Автор: Татко Калоян

(Продължение)

Някъде из Фейсбук бях засякъл сърцераздирателния цитат - "Най-големият страхливец е мъжът, който събужда любовта на една жена, без да има намерение да я обича." - Боб Марли. Харесвам тоя рошав напушляк, но явно тук се разминаваме драстично в мненията. Според мен страхливец е мъжът, с когото имате деца (три в нашия случай) и няма никакво намерение да помага в отглеждането и грижата за тях. Вероятно вече разбрахте колко благороден и всеотдаен съпруг съм и как няколко часа се мъча да не затрия децата и себе си нейде из улиците и парковете на Бургас. Ся, разбирам, че тези, които ме познават, веднага ще заподозрат нещо гнило в цялата история, понеже по мнения на най-близките ми хора и предмети, аз съм благороден и всеотдаен колкото е пъргав един чугунен радиатор. Всъщност съм взел децата понеже се разтревожих, че жена ми полудява, макар че много хора настояват, че и преди си е била чалната щом се е омъжила за мен.

Вече бе около един следобед и аз се чудех на кое безопасно за околните място да ги пусна. Бургаският затвор, една изоставена кариера за пясък или психодиспансерът бяха най-добрите ми попадения засега, но на последното място рискувах да се срещна с други многодетни родители и съвсем да се отчая. Накрая се прибрахме, за да поспим и евентуално майка им да се смили над мен и да ги поеме за остатъка от деня. Обаче вкъщи зловещо нямаше никой. Проверих за всеки случай дали дрехите на Росито са тук и се успокоих, че все някога поне ще се върне. Евентуално!

Обичам лятото по ред причини

Реших, че трябва да спят. Все пак не съм от вчера и знам как да си гледам децата. Обяд, следобеден сън, лека закуска след като се събудят и после пак навън, за да се изморят за нощния сън. Относно обяда постъпих доста демократично и оставих те сами да изберат какво да ядат. Боримир яде хляб с банан и солети, а Микаела краставица или с боровинки, или с много стари праскови, не бях сигурен какво е. Бледоликият пинчер (така наричаме бебето, щото много хапе по краката) обра всичко, което падна под масата и не се наложи да чистим и да го храня. След обяда трябваше да се преоблечем за сън, но аз реших, че това е безсмислено и долна манипулация от производителите на пижами, тъй като след три часа пак ще излизаме. Забраних да се събуват сандали, свалят рокли и панталони, като направих единствено изключение за памперса на бебето, който така се беше надул, че му стоеше като спасителен пояс.

Важно е да разберете, че децата се възпитават и отглеждат с крещене. Независимо дали им се карате или радвате, вие трябва да крещите. Питате се защо? Този човек нормален ли е? Дали няма проблеми с нервите и чакрите, а децата си да използва за отдушник на насъбраната си злоба към света? Разбира се, че сте прави, но важното е да осъзнаете, че аз го осъзнавам, но пак не мога да го спра и това ме плаши до смърт. Не обичам нервните хора, които избухват лесно и шумно изразяват претенции и мнения, а превръщането ми в такъв е насилствен акт, за който държа отговорни изцяло моите деца.

Всъщност за мен истинският мъж и глава на семейство не крещи и когато повиши тон го прави рядко и на място. Той е стабилната основа на семейството и рядко се влияе от настроения и прищевки. Когато някой има нужда от нещо, той е насреща и с трезвен ум и успокояващ глас решава всеки проблем. Запазва хладнокръвие при всички детски капризи, има неизчерпаем ресурс от енергия и дори успява да отмени съпругата си в домакинската работа, докато я разсмива и й обяснява колко е красива днес и как всъщност се разхубавява с всеки изминал ден. Обаче животът не е точно такъв низ от прекрасни моменти, романтични вечери край камината и разтърсващи оргазми. Напротив, дори не усещате как сте загърбили идеалите си и сте се превърнали във вечно дерящ се и нервен ротвайлер, пред който Куджо изглежда като домашно коте. Аз исках и бях убеден, че ще съм уравновесен родител, но след като дълго време устоявах, накрая минах към Dark side. В моя защита ще кажа, че бе въпрос на оцеляване.

Обичам лятото по ред причини - продължението

Знаете, че ако таите стрес в сърцата си, неминуемо това ще започне да ви разяжда и да ви погубва. Затова е наложително да изкарвате всичко негативно на момента, за да се предпазите от редица болести, мигрени и дори от кокоши трън. Сигурно сте забелязали в самолета, че когато се наложи да ползвате кислородните маски и сте с дете, инструкциите ясно ви казват да сложите маска първо на себе си и после на детето. Това се прави за доброто на детето, тъй като вие трябва да се погрижите за себе си, за да сте в състояние да се погрижите за детето. По същия начин, ако не крещите и задържате натрупаното напрежение (в моя случай бяс), рискувате да се разболеете, да загубите психичното си здраве и да не може да се грижите за децата си. Следователно вие им крещите за тяхно добро.

От мен да знаете, децата най-лесно се приспиват с крещене. Никакви разкази, приказки и истории. Почна ли да разказвам за Пинокио например, заваляват въпроси, спорове и мнения, а спалнята заприличва на коментарно студио между Тити Папазов и ято папагали:

- Имало едно време един майстор на играчки, който се казвал Джепето.

- Той е на Пинокио татко му - Микаела прескача в сюжета още на момента.

- Да, тате. Той бил много самотен и...

- Джипето го набил Пинокио, щото не слуша - Боримир също не може да се сдържи и решава да сподели личен опит.

- Чакай бе, за да го е набил трябва първо да го е сглобил - опитвам се да не губя хронологията.

- А Кумчо Вълчо изял бабата - настоява Микаела.

- К'ва баба, ма Микаело! Ти съвсем изтрещя. Къв е тоя вълк? - почва да ми трепери клепача и аортната ми клапа вдига оборотите.

