Това е историята на една жена, която от добра майка стана лоша. Споделям я с вас, защото всички повтаряме тази мантра за щастливите майки, които отглеждат щастливи деца, а в същото време забравяме, че е малко трудно да приложим на практика "майчиното щастие" и в същото време да сме перфектни родители. Опитваме се някак да съчетаем и двете и когато не се получава съвсем, започваме да се обвиняваме. Вижте какво разказва майката на двама сина, която е тръгнала по пътя към родителското щастие и едва не е объркала посоката.

Имам двама сина. Големият доживя до 18 години, както си давам сметка сега, съвсем случайно. Той посещаваше всички възможни кръжоци и клубове, които успях да открия в града, учеше английски по всички възможни методики, включително и в чужбина, по програми за обмен на ученици. Обиколи половината свят, запознавайки се с историята и географията на всяко кътче. Посещаваше музеи и театри не по-рядко от два пъти в седмицата. Приятели му бяха само подходящи деца с подходящи родители. И всичко това, защото аз бях добра майка и мечтаех той да бъде най-добрият, непременно да учи в най-престижния университет и да има впечатляваща кариера. След завършване на 9-и клас, той си стегна куфара, помаха ми с ръка за довиждане и замина на хиляди километри от мен. Постъпи в техникум по автотранспорт и заживя в общежитие.

Да обяснявам ли какво преживях? Спасиха ме единствено посещенията при психотерапевт, в продължение на една година. Плачех и си задавах въпроса: „Защо той постъпи така с мен? Защо е толкова неблагодарен?“

После започнах с равносметката, дълга и сложна. Като че ли преди много години, нечия уверена ръка е преместила железопътната стрелка и влакът на моя живот се е прехвърлил в житейските релси на сина ми. Сега ми беше важно да преживея ситуацията, да престана да търся виновните и да се върна в своите релси. Избавях се от контрола, тревожността и хиперопеката, учех се да приемам децата такива, каквито са, и да не се опитвам да ги ощастливя насила.

След година се похвалих на психотерапевта си, че синът ми е сред първите в техникума и е много самостоятелен. Че има истински приятели и се усмихва значително по-често, отколкото по-рано. И аз се гордея с него! Престанах да се обвинявам за това, че не знам как се оправя с парите, какво е ял за вечеря и има ли топла шапка и здрави ботуши. Че не съм го виждала отдавна и се чуваме веднъж месечно, а срещите ни са веднъж на 6 месеца. Ужас, нали? Не.

Ние имаме много топли отношения и срещите ни създават истинска радост. Той пръв ме подкрепи, когато съобщих, че напускам бизнеса в столицата и отивам да живея на морето. Каза ми:

„Мамо, животът е един! Прави, каквото ти се иска!“

Как разбирах аз майчинството по-рано? Бях убедена, че детето ми трябва:

• да учи в най-доброто училище и да носи само петици и шестици;
• да спазва строг режим и хигиена и да се храни здравословно;
• да е ангажирано целодневно с нещо полезно, за да не се мотае с лоша компания и да не играе непрекъснато компютърни игри;
• да се развива многостранно, да се занимава с музика и спорт, да знае няколко езика;
• да опознае света.

Категорично! И това не е всичко! Той трябва да пробва колкото може повече занимания и колкото може по-рано да определи с какво ще се занимава през целия си живот. А ако не може да направи избора си, ще реша аз. Защото детето си е мое и аз най-добре знам какво му е нужно.

Сега виждам в действията си само едно – манипулация.

Защото да решиш кое е най-добро за детето и да му осигуриш това „най-добро“ е манипулация. Грижата е нещо друго – да му дадеш това, което иска.

Опитвайки се да дам на сина си „най-доброто“, пропуснах най-важното – той не желаеше това „най-добро“.

Всъщност какво се иска от нас, родителите? Да научим децата си да живеят без нас. Това значи да ги обичаме и да осигуряваме тяхната безопасност и в това безопасно пространство да им позволим сами да вземат решения и да носят отговорност за тях, докато пораснат и станат самостоятелни.

А какво правим обикновено? Живеем живота на детето си, заставяйки го да съответства на нашите очаквания и да реализира нашите мечти.

