Феминичидио – италианската дума за женоубийство

Автор: Тамара Чакърова

 

Помислих си, че италианците са измислили нова дума “femminicidio”, когато преди около осем години започна кошмарът с всекидневните убийства на жени, убити от мъже.

Оказа се, че тази дума е позната още от 19-и век и не е открита през 21-и от италианец.

Едва ли някой от нас би заключил от информацията дотук, че убийствата на жени от мъже, водят началото си от 19-и век. Оооо, я стига, на всеки му е ясно, че те са съществували винаги. Може би от дълбока древност? А може би не?!

Казват, че агресията е заложена в мъжката природа. Мъжете трябвало да доказват, че са по-силният пол. Явно в днешно време много представители на този по-силен пол не искат да приемат факта, че слабите, крехки жени ги избутват оттук и оттам, и се наместват на позициите им като по-интелигентни, борбени и качествени.

Причината със сигурност не е единствена и еднозначна, но е факт, че през последните години убийствата на жени зачестиха и достигнаха страховити статистически размери.

Онзи ден по италианската телевизия се заслушах в поредното предаване на тема "феминичидио и насилие над жените". Този път обаче предаването беше нещо изключително - гореща журналистическа следа, диалог на живо с жена-жертва на битов терор и насилие. Тя - известна италианска актриса и писателка, превалила петдесетте, е от единиците, които говорят и пишат открито за проблема. Една от малкото, осъдили насилника си, водили битка за правата, идентичността и живота си – техния и този на децата им.

А те са хиляди, милиони жени, по цял свят!

Защо си мълчат?! Защо търпят?! Защо се оставят да ги бият, да ги убиват?!

 

Истината е, че в началото се срамуват. Срамуват се от себе си, защото се обвиняват за изнасилването, за юмрука в лицето им, за ритника в стомаха, за блъскането по стълбата в коридора, за счупения нос, за множеството хематоми по тялото им, за обидните думи, заповедите, забраните... А след това, когато явно вече е станало късно и мъжът до тях дори е спрял да се извинява за агресивните си изблици, а те се влачат като бити кучета, свели поглед, прикриващи черни кръгове под тъмни очила, вече са обладани от страха. От онзи смразяващ, подмолен, влачещ се в тинята страх: „Ако си отворя устата, ще ме убие!“


И те мълчат,
измислят си какви ли не ситуации, оправдания, обяснения за насиненото око, изкълчената ръка, за главоболието, счупения крак, липсващите два зъба... Лъжат близките, приятелите, колегите си... Защото това общество, в повечето случаи, наистина обвинява тях за агресията на мъжете им. И ако някой все пак усети и заподозре нещо няма как да помогне, защото само жертвата може да подаде жалба – тя лично!

Ако някой от близките ми или тези, които ме познават прочетат това, биха ме попитали: „Ти пък откъде-накъде имаш мнение по тази тема? Какво знаеш ти за насилието и за чувствата на тези жени!“

 

Ще бъдат прави. Аз наистина никога не съм била жертва на битово насилие. Смятам се за голяма късметлийка, защото като тийнейджърка или като млада госпожица не съм била много внимателна, послушна или предпазлива. Излизала съм с хора, които не познавам, или с по-големи от мен (с какъв акъл и до днес не знам). Просто явно съм имала невероятен късмет. Не защото времената са били други. За мъжката агресия към жените време няма.

Честно казано, не знам как бих реагирала, ако ми се беше случило или ако ми се случи оттук нататък. Със сигурност много силни жени пропадат в бездната на насилствената чернилка и не знаят как да издрапат нагоре.

Но път нагоре има! Точно затова реших да напиша тези редове. Момичета, не се обвинявайте, не си мълчете. Не вие сте причината за агресията на тези малки, болни, комплексирани душички!

Крещете, подавайте жалби, осъждайте, борете се! И най-вече - НЕ ПРОЩАВАЙТЕ нито един шамар, нито една обида! Защото оттам тръгва агресията. Мъжът, който веднъж ви удари шамар или обиди, няма да спре дотам! Не чакайте да стане късно!

За автора:

18426796 10212272637666795 1002730624 o

 

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Препоръчваме ви още:

Аз, жертвата

Осмомартенско: за цветята, поднесени с юмрук
Черните кукумявки, черните шафрантии

Последно променена в Неделя, 26 Ноември 2017 15:01
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Женската интуиция

Женската интуиция

25 Сеп, 2019 Забавно

Първият принцип на кавалерството

Първият принцип на кавалерството

24 Сеп, 2019 Татко Калоян

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Измама за милиони?

Измама за милиони?

25 Сеп, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

За кожата на една готвачка

За кожата на една готвачка

03 Окт, 2019 Забавно

Прав ли съм? Прав съм!

Прав ли съм? Прав съм!

14 Окт, 2019 Истории

Отвори, неверна жено!

Отвори, неверна жено!

13 Окт, 2019 Забавно

Ужасна майка

Ужасна майка

12 Окт, 2019 Блог

Гласувайте за Надя

Гласувайте за Надя

07 Окт, 2019 Забавно

Калояне, как можа, бе?

Калояне, как можа, бе?

07 Окт, 2019 Татко Калоян

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам