Майка облича детето си като култови жени от Древността до наши дни

36-годишната Дженел Уекслър от Чикаго откри невероятен начин да покаже жените-лидери през годините с помощта на дъщеря си Либърти Джейн. Майката на две деца шие сама невероятните костюми и после й прави снимки с телефона си. Резултатът е съвсем очаквано забавен, но и вдъхновяващ! Първо й хрумва да снима Либърти като Фрида Кало, защото имат някои общи черти. После решава, че и много други жени в историята са допринесли за човечеството и би искала да бъдат пример за дъщеря й. Така се ражда идеята за тази невероятна фотосесия.

Фрида Кало - мексиканска художничка

@photographyofliberty / SWNS.com

Клеопатра - египетска владетелка, живяла през I в. пр.н.е.

@photographyofliberty / SWNS.com

Жана д'Арк - национална героиня на Франция,
предвождала армия през Стогодишната война

@photographyofliberty / SWNS.com

Амелия Еърхарт - първата жена-пилот
прелетяла Атлантическия океан

@photographyofliberty / SWNS.com

Майка Тереза - католическа монахиня,
известна с милосърдната си дейност

@photographyofliberty / SWNS.com

Мария Кюри - единствената жена носителка на Нобелова награда
в две различни области на науката – физика и химия

@photographyofliberty / SWNS.com

Коко Шанел - френската дизайнерка,
която обу жените в панталони

 @photographyofliberty / SWNS.com

Жаклин Кенеди - първа дама на САЩ,
съпруга на Джон Кенеди

@photographyofliberty / SWNS.com

Елизабет Втора - кралица на Обединеното кралство

 @photographyofliberty / SWNS.com

Сали Райд - първата американка летяла в Космоса

@photographyofliberty / SWNS.com

Джулия Чайлд - именита американска кулинарка
и телевизионна водеща

@photographyofliberty / SWNS.com

 Бетси Рос - шивачка от Филаделфия, 
която ушива първото американско знаме

@photographyofliberty / SWNS.com

Доли Партън - американска кънтри певица,
композитор и актриса

@photographyofliberty / SWNS.com

Одри Хепбърн - актрисата, 

носител на Оскар, Еми, Грами и Тони

@photographyofliberty / SWNS.com

Елън Дидженеръс - телевизионна водеща и актриса,
носителка на награда Еми

@photographyofliberty / SWNS.com

Хилъри Клинтън - първа дама на САЩ,
съпруга на Бил Клинтън

@photographyofliberty / SWNS.com

Мадона - култова поп певица

@photographyofliberty / SWNS.com

Дженел се надява, когато дъщеря й Либърти и двегодишният й син Ривър пораснат, да ценят влиянието, което тези смели, талантливи, забавни и умни жени са оказали, за да променят този свят към по-добро. А ние мислим, че това е прекрасна идея и решихме да я споделим с вас. :) Ще се радваме, ако ви вдъхнови. А ако вече имате забавни фотосесии, непременно да ги споделите!

Разгледахте ли
10 снимки, които доказват
защо да си родител е велико

Как са отглеждали децата си в средновековна Европа

Попаднахме на една интересна статия за отглеждането на деца в средновековна Европа и нямаше как да не я преведем за вас. Някои обичаи ще ви изумят, други ще ви разсмеят, трети ще ви стреснат, а някъде в подсъзнанието ви ще изникне въпросът - дали след някой и друг век нашите съвременни практики и методики няма да звучат също толкова нелепо на децата на нашите деца.

Когато става дума за грижите за най-малките трябва да споменем, че през Средните векове имало два основни проблема. Първият бил високата смъртност, която можела да остави дори плодовити семейства без наследници. Вторият - „животинското“ поведение на децата, което унижавало Божият образ и легендите за това как е създаден човекът. Препоръките по грижите за децата и практиката се въртели около постоянно прокрадващия се страх от смърт на бебето и стремежа да се укроти и облагороди всичко животинско, което се прокрадвало в почти всяко движение на новороденото.

Макар Средновековието да ни се струва дистанцирано от постиженията на Античността, на практика имало силен интерес към гръцките и римски мислители и много от семействата сляпо следвали техните препоръки. По онова време особено популярни били схващанията на Платон за възпитанието и по-конкретно за детската игра. Според него тя трябва да бъде обвързана с бъдещата реализация на детето и да служи за упражняване. Когато ставало дума за колективни игри с регламент, Платон ставал още по-суров и горещо препоръчвал на родителите да не позволяват и най-малкото отклонение от правилата. Защото когато станат възрастни, такива деца ще поискат да променят закони, обичаи, тъй като са свикнали с мисълта, че това е позволено.

13 ненужни съвета към младата майка

С какво да натрием детето?

