- 181. Система, зачената в грях
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Свършиха ли дискотеките, г-н Симеонов, че подхванахте майките на деца с увреждания? Вчера чух изявлението ви за "закона, заченат в грях" и се изпълних със срам, че сте мой вицепремиер, че живея в държава, която допуска политици от най-висок ранг да правят подобни грозни изказвания, при това изпълнени със самодоволство от собствената си значимост, с физиономия на отвращение, безчовечно и грубо, в пълен отказ да видят условията, в които някои хора са принудени да оцеляват: "Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група КРЕСЛИВИ жени, които СПЕКУЛИРАХА с децата си, които плюеха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея УЖ БОЛНИ деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестен начин като инструмент за постигане на техните ЧИСТО материални цели. Затова казвам, че е заченат в грях. Той започна с грях, продължи с нарушения, с погазване на административните срокове…" Не съм юрист, нито политик, затова допускам, ...
- Добавен на 19 Октомври 2018
- 182. Да срещнеш доброто
- (Истории)
- Автор: Траяна Кайракова Дъщеря ми кандидатства в чужбина. След като оправихме всичко с документите по кандидатстване и излязоха дългоочакваните резултати, се оказа, че от общежитието в избрания град още няма отговор. От 5 града, приета и в петте, на общежитие в четири от тях, ама баш там, дето ще се записва – още няма никой. Почва се едно лудо търсене на квартири, щото не се знае дали ще има общежитие. Места бол, обаче тук звъннеш, там звъннеш и всеки хер ти вика: „Ела утре на интервю“. Ти отговаряш, че ще си там след два месеца, той кима по телефона и ти отговаря, че това е чудесно, но утре те чака на оглед. И тъй до края на света. След около 120 адреса на детето вече му е писнало, аз съм говорила де на руски, де на патагонски с хиляда човека и няма, и няма. Вече на всички ни се реве, времето неумолимо накъсява и тогава ми хрумва да звънна на най-прочутата Мама Нинджа – Мария Пеева. Разбра ме не от една дума, ами от първата буква и веднага пусна съобщение в сайта си, че тъй и тъй една ...
- Добавен на 10 Октомври 2018
- 183. Лютеница за душата
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева - Колко се радвам, че дойде - ми каза вчера Петя, моята сватя, майка на снаха ми и съответно част от моето семейство. - Сега ще си направим истински хюга момент. - Мислех, че ще правим лютеница, бе, Пете. - засмях се аз. - И двете, и двете. - усмихна ми се Петя и ми посочи една внушителна купчина зарзават на масата. За тези, които не знаят какво е хюга: Датчаните се смятат за едни от най-щастливите хора на света и причината за това е, че са овладели изкуството да си създават “хюга”. Хюга е това особено усещане за комфорт на душата, единение с близките, атмосфера на уют и интимност, когато се чувстваш спокоен и сигурен и нищо не те напряга. Хюга е например да вдигнеш крака на дивана с чаша чай и книжка, да се завиеш с меко одеялце, да отпуснеш глава на рамото на любимия ти човек и да не се тревожиш дали изглеждаш прекрасно, дали ще спасиш света, дали си достатъчно умна и добра, нито дори дали децата ти са си написали домашните, за да успеят в живота. Комфорт ...
- Добавен на 08 Октомври 2018
- 184. Бързи пари
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Тони е на 10 години, кльощаво, дългокрако, усмихнато хлапе с щръкнал перчем и големи тъмни очи на слабичкото остро лице. Познаваме бегло родителите му, толкова бегло, че не знам дори имената им. Надявам се да не се познаят в тази история, но може би всъщност подсъзнателно ми се ще да се познаят. Да, нека се познаят, дори с риск да се обидят. Защото искам да им кажа някои неща, а ми е неудобно да ги изтърся ей така, между другото, докато висим и чакаме тренировката на момчетата да приключи. Тони тича по игрището като навит с пружинка. Много ми харесва и се радвам, че синът ми също го харесва и си го е набелязал за приятелче. Одобрявам Тони във всяко едно отношение освен в едно. Тони вярва в “бързите пари”. За да разберете какво имам предвид, ще ви предам разговора му със сина ми, който беше силно разстроен от думите на Тони преди няколко дни. - Някой ден ще порасна голям и ще си купя порше. - му казал моят. - Един съсед има и е мега яко. И на татко колата ми харесва, ...
- Добавен на 27 Септември 2018
- 185. Знаят ли децата ни как да се държат на улицата?
