- 41. Ами аз изкарвам парите…
- (Забавно)
- ... е друга. Отиваш на работа и шефът от вратата заревава с пълно гърло, нахвърля се да те блъска и хапе. Какво да се прави, има криза на „средната“ възраст, дупето го боли, и изобщо той е твоят шеф, само си напомняй, че непременно ще го израсте. Забележително е, че това продължава през всичките 8 часа на работния ден, с малки прекъсвания. Не е като да кажеш „добро утро, колеги“, да си включиш компютъра и да си пуснеш кафе. Не забравяй през пет минути да сваляш шефа от масата, да измъкваш остри предмети от устата му и да не му позволяваш да рисува с химикал по секретарката. Не се впрягай, той просто тества границите на позволеното. Към обяд, по традиция, е време да отскочиш за нещо за хапване или да направиш пауза за по цигара, но не бива да забравяш да облечеш шефа, който тича като луд наоколо, опитва се да ти се измъкне, и упорито се мъчи да свали дрехите, които си успял да му наденеш. Трябва да успееш и да го натикаш в асансьора и да следиш да не избяга, когато вратата се отваря по ...
- Добавен на 05 Октомври 2018
- 42. Когато растеш, винаги боли
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Малките му пръстчета са се впили в шепата ми. Пристъпва притеснено напред и отваря вратата. Миг по-късно ме е прегърнал и ме стиска с всички сили. После се отдръпва бавно, очите му преливат от сълзи, прехапва, иначе бъбривата си устичка, и успява да прошепне: - Няма да плача! Аз ти обещах! Качва се колебливо по стълбите нагоре, аз излизам отвън, заставам по средата на алеята и го чакам да стигне до големия прозорец, за да ми помаха за довиждане. Циментирам най-широката усмивка на лицето си, което ще се разпадне от напрежение. Махаме си дълго, а после се скривам се зад ъгъла и избухвам в плач. Малкото ми момченце само в големия прозорец е най-тъжното нещо, което съм виждала. Всички деца ходят на детска градина. Ще свикне. Това е животът. Няма друг начин. Наистина нямам друг избор. И въпреки това се чувствам най-лошата майка на света, а вината се увива около гърлото ми през целия ден. Вечерта го взимам, той е спокоен, посреща ме се усмивка: - Съвсем мъничко плаках, ...
- Добавен на 25 Септември 2018
- 43. Най-хубавите неща на света
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Слънцето мързеливо отпуска прегръдката си. Целувките му са все по-малко страстни и все по-кратки. Шепа лъчи, сгушени на топло в ръце, които още пазят летния тен. Такава идва при мен есента. А с нея и една мъглява, напластена, необяснима тъга. Стеле се наоколо, замъглява гледките, залютява чувствата и разбърква мислите. Трупа се на едри гроздове точно там, където обикновено трепти, когато си щастлив. Натежава все повече и повече и се чудиш как да се отървеш по-бързо. Понякога бутилка вино, хубав шоколад и филм, на който да изплачеш всичките си сълзи до пресъхване, са напълно достатъчни. Друг път, най-полезен се оказва съветът на най-любимия ми и вечно депресиран Робърт Де Ниро: „Всяка депресия трябва да се посреща с усмивка. Депресията ще си помисли, че си идиот и ще избяга!“ Но често усмивките се изчерпват бързо. Виното, шоколадът и тъжните филми не само не помагат, но правят теготата още по-мъчителна. Тогава ни трябва нещо, което да се вплете в косите ни и да ...
- Добавен на 25 Септември 2018
- 44. В една далечна галактика...
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Е, много ми дойде тия дни! Издръжлива съм, ама много концентрирано бе! Голяма бомба ще хвърля, но много го мразя тоя 15 септември, така де, първия учебен ден! Сигурно е много вълнуващо, ако имаш едно дете, ако имаш свободно време, не си под постоянна заплаха от финансов крах и нервната ти система, дори с леки уговорки, може да се приеме като стабилна и нормално функционираща. При мен далеч не е така и всяка година се надявам, че ще намеря сили да го изтърпя стоически тоя гаден ден и трите ужасни встъпителни седмици след него! Обаче тая година... Първо – две родителски срещи в един ден и през един час! Едната на седмокласник, другата в детска градина, майките ще ме разберат. Съветвам Мосад и МИ-6 да не разчитат на стари практики, а да въведат нова програма за обучение по издръжливост, комбинативно мислене и реагиране в напрегнати ситуации. Програмата ще се нарича „Български родител“. На агентите ще им бъде внушавано, че са родители на: седмокласник, абитуриент ...