Макар Платон да не е давал препоръки за повиването на бебетата, мислителите от Средновековието били значително по-уверени в себе си и познанията си, затова щедро съветвали майките буквално от раждането. Авторът на трактата „Телесно устройство“ Алдобрандино ди Сиена, живял през 13-и век, съветвал веднага след раждането детето да бъде обтривано със сол и покривано с листа от рози. Обтриванията били много популярни, особено тези със зехтин, поне в районите къде той не бил дефицитен. Франческо да Барберино (14-и век) препоръчвал със зехтин да бъдат намазвани дори ноздрите на детето.

За да прави по-малко „животински“ движения и за да придобие осанката на възрастен човек, бебето било повивано много стегнато, за целта дори било изправяно. Вместо познатите ни от близкото минало пелени се използвали дълги платнени ленти, които били омотавани около новороденото, докато заприлича на мумия. На децата от знатни семейства поставяли и корсети, а шапчиците били използвани, за да придават „благородна“ издължена форма на черепа, затова от вътрешната страна понякога се поставяли дъсчици.

Стремежът да бъде обуздано всичко естествено в детето звучал зловещо дори през Средновековието, затова източниците на подобни препоръки всячески се опитвали да доказват медицинската полза от подобни процедури. На майките и бавачките било обяснявано, че повиването на бебето е много полезно, тъй като костите му са твърде меки и нежни, а органите все още не са стабилно закрепени затова, ако не бъде повито, от хаотичните движения ръцете и крачетата на бебето ще се се изкривят, а органите ще започнат да се движат из цялото тяло.

През 15-и век Бартоломеус Метлингер, друг мислител, твърдял, че през първите две седмици след раждането майчиното мляко е много вредно за детето. Неговата „вредност“ можело да бъде донякъде неутрализирана, ако майката хапне мед преди кърмене. Но е най-добре да бъде наета дойка, на която млякото вече е добро и полезно. Идеалната възраст за дойка била 25 години. Тогава жената била в разцвета на силите си. Колкото до меда, препоръчвали с него да се натрива небцето на новороденото. Друг интересен съвет бил да се следи ушите на новороденото да са винаги прилепнали към черепа.

Доверете се на природата

Хигиената е вредна за децата

Вероятно от простуда са умирали немалко деца, иначе е трудно да си обясним съветите за повиване, забраната да се проветряват помещенията, където са настанени бебетата; препоръката да бъдат скривани с плътна завеса от останалите.

Макар хаотичните движения на ръцете и краката при бебето все още да всявали ужас у родителите, все пак се прокрадвали и разумни съвети като тези на Барберино, който препоръчвал детето да бъде оставяно да рита колкото си иска, докато го мият или сменят пелените му.

Малко били мислителите, които приемали, че къпането на бебето е полезно. Смятало се, че смяната на пелените е напълно достатъчна като хигиенна процедура. В краен случай можело да се обтрие дупето на бебето с кърпа натопена във вино. Пелените се сменяли три пъти дневно (макар един от авторите да препоръчва и веднъж през нощта, това било твърде необичайно).

Ако бебето ревяло твърде много заради мокрите си пелени или прорязването на зъбките, бавачката му наливала малко вино в устата. Тази практика се запазила до началото на 20-и век. Като несериозна била възприемана препоръката на Бартоломеус Метлингер, който предупреждавал, че „виното в тази възраст е вредно, защото изсушава човешкия организъм, а на детето му е нужна влага, за да расте здраво.“

Още две „изпитани“ средства против болка при пробиване на зъбките били много популярни – мазането на венците със зехтин или с пастет от заешки мозък. В краен случай можело да се прибегне до гъша мас или кучешко мляко.

Горещата вода се използвала най-често, за да „напари“ костите и да им придаде „красива“ форма – като да се изглади лицето или леко да се опъне носът. Тя не била популярна като средство за къпане. Въпреки това бавачките пренебрегвали подобни съвети и прибягвали тайно до хигиенни процедури.

7 родителски грешки от "Игра на тронове"

За захранването, гърнето и възпитанието

Италианската лекарка Тротула ни е завещала препоръки по захранването на детето. Когато започнат да прорязват първите зъби например, трябвало да му се дават късчета птиче месо с размер на жълъд, за да може да упражнява дъвкането. Тези препоръки били насочени към децата от богати семейства. Тъй като ежедневното меню на бедните се състояло от ечемик и зеленчуци, захранването децата започвало с варени и сдъвкани от майката зеленчуци и парчета ечемичен хляб.

Не са открити съвети по приучаването на детето към гърнето. Родителите от знатни семейства дори не си представяли, че то може да бъде научено на подобни хигиенни процедури. До 5-7 години майките или бавачките кротко изтривали детето, ако се наака (затова момченцата ходели със специални роклички) или им правели клизма.

