Опитните майки и татковци разполагат с лесни решения, които действително облекчават ежедневието им и намаляват стреса не само у възрастните, но и у децата. Блогърът Джоана Годард ни предлага някои изпитани родителски съвети, които лесно може да изпробвате и обикновено работят добре, потвърждавам от личен опит.

1. Ако детето ви падне, попитайте го: „Боли ли те или се изплаши?“ Обикновено децата просто са изплашени или смутени. Ако това е така, разкажете им как вие сте падали като малки и какво ви се е случвало след това. Малчуганите обичат такива истории, те ги окуражават.

Вижте тези 49 фрази, които успокояват разстроеното дете.

2. Ако семейното ви пътешествие включва пътуване със самолет, можете да запазите места на различни редове. Единият родител е с децата, а другият отделно. Така имате възможност да се сменяте и да облекчите пътуването за всички.

3. Ако искате да привлечете вниманието на децата към предстоящия обяд, отправете поканата си с думите: „Разказвала ли съм ви някога тази история…“

Ето защо е важно за децата да знаят семейните истории.

4. Ще ви е от полза да се научите да рисувате няколко лесни за изпълнение животни, птици или предмети. Децата обикновено ги прерисуват многократно. Така могат да уплътнят времето си при пътуване или докато чакате ред някъде.

5. Таймерът е отличен мотиватор. Можете да го използвате когато детето се обува, когато играе, когато трябва да почисти стаята си или да довърши вечерята си.

Тук ще намерите цели 100 идеи за детски занимания. 

6. За да избегнете малките сражения всеки път, когато излизате, след репликата „облечи якето си, навън е студено“, можете просто да кажете „изпъни ръцете“ и да облечете детето без обяснения.

7. Борбата със страстта към сладкото е ежедневна, но бихте могли да постигнете успех и в нея. Можете да си определите ден от седмицата за „ден на сладоледа“ или „ден на шоколада“. Така, когато малчуганът започне да настоява за порцията си сладко, само ще напомните кога можете да изпълните желанието му. Това не е отказ и се приема по-благосклонно от хлапетата, а очакването развива търпението.

Ето как детето ще заобича здравословната храна. 

8. Преди тръгване към детската градина можете да помолите детето да приготви играчката или книжката, която иска да вземе със себе си. Това му създава навик да мисли за развлеченията си и да ги подготвя.

9. Децата не отказват пиенето на вода или ходенето до тоалетна. Дори да казват „не“, ако им поставите чаша с вода или гърне пред погледа все пак ще ги използват.

Ето защо за децата е важен режимът. 

10. Важно е да сте до детето не само физически. Когато се връщате от работа „забравете“ телефона си в чантата за 10-20 минути поне и се посветете на детето. Дори да сте изморени, да сте в лошо настроение, да сте имали тежък ден е добре да се абстрахирате и да изслушате мъничето. Понякога се случва децата да са твърде „заети“, за да имат време за възрастните. Тогава можете просто да постоите до тях, така им показвате, че сте заедно и сте готови за разговор.

11. Можете да си измислите игра: в почивните дни да ходите на пазар с заедно. Това винаги е забавно занимание за децата. Изберете предварително рецепта за обяда, която да съдържа непознат зеленчук или продукт. Открийте го в магазина и оставете детето да го избере и купи, с обещанието да го приготвите заедно, след като се приберете. Новото е интересно и безотказно привлича вниманието.

12. Сутрешният тоалет обикновено е неприятно занимание за мъниците. Една интересна идея – предложете на детето да си избере песен и да я изпее, докато се мие. Заниманието е забавно, особено когато устата ти е пълна с паста за зъби, освен това фиксира времето, което трябва да се отдели на този процес – до края на песента.

Имате ли си любими детски песнички и стихчета? 

13. Ако детето лесно се стресира и е твърде стеснително, можете да му помогнете да се справи с тревогата си по-лесно, ако му разказвате в началото на деня какво предстои. А ако например е поканено на рожден ден можете да му кажете: „Следобед ще отидем на празника на твоя приятел. Там ще има много деца, които са по-малки от теб. Нали ще се грижиш за тях?“

14. Знаем с какво неудоволствие малчуганите подреждат стаята си, но затова пък охотно изпълняват някои от задълженията на възрастните. Можете да ги привлечете в тези дейности – да заредят съдомиялната, да помогнат да сортирате прането, да чистят с ваша помощ с прахосмукачката. Това ще им формира навици, които ще облекчат и грижата за собствената им стая. 

Подходящи домакински задължения за деца по възраст можете да прочетете тук. 

15. Ако детето започне да капризничи по време на разходка не би било зле да я разнообразите – предложете му да марширувате заедно, да скачате като зайчета или на един крак, да се състезавате кой пръв ще стигне до набелязана цел – важно е да събудите интереса към движението.

16. Интересна идея е да каните на рождения ден на детето толкова малки гости, колкото години навършва. Родителите, които са изпробвали този метод твърдят, че така мъникът не се изморява и превъзбужда от преживяванията.

17. В обедната почивка между учебните часове и занималнята можете да се отбиете в училището, за да обядвате заедно. Така ще прекарате един час насаме и ще сте сигурни, че детето ви се е нахранило и си е починало.

18. Отправяйки се към детската площадка, вземете със себе си една-две малки играчки за приятелчетата, които ще срещнете там. По правило мъниците първо играят един до друг, или както психолозите казват - успоредно, а едва след това заедно.