- Добавен на 23 Септември 2018
- 45. Защо пицата идва по-бързо от линейката
- (Здраве)
- Лекари и пациенти в инфарктен слалом по клиничните пътеки на българското здравеопазване Интервю на Ина Зарева с доктор „Х“ Годишно в България 600 лекари завършват медицина, 500 заминават в чужбина. Само финансови ли са причините? Какво е чувството да си лекар тук? Финансовите причини са водещи, но не са единствени. Това, че няколко лекари в България са милионери е явление с други корени и обяснение. Началникът на отделение в УМБАЛ „Х“ е с основна заплата 720 лв. например. Лекарите напускат, защото нямат бъдеще тук. Защото тук се правят клинични пътеки. Ако правиш медицина - трупаш дългове. Да си лекар в България е инфарктно – обичаш медицината, тя е твоето призвание, но липсват условия, както да се развиваш, така и да изградиш онази изключително важна връзка на доверие между лекар и пациент. Живеем във време, в което пациентите се страхуват от лекарите, а лекарите се страхуват от пациентите. Затварят се болници, закриват се спешни центрове и отделения, сменят се главоломно министри ...
- Добавен на 29 Август 2018
- 46. (С)помен за отговорността
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Зимата на 20-и век. Така наричат тази през 1954-а. Била най-лютата за столетието. Морето замръзвало три пъти, а река Дунав – за цели 74 дни. Преспите стигали до покривите на къщите. Шест войници и един офицер намерили смъртта си край с. Жернов. През същата тази зима, на един шофьор е наредено да пътува през почти непроходим път – неасфалтиран, стръмен и с остри завои, за да преизпълни плана на поредната петилетка. Разбира се, нямало осигурени нито вериги, нито каквото и да било оборудване, подходящо за свирепите климатични условия. По средата на пътя, повереното му превозно средство поддало на много остър завой и се насочило към стръмна пропаст. С мисълта, че ще погине единственото изправно транспортно средство за цялата околия и ще обрече много хора на невъзможност да работят, шофьорът скочил в движение, легнал на пътя и го спрял с крака си. Затиснат от тежестта му, търпял нечовешки болки и неописуем студ в продължение на часове, докато го открият. Състоянието му ...
- Добавен на 27 Август 2018
- 47. Тийнейджърът днес
- (Възпитание)
- Автор: Ина Зарева Влюбени сте за първи път. Не издържате дълго на емоционалната си клада и споделяте с приятел. Той ви осмива пред всички и най-вече пред обекта на любовта ви. Спомнихте ли си добре усещането на унижение, безпомощност, омерзение и неспособност да си поемете въздух? Сега си представете, че това опозоряване може да бъде видяно от милиони хора. Само чрез един бутон, иронично наречен „Сподели“. Лъскавите списания, които работещите в чужбина родители носеха. Дамските - на холната масичка, придружени с въздишки и планове да се ушие същата рокля, мъжките – под леглото, придружени с въздишки и планове да се има същата жена. Сега си представете, че лъскавите рокли и жени са на един клик разстояние. Без никакви железни или каквито и да било завеси. Безкрайни, бездънни изобилия на мечти. Евтини колкото някогашните скъпоценни списания днес. Весела глъчка се плисва в стаята ви. Детството, щастието, безгрижието и радостта са превзели целия свят отвъд. Ставате и затваряте прозореца. ...