За да научи мястото си в семейната йерархия, малкото дете започвало да прислужва на възрастните от момента, в който стабилно проходи. От това задължение били освободени само кралските наследници. Всяко друго дете било длъжно при първо повикване да захвърли играта си и да отиде да помага за слагането на масата или подреждането на дома. Смятало се за нормално децата да се подлагат на плашещи изпитания, за да докажат любовта и почитта към родителите си. Строго било следено да играят само на игри, които подхождат на съсловието им. Не се допускали забавления с връстници, които не са от тяхната черга. Това не било толкова трудно изпълнимо, защото повечето семейства били многодетни, а и много от децата на заможни фамилии били давани за възпитаване и отглеждане в дома на върховния владетел. Разбира се, строго се следяло спазването на „половия“ принцип – момчетата да играят с момчета и момичетата – с момичета.

Източник: Goodhouse

Прочетохте ли

Кой как отглежда децата си по света

Сигурно много от вас познават симпатичния Любчо и всеотдайната му баба Саня Христова. Историята му е колкото разплакваща, толкова и вдъхваща надежда. Любчо губи майка си още преди да се роди при ужасна трагедия, която потресе цяла България през 2002 година. Бременната в осми месец Невена и съпругът й са убити на тротоара от пиян шофьор. Все още нероденият Любчо е спасен, но идва на този свят не само сирак, а и с тежки увреждания. Но знаете ли, всъщност Любчо е дете с късмет, защото все пак не е сам. Благословен е да има баба-борец, баба-герой, която пред нищо не се спира и никога не се предава. Животът им е непрекъсната битка с пораженията на детската церебрална парализа. Може би заради непримиримостта на двамата и на приятелите, които ги подкрепят, Любчо е усмихнато момче, което упорито преодолява недъзите на заболяването си.

Сега Любчо има нов шанс. Неотдавна той беше прегледан от специалист, който прилага нова терапия със стволови клетки. Любчо и Саня се срещнаха с д-р Джихан Абазович, който преглежда момчето и се запознава с документацията по лечението му до момента. Специалистът преценява, че може да бъде полезен и препоръчва триразов курс на лечение в болница в Нови Сад. Терапията се изразява във вливане на извлечени от тазобедрената кост стволови клетки в гръбначния стълб. Д-р Абазович е оптимистично настроен за ефекта от лечението при Любчо, тъй като момчето е на 16 години и мозъкът му все още се развива. Терапията може да подобри психо-емоционалното му състояние, да повлияе положително върху фината моторика, краткосрочната памет и др. Тъй като следя състоянието на Любчо, видях, че се набират средства за кампанията му и се обадих на Саня, че ще пишем за Любчо отново. И знаете ли какво ми каза тя? Нещо, което никога няма да забравя. "Мария, много ми е неудобно да пишете само за моя Любчо, защото там има още трима българи, които се нуждаят от средства за лечението. И никак няма да е честно, все пак хората не разполагат с толкова средства да помогнат на всички. Ако пишете за Любчо, какво ще правят другите? Две дечица има, освен него, и една жена, която е майка и е пострадала при злополука, кой сега ще й гледа децата?" Да, бабата на Любчо ми каза тези думи. В болката и в страшната си битка тази жена има сили да мисли и за чуждото нещастие. Затова ние решихме друго. Решихме да пишем за всички. Заедно с Любчо на терапията се подлагат още трима души – 7-годишната Елена от София, 4-годишният Никола от с. Камен и 34-годишната Златка от Куклен. А вас, който имате възможност да помогнете, ще помоля да не избирате само Любчо. Това е желанието на баба Саня, от която все повече се възхищавам. Нека се опитаме да редуваме хората, на които ще помогнем. Може например да отбелязвате в коментар на кого сте помогнали и следващия да избере друг. Всъщност, ваша воля. А ако нямате възможност, просто споделете, това е достатъчно.

Една забравена история

Сумата, необходима за пълния курс на лечение на всеки от четиримата, е 49 230 евро. Ето няколко думи за другите трима пациенти:

Златка

Златка Маринова е на 34 години от малкото градче Куклен, близо до Пловдив. Преди две години, докато чисти, пада от висока стълба. Вследствие на инцидента няколко кости в гръбначния ѝ стълб са раздробени. Претърпява тежка 3-часова операция. Когато се събужда от упойката, лекарите ѝ казват, че поне година няма да може да се движи и никога няма да е същата като преди. Златка е майка на две деца.
Дарителска кампания "Да сбъднем мечтата на Златка" - вижте тук  

Никола

Никола Христов е на четири годинки, от с. Камен. По време на раждането лекарите в Горна Оряховица губят тоновете на бебето, което налага секцио. Три дни по-късно майката на Никола е изписана с напълно здраво дете по документи. В деня, в който младото семейство се готви да прави погача за бебенцето то прави първия си гърч. От този ден светът се преобръща и започва непосилната битка на Никола с детската церебрална парализа и епилепсията.

Дарителска кампания "Заедно за бъдещето на Никола" - вижте  тук

Елена

Елена Минкова е на 9 години от София. Откакто се е родила, тя и родителите й живеят със стигмата семейство с “различно” дете. Елена има поставена диагноза детска церебрална парализа и епилепсия.

Дарителска кампания "Да дарим бъдеще на Елена" - вижте тук

 ***

Нека помогнем!

