Автор: Мария Пеева

След призива на Анелия Икономова да се сложи край на насилственото и унизително отношение към родилките в България десетки майки споделиха историите си. Имаше и други коментари - на недоверие и съмнение. Разбираме защо хората, които не са преживели това, се съмняват. Прекалено е ужасно, за да е истина, нали?

Това, което ще прочетете, са само част от вашите собствени истории.

1. Въпреки че минаха години от раждането ми, не мога да забравя ужаса и болката, която изпитах... И съжалявам, че не споделих, защото бях благодарна на Бог, че останах жива и че се радвам на моята дъщеричка... Накратко за моята история: Близо 24 часа ме мъчиха и ме обиждаха, подиграваха ми се, че имам сланинест корем, дадоха ми нощница, която беше до колената ми, защото не беше моя размер... Часовете минаваха... Нямах никакви сили... Само си спомням, че сама отидох до родилната зала и припаднах... След като отворих очи, все още ми правиха изкуствено дишане... Не знам как са извадили дъщеричката ми... Благодаря на Бог, че днес съм жива! Много съм разстроена от поредния случай с починала родилка... Дано този път има наказани за безхаберието и некадърността си! Бог да пази всички майки и техните рожби!!!

2. Първото ми раждане ме обиждаха по същия начин. "Леле, каква си дебела!" Аз, опитвайки се да ми е смешно, щото отивам за първи път и не знам какво ме чака, най-малко ми е до техните коментари: "Не съм дебела, а пухкава" - с усмивка. Онази отговаря: "Абе дебела си си". Ужасен престой в болница, никой не те поглежда, бяха най-ужасните ми дни, усложнения после заради нестерилни материали. За статистиката - дете с увреждане (не оттам надявам се, хехе), държавна болница. Втория път (още по-дебела от първия път!) - частна болница. Нищо общо!! Прекрасно отношение, помощ по всяко едно време. Жалко е, защото не частното и държавното определя хората, но фактите са си факти и това беше моят опит.

3. И аз имам някои неприятни спомени от раждането! Но се чувствам късметлийка, че аз и детето ми сме останали живи! Раждането ми беше бързо, отидох в последния момент след като ми изтекоха водите... посрещна ме една акушерка, доктор нямаше. На вратата спряха мъжа ми и ми казаха, че оттук съм сама. Акушерката ми поиска документите, които предварително бях подготвила. Нареди ми да седна на една дървена пейка, но аз й казах, че не мога, имам контракции. Тя се изсмя и ми каза да се кача на едно легло (от тези в гинекологичните отделения, които бях виждала), с мъка се изкачих и легнах. Тя само бръкна с ръката и започна да говори: „Подава се главата, бързо в родилното!", с мъка слязох от високото легло и се настаних на друго такова. Дойде докторката, раждането беше започнало, след това и гинекологът, който посещавах. Роди се бебето, разбрах, че е добре и мислех, че е свършило, когато започнаха да ме натискат по корема, за да излезе плацентата, това беше по-болезнено от самото раждане. Имах вътрешни и външни разкъсвания. Акушерката ми намекна за почерпка, а после ме изкритикува, че не съм купила кърпа да си избършат те ръцете. Оправдах се, че не знаех, това беше истината и тя ми каза, че ако аз не знам, майка ми или свекърва ми знаели. Замълчах си засрамено, чак се почувствах виновна. После сложиха една папка с документи на корема ми нещо да подпиша, не помня вече бях много замаяна, но от тежестта пак ме заболя силно. Усещах че заспивам, но тя ме сръчка, каза че трябва да съм будна и така минаха два часа, преди да ме настанят в една стая с още две жени, също със скъсана нощница и пълно с хлебарки. Бях дежурна три дни без сън да не полазят хлебарките върху бебето. После си отидох вкъщи и нещата се наредиха.

4. И аз бях с мръсна нощница, но повече ме притесняваше, че в стаята ми нямаше топла вода да си изкъпя бебето. Както всички мами знаем, след млякото се пълни памперса още повече. Беше с температура и сополи малкият, ужас е, но сега да гледаме да ги изучим нашите дечица и най-вече на човечност и хуманност към майките, които с нетърпение очакват своите деца

5. Това с будуването, за да пазиш детето от хлебарки - и на мен ми се случи, Майчин дом (МД), 2011 г. Въпреки че стаята се водеше ВИП и нощувката струваше 70 лв. на вечер. Когато казах на акушерката, тя заяви, че това са капризи, та трябваше да занимавам началника на отделението с този санитарен проблем, за да ме преместят в стая без хлебарки.

6. Мога много да хваля лекарите направили първото ми секцио д-р Гърчев и д-р Георгиев от Майчин дом. Нямам думи да благодаря и на следящата втората ми бременност д-р Стратиева и екипа направил второто секцио, но отношението на останалия персонал при първото ми раждане и държанието на неонатолозите от МД беше такова, че три години изпитвах ужас да забременея отново. Благодарение пък на неадекватното проследяване на първата ми бременност, отглеждам дете с увреждания. Та, хубаво хвалим тези добрите. Въпросът е кога онези, другите, ще започнат да носят отговорност за действията си...

7. Аз съм раждала два пъти чрез секцио. Втория път спешно секцио, след опит да родя естествено. Преседяла съм из няколко АГ болници, по различни причини. Винаги са се отнасяли добре с мен, не само възпитано, но и страшно мило и подкрепящо. Не съм плащала нищо. Само един престой в частна болница. Не съм фен на порочната практика да се избира лекар и не съм го правила никога за нищо (и с децата ми). При второто ми спешно секцио колабирах от обезводняване (пиех си вода, друга беше причината) и тогава за пръв път се срещнах с онази досада на медицинския персонал и грубиянско отношение. Естествено, не останах длъжна, макар и не в особено добро състояние. Но ме възмути как може да се тросваш така и да повишаваш тон на човек, който едва мърда и гледа. Направо не ми се мисли колко смачква физическото и психическо насилие и поругаване, което са понесли другите жени. Това, че аз имам положителен опит и един да кажем неприятен, не мога да го нарека чак лош, не ме кара да съм доволна от системата, практиките и поведението на медицинските специалисти. Личният ми опит въобще не ме успокоява и не ми помага да спя спокойно.

8. Родих първото си дете през 2013 г. в Горна Оряховица при Сотиров (умишлено не пиша д-р), нормално раждане, неописуем кошмар. Слава Богу, имам здраво момченце .През 2016 г. родих второто си детенце във Велико Търново при доц. Светлозар Стойков! Бях твърдо решена, че предпочитам операция пред това да изживея този ужас отново. Благодарение на доктора и неговия екип, в това число и д-р Топузанска (най-успокоителният глас, който съм чувала) раждането беше нормално, не секцио и се превърна в моята красива приказка.