За конфликтите на детската площадка сме разказвали тук.

19. Добре е винаги да казвате на детето си „довиждане“ – това е важно, дори да е повод за сълзи. Когато се разделяте в детската градина или го оставяте на баба, бавачка, приятелка да го погледа, за да свършите някоя работа, неминуемо ще има малка драма, поне в началото. Въпреки това не се измъквайте тайно. Детето ще е по-спокойно, когато сте му казали, че излизате и сте се разделили с прегръдка, отколкото ако избягате и го „изоставите“.

Интересна гледна точка за възпитанието можете да прочетете в Кога ранното развитие забавя развитието.
Можете да се позабавлявате и с бисерчетата на Желязната детска логика.

Тази тема явно ще бъде актуална, поне докато стандартите за раждане в България са далеч от най-добрите примери за акушеро-гинекологична грижа в света. След разказите за условията, в които раждат жените във Великобритания, Испания и дори вкъщи, коментарите отново извадиха на повърхността примери за лоши практики в нашите родителни отделения. Защо това, за което четем, не може да се случи у нас? Потърсихме мнението на Благовеста Костова, акушерка с над 40 години стаж в професията.

Защо има толкова случаи, в които родилки се оплакват от отношението към тях?

Оплаквания има и ще има, защото има лесно достъпна информация за световната практика, освен това жените пътуват много, пребивават за дълго в много развити страни и естествено познават АГ практиката там. Знаят как се обслужват раждащите и бебетата и съответно желаят да получат същата грижа и у нас. Това е съвсем нормално.

Защо това не се случва у нас?

Проблемите на майчиното и детското здраве са много и според  мен на този въпрос трябва да отговорят от Министерството на здравеопазването. Акушерската грижа липсва и преди и след раждането. В послеродовия период жената и бебето се прибират вкъщи и седмици наред нямат достъп до адекватна акушерска грижа. Избират педиатър, в което няма нищо лошо и е редно, но той ги посещава само веднъж, а и е прекалено натоварен, за да обхване в детайли това, което ще направи акушерката. А акушерката може да бъде полезна и с пренаталната подготовка на жената и след раждането. Акушер-гинеколозите също нямат време да провеждат беседи с жените относно храненето, вредата от тютюнопушенето, раждането, кърменето. Да ги подготвят за нормално раждане. Това отнема много часове и програмата е дълга. Изисква най-малко 5-6 посещения с продължителност около 2-3 часа. Така го правят в страните от ЕС. Виждаме резултатите от загърбване на профилактиката, която е работа на акушерката - много висок процент на цезарови сечения, много висок процент на  преждевременни раждания.

Кои са недостатъците на здравната ни система от гледна точка на акушерката?

На първо място е липсата на стандарт по акушерство и гинекология в нашата страна. Старият беше отменен преди няколко месеца, а нов няма и не е ясно кой и кога ще го напише. Както не е ясно и дали ще отговаря на европейските директиви и изисквания. Стандарт за акушерската професия също липсва, а трябва да има такъв. Той е задължителен за всички страни членки на ЕС.

Какво трябва да се промени според вас?

Нашите управляващи са много горди с това, че сме членки на ЕС. Но това членство си е по нашенски, по Бай Ганьовски - хем като европейците, хем както ни изнася. Но след като се бият в гърдите с това членство е редно да въведат и техните стандарти, което означава, че правата на акушерките трябва да се изравнят незабавно с тези на колегите в другите страни членки. Нужно е да се напише стандарт само за акушерки; да се регулира професията; да се създаде следдипломно обучение свързано с акушерската практика, не със здравен мениджмънт или социални дейности.
Експерти от Холандия, Великобритания и Франция са готови веднага да помогнат и съдействат за написване на такъв съвременен стандарт.

Адекватно ли е оценен трудът на акушерката?

Заплатата на акушерките варира в много широки граници - от 1500 до 450 лева. Зависи къде е местоработата й, кой е нейният работодател. Но високите заплати са на много малко места. Обичайната заплата е около 600 лева. И при тази цифра не може да се говори за адекватна оценка на труда. Затова много колеги след като завършат захвърлят дипломите и се ориентират към друга професия или пък отиват по кабинети, където няма нощни дежурства и много работа. Много акушерки работят и в детски ясли или в училища като сестри. Или пък отиват като сестри в отделения с високо заплащане. Най-големият недостиг е на акушерки в родилните зали, където трудът е тежък, но с нищо не се стимулира. Около една трета от работещите акушерки в момента са пенсионерки. Те запълват местата и в тежките сектори на акушерството, млади колеги там рядко се появяват. А точно там трябва да има сериозно повишаване на заплатите.

Заговори се за акушерски звена у нас – разкажете повече за тази практика?

Няма независимо акушерско звено в нашата страна, нито има самостоятелно наблюдение на бременност само от акушерка. За да се говори за такава практика, тя трябва да започне от големите болници, в които да има акушеро-майчини отделения, разбира се, лекар да се намесва при нужда. Такива отделения са показали своята ефективност в много страни по света, но те са масови. У нас не може да се говори за качествено акушерско звено, ако то обслужва 5 или 10 жени на месец. На фона на около 64 000 раждания годишно, това няма значение. Има частни болници, в които акушерките са по-самостоятелни, има големи държавни болници с избор на акушерка. Имам много колеги, които придружават раждащи и водят раждане в екип с лекар в големи болници - частни или държавни. Това е напредък, на фона на липсата на акушерски стандарт, но е все още много малка стъпка.