Дарителска кампания "Да помогнем на Любчо" - вижте тук

Тяхната борба

Прочетохте ли

Няма майка - няма пари

Автор: Лени Рафаилова

Ама едно душно е днес в тоя подпухнал град, та чак зениците ми пресъхват. Гледам да се скрия в офиса на хладничко, ама ей на, колегата, дето все нещо му духа, се е върнал от отпуска и климатичето ни хъка, ни мъка. Разголвам крака малко над коляното, пия две студени води, щото аз все пак съм жена на възраст и ония, възпетите не в едно женско списание горещи вълни, почнаха честичко да ме люлеят. Аз от дете съм страшно инатлива, та взех, че у най-големия пек излязох да се разходя из Мусагеница. То тука няма много за виждане, та си използвах умно билетчето и се метнах на метрото в посока център. Сетих се даже, че и малко работа имам да върша около Софийския. Ама то хубаво е в метрото през ранния следобед. Че и климатик работещ даже има, та поемам малко въздух. Помотах се безцелно по ул. "Шипка", поогледах се, поприпомних си все едни хубави неща, та и очите ми от тия спомени се понаводниха. Отвикнала съм сама да се мотая по улиците и викам хайде да си ходя към офиса. Ама пред мен гледам магазин. Универсален ли му се вика сега, не знам. Абе от тия, дето в тях може да си намериш памперси за бебето, храна за кучето, парфюм за свекървата и чорапи за цялото семейство. Чакай, викам си, па да поразгледам на хлад. Даже да взема едно евтинко парфюмче да си взема, че детето почна вече съвсем основателно да се дразни като гледа как ежедневно се понижава нивото в парфюмчето, дето тати й го бил купил. Решавам и се набутвам,. Ще си купя нещо за 15-20 лева, че човек съм още, верно че вечер много не ми личи, ама знам, че още се намира някой, дето да ме обича, щото мога да правя хубави кюфтета и палачинки след полунощ и то без да мърморя, щото аз докато ги върша тия работи, така да се каже си спя. В мен живеят приличен брой персонажи, което широката аудитория единодушно, и определено равнодушно, определя като състояние на шизофрения. Ама каквото и да приказват хората, ние всички си се спогаждаме перфектно. Крещим си, пищим си, я куфеем на Металика, я рецитираме стихове на Ботев и Ана Ахматова.

Тия всичките персонажи, дето съжителствам с тях, са откровено откачени, няма един нормален сред тях. Повечето са добрички, има само една, дето не разбирам, защо вечно дразни другите, заяжда се и си умира от кеф като ги гледа как се терзаят. Има една, дето е почти професионална готвачка. Тя все се кара с една друга, дето явно е завършила химическото и знае с какво се мори всяка мръсотия. Тия вечно са в пререкание. Кое било по-важното - супата от домашна кокошка или мистър Пропър. Сякаш на някого му пука!

Има една, по-така шумна персона, дето вечно е кисела, размята едни листа и драска по тях. Почти непрестанно ми нервничи, даже си позволява и да ми повишава тон, зъби се, па после вземе, че се нахили, та светне от усмивка цялата. После следва рев, после всичко пак от начало. Тая персона най-трудно я изтърпявам, ама май и най-добре я разбирам. Хич не е от приличните тя. И пие, и пуши, май по мъже много-много не ходи, не щото не им се радва, а защото много не обича да ходи. Все гледа някъде да се свре, да си припали цигарката и да си дращи по листовете. То, като се задращи е добре, ама като почне да ги къса тия листове, нервите ме хващат. Та вадя лед от хладилника и сипвам по питие. Чакам я да се укроти. Понякога това отнема доста време и аха да загубя търпение, тя ме стресне с някоя налудничава история, та прихнем да се хилим по никое време. Кога поглеждам, и цигарите свършили, и бутилката на дъното. После иди,че ходи на работа сутринта!

Ама тя е благородна все пак, съпричастна и си ходи с мен без много, много да се дърпа. Пием си кафето, смятаме и пишем, каквото там трябва да се смята и пише. Аз гледам по-така отговорно да ги правя тия работи, щото то нали за това писане и смятане заплата взимам някаква. Ама тая като се разсъни, и махмурлукът вземе та я поотпусне, си почва пак нейната. Задушно било, досадно, отегчително. Не можело така по цял ден на бюро, задника не съм си била вдигала. "Гледай, гледай какъв задник си отпрала от седене на стола!" - ми вика тая. - "А какво дупенце имаше язък, засрами се бе!" Правя се, че не чувам, ама се замислям, вярно бе, какъв задник съм отпрала! После пък ме хване за косата. Върти кичури и цъка с език: "Гледай, бе, гледай, бяло, па и стърчи навсякъде!" Махам с ръка да я изкъшкам като муха, щото много досадно ми става и се разсейвам от сметките за някакъв бюджет. Тя се кюфне на стола, изстене, дръпне ми химикалката и вземе да дращи нейните си работи по разни непотребни, разхвърляни листа. „Добре – казвам - какво искаш, за да ме оставиш намира?“ Персоната, вдига мътен още поглед, поглежда ме накриво и лекичко се подхилква. "Хубаво, бе, айде, къде ще ходим?" Какво ли питам! Наумила си е да се скитаме. "Дай, до университета поне да идем, че трябва да плащам една такса!"