9. И двете ми раждания бяха нормални, с присъствие на таткото и избор на акушерка. Това ги направи нормални и мил спомен за този свещен миг, но няма да забравя лекарката, която беше на смяна първия път. Когато разбра, че съм само с акушерка, се държа грубо и аз виках повече, докато ме шие, а не докато напъвах и раждах. Истината е, че докато избера екип минах през няколко „търговци“. Бяхме младо семейство с ограничени средства, твърде горди да искаме помощ от родителите и търсехме нормалност на нормална цена. Това беше преди 13 години, но след това се наслушах на всякакви истории, и за съжаление, не особено приятни в повечето случаи... Това трябва да спре!

10. Родих с избор на екип, при лекар, който ме наблюдаваше до последния месец от бременността. Лежах почти две седмици преди да родя в същата болница - всички от екипа на отделението ме познаваха, когато дойде време да раждам. Имах високо кръвно и ми се наложи спешно секцио. Нямам забележки към водещия лекар на екипа - държа се човешки, с разбиране и грижа - но за съжаление, това беше период, в който беше в отпуск и дойде специално за моята операция. При изваждането на бебето неонатоложката буквално кресна, че то не е добре и има заешка уста. Докато операцията продължаваше, бях подложена на разпит къде ми е правен всеки преглед и какви са тези некадърници, които са ми правили ултразвук през бременността. Бяха докарали майка ми почти до инфаркт, защото някой лекар излязъл и съобщил, че аз съм добре, но за детето ще излезе някой по-късно да им каже. Детето ми, Слава Богу, беше добре. Беше му се отлепила малко парче кожичка от устната, нищо повече! Но това, което ми се случи след това, е още по-ужасно, недопустимо, нечовешко и още ми коства много, за да продължа да живея нормално. След операцията бях сложена в "реанимация", което просто е стая близо до стаята на акушерките. Катетърът ми беше неправилно сложен и не се пълнеше. Мен ме болеше - акушерките не ми вярваха. Унижението да плача като бебе, за да дойде някой да ми се развика и все пак да ми намести катетъра, без да получа извинение, когато видяха, че са сгрешили, беше огромно. Държаха ме гладна 2 дни - вечерта преди операцията ми позволиха да изям едно кисело мляко следващото ми ядене беше няколко солети през деня след като е минала операцията. Бях раздвижена 24 часа след операцията без обезболяване и когато се оплаках, че ми е много трудно, началникът на отделението ми се развика, каза да ме оставят да лежа в реанимация като съм такава лигла, и че няма да ми дадат да видя бебето си, което не бях виждала от 24 часа. С много болка и усилия минах през коридора до новата ми "ВИП" стая, която дори нямаше работещ звънец. Слава Богу, че в нея имаше и друга родилка, която ме спаси. Казах на акушерката, че ми е лошо, молих я да ми премери кръвното, премери го, но ми заяви, че няма само с мен да се занимава! От силното натоварване, глада и високото кръвно получих гърч. В стаята нямаше звънец и жената от съседното легло е тичала по коридора и е крещяла. С отварянето на очите си бях уплашена до смърт, не знаех къде съм, не помнех, че съм родила, плачех от уплаха, защото не знаех какво се е случило и какво правя там, а началникът на отделението просто махна с ръка и каза: "Тя е с епилепсия". Дадоха ми лекарства за епилепсия, сложиха ми диагнозата с лека ръка и хормонално ми спряха кърмата. Видях бебето си 4 пъти за целия престой, но бях толкова дрогирана, че не ми пукаше. Прибрах се вкъщи след изписването с мисълта, че съм неспособна да гледам детето си, и че при всяко натоварване ще получавам припадъци. Не смеех да съм сама с детето. Не знам дали ще събера смелост да родя отново!

11. Когато раждах 2007 г големият си син, поседях половин ден в предродилна зала без контракции все още. В стаята влезе дежурната акушерка и след нея едно младо момиче, бременно. От разговора им разбрах, че момичето им е колежка акушерка в отпуск по майчинство, с проблемна бременност. По-важното е нещо, което ми се заби в мозъка и няма да го забравя, беше разговорът им...

Бременната: „Абе, сега разбирам колко им е гадно и кофти на жените, дето идват да раждат при нас и ние така се държим с тях... "

Дежурната: „Абе, я моля ти се, глупости не ми се слушат!" (с видно махленско пренебрежение към думите на младата колежка и без грам срам, че в стаята ги слушат 3 броя родилки). Болницата е Шейново, там втори път, по собствена воля и ясно съзнание, никога няма да стъпя. Раждането няма да го описвам, тъй като в голяма част съвпада с повечето разкази, стрес, унижения, човешко падение...

12. Може би нещата са се променили, но когато аз родих там през 2002 г. се оказа, че са забравили парче плацента в мен. В деня, в който родих, в трите зали - предродилна, родилна и следродилна - имаше само един доктор. Този факт много ме учуди, защото е университетска болница. Докато ме шиеше, след епизиотомия, го извикаха, че започва раждане. Остави ме с отворена рана, накара ме да придържам щипците с иглата и конеца и се върна след 20-30 минути. Впоследствие получих инфекция, която едва не доведе до сепсис, но това е друга тема. Та моите впечатления оттам не са добри. Дано нещата наистина да са се променили или при мен да е било лошо стечение на обстоятелствата.

13. Тъпкаха ме, обиждаха ме, подиграха се с мен. Но какво да направя? Моята дума срещу тяхната. В родилното, и след това, аз съм сама, нямам близки с мен, нямам свидетели, които да потвърдят. А какво ще стане, ако все пак предявя иск? Пусна жалба? Нали знаете, че лекарите се подкрепят помежду си. Особено в по-малките градове (т.е. всичко, което не е София). Тръгне ли мълвата, че "тая иска да съди" по веригата, и ти си дотам. И детето ти е дотам. Следва чакане с часове в спешното с "вие не сте спешни", а детето е с 41 градуса температура например: „Не можем да ви поставим диагноза, ще ни съдите. На ви ей тази рецепта за лекарства със стойност 1500 лв.“ За вербалния тормоз няма да споменавам изобщо. И подобни. Наистина, страх ме е. Страх ме е от това какво ще последва, ако реша да си търся правата. Страх ме е за детето, че ще го обрека на неадекватно лечение, защото ще предизвикам вендета. Затова си стоя кротко и "рева" във фейсбук. И правя едно евала на тези, които намират сили да се борят.