- Ловецът ще отлеже колема и ще излязат тлите пласенца - ококорен заявява сина ми.

- Чакайте малко, бе! Я млъквайте и слушайте. Разказвам за Пинокио, а вие стискате очите и заспивате, ясно ли е?! - кресвам, но усещам, че малко съм закъснял.

- На Пинокио му поласнал носа - коментира важно Микаела и ми напомня на бабите пред входа, които със същия тон биха казали, че на Робърт (домоуправителя) му е пораснала трета вежда на езика.

- Добре де, ама още не сме стигнали дотам - опитвам се да запазя самообладание.

- Феята имала плъчка - синът ми.

- К' ва фея, бе?! Откъде тая фея, сега?! За Джепето говоря и че е самотен - става ми горещо и ми отеснява стаята.

- Джепето е на Пинокио татко му - настоява Микаела.

- Знам, нали и аз това казвам - вече говоря на висок тон и се потя.

- Тате, Кумчо Вълчо бил гладен и чукал на влатата на пласенцата - Боримир е на прасешка тема и нищо не може да го отклони.

- И? Ял ли? - опитвам се да съм саркастичен и да наподобя банциг с гласа си, но ефектът е повече от нулев.

- Ял супа - отвръща Боримир.

- А ракийка пийнал ли? Мусака не ял ли? Биричка? - тук ми се напълни устата със слюнка и се задавих.

- Абе Кумчо Вълчо изял бабата, бе! Не мусаката и биличката - Микаела започва да се нервира, че не сме в нейната приказка.

- Ще слушате ли за Пинокио?

- Искам кускус - Боримир се включва.

- Моят нос голям ли е? - дъщеря ми си опипва подозрително лицето.

- Искам да ми купиш зелена кола - синът ми си въобразява, че съм го питал какво иска.

- Тате, искам и аз - Микаела също иска.

- Зелена кола ли? - подозрително я пита брат й.

- Не искам кола.

- Какво искаш, Мики? - учудващо галантен въпрос от сина ми.

- Искам да чишкам.

- И аз искам да чишкаааааам - крясва Боримир.

- Майната му и на Пинокио и на Джепето и на приказките. Край! ЗАСПИВАЙТЕ!

След 2 минути се обажда Микаела:

- Тате, боли ме главата и колемчето.

- Ще ти идва - отвръщам по инерция.

- Пинокио ли ще идва? - Боримир взе да се оглежда подозрително.

- Ъхъ, Пинокио ще идва. После с трите прасенца ще калайдисват джезвета в кухнята, а вълкът и бабата ще асфалтират коридора - почват да ми хвърчат слюнки от устата, докато ехидно съскам.

- Асфалт ли? - Микаела не можеш да я трогнеш с ехидно държание.

- В колидола ли? - нито Боримир.

Обичам лятото по ред причини - продължение на продължението

Затова не си губете времето с празни приказки, а започвайте да крещите още от вратата. Хубаво е и едно сурово яйце да изпиете, за да не си загубите гласа. Ако започна да ги приспивам с приказка ми отнема около половин час, а ако крещя отиват към шест минути. Защо изобщо трябва да съм в стаята докато заспят - не знам, но и не смея да попитам. Когато накрая се унасят, аз имам време да седна и да си събера мислите. Мога да прегледам ръкописа, който предадох на издателството и да направя последни корекции преди да го редактират и отпечатат. Още не мога да повярвам, че "Софтпрес" решиха да издадат моя книга. Какво написах в нея и защо се ентусиазираха толкова, когато прочетоха ръкописа?

Аз имах мечти, които бяха толкова живи и пълнокръвни, че понякога ги чувах как ми говорят. Исках да стана футболист, да стана рок певец, да спра да се губя, когато се напия и т.н. Изпълних само последната, като си купих медальон с името и адреса ми. За съжаление един много хитър лабрадор ми го открадна и сега често го водят вкъщи вместо мен.

На 22 г. заминах за Испания почти без пари и се озовах на Канарските острови. Научих се да дресирам папагали и започнах да изнасям представления с тях. Не се шегувам! После животът ме отведе до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет и други интересни места.

Успях да се оженя като мрънках, умолявах, заплашвах и убеждавах седем години едно невинно момиче. Не знам доколко я убедих, но жената, която ни ожени я попита три пъти дали е сигурна и по своя ли воля стъпва в този брак. Явно ме познаваше отнякъде!

После ни се родиха близнаци, които преобърнаха света ни. Изобилие от безсъние, телесни секрети извън телесата им, хаос, отчаяние, любов, магнезий, потрошена покъщнина и живот, който те вмусква като торнадо. Не знам как изглежда и какво върши перфектният родител, но ние имаме общо с него, колкото скарида с Моцарт. Учим се в движение и между уроците успяхме неволно да заченем и третото ни дете. Сега имаме три деца, никакво свободно време и солидни запаси от презервативи.

Когато майка ми разбра, че ще издавам книга дойде вкъщи и по стар бургаски обичай ми каза с мекия си и успокояващ майчин глас - " Слушай, маняк! Ако си окепазил нещо родата в книгата, ще има кирки в тавана на колата. Прави си сметката, лице!". Не било лесно да си творец!

Старите ми блянове се изхабиха и сега рядко се сещам за тях. Нови мечти се появиха и взеха, че се сбъднаха. Сега всеки ден са с мен, носейки моята фамилия и разрушавайки малкото ми останало психично равновесие. Не съм перфектен съпруг, татко или дресьор, но винаги ще искам да надмина себе си, макар че имам чувството, че дори и прахосмукачка ще се справи по-добре от мен.

Събуждането на нашите деца е различно като самите тях. Боримир става, идва в хола, носейки поне един камион, автобус и кола, сяда на дивана и мълчи, гледайки в една точка на стената. Първите пъти си помислих, че е сомнамбул-социопат и внимавах да не го събудя. После изкрещява внезапно и пронизително (все едно оперна певица е видяла мишка в гащите си) и това е сигнал, че е буден и в съзнание. Микаела се събужда бавно, тягостно и шумно. Все едно тигри дерат котки, които свирят на гайда. Плаче, вие и реве с неподправено старание, а фалцетът й почиства улуците на блока и отпушва мивките на входа.

