Автор: Мария Пеева

Преди много време посетих нова частна болница за преглед при препоръчан специалист. Докато чаках на регистратурата, се загледах в някакъв лист, който служителката небрежно беше оставила на плота пред себе си. (От дете се забавлявам като чета “наопаки” печатен текст, а колкото и да е странно, ръкописен не умея. Пробвайте, интересно е). Оказа се списък с вътреболнични правила. Беше адресиран като мемо до всички служители в болницата без изключение - от тези на рецепцията до лекарите, сестрите, хигиенистите - и включваше основните правила на взаимоотношенията им с пациентите. Осъзнавам, че изобщо не беше предназначен за пациентските ми очи, но ми стана любопитно и го прочетох. И се възхитих. Това се случи може би преди 12-13 години, но най-вече заради този списък впоследствие дълго време въпросната болница беше предпочитан избор за семейството ми. Вътреболничният им правилник явно работеше добре, защото всички - от санитари до главни лекари - се държаха с пациентите, точно както е описано. Не разполагам с копие, не претендирам за фотографска памет и не мога да ви цитирам дума по дума какво гласеше, но посланието му беше съвсем ясно - уважавайте пациента, информирайте го за всичко, което се случва и пазете достойнството му на всеки етап от лечението. Опитах се да напиша нещо подобно по спомени:

1. Посрещайте пациента с поздрав и задължително се представете с длъжността си, ако предстои да извършите преглед или манипулация.

2. Говорете в учтива форма винаги и при всякакви обстоятелства.

3. Правилното обръщение към пациента е господине/госпожо или на име с учтива форма, фамилиарниченето е недопустимо.

4. Пациентът трябва да бъде подробно и ясно информиран за лечението и процедурите, които предстоят и да даде съгласие за тях, при необходимост в писмен вид.

5. Достойнството на пациента трябва да бъде уважавано при всички обстоятелства и независимо от неговото състояние.

6. Пациентът трябва да бъде адекватно третиран, лекуван и обезболяван според съвременните медицински практики.

7. Пациентът трябва да бъде информиран за последиците, рисковете и възможните странични ефекти от лечението, както и за развитието на заболяването му своевременно, но с деликатност и съпричастие.

8. Пациентът следва да бъде информиран за сроковете и продължителността на прегледите и процедурите.

Често съм се чудила впоследствие дали и в други болници има подобни инструкции, които дават точни и ясни насоки за отношението към пациента от страна на медицинския персонал. Може би има, но никой не им обръща внимание, те са просто поредната досадна бумага за подпис. Или може би няма, но тогава защо просто не ги въведат? Тези няколко съвсем простички правила не струват нищо, а могат да преобърнат една цяла многогодишна система, в която родилките биват нагрубявани и удряни, възрастните хора - пренебрегвани, хората с увреждания - разигравани, лекарите - пребивани и обиждани. Система, в която пациентът бива наричан "майче", "бабо", говори му се на "ти" или е принуден да се чувства унизен при всякакви манипулации, с които не е запознат или при прилагането на които не се взема предвид нормалните човешки чувства като срам да се съблечеш пред непознати, болка или страх от предстоящото лечение. Не виждам реална причина подобен правилник да не бъде въведен във всички медицински заведения и спазването му да се изисква безкомпромисно. Може би трябва всички новоназначени и настоящи служители да бъдат обучени с примери за конкретни ситуации. Да им се напомня редовно за него. Да се санкционира неспазването му. Колегите им да не толерират прояви на фамилиарно отношение, пренебрежение, безчовечност, обиди и грубост към пациентите. И правилникът може да е двупосочен. Ако пациентът иска да бъде приет и лекуван, на свой ред е длъжен да го спазва и да се обръща към медицинския персонал с уважение. 

Убедена съм, че с постоянство, търпение и добър пример нагласите се променят. В тази болница го бяха постигнали - независимо дали пациентът е родилка, човек с тежка инфекция или дете. Била съм там като пациент или близка на пациент и в трите ситуации, говоря от опит. Вярвам, че това може да се случи навсякъде. Това е в интерес не само на нас, пациентите. За самите лекари и сестри би било далеч по-лесно да обгрижват човек, който е сравнително спокоен, вместо да се изправят срещу изнервен, уплашен пациент, който не знае дали се страхува повече от болестта или от мястото, на което е попаднал.

И тъй като тази статия все пак е провокирана от темата за родилната грижа, накрая ще добавя тази част от призива на Мрежата за съвременна родилна грижа, която засяга конкретно отношението към родилката: 

– Всяка жена има право да получи безопасни и основани на научни доказателства родилни грижи;

– Всяка жена има право на родилна грижа, която зачита човешкото й достойнство;

– Всяка жена има право на дискретност и конфиденциалност;

– Всяка жена има право да бъде равноправен участник в решенията за своята бременност и раждане, базирани на научните доказателства, клиничния опит на обгрижващия специалист и нейните желания и комфорт;

– Всяка жена има право да получи родилна грижа в условията на равно третиране и недискриминация.

Целият им призив може да прочетете тук.

Важно е обществото да разбере, че не бива да се делим на лекари и пациенти. Нека бъдем хора, които се отнасят помежду си с уважение и зачитат достойнството на отсрещния. Нека това отношение бъде регламентирано ясно в закона, щом не сме дорасли до нивото да разчитаме на собствената си съвест да ни води правилно. И нека това отношение започва от раждането и продължава до последния ни миг. Заслужаваме го.

Препоръчваме ви още:

Родилно отделение, сектор Наказателна медицина

Родилките разказват...

Да родиш в България