Ninja Editor
Деца на различна възраст споделят възгледите си за това какво представлява семейството, какви трябва да са отношенията в него и кой е главен.
Даниел, 8 години
„Бих искал родителите ми по-често да са на моя страна. Тежко е да си най-голям.“
Имам майка, баща и двама братя. Мама най-често се занимава със своите работи и възпитава мен и братята ми. През лятото тате се грижи за почивката ни, а в останалото време на годината работи. Мама ни отделя повече време, но и тате се старае, макар че има работа. За мен и двамата са главни. Но като че ли мама е по-главна. Тя взема решенията. И тате понякога решава, но мама повече. Когато имам проблем отивам при нея. Родителите ми са по-строги към мен: ако се държа лошо, те ми се карат. Когато сме вкъщи братята ми играят, а аз чета и също играя. Често ходим някъде заедно – на лунапарк, извън града, на кино. Заедно гледаме филми или се забавляваме. Можем да си говорим за семейни работи.
Семейството е най-важното, което имам. Много ги обичам. Изпитвам удоволствие, когато съм с тях, научавам нови неща и добивам опит. Без семейството си няма да науча нищо ново в живота. Само бих искал средният ми брат да не порасне мързелив и да ме слуша по-често. Аз съм с една година по-голям, а той не ме слуша и казва, че нямам право да го командвам. Иска ми се родителите ми да ми имат повече доверие, защото винаги вярват на него, когато направи нещо лошо. Мама казва, че той е още малък, затова не трябва да го обиждам и да го карам да върши нещо. Понякога ми е тежко да съм най-големият, а понякога ми харесва. Само да ме слушат!
Арина, 10 години
„Главна за мен все пак е мама. С нея решавам всичките си проблеми.“
Живеем двете с мама. Тате е в друг дом. С мама имаме добри отношения, дори прекрасни. Заедно се разхождаме, рисуваме, ходим по различни събития или просто влизаме в интернет. Мама не е много строга, макар че понякога, много рядко, ми се кара, ако не почиствам и не мия чиниите. Понякога забравям да нахраня котката и тогава също ми се кара. Тя обича реда, а аз не. Ние не си приличаме много по характер – тя не обича да рисува, а аз много обичам.
С татко също прекарвам много време. Той идва да ме вземе и се разхождаме в парка. За мен е нормално, че живеят отделно. Те не искат повече да са заедно като двойка мъж и жена. Те са приятели, имат хубави отношения, макар че понякога се карат.
Главна за мен все пак е мама. С нея решавам всичките си проблеми. Струва ми се, че моето семейство не прилича на семействата на съучениците ми. Ние сякаш се открояваме – ходим заедно на мероприятията на класа, а те си стоят вкъщи, гледат телевизия и нищо не правят. Моето семейство не е скучно. На мама приятелите са готини като нея. Аз обичам да прекарвам времето си с нея, с приятелите й и с техните деца. Мисля, че семейството е нужно, за да те подкрепя винаги. Моите родители винаги ме подкрепят.
Марина, 16 години
„Ако някой от семейството е нещастен, никой друг не може да е щастлив.“
Моето семейство е петчленно – мама, тате, аз, по-голямата ми сестра Юлия и племенникът ми Давид. Бих казала, че в нашето семейство главен е тате, но някои решения ги взема мама. Тя по-често се занимава с мен и с възпитанието ми. Ние имаме приятелски отношения, тя знае тайните ми. Изобщо винаги са давали достатъчно свобода на мен и сестра ми и са ни се доверявали. Разбира се, понякога се караме, но в тежки моменти винаги се подкрепяме. Моите родители са ми пример за това как да се отнасям с хората.
Когато баща ми се разболя тежко, аз също се чувствах много зле. После разбрах, защо ми е било толкова зле. Просто ако някой от семейството ти е нещастен, никой друг не може да бъде щастлив. Можех ли да ходя на кино, да се радвам на живота, когато баща ми лежи вкъщи, а аз не мога да му помогна с нищо? За съжаление невинаги можем да помогнем, но ако не бяхме толкова сплотени, нямаше да победим болестта.
Този епизод ме научи, че близките хора не са вечни. Няма значение за кого става дума – приятел, родител, сестра, колегата ти на работа, сервитьорът, който всяка сутрин ти поднася кафе и ти се усмихва, учителят в училище. Трябва да ценим всяка секунда, прекарана с хората, които са ни нужни, защото един ден времето им ще свърши.
Бих искала в моето семейство да нямаме тайни един от друг, да се радваме повече на малките неща, да си имаме повече доверие.
Родител, с когото детето иска да говори
Гас, 18 години
„Мама винаги се е отнасяла към мен като с равен.“
Нашето семейство се състои от мама, баба, мен и по-малката ми сестра. С баща си не общувам, а сестра ми никога не го е виждала. Затова главният човек за нас е мама. Това не подлежи на обсъждане. Но ние нямаме типичните отношения между родител и дете. Между нас има доверие, равноправие, свобода и топлота. Мама не се изживява като шеф или като абсолютен авторитет. Мисля, че отношенията ни са такива, защото тя вижда в мен възрастен, с когото може да общува като с равен, допитва се за мнението ми. По някои въпроси аз наистина мога да й помогна. Тъй като съм единственият мъж в семейството имам отговорности към сестра си (тя е по-малка с 4 години). Аз трябва да се грижа за нея и да й помагам. Макар че като по-малки бяхме все на нож, сега сме много близки и непрекъснато общуваме. Аз съм нейният герой. Мама и сестра ми имат по-сложни отношения. Ася сега е в пубертета, характерът й е по-труден от моя. Когато родителят и детето са от един и същ пол явно нещата са много по-различни.
Как ми се е отразило това, че нямам баща? Не мога да открия някакви сериозни минуси. Справям се със всичко, и мама се справя. Благодарение на това, че израснах в обкръжението на жени, сега много лесно намирам общ език с другия пол. Нямам никакъв проблем да се запозная с момиче, не се комплексирам. Добре разбирам жените. Не съм имал баща, но имам приятели, които са по-големи от мен, затова мъжкото общуване не ми е липсвало.
Семействата на някои мои приятели са от старата школа. От тези, в които бащата може да удари с юмрук по масата, където „не“ е „не“, а думата на родителите е закон. Нищо не подлежи на обсъждане, няма диалог. След 8 вечерта трябва да си вкъщи, никакви телефони, тотален контрол. Аз сам съм се научил да предупреждавам мама, за да не се притеснява.