Тази година по-малкият ми син тръгна на училище. Наблюдавам го и се уча от него да живея с удоволствие. Живеем комфортно, спокойно, без излишна суета. Виждам недоумението в очите на другите майки – ама той трябва непременно да се занимава с нещо (спорт, танци, езици)! Детето трябва да се развива!

Защо да трябва? На кого е длъжен? А кога ще живее? Той иска да се пробва в бокса – отиваме в спортната зала. Иска да гледа филм – отиваме на кино. Английски учи с видеоуроци и между другото разбрах за това преди два дни.

В петък пропуснахме училището, в събота цял ден се разхождахме по крайбрежието, ядохме хот дог и понички. Нищо не планираме. Всяка сутрин, когато се събудим, решаваме какво ще правим през деня. Наскоро му казвам:

- Отговори ми, моля те, на един въпрос – ти щастлив ли си?

- Аз съм 101 % щастлив.

- Защо?

- Защото ми е хубаво и радостно. Хареса ми как мина денят.

Моля ви, обичайте децата си и живейте своя, а не техния живот.

Препоръчваме ви още:

Синът ми е твърде зает, за да чете

Братята

Супермайка

Невербален спектакъл за деца “Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи"

Представете си посещението при лекаря като приказна игра… колко хубаво би било, нали? Това ще направи детското представление „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ на 07.02. в театър "Сълза и смях" - ще представи болничната атмосфера от по-различна гледна точка, показвайки на деца и родители, че не е толкова страшно да попаднеш сред доктори, защото те не са врагове, а са там, за да ни помагат. Спектакълът е синтез между пантомима, клоунада, фотография, жонглиране с кристална топка и музика, а в главните му роли са именно деца, за които това е дебют на професионална сцена.

Живели някога, в малка горска къщурка, братче и сестриче и техните родители. Една вечер майка им ги предупредила, че на сутринта ще дойде горският лекар, за да ги прегледа и да им направи инжекции против лошите болести. Братчето и сестричето не били никак сигурни що за същества са тези „лекар“ и „инжекции“, но помислили хубаво и решили, че най-вероятно те са много страшни и опасни и веднага щом родителите им заспали, хукнали да се скрият в гората. Да, ама там ги чакал злият вирус Дези, който носел със себе си всички лоши болести. Той се криел в горското блато и дебнел своите жертви. Дези обичал децата, които се страхуват от лекари и инжекции и мамейки ги с всякакви вкусотии, успявал да ги оплете в своята мрежа. И тъкмо, когато нашите братче и сестриче били хванати в капана на Дези, се появил добрият Доктор-вълшебник...

Една приказка без думи за силата на лекарите вълшебници и техните войници – лекарствата. За лекарите, които надхитряват лошите болести и спасяват децата. За истинското приятелство между лекарите и малките пациенти.

07 февруари 2018 г., театър открита сцена “Сълза и смях”

Идея и сценарий: Янита Кирова и Ива Лапатова

Постановка: Ива Лапатова и Янита Кирова

Сценография и костюмография: Станислава Маркова

Фотограф: Беатрис Бочева

Дизайн: Пламен Бъчваров

Участват: Димитър Германов, Ива Лапатова, Янита Кирова и деца от Школа за пластически театър „Училище за щастие“ – Дарина Бояджиева, Елизабет Бояджиева и Симеон Илиев

Представлението е за деца от 6 до 12 години. Билети на касата на театър "Сълза и смях" или онлайн. Още за „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ можете да прочетете тук.

Янита Кирова и Ива Лапатова завършват НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2016 г., специалност Театър на движението-Пантомима, в класа на доц. Александра Хонг. Имат редица сценични участия във фестивали, театрални проекти и концерти. През 2015 г. преминават заедно през едногодишно обучение за медицински клоуни в УМБАЛСМ Пирогов, с ментор Николай Николаев-Бате Николай (д-р Коко от Клиника по смехо- и психотерапия) и през април 2016 г. започват работа като медицински клоуни в детските отделения на МБАЛ Национална кардиологична болница. През 2016 г. тяхната “Смешна лечебница на д-р Куку и д-р Пипи” стига до полуфинал в “Промяната”, състезанието за социално предприемачество на Нова броудкастинг груп. Двете са преподаватели по пантомима, пластика и танци в създадената от тях през 2014 г. детска школа за пластически театър „Училище за щастие“, водени от принципа, че пантомимата, танците и движенческият театър подпомагат както физическото, така и психическото здраве на децата.