Събираме се в хола и решавам пак да излезем. Следва последната и най-тъмна част от този дълъг и тягостен ден...

Прочетохте ли

Когато жена ти е делфин

Вчера споделих с вас видеото на Георги Господинов срещу шамарите. Няколко часа по-късно една майка ми прати тази история. Знам, че я е писала със свито сърце. Познато ми е и чувството на безизходица и вина, което изпитва.

Не знам как да започна.

Освен с това, че за 1 секунда се превърнах в чудовище.

Да започнем отначало. От самото начало. Преди почти 6 години, пребита от бившия си съпруг, се озовах в болницата с опасност за живота. Да не забравя - бременна в 7-ия месец. Отърваха ме, разбира се, но не можаха да спасят бебето. Като "бонус" всички светила в АГ клиниките, които обиколих, ми даваха шанс за повторно забременяване от порядъка на 0,000001%. Няма да изпадам в подробности - който има, иска и се бори за дете, ще ме разбере.

Една година след този кошмар, вече позакрепила се физически и психически, срещнах моя си Човек. Съвсем на майтап се гаджосахме и след няма и 4 месеца шуърчекът (б. р. тест за бременност) крещеше с цяло гърло „Честито!“ Дали се зарадвах?! Бога ми, НЕ! 284 дни аз не смеех да кихна – защо хълца, защо мърда, защо не мърда... Събуждах се разплакана от кошмари, че съм загубила бебето. Едни чорапки не посмях да купя.

И ето че големият ден дойде - 26 март 2014. След като стана ясно, че всичко с мен и бебето е наред, мъжът ми, заедно с почти всички роднини, се юрна да пазарува и да се стяга за посрещане. На всичкото отгоре се оказа, че момчето ми е бебе-еднорог. В пълния смисъл. От втория си месец спеше по 12 часа (че и повече през нощта), колики, зъби... Това пък какво е?!

Изградихме уникална връзка с човечето. Смело го оставях (в границите на разумното, разбира се) да се учи от грешките си. През ум ми не е минавало да обезопасявам къщата. На 1 година и 3 месеца с моя помощ си вареше яйца и съвсем сериозно ме предупреждаваше за "ПаИ пеката! И боИ". Спокойно, прекрасно момче, което с изумление наблюдаваше тръшкащите се в магазина негови връстници. Никога не е удрян, дърпан, наказван... до момента, в който един ден ме ухапа и изскочи на улицата. Съвсем инстинктивно го сграбчих за яката и леко му плеснах дупето, обяснявайки за n-ти път правилата за колите...

Дзен възпитание

Много пъти сме говорили за бебета. Особено след като научихме наизуст филмчето BabyBoss. Повече от година (още преди да забременея с второто си дете) се опитвах да го подготвя за този момент. И всичко беше прекрасно. Следеше с мен приложението на телефона, идваше с мен на консултации, нетърпение, подаръци, целувки по коремчето...

Нещата обаче драстично се промениха след изписването. Естествено, аз го очаквах, бяхме направили десетки консултации със специалисти. Голямото ми момче стана нервно, агресивно, колкото и да бях подготвена и стриктно следваща съвети на психолози, се изумих. Не можех да си позная детето.

Крясъци, удряне, тръшкане, изскачане на улицата (при все че е виждал как сгазиха едно куче)... пълна програма. Моя милост обаче - абсолютен дзен. С много говорене и гушене се опитвах да туширам това напрежение. Уроци по плуване и пиано, ходене на риба с баща си и дядо си, разнасяне (макар че не ми беше лесно след секциото да мъкна 25 кг). И колкото повече се стараехме, толкова по-зле ставаше. Тогава опитах друга тактика. По-сурово отношение с повишаване на тон. В предишните 4 години и 5 месеца случаите, в които съм повишавала тон, се броят на пръстите на едната ръка. Сега взех да зея през ден. Отново нямаше ефект и поведението му беше животозастрашаващо. Изскачаше по улици, катереше се по тераси, опитваше се да бърка в контакти... 3 месеца говорене, умоляване, сълзи на безпомощност от моя страна, заплахи... Нищо.

Крещите ли на детето?

Преди няколко дни отиваме на разходка. Бебето се задави в количката. И докато аз го проверявах дали диша, големият изчезна. Секунди по-късно чух звук на свирещи гуми... Само си спомням, че изпищях... И се наблюдавах отстрани. Застопорих количката на съседния вход, тези 50 м до улицата ги взех за 3 секунди... Възрастен мъж яростно ръкомахаше срещу сина ми. А той, буквално на милиметри от предната броня, му се плези... С два скока го измъкнах от платното (естествено, и аз не се огледах) и отново му опердаших дупето. Този път не беше леко. А с всичката сила на лудостта и ужаса, които ме бяха обзели. Калоян ме изгледа изумено. В очите му имаше само и единствено изненада. И мъничко недоумение. За няколко секунди се бях превърнала в чудовище.

Вече 6-и ден все още се забелязва отпечатък от моята ръка на дупето. А аз правя обременяване с глюкоза. И си чакам резултатите за диабет.

Сега вече разбирате защо тази майка пожела анонимност. Искам да й кажа само, че тя не е чудовище. Тя е най-обикновена майка, която трепери за децата си като всички нас. Майка, която прави грешки от обич.

И от обич не иска да ги повтаря.

Препоръчваме ви още:

На какво учат шамарите

Няма да бъда такава майка

Кога наказанието е ефективно?