Отношенията ни станаха такива, когато минах пубертета и започнах да разбирам какво всъщност е животът. Дори когато бях в началното училище, мама отнасяше към мен като с равен. Винаги съм бил самостоятелен. Разбира се, имали сме проблеми. Когато бях 13-16-годишен, в периода на юношеския максимализъм, тръшках врати, постоянно бях в отбранителен режим. Даже заплашвах да напусна дома ни, защото никой не ме разбира.
Сега също имаме конфликти – битови или професионални. Работата е там, че мама е едновременно и мой шеф, затова има претенции към мен. Първоначално не разбирах това – "Как може, ти си ми майка, а се държиш толкова строго с мен!" После разбрах, че това са две различни неща. И ако сгафя нещо в работата, гледам бързо да го оправя. По-рано при конфликт се карахме и си крещяхме, сега водим нормален разговор.
Вече не прекарваме толкова време заедно. Тя е в друг град, аз живея отделно. Но когато се срещаме винаги правим нещо интересно – ходим на театър, концерт или изложба. Или си устройваме домашно кино с любими филми. Или просто се разхождаме и си говорим.
Препоръчваме ви още:
Изборите, които правим за децата си
7 признака, че възитавате децата си правилно
Автор: Иво Иванов
Холандия е пълна скука откъм география и природата не е било особено щедра към тази ниска и равна като тепсия земя. Толкова ниска, че една голяма част от територията й е под морското равнище. Ако нивото на Световния океан се покачи и морското равнище се вдигне драстично, ще ги залее като потоп. Тогава току-виж потърсили убежище на Балканите и ще им го върнем тъпкано, задето сега не ни щат в Шенген. Ще им въведем визов режим.
Страната на лалетата, каналите и вятърните мелници е почти три пъти по-малка от България и е щяла да е още по-малка, но упоритите и изобретателни холандци отвоювали части от морето, като ги пресушили и ги превърнали в обработваеми земи.
Затова се гордеят, че Бог може и да е създал земята, но със сигурност холандците са тези, коитo са създали Нидерландия (Холандия е всъщност една от провинциите на Нидерландия).
Така че холандците открай време много ги бива в управлението на водите и в облагородяването на околната среда. От една мочурлива местност те са създали очарователно красив град - Амстердам. Превърнали са минуса в плюс, дефекта в ефект, направили са от лимоните лимонада. Добри са в това.
Ние, българите, сме специалисти в обратното - можем да превърнем всяка красива природна местност в бунище или в бетонна пустиня. Факт.
На водата холандците дължат толкова много, че смело може да се каже, че тя в голяма степен е формирала тяхната национална идентичност. Непрекъснатата борба с бурите и приливите е възпитала у местното население дух на активно сътрудничество и взаимопомощ, изградила е култура на толерантност и компромиси, на нетърпимост към авторитети и към всяка проява на големеене.
Пред нещастието всички сме равни и няма кой да ни помогне, затова трябва да си помогнем сами. Ако не работим заедно за укрепването на дигите, водата ще наводни не само нивата на комшията, но и моята нива – просто е. Така в общата неволя се ражда самоуправление, основано на истински демократични принципи - ценна придобивка, която прагматичните холандци успяват да запазят през вековете до ден днешен.
Предприемаческият им дух, любопитството и отвореността към света пък ги превръщат в една от най-могъщите морски и икономически сили, с колонии и търговски станции по цял свят. (А може мотивът за скитанията им по света да е по-прозаичен, знам ли – всеизвестен факт е например, че красотата на английските жени е направила от англичаните велики мореплаватели и откриватели на нови земи).
През 17-ти век холандците доминират световната търговия и създават най-голямото търговско предприятие в света по онова време - Нидерландската източноиндийска компания, която е първата в света мултинационална корпорация.
А преди това, заради пословичната холандска толерантност (а аз бих казал хитрост и далновидност в случая), преследваните от Инквизицията испански и португалски евреи намират добър прием в Холандия. Познайте кой град дръпва много силно икономически в следващите столетия, в резултат на заселването на богати еврейски търговци, и се превръща в стратегическо европейско пристанище? Амстердам.
Холандия и прашинката в окото ми
Днес тази функция е поета от Ротердам – най-голямото пристанище в Европа, през което минава износът и вносът на стоки и суровини за целия континент.
Затова днес холандците имат висок стандарт и живеят добре – защото винаги са били предприемчиви, инициативни, находчиви и изобретателни. Защото ценят неща като доброто образование, упорития труд и кадърността. И, разбира се, не на последно място - защото са пословично пестеливи. Да си го кажем направо – скръндзи. Прахосването на пари е белег за показност, а холандците не са по показността и фукането с материални придобивки. „Дръж се естествено, пич” е тяхното национално мото, така да се каже. Това е наследство от протестантската етика, в която трудолюбието, честността, скромността, въздържането от материални излишества и аскетизмът, са били били основополагащи ценности.
Забелязали ли сте, че в американските филми, когато героят е баснословнобогато безскрупулно копеле, често се казва Ван еди кой си - демек е фламандец или холандец по произход?
Типичният холандец е прям, самоуверен, нахакан – често до арогантност. Винаги верен на принципа: „Право куме в очи“. Чувството му за хумор е саркастично и малко дебелашко. Никога не пада по гръб. Иска винаги той да има последната дума и да те „надцака”. Обича да спори, да преговаря и с него много трудно се излиза на глава. Няма да се остави да го баламосваш. Няма да направи нещо, защото шефът така казва. Винаги можеш да очакваш едно здравомислещо: „Защо трябва да го правя?“
Непосредствен, непринуден, сърдечен и по правило много деен и енергичен.
Холандците правят всичко бързо: бързо мислят, бързо говорят, бързо вървят, бързо се хранят. Виж, за секса не знам, там нямам наблюдения от първа ръка.
По отношение на храната високите хора от ниската земя са спартански непретенциозни – могат да карат на сандвичи и мляко (като сандвичите могат да се състоят само от хляб и сирене, т.нар. broodje kaas). Аз наистина не проумявам как всичките тези снажни двуметрови мъже в служебния стол всеки ден обядваха набързо скромен сандвич и това ги засищаше. Моите салата и основно и отделянето на повече от половин час за обяд за тях бяха греховно разточителство. Представям си как биха реагирали на нашенските трапези, на които ние се заседяваме по няколко часа. За тях това е загуба на време.
Когато си им на гости, вадят кутията с бисквити, почерпват те с една бисквитка, след което кутията се прибира в шкафа. Ако си поканен на рожден ден, е добре да похапнеш преди това.
Холандците нямат нищо за криене и затова в къщите им дори прозорците на приземните етажи, които гледат към улицата, нямат пердета. Никъде няма да видите и решетки. Можеш да си вървиш по тротоара и да гледаш как семействата вечерят или гледат телевизия, излегнати на дивана. Неслучайно Big Brother е холандско изобретение.
Да няма нищо скрито-покрито е толкова важен принцип в тяхното общество, че дори голите сцени в холандските филми са натурални, без цензура. На плажа хората без свян и прикриване преобуват мокрия си бански – ние го намираме за леко шокиращо, но за тях това е най-естественото нещо на света.
В центровете на градовете на най-неочаквани места, понякога на самия градски площад, са монтирани писоари с паравани отстрани. Първоначалното възмущение бързо преминава в одобрение, когато човек установи колко практично е всъщност това решение, особено след като си изпил няколко Heineken-а. По-добре така, отколкото да се опикават фасадите на сградите, както се случва в други европейски градове.
Прагматичност: това е думата, която най-точно описва холандския манталитет. Същата тази прагматичност стои и в основата на холандски феномени като легалната лека дрога в кофишоповете или витрините с проститутки в квартала с червените фенери. Легализираш, вкарваш в рамки, контролираш и нямаш ядове. И си докарваш огромни приходи от туризъм. И това ако не е печеливша стратегия...
Холандците са хора на реда. И как няма да са, когато всяко нарушаване на този ред води до солени глоби, а ако има нещо, което холандецът мрази, то е да дава пари. Абсолютно забранено е например да променяш по какъвто и да било начин фасадата на къщата си, защото цялостното архитектурно излъчване на квартала ще бъде накърнено. Забранено е да караш колело без фар - глобата беше 50 евро. А да паркираш колата си на необозначено за целта място е направо скандално. Когато веднъж невинно предложих – „А не може ли просто да оставим колата ей там, има достатъчно място?“ – шофьорът ми хвърли такъв убийствен поглед, сякаш бях предложил да взривим резервоарите на Royal Dutch Shell.
Холандецът живее много активно и голяма част от живота му преминава на колело. Човек има чувството, че едва ли не се раждат на колела. Велосипедите са буквално навсякъде – не може да се види ограда, парапет или уличен стълб, за който да не е привързано с верига очукано старо колело. Новите са рядкост, защото са ужасно скъпи, а и колелата като цяло доста се крадат, така че няма особен смисъл човек да се движи с ново и лъскаво.
С колело можеш да отидеш навсякъде – да закараш децата на училище, да отидеш на работа, да напазаруваш, да излезеш на среща с приятели, на кино, театър, концерт...
Колелото е най-масово използваният транпорт в Холандия, защото е удобно (заради равния терен), здравословно и най-вече евтино да се пътува с него. Сезонът няма значение, дъждът не е проблем, снегът също не е пречка. Обичайна гледка е колона от ученици да въртят педалите под дъжда, навлекли дъждобрани.
(При нас като валне дъждец, пред училищата стават гигантски задръствания, защото детето ще се намокри и недай си Боже, ще настине).
Всяка възраст, класа, пол и занятие е на колело: майки и татковци, натоварили на колички във всевъзможни форми и размери 2-3, а понякога и 4 дечурлига; бизнесмени в скъпи костюми; шикозни дами на токчета, метнали небрежно в касетката за багаж, която е точно като нашите щайги за картофи, елегантни дамски чанти; възрастни баби и дядовци, които въртят педалите с неочаквана и завидна за годините им пъргавина.
Когато си в Рим, прави като римляните. Наемам си колело в Амстердам. Голямо и тежко, с 58 килограмова верига за заключване. Като се кача на него, се чувствам като на рицарски кон. То и карането из града си е като рицарско сражение.
Мятам раницата с лаптопа в кошницата отпред и се засилвам мощно. Задминават ме стройни и не чак толкова стройни холандки, а уж съм здрав и силен мъж в сравнително добра форма. Оп, и една леля ме задмина. Е не, това вече на нищо не прилича! Сега ще видят те, само да ги настигна!
На кръстовищата се разминаваме по чудодеен начин с останалите велосипедисти.
Бог бди над колоездачите в Амстердам и както нито една птичка не пада от дървото без неговата воля, така и нито един колоездач не се пребива просто ей така във веломелачката, защото някой го е засякъл. А ако си мислите, че холандците карат примерно и спазват правилата за движение по велоалеите и пресичат само на зелено, много грешите. Представете си татарските орди, само че на колела. Такова е движенето в по-големите холандски градове.
Велосипедистите са с предимство и всички останали участници в движението са принудени да се да се съобразяват с тях – и пешеходци, и автомобили.
Ако като велосипедист в София сте набрали на шофьорите, отидете в Амстердам, за да изпитате сладостта на отмъщението. Горките шофьори – колелата нагло се навират навсякъде около колите им и ги засичат безпощадно. И ония си траят, вместо да отворят прозореца и да изпсуват сочно. Чак жал да ти стане за тях. Ама те пък и нямат хубави псувни в холандския, да ви кажа. Мизерна работа. Може и заради това да си мълчат.
В Холандия възрастните хора масово остават активни и като прехвърлят 70-80 години и причината не е само високият стандарт на живот. Изглежда отговорността за собственото им здраве е повече тяхна лична, отколкото на холандското здравеопазване (което, в интерес на истината, не е цъфнало и вързало, и далеч не е от най-добрите в света).
Изобщо, бие на очи фактът, че на фона на коравите, обдухани от северния вятър холандци, ние, българите, сме доста по-кекави и разглезени. Там лошото време не е пречка да излезеш навън и да се разходиш или да поспортуваш - то така или иначе почти през цялото време вали или духа, или и двете. Децата са много по-леко облечени от нашите и така се каляват от малки. Тукашните баби биха получили удар при вида на облечените с тънки якенца и без шапки на главите холандски хлапета, возещи се на колело на оня ми ти леден вятър.
Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?
Не че не се разболяват, но никой не драматизира излишно. Тук се сещам за онзи разказ на Джером Джером, в който англичанин пита холандец: „Ама не е ли опасно с всичките тези канали, не падат ли децата ви вътре?!!“ – „Падат“, спокойно отговаря холандецът. –„Ужас“, дълбоко е шокиран англичанинът – „Ами какво правите, когато паднат?!!“ – „Вадим ги“, все така невъзмутимо отговаря холандецът.
