Сватбена агенция „Кадифе“ и Мама Нинджа са на вълната на наградите „Оскар“ и с вълнение обявяват победителите в конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари“. Журито в състав Мария Пеева, Генка Беломачева и МаяЦанева дълго въздиша от любов, смя се и се вълнува до сълзи от всички разкази, които получи от читателите участници. И макар че любовта е над всичко, все пак в конкурса има първо, второ и трето място.
И така, с единодушно решение, първа награда отива при… Моника Далекова с разказа й „Три пъти „Да“. Честито на Моника, която ни разказа за своя път към решителното „да“ и още нещо от две различни гледни точки! Тя печели 14% отстъпка от всички услуги на сватбена агенция „Кадифе“ до края на 2018 г., подготовка на прическа и маникюр в деня на събитието, предметни награди и публикация в „Мама Нинджа“ и в блога на агенцията.
Второ място е за Тина Сълчева, която е получила зимно предложение за брак на връх Царевец! Пожелаваме й любовта им, калена при минусови температури, да гори силно като в ...
Автор: МаяЦанева
Отдавна не съм ходила на сватба. Приятелите или се ожениха, някои се и разведоха, или си намериха половинки, с които споделят едно жилище, деца и куче, но не и фамилия, или пък останаха трайно необвързани. Затова и годините, в които ходих на сватби често, отдавна си отидоха.
Преди няколко седмици ме поканиха в журито на конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари?“, в който една от наградите е и подготовка на булката в големия ден. И така, аз се размечтах…
Ех, каква булка бих била, ако сега се омъжвах…
Всъщност конкурсът можеше и да ме направи отново булка, ако имах право да участвам. Защото има и хартиена, тенекиена, сребърна, златна, диамантена… сватби да искаш!
Като начало щях да си направя сватбата в парка. На голямата поляна в парка, където ходят и всички кучкари. И йогите също. Щеше да е интересно преживяване. Облечените според случая гости и ние вероятно щяхме да настъпим някое а.о, но нищо. Може би щяхме да прекъснем нечия медитация, но любовта е над всичко. ...
Автор: МаяЦанева
„Мамо, хайде да направим мартенички с Пижо и Пенда! А може и дърво-мартеничка?“
Е, аз се опитах – да направя най-хубавите мартенички, да изпека коледни сладки - елхички, да рисувам великденски яйца с восък… Е, не ми се получава. Аз съм несръчна майка, която умее да купува, но не и да майстори ръчно правени красоти, с които детето й да се хвали в училище.
Няма да се оправдавам. Първо, аз съм късогледа, тоест трудно вкарвам конец в ухото на иглата и затова изоставих опитите за изящен шев и бродерия още в училище. Съпругът ми има очи на ястреб и око за детайлите, наследство от гимназията по фотография. Затова аз се възползвам от неговите способности… да шие скъсани копчета, деликатни дупки по дрехи и чорапи или просто да декорира.
Второ, аз съм артистична. От малка съм с глава в облаците и затова, когато рисувах активно (тийнейджърските ми скици не са за изхвърляне), се получаваха прекрасни абстракции. Рисунките ми са събрани в бележник с емблемата на асамблея „Знаме ...
Разкажи на „Мама Нинджа“ как ти предложи твоят любим
и спечели 14% отстъпка от сватбена агенция „Кадифе“!
Честито на всички влюбени, които са си казали „да“ на 14 февруари! Можете да спечелите 14% отстъпка от услугите на сватбена агенция „Кадифе“, публикация в mamaninja.bg и други награди, като участвате в конкурса за най-добър разказ „Каза ли „да“ на 14 февруари?".
За да участвате, изпратете ни до края на месеца кратък текст с историята на вашето предложение (до 3000 знака) на следния адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Можете да приложите и снимки, които искате да публикуваме, но това не е задължително.
За да изберат трите най-въздействащи творби, в морето от любов и романтика ще се потопят членовете на журито: Мария Пеева – Мама Нинджа, сватбеният агент Генка Беломачева и блогърът-журналист МаяЦанева.
Трите избрани от журито разкази ще бъдат публикувани на сайта на „Мама Нинджа“, а авторите им ще получат 14% отстъпка от цената на услугите на агенция „Кадифе“, валидна за каквото ...