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Днес в пощата ни пристигна това писмо от Иванка Тодорова: По принцип съм много миролюбив и кротък човек, който винаги навежда глава и замълчава, когато нещо не ме засяга пряко, но този път не искам да е така. Вчера, докато чаках на червен светофар за пешеходци, две момчета на възраст около 8, 9 години ''прелетяха'' с тротинетки пред много коли, които щяха всеки момент да тръгнат на зелено. Децата не просто минаха на сантиметри пред колите, но и карайки бързо, гледаха към шофьорите, показаха им среден пръст и се плезеха. Винаги съм мислела, че при една автомобилна злополука по-голям процент от вината е на шофьора, но какво се предполага да направи той в една подобна ситуация? Не знам къде трябва да се търси причина за поведението им - дали в родителите, които не са ги научили или децата са ''усвоили'' това поведение далеч от дома, където няма кой да им прави забележки, но е факт, че може да стане голяма беля. Много ми се иска родителите да ''обновяват '' постоянно ...
- Добавен на 19 Септември 2018
- 186. Не искам да съм мечка
- (Възпитание)
- Автор: Мария Пеева Пиша това специално заради многобройните коментари по повод историята на майката, която разказа как за една секунда се е превърнала в чудовище. Много от вас споделиха, че и те са имали подобни моменти, в които децата са направили нещо опасно, нещо животозастрашаващо и родителите са реагирали с шамар или плесница. Такава реакция не е рядкост и е израз на паниката на родителя. Това, което ме притесни обаче е, че подобна реакция се поощрява и приема като съвсем нормална. Че това се смята от мнозина за добрия начин да научим детето да не прави опасни неща и да се пази самичко. Не вярвам, че е така. Какво прави две-тригодишното дете, ако го оставите без надзор? Бърка в контакти. Дърпа щепсели. Играе си с кабели. Омотава се с шнурове на завеси, колани, прежди, въжета за скачане. Катери се и отваря прозорци, излиза на тераси, надвесва се. Отваря шкафове, вади ножове, вилици, ножици. Опитва препарати за почистване. Гълта лекарства. Пипа котлони и печки. ...
- Добавен на 16 Септември 2018
- 187. Майка в спортен магазин
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Представям си как се чувстват моите момчета, когато ги замъкна с мен в някой прелестен, цветен, мил на сърцето ми магазин за дамски чанти или обувки, или рокли, или, пази боже, бельо. В подобно положение изпадам и аз, когато вляза в Интерспорт - тяхната светая светих, храмът на любимите им марки. О, не ме разбирайте грешно, нищо против спорта нямам, напротив, даже се снабдих с нов екип и аз (тоест вече нямам никакво извинение да отлагам фитнеса). Но самото пазаруване, избиране, мерене, търчане напред-назад, ровичкане и разтурване на грижливо подредените щандове ме побърква и докарва до ступор. А децата… децата са толкова щастливи, че сърце не ми дава да ги изгоня с крясъци навън. Само се моля наум симпатичните млади консултанти да ги изтърпят и кой знае защо, те го правят, че даже им се радват. За да придобиете бегла представа как пазаруваме, ето на какво сме подложени не само аз, клетата майка на трима младежи в ученическа/предученическа възраст, но и консултантите, ...
- Добавен на 13 Септември 2018
- 188. Какво ще четем у дома тази есен
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева Тази сутрин се поглезих с една приятна разходка по Витошка и с купчинка хубави книги - някои за мен, а други - за домочадието. Обещах да споделя с вас какво съм си подготвила да чета тази есен, както и подборът ми за децата. Надявам се да намерите нещо, което да допадне и на вас. И непременно се разходете до Алеята на книгата, ако сте в София тези дни :) Дори и нищо да не харесате от списъка ми, там със сигурност ще намерите вашата книга, и то с намаление. Преди да започна със списъка, ми се иска да отдам кредит на моя 10-годишен Коко, който направи чудесните и много арт снимки на книгите изцяло по собствена идея. Може би се чувстваше малко гузен, че предпочете да си остане вкъщи вместо да дойде с мен на Алеята. Но до неделя има време, ако размисли, ще го заведа. Коко, благодаря за снимките, прекрасни са. Надявам се и книжката, която ти купих, да ти хареса. Но тя не е тази, която виждате отдолу. Ю Несбьо не ми се струва подходящ за 10-годишни, но за любителите ...
- Добавен на 11 Септември 2018
- 189. Мъжът от съседния чадър
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Миролюбив човек съм. Обичам хората да се разбират, да са щастливи и усмихнати. Готова съм да си затворя очите за много неща, само и само да не изгубя вярата си в доброто. Но мъжът от съседния чадър… Казвам ви, този тип просто ми боде в очите. Цял ден се опитвам да не го забелязвам, но той е решил, че е еманацията на мъжествеността и всичкия “добитък” от женски пол трябва да отрази присъствието му. Как изглежда няма особено значение, но ако трябва да го опиша с едно изречение, бих казала, че твърде многото бири никому не прощават. По-интересното е как изглежда жена му. Жена му е красавица. Поработила е върху себе си, някой хирург също е поработил, но определено е по-добре изглеждащият човек в двойката. Стройна е, с големи гърди в красив бански, млада, със сигурност по-млада от него. Очевидно обаче му е крайно недостатъчна. Тя се занимава с детето, пие фрапе, пие мохито, пуши, чете книга, маже му гърба, гледа си телефона, влиза във водата - пак с детето… Той изобщо ...
- Добавен на 05 Септември 2018
- 190. Майките знаят
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Детско парти. Една щастлива баба тича напред-назад между гостите и се опитва да помогне. Подканва деца и родители да опитат хапките, налива питиета, наглежда най-малките, които се катерят по пързалката. Жената е толкова доволна, че е полезна. Неволно забелязвам погледа, с който я стрелва дъщеря й, повдигнатите вежди, тихата въздишка… “Мамо, моля те, не ми се бъркай. Всичко съм организирала вече, ти просто седни при гостите, така само ми пречиш.” Това чувство ми е до болка познато. Някога и аз се дразнех така на майка ми. И на свекърва ми, разбира се, но сякаш повече на майка ми, която най-много ми помагаше. Ядосвах се, когато й оставя детето с хубаво дънково гащеризонче по тогавашната мода, а тя вземе, че го преоблече в останали от мен плетени вълнени гащи върху чорапогащника. “Виж колко хубаво му седят, все едно теб гледам, одрал ти е кожата.” Дразнех се, че не го пуска на катерушките в близката градинка. “Ама той ще падне, мъничък е още.” Че не го извежда, когато ...
- Добавен на 31 Август 2018
- 191. Червената шапчица и Алекс
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева С Червената шапчица Алекс има стара история. Това е от първите му приказки за лека нощ. Всъщност и баща му веднъж му я разказа и измъкна от нея съвсем нова поука, която изобщо не ми беше хрумвала. Но така или иначе това му е от любимите приказки. От няколко дни обаче си имаме нова Червена шапчица, която много му хареса. Той ми е най-добрият критерий за това кои книжки да препоръчвам на приятелите с малки деца. Ако настоява да му я чета по 10 пъти всеки ден, значи книжката е ценна. Последната ни любима придобивка е “Червената шапчица и Градът”. Сега обаче не само иска да му я чета, ами настоява и той да се учи да срича по нея. Мисля, че вече мога да я рецитирам. Не само гладко, ами и със сричане. :) Какво представлява книжката и защо казвам нова Червена шапчица? Признавам си, че когато я разглеждах за първи път, очаквах да попадна на някой модерен и политически коректен прочит на класическата приказка. Може би вълкът щеше да стане веган или да се превърне в симпатичен, ...
- Добавен на 29 Август 2018
- 192. Обичай се, момиче
- (Добра форма)
- Автор: Мария Пеева Много тъжна статия прочетох вчера в уважаван женски сайт. Ако бях попаднала на този текст като пост в някоя фейсбук група, бих го подминала като незаслужаващ внимание. Даже емотиконче нямаше да му сложа. Но фактът, че е написан от заместник-главния редактор на голямо женско издание, не ми позволява да го подмина. Бременността е особен период в живота на жената. Тялото й се променя, хормоните бушуват, предстои й велико събитие, което едновременно я радва и тревожи. В този период тя има нужда най-вече от подкрепа. Има нужда от акушерка и лекар, които да се грижат за здравето й адекватно. Има нужда от семейство и приятели, които да й казват колко я обичат и колко е прекрасна. Има нужда от общество, което да не я кара да се притеснява от тялото си и промените, които се случват с него. Това бих очаквала да са посланията на един женски сайт, а не: “ужасно облечена бременна” “увиснал корем” “натикала телесата си в прилепнал по тялото еластан” “все повече бременни ...