Със същата невъзмутимост съвременните холандки продължават масово да раждат децата си вкъщи само с помощта на районната акушерка, така както винаги са го правили. Когато изразих почудата си пред моя шеф-холандец, той ми възрази, че бременността и раждането не са болест, за да трябва да се ходи в болница. За по-сериозните проблеми и усложнения – да, разбира се, но в повечето случаи не се налагало родилката да се травматизира излишно в болнична обстановка.
Бащите - иска ли питане - активно участват в раждането: взимат си отпуск, когато събитието наближи и стоят вкъщи в пълна бойна готовност.
Продават се специални повдигачи за легла – за да станат по-високи и удобни за раждане, както и всякакви артикули за раждане в домашни условия, като найлони за покриване на леглото на родилката и т.н.
Ако трябваше да присъствам на раждането на синовете ми, сигурно щях да припадна. Холандските мъже обаче явно са корави типове – те не само присъстват, а имат централна роля в събитието.
Не знам, все си мисля, че за бащите е по-важно да „присъстват“ при зачеването.
Отпускът по майчинство в Холандия е 4 месеца. Не бързайте обаче да съжалявате „горките“ холандки. Държавата предлага достатъчна финансова подкрепа на семействата с деца под най-различни форми, а работодателите са длъжни да осигурят гъвкаво работно време на майките с деца, с намалени работни часове. Повечето холандски майки избират да работят почасово, на непълна работна седмица, за да имат време за себе си и за децата си – процентът отива към 70. Балансираният life style и личната свобода са им по-важни от правенето на кариера в работата.
Това важи все повече и за холандските татковци – много от тях работят един ден по-малко в седмицата, за да могат да прекарат този ден с децата си – т.нар. pappadag, който вече е институционализиран.
Защо холандските майки са най-щастливи?
Неслучайно Холандия е на челно място в класаците за най-добър баланс между работа и личен живот в света, за най-щастливи деца и т.н.
Родителите там прекарват качествено време с децата си и това е закон. Работодателите не просто се съобразяват с това, те са част от тази култура – нали и те са родители. Телефонните ми разговори с холандци често приключват с: „Трябва да взема детето от детската градина, аре чао!“ - от тяхна страна. В средата на работния ден. Никоя бизнес среща не е по-важна от това да заведеш детето на зъболекар, примерно. Бизнесът ще почака, няма да избяга. Печелят моето уважение заради този бизнес с човешко лице.
Work и life наистина са добре балансирани в Холандия. Ключовата дума за добро прекарване на времето е "gezellig"(хезелъх). Не съм сигурен как да я изпиша на български, още по-малко как да я преведа. Готино, приятно, уютно, кефско, айляк... в тоя смисъл.
Gezellig е да се возите кротко на лодка по каналите с приятели на свечеряване и да си пиете биричка и да си лафите. Или да караш колело по потъналите в зеленина храхтове (уличките от 2-те страни на канала) и да си ближеш сладоледа с една ръка. Или да седиш на ръба на канала и да си клатиш краката, и да дръпнеш една цигарка, докато гледаш отражението на тесните и килнати къщи във водата. Или да се изкъпеш в езерото в парка. Водата е чиста. И на табелите не пише "Къпането забранено!’, a "Къпането е на ваш риск".
В Холандия родителските и домакинските задължения по правило се поделят по равно между двамата родители и татковците не просто помагат в домакинството, а участват наравно с майките, което дава на холандските жени много повече свобода. Задължително имат ден или дни в седмицата, които са си само за тях, защото таткото поема грижите за децата. И да, командват и юркат мъжете си много повече, отколкото българските жени, така че на един нашенски мачо ще му е трудно да вирее в Холандия.
Моделът на майката-хеликоптер, която постоянно кръжи около детето си, за да го обгрижва и предпазва да не му се случи нещо, не намира почва в Холандия. На детските площадки няма да чуете: „ Ще паднеш, ще се удариш, ще се изпотиш!“ Свободата и независимостта на детето е фундаментален принцип във възпитанието. То трябва да се научи да се оправя само, за да култивира у себе си самостоятелност и независимост. “Een kind opvoeden is een kind loslaten” – да отгледаш дете, означава да го оставиш да се отдели от теб.
Нали помните - ако паднат във водата, ги вадят. Без драми.
Другото нещо, което „облекчава“ живота на холандските родители е, че въвеждат ясни и категорични правила, които се спазват безусловно – децата вечерят, къпят се и си лягат рано.
Равнопоставеността в семейството се простира и във всички други сфери на обществения живот. Йерархичността не е на почит. Наскоро из интернет се въртеше видео с холандския премиер, който само си почисти разлятото от него кафе във фоайето на сградата.
Не е прието да говориш на шефа си на „вие“. Абсолютно неприемливо е да не поздравиш дружелюбно чистачката в сградата, в която работиш, или да не поздравиш хората в асансьора. Да се държиш „отвисоко“ с обслужващ персонал, да речем сервитьори или продавачки в магазини – веднага ще бъдеш поставен на място. Да поискаш секретарката ти да ти прави кафе. Няма такъв филм в Холандия. Хората са равни. Точка.
Холандското образование - училище без стрес
Това, което обаче лично мен ме впечатлява най-силно всеки път, когато съм в Холандия, не са нито подредеността, нито инфраструктурата и високият жизнен стандарт, нито поредните иновации.
Най-поразителното за мен е, че в една толкова динамична държава, където животът тече с много по-бързи темпове, отколкото у нас, хората са успели да запазят човечността в отношението един към друг.
Холандия има редица вътрешнополитически проблеми и далеч не всичко е цветя и рози (или, ако щете, цветя и лалета) и холандците – като всички - имат много трески за дялане, но хората там все още са човечни един към друг, готови са да те изслушат, да ти отделят време и да ти помогнат. В трамвая, автобуса и влака, в магазина, на гишето, на улицата – навсякъде ще срещнете усмихната добронамереност, търпение и разбиране, толерантност и готовност за помощ. Има уважение към другия. Факт.
Факт, който у нас, уви, няма изгледи да се случи, и това много ме натъжава. И причината не е в бедността ни. Някъде другаде е.