14. Аз също раждах в болницата в Сливен (преди 3.5год), слава Богу, се бях уговорила с една акушерка (проследяваха ме в София и нямах лекар в Сливен), която беше през цялото време при мен. Благодарение на нея си имам здраво детенце и всичко мина добре. Но съм свидетел на други раждания, които ставаха по това време. Една ромка раждаше четвъртото си дете до мен, отношението на другите лекари и сестри към нея беше ужасно, караха ни се задето викаме от болка, държаха се изключително арогантно. Тя се изпусна по голяма нужда по време на раждане, обидиха я брутално (клизми в Сливен не се правят). Но най-лошият спомен, който имам, е от третата вечер, когато в моята стая посред нощ докараха съвсем млада ромка, в ужасно състояние, вързана към някаква система, която беше цялата изцапана с кръв. Накараха й се задето не си носи лигнини и такива неща. Тя се оправда като каза, че е не знаела какво трябва да се носи, тя й се скараха още повече. Горкото момиче после ми разказа как ужасно е минало раждането, тя им е казала, че умира, а те й се разкрещели – „Умри ма!“ А момичето изглеждаше много умно и добро. Отношението към българките е по-добро. Но няма значение кой какъв е, никоя родилка не заслужава такова отношение.

15. След кошмарното ми раждане, имах следродилни усложнения, шевовете, които ми бяха направени, се късаха бавно един по един, прорязвайки тъканите между краката ми. Болката е все едно имаш контракции, които не спират никога. Плачех, молех се, но ми казваха, нормално е, така е.. Никой не ме видя, никой не ми обърна внимание. Прибрах се така, с болката и мисълта, че "това е нормално, не драматизирай, бебе си родила". Минаха 2 дни и когато вече щях да припадна от болка, отидохме на лекар, който установи, че имам 7 см, отворена, раздробена рана, която нямаше как да се зашие наново, защото просто конецът, нямаше за какво да се хване. "Живях" така 40 дни! Умирах от болки, не можех да легна ,да седна, да ходя, не можех да кърмя, да се грижа адекватно за детето си, дори елементарните хигиенни нужди бяха като кошмар за мен, защото отново бяха придружени от ужасна болка. Никога няма да забравя тази болка и точно тя ще ме задушава всеки път, щом ми се прииска да имам второ дете. От мързел, от лежерност и от некадърност, можеше с мен да се случи най-лошото, само защото никой не си направи труда да ме види и да разбере, защо ме боли толкова и дали все пак няма нещо нередно.

16. Най-големият ад в живота ми е първото ми "естествено" раждане. Случи се така, че точно първата смяна си тръгваше. Не ми обърна особено внимание. Нощната смяна очевАдно не се интересуваше особено какво се случва около тях. Бях в предродилна зала на едно от леглата, на останалите легла, около и срещу мен, бяха акушерките, качили краката си на моето легло. Доктор нямаше! Тонове на бебето не се мериха. След почти 30 часа ужасни болки, смяна на няколко екипа, многократно губене на съзнание от моя страна, изядени безумен брой шамари, за ме "свестят", аз, умолявайки ги да ми направят секцио, настъпи раждане! Резултат - изкараха дъщеря ми черна, нагълтала се беше с околоплодни води и се беше омотала в пъпната връв. Мене ме срязаха и от двете страни, скъсани кръвоносни съдове, 18 външни и над 40 вътрешни шева! Детето ми не живя, а вегетира 8 месеца, 4 от които аз буквално не можех да ходя. Никой не дойде след раждането да погледне дали съм жива, не можех да отида до тоалетната, а да се изкъпя самостоятелно беше абсурд! В неонатологията ми казаха – „Детето ви е било абсолютно здраво, следващия път сменете екипа за раждане! Но няма да го кажем в съда!!!“ Подавахме жалби, говорихме с други в нашето положение, адвокати - отговорът беше: „По-добре го забрави, млади сте, ще си имате друго дете, осъден лекар няма!!!“ Случаят се развива в една от държавните Софийски АГ болници!

17. Два пъти съм раждала в държавни болници, без да си плащам за екип, и двата пъти ми го изкараха през… да кажем носа, въпреки че всички се досетиха откъде. Не е нормално, да те третират като поредната "дебела тромава крава", да пускат стажанти, които да се учат, къде се поставя абокат и откъде се точи кръв, да имаш информация за новороденото ти бебче само в точен час, веднъж на ден, и да ти го дадат, а след 3 часа да ти кажат: "Няма да ти го дадем, не е добре !" И върви и бъди спокойна... Аз си знам колко сълзи пролях за тези 24 часа, докато дойде една акушерка, да ми обясни, че всъщност най-вероятно е повърнал точно преди визитация и старшата иска да му следят сърдечния ритъм... Живи и здрави, и да се молим, всичко да е наред. Ако, не дай Боже, полежиш за задържане, то периодично минават разни сестри и санитарки през стаята ти, за да ти кажат колко си ненормална да забременяваш, например защото (извинявам се и аз предварително) "децата са неблагодарни", защото "ще се побъркваш да миеш н@срани г@-ве" или "ще се сдобиеш с фабрика за л@-на", щото "приличаш на нищо сега, а после ще си още по-зле" и прочие, и прочие неща, към които не желая да се връщам, но помня. Тъжно!

18. Четейки тези дни се върнах и към моят кошмар, като родилка. Грубо, подигравателно отношение, което идваше от санитарите. Че докторите ми “скачаха” върху корема и ми потрошиха ребрата, и че ме изпратиха в къщи с кръвоизливи в очите, затруднено дишане и болки в гръдния кош, описва проблем в системата. Ако майката и бебето оцелеят, се изписват и няма проследяване на майката, дали няма последствия от така изостаналата им практика. Ако се влоши, тя ще потърси медицинска помощ. Ако ли не, се оставя на естествено възстановяване на организма, което трае доста дълго, период в който родилката е един болен човек и не може да се грижи пълноценно за новороденото. Това е едната страна. Другата, за която не се спомена в нито един коментар, а аз намирам за ключова, в цялата тази груба, арогантна и нечовешка атмосфера, е липсата на образование на санитарите. Те са хората, които те посрещат, наблюдават, бръснат, правят ти клизмата, грижат се за хигиената. И точно там е най-грубото отношение, от което ти остава този вкус на повръщано, и което не се забравя. От всичкия кошмар след 16-часово раждане, най-зле се почувствах от коментар на санитарката, която дойде да ме вземе с количка от родилна зала. Бях шита без упойка и без аналгезия и когато седнаха на количката си кръстосах краката и седнах на една страна, за да облекча опъването на раната, търсейки естествени начини да облекча болката си. Е, не остана незабелязана тази поза, и без подигравателен коментар: “Хахахаха, и на сичкото отгоре краката си кръстосала. Ма кой ща харесва тука, ма”. Та смятам, че тези хора, без никакво медицинско образование, някои със средно, други с основно, се назначават да работят с хора, в ситуации от живота си, в които имат нужда от емоционална подкрепа. А тези работници нямат никаква подготовка за това. И тези хора не са метачи и чистачи. Свалят цялото ниво на един екип. В Испания, където живея сега, хората, които изпълняват тази длъжност, минават обучение, селекционират се чрез изпити и имат непрекъснато формиране чрез курсове, както сестрите, и лекарите. Мисля, че това е един от крайъгълните камъни.