Автор: МаяЦанева
Както може би знаете, моето семейство е „чукча писател и чукча читател“. Аз пиша (очевидно), говоря много по телефон и понякога по медии. Мъжът ми е адвокат и също много пише. И много говори. Многооо. Затова не се учудихме, че детето ни проговори и не спря. Той е виден „Защотко“, който често ме кара да се чувствам като ученик, изправен на дъската в час по физика. Добре че баща му е бил отличник по този предмет, и по химия, и по история, и е син на инженери. Аз съм отличник по „измислици-премислици“.
Напоследък Митко е любопитен на две напълно различни теми: Космос и остаряване и смърт. Двете ги меша постоянно. Баща му тъкмо му е обяснил как се изстрелва совалка и как астронавтите са стигнали до Луната, и изведнъж малкият ме поглежда втренчено и пита: „Мамо, каква звездичка ще станеш, когато умреш? Как ще ме познаеш отгоре?“. Мъжът ми се оттегля от разговора и аз подхващам деликатната тема, така че да му изясня, че:
1. Скоро няма да ставам звездичка или астероид, ...
Автор: МаяЦанева/ Жената днес
- Тате, какво е мъж?
– Това е силен човек, който обича, пази семейството си и се грижи за него.
– Добре, тогава искам да стана мъж като мама.
Мило мое момче, искаш ли да ти разкажа приказка… Тя е за нашето царство. Ние с баща ти сме крал и кралица, а ти си нашият принц. Носиш силно име на герой, който може да победи змей, но ще станеш крал, щом положиш корона от любов на главата на своята любима и споделиш отговорността за общото ви бъдеще. Ще се справиш ли? Всъщност ти възлагам тази мисия заради себе си – не искам един ден перлите ми да наследи жена, която не знае колко много значат те за мен. Те са символ на моята корона от любов на кралица, която намери крал, който да я направи такава.
Мило мое момче,
аз имам голям късмет с баща ти
Той е особняк, но има едно много важно качество – цени баба ти и мен като кралици. Кралете управляват понякога с разум, понякога с огън в семейните дела. Те имат много важна мисия –да превръщат принцесите в кралици ...
Автор: МаяЦанева
„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ – това е въпрос за един милион, дори и да не си дете. Аз не знам каква ще стана, когато порасна или остарея, но знам от какво ще бягам по-бързо и от олимпийски шампион. Няма да стана ДОМАКИНЯ!
Ноември и декември 2017 г. бяха вероятно най-посветените на дома ми месеци. От това къщата ми не заприлича на декор от списание, но определено помня, че пазарувах, готвих, прах и чистих петна, почти колкото майка „рекламикус“, а това е направо диагноза. Дори сънувах как простирам поредното пране, а на печката чушките загарят.
Домакинският маратон започна без предупреждение – заради възстановяването на съпруга ми от операция поех изцяло грижата за дома. Нека да уточня, че аз обичам да ми е чисто, шумът на пералнята ме успокоява, тоест пера често, а готвенето – е, готвенето го научих. Така че нямаше нищо застрашително в предстоящото пренасочване на всички домакински задължения. Кой ще ме уплаши? Та аз нося лаптоп и кисело мляко в една ...
Автор: МаяЦанева
Последните няколко месеца бяха тежки, "предизвикателни" по модерному. Много работа, грижи в вкъщи... и съдбата започна да ми дава малки знаци, че нещо не е наред. Започна с невинни прояви на домашните духове. Виното в чашата ми рязко се развълнува и висока приливна вълна заля стената, пердето, покривката. Скоро след това стъклената бутилка със зехтин се завъртя в страстно сиртаки на пода. На Бъдни вечер скок на огледалото за малко да ни обрече на 7 години нещастна любов. За капак ябълковият оцет беше толкова запленен от уханната смес за тиквеник, че изплака няколко сълзи върху нея.
Домашните духчета се налудуваха, аз намерих нова тема, с която да досаждам, и вероятно щях да забравя всичко това, ако не бяха чорапите ми. Големият пръст на десния ми крак проби всички чорапи и чорапогащи, които обух. До един. На едно и също място, дори и след само един час носене, пръстът ми се изправяше горд и ме гледаше осъдително. В началото го пренебрегнах. Недовиждам, нямам създадени ...