Опитът на Димитър Германов в жонглирането започва през 2004 г. в Барселона и по-късно продължава в училището за жонгльори "Катакомбен" в Берлин, където работи със Stefan Sing, Morgan Cosquier, Viktor Kee (Cirque du Soleil). От 2005 г. започва да танцува и съвременен танц в различни танцови академии – AREA Dansa, Барселона; Tanzquartier, Виена; Ménagerie de Verre, Париж; Tanzfabrik, Берлин; Danscentrumjette, Брюксел; Camarín de las Musas, Буенос Айрес. Работи с танцовите техники Release, Horton, Cunningham, Контактна импровизация. Изучава японски танц Буто с Yoshito Ohno и Jean Daniel Fricker във Франция, мим с Loco Brusca в Барселона и Буенос Айрес. На сцената Димитър смесва танца и театъра с игра с топки (жонглиране), развивайки собствен органичен стил. Развива се и в една сравнително нова сценична дисциплина – контактно жонглиране с кристална топка. От 2009 г. до 2013 г. работи на сцената в солови и съвместни проекти с други артисти от Израел и Франция. С компанията Mu oт Париж създават представлението OBEKTIDO.

Препоръчваме ви още:

Тези страшни лекари!

Незрящи актьори в кампания срещу глаукомата

За кожата на един спасител

Автор: Весела Бахчеванова

Като почти всяко дете и аз прекарвах ваканциите си при баба и дядо и това са едни от най-топлите ми и щастливи детски спомени. Дядо ми беше много работлив човек и очакваше всички около него да действат със същия хъс, но да ви призная, не всички успявахме да го догоним в работата. За него да седнеш и да починеш след работаq беше равносилно на мързел или губене на време. В техния дом от 5-годишна имах задължението след всяко ядене да замитам пода с метла. Разбира се, аз го приемах като игра и не полагах кой знае какви усилия, но дядо с много любов и старание ми обясняваше как точно да го правя. Е, научих се да мета, след това да мия и докато се усетя вече всяко нещо, което не беше на мястото си, ме дразнеше. Той имаше един израз „без план рабОта“ (нали сме от Македонския край) и оттогава знам, че когато човек иска да направи или постигне нещо, то той задължително трябва да има План за това. Около мен винаги има поне няколко графика за всичко, което се сетите. Дори правя график за това как е минала някоя болест на детето и при следващите такива симптоми знам какво да очаквам, като например колко време след антипиретика ще спадне температурата или след колко време да очаквам подобрението. Това, разбира се, е валидно само за повтарящи се заболявания от рода на херп и гнойни ангини, настинки и т.н. Сега ще ви споделя моя график за детайлно пролетно почистване. Не се учудвайте, че при мен продължава няколко дни, но не искам да се лишавам от времето ми със семейството, както и не мога да захвърля останалите ми задължения.

Ден 1

Гардероб (дрешник)

Това е една от най-трудните задачи при пролетното почистване. Извадете всички дрехи от гардероба и ги сложете върху спалнята, за да имате стимул да довършите задачата преди лягане. Извадете също всички чанти, бижута, колани, вратовръзки, обувки и др. Измийте гардероба, след което проветрете или ароматизирайте. Сортирането на дрехите извършете на 2 етапа.

Етап 1 – Отдайте се на първата си реакция
Сортирайте в 4 купчини – дрехи, без които не можете; такива, за които се колебаете; за даряване и за изхвърляне. Тези за дарение сложете в чували и ги преместете в гаража или в колата.

Етап 2 – Сортирайте прецизно
Задайте си въпросите „Това бих ли го купила днес?“ и „Бих ли го носила през следващите 6 месеца?“ Ако отговорът е НЕ, веднага го добавете към дрехите за дарение. Останалите дрехи подгответе за гардероба и ги подредете.

Следва една много важна стъпка и в никакъв случай не я пропускайте. Сипете си чаша вино и се отдайте на заслужена почивка, защото това беше изключително трудна задача.