19. Ще кажа само, че при второто ми раждане ме шиха без упойка, при все че си поисках такава. "Няма нужда! Ти нищо не усещаш, там тъканта е травмирана вече." Усещах всичко: вкарването на иглата, издърпването на конеца, завързването на възела и рязането на конеца. Всичко! Това десетина пъти. И на всичкото отгоре докторът, който го направи, накрая ми поиска изрично да му се обадя за свалянето на конците. Тоест - за пари. Нямах телефон, отиде, намери ми багажа, донесе ми телефона и ми продиктува номера си. Ръцете ми трепереха от умора и загуба на кръв, едвам го записах, а той ми се скара, че го бавя. За това, че после не ми донесоха бебето, заедно с другите, и никой не ми каза къде и какво става с нея повече от 6 часа, та се наложи да звъня на мъжа си, той - на майка си, тя - на приятелка, приятелката - на дъщеря си, която (алулуя!) работеше във финансовия отдел на тая болница, та да разберем какво става... не искам и да си спомням. Не искам, но не мога да забравя! А санитарката, която се мотаеше покрай мен, когато станах да отида до тоалетната след клизмата, не ме пусна, да съм чакала още. Е, как да стане? Тръгнах, а тя крещи след мен по коридора: "В кръв и лайна ще ги раждате тея деца!" И това жена! Все едно тя е раждала сред розови листа и мирна.

20. А на мен акушерката ми искаше аулин, че я боли главата. Аз всичко си носех, макар че ми направиха забележка за многото багаж. Общо взето зле е да си млада и неопитна жена, която ще ражда. Понеже родих на 41 години не позволих никой да си прави експерименти с мен. Смених няколко гинеколози, докато намеря тази, която да следи както трябва моето състояние и да изроди детето ми, което се роди и най-голямо в отделението. Не си ли подготвен сам психически, и изобщо за всичко предварително, не чакай от лекари и акушери да го свършат. А за кърменето и педиатрите да не пиша изобщо, който иска да ражда - да чете, много да чете за всичко, което му предстои особено, ако няма пари за частни болници. Единствените пари, които съм платила, бяха за един разговор с анестезиолог, алергограма, инжекции против съсирване на кръвта и лепенки за операцията (раждала съм със секцио). Не пренебрегвайте 4D ехографията, бъдещи майки.

21. По време на моята бременност се наложи да лежа в държавната болница. Чувах... всичко - стонове, викове, обиди, шамари, писъци... Като ме изписваха бях попитана при кого ще раждам, когато чуха, че изобщо нямам намерение да раждам в държавна болница, камо ли при тях (това няма да го забравя никога) ми казаха: "Е, щом имаш пари за даване - давай, ама не си мисли, че ще е по-различно от тук". И знаете ли какво? Нямаше нищо общо. Не чух обида, не чух повишаване на тон, видях добро отношение, бях в цивилизована сграда с добра хигиена. И най-важното - чувствах се прекрасно!

22. Дъщеря ми се роди 2008г в Майчин дом в София. Към 2 ч през нощта ми изтекоха водите, 3-4 см разкритие... Поисках епидурална упойка, казаха ми, че "няма нужда от нея"... Свалиха ме в предродилна зала, имаше само акушерка. През цялото време слушах: "Стига си викала, като си отваря краката не викаше!", "Другия път си раждай в Перник!", "Не се напъва така, ще задушиш детето"... След 1-2 часа и 8 см поисках пак епидурална... "струва 100 лв да знаеш", сложиха ми я след като вече нямах нужда от нея, и ми казаха: "Имаш 30 минути да родиш". Не помня как точно се роди детето, казах си "слава Богу, свърши се", да ама не! На другия ден толкова ми беше лошо, че не можех да стоя права, но ми казаха, че това било от упойката и щяло да отмине. Изписаха ме без да ме прегледа лекар (и на раждането нямаше лекар, а само акушерка, макар че в епикризата пише друго). Цял месец ми беше лошо, повръщах постоянно и имах температура. Накрая получих два кръвоизлива един след друг за 3 дни, заради задържани плацентарни части! Такъв ужас не бях изпитвала! Благодарна съм на д-р Ивайло Лазов в болницата в Перник, който ме прие по спешност! Благодаря на Господ, че останах жива... При д-р Лазов родих сина си преди 2 г. Раждането мина точно за 2 часа, отношението на цялото отделение беше прекрасно и не съм платила нищо, просто има хора, за които работата е призвание! Вечно ще съм им благодарна, че направиха престоя ми приятен, за разлика от ужаса преди 10 г...

23. Имам две раждания и двата пъти по мед. причини ми се наложи секцио. Първият път мина гладко, но около 8 часа без да видя или получа информация за детето си. Въпреки това неонатоложката се оказа много добър лекар, когото ще уважавам цял живот. Но през ада минах при второто ми секцио. Операцията свърши към 10 вечерта, първоначално без проблеми. Около 12 се събудих от зверски болки в корема, които в последствие се разшириха от таза надолу. Звънец - в интензивно при съседното легло, което беше далеч. 2 часа виках и от болка и с надеждата някой да ме чуе и да дойде. Около 2 и половина на вратата се появи изплашена бременна жена, която се развика по коридора. Заварила сестрата да спи в сестринската стая. Едва тогава дойде сестрата, а по-късно и докторката, която ме оперира. Изядох сумати инжекции и три пъти по две системи. Оказа се, че съм задържала кръв, а коремът станал огромен и твърд като камък. Не съм говорила за това с никой, но и след 4 години и половина имам проблеми с корема и половите органи, а кошмари и досега си сънувам.