- Добавен на 15 Август 2018
- 48. Паниката – връхлитащата (не)приятелка
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Катя е на 24, неомъжена, без деца. Следва задочно и работи по специалността си. Има много хобита, достатъчно свободно време за тях и безкрайно вдъхновение. Доскоро е живяла активно и пълноценно. После среща нея. Мила е на 38. Разведена с едно дете. Има собствен бизнес, красив и луксозен живот. Влюбена е в пътуването, шопинга и козметичните процедури. Докато не се появява тя. Ваня е на 40. Има две прекрасни деца и грижовен съпруг. Работи като фрийлансър и разполага напълно с времето си. Обича да спортува, да шофира, да се разхожда, да играе с децата си. После тя влиза в живота ѝ. Започва със силно сърцебиене, изпотяване, изтръпване, треперене, втрисане, гадене, дезориентация, чувство за нереалност и неописуемо силен страх. Единствените две думи, които успяват да се откроят във все по-замъгления и потъващ някъде дълбоко разум, са: „Умирам!“ и „Бягство!“. Тя те държи в ледената си прегръдка не повече от 10 минути, но умората е като след няколкочасова борба. Толкова ...
- Добавен на 08 Август 2018
- 49. Скъпи майки...
- (Здраве)
- Автор: Анелия Зарева Скъпи майки, ако детето Ви е болно, ВОДЕТЕ ГО НА ЛЕКАР, ПО ДЯВОЛИТЕ!!! От няколко дни съм в отпуск, всичките ми сто деца са на море и упорито късат нерви на баби, дядовци и хазяи. Аз нямах шанса да присъствам на тоя малък апокалипсис и останах вкъщи да се лекувам и да си чистя бърлогата! Лекувах се, чистих, лекувах се, чистих иси рекох: „Я седни, опъни си краката и разходи поглед по нюзфийда да не пропуснеш някой изригнал вулкан, голямо астрономическо събитие или обявена наскоро война, че ти отиде общата култура!“ Та опънах се, забих подута муцуна в монитора и се зачетох. Поредната холивудска знаменитост се самоубила, херцогинята Меган с нова рокля на Прада, ново доказателство, че Луната е станция за наблюдение на извънземни... Май трябваше да продължа с хигиената... Иизведнъж - пост в една от стотиците групи за майки по градове, в която нямам идея как съм попаднала, който гласи горе-долу следното: „Мами, дете на 2,5 год., повръщане 5 пъти, температура 38,5. ...
- Добавен на 07 Август 2018
- 50. Една стара, стара история
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Онази част от утрото, когато слънцето вече се е родило, а луната все още не е заспала. Горещият юнски ден, през който хребетът на планината все още е сгушил преспа сняг. Дъждът над топлата, морска вода. Това бяха те - прекалено различни, за да са заедно. История, стара като света. Тя е разглезеното единствено дете в снобско семейство. Той е момче, което животът безпощадно е стъргал с остри нокти. Тя беше денят, а той – нощта. Никой не познаваше вселената на другия и не подозираше за съществуването ѝ. Тя беше надменна, властна и обидно щедра към останалите. Той живееше като сянка. Не искаше нищо, не очакваше нищо, не обещаваше нищо. - Никой не ти е длъжен, малката! – смееше се той. - Мога да имам всичко, което поискам! – тропваше с крак тя и си тръгваше, сред облак от парфюм и грим. Случи се като земетресение в морето. Вълната се издигна, завъртя ги в лоното си и ги остави един до друг – съвсем сами и съвсем прозрачни. Влюбиха се толкова силно, че луната ...
- Добавен на 05 Август 2018
- 51. Захарен памук
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Аромат на море, слънце върху косата, лято в шепите. Ние двамата - с провесени крака от скалите и със захарен памук, лепнещ по лицата ни. Ядем бавно и напоително. Закачаме се с децата наоколо. Ето го Карлсон. И Пипи. Сърдита, нежна принцеса. Току-що проходил футболист. Бъдеща певица, крещяща с пълно гърло. Крием се зад клечките ароматни, розови облаци и гадаем какви ще са децата ни. На кого ще приличат повече? Какви ще са косите и очите им? Как ще се смеят? Защото да плачат, ние никога няма да допуснем. Все още усещахме вкуса на последната захарна паяжина, когато около нас вече бяха най-прекрасните деца на света. Нашите захарни памуци се озоваха в ръцете им, а ние бяхме онези малки, черни точки зад грамадите от детски колички, надуваеми басейни, пояси, купища играчки, милион памперси, десетки дрехи за преобличане, които изпълваха всяка наша ваканция. Лято след лято. Година след година. До днес. На плажа сме. Виждаме морето и то вижда нас. Няма никакви купища багаж ...