Автор: Мария Пеева

Представям си как се чувстват моите момчета, когато ги замъкна с мен в някой прелестен, цветен, мил на сърцето ми магазин за дамски чанти или обувки, или рокли, или, пази боже, бельо. В подобно положение изпадам и аз, когато вляза в Интерспорт - тяхната светая светих, храмът на любимите им марки. О, не ме разбирайте грешно, нищо против спорта нямам, напротив, даже се снабдих с нов екип и аз (тоест вече нямам никакво извинение да отлагам фитнеса). Но самото пазаруване, избиране, мерене, търчане напред-назад, ровичкане и разтурване на грижливо подредените щандове ме побърква и докарва до ступор. А децата… децата са толкова щастливи, че сърце не ми дава да ги изгоня с крясъци навън. Само се моля наум симпатичните млади консултанти да ги изтърпят и кой знае защо, те го правят, че даже им се радват. За да придобиете бегла представа как пазаруваме, ето на какво сме подложени не само аз, клетата майка на трима младежи в ученическа/предученическа възраст, но и консултантите, (които според мен трябва да получават вредни след нашия рейд), както и всеки случаен клиент, който не е успял да избяга, като види шумната ни и застрашително изглеждаща банда.

Цезар сякаш разбира, че Коко тръгва на училище и се опитва да го задържи у дома със зъби, нокти и скимтене.

Най-напред нахлува Алекс, който незабавно хуква към кошовете с топки. Представете си самонасочваща се ракета, която е прихванала целта си и нищо не може да я спре. Това е Алекс, когато види топка. Докато успея да пренасоча вниманието му към нова цел, вече ги е докопал с триумфиращ вой. Топки хвърчат напред-назад из магазина, аз подтичвам след тях съвсем безуспешно, защото докато хвана едната, той е изстрелял три следващи със скоростта на тенис-тренажор. Междувременно Коко и Косьо вече са се разделили всеки във възрастовата си група и започват да свалят спортни обувки от стойките по стената и да затрупват консултантите с въпроси, претенции, размисли и коментари за спорта по света и у нас. Консултантите вкупом тичат до склада, вадят кутии, подмятат кецове или футболни обувки във всевъзможни цветове и модели. След броени минути целият магазин е разхвърлян и някъде по средата моите момчета са седнали, мерят вглъбено и разхвърлят в произволни посоки новите, приятно ухаещи на кожа обувки. Аз се щурам от дете на дете и се опитвам да съм полезна, макар че тайното ми желание е да избягам с писък навън.

Коко е с кецове Nike Ebernon на промоционална цена от 79,99 лв.

Тежка е съдбата на мъжката майка. Консултантите се объркват от коментарите на хлапетата, с които те ги затрупват един след друг:

- Този номер е точен по дължина, но ми идва малко тесен, дайте ми следващия, моля.

- Този пък е много широк, дайте да сменим модела.

- Само ако може да не е лилаво! Имате ли ги в синьо или червено?

- Напротив, тези лилавите са много яки, дали ги има и в моя размер?

В този момент явно всички топки вече са разхвърляни из магазина и върху нас се стоварва тежката артилерия, която е съвсем миниатюрна на вид в сравнение с големите си братя, но за сметка на това може да ви помете със звуковата ударна вълна:

- Мамо, защо само те си купуват най-яките неща, искам и аз! Може ли и на мен футболни обувки, може ли и на мен кецове? Може ли като на Косьо? Може ли като на Коко? Мамо, ще купим ли и за тате? Ама на тате да са като моите!

Това е само за обувките, после идват и анцузите. Ами тениските… Ами раниците…

Тази година за първи път в живота си улучих Back to School кампанията им и успях да спестя време, нерви и пари. Момчетата взеха, че си харесаха нещата, което не ме учудва, в крайна сметка това са им любимите марки, в изчистени цветове и модели. Тийнейджърът, разбира се, не дава да го снимам, но може да видите колко са доволни Алекс и Коко. 

Алекс е облечен със спортен комплект Puma на цена от 89,99 лв., който върви с подарък раница Puma.

А между другото, Алекс най-после се научи да си връзва сам обувките. Това са му първите обувки с връзки и е много доволен. 

Препоръчвам, отидете и зарадвайте децата на добра цена, а може и вие да се снабдите с нов спортен екип. Щом аз го направих… Спортът наистина е за всички, даже и за майките.

Та това беше. Дръжте се, Интерспорт, пак ще дойдем.

Прочетохте ли

Не яж, поти се и обличай

Да възпитаваш е като да свириш на особено чувствителен музикален инструмент. Понякога е достатъчен само един жест, за да разбере детето, че прави нещо не както трябва. Някои вярват в астрологията, други не, въпреки че понякога препоръките звучат напълно разумно. Или поне безвредно. Астролозите твърдят, че звездите оказват влияние върху всяка сфера от живота ни, включително и върху методите на възпитание.

Овен

Основният проблем, с който се сблъскват родителите на Овните, е горещият нрав на децата им. Такива се раждат – леко агресивни, неспокойни, винаги устремени към лидерската позиция. Агресията лесно може да бъде туширана, ако се намери позитивно русло, в което Овенът да вложи енергията си. Най-подходящ за целта е спортът. Неслучайно малките представители на тази зодия най-често печелят състезанията по пълзене.

Как да въздействате

Избягвайте авторитарните забрани. Това само ще предизвика гняв, а след него и бунт. Старайте се да ограничавате деликатно, да обяснявате и да отвличате вниманието на малкия Овен към позитивни занимания. Той трябва да бъде възпитаван в отговорност от най-ранна възраст.

Телец

Децата от тази зодия са противоположност на Овните. Те са затворени, чувствителни и много трудно се адаптират към промените. Обикновено няма за какво да бъдат наказвани. Учат с удоволствие, държат се добре. Имат нужда от утвърждаване на увереността в себе си, за да се чувстват спокойни сред връстниците си. Много подходящи за тях са заниманията свързани личностната им изява – пеене, танци и др.