24. Изпитала съм и двете неща - и лошото отношение, и помощ, и любезност. И при двете раждания. И ми е било много странно защо се държат грубо и арогантно при условие, че това им е работа. Като раждах баткото, бях с кръвно под нулата, а някаква луда жена крещеше по мен да съм се разхождала по коридора. Понеже съм идиот и мразя да се излагам си клечах в коридора сама и представете си да припадна… Докторът беше прекрасен, даже пускаше шеги. Но това не помогна да го изправим на нокти. Просто в един момент вече нямах контракции, не знаех какво се случва и за малко да ни изпуснат. С дребния нещата бяха даже по-идиотски. Посред нощ будя дежурната акушерка, защото кървя, а до термина има още 20 дена. Лежа в тъпата болница, щото кръвното ми беше 180/ 220, не защото имам желание да разполагам с медицински персонал до главата ми, а тя ме пита как е възможно. Ми трудно, ама е факт. И пак вдигнах на ура цялата болница - не обичам да се разправям, тихо и спокойно чакам решение на проблема - отлепена плацента и спешно секцио за 15 минути. А пак да кажа, друг лекар, но пак железен.

25. Имам две раждания, първото нормално, второто секцио. Повече никога няма да раждам , никога ... Първото си дете родих 2006 г . недоносено, през цялото време слушах как аз съм виновна, че детето ми ще е изрод, беше преместено в друга болница заради вътреболнична инфекция и трябваше телевизията да се намеси, за да ми се извинят. Сега е прекрасна 12-годишна госпожица. Заради този ужас, който преживях, ми отне 10 години да се реша да имам второ дете, този път с избор на екип, самото раждане беше добре, но отношението преди и след това беше ужасно. Второто ми дете отново се роди недоносено и отношението, което получих докато лежах за задържане и докато изпишат бебето, беше ужасно, това не са хора!

26. Чета и се връщам 18 години назад - все едно аз съм го писала. Раждането започна към 8 часа, протече с всичките обиди, скачане по корема ми, шамари, защото губех съзнание, после поливане с вода. Яко се бихме с доктора - той скачаше върху корема ми, аз го блъсках от магарето. В крайна сметка се разбра, че детето е с два пъти увита пъпна връв. Дали да правят секцио? Ама то анестезиоложката точно тази седмица си взела отпуска /за целия месец имаше планирани две раждания, едно от които беше моето и то се случи според термина/. В 13.00 докторът започна да ми крещи, че му свършило работното време, пък аз се мотам. Още половин час мъки и акушерката сряза пъпната връв. Бебето изхвърча като тапа. Седна докторът пред мен, гледа това, което аз не виждам и псува: "Да му е*а майката, ако не извадя плацентата и си заминала". Какво вади, не знам, но явно добре се е справил. Оставиха ме 6 /шест/ часа на магарето, а бях единствен пациент в цялото отделение! Цялата мокра, на отворени врати и прозорци /времето внезапно се промени и настана кучи студ/. Само една санитарка сновеше насам-натам /милата, беше ѝ първия работен ден, а докторът я направи на кайма/. Та само тя ме попита имам ли нужда от нещо. Помолих я да ме завие с нещо, че умирам от студ. Към 19 часа се появи една акушерка, която ми нареди да ставам и да тръгвам към стаята. Станах и почти припаднах. Акушерката се засуети, по едно време се сети, че в коридора имало количка, можело с нея да ме закара до стаята. Та така, сама, с подхвърлено бебе от време на време, изкарах една седмица. Като си тръгвах, вече облечена с моите дрехи, попитах няма ли да ми махнат външните конци. Тя учудено ме погледна: "Ама не са ли ти ги махнали?" Никой не ме учи как да кърмя бебето, само ми се караха, че пак не наддало. Докарваха го при мен към 19 часа да го гледам, че те имали "спешна работа" в спешното /цялото отделение се омирисваше на печени чушки/. В моята стая беше кучи студ, нослето на бебето посиняваше. Та, такива ми работи, ежедневни.

Слава богу, не навсякъде е така и слава богу, има прекрасни лекари и акушерки навсякъде из страната, не само в частните клиники. И все пак… не бива да е въпрос на късмет или пари родилката да получи нормално човешко отношение, вместо унижение и страдание. Ето и няколко прекрасни истории на раждания, в България или в чужбина, които споделихте.

27. Нямам думи като чета какво пишете, момичета. Очите ми се пълнят със сълзи. Аз родих в Англия и точно тогава на смяна имаше българска акушерка. Тази жена беше до мен като моя майка. Като й казвах колко ме боли и заставах на колене по коридорите, тя само се опитваше да ме успокои и да ми даде сили. Когато се разплаках, нейните очи се напълниха със сълзи. На следващия ден дойде да ни види с бебето, въпреки че не беше тя на смяна за нашето отделение. Има и такива български акушерки, но това което описвате, това не са хора и не вярвам някога те самите да са раждали деца и да знаят за какво става дума изобщо.

28. Преди девет месеца се роди вторият ми син. Преждевременно. Посред нощ. Наблюдаващият ме АГ не само ми отговори на обаждането посред нощ, не само дойде в родилно, не само осъществи секцио по множество показатели, а и стоя на следващия ден, докато не дойдох на себе си. Без предварителни уговорки. Предоставяше ми информация за бебчо всеки ден, грижеше се за моето спокойствие до последните ми минути там! Освен другото, бременността беше рискова. Този ЧОВЕК беше почвата под краката ми през цялата бременност и раждане! По един като него ако има във всяко отделение, те ще бъдат по-добри места. По отношение вулгарното и грубо отношение на част от АГ специалистите, каквото също съм срещала, мога да изкажа единствено отвращение. За случаят от Сливен.... жалко за жената, детенцето и семейството, но мисля, че мълчанието на болницата е показателно...

29. Аз пък мога да се похваля с моето раждане. Благодарение на д-р Чобанова от болницата в Сандански, аз родих за два часа сина ми. Изключително мила и човечна. Няма да забравя как бях за задържане, когато една ромка раждаше посред нощ. Гласът на докторката отекваше из цялото отделение и постоянно нахъсваше изплашеното до смърт младо момиче с думите: "Давай, моето момиче, още малко, хайде, напъни. Ти можеш. Давай, моето момиче!" Тогава разбрах, че това е човек с огромно сърце!

30. Аз мога да изкажа огромна благодарност към екипа на болница Надежда, където моето раждане не беше безболезнено, не беше и по учебник, но поне никой не се е държал с мен като с добитък. Напротив бяха мили, макар и не като с роднина, но достатъчно, бяха отзивчиви, допуснаха мъжа ми, но за съжаление това беше на съответната цена. А иначе мога да разкажа много за лошо и нечовечно отношение, така че тези като мен с късмет (или по скоро с отделени пари) са малко. Системата не трябва да ни принуждава да събираме вместо за колички и играчки за раждане на деца, които утре могат да станат лице на тази страна, ако успеем да ги задържим.