- Добавен на 22 Юли 2018
- 52. В какво се превръщат мъжете
- (Възпитание)
- Автор: Ина Зарева Ароматен юнски следобед. Паркът се е сгушил в облак, обагрен от всевъзможни вкусове, звуци и цветове. Привидно всичко е обичайно, но при по-внимателно вглеждане, чувството е като по време на война - мъже няма. Само жени и деца в неравностойни битки за „Само още веднъж на батута!“ или „Само последен сладолед за днес!“. Да, положението наистина е военно – Световното по футбол е. Повечето жени се поздравяват и въздишат разбиращо, други открито се радват на липсата на съпрузите си, а трети са толкова решени на отмъщение, че правят подробен хороскоп на Роналдо, изчислявайки вероятността да го срещнат, ако не в този, то в някой друг живот. Изведнъж картината „Жени с деца“ с художник Москва 2018, неочаквано се променя. Нарушителят на хармонията е тригодишно детенце, което се бори със сетни сили да стигне до пясъка, дърпайки нечия мъжка ръка, точно като в поредицата „Follow Me To“ на Мурад Осман. Притежателят на ръката е строен, посребрял мъж, чието изражение е достойно да ...
- Добавен на 15 Юли 2018
- 53. Дарге преателе!
- (Забавно)
- Автор: Анелия Зарева Дарге преателе, Понеже снощи, и за да бъда напълно екзактна - до ранни зори, сънят отказваше да ми бъде мил другар в нощта, реших да взема нещата в свои ръце (не по тоя начин, не се подхилквайте) и да измисля, как да се приведа в пълна безпомощност, от което и да заспя съответно. В началото си помислих да тренирам, но понеже оня ден, в опит да докарам на задника си бразилска националност, като клекнах 300 пъти, си докарах мускулна треска, която затруднява доста от естествените движения на тялото ми, се отказах почти веднага и порочно се изпънах като берберски камшик. Направих и немислимото - пуснах тАльавизора. След като за 6 минути пълно съсредоточаване в някаква криминална програма установих, че не е добра идея да сложиш стрито стъкло в захарта, вследствие на което да умориш благоверния (явно медицината и криминалистиката доста са напреднали), посегнах към дистанционното със скорост, която трудно може да се измери с познати нам технологии. Последната ми ...
- Добавен на 14 Юли 2018
- 54. Този гаден, гаден футбол!
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Държа да се знае, че изпитвам огромен респект към всички спортисти. За мен те са не-човеци. Възхищавам се на желязната им воля, дисциплина и последователност. Винаги плача на победи или загуби. Защото няма друго нещо в света, в което толкова дълги години лишения, огромен труд и изключителни усилия се решават за някакви си секунди или минути. Дори в операционната има втори шанс и можеш да поправиш нещата, ако си забил скалпелът погрешно например. Но в спорта няма връщане назад. Всеки, който е минал през това, за мен е истински герой, достоен за уважение. Дори и само заради това, че на една тренировка се правят толкова коремни преси, колкото аз не съм направила за целия си живот. Обаче има спортове, които органично не понасям. Ако не споменавам кървавите безсмислености, моят най-голям кошмар винаги е бил футболът. Това, че някакви момчета, избягали от час, тичат напосоки, за да покажат прически като спагети или прясно окосена трева – както и да е. Това, че от трибуните ...