Автор: МаяЦанева
Сещате ли се за онези семейства, в които се раждат само момичета? Е, моят син е единственото момче сред 4 братовчедки. Без да се впускам в излишни подробности, на единия чифт дядо и баба в нашата фамилия се падат петима внуци: четири момичета на възраст от 8 месеца до 11 години и един Митко. За моя радост почти тийнейджърките все още обръщат внимание на 4-годишния си братовчед, който от своя страна подучва към бели по-малките. Засега единствено бебето не може да се включи пълноценно в купона при баба, но прави първи опити да влезе в тайфата.
А с три жени никога не е скучно. Веднъж Митко се върна от баба си с кофа домашно приготвено желе. Друг път с ръчно боядисана с флумастер кола с розова панделка, завързана за ауспуха. Братовчедките го научиха и на „Деспасито“, и на модерни чупки в танца, които аз не владея. Момичетата го въведоха и в света на тв сериалите за тийнейджъри. За него те са „Момичетата“. Другите – не стават, били „бляк“, каквото и да означава това.
Баба ...
Автор: МаяЦанева
В нашето голямо семейство има мнооого жени и малко мъже. Последното поколение потвърди това правило. Митко има ЕДИН братовчед и МНОГО братовчедки. Тази история е за братовчедите.
Двамата братовчеди се появиха в семейството ни след три поколения жени и само жени. Първи се роди Митко. Той повлече крак и година и половина по-късно се появи и братовчедът Жорко. Познава се, че са от едно семейство, от километри – руси, със светлокафяви очи. Могат да минат почти за близнаци. От известно време и физическото сходство с баба им се усилва, особено откакто тя промени прическата си. По Коледа, и след набезите на баба им по магазините, приликата се засилва, защото двамата се оказват с еднакви пижами, пуловери и якета.
И така от матриархат вкъщи минахме на патриархат. Както майка ми, баба им, каза наскоро: „На вас, или на друг, няма да простя, ако ми надраскате мебелите или ми счупите чиния, но на децата – може“. Ха, познайте сега кой скача на леглото на баба си… А кой счупи ...
Автор: МаяЦанева
Тази сутрин се чух с една приятелка по случай рождения й ден. След пожеланията, започнах да й разказвам история отпреди няколко дни. Тя попита за един от участниците в нея: "Той на колко години е?". Аз се замислих и казах примерно "между 30 и 40 години", без да съм сигурна. Всъщност наистина не знаех на колко години беше героят от моята случка.
След определен брой години, и ръст, възрастта става относително понятие - някъде между 20 и 50 например. Когато говорим „за“ или „с“ децата си, тя наистина има значение - някои родители помнят сантиметрите, с които детето им е пораснало, или броя на зъбите по месеци. Децата много обичат да казват на колко години са - това е начин да ни покажат, че са ГОЛЕМИ. Ей, голям съм, мога да ям сладолед през зимата! Но обичат и да са малки, особено ако могат да се поглезят с мама или баба.
Вероятно възрастта престава да има значение някъде в активния пубертет, но не мога да кажа нищо по темата, защото съм забравила. На мен повечето ...
Автор: МаяЦанева
Аз съм Майката на детската площадка. Казвам се Мая, но ако попитате някого от родителите в градинката ни, или пък кмета ни, той ще каже: „Тя е от майките“.
Ние сме Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, но сме известни като „Майките“. Всеки път, щом отиваме на среща в общината, пишем си в някого във Фейсбук или сме на медийно участие, повтаряме кои сме, но накрая пак сме „майките“.
Отговорно е да си „Майката на детската площадка“, особено когато те свързват с ремонта на съседната детска площадка, бъркат те с Контактния център на Столична община или ти пишат с молба да привлечеш вниманието към изоставена градинка, в която семействата прекарват летните си вечери. Въпросите, които те мъчат, или ти задават, са повече от отговорите. Хем ти се иска ти да помогнеш на всеки, хем знаеш, че не можеш да спасиш или обезопасиш всяка детска площадка. Можеш да предизвикаш своите съграждани и институциите да си говорят. Можеш да създадеш възможности за доброволчество. ...