Препоръчваме ви още:
Защо да (не) изберете Холандия
Автор: Марая Чуруликова
Мечтаете ли за къща на плажа? Вълните се разбиват току в главата ти, пясъкът (разбира се, златен) започва от първото стъпало на верандата. Вю-то от прозореца на кухнята не се описва с думи. Първия ден бродиш като пиян от звуци и картини. Нарочно не заспиваш, ненаситен си да попиваш прибоя, вятъра, ако пък си закачил на парапета от онези бамбукови/метални/стъклени дрънкалки... Няма такава музика! Минава време и златният пясък вече те вбесява. Ами че той е навсякъде! Колкото и да търчиш с моп и препарати, няма отърване. Вчера занесе часовника си на ремонт. Спрял, защото под херметически затворения капак имало песъчинки. Всеки ден пишеш името си върху шкафа, после обираш пясъчния слой и така чак до утре, когато пак можеш да пишеш.
А влагата???!!! Няма такава гад! Тя се просмуква в гардероби и чекмеджета, дрехите започват да смърдят на мокра кожа, а зелени и сивкави петна полека превземат прясно измазаните стени. Няма спасение! Дори човекът, когото си викнал да измаже за n-ти път плесенясалия таван, се подсмихва подличко - хак да ти е, владелецо на къща на плажа! Шумът на вълните отдавна не те приспива, това непрестанно „бум-пляс“ може да те подлуди. Друго си е зелена тишина, чуруликане на птички.
Птички ли казах? Птички?! Няма такива гадини! Започват малко преди разсъмване - кратки изсвирвания, като че вземат тон за песен. И като почнат - няма спиране. То едни трели, едно надвикване, грачене, сумтене, хърхорене, вибрации, цъкане и почукване, ама идва от гърлото някак си (все едно храчка им е заседнала). Няма хармония, няма мелодия. Ад! Свредел дълбае мозъка с по-милостив звук от птичия хор под прозореца. И не спира, докато ти окончателно не се събудиш. После отлитат някъде си и... тишина... докато съседът не включи косачката (да мине поляната, докато не е напекло слънцето). Включва се помпата на басейна - едно такова „буууу“, не силно, ама постоянно.
Ааааа, имате басейн? Честито! Два пъти седмично почистване с водна прахосмукачка и препарати срещу позеленяване и дезинфекция. Всеки ден с кепче обираш листа и клечки. Или плащаш друг да го прави. Ако искаш!
Вятърът... ооо, вятърът.... издухва ти мозъка, денонощно! От най-невинен полъх до ураганен такъв - не спи-ра! Не спира. Нормално, на брега е така. Хората затова бягат по плажовете да се продухват. И разхлаждат. 10-15 дни, най-много месец. Повече не е препоръчително.
Вредно е за здравето.
Бел.ред. Изобщо не вярвах на тази история на Марая, докато не наехме къща на плажа за един уикенд. Вижте сами какво имам предвид ето тук.
Препоръчваме ви още:
Втория си рожден ден Сдружение „Безопасни детски площадки“ отбелязва на 15 юли с предизвикателство „С татко на детската площадка“!
Тази година казваме "Благодаря" на всички татковци и родители като цяло, които играят футбол и на гоненица на поляната; поправят колела, свалят или качват деца на дървото в двора, носят кукли и колички под мишница, правят замъци в пясъка; боядисват пейки и поправят люлки!
Каним всички на неделна сутрешна игра, здравословна закуска и торта в Княжеската градина на 15 юли. Включете се в тренировки по бойни изкуства и по бейзбол, в демонстрации на стрелба с лък и по баланс по въжени инсталации, споделете как да отглеждаме по-здрави и щастливи деца, да играем заедно и безопасно онлайн и офлайн!
Очакват ви на 15 юли, неделя, от 9,00 часа в Княжеска градина!
Събитието се организира с подкрепата на SUPERMAG, Район Средец и Столична община, Жълтуша, Асоциация „Родители“, Център за безопасен интернет, Национална мрежа за децата.
Мама Нинджа е медиен партньор на събитието.
Подробности за програмата можете да намерите на фейсбук страницата на сдружението.
FB събитие: https://www.facebook.com/events/1855293831193876/
Препоръчваме ви още:
Децата произнасят първите си разбираеми думички към 14-ия месец, а до навършването на две години речникът им се обогатява с около 50 думи. Вярно е, че не всички дребосъци умеят еднакво добре да се изразяват и повечето от тях предпочитат да действат. Често последствията от тези действия са разрушителни. Сайтът BellyBelly публикува малък, но универсален разговорник с нещата, които двегодишните се опитват да ни кажат.
1. Да, исках макарони. Видях те как ги готвиш, сега стоят в чинията пред мен, но вече не ги искам. Искам супа. Не разбирам какъв е проблемът.
2. Не ми се хили. Виждам, че не вземаш ситуацията на сериозно, но това не са чорапите, които АЗ искам.
3. Чух те как каза лоша думичка. Чудесно, сега ще я повтарям непрекъснато. Благодаря, ти си много добър учител.
4. Не ми помагай. Сам ще се справя. Да, искам да нося панталоните на главата си като шапка. Виждам те. Не се смей!
5. Погледни ме в очите. Няма да седна в столчето за кола, без да ти спретна една истерия. Искаш ли да провериш колко силно мога да рева?
6. Предложих ти четката, но не съм ти я давал завинаги. Разбира се, че ще рева. Край, развали ми рисуването. Да, искам си четката обратно. Не ти е за първи път. Провали ми целия ден!
7. Длъжен съм да те предупредя, преди да се срещнем с твоите и моите приятели, че днес не съм в настроение да споделям нещата си.
8. Сега вече знам думите „пенис“ и „влагалище“, благодаря ти. Нямам търпение да ги кажа на баба. И на съседите. И на продавача в магазина. Много обичам да използвам нови думи и да показвам колко знам.
9. Виждам, че е тъмно, но съм сигурен, че вече е сутрин. Хайде, измъквай се от леглото и да вървим да редим пъзел.
10. Като кого съм се маскирал? Като себе си. Облякъл съм си короната и гумените ботуши. Така ще дойда на разходката. Не, няма да ми измръзне дупето, благодаря за загрижеността.
11. Възхищавам се на усилията ти да ме сложиш да спя в 7 вечерта. Но няма как да се случи.
12. Ха, тази шегичка никога не ми омръзва. Какво значи „вашето легло“. Я легни по към края. Аз съм по средата в поза „морска звезда“. Лека нощ!
13. Какво лайно? Къде? Насред стаята? Нямам представа за какво говориш. Това няма нищо общо с мен.
14. Ако не станеш веднага, ще взема мерки. Какви? Ще седна върху лицето ти. Ето какви. Ставай.