Ден 2

Спални помещения

Махнете килимите, чаршафите и пердетата. Изперете ги. Извадете матрака, всички завивки и възглавници на терасата и ги оставете да се проветрят. Минете с прахосмукачката като издърпате всички мебели, които позволяват местене. Със сух моп минете таваните и стените. Почистете:

 прозорци, щори, корнизи и дограма;

 врати и дръжки;

 осветителни тела, ключове и контакти;

 вентилатори;

 климатици, радиатори;

 шкафове;

 обезпрашете и полирайте всички мебели и повърхности, снимки, картини, огледала;

 сложете спалното бельо и подредете завивките;

 закачете пердетата;

 почистете пода и с мокър моп като поставите всички мебели на мястото си.

Бани и тоалетни

Чистенето на банята е най-неприятната работа от домакинските задължения. Тя е онова място в дома, в което всяка мръсотия, следи от влага и мухъл, винаги са по-трудни за почистване. Извадете всичко от шкафчетата и изхвърлете ненужните неща – ще видите колко много място ще се освободи. Напръскайте фугите с препарат и оставете да подейства.

 почистете вентилационните отвори;
 почистете прозорците (отвътре и отвън), както и дограмата;
 завесата на душа;
 рамката на вратата;
 почистете душ кабините или ваните, смесителите и душовете;
 измийте кошчето за боклук (отвътре и отвън);
 дезинфекцирайте рафтовете.
 почистете четките за грим;
 подложките против подхлъзване;
 почистете и дезинфекцирайте тоалетната, включително около основата, под седалката и около пантите. Премахнете ръждата от винтовете на тоалетната седалка.
 почистете и дезинфекцирайте поставките на четките за зъби;
 изтъркайте стените, пода и фугите с четка, но не изплаквайте още, а оставете препаратът да продължи да действа;
 почистете сифоните;
 почистете шкафовете.
 измийте мивката.

Препаратите вече са подействали, така че изплакнете всички повърхности, след което почистете огледалата, вратите, дръжките, ключовете, контактите и държача за тоалетна хартия. Забършете пода със сух моп.

Отново идва ред на чашата вино. Запомнете, без нея на другия ден няма да върви работата ни, а трябва да приключваме с пролетното почистване.

Ден 3

Изберете ден, в който да бъдете сами у дома, за да не ви разсейват, докато почиствате, или намерете някаква супер интересна игра за децата във вече почистените стаи. Сега е времето да довършим пролетното почистване на останалата част от къщата. Започнете с всекидневната, за да може да е почистено, преди да се приберат останалите членове на семейството.

Всекидневна

Махнете килимите и пердетата. Ако възглавничките на меката мебел позволяват ги свалете и изперете. Минете с прахосмукачката, като издърпате всички мебели, които позволяват местене. Със сух моп минете таваните и стените. Ако имате етажерки с книги - извадете книгите и почистете всяка една от прах със суха кърпа. Почистете:

 прозорци, щори, корнизи и дограма;

 врати и дръжки;

 осветителни тела, ключове и контакти;

 вентилатори;

 климатици, радиатори;

 шкафове (изхвърлете всичко ненужно и почистете шкафа);

 обезпрашете и полирайте всички мебели и повърхности, снимки, картини, огледала;

 закачете пердетата;

 почистете пода и с моп като поставите всички мебели на мястото си.

Кухня и столова

Кухнята е сред помещенията в дома, които трябва да се почистват най-често. Махнете килимите и пердетата. Ако тапицерията на столовете позволяват, ги свалете и изперете. Минете с прахосмукачката. Със сух моп минете таваните и стените.

 прозорци, щори, корнизи и дограма;

 климатици, радиатори;

 осветителни тела, ключове и контакти;

 електроуреди;

 хладилник и фризер;

 фурна и котлони;

 абсорбатор;

 врати и дръжки;

 шкафове – извадете всичко от шкафовете и ги почистете от вътре. Измийте приборите за хранете, както и съдовете и чашите, които не използвате често.

 дезинфекцирайте коша за боклук;

 дезинфекцирайте дъските за рязане и заточване на ножове;

 почистете и дезинфекцирайте кафемашината;

 почистете шкафовете отвън и обърнете специално внимание на дръжките;

 обезпрашете и полирайте всички мебели и повърхности;

 закачете пердетата;

 почистете пода и с моп като издърпате всички мебели, които позволяват местене.

