Автор: Олга Игнатова

Все по-често се замислям за ролята на бабата в живота на детето. Имам само една жива баба и ми трябваше малко време да възприема, че синът ми си има двечки. За тях тепърва ще пиша истории, стихове и бележки, но имам баба, която никога не срещнах, и ми се иска да разкажа за нея, защото примерите и моделите в живота са основни за нашето възприятие на света, макар и понякога "невидими". 

Замислям се за ролята на моята баба, която не успях да срещна и нося името й. Чувала съм страхотни думи за нея, макар че животът й е бил кратък. Чела съм невероятно мили писма от дядо ми към нея, докато е бил в командировка в чужбина. Виждам и децата й, моята майчица и вуйчо ми. Личности с невероятно чувство за честност, подреденост и естетика. Изчетох редица разкази за значението на името, което съм взела. След чутото и видяното осъзнавам, че е била уникален човек. Човек, на когото "всички на улицата са й сваляли шапка", така казваше дядо ми, така казва майчицата ми, така казват всички съседи. 

Именно това ме провокира да си мисля честичко за нея и да търся ролята й в живота ми, макар и невидима с просто око. Не търся прилики с нея, те сами си излизат. Визуалните са видими, другите просто трябва да пронижат душата и сърцето, да оставят следа... и успяват.

Представям си я, стройна като статуетка, с гъста тъмна коса, виждам пъстрите й очи, леко затворени отстрани, с невинна млада усмивка и звънлив глас. Представям си я внимателна в приказките си, премерена и с чисто излъчване. Представям си я, вървейки редом до дядо ми, хванала го под ръка, стъпваща достойно, наравно и уверено. С пронизваща природна интелигентност и приятен събеседник. Представям си я в ролята й на майчица - загрижена, самоотвержена, внимателна и нежна. Представям си любовта в целувките, прегръщането и изискванията. Била е щастливка, защото е била майчица и на син, и на дъщеря. Дори и със смъртта си им е дала сили, смелост и достойнство да вървят по жизнения си път. Дала им е първите седем най-важни години в живота им. Дала им е свободата да растат, дала им е крилата да летят и опознават света около тях, дала им е красотата и добрината. Не я срещнах, но така си я представям и представите ми са плод на думите и действията на нейните деца, а децата са огледалото на родителите си. Не успях да се запозная с нея, да усетя прегръдката й, да чуя гласа й в приказките и песните. Не успях да й кажа "бабо", но успях да взема името й. Успях да се запозная с майка си и вуйчо си! Успях да я опозная с доброто, което носи всеки разказ за нея. И не защото е била майка на моята майка (всяка майка е добра), а защото във всяко съзнание е оставила мил и светъл спомен. Следа на честен, нежен, грижовен и внушителен човек. 

След като се раждам, ме наричат с нейното име, което своеобразно ми дава всичко добро от нея (буквално и косвено). Благодаря й, че е майка на моята майчица и ми предаде всички добродетели, благодаря й, че е моя баба. Благодаря й, че е този образ, който е в съзнанието ми. Благодаря й, че ми "даде" това име и продължих пътя й! Благодаря й, че съм такава каквато съм! Благодаря й, че е възпитала майка ми и чрез нея ми предаде най-хубавото! 

За ролята на бабата, която никак не е маловажна в живота на детето! Защото бабата възпитава майката, майката - детето и така животът се завърта и един ден детето става баба. 

Да са честити всички баби! 

Препоръчваме ви още:

Мъдростта боли

Моите баби

За бабите с любов!