В пренаталната подготовка също има доста колеги но няма ясни правила и за нея. Те нямат право на договор със НЗОК, нито пък Министерството на здравеопазването мисли да отдели някакви средства допълнително. Колегите се блъскат сами на частния пазар на труда, но е радващо, че стават все повече, макар да им е много трудно. На фона на всичкия хаос курсовете за бъдещи родители се водят от хора без акушерско образование, а липсата на регулация в тази посока го позволява. Насажда се страх и негативизъм към акушерките и лекарите, дори се състезават с нас по ,,компетентни съвети”.

Напоследък публикуваме разкази на жени, родили в чужбина. Кое от чуждия опит е факт у нас?

Има много да се желае, за да достигнем този опит. Трябва да се спре свръхмедикализацията на раждането, да се намали процентът на цезарови сечения, на преждевременни раждания, за да говорим за някакви по-сериозни постижения. Най-добрият пример обаче за мен си остават Родилното отделение и Родилна зала на болница ,,Надежда”. Там естественото раждане е приоритет, а и колегите са с много самостоятелна практика. Добър пример е и болница ,,Шейново”, където отдавна има избор на акушерка и отскоро домашен патронаж от акушерки, кабинет по кърмене. Имам и доста обаждания на жени, родили в Майчин дом София, без избор на екип, много доволни от обслужването и акушерската подкрепа. В МБАЛ ,,Света София” също има много колеги, които активно работят за налагане на акушерската грижа и в момента също създават кабинет по кърмене. Имам и колеги от Варна, които биват избирани за раждане и наблюдение на послеродов период. Това са малки стъпки, но успешни. Надявам се да стане масова практика.

Къде се нарежда българката с предпочитанията си за начина на раждане?

Жените, които имат допир с акушерка, най-често избират нормалното раждане. Получавам много благодарствени писма от жени, посещавали моите курсове. Въпреки, че срещите ни са били малко, те са избрали нормалното раждане. И съм убедена, че са били подкрепяни добре от мои колеги в хода на раждането. За епидурална упойка настояват по-често жени, които раждат за първи път. Но тя е достъпна само в големите градове. Случва се в самия процес желанията да се променят, но това е за кратко. Като мине раждането всичко се забравя и остава прекрасната емоция от майчинството.

Може би ще ви хареса и Отговорът на вселената.
Как раждат жените в Испания можете да научите от Помощ, ще раждам!
Разгледайте и галерията от едно водно раждане.

Имало едно време...

Тъмната  част на денонощието беше активната част. Без значение какво се случва в светлата. Цял ден продавахме царевица в едни бели бидончета на пъпа на Варна – „постовете“ ни бяха нацвъкани на алеята, по която работещият сериозен ден се вливаше в страстите и забавленията на нощта. Ние – „царевичните босове“ се присъединявахме към летните лудости след като и последния кочан изхвърчи от бидона. До 3 сутринта се прескачахме на рибарския, разнасяйки кой мента, кой мастика, кой двете, играехме на асоциации, крещяхме в морето, смеехме се на пясъка и кретахме към дома, само защото наистина трябваше да ударим една глава, макар и за два-три часа. И нямаше умора цяло лято.

Безгрижно и без обременяващи задължения освен тези, които сами си вменявахме. Кеф беше и да си ги изпълняваме.

Студентските студени месеци редувахме със серийно гледане на Том и Джери, когато картуун правеха двудневни маратони, писане на протоколи или пищови (защото още нямаше една камара технологични подсказки, които и до днес не са ми известни), игри на асоциации, на карти, гледане на „КОСА“ и други класики, дискотеки и още, и още. Без умора, с много хъс.

След края на студентството и началото на работата от 8 до 5 организациите акцентираха върху петъчно-съботно-неделни палатки с ядене, пиене, дрънкане на китари и дрънкане на глупости. Дори на такива като мен, които не бяха изкарали късмет с петдневна работна седмица, не им пречеше в събота денят да започне час по-рано, за да се доберем до работа навреме. В повечето случаи това означаваше да се слее с предишния.

Когато неусетно на някои им се появиха деца и се превърнахме в семейства, купоните станаха все по-конкретно планирани, въпреки опитите да запазим спонтанността. И пак избутвахме нощта с лекота, крещейки на караокето, в някакви странни танци или просто разговаряйки с чаша и цигара в ръка, наслаждавайки се на компанията. Към 5 сутринта на минус 15 градуса по Целзий сме скачали в кола без парно със 1 см лед на прозореца да заведем някой си у тях. С отворени прозорци (защото все отнякъде трябва да се следи пътя) и пеейки с пълно гърло „МЕСЕЧИНА“, порехме с 15 км в час безлюдните улици на планинско селце.

И днес за първи път осъзнах, че нещо не е наред в тоя живот, в тоя момент.

Четвърти ден подред тече нещо като селски сбор тук в квартала - това, 'щото някога е бил село наистина и панаирите и шаренията са останали до днес. Прелитам скоростно през шаренията, мириса на скара и дъх на бира всяка вечер и се скривам на спокойствие от шумотевицата. Тая вечер обаче се оказа кулминационната и в 18 ч. регистрирах акордеон, тъпан и нещо свиркоподобно, заедно с прилежащите им щастливо ухилени тела току до едната кебапчийница. Може да се каже, че съвсем прилично подрънкваха, подсвиркваха и потупваха кой каквото си държеше, дори ми се стори, че не будеха особен интерес сред населението.

И така до 23 ч., когато ориентирах децата по леглата успешно и излязох на терасата да се насладя най-после на тишината на нощта с четиво и питие в ръка. И о, нощни звуци, о, тишина! Тъпанът в бесен ритъм, свирката и тя с пълна сила, акордеонът къдри и той здраво. И това все едно току под терасата не, ама под тая на комшиите. Всичкият тоз аранжимент съпроводен от яки мъжки гърла! Ама яки!

Пуша си кротко, отпивам си и си ровча в телефона (четенето го отказах) и пресмятам, че вече пет часа се труди тоз оркестър и сигурно ей сега вече ще метат. 'Ми не. Аха да заглъхне музиката, аха млъкнат мъжете и тъпанът потропне пак и се отприщват тез ми гърла! „Петко  льо, капитанине“ само седем пъти и между тях някоя мома споменат и пак на капитана се върнат... Аз реших да спя, ама пусто тоз тъпан не спира, всичките ми чакри подскачат. Възмутено разпитах в групата във фейсбук на квартала тая дандания ще спира ли, или да слагам тапи в ушите. Обясни ми се в отговор, че е редно да търпим – все пак веднъж на година е! Викам си пак добре, че съм на 300 м от купона – да му мислят хората, под чиито прозорци са се разположили музикантите. Затваряйки вратата на терасата си ,разсъждавам мърморейки сама на себе си как не е правилно, ами деца имат хората, как спят те, пък и утре работен ден, как се кара недоспал, „'Ми как не се е намерила някоя бдителна гражданка да сигнализира за тая нередност?“.

Със сутрешното кафе на следващия ден си ровех безцелно из фейсбук, когато попаднах на отговор на моя пост за среднощната гюрултия. Един младеж ведро ме скопосал: „Следващия път вместо много да разпитваш, ела се повесели с нас!“

Рязко се събудих. И ми стана едно тегаво, виновно. И ме налегна носталгия. И се уплаших, че се напъвам да се превърна в малка, смешна лелка. Която не може да издаяни малко патардия и да остави младите да се веселят. Тъпанът беше брилянтен. Мъжете също. „Петко льо, капитанине“ ме накара да настръхна седем пъти. А младежът – той ме събуди, приспивайки някакво изморено лелче, което се надигна абсолютно непоканено!

Автор: Зелено Прасе с Маргаритка

Препоръчваме ви и Баба Чума -  история за съседката, която може да ви изненада.

Можете да се позабавлявате с Как Цола Ц. отслабна за лятото.

А ако сте носталгично настроени, можете да прочетете Диана, ти си страхотна жена!

Мобилен клуб ще помага на жените с рак на гърдата.

Фондация „Нана Гладуиш – Една от 8“ представи официално мобилния клуб на фондацията - „Розов кемпер на Една от 8“, който е част от проекта „Сърдечни приятелки“. В следващите 6 месеца той ще обиколи над 25 града в страната и водещи онкологични болници.

На всички жени, които имат нужда от подкрепа „Розовия кемпер на Една от 8“ предлага:

- индивидуални информационни и практически консултации;

- индивидуални психологически консултации;

- техники за справяне със стреса;

- съвети за хранене по време на лечение;

- арт-терапии;

- групови занимания;

- съвети от професионален гримьор;

- раздаване на аксесоари за жени с рак на гърдата и др.;

- кулинарен блогър ще готви в кухнята на кемпера.

„Розовият кемпер на Една от 8“ е част от проекта „Сърдечни приятелки". Обиколката му из страната започва тази седмица. Първите градове, които ще посети, са Дупница, Кюстендил, Благоевград и Самоков.

Ето и графика на кемпера:

24.07.2017 (понеделник)

10:00 часа – кемперът ще бъде пред магазин „Мания“ в Дупница;

15:00 часа – кемперът ще бъде пред магазин „Мания“ в Кюстендил.

25.07.2017 (вторник)

09:00 часа –  ще посети Специализирана болница за активно лечение по онкология „Свети Мина“ в Благоевград;

12:00 часа – кемперът ще бъде пред магазин „Мания“ в Благоевград;

17:00 часа – кемперът ще бъде пред магазин „Мания“ в Самоков.

В следващите няколко месеца мобилният клуб ще посети и градовете: София, Ботевград, Плевен, Свищов, Велико Търново, Ловеч, Русе, Добрич, Варна, Шумен, Пловдив, Асеновград, Хасково, Кърджали, Смолян, Стара Загора, Сливен, Бургас, Ямбол, Враца, Монтана, Видин. Подробна информация с графика на посещенията ще бъде поетапно обявявана на сайта на фондацията www.ednaot8.bg. 

Кемперът е на стойност 142 813 лв. Събраните от дарения средства са в размер на 112 854 лв., а остатъкът е осигурен чрез банков заем. Сред най-големите дарители за закупуването на кемпера са Магазини „Мания“, фармацевтичните компании Novartis и Roche, McDonalds, Societe Generale Експресбанк, Ана Вилфан и Цвети Кънчовска. Проекта подкрепиха и много други приятели на „Една от 8“ с лични дарения и sms на специално отворения за дарения DMS номер за „Розовия кемпер на Една от 8“. За каузата допринесоха редица юридически и физически лица. За покриване на разходите на кемпера при обиколката из страната е направено допълнително дарение от фармацевтичните компании Pfizer и Novartis.

 

Защо профилактичните прегледи са важни можете да прочетете в Един много личен разговор.

Как децата водят битката си с коварната болест вижте във  FUCK CANCER, а за спортните им постижения можете да научите от Най-великите шампиони.

Автор: Янка Петкова

Студентските лета бяха специално време от годината. Тогава започваше едно безкрайно гостуване по приятелки, не че не бяхме все заедно, но явно не сме имали причина да си почиваме една от друга и през ваканциите. В компактната ни група имаше две рожби на морето и затова програмата беше ясна още от предишното лято. Седмица във Варна при Манка и още толкова в Албена с Ива.

Варненската визита минаваше лежерно. Посрещаше ни леля Веси, майката на Марианка, абсолютен пич. Тая жена беше толкова сладкодумна, че можехме да изкараме часове в слушане на разкази за Девненските химически заводи, без да ни омръзне. Историческата информация ни беше поднасяна, докато се приготвяше обядът или вечерята. Леля Веси беше много енергична дама и вечно вършеше нещо. Но голямата й слабост беше подочистачката, която изяждаше всяка троха още във въздуха. Когато нямаше вече нищо за чистене и готвене, сядахме на терасата, за да коментираме актуалните събития в квартал Владиславово. Един знаков варненски квартал, който всяка сутрин се опразваше, защото местното население беше извозвано към Девня с автобуси. Вечер се прибираха с киселите млека, които им раздаваха за неутрализиране на ефекта от отровите, сред които работеха.

Нищо не убягваше от професионалния поглед на леля Веси. Знаеше местните интриги, но пазеше неутралитет. Може би затова непрекъснато я търсеха за помощ и съвет. Не се отделяхме от нея – беше ни уютно, интересно, пушехме заедно и не усещахме как ни минава почивката.
Престоят във Варна винаги имаше някакво мероприятие за акцент. Не може само на плаж, колкото и забавно да е да пътуваш всеки ден с автобуса от Владиславово до Морската градина. А и пътуването беше малко приключение, защото около едната ни приятелка Таня винаги се образуваше стълпотворение от мъже, които ни тъпчеха в опити да се доближат до нея. Танюша можеше да сложи в джоба си Си Си Кеч, Саманта Фокс и Сабрина взети заедно със сексапила си. Само липсата на плакат в цял ръст, пречеше на популярността й. Иначе тутакси щеше да бъде разлепена по автобуси и тирове. Всъщност тази мокра мъжка мечта е много сериозна, вглъбена жена, която изкарваше плажа си в четене на книги. Тя изобщо не подозираше, какви вълнения предизвиква, където и да се появи. Не забелязваше тълпите мъже в автобуса, които мечтаеха да я попитат колко е часът. Вероятно нямаше и никога да разбере, ако ние не обсъждахме иронично поредния наплив. Поради гореизложените причини никоя от нас останалите не се качваше на количките в лунапарка с нея. В момента в който седнеше, се превръщаше в мишена за всички самци на терена. Но имаше и добри страни – ако трябваше да се намери маса в заведение, тя беше парламентьорът – никога не й отказваха.

Ако оставим настрана пътуването, плажът беше общо-взето скучно занимание, което преминаваше в планове за вечерта.
Коронното ни изпълнение беше една вечеря на кораб. Започна добре, настаниха ни и сервираха. Влетя триото Лос Тремелос и запрепускахме из мексиканския фолклор. Когато вдигнахме първата наздравица обаче корабът се заклати, вдигна котва и заплува. Пет минути по-късно две от приятелките напуснаха компанията ни. Изкараха на палубата, като в почивките между пристъпите на повръщане се любуваха на пейзажа…според тях.

С Варна подгрявахме почивката на Албена. Посрещаше ни чичо Митко, бащата на Ивето. Той беше местният полицейски шеф – най-нормалният човек, когото познавах, въпреки отговорността, която носеше. Настанявахме се в служебната му стая в хотела, където живееха и артистите от програмите на нощните заведения.
Компанията беше интересна – музиканти, илюзионисти, танцьори, акробати, изобщо всички, които развличаха туристите на курорта нощем. Денят беше тихо време, в късните часове на следобеда се раздвижваха. Излизаха по терасите и тогава обикновено контактувахме. Не коментираха работата си, беше им писнало, но с наслада се включваха в разговори по ежедневни битови проблеми. Имаше дори младо семейство, на което детето се беше родило в курорта и по цял ден спеше и растеше в количката си на терасата. Привечер се раздвижваха, приготвяха се за поредното шоу и изчезваха, за да се върнат в малките часове на нощта. Бяха безшумни на прибиране и обикновено не ги усещахме.