- Добавен на 26 Август 2018
- 193. Правата на пациента - нима е толкова трудно
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева Преди много време посетих нова частна болница за преглед при препоръчан специалист. Докато чаках на регистратурата, се загледах в някакъв лист, който служителката небрежно беше оставила на плота пред себе си. (От дете се забавлявам като чета “наопаки” печатен текст, а колкото и да е странно, ръкописен не умея. Пробвайте, интересно е). Оказа се списък с вътреболнични правила. Беше адресиран като мемо до всички служители в болницата без изключение - от тези на рецепцията до лекарите, сестрите, хигиенистите - и включваше основните правила на взаимоотношенията им с пациентите. Осъзнавам, че изобщо не беше предназначен за пациентските ми очи, но ми стана любопитно и го прочетох. И се възхитих. Това се случи може би преди 12-13 години, но най-вече заради този списък впоследствие дълго време въпросната болница беше предпочитан избор за семейството ми. Вътреболничният им правилник явно работеше добре, защото всички - от санитари до главни лекари - се държаха с пациентите, точно ...
- Добавен на 22 Август 2018
- 194. Родилките разказват...
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева След призива на Анелия Икономова да се сложи край на насилственото и унизително отношение към родилките в България десетки майки споделиха историите си. Имаше и други коментари - на недоверие и съмнение. Разбираме защо хората, които не са преживели това, се съмняват. Прекалено е ужасно, за да е истина, нали? Това, което ще прочетете, са само част от вашите собствени истории. 1. Въпреки че минаха години от раждането ми, не мога да забравя ужаса и болката, която изпитах... И съжалявам, че не споделих, защото бях благодарна на Бог, че останах жива и че се радвам на моята дъщеричка... Накратко за моята история: Близо 24 часа ме мъчиха и ме обиждаха, подиграваха ми се, че имам сланинест корем, дадоха ми нощница, която беше до колената ми, защото не беше моя размер... Часовете минаваха... Нямах никакви сили... Само си спомням, че сама отидох до родилната зала и припаднах... След като отворих очи, все още ми правиха изкуствено дишане... Не знам как са извадили дъщеричката ...
- Добавен на 21 Август 2018
- 195. Интересна игра с държави
- (Ревюта)
- Автор: Мария Пеева Нашите приятели от Carrot отново ни зарадваха със забавна игра, този път образователните карти са с държавите от Европа. Кутията съдържа 50 карти с всички държави в Европа, любопитен текст за всяка от тях и знамето й. Представете си учудването ми, когато Алекс веднага разпозна не само България, но и други държави, в които сме били - Гърция, и Англия, Хърватска, Германия и Австрия по знамето, а после с помощта на контурите успя да ги намери на картата. Как се играе? Като останалите игри с карти на Carrot, може да пробвате всякакви идеи, според възрастта. Това, което са дали като насоки е следното: детето взима карта и намира по форма и цвят държавата чете или слуша информацията за държавата сравнява държавите по големина (визуално) подходящи са за развиване на слухова памет (дългосрочна ) – да запомни характерни неща за няколко държави и след време да посочи кое за коя страна се отнася или обратното – да разкаже какво е запомнил за страната приложението ...
- Добавен на 21 Август 2018
- 196. Защо у дома не се караме за пари
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Наскоро попаднах на статистика за най-честите причини за споровете в семействата, както и за разводите. Парите бяха сред водещите в класацията. Всъщност са на второ място - след изневярата и преди липсата на комуникация. В същото време, когото и да попитате, независимо дали е беден или богат, ще ви каже, че парите не правят човека щастлив и че далеч не са най-важното на този свят. Защо тогава допускаме да ни разделят? По-важни ли са за нас парите, отколкото бихме посмели да си признаем? По-ценни ли са от любовта? От човека до нас? Този същият, когото някога сме си обещали да обичаме в добро и зло, докато смъртта ни раздели? Заблуда е, че ако семейството разполага с достатъчно средства, никога няма да се кара за пари. Ако се огледаме около себе си, има семейства, които далеч не са богати и въпреки това се борят заедно с трудностите и това дори ги сплотява. В същото време има и други семейства, които въпреки солидните си авоари, не успяват да се разберат по финансовите ...