Как да въздействате

В никакъв случай не ги притискайте. Иначе малкото биче, което се крие дълбоко в душата им, ще се събуди и ще зарие с рога в земята. Не бива да провокирате ината му. Съставете система от правила, за чието нарушение са предвидени определени последствия – вечер без филмчета например. И се договорете с детето да ги спазва.

Близнаци

Най-типично за Близнаците е, че не могат дълго да се концентрират върху определена задача. Те са разсеяни, нерешителни и твърде често равнодушни към чувствата на другите. Затова пък малките представители на този знак са умни, любопитни и жизнерадостни, но всичко това взето заедно може да даде лоша посока на поведението им. Близнаците са доверчиви и притежават необятна фантазия. Затова може да им се случи честичко да лъжат.

Как да въздействате

Не бързайте да обвинявате детето в лъжа. Опитайте да разберете дали то не е искрено в заблудата си. Ако проумее, че е сбъркало, ще се опита да се споразумее с вас. В такъв момент е важно да не се предавате и да проявите строгост. Така ще научите Близнака да спазва правилата.

Рак

Малките Рачета са капризни, емоционални и в същото време склонни да се затварят в себе си. Те са придирчиви, внимателни и винаги ще намерят оправдание за постъпките си. За да възпитате у детето Рак социални навици можете да му вземете домашен любимец, за когото да се грижи. Научете го да не се вглежда в миналото, да не се обвинява за дреболии, за да се наслаждава на живота си в бъдеще.

Как да въздействате

В никакъв случай не се поддавайте на мрънкането му. Уверете го, че го обичате, въпреки грешката, която е допуснало, но му обяснете, че щом се е провинило трябва да понесе последствията. Ако се поддадете на обаянието на Рака, рискувате да отгледате манипулатор от най-висша класа.

Лъв

Лъвчетата са склонни да доминират по рождение и са много взискателни. Като поотраснат се превръщат в същински крале на драмата. Ще ви се наложи да се борите със стихийния им дух и поведение. При това ще трябва да внимавате да не потиснете вродените им лидерски качества.

Как да въздействате

Това е сложно. Лъвчетата са харизматични, находчиви и красноречиви. Не позволявайте да ви омаят, бъдете твърди. Винаги им обяснявайте защо ги наказвате като започнете от причините и стигнете до последствията. Лъвовете бързо усвояват правила, но трябва да са убедени в тяхната рационалност. Много е важно с малките Лъвчета да се разговаря, а не да се води монолог.

Дева

Девите по рождение са интроверти, склонни към самокритика, често напълно излишна. Те са дисциплинирани, любопитни, обичат да изследват средата си и да тестват наблюденията си на практика. Ако им позволите, бързо може да затрупат стаята с „ценни“ камъчета, хербарии, и други „находки“; може да водят вкъщи ранени птичета и котки. Много обичат да се грижат за по-малките и по-слабите.

Как да въздействате

Основната претенция към Девите е придирчивостта им към храненето, много често са злояди. Но и с това трябва да внимавате. Девите имат слаб стомах, защото са консервативни и капризни. Освен това имат твърде високи претенции към околните. Трябва да им бъде обяснено, че всеки може да сгреши и никой не е идеален. Те - също.

Везни

Децата Везни са много умни, нежни и нерешителни същества, живеят за похвалите. Трудно е да им бъде формирана адекватна самооценка, защото са много зависими от чуждото мнение. Вашата задача е да им помогнете да развият собствената си идентичност. Важно е обаче да се борите с мързела им. Иначе ще станат абсолютни крале на нищоправенето.

Как да въздействате

В никакъв случай не сравнявайте детето Везни с другите деца. Разберете какви са причините за проблема му, научете го да приема поражението и да се учи от грешките си.

Скорпион

Избухливост, страст, инат, крайни емоции – всичко това са малките Скорпиони. Те са много чувствителни, макар и силни по натура. Това са ревниви деца, затова не бива да допускате различно отношение към братята и сестрите им. Бъдете внимателни, защото умеят да крият истинските си чувства.

Как да въздействате

Малките Скорпиончета се опитват с всички сили да постигнат желаното, без да се спират пред каквито и да било манипулации. В същото време те са способни да уважават родителската власт и да спазват правилата, ако са разумни. Важно е не само да им поставите границите, но и да им обясните с любов и уважение, като на равни, защо го правите.

Стрелец

Децата Стрелци са проницателни и праволинейни. Понякога са праволинейни до грубост или нетактичност. Затова често изглеждат невъзпитани. Те са търсачи на приключения и е много важно да се научат да спазват забраните и ограниченията. За целта обаче трябва да бъдат убедени, че забраните са за тяхно добро.

Как да въздействате

Обяснявайте търпеливо защо ги наказвате. Гледната ви точка трябва да бъде представена логично, с причинно-следствените връзки. Ако наказанието не е особено убедително ще последва бунт. Никога не лъжете Стрелеца, дори с цел да го защитите. Той мигновено надушва фалша и ще престане да ви уважава.

Козирог

Децата Козирози са малки възрастни – много дисциплинирани и със силен самоконтрол. Не са особено емоционални, склонни са да се затварят в себе си, притежават изключително чувство за дълг. Толкова се стремят да правят всичко идеално, че при най-малка грешка се разстройват и могат да изпаднат в депресия.

Как да въздействате

Тези деца, повече от всички други, трябва да усещат, че са обичани безусловно. Не бива да ги притискате – техният инат превъзхожда дори този на Телците. В същото време, като здравомислещи хора, Козирозите лесно свикват с правилата, ако са им добре обяснени.

Водолей

Водолейчетата са дружелюбни, общителни, понякога ексцентрични и загадъчни. Малкият Водолей трябва да бъде научен да не се доверява на непознати – за него като че ли чужди хора няма, толкова лесно установява контакт. Важно е да има лично пространство за отдих и творчество. А основната ви възпитателна задача ще бъде да им обясните, че свободата е преди всичко отговорност.