Една нощ обаче препълнената ни стая беше разбудена от могъщ семеен скандал. В стаята до нас нощуваха двама музиканти, които свиреха някъде около Калиакра. Единият от тях беше по-общителен, та оттам се сдобихме с малкото информация, която имахме. В съседната стая спореха. Всъщност не спореха, а по-скоро побесняла жена произнасяше монолог, от който насядахме по леглата си. Нямаше как да не разберем, че е пристигнала без предизвестие и е станала свидетел на изневяра. Заловеният беше точно музикантът, с който разменяхме по някоя и друга дума. Разпознахме го, защото успя на два пъти да се вклини в разговора с репликата: „Да, права си!“
Жената вилня около час и повече. Нарече го с всички обидни думи, за които се сети, даже и някои, за които ние нямаше никога да се сетим. Постепенно силата на звука намаля, човек се изморява. Настана тишина. И тогава най-сетне съседът успя да се включи:
- Диана, ти си страхотна жена!

С едно изречение този човек успя да приспи звяра и да преспи с него, доколкото можеше да се установи това от съседната стая.
На другия ден ги засякохме на терасата. Тя успокоена, задоволена, той – най-влюбеният в жена си мъж в хотела.
За нас останаха разсъжденията около магическото действие на една единствена реплика, която е в състояние да опрости грешките ти и дори да ти осигури качествен секс.

Прочетете още:

Къща край морето 
Суета 
Горчивината, която ни трови
 

Автор: Янка Петкова

Вие сте млада двойка (или тройка, но да се придържаме към класическия засега вариант) и сте пред прага на първата си съвместна почивка. В тази ситуация има заложени капани, които е добре да вземете предвид, за да не се превърне почивката ви заедно в последна.

Какво казват специалистите?

Те, както знаем, са склонни да драматизират.
Според тях интимната ваканция има три основни идеи.

1. Да изпитаме близостта си – да разкрием скритите си желания, характери, особеностите в поведението си, дори да си сверим житейските възгледи.

2. Да изследваме желанията си – ако има неясноти; желанията на другия, в случай, че не ни ги е споделил; да синхронизираме сексуалните си ритми.

3. Да бъдем себе си - най-вече! Да сме открити, да не идеализираме партньора и да не украсяваме собствения си облик заради него; да разкрием същността си… ако имаме.

Сега вече знаем кое е важното. Да се върнем към реалността.

Изборът на дестинация е първият важен момент, в който може да лъснат непреодолимите ви различия. Какви са възможните казуси и потенциалните решения?

Вие обичате безвремието на морската почивка, той е запален гмуркач.

Мечтаете за лежерна почивка, на морето, някакъв ол инклузив, толкова ол, че да не ви се налага да ставате от шезлонга, дори за да плувате в морето. И правилно, има басейни. А до тях топли витрини, а малко по-нататък студени витрини. Барът с напитките е на ръка разстояние, а любезни аниматори на всеки 30 минути се интересуват с какво могат да ви заинтригуват. Четете си книгата, обръщате се по корем, като чуете алармата на телефона, и това е представата ви за идеална почивка. Единственото физическо усилие е да се топнете в басейна, когато ви стане твърде горещо. Всъщност няма нищо осъдително, вие наистина си почивате.

Обаче той много обича да плува в морето и да се гмурка, даже е ходил на курс. Маската и шнорхелът му целогодишно стоят на закачалката в коридора, до въдиците, за да напомнят коя е неговата единствена страст (освен вас).
Ще трябва да пресечете всякакви опити за гмуркане и риболов в зародиш, ако искате почивката да протече гладко.
Спомнете си за алергията ви към морски дарове, която прави невъзможна консумацията миди и раци, които той би могъл да извади в някой забутан залив. По отношение на чадърите, дюшеците и други аксесоари за селски морски туризъм имате един основен коз, който така или иначе ще използвате – неконтролируемото количество багаж, с който тръгвате. Позволете си да бъдете разточителни дотам, че да няма място дори за шнорхела му.

Разбира се, ще трябва да компенсирате любимия човек. От древни времена има един сигурен начин за достоен реванш - сексът. След като сте си починали добре през деня, нощта е времето да освободите акумулираната енергия. Дайте воля на фантазията си, няма да го скандализирате, само ще го ентусиазирате – той отдавна гледа филми и мечтае да му се случат наяве. Нямаме предвид „Титаник“. Вземете му въздуха. Направете го луд от удоволствие, така ще събудите глада за мач-реванш. Освен това интензивното физическо натоварване ще предизвика желанието му за релакс, а това означава, че утрешният ден ще протече пак по вашия сценарий.

А ако сте адреналинка, за която морето е допинг, няма да имате нужда от споменатата по-горе стратегия. Просто ще се хвърлите в морски приключения с партньора си, ще се гмуркате, ще се държите за ръка онемели пред красотата на коралите и другите дънни образувания и ще сваляте шнорхелите си, само за да се целувате. А нощем ще се радвате на дълбок и непробуден здрав сън.

Той е запален планинар, а вас природата и чистият въздух ви потискат.

И от тази ситуация има изход, който не би попречил на първата ви почивка заедно. Установете кои са разумните компромиси, които сте склонни да направите и в какво няма да отстъпите. Предложението за палатка сред дивата природа трябва да отхвърлите на момента. Нито природата е толкова дива вече, нито липсата на елементарни хигиенни условия работи за пълното освобождаване, за което говорят психолозите. Ето една подходяща за вас двамата оферта – къща за гости. Някъде в полите на Стара планина или в някои други поли. При този развит селски туризъм у нас никак не е трудно да откриете такова уютно местенце. Интериорът е в добрите фолклорни традиции, храната еко и био от малката ферма на стопаните, има дори старинна пещ, в която домакинята сръчно мята пърленки и пържоли. Да не говорим за възможността да понаучите занаят или да се включите в дейностите, съпътстващи идиличния живот на село. Всичко е достатъчно автентично и етно, нас ако питате.

