Автор: Янка Петкова

Студентските лета бяха специално време от годината. Тогава започваше едно безкрайно гостуване по приятелки, не че не бяхме все заедно, но явно не сме имали причина да си почиваме една от друга и през ваканциите. В компактната ни група имаше две рожби на морето и затова програмата беше ясна още от предишното лято. Седмица във Варна при Манка и още толкова в Албена с Ива.

Варненската визита минаваше лежерно. Посрещаше ни леля Веси, майката на Марианка, абсолютен пич. Тая жена беше толкова сладкодумна, че можехме да изкараме часове в слушане на разкази за Девненските химически заводи, без да ни омръзне. Историческата информация ни беше поднасяна, докато се приготвяше обядът или вечерята. Леля Веси беше много енергична дама и вечно вършеше нещо. Но голямата й слабост беше подочистачката, която изяждаше всяка троха още във въздуха. Когато нямаше вече нищо за чистене и готвене, сядахме на терасата, за да коментираме актуалните събития в квартал Владиславово. Един знаков варненски квартал, който всяка сутрин се опразваше, защото местното население беше извозвано към Девня с автобуси. Вечер се прибираха с киселите млека, които им раздаваха за неутрализиране на ефекта от отровите, сред които работеха.

Нищо не убягваше от професионалния поглед на леля Веси. Знаеше местните интриги, но пазеше неутралитет. Може би затова непрекъснато я търсеха за помощ и съвет. Не се отделяхме от нея – беше ни уютно, интересно, пушехме заедно и не усещахме как ни минава почивката.
Престоят във Варна винаги имаше някакво мероприятие за акцент. Не може само на плаж, колкото и забавно да е да пътуваш всеки ден с автобуса от Владиславово до Морската градина. А и пътуването беше малко приключение, защото около едната ни приятелка Таня винаги се образуваше стълпотворение от мъже, които ни тъпчеха в опити да се доближат до нея. Танюша можеше да сложи в джоба си Си Си Кеч, Саманта Фокс и Сабрина взети заедно със сексапила си. Само липсата на плакат в цял ръст, пречеше на популярността й. Иначе тутакси щеше да бъде разлепена по автобуси и тирове. Всъщност тази мокра мъжка мечта е много сериозна, вглъбена жена, която изкарваше плажа си в четене на книги. Тя изобщо не подозираше, какви вълнения предизвиква, където и да се появи. Не забелязваше тълпите мъже в автобуса, които мечтаеха да я попитат колко е часът. Вероятно нямаше и никога да разбере, ако ние не обсъждахме иронично поредния наплив. Поради гореизложените причини никоя от нас останалите не се качваше на количките в лунапарка с нея. В момента в който седнеше, се превръщаше в мишена за всички самци на терена. Но имаше и добри страни – ако трябваше да се намери маса в заведение, тя беше парламентьорът – никога не й отказваха.

Ако оставим настрана пътуването, плажът беше общо-взето скучно занимание, което преминаваше в планове за вечерта.
Коронното ни изпълнение беше една вечеря на кораб. Започна добре, настаниха ни и сервираха. Влетя триото Лос Тремелос и запрепускахме из мексиканския фолклор. Когато вдигнахме първата наздравица обаче корабът се заклати, вдигна котва и заплува. Пет минути по-късно две от приятелките напуснаха компанията ни. Изкараха на палубата, като в почивките между пристъпите на повръщане се любуваха на пейзажа…според тях.

С Варна подгрявахме почивката на Албена. Посрещаше ни чичо Митко, бащата на Ивето. Той беше местният полицейски шеф – най-нормалният човек, когото познавах, въпреки отговорността, която носеше. Настанявахме се в служебната му стая в хотела, където живееха и артистите от програмите на нощните заведения.
Компанията беше интересна – музиканти, илюзионисти, танцьори, акробати, изобщо всички, които развличаха туристите на курорта нощем. Денят беше тихо време, в късните часове на следобеда се раздвижваха. Излизаха по терасите и тогава обикновено контактувахме. Не коментираха работата си, беше им писнало, но с наслада се включваха в разговори по ежедневни битови проблеми. Имаше дори младо семейство, на което детето се беше родило в курорта и по цял ден спеше и растеше в количката си на терасата. Привечер се раздвижваха, приготвяха се за поредното шоу и изчезваха, за да се върнат в малките часове на нощта. Бяха безшумни на прибиране и обикновено не ги усещахме.

Една нощ обаче препълнената ни стая беше разбудена от могъщ семеен скандал. В стаята до нас нощуваха двама музиканти, които свиреха някъде около Калиакра. Единият от тях беше по-общителен, та оттам се сдобихме с малкото информация, която имахме. В съседната стая спореха. Всъщност не спореха, а по-скоро побесняла жена произнасяше монолог, от който насядахме по леглата си. Нямаше как да не разберем, че е пристигнала без предизвестие и е станала свидетел на изневяра. Заловеният беше точно музикантът, с който разменяхме по някоя и друга дума. Разпознахме го, защото успя на два пъти да се вклини в разговора с репликата: „Да, права си!“
Жената вилня около час и повече. Нарече го с всички обидни думи, за които се сети, даже и някои, за които ние нямаше никога да се сетим. Постепенно силата на звука намаля, човек се изморява. Настана тишина. И тогава най-сетне съседът успя да се включи:
- Диана, ти си страхотна жена!

С едно изречение този човек успя да приспи звяра и да преспи с него, доколкото можеше да се установи това от съседната стая.
На другия ден ги засякохме на терасата. Тя успокоена, задоволена, той – най-влюбеният в жена си мъж в хотела.
За нас останаха разсъжденията около магическото действие на една единствена реплика, която е в състояние да опрости грешките ти и дори да ти осигури качествен секс.

Прочетете още:

Къща край морето 
Суета 
Горчивината, която ни трови