Автор: Ина Зарева

Кварталният парк бълбука от звуци – детски смях, настойчиво и протяжно „Мамо“, окуражаващи възгласи на бащи, гладни бебета, нетърпеливи кучета, мелодии от детски играчки – същинска отвара от шумове на ексцентричен вълшебник. Пръснатите по пейките майки разпалено обсъждат всичко от ежедневието си – от съдържанието в хладилниците им, до съдържанието в памперсите на бебетата им.

По-големите деца геройски преодоляват препятствия с колелета, ролери и тротинетки и крещят победоносно от онзи ръб на страха и любопитството, на който само едно дете може да се задържи задълго.    

Бащите с нескрита гордост гледат хлапетата си, подсмихват се, слушайки детайлните разкази на жените си и бавно се оттеглят на по-интересни разговори за коли, фитнес и служебни казуси.

Сградите наоколо, олекнали от хора, жонглират с последните слънчеви лъчи и превръщат парка в голям, пъстър калейдоскоп. Настъпва онази особена въздъхнала част от деня, в която повечето и по-неприятната част от него е отминала, а вечерта – пухкава топка от надежди – се търкулва бавно в далечината. Хората в полуусмивка, забравят мазолите от изминалите часове и омиротворено се потапят в бълбукащата отвара. 

Внезапно мигът се разпуква и сладостта му бавно започва да изтича.

Тя пак е тук.

Красивото, стройно тяло в къс минижуп се носи почти във въздуха, хубавата коса е подредена в свежа прическа, а усмивката непрекъснато танцува по лицето ѝ. Избира свободна пейка и поставя бебешката количка до нея. Изважда внимателно детето, целува го нежно, а то се вкопчва ръката ѝ и започва да оглежда света.

След внезапното си спиране, бълбукането бързо се възстановява. Разговорите по околните пейки стават все по-шептящи и все по-разпалени. 

Обсъждат нея.

До вчера имали съмнения, но днес са напълно сигурни. Дори някой я виждал да кърми! В никакъв случай не може да е бабата. Но на колко ли е реално? 50? 55? Има доста бръчки около очите, но пък това младежко тяло... Не, не може да е под 50. Вижте ръцете ѝ, те никога не могат да излъжат.

Докато залаганията за възрастта ѝ се множат, тя е успяла да нахрани и преобуе бебето, и вече му разказва навярно нещо много увлекателно, защото то я гледа в захлас. После енергично става от пейката и понася себе си и количката, все така въздушно из алеите. Не гледа нищо друго, освен детето си и двамата се усмихват непрекъснато на нещо само тяхно си. 

Нищо тяхно, обаче не може да остане неразплетено от публиката в близост.

- Над 50 е категорично! Аз да имах такова тяло на 50, поне три пъти още щях да родя.

- Вижте я, че не се спира. И предишните дни беше така – обикаля ли, обикаля този парк. Откъде има толкова сили?! 

- Ако наистина тя е майката, това е недопустимо! Колко млади хора мечтаят за деца, а тя на тази възраст!

- Богатите всичко могат да си позволят – и инвитро, и вип раждане, и възстановяващи процедури. Ако имаш възможност – защо не?

- Ами не е естествено! Като стане това дете в пубертета, тя на колко ще е? Едно дете е отговорност, не украшение.

- Изглежда по-млада и жизнена от половината от нас! Какво пречи, ако се чувства добре една жена да има деца, на каквато и възраст да е?!

- Не е морално! Не е нормално! Никакво не е. Доскучало ѝ и хайде бебе.

- Кой знае и ние какво ще искаме на по-зрели години. Сега на по 20-30 едно мислим, но я вижте колко жени раждат по-късно втори, трети деца, и колко добре се справят и чувстват!

- Едно е да родиш трето дете на 40, друго е първо на 50.

- Защо го допускат лекарите?!

Майката вече се е отдалечила от бурните разисквания, но ги усеща върху кожата си, потръпва и се усмихва на 30-годишното си аз, което някога говореше по същия начин. Тогава, преди повече от 20 години, обикаляше един друг парк и със същата настървеност обрамчваше живота в рамки, които после ревниво подреждаше между смелите си мечти.

В края на разходката отново минава покрай побутващите се жени на пейките, кимва им с усмивка и все така въздушно поема към вкъщи.

Бълбукането започва с нова сила.

- Цял живот правят кариера и като се пенсионират се сещат да правят деца.

- Поне има мъж, видяхме го онзи ден, да не е съвсем сама с това дете.

- Не ги разбирам тези жени и това е.

От групичката на бащите, се е отделил един мъж - облегнат на старо, уморено дърво, бавно отпива от бирата си, докато слуша разгорещените обсъждания. Идва му да им извика да замълчат, но знае, че така само ще настърви женските спорове още повече. 

Бяха колеги с мъжа ѝ. 

Помнеше колко мъчително тежко взеха решение за бременност на тези години, особено след преживяното. 

Първо тя се разболя. Беше почти неспасяемо. Бори се нечовешки и оцеля. Не само оцеля, но срита болестта с дългите си крака и повече не се сети за нея.

После бяха щастливи. Много щастливи. Мъжът ѝ разказваше историите от безкрайните им пътувания в офиса и всички тайно завиждаха за отношенията и любовта им.

До деня, в който намериха 20-годишната си дъщеря мъртва.

После угаснаха. 

А цял век мъка разстояние след това, в неговите очи се появи малка искра:

- Жена ми е истински воин! – каза по-скоро на себе си, докато веднъж двамата вървяха към паркинга и той сподели за опитите им -  Истински воин!

Мъжът излиза от прикритието на дървото, изхвърля бутилката в кошчето и прави знак на дългокосото момиченце с розово колело да тръгват.

Нощта поглъща лакомо последните сенки и спуска преялия си търбух все по-ниско.

Тихо е.

**********

Препоръчваме ви и Мамешката мафия.

Прочетохте ли Майка на 64 - медицинско чудо или гавра с природата?