Не пропускайте да почистите и:

• Пералня

Това е един от уредите, които почти винаги пропускаме и се сещаме за него само, когато даде дефект. За целта ще са ви необходими - 2 чаени чаши оцет, ¼ чаена чаша сода. ¼ чаена чаша вода, малка купа и гъба. Разбъркайте водата и содата до получаване на хомогенна смес и я изсипете в отделението за перилния препарат. Оцета го излейте направо в барабана на пералнята. Пуснете пералнята на най-високата температура. След приключване, с гъбата измийте ваничката за перилния препарат.

• Съдомиялна машина

Отстранете всички остатъци от храна. Филтъра и всички части, които можете да извадите, измийте с гъбичка под течаща вода и пуснете уреда на максимална температура. Задължително след програмата изчистете уплътненията на уреда.

А тъй като почти никой мъж не приема, че това е работа, сгответе нещо по-така :)

Препоръчваме ви още: 

Как да запазим дома си чист през зимата

Как да почистим дома си за един час

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

Привечер е, вие сте без сили от целодневното тичане след детето или от напрегнатия работен ден. Единственото ви желание е да протегнете умореното си тяло на дивана и никой да не ви безпокои в следващите 5-10 години. В същото време малкият човек продължава да кипи от енергия и е способен да "работи" още часове наред. Ето няколко варианта за игри с деца, споделени от родители в интернет. Ще ви струват минимални усилия, но са достатъчно интересни, за да привлекат вниманието на хлапето.

1. Вълшебната чанта
Тази игра може да заинтригува както малкото дете, така и по-голямото.
Чантата за игра трябва да е голяма, с много отделения и джобчета. В нея можете да сложите всичко – празни кутийки от крем, изписано тефтерче, старо списание, визитки, отдавна бракуван мобилен телефон, химикалки и всякакви интересни за децата дреболии. Най-добре е чантата да ви е подготвена и да си стои за „черни дни“. Нейното изследване може да ангажира вниманието на детето за дълго. Докато то открива съкровищата в нея и им се радва, вие ще можете необезпокоявани да си отдъхнете.

Прочетохте ли
Мамо, скучно ми е

2. Пепеляшка
Една игра за малките, която развива фината моторика. В пластмасова купа смесете едри макарони, боб, семена от тиква. Дайте на детето три по-малки купички и го накарайте да сортира зърната и макароните във всяка от тях. Не изисква намесата ви, но трябва да сте наблизо, за да следите някое парченце да не попадне в устата му.

3. Що е то?
Тази игра има почти СПА ефект. Мама е легнала по корем, а детето рисува с пръстче фигури, цифри, букви по гърба й. Вие само трябва да отгатвате, може дори да „сбъркате“, това само ще развесели малкия художник. По-големите деца могат да изписват цели думи или кратки математически примери.

4. Колекционер
Помолете детето да ви донесе: три червени предмета, четири кръгли, пет квадратни, четири меки и т.н. Може да го накарате да ви назове всички предмети в стаята, които започват с една и съща буква или имат общи свойства (например гребен, четка, диадема, ластичета).

Видяхте ли
10 идеи за игри на открито

5. Хванах го!
Сложете няколко играчки в торба от плат и предложете на детето да улови една от тях. След това, без да вади ръката си от торбата, да опише какъв е уловът, след което да извади предмета и да види дали го е разпознало правилно.

6. Какво чувам?
За начало всички трябва да легнат, да се отпуснат и да помълчат за няколко минути. След това всеки да разкаже какви звуци чува в тишината – тропане от съседите, шум от вода, звук от телевизор, музика от съседния апартамент и т.н.

7. Търсачът на петна
Предложете на детето да открие различни петна в стаята (за семействата с малки деца това никак не е трудно за намиране) – по тапетите, по килима, сянката на нощната лампа и да каже да какво му приличат. Може да измисли име на всяко петно, дори да съчините заедно някаква история с него.

Това, което ще се хареса на едно дете, за друго може да е безинтересно. Опитайте различни варианти, за да откриете тази игра, с която вашето ще се забавлява най-много.

Препоръчваме ви още: 

Как се живее с дете, което не играе на таблет?

Игри с бебето през първата година

Игри и играчки през втората година на детето

По Монтесори у дома

Час по математика, час по немски и… час по щастие. Такъв училищен предмет наистина съществува. Какви житейски уроци получават учениците в тази часове?