15. Разбери, че тези камъни и пръчки са ми нужни. Не мога да избера само едно нещо, защото всички са супер. Така че дай да ти напълним джобовете.
16. Да, помня, че ти обещах да вървя и затова не взехме количката. Обаче размислих. Вземи ме на ръце и ме отнеси вкъщи.
17. Никой не ме е унижавал така. Защо казахте на приятелите си, че спя при вас на спалнята. Мислех, че това е наша тайна.
18. Не искам ябълка. Не искам и авокадо. И супа не искам. Заради теб се старая, пестя ти време. Дай ми този чипс.
19. Ама че тъп въпрос! Разбира се, че съм обиден. Как можа да ти хрумне, че съм нарисувал куче!
20. Всеки си има пороци. Знам, че ядеш шоколад в килера тайно от мен. Всичко видях. Тъй че остави ме да си играя на спокойствие с тоалетната чиния. Дай ми това руло хартия и ме остави на мира.
Препоръчваме ви още:
Житейските правила на дребосъка
„Мамо, тя ме блъсна!“, „Мамо, той ме обижда!“, „Виж какво ми направи рисунката!“, с подобни реплики бихме могли да запълним многотомно издание. Защо братята и сестрите непрекъснато спорят за нещо и се карат? Понякога двубоите стават толкова шумни, че ти се иска да се заключиш в някоя стая, докато всичко отшуми. Да се намесиш или да ги оставиш да се справят сами? Да накажеш ли единия или и двамата? Това са въпроси, които родителите на две и повече деца си задават почти ежедневно.
Защо се случва така, че братя или сестри, по-малко или повече близки по възраст, често се карат или откровено не се понасят?
Случва се заради високия риск от конкуренция. Особено изявено е при породените деца, ако са и еднополови, конкуренцията е максимална. Децата със сходна възраст, за разлика от тези, които имат повече години помежду си, имат какво да делят. Те са с еднакви потребности, играят с едни и същи играчки, искат от родителите си едно и също и обикновено имат един и същ дневен режим. Породените братя например играят с еднакви колички, а породените сестри с еднакви кукли. Конфликтът е неизбежен. По-малко вероятно е момчето да се опита да отмъкне куклата на сестра си, а тя да реши, че много харесва водния му пистолет.
При по-сериозна разлика голямото дете може да е израснало проблемите на малкото, а то от своя страна все още да не е дорасло да претендира за ресурсите на батко си или на кака си. Ако в семейството има 15-годишен и 5-годишен е твърде вероятно те изобщо да не взаимодействат помежду си. Голямото дете няма да взема играчките на малкото, а то едва ли ще има претенции към приятелите на батко си или към музиката, която той слуша. Там конкуренцията е по-скоро за внимание.
Разбира се, в различните семейства има и неочаквани варианти на съперничество (например за електронните устройства претендират всички, дори родителите), но като цяло враждуват децата, които имат какво да делят. А те винаги имат, дори да не са играчки, а времето, което родителите им отделят.
Валидно ли е това за близнаците
Ситуацията с близнаците е друга. Те винаги са били заедно и не са имали моменти, когато да се е налагало да делят нещо, което по-рано е принадлежало на другия. Те често се възприемат като част от едно цяло, понякога личните им граници са размити до патология. Известни са случаи, в които близнаците общуват на език, който сами са измислили. Могат до такава степен да се слеят, че да преживяват драматично дори кратка раздяла. Понякога се чувстват неспособни да изградят собствен живот, независимо от другия.
Често родителите задълбочават ситуацията, като ги обличат по еднакъв начин, водят ги винаги и навсякъде заедно, подаряват им еднакви играчки и те на практика стават неразделни. Макар и удобен, този вариант не е за предпочитане. Той пречи на осъзнаването на всяко от децата като отделна личност и това може да бъде много болезнено в по-зряла възраст.
Трябва ли да се опитваме да сприятеляваме братята и сестрите, ако отношенията им са хладни?
Да имаш лични граници е не само нормално, но и препоръчително. Колкото по-ясни са те, толкова по-малко са конфликтите – ако човек ги знае предварително, е по-лесно да не ги нарушава. Затова създаването на взаимноприемливи, ясни и точни граници е благоприятно за отношенията.
Разбира се, възможно е да не си приятел с брат си или със сестра си. Не можеш да принудиш хора, които нямат общи интереси и са съвсем различни, да имат по-близки отношения. Причината може да е в различните темпераменти, в различния режим или дори в неудачното разпределение на жилището.
Но дори приятелството да не възниква, трябва да се възпитава уважение между членовете на семейството, независимо от възрастта. А това изисква и внимателно спазване на личните граници.
За собственото пространство
Липсата на кътче за уединение предизвиква дискомфорт. А когато си в такова състояние, трудно изграждаш отношенията си с другите. Колкото по-големи са децата, толкова по-конфликтна става темата за собствено пространство. Има няколко възможности. Първо, може да се насърчава частната собственост на всяко от децата. Ако няма собствена стая, поне да има собствени играчки. Все пак децата са достатъчно разумни, за да забележат, когато не само те са лишени от собствена стая.
Освен това може да се устрои ъгълче на всеки в рамките на една стая, да се отдели от общото пространство и да бъдат предупредени останалите кое местенце на кого е. Трябва да е ясно и че не можеш да вземаш нещата на другия, ако не си поискал разрешение от него.
Друг вариант е да се организира специално време, в което общата стая ще е на разположение само на едно от децата. Но това не бива да бъде внезапно емоционално решение, а осъзната стратегия, с добре обмислен график. Отстъпките и компенсациите трябва да се договарят с всеки поотделно.
Мамо, може ли да го сменим за кученце?
Дали децата се карат, за да привлекат вниманието на родителите си?
Възможно е, затова в конфликтите между братя и сестри родителите не бива да вземат страна, да отсъждат кой е прав и кой не. Децата винаги ще имат усещането, че другият е по-обичан от тях.
Затова най-добрата роля на родителите в подобни ситуации е да бъдат медиатори: да преговарят с враждуващите страни; да изяснят желанията на всеки; да опитат да намерят решение, които е взаимноприемливо.
Това невинаги е възможно, но общото наказание за враждуващите винаги е по-добро решение от наказанието само на единия. Да, децата се карат, това е неизбежно и трябва да бъдат научени да разрешават конфликтите си. Това е полезно умение, което ще им помогне много и в живота им на възрастни.