31. Аз също съм с хубави преживявания и от трите ми раждания, които въпреки големите бебета (а при първото и третото имаше екшън) всичко се разви добре и за мен, и за децата. И 3-те пъти раждах в частна болница. Третото исках в държавна, но 2 дена след посещение там персоналът ме отказа. Отказаха ме с отношение, мизерия и защото ме върнаха да си чакам термина и да постоя у нас още седмица и после евентуално да ме приемат, въпреки че според мен нещо не беше наред. Ами добре, че не ги послушах и отидох в частната АГ. Бебето се роди на термина с увита пъпна връв и възел на пъпната връв ( синьо като патладжан в лицето). Ако си чаках да ме приемат в държавна болница сега нямаше да е при нас. Върнаха ме заради неефективните контракции, нищо че всички други признаци бяха налице. Сигурно чакаха да им дам пари като за в частната клиника, а после тези, които не са взели да ме овикват 3 дни. Ами паралела от държавата до частната е от земята до небето. Обгрижиха ме и мен и детето. Изнудване за пари не е имало.

32. Не всичко в живота е черно или бяло. Има и малко сиво. Малко, да, но го има. И при двете ми раждания не съм била подложена на физически или психически тормоз. След като родих сина ми нормално, дъщеричката ми, с която никога преди не се бяхме делили, дойде с татко й в болницата, за да видят братчето й. Аз й чух гласа и започнах да плача, защото ми липсваше ужасно много. Санитарките и акушерките ми дадоха от техния шоколад, помогнаха ми да стана и ме заведоха да прегърна дъщеричката си. Какво мога да кажа? С какви обидни думи да нарека тези добри хора? Ужасни и трагедии се случват всеки ден. Наистина, най-страшното е, че едно дете няма да познава майка си. Но все още има добри медицински работници, останали да работят тук, в България. И го правят със сърце!

33. Родих сина ми 2010 и си избрах същия екип и родих и дъщеря ми при прекрасните акушерка и лекар и имам най-хубавите спомени от двете ми раждания ! И мамка му ( с извинение ) така трябва да се чувстват всички родилки, не да бъдат нагрубявани, обиждани и унижавани, а нахъсвани, подкрепяни и да се чувстват в сигурни ръце! За огромно съжаление не е така.

34. Аз ще напиша нещо позитивно. Не знам дали трябва да пиша болничното заведение. Спомням си раждането на сина ми с усмивка на лице, винаги се смея като се сетя за шегите на лекарите и сестрите, с умиление се сещам за майчинското отношение на акушерката, която ме израждаше. Мога още 5 деца да родя там с тях. Вечно признателна и благодарна на АГ клиника Селена. Вече всъщност е университетска болница.

35. Аз родих в частна болница, в София. Мъжът ми седеше до мен почти през цялото раждане, акушерката държеше ръката ми, като постоянно ме напътстваше. Въпреки това умирах от страх. Мисля, че ако бях в подобно на описаното положение, нямаше да се справя и не знам дали бих се решила на още едно раждане... За престоя в болницата след това, мога само хубави неща да кажа - обясняваха ни как да къпем децата, как да слагаме памперси, помагаха ни за кърменето, бяха усмихнати и добронамерени, независимо от хилядите въпроси, които задавахме. Жалко че в повечето държавни болници не можеш да срещнеш такова отношение...

36. И аз съм от доволните родилки. При мен се наложи спешно секцио. Не съм платила и стотинка за престой и раждане. След като изкараха бебо се оказа, че съм със сраствания от предишното ми раждане. Шиха ме два часа. Матката ми се разкъса на още едно място. И там шиха. Бебето беше синьо, с омотана пъпна връв около вратлето. Нямало е почти никакви околоплодни води. По време на операцията хванах ръката на една жена от екипа и не я пуснах до края. Тя не възрази. Напротив. Наблюдаваше кръвното ми и ме успокояваше през цялото време. След това, в реанимация, няма да забравя младата сестра, родена за тази работа. Винаги усмихната. Помогна на всички с раздвижването. Майтапи пускаше и ни разсмиваше, а през това време ни подмиваше, държейки подлогите. Имаше и такива, с прекален сарказъм, но никой не е обиждал никого. Лежах в стая с момиче с избор на екип. Нямаше разлика в отношението.

37. Родих в Пловдив в държавна болница при докторката, която ме следеше. Не съм платила нищо, тя беше на смяна, платих си само за вип стая по мое желание. Екипът беше прекрасен, никой не ме е обидил по никакъв начин. После бяхме с 3 дни там, всички ни помагаха за кърменето. Персоналът беше възпитан и ако не са откликнали на въпросите ни, в никакъв случай не са ни обиждали. Пак бих родила при същия екип. Ужасно съжалявам, за това което всички вие сте преживели

38. Аз специално имам много добри спомени за раждането точно в тази болница, в която се е случило нещастието. Повечето от специалистите, които работят там, работят и в частни клиники и са действително добри. Но всичко се случва! Аз бях с прееклампсия, много високо кръвно. Седмица преди раждането лежах в същата болница заради кръвното и се подписах, за да изляза, защото самата обстановка в болницата ми действаше потискащо и не помагаше по никакъв начин за смъкване на високото кръвно. Напуснах и поради друга причина - всички лекари настояваха раждането да е със секцио, а аз не исках да се съглася при положение, че имах две нормално родени деца без проблеми. Лекарят, който беше нощна смяна не си тръгна, а остана до приключване на раждането (постъпих точно, когато трябваше да се сменят) и след това ме предаде в ръцете на следващата смяна. Детето ми тежеше 2,490 кг и веднага го качиха в неонатология, където можех да ходя да го виждам само за един час на ден. След като ме изписаха от родилно отделение на третия ден ме качиха при него в неонатология в стаите за кенгуру грижа и точно седмица след раждането му ни изписаха без никакви проблеми. Всички бяха много любезни и отношението към мен беше страхотно без да съм плащала каквото и да било и без да познавам никой от лекарите там. Може би се дължеше на това, че ги е било страх да не ме изпуснат с това високо кръвно, но дори завеждащия на клиниката няколко пъти идва при мен.

39. Не обичам да сравнявам каквото и да е, и в този случай не мога, защото родих първото си дете в Малта. Т.е. няма как да сравня с раждане в България.. Изкарах бременността си в Малта, без да работя, без да имам майчинство от България или Малта. Тук жената ползва всички осигуровки на съпруга си. Аз родих в държавната болница, без да платя и стотинка. Отношението на хората не мога да опиша. Чувствах се като на курорт, нищо че съм чужденка и някои от термините не разбирах, та се налагаше докато ми слагаха упойка една от сестрите да е заела моята поза и да ми показва. Родих с операция и се възстанових за няколко седмици без никакви оплаквания. Обстановката в болницата беше чудесна, храна варена на пара, с много супи и течности, подходяща за след раждане. Предлагаха чай, сок и вода не само на мен, но и на придружителите ми. Тук бащата задължително присъства на раждането, а след изписване една или две седмици идват сестри, за да проверяват как се чувстват физически и емоционално родилката и бебето. Нещо кардинално трябва да се промени в България- отношението между хората, особено когато става дума за поява на дете. Задължително е да отстояваме нуждите си - физически и емоционални. Недопустимо е всичко, което се случва. Тъжно е.

