Автор: Мария Пеева

Станах майка за първи път преди почти 25 години. Бях само на 19, във времена, когато единствената информация за кърменето евентуално би дошла от майка ми или баба ми. Оказа се, че и двете не бяха кърмили повече от месец-два и не бяха особено компетентни по темата. Вероятно това би ме разтревожило, ако се бях замислила повече, може би щях да си внуша, че и от мен няма да стане кърмачка. Но за късмет бях напълно ошашавена тогава от разни други, мои си притеснения - дали детето ще се роди живо и здраво, дали ще се справя, как ще съчетая ученето, работата и гледането на бебе. Въпросът дали ще кърмя или не изобщо не ме занимаваше. Знаех, че ако имам кърма, ще кърмя, а ако не, като мама и баба, има вариант и детето няма да умре от глад. В резултат на това кърменето за мен се случи естествено, без много да го мисля и анализирам, и с всички естествени странични ефекти от него.

Първо имах огромни, подути, напрегнати гърди, които нямах търпение да дам на бебешките устенца, за да се отпуснат поне малко. Кърменето беше облекчение.

После имах разранени зърна, плаках и кърмех, стисках зъби и се молех да приключи по-бързо. Кърменето беше болка.

После дойде онзи момент, когато млякото се стичаше от зърната ми, напояваше подложките, сутиена и дрехите ми, дори и чаршафите в спалнята. Да не говорим за онези конфузни моменти на улицата, когато изведнъж блузата ти се наквасва на две кръгли петна точно върху огромните гърди. Кърменето беше неудобство.

И тогава най-после дойде времето, когато кърмата се регулира, болката си отиде, заедно с напрежението и втвърдяването, и тогава разбрах, че кърменето всъщност е удоволствие.

Удоволствието да прегърнеш детето си.

Удоволствието да го нахраниш.

Удоволствието да го успокоиш.

Удоволствието да му кажеш, че го обичаш по единствения начин, който то още разбира.

Удоволствието да го приспиш.

Удоволствието да си изцяло негова и той - изцяло твой за един много кратък период от живота, който му предстои.

Със следващите си трима сина също не се замислих дали ще кърмя или не. Но вече не от липса на опит, не от незнание, а точно по обратната причина. Защото знаех какво е кърменето и го исках. Имам около седем години кърмачески опит с четирите си деца. Чак страшно ми изглежда така, написано черно на бяло. Ами излиза, че съм цяла мини млекоцентрала!

Вярвам, че почти всяка жена може да кърми и това се случва съвсем естествено. Действително някои майки имат физиологичен проблем или заболяване, което може да им попречи. Но в повечето случаи жените се отказват, защото се плашат. Защото твърде много го мислят и не вярват, че ще се справят. Защото е толкова лесно да посегнеш към шишенцето с адаптирано мляко. Ако изключите този вариант като опция и ако спрете да се тревожите толкова, ще видите колко бързо се намира решение за проблемите с кърменето. И колко скоро кърменето се превръща в удоволствие.

А ако все пак не се получи, не изпитвайте вина и не допускайте някой да ви вменява такава. Просто не бързайте да се отказвате и направете всичко по силите си, защото си струва. Обещавам ви.

Накрая ми се иска да добавя и още нещо. Постоянно се говори за здравословните ползи от кърменето, те са ясни. Но нека не забравяме и някои съвсем прагматични предимства. Да се гледа кърмено дете е много по-лесно. По няколко причини:

1. Храната е навсякъде с вас. Няма нужда да тичате до дома и да прекъсвате разходката си, защото детето е гладно.

2. Можете да пътувате с много по-малко багаж и без притеснения дали там където отивате ще има точно вашето мляко.

3. Храната е винаги стерилизирана и не се разваля, а също така и не свършва.

4. Детето се успокоява и приспива много по-лесно, кърмата помага при болки, колики, температура, зъби и всичко, за което може да се сетите.

5. Нощем няма нужда да ставате и да приготвяте храна.

6. Всички нужни за детето добавки и лекарства са в кърмата. Дори да сте болна, настинала, кашляща, вие давате на детето си антитела с кърмата и то няма да се зарази или ще го изкара съвсем леко.

7. Кърмата задоволява и нуждата от вода. Да, наистина е така. Ако желаете, давайте водичка на детето, но то няма нужда от нея, поне докато не сте го захранили.

8. Кърмата е абсолютно безплатна и все пак е най-добрата и висококачествена храна, която можете да предложите на детето си.

9. Много жени отслабват по-лесно, докато кърмят. Но дори и да не сте от тях (аз не бях), поне със сигурност се грижите добре за здравето си и се храните по-здравословно.

10. Кърменето не означава, че месеци и години няма да можете да излезете без детето и ще трябва постоянно да сте с него. Аз съм била и студентка, и работеща майка, докато кърмя. Също така и жена, която понякога има нужда да се нагласи и да излезе с мъжа си. Кърменето няма да сложи край на живота ви и да ви превърне в крава. Щом аз успях, значи и вие ще се справите. Изцеждах едно шишенце с кърма, оставях го в хладилника и поверявах бебето на баба му за няколко часа без никакви притеснения.

А когато се прибера и малкото човече протегне ръчички към мен и бърза да засуче, изпитвах огромно щастие. Неописуемо.

Защото кърменето е много неща. Но преди всичко е обич.

В Световната седмица на кърменето искаме да ви зададем този въпрос.

Какво е кърменето за теб?

Каним ви да отговорите с едно изречение и да се включите в томболата ни. В края на седмицата ще теглим жребий и една от вас ще получи подарък - страхотната електрическа помпа за кърма на Philips Avent, които подкрепят майката във всяко нейно решение още от първия й ден с бебчето.

А ако имате някоя интересна история с кърмене, която искате да споделите с нас, пращайте смело. :)

Препоръчваме ви още:

Съвети за кърмене през лятото