или Как да си отгледаш син, който един ден ще те прониже с арбалет

В този сериал, колкото и да е странно, можеш да намериш достатъчно правдоподобни истории за това как става така, че отглеждаме благородни или коварни хора, алкохолизирани жени или клинични престъпници (както се оказва затова не е нужно да са мизерствали зад Стената). Проблемът родители-деца става особено болезнен, ако баща ти е крал, който обича да изгаря хората, а майка ти с каменно лице руши храмове с жена ти и тъста ти. А може би си наследникът и продължението на Дома, роден като джудже или дебеличък многознайко, напук на родителя си. И точно затова баща ти те ненавижда. Въобще играта „Кой ще седне на железния трон?“ е невероятно занимателна от гледна точка на въпросите за любовта, презрението, дълга и морала, които поставя. Това са точно тези въпроси, които вълнуват всеки от нас. А драконите, зомбитата с пронизващи сини очи и красивите тела на полуголите Джейми Ланистър, Джон Сноу, Денерис и Церсей са само приятни бонуси за зрителя.

За да оправдаем часовете пред телевизора, ние обобщихме най-порочните родителски практики. Не правете това, за да не нахълта един ден при вас малкият ви син с арбалета си.

1. Да пренебрегваш възпитанието на детето си (и много да го глезиш)

Церсей е любяща и страдаща майка. Обидно е, че бройката деца при нея намалява систематично с всеки изминал сезон. Вероятно сценаристите са забелязали тази тревожна тенденция, защото тя внезапно забременява. Когато управляваш царство като Вестерос, спиш с брат си и плетеш интриги, възпитанието остава на заден план. Първородният й син Джофри е лъжливо, капризно същество с ярко изразени садистични наклонности. Вместо да проведе един сериозен разговор с него, да му прочете някоя и друга книжка или поне да обясни, че да сечеш главите на влиятелните фамилии е сигурен начин да станеш непопулярен, Церсей просто царствено свива устни: „Той е дете. Простено му е.“. Тъй като родителите на Джофри не предприемат нищо и нямат влияние върху него, за възпитателни мерки да не говорим, някой просто решава да го отрови и да освободи всички от ужасното му присъствие. Това трябва да запомним ние, родителите: ако не си свършим работата навреме, околните винаги ще намерят свои методи на въздействие върху разглезените ни деца.

2. Да подлагаш детето си на свръхопека

Лиза Арин твърде добре пресъздава типажа на тревожен, покровителстващ родител (известен още като майка-хеликоптер). Болнавият лорд Робин е нейният единствен син, над когото бди като орлица, неслучайно и техният замък се нарича Орлово гнездо. Момчето расте хилаво, болнаво, избухливо, често има пристъпи и се държи непоносимо. Като че ли неговата зависимост не тревожи Лиза: едва отворил уста и към него се втурва прислугата. И въпреки солидната възраст (в книгата е на шест, но в сериала явно е на повече) майка му го кърми по всяко време, дори при дипломатически срещи. Причината и следствието в този случай са взаимно свързани – покровителстват го, защото е слаб, а е слаб, защото го покровителстват.

3. Да манипулираш детето в своя изгода

Един от претендентите за трона – Станис Баратеон, е суров мъж. Той страстно иска да оглави Седемте кралства и заради тази негова фикс идея страда семейството му. Да осъществи намеренията си му помага жрицата Мелисандра. Тя, подобно на истински коуч, му обяснява как със сложни интриги ще отведе Станис до победата: направи това, направи онова, и Огненият бог ще помогне. Но кой знае защо не се получава точно така (явно въпросният бог се е запилял някъде) и армията на амбициозния мъж търпи поражение след поражение. Когато Болтън ти унищожат всички провизии и оръдия и без да се допитваш до жрицата е ясно, че са нужни крайни мерки. Тогава бащата отива при дъщеря си Ширийн, страдаща от рядка болест, на важен разговор. Момичето с умни очи оставя настрани книгата си, таткото сяда и с доверителен тон обяснява, че в живота на всеки човек настъпва момент, когато трябва да направи труден избор. Разбира се, щастливо от неочакваното внимание, детето обещава да направи всичко по силите си. Бащата благодари, иска прошка и след това заповядва дъщеря му да бъде изгорена на клада. Жертвоприношението трябва да върне блудния Огнен бог и да помогне на Станис да вземе властта. Изводът, разбира се, трябва да се приема в контекста на сюжета: струва ли си да плащаш амбициите си с цената на живота на едно болно, измъчено дете. „Не, не си струва!“, убедено казва Мартин и ликвидира Станис за радост на всички зрители.