Голямо, средно, най-малко или единствено
Крайната непоносимост
Ако едното от децата се чувства отхвърлено от родителите си, вероятно ще се разбунтува. Тъй като не може да отмъсти на възрастните, ще насочи гнева си към по-малките. В подобна ситуация дори е възможно да бъде нанесена реална физическа вреда. В този случай трябва да се „лекува“ семейството като цяло, а не само озлобеното дете.
Мама за единия, тате за другия
Ако родителите, не са в състояние да преодолеят пристрастията си, трябва да потърсят терапевтична помощ. Изходът от такава ситуация може да е в поделянето на зоните на отговорност – с тези въпроси се занимава мама, а с тези – тате. Мама отговаря за разходките, а тате за времето пред компютъра. Подобен подход прави картината ако не напълно мирна, поне пределно ясна, а това снижава тревожността у децата.
Децата спорят, заявяват се в семейното пространство, борят се за надмощие и си съперничат. Понякога конфликтите им отминават бързо като лятна буря. Но ние, родителите, трябва внимателно да наблюдаваме противоборствата им – дали са системни, дали са единствения начин за общуване помежду им или са безобидно спречкване. Не бива да мислим, че скарването е кратко събитие, което скоро ще бъде забравено. Затова трябва посредничим за разрешаването му. Бият ли се, играят ли си, весело ли им е заедно или не се понасят? Понякога възприемаме конфликтите им като проява на детския темперамент и емоции, но те всъщност са една много добра педагогическа възможност.
Източник: matrony
В Братята споделям личния си опит с конфликтите с момчетата.
Препоръчваме ви още:
Те се сърдят, ако не стане на тяхното. Крещят, когато се преуморят. Отказват да ви изслушат, когато се ядосат. Да не си помислихте, че описваме четиригодишно дете?
Уви, не.
Според брачните терапевти това е поведението на класическия незрял съпруг. Кои са другите признаци, че сте се омъжили за човек, който има проблем с емоционалната зрялост?
Типично поведение на незрял съпруг:
Напива се безобразно на служебното парти и се излага, а после се извинява с това, че е прекалил с алкохола.
На гости у родителите ви се прозява и проявява видимо отегчение.
Дразни се от приятелите ви и се държи неучтиво с тях.
Очаква постоянно вие да правите всичко за него, без да ви отвръща със същото.
Отделя за хобито си повече време, отколкото за децата си.
Когато нещо не върви, никога не търси грешка в себе си.
Приема за нормално родителите му да му помагат финансово.
Избухва лесно.
Търси одобрението на приятелите си, често ви се струва, че те са по-важни за него от вас.
Очаква всички да се съобразяват с него, без да им отвръща със същото.
Приема защитна позиция, ако влезете в спор с него и започва да ви напада.
Понякога ви се струва, че обича да ви провокира и дразни, все едно ви "изпитва" дали го обичате.
Честно казано, всички имаме моменти, когато се държим детински, но съпругът, който действително е незрял, дори не се опитва да се държи като възрастен в отношенията с жена си. Фактът, че съпругът ви се държи незряло означава, че той не е пораснал емоционално. Затова и също като малко дете не успява да овладее емоциите си. Когато се почувства застрашен или наранен, реагира с гняв. Способен е да избухне дори за дреболия. Проблемът му е същият като този на четиригодишните деца. Той не се е научил да признава чувствата си, нито да ги изразява с думи.
Защо любовта се превръща в претенции към другия
Ако вашата половинка се проявява незряло през повечето време или често има такива изблици, това далеч не означава, че с него не може да се живее. Най-вероятно вие го обичате въпреки тях, защото има други ценни качества. Добрата новина е, че има неща, които можете да направите, за да подобрите ситуацията. Сигурно има моменти, когато ви се иска да му кажете “вземи да пораснеш”, но с това надали ще постигнете желания ефект. Може би е по-добра идея да пробвате тези три начина, за да се справите с незрелия съпруг.
1. Спрете да го обгрижвате и глезите
Когато мъжът ви започне да се държи като малко дете, му отговаряйте като на възрастен. Ако например ви се оплаква с хленчещ глас колко е тежка работата му или как светът е несправедлив към него, покажете съчувствие: “О, това е ужасно.”, но не се втурвайте да решавате неговия проблем. Не е добра идея и да се опитате да го убедите, че проблемът му е незначителен, защото разговорът ще се превърне в спор как вие не разбирате какво преживява той.
Не забравяйте, че може би съпругът ви наистина е имал тежък ден и се нуждае от подкрепата ви и от това да го изслушате. Може би сте единственият човек, пред когото той може да се разкрие. Ако не се оплаква, но е намусен, вероятно причината е, че не знае как да сподели какво изпитва и затова се затваря в себе си. Съчувствайте, проявете разбиране, но го поощрете да потърси решение като зрял човек.
Ако незрялото му отношение води до това да е груб или агресивен, не сте длъжни да го търпите. Ако например започне да ви напада или да ви се подиграва по време на спор, просто кажете: “Не искам да говоря с теб, когато се държиш така” - и излезте от стаята.
Момичета, вие сами разваляте мъжете си
2. Оставете го на реалността
Това не е лесно. Но трябва да позволите той да понесе последиците за незрелите си избори. Да речем, че излезе да пие с приятели и не може да стане за футболния мач на детето на следващата сутрин. Позволете му да си понесе последиците. Вероятно ще ви се иска да го прикриете и извините пред детето, но е по-добре да го оставите да поеме отговорност за избора си и сам да се извини.
Ако съпругът ви има незряло отношение към семейните финанси, кажете му, че според вас би било по-мъдро да заделите средства за домакинските разходи преди той да започне да харчи необмислено.
3. Дръжте се на ниво
Не падайте до неговото. Ако той започне да ви крещи или да ви обвинява, може би ще ви се иска да му отговорите в неговия стил да се вземе в ръце и да не се държи като дете. Недейте. Останете на ниво. Кажете му по-скоро, че избирате да решавате споровете си като зрял човек, и когато той е готов да ви отговори по същия начин, ще го изслушате.
Съпругът ви трябва да знае, че вие не сте му майка.
Не допускайте да ви превърне в такава. Настоявайте домашните задължения и отговорността за децата да се разпределят. Не поемайте неговия дял, само защото предпочитате да свършите работата сама, отколкото той да ви се цупи или сърди. Прекрасно е, че вие му правите кафето сутрин или приготвяте вечерята, но не е добре той винаги да очаква това от вас. Нормално е да се вижда с приятелите си от време на време, но не е редно да пропусне вашия празник заради тях. Хубаво е да има хоби, но не може да похарчи половината бюджет за семейна почивка за него. В един момент постоянните компромиси ще ви дотежат ужасно, ако идват само от едната страна, колкото и да го обичате.
