Автор: Мария Пеева

Свършиха ли дискотеките, г-н Симеонов, че подхванахте майките на деца с увреждания? Вчера чух изявлението ви за "закона, заченат в грях" и се изпълних със срам, че сте мой вицепремиер, че живея в държава, която допуска политици от най-висок ранг да правят подобни грозни изказвания, при това изпълнени със самодоволство от собствената си значимост, с физиономия на отвращение, безчовечно и грубо, в пълен отказ да видят условията, в които някои хора са принудени да оцеляват:

"Тоя закон беше започнат като опит да се угоди на една група КРЕСЛИВИ жени, които СПЕКУЛИРАХА с децата си, които плюеха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тея УЖ БОЛНИ деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях. Просто ги използваха по най-безсъвестен начин като инструмент за постигане на техните ЧИСТО материални цели. Затова казвам, че е заченат в грях. Той започна с грях, продължи с нарушения, с погазване на административните срокове…"

Не съм юрист, нито политик, затова допускам, че е възможно този закон, г-н Симеонов, да има недостатъци. Но дали вината за това е на майките? Нима беше тяхна работа да творят закони? Други са избрани от народа, но вие ги принудихте с бездействието си. Ако има такива недостатъци, посочете тях, посочете вариантите, по-добрите решения. И посочете виновниците за това положение - правителствата, които в продължение на 11 години не успяха да създадат условия за хората с увреждания да водят нормално и достойно съществуване в България (колко да са тези административни срокове, боже мой, че толкова години не ви стигнаха). Историята, която ще прочетете ТУК, ако отделите малко от времето си, ми прати Росица Букова от Движение на българските майки. Тази история предава цялата хронология на протеста на "кресливите" жени, които се борят за децата си. Думата популизъм, която с такова удоволствие използвате, за да опишете как ви притискат, не е правилна. Не е популизъм, а война за оцеляване и участниците в нея имат само два варианта - да победят или да напуснат бойното поле. Ако не го осъзнаете, ще дойде момент, когато ще управлявате само собствените си деца. Чуждите - здрави или болни - вече ще са избягали. Прогонени от вас и подобните ви. 

Майките, от които нищо не зависи

Гневът на майките е разбираем,

учудващо е търпението им.

Тази битка не е от вчера и имахте предостатъчно време да предложите сами такъв законопроект, вместо да обвинявате майките, че техният не бил достатъчно добър. Разбира се, винаги е по-лесно вместо да решиш проблема, да нападнеш човека, който го създава. Особено ако му е трудно или невъзможно да се защити, защото не разполага с власт, пари и връзки.

По какво се познава дали едно общество има ценности, г-н Симеонов? По шума в дискотеките или по грижата за болните и слабите? Хиляди пъти бих предпочела една дискотека да вдига врява до небесата, стига в нея да може да влезе свободно и да се забавлява с приятелите си някое двайсетгодишно хлапе в инвалидна количка. Защото те също танцуват, Валери. Знаете ли, че те танцуват, и се усмихват, и се забавляват, и имат приятели, и ходят на работа, и дори обичат, не много по-различно от нас. Някъде по света те живеят, вместо да оцеляват. Хубаво е да помислите върху това.

Майка съм на четири деца, които по никакъв начин не "тежат" на системата ви, защото са имали щастието да се родят здрави. Те са умни и способни момчета и вярвам, че ще станат достойни граждани и добри хора, ще създадат семейства, вероятно ще ме зарадват с още внуци. Но знаете ли какво си обещах след вашето изявление, (чиято значимост всъщност е единствено в грозотата му, но се оказа капката, с която чашата преля)? Обещах си, че повече никога няма да произнеса и една дума, която да ги задържи тук. Твърде много ги обичам, за да им го причиня. 

Иска ми се да запитам нашите политици - не виждате ли, че нещо страшно се случва с България? Не виждате ли, че скоро няма да останат хора, които да управлявате? Няма да имате работна ръка, данъкоплатци, родители и деца. България се изнася! Новите емигранти не са млади хора, които просто искат да видят и друг свят, да опитат късмета си на друго място. Новите емигранти са семейства - семейства с деца, семейства с работоспособни родители, които бягат НЕ от любопитство, а защото търсят сигурност. Тук няма сигурност, а и надежда вече няма. Ние сме държава, в която, за да хванат изнасилвача ти за два дни, трябва да си млада, красива и известна. Държава, в която мъжът ти може да те пребие, защото полицията не вярва на сълзи. Държава, в която блъскат майки по тротоари и пешеходни пътеки, а после ние, обикновените хора, на които им дреме за чуждата болка, събираме пари, за да лекуваме децата им. Държава, в която лекарствата за онкоболни се изнасят, а на тях се влива физиологичен разтвор. Държава, в която умират родилки, защото им скачат по коремите, а после системата оправдава виновните. Държава, в която се експериментира с чернодробни трансплантации върху деца и в която политиците се държат като мутри и се гордеят с това. Ето такава държава сме ние. Цялата ни система е зачената в грях и хора умират на кръста всеки ден, но не успяват да я спасят.

Хора като вас, г-н Симеонов, превърнаха патриот в обидна дума.

И най-жалкото е, че дори няма да разберете какво се опитвам да ви кажа. 

Снимките от протеста са на Росица Букова.

Препоръчваме ви още: 

Аз не съм паразит, а дъщеря ми не е дебил

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Моля те, Боже... или нещо друго...

"Коя си ти да отнемаш надежда?"