Автор: МаяЦанева
Аз живея на „магистрала“, от онези, модерните с 3 или 4 платна. Всеки се движи с различна скорост, изпреварванията и катастрофите са неизбежни, а правилникът за движение по пътищата – препоръчителен, почти както и в държавата.
Ако аз бях автомобил, щях да съм удобен, семеен, но и красив. Хубава кола. Е, с малки одрасквания, но със стил. Аз съм навсякъде – в бързата лента, в задръстването, в бус лентата, в аварийната лента. „Летя със колата“, както се казва, къде в съответствие в правилника за движение по пътищата, къде на ръба на закона, но в името на семейството и кариерата стигам докрай света и се връщам вкъщи за вечеря.
В бус лентата шофира Бащата. Той е улегнал и умерено спокоен човек, който мрази промените и обича разписанията. Затова спазва спирките си, пристига навреме и мрази, когато красиви семейни коли изникват в съседство или се опитват да изпреварват. Вярно, не е мачо-автобусът от филма “Скорост“, но все пак аз искам цял автобус, в движение. Моят „автобус“ ...
Автор: МаяЦанева
Да, ще пиша за Григор Димитров, за Гришо – по народному. Този напет младеж, осми в световния тенис, е тясно свързан с моето семейство.
Ще започна с предисловие. Ние не сме спортно семейство. Извън спорадичните ми опити за спортни занимания, тренирам крос с Митко, вдигане на тежести с Митко и тичане след автобус. Съпругът ми спи прекрасно на Формула 1, но никога не заспива на тенис мач. Особено ако в него играе Григор Димитров.
Синът ни се роди по време на US Open. Помня го, защото болките ми започнаха късно вечерта, когато от телевизора се чуваше ритмично удряне на топки и коментари на английски „15:30“. Мъжът ми изгледал един-два нощни мача, докато очаквал момчето ни да се роди. И така започна нашата одисея с Григор.
Митко е дете на тениса. Заедно с баща си гледат мачове от Големия шлем, откакто е роден. Аз съм кърмила, хранила с каша и приспивала Митко с тенис. Двамата мъже вкъщи са запечатани на снимка – всеки в своя стол, докато гледат поредния оспорван сет. ...
Автор: МаяЦанева
Майките споделят. Майките имат нужда някой да ги изслуша. Майките имат толкова много да кажат и всяка от нас има своята истина.
Ние споделяме и имаме мнение. Ние водим словесни битки за бъдещето на децата, както и за куп несъществени неща, които да ни въздигнат от „майка" в „майка - жрица" на пазаруването, готвенето, отказването от памперса, кариерата и т.н.
Да си „майка" понякога е мръсна дума.
Не ни харесват чиновниците - търсим си правата и не отстъпваме. И ние не ги харесваме.
Не ни харесват някои работодатели - искат от нас да сме свръхчовеци. Може, но за това си има цена.
Не ни харесват и други майки. Едни други не се харесваме само поради една причина - често всяка от нас смята, че е единствената права, дори когато е седнала и кърми. Заради децата си, овладяваме изкуството на късите команди и на ограниченията, и със същия замах раздаваме мнения, съвети, присъди към себеподобните си.
Един от най-големите грехове на майките е тяхната склонност ...
Автор: МаяЦанева
В някакъв момент повечето от нас се замислят да увеличат семейството си. Когато първото ни дете престане да мирише на бебе, започне да бяга от целувките на мама, когато отново закопнеем да си дадем втори/трети шанс и да поправим родителските си грешки или просто се обичаме много… Аз претеглих моите причини „за“ и „против“ да имам второ дете. Отне ми време да премисля, без да ме прорязва острия копнеж да бъда майка отново. Ако и вие сте в подобна ситуация, отбележете своите „за“ и „против“ от моя списък или го допълнете. След това си припомнете: децата се раждат в добро, и в лошо. Важното е да се забавляваме, докато се упражняваме да ги правим. И втори, и трети път.
„За“
„Против“
И без това свикнах да спя по малко, какво толкова!
Тъкмо започнах да спя по цяла нощ, защо отново…
Обичам те, обичам те, искам син/ дъщеря с твоите очи.
Обичам те, обичам те, но искам време и за двама ни.
Той/тя има всичко, ще ...