40. Родих в частна клиника... Прекрасно отношение, обстановка, храна и т.н. Преди да родя обаче, лежах в държавна болница, заради високо кръвно. Бях под наблюдение 10 дни. В стаята бяхме 3 момичета... Едно от момичетата беше с патология - ниска плацента (плацента превия). През нощта се събуди, дръпна чаршафа и започна да плаче и крещи - масивен кръвоизлив. За 1 минута дойдоха 2 гинеколози, 3 акушерки и заедно с леглото (то беше на колела), буквално бягаха по коридора, за да влизат в операционната. Жената роди бебенце в 7 месец, здравичко (доколкото позволява развитието на дихателната му с-ма), майката 1 седмица беше в КАРИТ... Спасиха я, оживя и кръсти детето на началник-отделението. Става дума за УМБАЛ "Св. Георги"- Пловдив.

41. Две раждания и двете в Токуда. Нека не звучи като реклама, но не съм се чувствала по-обгрижвана в болница, а доста съм си полежала. А за неонатологията - липсват думи да опиша всеотдайността, грижите и отношението на докторите и към бебетата, и към родителите. Мили бъдещи майки, преди да родите, съберете инфо, къде, как, при кой лекар. Много е важно, това е точката, в която живота ви се рестартира и трябва да се чувствате сигурни и спокойни.

42. Родих миналата година, в частна болница в София. Преди раждането се опитвах месеци наред да не мисля върху тоя естествен процес, защото параноясвах не на шега и заради разкази като този, свързани с раждането в България. Така де, влязох в родилна зала и страхът ми изчезна, вероятно това си беше чисто хормонално нещо, свързано с оцеляването, естествения подбор и т.н. по никакъв начин не съм се чувствала унизена, заплашена и тормозена, казвам го с чиста съвет. Анестезиологът беше пълен простак, казах му го още докато раждах. Акушерките бяха чудесни, и трите, докторката също, родих с метода на Кристелер, ребрата ме боляха повече от месец, но нито бяха напукани, нито счупени, нямах синини и кръвонасядания. Кльощавите акушерки се оказаха доста силни физически всъщност. Ако не го бяха приложили този метод, дъщеря ни можеше да има не само леки аспираторни смущения, не ми се мисли върху този изход, така или иначе не се случи. Та, методът не е отхвърлен, доколкото ми е известно в Германия се прилага, в САЩ също, а вероятно и в други държави, в 21 в. Това, което е идиотското в България е, че е нужно да се платят немалко пари, за човешко отношение при раждане, което е пълен абсурд. На ниския прираст на населението и т.н., демографската политика куца, но не стратегически, а практически. Освен това никой лекар в България не носи персонална отговорност за медицинска грешка, може да му се отнемат права за някакъв период от време, но изтече ли срокът, нищо не го спира да практикува отново. В тази връзка са нужни законодателни промени, реални и бързи, както и много строг контрол, добре информирани пациенти, които да не позволяват лекарите да се държат с тях нечовешки, защото при фаталните изходи, дори да осъдиш някого, хората не се връщат от оня свят... истерията в медиите също не помага, и да, нужно е да се говори, но само говоренето не върши никаква друга работа, освен за лично емоционално разтоварване.

43. Съдбата ме отведе в САЩ и там родих двете си деца. Раждания, които носят толкова много радост. Мислила съм да разкажа за процеса тук и раждането. На раждането може да присъстват няколко човека, които са “за подкрепа”, което е много много важно. Раждането е процес на разтваряне - тялото се разтваря само когато е спокойно. Всичко е един много сложен, но и прост физиологичен процес. Бозайниците си намират място, което е скрито и сигурно, и там раждат обезпокоявани. Когато жените сме стресирани, когато никой не ни напътства, помага, тялото е в стрес и не може да си свърши работата както трябва - не може един бозайник да ражда и да го гони хищник (това е как тялото реагира на стрес). Имайки предвид ужасиите в болниците и убийствата и уврежданията на здрави жени, аз мисля, че една здрава жена, подкрепяна от дула и акушерка е по-добре да ражда в къщи, ако това ви се струва странно, поне да може да ражда с придружител. Тогава ще е по-трудно да поема обиди и да бъде пребита до смърт. Има си много недостатъци и тук, но понеже е много скъпо и е бизнес, пациентите се третират като клиенти. Жалко за жената, за малката Мария и за цялото семейство.

44. Аз съм от Велико Търново и за пореден път Господ беше с мен и при двете ми естествени раждания за грижите на персонала и лекарите мога да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! Беше много спокойно, всички бяха много мили и в предродилна сестрите ме масажираха и ми помагаха да се разхождам успокояваха ме. При раждането на дъщеря ми се наложи да й счупят дясната ключица за да я извадят адекватно, беше с оплетена пъпна връв и реагираха бързо за да сме добре и двете, после ми обясниха всичко подробно. Всичко останало е за мен перфектно - обстановка хигиена и отношение.

45. Аз явно съм извадила късмет. Имам две раждания в държавна болница, с избор на лекар (макар втория път лекарката да дойде в последните 5 минути). Имам чудесни спомени от ражданията и в двата случая, преминали без упойки, медикаменти, шевове, процедури и т.н. Всички се държаха изключително мило и внимателно с мен. Благодарна съм и на акушерката Ева Белишка, която беше на смяна при второто раждане. Беше изключително мила, спокойна, внимателна. Насърчи ме да се разхождам, да пия вода, да хапна леко. Мъжът ми беше с мен. След раждането ни оставиха да си починем, после дойде да ме види и каза, че сме се справили страхотно и двамата. Докторката, която избрах и за двете раждания, е Марта Дончева. Щом съм я избрала втори път, значи съм била доволна от предишния (във вана). Иска ми се да вярвам, че нещо сериозно я е възпрепятствало да не дойде на второто ми раждане. И все пак, поддържаше връзка с акушерката през цялата нощ. И аз като Яна Пеева преди не разбирах защо жените раждат у дома си, макар да познавам задочно и лично немалко такива. Като чета всички истории, обаче, разбирам все по-добре този избор.