Как да въздействате

Малките Водолеи често бъркат свободата с анархията. Не пестете време да им обясните разликата. Те трябва да разберат, че всяко действие има последствия, за които носят отговорност. Бъдете твърди и последователни.

Риби

Рибките са деца с богато въображение, артистични и впечатлителни. Понякога дори губят връзка с действителността. Дисциплината не е за тях. Трябва да бъдат научени най-напред да разграничават въображаемия от реалния свят, при това без да бъде потискан творческият им порив. Нека фантазията им бъде източник за творчество, а не бягство от реалността.

Как да въздействате

Ще се наложи да се научите да различавате истинската мъка на малката Рибка от крокодилските сълзи. Рибите са родени манипулатори, затова трябва да ги възпитате да се противопоставят на трудностите, разчитайки на собствените си сили.

Източник: wday

 
Прочетохте ли

Зодиите на детската площадка, в клас и в любовта

„Освободете тротоарите!“ се бори с неправомерното паркиране при детски градини, училища и площадки за игра

ФБ събитие „Освободете тротоарите!“

Сдружение „Безопасни детски площадки“ стартира кампания за осигуряване на безпрепятствен достъп и движение по тротоарите, които водят или са близост до детски градини, училища и площадки за игра – „Освободете тротоарите!“.

Кампанията ще продължи от 12 септември до 12 октомври 2018 г. Очакваме вашите сигнали и предложения за разрешаване на проблема с неправомерното паркиране на тротоарите по ел.поща на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или на ФБ страницата ни. Ще публикуваме вашите истории за тротоарна борба на нашата страница и при медийните ни партньори. Ще ви съдействаме да намерите съмишленици.

Кампанията ни е провокирана от засега безуспешната ни борба за осигуряването на безпрепятствен достъп до 127 ОДЗ „Слънце“ в столичния кв.Стрелбище. Тротоарът, който води до сградата на ул. „Деде Агач“, в участъка между номера 40-42, от години служи за паркинг на живеещите в близката кооперация. Опитахме с вдигане на чистачки, диалог и предупреждения, сигнали до Столичен инспекторат, но засега отпорът на шофьорите нарушители е също така упорит, колкото и нашите усилия. Затова внесохме предложение до район „Триадица“ и до Комисията по транспорт и туризъм на Столичен общински съвет да се поставят антипаркинг елементи, които да ограничат достъпа на автомобили. Надяваме се да успеем да намерим решение на проблема.

В тази връзка сме готови да съдействаме на всички граждани, които водят битка за тротоара, по който децата им стигат до училище, градина, или до площадката за игра. Едва минавате с количката между автомобилите, или детето ви кара колело на пътя, защото другаде няма място…Научихте се да псувате, защото не можете да стигнете до площадката или парка, заради двете коли на входа им…Ако вдигането на чистачки, разговорите и предупрежденията, подаването на сигнали вече не работят, време е за по-сериозна атака. Да, няма да е лесно, и да, знаем, че „няма къде да се паркира в този град“, но това не е оправдание децата да се движат между колите или по улицата, застрашавайки собствената си безопасност. Ще изпратим предложенията ви, с конкретна обосновка и със снимки, предоставени от вас, до районната администрация или в съответната структура на вашата община. Вярваме, че ако повече хора поискаме разрешаването на този конкретен проблем, по-добре ще ни чуят.

Ние също сме шофьори и знаем, че осигуряването на достатъчно паркоместа е част от решението на проблема, но ви приканваме да осигурявате доколкото е възможно и според изискването на законите безпрепятствен достъп до обществени сгради, паркове и места за игра. Вие също вероятно имате деца, племенници, внуци, приятели, които всеки ден слаломират между автомобилите на тротоара. Обща цел е да се движим по тротоарите и по улиците, без да застрашаваме своята безопасност и без конфликти.

Ще се радваме, ако заедно потърсим решение на проблема – пешеходци, шофьори, общински власти. Най-важното за нас е децата ни да се движат безопасно. Ние вярваме, не в „Има тротоар, има проблем“, а в „Има тротоар, има решение“.

Снимки: Сдружение "Безопасни детски площадки"

 
Препоръчваме ви още:

Презареди детската площадка!

Кой носи отговорност за детските площадки?

Войната на таралежите

Автор: Янка Петкова

Марая е само на два месеца. Третото дете на Ани и Пламен. Има батко Николай, който е на 13 години и по-голяма сестра – Дениса, която е на 9. Бременността на Ани протича нормално. Лекарите назначават секцио след консултация със съдов хирург заради проблем при майката (дълбока венозна тромбоза). Операцията протича без усложнения и всичко изглежда наред.

На втория ден след раждането се появява физиологична жълтеница и детето е подложено на лечение с ултравиолетови лъчи. Изписват Марая на 13-ия ден с нормални показатели на билирубина. Оказва се, че при нейното увреждане симптомите се появяват по-късно, към края на първия месец. Урината на детето става тъмна, а изпражненията избеляват. Родителите водят детето за наблюдение на всеки 2-3 дни. На един от прегледите личната му лекарка препоръчва момиченцето да бъде изпратено за консултация в Окръжна болница в Плевен. Доц. Недкова, която го преглежда, назначава ехограф и скенер. След седмица лечение, без да се повлияе жълтеницата, детето е изпратено в СБАЛДБ “Проф. Иван Митев“ София, където установяват, че момиченцето е с много рядка вродена аномалия – билиарна атрезия, недоразвитие на жлъчните пътища.

Иначе казано малката Марая е родена без жлъчка.

По думите на майка му Ани това увреждане се среща при 2-3 деца на 30 000 новородени. Ако не се подложат на лечение, децата с тази диагноза умират след първата си година от чернодробна недостатъчност. Да, възрастен човек може да живее без жлъчка, но организмът му има изградени жлъчни пътища, а Марая е много малка и единственият й шанс е трансплантацията на черен дроб.