Автор: МаяЦанева
Всяка сутрин водим следния разговор: - Не искам на градина! Искам при баба!
- Не може сега. Мама и татко трябва да работят, за да можем да ти купуваме сладолед и играчки. Баба ти - също.
- Няма я ли пускат да си тръгне от работата? Лоши работи!
Да, миличък, „лоши работи". Аз и баща ти имахме баби, които имаха време за внуците си. Понякога прекарвахме цяло лято само с тях. Ти имаш баба и дядо, които работят, защото са млади, активни и заплатите, и пенсиите, не са достатъчни, за да изживеят на спокойствие „старините“ си.
Затова, съкровище мое, ти ни помагаш, като ходиш на градина. Това е твоята работа - да осигуриш на мама и татко, баба и дядо време, в което да печелят пари, за да прекарват добре с теб. За да ти купуват играчки, да ходите на море, да се забавлявате на количките. Както се казва, колкото - толкова... Никой не те разбира както баба и дядо, нали…
И сега лошата новина. Когато твоето дете един ден каже: "Искам при баба!", аз със сигурност ще ...
Автор: МаяЦанева
Какво направихте, когато разбрахте, че чакате дете? Отидохте на лекар да потвърди новината? Купихте си витамини? Аз също. Имах късмета да бременея спокойно и без проблеми през повечето време, попрочетох малко литература за отглеждането на детето, но нищо, нищо не ме подготви истински за момента, когато синът ми легна на гърдите ми. Аз го погледнах и разбрах, че не знам нищо, но съм готова на всичко. Все пак ми се прииска някой да ми подаде бебето с прикачено упътване - не дебело като книгата на д-р Спок, но достатъчно подробно, за да разбера какво иска да ми каже, когато реве в 5 сутринта и защо не обича пюре от биокартоф за 5 лв. Е, упътване нямаше, но днес, почти 4 години по-късно, разполагаме със старата като света техника на въпроси и отговори, за да разрешим загадките на детския свят.
Защо ви разказвам тази история? Защото все по-често си мисля, че наистина имаме нужда от упътване, когато станем мама и татко. Всеки бъдещ или настоящ родител е прочел поне една ...
Автор: МаяЦанева
Отдавна обмислям този текст и днес, денят на Голяма Богородица, хем му е ден, хем не съвсем.
Аз съм майка и гладен за новини професионалист, сиреч работя в медиите. Откакто станах родител, модерните търсачки на информация ме надушиха и естествено, пред погледа ми изникват все теми, свързани с родителството. Първи бяха ловците от рекламната империя на индустрията за деца, които се опитаха да уловят в капана си неспокойния ми поглед и душа на бременна и майка. Признавам си, купих достойно количество напълно излишни приспособления и нововъведения, но навреме излязох от лепкавата кал на уж перфектната грижа. Детето ми се возеше комфортно с наследена количка и триколка, дрехите му са и нови, и подарени и не е захранвано единствено с биохрани.
Последва атаката с новини, тенденции и илачи за всички измислени, новопоявили се или стари като света болежки, които едно дете и майка му могат да изпитат. Върхът на истерията настъпи, когато в един ден изкупих всичко възможно за ...
Автор: МаяЦанева
Тази сутрин гледах репортажа за майката, която изоставила детето си в градинка в кв. „Младост 1“. За 10 минути аз и съпругът ми минахме през 10 състояния на родителските емоции. След първите две минути, мъжът ми каза: „Виж я, вероятно страда от следродилна депресия." Аз се съгласих, и макар да не одобрявам постъпката й, се опитах да се поставя на нейно място. Съчувствам й - изведнъж не само е бедна, както се оказа и болна, но и под обстрела на въпросите на „професионална" журналистка: „Взе ли си поука?". А тя, тя просто иска работа и пари, за да си гледа детето. Срам я е и да търси помощ от някоя институция - никой не обича да го гледат снизходително като поредния нещастник.
После, напълно в разрез с това, използвахме случая да покажем на почти 4-годишното си момче, склонно към драматизъм (тип: „Вие сте лоши! Не ви обичам!"), че има наистина „лоши родители", които изоставят децата си. Едва ли ще го помни. В края на прякото включване се почувствах зле - аз съм ...