и да каже истината, макар и скрита в басни или в епиграми. А това изисква умение и немалко хитрост.

В крайна сметка прецених, че макар и не на 100%, мога да оцелея и след Апокалипсиса (ако не ме подгонят неграмотни и гладни зомбита). Разбира се, при условие, че съм сред тези, които владеят и уважават езика отлично, знаят как да ползват писмеността и я обновяват, създават текстове и литература, която всеки умен пълководец би запазил в арсенала си дори за масово унищожение. От нас, хората, които умеят да си служат с тези оръжия, зависи дали и какво ще остане след края на света – кокали и дрипи в пясъка, вещи, изпразнени от смисъл или още по-добре – знаци за цивилизация, която създава контекст на настоящето и основи за незримото бъдеще.

Затова - "За Бога, братя, пишете!“, както беше казал един политик от близкото минало. Думите ще ни предпазят от куршумите на силните на деня и ще ни хранят, когато няма и трошица хляб. Честит празник!

Препоръчваме ви още:

Когато пламнат книгите

За мишката и книжката

Песента на учителя

Автор: Нора Ардашева

Започнах да пиша тия откровения, защото много обичам да говоря. И понеже близките ми вече не искаха да ме слушат, реших да се прехвърля на вас. Колкото изтърпите, все файда. Нямам никакви амбиции в писането, защото съм си занаятчия. Това поне знам, че го мога. Всъщност аз и занаятчия станах по доста заобиколен път. От ония пътища, по които животът те прекарва, без и през ум да са ти минали като дестинация.

Завърших гимназия, минаха 2 дена и още, дет' се вика, прическата ми не беше се развалила и ей го на, Господарят (татко ми демек) ме вика в покоите си.
Влизам, заставам до вратата и чакам.

- Кажи, Норе, какво си решила да правиш сега?

Ох, аз знам какво искам да правя сега, ама той дали ще разреши, не знам. Започвам отдалеч и се мисля за много находчива:

- Ами, татко, аз довечера съм канена на един рожден ден, ама той, рожденикът, ни покани на дискотека, ама ние сме 30 човека, да знаеш, ама ако може и 10 лева да ми дадеш, защото подаръкът е общ и... ама, татко, аз вече съм голяма, не съм ученичка, пак ли няма да ме пускатеееее...

Баща ми вдига поглед от часовника, който поправя в момента, на окото му светва зловещо лупата, която никой не знае на какъв природен принцип стои закрепена, а в главата ми светва ОНАЯ червена лампа (ГРЕШКА, ГРЕШКА). Усещам, че греша някъде!

- А, и аз точно за това те викам. Тъй като вече си голяма и не си ученичка, моите задължения към теб приключиха, моето момиче. Сега трябва да решиш, работа ли ще започнеш или ще се омъжиш!!!!

Не мога да го виня човека, той пак много ме изтърпя - 18 години. Иска му се вече да ме "издаде", та някой друг да ми бере гайлето.
Всеки знае, че вината и подкупите са лепилото, което държи родители и тийнейджъри заедно поколения наред. Всеки, освен баща ми.
Разбирате, че рожденият ден довечера отпада от дневния ред, а аз вече за живота си се боря:

- Ще уча!

Казвам го, не защото много ми се учи, а за да не е на неговата!

Решено е, ще кандидатствам с литература или друга лаладжийска дисциплина, защото математиката... абе да кажем, че дори таблицата за умножение не научих наизуст. Така и не разбрах, защо ми е тя пък точно в живота. Нищо че имах 5, това само показва колко добра съм в лаладжийството.

Така възможностите се сведоха до две - икономика и педагогика.

Не влязох в нито едно от двете, най-вече защото, за да вземеш изпит, трябва да учиш за него, налЕ?

И слава Богу, защото ако бях станала счетоводителка, щях да се самоубия на първия месец, а ако бях станала детска учителка, тридесетина деца, барабар с родителите, щяха да се самоубият в края на първия срок, ритуално. Ако някой оживееше (евентуално е бил болен при масовата акция) щеше да се превърне в известен масов убиец, останал неразкрит, защото все пак аз съм го учила...

Отново се върнах на изходна позиция - работа или женитба!
Явно нежеланието да се омъжа е било по-голямо от отвращението ми от физическия труд и решавам да работя.

- Искаш ли да те направя часовникарка? - пита Господарят.

В главата ми звънват фанфари, избива ме студена пот, искам да бягам с писък, но проронвам:

- Искам да стана златарка!

И всичко това, само за да не е на неговата. Знаех да сглобявам и разглобявам часовник за време, щеше да ми остави клиентелата си, бизнеса си, но... нито аз, нито сестра ми желаехме да го наследим в професията. Разбирате - за да не стане на неговата! Понятието "строг, но справедлив" беше бледо определение на бащиния ни нрав. Точно тук вече, се включва и майка ми, небезизвестната Нарине, и казва:

- От мен какво се иска?

- Да ме вкараш в "Електрон", да стана златарка!

- Смятай го изпълнено! - отсича.

Е, те точно тогава започнаха теглата на директора Велев. За майка ми всяка стена, която се изправяше пред нея, имаше врата. Невидима врата, която само тя вижда. И която накрая се оказваше, че съществува. Обикновено я отваряше с ритник, но тук ставаше въпрос за фина техника и тя използва китайската капка. Всеки работен ден, тя заставаше в рамката на вратата му с неизменната усмивка и нов довод. Най-печеливш се оказа:

- Другарю Велев, вместо да ходя при 40 светци, аз реших направо при един Господ да дойда (демек при него).

А кажете, кой може да устои на това? Той не можа! А беше комунист. Един ден ме извика и ме заведе в цеха на златарите, където двадесет чифта черни очи се впериха в мен одобрително и вече виждах как съм станала златарка, докато чичо Ерван не каза:

- Момчета, запознайте се с Норчето, на Саркис Мазукян дъщерята.

Тутакси всички си седнаха на столовете и аз видях как и двете опции - работа и женитба - ми се изплъзват едновременно. Какво да правиш, малък град, всички се познаваме, а славата на сприхавия ми баща, беше прекрачила повече граници и от Наполеон. Точно както при неуспеха ми на изпитите и това се оказа късмет, защото представата ми за този занаят включваше мен, облечена, докарана, с безупречен маникюр, широка усмивка, стояща зад щанд, отрупан с невероятни ювелирни произведения (повечето по мой модел, естествено) да ги продавам на възпитани, по същия начин безупречно изглеждащи клиенти.
Да, ама не! Златарството всъщност е леярство, а аз, каквото и да разправям, си бях разглезената принцеса на татко, която леярка няма как да стане!

Гравьорството се появи като опция по-късно, когато аха-аха да приема единствената останала възможност – женитбата. Дори не бях чувала за това. Във Варна беше новост, но и до днес е работата, която ми носи удоволствие и гордост. Добра съм в професията си, с радост бих станала и по-добра, но повече от това накъде?

Съдбата леко нарежда пъзела на живота ни, по най-добрия начин, забелязали ли сте?

Светлина по пътя на всички, които споменах, бяха невероятни личности. Със здрави принципи, правилно подредени приоритети и липса на колебание по отношение на важните неща. Авторитети, оставили следа. И мноооого спомени.

Разстоянието и смъртта не разделят хората, виж безразличието - да. А това бяха хора, към които не можеш да си безразличен!

Препоръчваме ви още:

За начинаещи блогъри

Световете на Аглика

Професията на филмовия преводач