Бившият училищен директор Ернст Шуберт разработва предметът „щастие“ през 2007-а година, докато ръководи училище в Хайделберг. Днес има собствен педагогически институт, в който преподава своята концепция на бъдещите учители.

Как е възникнала идеята

След 30 години работа в училище Ернст Шуберт, решава, че е време нещо в образованието да се промени, че училището не е мястото, в което учениците се чувстват щастливи. Според него то трябва да събужда и подхранва радостта от ученето, не само да дава знания. Той смята, че училището ни отучва от естествената склонност да бъдем любопитни. Въпреки познанията си по психология и педагогика много учители се държат с учениците си като с „обучаващи се машини“, които трябва възпроизведат даден материал. Но ако учителите погледнат на себе си не като на „търсачи на грешки“, а като „търсачи на огън“, това ще се отрази положително и на двете страни.

Първата му мисъл е да привлече вниманието на тези деца, които имат подчертано негативно отношение към училището, губят желанието си да учат. След това решава да въведе предмета за всички, за да им помогне да изградят собствената си личност. По думите на директор Шуберт щастливите ученици се карат много по-рядко, по-здрави са, имат по-силно развито творческо мислене и това е доказано от живота и практиката.

Какво се преподава в часовете по щастие

Целта на този предмет са удовлетвореността и житейските компетентности. Към тях се отнасят мотивацията, чувството на защитеност, междуличностните отношения, автономните действия, себеприемането, общуването с околния свят и личностното развитие.

Четири въпроса позволяват обучението да се раздели на етапи: Кой съм аз? От какво имам нужда? Какво умея? Какво искам? Децата се учат да осъзнават своите мечти и потребности, да формулират основните си цели и да търсят път към реализирането им. Но те се занимават и с неуспехите. Важно е да се научиш правилно да общуваш с поражението, да виждаш в него шанс да преодоляваш повече трудности в бъдеще.

Как изглежда един урок по щастие

Като съчетание от психологически изводи и практически упражнения, за да се създаде трайна нагласа у децата. Те го определят най-точно - „това, за което говорим в часовете по етика, го упражняваме в часа по щастие.“

За децата в началния курс има например едно много добро упражнение по уважение: едно от децата седи на столчето си, а другите, минавайки покрай него, му казват на ухо нещо приятно. Децата разбират, че получаването и изричането на комплименти предизвиква приятни емоции, а унижението е нещо лошо и неприятно. За по-големите е разработена играта „Храм на добродетелите“. Тя се основава на учението на Аристотел за добродетелите. При това учениците съставят собствения си личностен профил и по този начин осъзнават положителните качества на характера си.

Как тези уроци променят учениците

Изследванията, които са били направени сред учениците, показали, че вследствие на обучението децата имат силно развито чувство за собствено достойнство. Те са по-съчувстващи, открито и активно общуват с останалите, вярват в собствените си сили и способности и са оптимистично настроени в преследването на целите си.

Училищата внедрили тази концепция в Германия са 40. В Австрия, където часовете по щастие също са много популярни, предметът се преподава в 140 училища. От 2009 година досега институтът основан от Ернст Шуберт е подготвил над 500 учители по щастие. 

Източник: deutschland.de

Препоръчваме ви още:

Учителка с решение срещу агресията

Часът на Музейко

Откритото писмо на една майка

Неотдавна бременна жена, която очаква в детето си през март, сподели във форума на портала Babycenter.co.uk правила за близките и приятелите, които биха искали да видят новороденото. Свикнали сме с необичайните постове в майчински групи и затова нейният списък не ни изненадва особено. Жената го поства с въпрос: „Как мислите, има ли смисъл да съставя основни правила за приятели и роднини и да го окача на входната врата?“

Жената пояснява, че не иска да се конфронтира със семейството и роднините на мъжа си, защото много ги обича и им е благодарна за помощта. Но според нея на всички ще е нужно време, за да се адаптират към появата на новия член на семейството. Свекърва й например е свикнала да прави каквото си иска, дори когато им е на гости.

Какви са правилата й

Моля, казвайте истината за здравето си. Ако не се чувствате добре, не влизайте. Елате в друг ден.

Моля, не вземайте детето на ръце, докато майка му или баща му не ви предложат да го направите. То може да иска да спи или яде. Ние ще ви кажем кога е готово да постои в ръцете на друг човек.