Гася монитора, мятам чантата на рамо и си слагам очилата, щото знам ли, какъв поглед вадя след снощното ни бодърстване. Хващаме метрото и - о, чудо! Тя млъква и се зазяпва през прозореца. Какво зяпа, не знам, това е метро все пак, не влак през Искърското дефиле! Ама не се обаждам и почвам и аз да зяпам. Хладинка е. Явно, този дето кара (щото не знам шофьор ли е, ватман, машинист ли), се е смилил и е включил климатизацията да работи както си трябва за август. Слизаме. Минаваме през задното дворче на университета. Щъкат разни младежи, пият кафета, пафкат цигари, лафят си нещо. Тя ме побутва, смигва набързо няколко пъти, точно толкова, че да ми напомни, че и аз тук кафе съм пила, и аз цигари съм пафкала. После открито презрително се втренчва в мен, точно толкова укорително, че да ми припомни как зарязах това място и вместо сега да си хортувам с тия студенти като техен преподавател, аз седя на бюро, отегчено пресмятайки чужд бюджет за чуждо благоденствие. А и задникът ми е дебел. Айде да си вървим, че ще ревна.

Тя тръгва, доволна е, че очите ми сълзят. Вижда и под очилата, безмилостната гад! На "Шипка" 6 има лъскаво кафене, преди имаше галерия и едно опърпано заведение. В Докторската градинка младежи пият бира и се смеят. Отминавам ги с вид на кисела лелка. Щото съм с очила и те не могат да видят как очите ми искрят и как искам само за още един, едничък ден, проклетите стрелки на часовника да ме върнат на тия пейки, в онова време, в което имаше и слънце, и бира, и... всичко. Сега пак има слънце, ама бирата ми е горчива и от нея ме боли корем. Персоната ме хваща под ръка и ме поглежда снизходително, от тоя род погледи, дето ти казват, че си пълна глупачка, щото тая меланхолия никому не е нужна, а пък най вече на тебе. "Добре, бе, добре! Какво толкова! Айде, сякаш и ти не беше там и не се наливаше с бира!"

Тя изобщо не регистрира острата ми забележка, дръпва ме за косата и ме натиква в някакъв магазин в подлеза. Мирише на прах за пране, ароматизирани свещи и сладък жасмин. Аз се опитвам да й обясня, че в момента разполагам с твърде ограничени средства и хич не ща и да знам за новия парфюм на Кристина Агилера, нито пък за онзи на лейди Гарга. ГАГА, не гарга, поправя ме с нескрита насмешка тя. Хубаво де, не съм чак такъв профан. Знам я тая лейди и песните й знам, даже и ги харесвам. Иде ми да й се изплезя, но едно момиче стои до нас и изпитателно се е вторачило в мен. Онази ме дръпва пак за косата. Боже, как мразя това! Не и за косата, иде ми да й плесна два бързи шамара. Тя обаче хич не се трогва от нервното ми държание и ми сочи с налудничавия си поглед някакви бои за коса. Хваща една и ми я подава. Ехааа, лилава! Светлолилава, досущ прясно разцъфтял клематис. "Жестока е, нали?"- смигва ми персоната и тоя път аз съм съгласна с нея. Обаче. Винаги има обаче, та финално персоната излиза разгневена от магазина, а аз порядъчно смачкана с плик, в който се мъдрят Доместос, мокри кърпи и ароматизатор за тоалетна.

Ускорили сме крачка, къде щото тя е бясна, къде щото аз искам да избягам от аромата на Кристина Агилера. Не си говорим, а и нямам нищо за четене, та в метрото се облягаме на вратата и вторачваме поглед в нищото. И в тоя момент от нищото изскача една девойка. Говори по телефон, очевидно е млада, очевидно е хубава, очевидно е може би даже и влюбена в нещо. Очевидно е обаче, че е с лилава коса. Клематис. Усещам, че животът се вози точно в този вагон. И точно животът е тя. С лилавата си коса, красиви крака и рокля тип камбанка. Бяла с щампа с картини от Рим, в лилаво. От тоя живот ухае на жасмин, едър, разлян в цветовете и аромата си жасмин. "Следваща спирка..." Животът изскача през вратата и се втурва към светлото. "Внимание, вратите се затварят". Не ми пука. Нито за вратите, нито за следващата спирка. Персоната плаче и се смее едновременно. Аз също. Ей го, живота! Бяга с леки сандали към светлото, развява си лилавите коси и си ухае колкото си поиска, а по въздушните му стъпки звънти гласовита камбанка.