Грижите за момиченцето поемат лекарите от Клиниката по детска гастроентерология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести – „проф. Иван Митев“ . Там на Марая ще се правят контролни изследвания всеки месец, за да се следи нивото на билирубина, чернодробните ензими и прогресията на заболяването. Лекарите препоръчват лечение в чужбина, поради по-добрите резултати на тамошните клиники. Ани и Пламен се свързват с родители на други деца, които са трансплантирани извън страната, и се надяват да получат оферта от клиника с опит в чернодробните трансплантации при деца.

Родителите решават да не подават документи за финансиране от Център фонд за лечение на деца (ЦФЛД), защото са разбрали от други семейства, че за трансплантиране на черен дроб се дава отказ, с аргумента, че подобни операции се извършват и у нас. Родителите на Марая не се решават на тази стъпка, заради опасенията, че успеваемостта в Българския център, който извършва трансплантации на деца (УБ „Лозенец“) за подобен род операции е много ниска.

Друго притеснение на родителите е, че ако кандидатстват в ЦФЛД, ще трябва да предоставят дарителската сметка на детето си, а според правилника за дейността му фондът има право да оперира с парите от сметката, както сметне за целесъобразно. Всичко това предопределя позицията им да не търсят съдействие от фонда, а за да бъде създаден DMS, трябва да има официален отказ от него. Затова детето не може да се възползва от тази възможност за финансиране.

В момента Марая е в СБАЛДБ „„Проф. Иван Митев“ за контролни изследвания. Следят нивата на билирубин, вливат й витамини, оптимизира се храненето, за да качва тегло, тъй като е около 5 кг и трябва да наддаде, за да издържи предстоящата операция. Майка й казва, че според специалистите най-добрият момент за трансплантиране е към 7-8-и месец, тогава и органите на детето са по-наедрели. Семейството вече разполага с епикриза с окончателната диагноза на момиченцето - хронична чернодробна недостатъчност.

Родителите на Марая се нуждаят от подкрепата ни. Те са сами в усилията си да съберат необходимите за лечението на детето им средства. Такъв е изборът им и не можем да оспорим основанията им. Можем само да им помогнем, защото този вид операции в чужбина вече са рутинни и успеваемостта им надвишава 90 %.

Сумата, която е необходима за лечението на момиченцето, е от порядъка на 200 000 - 250 000 лв. Детето няма време, болестта прогресира, но все повече добри хора се включват и за Марая има реален шанс.

Как можем да помогнем

Като преведем средства чрез кампанията

Дари шанс за живот на бебе Марая

Като участваме в благотворителния базар организиран в помощ на детето

или по сметка

УниКредит Булбанк

IBAN: BG83UNCR70001523369899

BIC: UNCRBGSF

Титуляр: Марая Пламенова Кръстева

При желание от ваша страна може да поставите дарителска кутия (как да го направите вижте тук).

Като участваме в благотворителния турнир по футбол за Марая и Тони - вижте тук. 

Прочетете още: 

Умора на съчувствието

На огрян от луната плаж един баща бди над спящия си син, докато чакат изгрева и лодка, която да ги отведе до спасителен бряг. Той разказва на момченцето за дългите лета на детството си, за каменната къща на дядо му в Сирия, за маслиновите дръвчета и ливадите, осеяни с диви цветя. Бащата си спомня и оживения град Хомс от дните, преди да завалят бомби от небето и войната да принуди хората да бягат. Когато утрото настъпи, те ще предприемат опасно морско пътуване в търсене на нов дом.

„Гледам профила ти в блясъка на тази нащърбена луна, момчето ми. Миглите ти са като калиграфско писмо, клепачите ти са притворени в невинен сън. Казах ти: „Дръж ръката ми. Нищо лошо няма да ти се случи”.

Това са само думи. Бащини хитрини. Но твоята вяра в баща ти го убива. Защото тази вечер мога да мисля само колко дълбоко е морето, колко необятно и равнодушно е то. И колко безсилен съм аз да те опазя от него.“

Това е част от разтърсваща и трогателна молитва на един баща към своя син, написана от един от най-четените и обичани писатели по света Халед Хосейни. Тази история е вдъхновена от трагичната съдба на Айлан Кюрди, тригодишното сирийско момче, което през септември 2015 г. се удави в Средиземно море, бягайки със семейството си от войната в Сирия.

„Като баща на две деца, когато видях снимката на тялото на Айлан, което лежеше на онзи плаж в Турция, се опитах да си представя колко тежка е загубата за неговия баща, който в същия този ден беше загубил своята съпруга и син. По свой начин исках да отдам дължимото, на Айлан и на хилядите загинали в опит да намерят спасение и нов дом, бягайки от войни, конфликти и преследване.“ споделя Халед Хосейни.

Красиво илюстрираната книга „Молитва към морето“ се публикува на българския пазар на 11-ти септември, 2018.

Вижте още:

Какво ще четем у дома тази есен

Автор: Мария Пеева

Тази сутрин се поглезих с една приятна разходка по Витошка и с купчинка хубави книги - някои за мен, а други - за домочадието. Обещах да споделя с вас какво съм си подготвила да чета тази есен, както и подборът ми за децата. Надявам се да намерите нещо, което да допадне и на вас. И непременно се разходете до Алеята на книгата, ако сте в София тези дни :) Дори и нищо да не харесате от списъка ми, там със сигурност ще намерите вашата книга, и то с намаление. 

Преди да започна със списъка, ми се иска да отдам кредит на моя 10-годишен Коко, който направи чудесните и много арт снимки на книгите изцяло по собствена идея. Може би се чувстваше малко гузен, че предпочете да си остане вкъщи вместо да дойде с мен на Алеята. Но до неделя има време, ако размисли, ще го заведа. Коко, благодаря за снимките, прекрасни са. Надявам се и книжката, която ти купих, да ти хареса. Но тя не е тази, която виждате отдолу. Ю Несбьо не ми се струва подходящ за 10-годишни, но за любителите на кървави трилъри (като мен), е прекрасно четиво. И не ми омръзва този автор. В тази книга обаче героят не е добре познатият ни Хари Хуле, а Улав - наемен убиец. Да видим дали ще ме грабне като останалите му криминалета. На снимката виждате още и малко чорапче от Коко, който се качи на стола, за да снима "от перспектива", като истински фотограф :)))) Толкова се смях, че реших да не го режа.