46. Имам син на 11 месеца, който родих нормално в болница “Надежда” и всеки път си спомням с любов, щастие и умиление за самото раждане и престоя ми в болницата! Разбира се, преди да избера това място, бях решила да се обърна към “светилата” в Майчин Дом”, тъй като самата аз съм родена там и имах вяра, че е най-доброто място, докато не видях отношението, черното кожено куфарче и пренебрежителния поглед, който е същия като на продавач на краставици! Раждането не е като да ти извадят зъб, дано бг лекарите скоро го проумеят и тръгнат в правилната посока!

47. Родих в държавна болница с избор на екип. Избрах си водещата лекарка след като бях в нейното отделение за задържане, след положителни препоръки и СЛЕД подробна консултация какво аз искам, какви са медицинските опции и какво може да промени плановете като настъпи самото раждане. И при двата престоя получих отлично отношение, задълбочени и подробни данни за състоянието ми, адекватна до- и следродилна помощ. Решението да избера екип беше продиктувано от желание да се отплатя на тези хора за грижите.
П. П. Родих секцио по спешност. Екипът бе събран точно за 2 часа от приема. Бяха повече от внимателни и мили.

48. Не съм прочела всички коментари... но ще споделя за моето раждане, което след 5 години и чакаща второто си дете си спомням с удоволствие. От малкото съм за съжаление. Родих 2013 година в болница Надежда. Много от хора ми казват ама ти си била в частна болница друго. Еми не е, до човек си е. Преносих бебето си на 5 тия ден по моя молба влезнах в болница, за да ме предизвикват. Докторът дойде, каза ми,че утре сутринта почваме, но явно бебо не мислеше така. Тръгна си човекът в 19, от Радомир е, и в 21 го извикаха - изтекоха ми водите. Всичко започна в 21 И завърши в 2:30 - за ужас на всички си поисках упойка. Акушерките ми пуснаха музика, правих си душове, идваха да ме успокояват, даваха ми вода след упойката ми намалиха светлините, оставиха ме да си почивам. Идваха от време на време проверяваха нещата. След като стана време дойдоха всички и с три напъна както се казва родих. После 2 часа с малкия се гушкаме, качих го до горе сама. И така ... ОПРЕДЕЛЕНО има какво хубаво да се каже за докторите, но за съжаление за единици.... В държавните болници съм имала приятелка с избор на екип, шефът на отделението е чичо на мъжа и пак отношението е било ужасно. ОПРЕДЕЛЕНО трябва да спре това отношение към родилките.

49. Именно затова родих първото си дете в къщи с баща му. И раждането беше едно страхотно преживяване въпреки болката. Да имаш комфорта и сигурността на познато място и сигурен гръб, на който да се опреш в такъв момент на уязвимост, страх от непознатото и силна физическа болка е незаменимо. А последвалия момент на емоции, когато бебето се появи - веднъж в живота! Веднъж в живота остава и ужасът, преживян впоследствие в болницата при регистрация на бебето, викане, обиди, полиция, псувни и какви ли не извергщини още... просто практиките трябва да бъдат променени из основи! 

50. Родих нормално - два пъти. В държавна болница с избор на екип. "Влюбих се" във докторката ми още от първата ни среща, страхотен човек , които веднага ми вдъхна кураж и увереност че всичко ще е наред. На едното раждане имаше усложнения , но тя се справи изключително професионално и без да ме паникьосва, аз бях сигурна че съм в добри ръце и всичко ще мине както трябва, благодарение на нея имам прекрасен спомен за ражданията си. Такъв трябва да е за всички бъдещи майки, такива трябва да са всички доктори,да обичат работата си и да я вършат с любов, да вдъхват доверие и кураж в пациентите си...

51. В деня на термина, не отидох да раждам, а за тонове и за да не чакам, ме изпратиха в родилното да ги премерят. Акушерката къса листа и ми го дава, нося го на лекарката и като го видя пребледня: "Добре ли си? Лошо ли ти е?" А аз се чувствах добре за състоянието си. Само проклетата жега ме мъчеше. Веднага ме вкара за повторно измерване на тонове и преглед, оказа се, че раждам. Изпрати ме за кръв, а мъжът ми ме чака пред кабинета. Обясних му какво се случва и после всичко беше малко като виц. Лекарката каза: "Ще раждаш!", аз я питам кога, тя: "Сега!" – „Ама как, днес не мога, не си нося чантата.“ - “Мъжът ти ще я донесе!” - “Ама първо да обядваме и тогава, а?”- “Не може, сега ще е!” Казвам на мъжа ми, че ще раждам и той пак "кога"... И това се повтаря и в лабораторията, и пред родилното на акушерката едно и също "Кога?" - "Сега!".

Страхотен екип! Евала на анестезиолога, че успя да ми постави спинална упойка, въпреки отвратителния гъдел, който имам! Лекарката се притесни, че съм абсолютно спокойна, дали нещо не ми се случва психически! Пита ме неколкократно дали осъзнавам, че раждам! Обясних й, че се чувствам добре, не изпитвам болка, знам, че сме в добри ръце и всичко е ок! Едва извадиха бебчето ми през корема, в никакъв случай не можеше да мине по естествен път! И като се почна един рев, а сега, де! Що рева!? И докато се притесняваха, че съм абсолютно спокойна, сега се разтревожиха що ревнах така! Едва измърморих, че не знам, нищо не ме боли, добре съм и не знам защо плача! Тук се разсмяха (нищо подигравателно)! Принцесата беше "скромните" 4750 г и 54 см!

Проблемът дойде когато свърши упойката, болката беше толкова зверска, че исках само да спя (ако можех да заспя, разбира се) и всичко да свърши! Тъй като не можех да кърмя ми дадоха болкоуспокоителни, не спират болката, но я правят поносима. Наложи се да остана 5 дни, през тези дни всяка сутрин минава дежурният на визитация - има преглед, по-късно моята лекарка - отново преглед, неонатоложката всеки ден дава сведения за детето и се интересува как е майката! Едната вечер имаха много раждания и една от акушерките мина да провери, дали нещо ми е необходимо, никога няма да забравя изражението на лицето й! Беше усмихната и едновременно притеснена. Попитах я какво се случва, всичко наред ли е, няма да забравя отговора и: "Докато не роди, не! Два живота ни висят в ръцете!" Всички бяха прекрасни! Постараха се да се чувствам добре! Сега очакваме второто си дете и пак ще съм там, не се и съмнявам, че всичко ще бъде наред!

На всички прекрасни лекари и акушери благодарим. И ви молим да ни подкрепите, за да променим системата, която допуска подобни истории да се случват в съвременната медицинска практика. Мисля, че заслужаваме тази промяна - и вие, лекарите и ние, пациентите. Защото всъщност "ние" и "вие" няма. Всички сме на първо място хора.

Прочетохте ли

Родилно отделение, сектор Наказателна медицина