Работният ден приключва и вкъщи се събираме всички. Онази заядливата, онази почти професионалната готвачка, онази завършилата химическия, онази, досадната персона, дето ме дърпа за косата и ме кара да рева. Всички те и аз. Аз разказвам приказки.

Препоръчваме ви още:

Шапка в тролея

Не искам да забравя

Този кратък и много сладък живот...

Само преди дни Световната здравна организация (СЗО) предупреди за рекордно високи нива на заболели от морбили (дребна шарка) в Европа. 41 хиляди деца и възрастни са поразените през последните 6 месеца, 37 от тях са починали (за цялата 2017-а случаите са били 23 927, а през 2016-а – 5273). Според експертите на организацията епидемията е резултат от резкия спад на хората, които са имунизирани срещу болестта. Като особено тревожна тенденция специалистите отчитат популяризирането на недоказани твърдения, че комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола предизвиква аутизъм, поради което много родители отказват да бъде поставена на децата им. Проблемът е толкова сериозен, че от организацията призоваха европейските държави да вземат мерки.

Морбили - рискови групи, мерки и усложнения

Огнище на морбили има в съседна Румъния, където от началото на епидемията през 2016 г. досега са починали 55 души, а заболелите са близо 13 700. Над 2600 са засегнатите в Сърбия. Ръст на заболеваемостта има и в Гърция, Италия, Португалия, Украйна и Обединеното кралство.

Това стана причина в Брюксел да обмислят въвеждането на редовни проверки в училищата и на работните места, за откриване и глобяване на неимунизираните. Препоръчва се и създаването на хранилище с резерв от ваксината, за да се предотврати недостигът й в бъдеще. Според план на Европейската комисия до 2020 година, против морбили трябва да бъдат имунизирани 95 % от хората.

Природата ще реши проблема, но скъпо

Преди дни държавният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев призова да не се предприемат пътувания с малки деца в страните, които имат ръст на заболеваемостта. Особено сериозно е положението в Хърватия, в която туристическият сезон е пред провал.

За болестта

Морбилито (дребната шарка) е с висока степен на заразяване и се разпространява по въздушно-капков път. Инфекцията трае от 7 до 10 дни. Сред усложненията, които предизвиква, са енцефалит, менингит, пневмония, хепатит и др. Особено застрашени са децата до една година, тъй като имунизирането срещу морбили се прави след навършване на 12 месеца. Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола се прилага в две дози. Първата между 12-15-ия месец, а втората на 12-годишна възраст, според актуалния имунизационен календар у нас.

Още едно "безумно писание"

По думите на проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести в момента в страната няма епидемия от дребна шарка, но има условия за такава. Сериозен проблем е и варицелата. Специалистите у нас обмислят въвеждането на ваксината срещу варицела като задължителна. Лекарите настояват за по-строг контрол от страна на държавата, тъй като  много родители, по собствена преценка, отказват да имунизират децата си. Към момента имунизационното покритие срещу морбили у нас е над 90 %.

Препоръчваме ви още:

Защо нагазих в дълбокото с ваксините?

Скъпи родители, лъжат ви!

Ваксини и автоимунни заболявания

Многодетната майка Дана Хюит разказва в Mom.me с какво майчинството прилича на маратон, сравнявайки го с пробягването на дълга дистанция с непредсказуем резултат.

Преди старта ти си развълнувана и възбудена, но в някакъв момент се запитваш: „Какво изобщо си мислех?!“ - и се съмняваш, че ще оживееш.

Ставаш рано.

Понякога се изпускаш в гащите.

Боли те, но не спираш, после те заболява още повече.

Носиш спортни клинове и сутиени.

Уморяваш се.

Потиш се.

Насърчаваш другите, дори да те изпреварват.

Болят те краката.

Боли те гърбът.

Иска ти се да спреш и да пийнеш вода, но няма време.

Защо е уморена мама

Виждаш другите маратонци и знаеш какво изпитват.

Някои участъци от дистанцията ти се удават по-лесно от други.

Пътят е много дълъг.

Нямаш сили и не можеш повече.

Плачеш от болка.

Стараеш се с всички сили.

Понякога чуваш одобрителните възгласи на зрителите.

Налага ти се да преодоляваш дистанцията сама.

Ти знаеш какво ти струва.

Ти плачеш от щастие.

Ти се чувстваш невероятно горда.

И пак се изпускаш в гащите.

"Все пак - твърди Дана - майчинството може и да прилича на маратон, но маратонът не може да се сравни с майчинството“. Майките тичат непрекъснато, без надеждата, че на финала ще получат медал, дори да пристигнат първи.

Препоръчваме ви още:

Супермамите не плачат

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Имаш ли време за себе си

Нестандартна двойка направи необикновена фотосесия на бебето си

На снимката се вижда сладко бебе заобиколено от хиляди спринцовки, подредени във формата на сърце. Естествено е всеки да се запита какво означава това.

