Автор: Мая Цанева

Тази сутрин се чух с една приятелка по случай рождения й ден. След пожеланията, започнах да й разказвам история отпреди няколко дни. Тя попита за един от участниците в нея: "Той на колко години е?". Аз се замислих и казах примерно "между 30 и 40 години", без да съм сигурна. Всъщност наистина не знаех на колко години беше героят от моята случка.

След определен брой години, и ръст, възрастта става относително понятие - някъде между 20 и 50 например. Когато говорим „за“ или „с“ децата си, тя наистина има значение - някои родители помнят сантиметрите, с които детето им е пораснало, или броя на зъбите по месеци. Децата много обичат да казват на колко години са - това е начин да ни покажат, че са ГОЛЕМИ. Ей, голям съм, мога да ям сладолед през зимата! Но обичат и да са малки, особено ако могат да се поглезят с мама или баба.

Вероятно възрастта престава да има значение някъде в активния пубертет, но не мога да кажа нищо по темата, защото съм забравила. На мен повечето хора ми изглеждат между 25 и 50-60 години. Повечето белези на времето по лицата и телата ни вече се прикриват по-лесно. Днес имаме възможност да измамим себе си (и другите) с грим, дрехи и модни аксесоари. Можем и да тренираме, да режем и кълцаме, и да върнем времето назад с няколко години. Други следи на времето ни правят старци на 35. С трети просто се примиряваме. Истината лъсва в огледалото. Ах, това подло огледало!

Наскоро влязох в магазин за бельо и след три проби се примирих с мисълта, че не мога да излъжа нито себе си, нито дрехите, че съм на 20. Физическите изменения са налице, но не пречат твърде много на никого. Още имам шанс да върна часовника няколко години назад. Факт е, че времето ни влече и няма как да обърнем течението завинаги. Аз съм доволна от моето течение. Сега съм на по-добро място отпреди 10 години. Не питам и за възрастта на другите. Те си я знаят най-добре. Важното е да се движим заедно по течението.

Препоръчваме ви още: 

Цяла, цяла от любов

Кризата на 30-те

Около 40

Златна любов