Ако любимият иска да почувства единението с природата, предложете му да отиде със стопанина да коси люцерна – освобождаващо е, а и първично.
Възможно е да ви оферира с покана за лек планински преход. Не се подвеждайте. Леки планински преходи няма. Освен ако не изключим думата „планински“. Бъдете великодушни, кажете му, че не искате да нахлувате в личното му пространство и спокойно може да отиде на прехода сам, докато вие се учите да предете и биете масло в дървена гаванка. Нека се разходи, така ще има време само за себе си. Все пак имайте едно наум. В гората понякога дебнат неепилирани планинарки, без всякакви задръжки.
Докато чакате да се прибере, можете да се изтегнете на хамака под черешата и да послушате песента на птиците и рева на магарето.Вечерите няма защо да ги коментираме, вече направихме уговорката, че почивката ще е първична.

Ако пък вие сте запалена алпинистка, а той се опъва, не се колебайте, не го агитирайте напротив - въодушевено тръгвайте към мечтания връх с компанията весели младежи, която тъкмо минава край къщата. Той рано или късно ще ви настигне с ATV-то.

Както разбирате, има възможност за реакция във всяка ситуация. Всичко е въпрос на стратегия. 

Препоръчваме ви няколко забавни истории:

Тате, къде е сапунът?

На вкус и цвет, тавараши нет

"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море

Защо жените са по-добри от мъжете

Едно сплотено семейство създава весели детски ранички, с които малчуганите не искат да се разделят. То е поредният вдъхновяващ пример за това как хобито може да се превърне в професия, от която изпитваш истинско удоволствие.

Ние сме Фоти и Марти – съпруг и съпруга, мама и татко на прекрасната Маги, най-добри приятели или с други думи – главните действащи лица зад името Marti’s Heaven.Аз съм творческата личност. Леко хаотична, много усмихната и винаги изпълнена с огромен ентусиазъм. Измислям моделите, избирам материите, с които ще работим и се занимавам с креативната страна на нещата. Фоти е сериозен, отговорен и безкрайно добър, отговаря за всичко, което аз не обичам да правя, но е много важно. Счетоводство, доставки, маркетинг, логистика – общо взето всичко, което е необходимо за съществуването ни. 

Истинско творческо приключение

С огромно желание започнах това приключение през 2012 г. като хоби. Тогава все още не можех да шия, но много исках да се науча. Фоти възприе всичко като поредната ми лудост, но както винаги ме подкрепи и ми подари първата машина. Изненадващо, дори и за мен самата, започнах все повече да се амбицирам, да искам да се уча и да се развивам в тази посока. След известно време целият ни хол беше изпълнен с цветни материали и дори и с помощта на двете ни прекрасни и невероятни майки не успявах да изпълня всичко, което исках. Тогава решихме, че е дошло времето за промяна. Фоти се присъедини официално през 2014 г. Всъщност той си е част от цялото творческо приключение още от самото начало, но тогава и двамата решихме, че е дошло времето да се занимаваме само и единствено с това. Да го превърнем от хоби в семеен бизнес и да продължим да живеем и работим в любимата ни България. Инвестирахме цялото си време и енергия в това начинание. Купихме си професионални машини, направихме прекрасното си огромно ателие магазин и сега си живеем в нашия рай. Буквално! Семейството ни е неотлъчно до нас на всяка крачка. Без тях нямаше да успеем!

Влюбена в памучните платове

Минах през няколко фази, преди да се спра на памучните платове. Работих и с филц и прежда. Но в крайна сметка се влюбих в работата с памучни платове. Те са устойчиви, могат да се перат в пералня и използвайки предварително проверени платове можем да сме сигурни, че нещата, които правим, няма да се скъсат или да променят вида си с времето. Изработваме играчките си с огромно желание, внимание към всеки детайл и безкомпромисен контрол на качеството. Сами внасяме платовете си, използваме конци с еко сертификат и затова можем да си позволим да дадем доживотна гаранция на всички изработени от нас неща. Ние истински вярваме, че децата трябва да са заобиколени от играчки с душа. Играчки, които ще оставят истински спомени от тяхното детство и дори играчки, които някой ден ще могат да подарят на своите деца.

Маги - вдъхновителката

Почти всички идеи ми хрумват от нашето ежедневие с Маги. Тя расте и харесва различни неща, гледам я как си играе и така ми хрумва примерно дадена играчка. Или се разхождаме и тя постоянно ми дава да й нося играчката, затова решавам, че ще е хубаво да сложа поставка на раничките, за да си я носи сама и това да й доставя удоволствие. Самите ранички ги направих така, че да са й удобни за детската градина – сменях моделчето няколко пъти, за да може да включва всичко необходимо.

Дамските аксесоари ги измислям за мен. Като цяло изобщо не планирахме да правим дамски аксесоари. В желанието си да имам нещо, което да ми е удобно и в същото време ефектно, направих за себе си първата чанта-раничка. Много хора я харесаха и започнаха да си я поръчват и така малко по малко придобих смелост да творя и за пораснали момичета. Първото ми и най-важно правило, когато мисля нов модел за играчките е да са здрави и безопасни. За аксесоарите - освен ефектни, да са удобни, функционални и здрави. Вече имаме онлайн магазин, който държим винаги зареден. Винаги има налични неща от почти всичките ни артикули.