Моля, мийте ръцете си, преди да вземете бебето на ръце.

Моля, не звънете на вратата, може да събудите бебето. Ако го събудите, после вие ще го приспивате. Предупредени сте…

Моля, не коментирайте фигурата и килограмите на майката.

Моля, не приемайте всичко това твърде присърце. Ние сме родители за първи път, малко спим и много се притесняваме. Имаме нужда от време, за да свикнем с новото си положение.

Радваме се да ви видим!

Идеята на бъдещата майка получава доста негативни коментари:

„Не е необходимо да лепите това на вратата си, прекалено е, а и тонът е твърде официален.“

„Просто го кажете на хората очи в очи. Повечето гости се подготвят специално за посещението си при новороденото, не се отбиват без предупреждение.“

„Лично аз не бих направила нещо такова.“

„Ако аз отида на гости и видя такъв списък на вратата, ще се изсмея и няма да се върна повече.“

Някои от коментарите съдържали алтернативни предложения:

„Може би е по-добре да се снабдите с табелка „Не ни безпокойте, бебето спи.“. Виждала съм такива в някои онлайн магазини. Моя приятелка си купи и казва, че й върши добра работа.“

„Правилата, сами по себе си, не са лоши. Но ако вие смятате, че хората наистина се нуждаят от такова напомняне, може би е по-добре да не ги каните на гости.“

Източник: thesun.co.uk

Препоръчваме ви още:

Бебешкото парти на Яна

Подаръче за мама и бебе

Игри с бебето през първата година

Автор: Олга Игнатова

Все по-често се замислям за ролята на бабата в живота на детето. Имам само една жива баба и ми трябваше малко време да възприема, че синът ми си има двечки. За тях тепърва ще пиша истории, стихове и бележки, но имам баба, която никога не срещнах, и ми се иска да разкажа за нея, защото примерите и моделите в живота са основни за нашето възприятие на света, макар и понякога "невидими". 

Замислям се за ролята на моята баба, която не успях да срещна и нося името й. Чувала съм страхотни думи за нея, макар че животът й е бил кратък. Чела съм невероятно мили писма от дядо ми към нея, докато е бил в командировка в чужбина. Виждам и децата й, моята майчица и вуйчо ми. Личности с невероятно чувство за честност, подреденост и естетика. Изчетох редица разкази за значението на името, което съм взела. След чутото и видяното осъзнавам, че е била уникален човек. Човек, на когото "всички на улицата са й сваляли шапка", така казваше дядо ми, така казва майчицата ми, така казват всички съседи. 

Именно това ме провокира да си мисля честичко за нея и да търся ролята й в живота ми, макар и невидима с просто око. Не търся прилики с нея, те сами си излизат. Визуалните са видими, другите просто трябва да пронижат душата и сърцето, да оставят следа... и успяват.

Представям си я, стройна като статуетка, с гъста тъмна коса, виждам пъстрите й очи, леко затворени отстрани, с невинна млада усмивка и звънлив глас. Представям си я внимателна в приказките си, премерена и с чисто излъчване. Представям си я, вървейки редом до дядо ми, хванала го под ръка, стъпваща достойно, наравно и уверено. С пронизваща природна интелигентност и приятен събеседник. Представям си я в ролята й на майчица - загрижена, самоотвержена, внимателна и нежна. Представям си любовта в целувките, прегръщането и изискванията. Била е щастливка, защото е била майчица и на син, и на дъщеря. Дори и със смъртта си им е дала сили, смелост и достойнство да вървят по жизнения си път. Дала им е първите седем най-важни години в живота им. Дала им е свободата да растат, дала им е крилата да летят и опознават света около тях, дала им е красотата и добрината. Не я срещнах, но така си я представям и представите ми са плод на думите и действията на нейните деца, а децата са огледалото на родителите си. Не успях да се запозная с нея, да усетя прегръдката й, да чуя гласа й в приказките и песните. Не успях да й кажа "бабо", но успях да взема името й. Успях да се запозная с майка си и вуйчо си! Успях да я опозная с доброто, което носи всеки разказ за нея. И не защото е била майка на моята майка (всяка майка е добра), а защото във всяко съзнание е оставила мил и светъл спомен. Следа на честен, нежен, грижовен и внушителен човек. 