- Добавен на 17 Август 2018
- 197. Мама е сухарка
- (Блог)
- Автор: Мария Пеева Този уикенд 10-годишния ми син Коко замина на палатков лагер с още три хлапета на същата възраст. Сам-сами, без възрастни. Приготви си сандвичи, опакова възглавница и одеяло, наля си вода в пластмасово шише, грабна фенерчето, зареди телефона и удобно забрави четката за зъби, след което ми лепна една небрежна целувка на бузата. - Мамо, тръгвам. Чао! - Чакай, чакай малко! Подготвила съм ти малко списъче с инструкции за спешни ситуации. Четох в интернет по разни планинарски сайтове какви проблеми могат да възникнат на палатка, да си подготвен. В случай на буря, пожар, наводнение, вулкан, земетресение, хищници, нашествие от термити… - Мамо… - Коко ме гледа малко укоризнено и една усмивка потрепва на ъгълчето на устните му. - Нали помниш, че палатката е в ЗАДНИЯ НИ ДВОР? Ако не мога да заспя, просто ще се прибера вкъщи. Право е детето, но клето майчино сърце трепери в безмълвен ужас, все едно го пращам в казарма. Както и да е. Коя съм аз да спирам порива на младия ...
- Добавен на 13 Август 2018
- 198. Ако баба не обича внучето
- (Отношения)
- Автор: Мария Пеева Наскоро споделих с вас един чудесен текст, в който млада майка разказва за “поколението на не-бабите” - жени на зряла възраст, които не искат да помагат за внуците. Това, което ми хареса в историята беше, че жената не се сърди на свекърва си и я разбира. В крайна сметка тя е отгледала своите деца и има право сама да реши дали разполага със силите и времето да се грижи за внуче или предпочита да посвети златните си години на почивка и развлечения. Но в коментарите към тази статия и в съобщенията, които ми пратихте, изникна една друга, по-дълбока и доста по-тъжна тема - за бабите, които не обичат внучетата си. Историите, които споделихте с мен, са изпълнени с много болка и обида. Майка на две момиченца ми разказа как свекърва й пренебрегва нейните деца, но за сметка на това се радва на внука си от другата снаха и го затрупва с внимание, грижи и подаръци. Друга майка сподели как бабата и дядото се разочаровали, че детето не е кръстено на тях и се отчуждили от младото ...
- Добавен на 10 Август 2018
- 199. Какво е кърменето за мен?
- (Хранене)
- Автор: Мария Пеева Станах майка за първи път преди почти 25 години. Бях само на 19, във времена, когато единствената информация за кърменето евентуално би дошла от майка ми или баба ми. Оказа се, че и двете не бяха кърмили повече от месец-два и не бяха особено компетентни по темата. Вероятно това би ме разтревожило, ако се бях замислила повече, може би щях да си внуша, че и от мен няма да стане кърмачка. Но за късмет бях напълно ошашавена тогава от разни други, мои си притеснения - дали детето ще се роди живо и здраво, дали ще се справя, как ще съчетая ученето, работата и гледането на бебе. Въпросът дали ще кърмя или не изобщо не ме занимаваше. Знаех, че ако имам кърма, ще кърмя, а ако не, като мама и баба, има вариант и детето няма да умре от глад. В резултат на това кърменето за мен се случи естествено, без много да го мисля и анализирам, и с всички естествени странични ефекти от него. Първо имах огромни, подути, напрегнати гърди, които нямах търпение да дам на бебешките устенца, ...
- Добавен на 01 Август 2018
- 200. Родната полиция
- (Истории)
- Автор: Мария Пеева От месец насам подготвям материал за родната полиция. Говорих със служители на реда, водих записки, имах желание да разкажа в какви ужасни условия работят тези хора, колко зле е платен трудът им, колко нищожно признание получават за това, че рискуват живота си, колко е ниско общественото доверие в тях. Обаче няма да пиша нищо такова. След днешната случка моето лично доверие в тях също е занулено. Както се казва, паднаха ми в очите. Тази сутрин като същинска кифла обиколих мол “Парадайз”, напазарувахме с 10-годишния ми син след цял месец абстиненция от шопинг, щастливо натоварихме покупките в колата и потеглихме обратно към къщи. На “Черни връх” ме спря полиция. Но не пътна полиция, а такава, обикновена. Трима полицаи стояха край пътя, вече щях да ги подмина, когато единият изведнъж подскочи, размаха ръце и ми посочи да паркирам. Зачудих се защо ще ме спират, нарушения не правя никога, дори предимство не отнемам. Единственият ми проблем е, че карам хубава кола. ...
- Добавен на 30 Юли 2018