Преди работихме повече по поръчка, но с времето установихме, че много хора се сещат в последния момент, че трябва да вземат подарък (и аз съм така). Затова взехме решение да разширим екипа си и да започнем да правим повече неща за наличност. Имаме два графика – единият е с нещата, които трябва да се изработят за седмицата в наличност, а другият е за поръчките – при поръчка може да се избере конкретен плат, съчетан с цвят за косичка и цвят на очите, така че кукличката да прилича на детенцето, или други вариации на нашите моделчета. Мисля, че вече спокойно мога да кажа, че много хора разпознават играчките ни и това безкрайно ме радва.

Какви са клиентите

Странно ми е да кажа клиенти, защото имаме вече доста приятели сред тях. Има хора, които са с нас от години и си поръчват по нещо буквално за всеки повод. Хората, които избират нашите творения са много мили и ни се доверяват изцяло. Нямаме негативни коментари или негативно отношение и дори на фейсбук страницата си имаме към този момент 553 – 5-звездни оценки – наистина се гордеем с това. Получаваме много хубави писма със снимки на дечицата с новите им играчки и дори много от „клиентите“ ни, когато имат път към Варна идват до ателието, за да се запознаем лично. Как можем да ги опишем – усмихнати, позитивни, подкрепящи. И ние наистина си ги обичаме и ценим безкрайно!

Всички неща, които правим, са ми любими – наистина!
Първата играчка, която съм правила беше едно кученце – за Маги. Уших го на ръка, защото тогава нямах машина и тя още си го пази. Все си мисля, че нещо ще спре да се харесва и с времето няма да го правим, но за мое щастие всички играчки, които сме измислили продължават да се поръчват.

Предстоят ни само хубави неща, надявам се. Здрави сме, заедно сме и бъдещето е пред нас! 

Прочетете още: 

Надя Чавдарова или Мама Пух 
Книжчици 
Кукли за чанти

Автор: Нина Любенова

Преди няколко месеца приятелка ме помоли да я придружа на предстоящото й раждане. Разбира се, приех. Едно от най-важните неща на моето раждане беше присъствието на близък човек до мен.

Аз самата имах страхотно раждане в България. Бях си избрала болница и лекар с моите разбирания. Останах много доволна да видя колко много се доближава въпросната болница до английските стандарти, но и още колко много път има да извърви, за да достигне нивото й.

Очакваното обаждане беше получено и аз бързо се отправих към болницата. На регистратурата се представих като придружител на еди-коя си родилка. Помолиха ме да впиша името си в регистъра и часа на влизане, след което ми дадоха стикер „придружител" и ме упътиха в коя стая е. Позволени са до двама придружители, няма никакви изисквания към тях, не се налагат предварително направени изследвания, калцуни, маски, престилки, нито се заплаща за това право.

През цялото раждане екипът до родилката се състоеше от сестра и акушерка на нейно разположение. Двете се опитваха максимално да бъдат ненатрапчиви, дори си говореха тихичко встрани, за да не обезпокояват бъдещата майка.

За всяка раждаща жена има отделна стая на нейно разположение. Леглото се трансформира във всевъзможни форми; светлината може да се коригира според предпочитанията й; има собствена просторна баня с тоалетна; маска с кислород; кресло, спортна топка, детско креватче, а в шкафовете бяха скрити всевъзможна апаратура, повивалник, допълнително легло и касетофон (на който за късмет му бяха изхабени батериите).

При приемането не й бяха поставили абокат, нито беше преминала други процедури.

Акушерката се намесваше изключително рядко. На два пъти я попита какво усеща, а на отговора на родилката каза, че точно така трябва да е и да се води от собственото си тяло, да се отпусне максимално. Когато усети, че се обезкуражава, я надъха много и я успокояваше с обясненията си. Само веднъж провери разкритието, през останалото време наблюдаваше процеса от разстояние посредством огледало. Тоновете на бебето се мереха периодично.

Питаха приятелката ми за абсолютно всичко, като й даваха право на избор и изцяло се съобразяваха с желанията й. Много държаха да пие вода, за да не се обезводни. И реално това беше моята задача – „отговорник по водата". Памперси, чаршафи и ръкавици не се щадяха.

Веднага след раждането поставиха бебето на гърда и зачакаха раждането на плацентата. Пъпната връв беше срязана на по-късен етап.

Акушерката и сестрата останаха около час след раждането до майката, но вече доста приказливи и обстановката от типична за групова медитация, заприлича на весела женска седянка и разговори за живота.

След като раждането приключи, попитаха майката какво желае да яде и пие, без да има ограничения за моя почуда. А по време на самото раждане се интересуваха няколко пъти дали иска кафе или чай. Помолиха я да ги повика, ако желае да се изкъпе, така че някой от персонала да бъде при нея и бебето в случай, че й прилошее от топлата вода или някой от двамата има нужда от нещо.

По някое време след раждането бебето беше измерено, облечено и отново върнато на майката, без мераци да го къпят или да го отделят от нея.

Изписаха ги няколко часа по-късно.

Препоръчваме ви:

Ако бях забременяла в Англия
Нормално или секцио
Натурално