Професионалната помощ никога не е излишна. В момента, в който той самият осъзнае, че има проблем, вече ще е готов да направи първата крачка за решаването му. За подобно поведение обикновено виним родителските грешки.
За жалост, незрелият съпруг е и незрял баща. Може би ще ви е интересно да прочетете и тези 12 признака на токсичните родители. Статията на Люси Рикспуун за родителите нарциси също е много полезна.
Препоръчваме ви и този текст за патологичните лъжци.
Ако половинката ви има социопатични прояви или е склонна към агресия, вижте съветите на жена, живяла с насилник 18 години, която дели с него грижите за децата им.
„Постойте с младата майка, поне за малко, дайте й възможност най-накрая да отиде до тоалетната.“ – Полина Волошина, журналист и писател за това защо майките имат нужда от компания.
Лятото на бездетните времена, което очаквахме с нетърпение, се превръща в адска мъка, когато си в отпуск по майчинство. Децата ядат пясък, хапят ги комари, изгарят от слънцето, удрят си голите колене в камъните. И всичко това в режим нон стоп, често на вилата, където майката е сама с децата, защото останалите трябва да работят.
Първо чакаш момента, когато ще започне да ходи (чакаш го някъде от втората минута след раждането) и постоянно нервничиш, защото ти се струва, че децата на другите са проходили, а твоето все още е на четири крака (нормално ли е!).
После започва да върви и някъде след седмица вече не си спомняш времето, когато не можеше да го прави. След това мъникът става още по-смел и в този момент се задейства програмата му за самоунищожение. Не, сериозно, ако така го е замислила природата, защо й е било нужно? Защо детето ми през цялото време, когато не спи, се опитва да се убие?
Със сигурност си млада майка, ако...
Ето например вчера… Нека ви разкажа за това иначе ще гръмна! Вчера останахме сами на вилата – аз, дете на една година и куче. Току-що бяхме пристигнали и още не бях съвсем ориентирана в обстановката, но си мислех, че съм обезопасила навсякъде.
И за някакви пет минути какво се случи – стъпи по чорапи в съда с вода за кучето и изтича на улицата в пясъка, беше заловен и чорапите бяха събути. Докато му перях чорапите, докопа шишето си с вода и започна да полива пода в кухнята. Вече се канех да му го взема, но видях, че кучето ближе водата и двамата много се забавляват, а това ми даваше възможност да доизпера чорапите (не ги изхвърлих, защото бяха единствените, които взех със себе си, освен обувките, които детето ми категорично отказваше да обуе).
Обърнах се отново към мивката, но когато след секунди погледнах към малкия той вече беше хвърлил шишето и завираше мокрите си пръстчета в контакта (не знае ли, че не трябва да прави това?). Когато го дръпнах от контакта и подсуших пода, той се заигра с количките си, а аз използвах момента да простра чорапите му. Колко време ми е отнело това? Няколко секунди! Когато се върнах синът ми беше измъкнал зарядното на телефона, подарък от мъжа ми само преди два дни, беше го омотал около врата си и весело го пристягаше, смеейки се на кучето. Взех зарядното и го скрих на надеждно място.
- Хей, разрешено ли ми е поне да отида до тоалетната? Можеш ли да постоиш сам една минута, без да се убиеш?
Как да отидеш на почивка с детето и да останеш жив
- вашите истории
Ок, няма да рискуваме. Пуснах в ход универсалното оръжие – филмчетата. Включих лаптопа, пуснах жирафчето Софи и когато се убедих, че синът ми вече е потънал в историята, се скрих зад врата на тоалетната. По дяволите, хартията е свършила. Добре ще ползвам кърпички, все едно в близките 30 часа, никой няма да ми донесе хартия. Излизам от тоалетната и виждам, че детето го няма никъде. Само преди 10 секунди беше зяпнало филмчето. По следите от стъпки разбрах, че се е насочило към спалнята, където бях включила устройството за унищожаване на комари и всякаква друг гад. Светвам лампата точно в момента, в който синът ми, издърпал устройството, се кани да го завре в устата си. Неее! Спри!
- Спри най-сетне! Аз исках само да отида до тоалетна (през последните няколко часа).
Прибирам устройството, прибирам всичко, с което той може да се убие, внимателно оглеждам стаите и кухнята – всичко е покрито. Нищо опасно. Влизам за пореден опит в тоалетната, сядам на тоалетната чиния и чувам рязък удар, писък и плач. Ок, ще се изпикая после, догодина. Втурвам се навън и виждам, че малкият се е подхлъзнал на влажния под, паднал по гръб и си е ударил главата.
20 признака, че заслужавате черен колан по родителство
Разбирате ли? Това са пет минути от живота на жена с дете и куче. Възможно е, докато четете това, да ви се стори, че вие бихте се справили. Вероятно не бихте оставили зарядното в зоната на достъп и бихте изтрили пода до сухо. Но работата е там, че бях сигурна, че аз самата съм направила това, просто всичко се случи по-бързо, отколкото можете да прочетете. Понякога ви се струва, че с детето сте в паралелни реалности, там където за вас е изминала минута, за него са минали пет. Докато вие отстранявате причините за едната катастрофа, то вече е сътворило още няколко! Може едновременно да маже акото си по стените, да пълзи по стълбите на втория етаж, да събори шкафа или да излее чай върху лаптопа ви, докато междувременно гледа филмче или играе с количките си.
И знаете ли какво? Пиша това не за майките, които ще кажат: „И при мен е същото!“ или пък обратно: „На мен това никога не може да ми се случи!“ (да вървят на май…а си).
Пиша това за татковците, за приятелите и близките на майките, които са по цял ден с малките си деца. Моля ви, ако ме чувате, не оставяйте тези нещастни жени насаме с малките чудовища. Постойте при тях поне за малко, дайте им възможност най-сетне да отидат до тоалетна! И никога не казвайте: „О, той ти е толкова самостоятелен, сега ти е по-лесно, отколкото когато не можеше да върви.“ Не! Категорично не!
Препоръчваме ви още:
За мамнезията и други отклонения
Как да оцелеете след безсънна нощ с бебето
Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...
- Най-популярни
- Най-нови