Патрисия и Кимбърли искали да имат дете. Но това се оказало много по-трудно, отколкото предполагали. 4 години, 7 опита, 3 аборта и 1616 инжекции били необходими, за инвитро забременяването на Патрисия и раждането на бебето. През тези четири години опити тя запазвала всяка спринцовка, а партньорката й Кимбърли помолила тяхна позната - професионален фотограф да направи тази невероятна снимка.

Двойката извървяла дълъг път към родителството.
След три поредни аборта, специалистът, който осъществявал инвитро опитите назначил генетични изследвания и станало ясно, че Патрисия страда от наследствено заболяване на кръвта, което предизвика образуването на тромби в плацентата. Решени да направят още един опит те използвали медикаменти за разреждане на кръвта, за да преодолеят проблема. За съжаление това не помогнало, но четвъртият опит им донесъл добра новина – двойката щяла да има дете.

„В осмата седмица чухме сърчицето на бебето“- спомня си Кимбърли, но когато отишли на преглед в 11-та седмица, малкото сърчице не биело.

„Чувствахме се изгубени. Едва не се предадохме. Знаехме, че ни е останал още един ембрион и това беше последната ни възможност.“

Кимбърли разказва, че направили малка почивка и открили трети лекар, който специализирал заболяването на Патрисия.

„Приличаше на луд учен“ – шегува се Кимбърли. – „Патрисия беше поставена на диета и пиеше повече таблетки, отколкото можех да броя, но му се доверихме.“

На 8 декември 2017 година двойката се отправила за последен трансфер на ембрион.

„След около седмица разбрахме, че ще имаме бебе.“ – казва Кимбърли. – „Всеки път не бяхме на себе си, очаквайки да се случи нещо лошо. Всяко посещение при лекаря беше много страшно. Патрисия си правеше инжекции с прогестерон до 12-та седмица, но продължаваха да разреждат кръвта й до края на бременността. На 3 август нашето чудо се случи!“

Цената на тяхното бебе е 1616 спринцовки. Чудесата се случват само на тези, които упорито ги преследват.

Снимки: mom.me

Източник: mom.me

Препоръчваме ви още:

550 грама живот

Коледно желание

Майка на 50

Мама Нинджа подкрепя призива на Мрежата за съвременна родилна грижа:

Настояваме за осъвременяване на родилните практики у нас.

Смъртта на две родилки за по-малко от месец може да бъде наречена нещастно стечение на обстоятелствата. По отношение на майчината смъртност България поддържа съизмерими със средните за Европа нива, като през 2017г. по данни на НСИ по причини свързани с бременността и раждането са починали 5 жени при раждането на 64 359 бебета.

Ние обаче вярваме, че през 21 в., в един от най-благосъстоятелните континенти на Земята, в държава членка на Европейския съюз, физическото оцеляване на майката и бебето не може да бъдe единственият показател за качеството на родилните грижи.

Двата трагични случая на починали при раждането на децата им млади и здрави жени дава болезнен повод да приканим в центъра на дебата за качеството на родилните грижи най-после да бъдат поставени тези, за които те са създадени – майките и бебетата.

Отчитайки лошите условия на труд, които българската здравна система създава за всички медицински специалисти; осъзнавайки огромната им отговорност и хуманния дълг, който повечето от тях неотлъчно следват в грижите си за бременните и раждащи жени; алармирайки, че практиката в българските родилни зали неприемливо често се разминава с утвърдените от международни гайдлайни добри практики, декларирайки своята готовност да дискутираме всеки научно или човешки обоснован аргумент, ние от Мрежа за съвременна родилна грижа настояваме:

Министерството на здравеопазването и парламентарната комисия по Здравеопазване да станат гарант за изработването на акушерски стандарт, съобразен с последните препоръки на международните професионални организации и съвременната акушерска наука.

Да се регламентират правомощията и финансирането от здравноосигурителната система на акушерките за осигуряване на самостоятелна продължаваща грижа, включваща проследяване на бременност, раждане и следродилни консултации за здравите жени с неусложнена бременност и вагиналните, неусложнени раждания.

Да се утвърдят мерки за плавно намаляване на процента раждания чрез цезарово сечение у нас.

Да се разпише специализиран протокол за поведение при водене на вагинално раждане, в който са ясно дефинирани препоръки, базирани на доказателства.

Като част от специалната конституционна закрила към жената-майка да се впише в нормативната база, регулираща оказването на родилна помощ, изрично задължение за спазване на основните права на раждащата жена:

– Всяка жена има право да получи безопасни и основани на научни доказателства родилни грижи;

– Всяка жена има право на родилна грижа, която зачита човешкото й достойнство;

– Всяка жена има право на дискретност и конфиденциалност;

– Всяка жена има право да бъде равноправен участник в решенията за своята бременност и раждане, базирани на научните доказателства, клиничния опит на обгрижващия специалист и нейните желания и комфорт;

– Всяка жена има право да получи родилна грижа в условията на равно третиране и недискриминация.