4. Да пренебрегваш детето си, заради собствените си амбиции

Върховният лорд на Железните острови Бейлон Грейджой в никакъв случай не може да се нарече добър баща. Когато десетгодишният му, единствен останал жив син Теон се отправя към Зимен хребет като заложник, баща му се тревожи не заради раздялата и нещастния обрат на съдбата. Не, лордът преживява това, че в този дом ще  променят характера му. По-късно ще каже: „Да, вълците го направиха слаб, моля се на бог да го убият…“ Въобще на Железните острови имат странни отношения със смъртта, дори девизът им е: „Мъртвото не може да умре.“ Навярно това е добре за сюжета на сериал, в който примерно на всеки 20 минути умира някой. Но дявол да го вземе, все пак това е единственият ти син, Бейлон! И той може не само да се прости с живота си, но и да попадне в ръцете на психопата Рамзи Болтън. Последният дори изпраща на железния му баща важен къс от тялото на Теон с искането да отведе войските си от Севера, иначе ще му изпрати и „останалото“. На което суровият баща отговаря, че за него синът му е мъртъв, а мъртвият не може да умре. Проблемът на този баща е не само в това, че не желае да помогне на детето си. Подобно на всеки самозабравил се жаден за власт човек, той жертва заради амбициите си дори живота на собственото си дете. Този родител е строг, аскетичен, фиксиран в бъдещето. Но и той е смъртен: за всеобщо облекчение, в една дъждовна нощ авторът го хвърля от моста. И в крайна сметка се оказва, че даже мъртвото може да умре.

5. Да се опитваш да пречупиш детето, за да го моделираш по свой образ и подобие

Един от най-добрите пълководци на Вестерос Рандил Тарли иска да направи от сина си Самуел истински войник. Но малкият расте свит, дебеличък, обича да си играе с котките и да чете книги, скрит в кухнята, където се носи аромата на прясно изпечен хляб. В опитите си да превъзпита „маминото синче“ Рандил използва методи, които биха ужасили дори ветеран от войните: момчето го бият, морят от глад, принуждават го да спи в доспехи. Бащата прибягва и до традиционен метод – за да се научиш да плуваш, просто трябва да те хвърлят във водата. Нормално е, когато оцелееш след толкова жестоки възпитателни мерки, баща ти лорд Тарли да каже например: „Достатъчно, той вече е истински мъж.“. Сам не пораства точно като мъжа, който баща му си представя, и лордът насочва усилията си към втория син, а Самуел е принуден да постъпи в Нощния страж. В противен случай Рандил заплашва да го убие. В седмия сезон на сериала Рандил Тарли все пак умира в адските пламъци на дракона заедно с любимия си син и напук на волята му се оказва, че Сам ще е неговият наследник.

6. Да пренебрегваш чувствата на детето си и да го наказваш заради тях

Тирион, синът на могъщия Тивин Ланистър, имал нещастието на 13 години да се влюби в обикновено момиче и дори глупостта да се ожени за него. Вместо да се запознае със съветите на психолозите как да не загубим връзката с тийнейджъра, Тивин се е посветил на великата династия, която трябва да пребъде хиляда години. Непослушният син е наказан с фина жестокост. Лордът заставя брата на Тирион Джеймс да му каже, че жена му е пропаднала грешница и в потвърждение на това я хвърля на гвардейците си:„Те се разплатиха с нея честно – по сребърник на човек…А мен заставиха да седна в ъгъла и да гледам; накрая тя събра толкова сребърници, че монетите падаха между пръстите й и се търкаляха по пода… Лорд Тивин ме принуди да мина последен. И даде златна монета, защото като Ланистър, струвам повече“, признава нещастното джудже пред Брон. Изобщо по отношение на любовните дела, Тивин винаги се старае да се държи далновидно, затова решава да ожени Тирион за Санса, а неговата нова любима прибира в собственото си легло. И съвсем не по политически, а по чисто човешки причини получава стрела от арбалета на сина си в гърдите. Никога не бива да се подценява ранимостта на влюбените наследници.

7. Да изолираш децата си в самота и да ги наказваш, без да им дадеш шанс да се поправят

Многодетната майка на дракони Денерис - Родената в буря силно се разстройва, когато й съобщават, че децата й се държат лошо: опустошават града, изгарят животни и за безчинствата им свидетелстват дори костите на едно дете. Затова майка им ги наказва тежко: затваря ги в огромна каменна тъмница. Хулиганите, приковани към скалите с вериги, са държани като затворници дни наред, с надеждата, че ще осъзнаят колко лошо са постъпили и ще се променят. Но не, методът не сработва. Дори става още по-лошо. Дрогон полита с крилете на вятъра неизвестно къде. Едно е ясно – грижата за децата от селището не е негова работа. А двамата му братя Регал и Визерион с всеки изминал ден стават все по-зли и жестоки. Поведението им е типично – те успяват да хвърлят в ужас всички, дори приковани в пещерата: с издишване на пламъци и зловещ рев, до пълно опустошаване и нажежаване на вратите на тъмницата. Точно като силно вбесени деца, които са затворени задълго в хола край сервиза от костен порцелан. И макар в крайна сметка Денерис да успява да намери общ език с децата си, тя запомня този урок завинаги: дори децата ти да се държат като табор дотраки, не бива да ги хвърляш в тъмница, без да им обясниш причините и да им дадеш шанс да се поправят.

Източник: mel.fm

Снимки: НВО

Препоръчваме ви още:

Защо обичам игра на тронове? 
Мамо не прави така 
Кога наказанието е ефективно?