"Живата теорема" избрах за нашия тийнейджър, който мечтае да стане инженер и да работи в НАСА. Авторът Седрик Вилани е един от най-великите математици на нашето съвремие. Някои го сравняват с Джон Наш (Помните ли "Красив ум"?). Мисля, че книгата ще допадне на всички, които обичат математиката и автобиографичните романи. За снимката Коко използва старата си тетрадка по математика. Е, задачите са доста по-лесни, но поне почеркът и задраскването са досущ като на математически гений.

Още два трилъра за самотните есенни вечери, докато моите момчета гледат безкрайните си футболни мачове. Тези са по-"семейни" като тематика, не толкова кървави и зловещи като Несбьо. "Съпругата помежду ни" на Гриър Хендрикс и Сара Пеканен - история с любовен триъгълник и "Перфектната майка"на Ейми Малой - история с отвлечено дете и майчинска група. Нямаше как да ги пропусна, особено след като ми ги препоръчаха приятелки, любители на този жанр.

А на следващата снимка, която Коко е избрал да позиционира до спалнята ми, виждате една книга на Роуз Тримейн, чистокръвна англичанка, ректор на голям британски университет и автор на куп награждавани творби, която вместо да изследва дълбоките потайности на британската същност, е избрала да ни разкаже за живота на имигранта Лев. Може би заради моята съавторка Люси и нейната героиня Лора, а може би и заради някакви мои си нереализирани и дори неосъзнати копнежи, но книгите за адаптация на ново място и изобщо за търсене на място под слънцето много ме вълнуват. Впрочем, чели ли сте "А Бог се смее" на Мария Станкова? И тя никак не е за пропускане, макар да е много, много тъжна (по един особен, някак сух и дистанциран начин, който трогва дори по-дълбоко от сантименталната носталгия). 

Следващите две книжки са за Алекс, който напоследък се опитва да срича и има желание да чете сам. "Приказките за лека нощ" са предимно истории за животни, поучителни, красиво илюстрирани, класически народни приказки. "Кащанка" е един от любимите ми разкази на Чехов. Много се зарадвах, че го намирам в книжка с илюстрации, идеална за най-малките читатели. Впрочем, Коко е пропуснал да снима и още една чудна детска книжка на Алекс, може би защото я получи като подарък, а не е сред днешните ни покупки. Но тя заслужава вниманието ви, затова я добавям към есенния ни списък. "Копче за сън" на Валери Петров. Може би си я спомняте от нашето детство, може би дори сте я слушали на аудио-касета или сте гледали постановката. Е, сега може да я четете на детето си и да разглеждате заедно красивите илюстрации.

"Гробищни истории" на Борис Акунин - преди няколко години незнайно защо пропуснах да си я взема, но сега я открих на суперцената от 5 лв. Има доста такива попадения на Алеята на книгите. Книга за "Тайната на отминалите времена" я нарича Акунин, а аз ще добавя, че малко хора могат да пишат мистично по толкова забавен начин.

Следващата книга може би е най-важната, която си купих тази есен. За нея ще ви пиша повече, след като я прочета много, много задълбочено и внимателно. Знаете колко ме вълнува тази тема, след като родителите ми бяха диагностицирани с деменция. Така че за "Краят на Алцхаймер" ще си говорим допълнително.

Ето и още един трилър, още една любима скандинавка - Камила Лекберг и последният й роман "Вещицата". Обърнете внимание на снимката, моля. Коко специално събра листата за "вещерски ефект". (Подозирам, че ще трябва да му платя за тази фотосесия). Иначе за самата книга - Камила Лекберг определено отдавна няма нужда от представяне у нас, не може да не сте прочели поне няколко от психотрилърите й, ако си падате по този жанр. Очаквам с нетърпение увлекателните сюжетни обрати, подвеждащите уловки и малките подсказки, които ме карат да се връщам назад отново и отново. Нямам търпение да прочета и какво се случва с писателката Ерика Фалк и нейният съпруг детектив Патрик Хедстрьом, мои стари любимци, наред с Хари Хуле, Валандер, Лисбер Саландер и Блумквист.

Ерик-Еманюел Шмит - нямах търпение, защото ми я препоръчаха много горещо, и я започнах още докато си пиех кафето на една приятна сенчеста масичка на Витошка, задължителен финал на Алеята на книгите. Младият стажант-журналист Огюстен е надарен с грозна фигура и лишен от всякакъв чар, подритван от колеги, началници и всеки срещнат. И никой не подозира тайната му дарба да вижда отвъд лицата на хората около него. Докато не става свидетел на терористичен взрив в малкото белгийско градче. Дотам съм. Не мога да я оставя.

Открих и нов автор за Коко - Хелън Дънбар. Забелязвам, че напоследък се вторачва все повече в драматичните тийн истории. Затова реших да му предложа "Времето отвътре" - история за обичта и подкрепата между двама братя и за драматичните обрати в живота на едно хлапе. За него е и тази чудесна книга за млади творци "Как да станеш страхотен автор". Написана е забавно, с лесно приложими съвети и идеи и мисля, че ще му е доста полезна. 

 Толкова от мен за тази есен. А ако посетите Алеята, първо прегледайте програмата, има срещи с български автори и всякакви интересни събития, които може да ви заинтригуват. И приятно четене!

Снимки: Коко Пеев

Препоръчваме ви още:

Книжки, които оживяват

Интересна игра с държави

Червената шапчица и Алекс