Да се осигури държавно финансиране за специализирана програма, водена от международни специалисти, за продължаващо обучение на акушерки и акушер-гинеколози, акцентираща върху създаването на практически умения за водене на вагинално раждане съобразно съвременните препоръки.

Да се оптимизира функционирането на така наречения „регистър на ражданията“, като в него се попълват своевременно и пълно данните за всички медицински манипулации и интервенции в рамките на всяко раждане. Годишният анализ на тези данни да се включи в публично достъпната здравна информация, която се обработва и публикува от НЦОЗА.

Ние вярваме, че стремежът на всички участници в родилния процес – родители, обгрижващи медицински специалисти, административни лица – е грижата да бъде максимално безопасна, хуманна и ефективна за всяка майка и всяко бебе.

Наша обща отговорност е да направим това възможно.

***

Мрежа за съвременна родителска грижа е сформирана през 2017 година и включва следните организации:

Сдружение “Естествено”

Учредено през 2008 година. Oбединява съмишленици, свързани от идеята за промяна на нагласите в обществото, в това число сред професионалните среди, към протичането на бременността, раждането и отглеждането на децата. Работи за разширяване на възможностите за избор и информираност на удовлетворени родители и здрави и щастливи деца. Постига целите си чрез информационни кампании, групи за подкрепа, курсове за родители, диалог с институции и сътрудничество с местни и световни организации.

Фондация “Макове за Мери”

Учредена през 2012 година, работи в подкрепа на родители, преживели перинатална загуба; за промяна на болничните практики, свързани с перинаталната загуба; но също така за превенция на интраутеринната и ранната неонатална смъртност чрез подобряване на майчиното здравеопазване и свързаните с него политики и професионални стандарти.

Асоциация на българските дули

Обединява дули – професионални придружители по време на раждането, които са завършили обучителен курс към една от сертифициращите организации в света. Целта на организацията е да популяризира новата за страната ни професия „дула“, както и да наложи стандарти за работа, които всеки желаещ да практикува трябва да покрива. Дулите предоставят емоционален и физически комфорт на раждащата жена, осигурявайки й индивидуална грижа преди, по време и веднага след раждането.

Акушерски кабинет „Зебра“

„Зебра“ е самостоятелна акушерска практика с поглед върху специфичните физически и психологически нужди на всяка жена. Целта на „Зебра“ е да постави жената в центъра на грижите за нейното здраве. Екипът на „Зебра“ цени високо индивидуалното преживяване на всяка жена с бременността, раждането и встъпването в родителството. Акушерският кабинет е отворен към уникалните нужди на всеки бъдещ родител и работи с всички конфигурации и произходи, в които съществува съвременното семейство.

Сдружение „Институт за акушерски изследвания“

Обединение, сформирано през 2015г. Основните цели на Института за акушерски изследвания са: налагане на медицински модел на грижи за жените преди, по време на и след бременност и раждане, базирани на научно доказани добри медицински практики; съдействие за въвеждане на световните и европейски практики и достижения в областта на акушерската наука и утвърждаване на акушерския модел на грижи за жените; провеждане на собствени изследвания в областта на акушерските грижи и майчиното здравеопазване, партниране на международни организации за изследвания в областта на акушерските грижи и майчиното здравеопазване (като COSТ http://www.cost.eu/about_cost) и др.

Фондация „Нашите недоносени деца“

Фондация “Нашите недоносени деца” е първата неправителствена организация, създадена в подкрепа на българските недоносени деца и техните семейства. С мисия да подкрепя недоносените бебета и техните семейства и основна цел намаляване на преждевременните раждания и увеличаване на здравите недоносени бебета, заедно с по-спокойни и информирани родители.

Елена Кръстева – психолог, активист, председател на сдружение „Естествено“

д-р Бояна Петкова – лекар, активист, председател на фондация „Макове за Мери“

Илона Нешкова – акушерка в акушерски кабинет „Зебра“ , активист

Йоана Станчева – акушерка в акушерски кабинет „Зебра“, активист

Ралица Димитрова – активист, член на Асоциация на българските дули

адв. Мария Шаркова – адвокат

адв. Даниела Фъртунова – адвокат, активист

адв. Адела Качаунова – адвокат, директор на правната програма на БХК, активист

Надежда Цекулова – специалист по комуникации в здравеопазването, журналист, активист

Мирослава Филипова – активист, член на Асоциация на българските дули

Надя Димитрова – активист, член на Асоциация на българските дули

Галя Нанева-Христозова – журналист, активист

Надя Дренска – активист, член на УС на Фондация „Нашите недоносени деца“

Йонка Петкова – акушерка, активист

д-р Деница Хинкова – активист, преподавател в СУ

Георги Методиев – активист, преподавател в СУ

Христина Шопова – активист, член на Асоциация на българските дули

Виктория Николова – активист, член на Асоциация на българските дули

Прочетохте ли

Родилките разказват...