След като се раждам, ме наричат с нейното име, което своеобразно ми дава всичко добро от нея (буквално и косвено). Благодаря й, че е майка на моята майчица и ми предаде всички добродетели, благодаря й, че е моя баба. Благодаря й, че е този образ, който е в съзнанието ми. Благодаря й, че ми "даде" това име и продължих пътя й! Благодаря й, че съм такава каквато съм! Благодаря й, че е възпитала майка ми и чрез нея ми предаде най-хубавото! 

За ролята на бабата, която никак не е маловажна в живота на детето! Защото бабата възпитава майката, майката - детето и така животът се завърта и един ден детето става баба. 

Да са честити всички баби! 

Препоръчваме ви още:

Мъдростта боли

Моите баби

За бабите с любов!

Автор: Анелия Икономова

Напоследък, в редките моменти, когато пускам нещо да шуми, защото децата са заспали и тишината силно ме огорчава и впоследствие - плаши, навсякъде и всяко второ изречение е: „Истанбулската конвенция... “.

Сега, аз съм проста жена... имам предвид просто устроена, иначе съм голям интелигент... не мога да разбера няколко неща:

Първо – какво са се разпенили псевдонационалистите и всичкото Бай Ганя, че като ратифицират документа и рязко морално ще пропаднем, дружно ще си сменим пола, ще образуваме нови полове, ако съществуващите не задоволяват потребностите, докато имплантираме гърди на всичките си налични наследници от мъжки пол.

Второ – публично признавам, че съм силно вярващ човек! За мен вярата е като въздуха, абсолютно необходима за живота на всеки! В какво вярваш, как общуваш с Бога си и всички нататъшни церемонии и обреди - всеки сам решава за себе си, стига да не вреди на живота, здравето и добруването на останалите индивиди! От тая ми гледна точка, силно ненавиждам духовенството на БПЦ. Толкова лицемерни, крадливи и пропаднали индивиди не можеш и в затворите да намериш! И тия чичета у рокли, дето половината засрамиха немската порно индустрия, а другата половина тъне в лукс, кара лукс и шмърка лукс... и те държат да се изказват за морала!

И като са се хванали за думата „джендър“ и като задърпали, такъв локум отдавна не е имало!

А става въпрос за насилието... над жени!

Някога били ли сте жертва на насилие, било то физическо или психическо???

Защото аз съм била!!! И на двата вида! И първия път, когато отидох в полицията, ми казаха: „Ти медицинско извади ли си? А, ми добре, ще го викнем да го предупредим!“

Защото в нашата държава, за другите не знам как е, но тук, като биеш жена си, те викат да те предупредят, ако си така любезен, да спреш, щото не е... така... хубаво и ще се наложи пак да те викат и да те предупреждават, ако я пребиеш!

Това е законът, като посегнеш на жена си. Щото не ти е харесала супата, децата не са по леглата или страдаш от мания, че не си единствен! Ти избиваш два зъба, те ти въртят с пръст. После мозъчно сътресение или счупен крайник и следва: „Нали ти казахме да не я биеш де, айде обещай, че няма повече!“. После я убиваш и от полицията викат: „Ми не знам що така, ние го предупредихме!“

Да не говорим, какво преживява жената като емоции – страх, срам, потиснатост, депресия, чувство за малоценност, доста често и суицидни мисли!

За психическия тормоз, дума не ми се отваря, че роман мога да напиша! Това е най-угнетяващото чувство на света, след това - детето да ти е болно!

И понеже ВСЯКА ТРЕТА ЖЕНА В БЪЛГАРИЯ Е ЖЕРТВА НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ!!! националистите и мъжете с рокли и чиста съвест се притесняват да не ни умре моралът и да се изпоженим всички, докато си сменяме пола междувременно!

Знаете ли, господа православни и национал-любящи лицемери, ако не бях майка и жена, която е преживяла насилие, щях да се помоля на Господ да умрете! Но не защитавам насилието като вас! Освен това имам и някакъв морал, което също отчитам като разлика помежду ни!

Не на насилието!

Над деца!

Над жени!

Над мъже!

Над хората по принцип и животните като цяло!

Просто се спрете, бе!

Освен че пие вино, пише интересни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й може да разгледате ето тук. 

Препоръчваме ви още:

Феминичидио – италианската дума за женоубийство

Аз, жертвата

Черните кукумявки, черните шафрантии