- Добавен на 02 Юли 2018
- 55. Как възпитавах сина си по книга и какво излезе от това
- (Възпитание)
- ... ли е най-доброто). После идва ред на детайлния анализ на ситуацията с обяснения за вредата от тютюнопушенето и въпроси от типа: „Как мислиш, защо хората пушат? Харесва ли им?“ Струва ми се, че е къде-къде по-лесно да го дръпна с репликата: „Не пипай това!“ и да продължим нататък. Когато синът ми беше на две години, имахме голям семеен конфликт. Малкият изгледа обещаното филмче и поиска да си удължи удоволствието (макар предварително да се бяхме уговорили, че днес филмчето ще е едно, а докато течаха финалните надписи, го предупредих, че трябва да бързаме за лекаря). Той реши да протестира по класическия за възрастта начин – тръшна се на земята, зарева с пълно гърло, разхвърчаха се сълзи и сополи на всички страни. Аз обикалях около него, призовавах да се държи като нормален, напомнях му какво сме се уговорили… Изведнъж баба му, която наблюдаваше сцената, кресна: „Спри веднага!“ и го шляпна по дупето. Моментално стана тихо. Синът ми ошашавен започна да се облича, а аз (страшно възмутена) ...
- Добавен на 28 Юни 2018
- 56. Бащите, които пълнят морето
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Кое прави морето толкова синьо ли? Детското щастие. То е плътно, меко, еластично, хрупкаво и много, много синьо. Всичко се оглежда в него – небето, морето, очите на майките, усмивките на бащите. Ако някой може да направи синьото още по-синьо, мокрото още по-мокро, слънчевото още по-слънчево, то това са бащите. Майките са пристан, пясък, чадър и прегръдка, бащите - кораб, пътешествие, вълна и гмуркане. Достатъчно е едно бегло кимване, едно почти невидимо намигване, за да се напълнят две бляскави очички догоре с лято. Никой не губи време повече. Хващат се за ръце и тръгват към поредното синьо. Копаят се дупки, садят се дървета, правят се замъци, карат се колелета, борят се вълни, хваща се вятъра, пускат се бръмбари, строят се огнища, палят се огньове, топлят се спомени, закаляват се мускули, заплитат се възли, ушива се любов, скрояват се чувствата, раждат се мъже. Светът на бащите е пъзел от най-вълнуващите случвания, от най-преодолените страхове, от най-силната ...
- Добавен на 17 Юни 2018
- 57. Нелюбов
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева Коментарите към историята на Ана ме развълнуваха силно. Нито една жена не трябва да се чувства мъртва в себе си, да бъде унижавана, необичана и необичаща се. Нито едно човешко същество не трябва да се извинява заради това, което е, щом не е злодей. Никой не трябва да се бори за приемането му в общество, което не може да обича себе си. Историята на Ана е история за нелюбов. Ако Ана се бе обичала достатъчно, нямаше да се тревожи за трите килограма, нямаше да подлага на безумни експерименти тялото си, нямаше да позволява на никого да определя самочувствието ѝ. Но как да се обича Ана, когато никой не я е учил на това?! Когато всички около нея се стремят да се впишат в стандартите на обществото, за да не бъдат отхвърлени. Защото най-страшното нещо, което може да се случи на една личност, е тя да не бъде приета и да не бъде обичана. Има нещо по-страшно от омразата и то се нарича нелюбов. Днес Ана се обича повече от всякога, но не всички обичат Ана. На последната ѝ работа, ...
- Добавен на 15 Юни 2018
- 58. Тези, които остават
- (Отношения)
- Автор: Ина Зарева “Няма случайно приятелство!” О. Хенри Тя влезе с гръм и трясък в залата и я изпълни със себе си. Толкова много женственост, плам, чар и въодушевление накуп не бе възможно. Хората бързо забравиха за какво са дошли и магнитизирано се събраха около нея. Тръгна си със същия замах и остави облак от смях, възторг и някаква детинска дяволитост. Каква надувка! – се хванах да си казвам на ум. 15 години по-късно тя продължава да е все толкова богинеста, каквото и да прави, където и да се появи. Само дето аз не мога да изпия кафето си сутрин, без традиционния ни виц за деня. Не мога да бъда себе си без нейното отрезвяващо разтърсване. Не мога дори да мечтая дълго за нещо, защото тя вече го е разгадала и сбъднала. Тя е причината за най-смелите ми и смислени решения. За най-големите ми битки. За най-дългите ми часове смях. За най-смислените ми разговори. Той беше 15-годишното копие на Брус Уилис, по когото всички си падаха. Разбира се, че го заобикалях от километри и не понасях ...
- Добавен на 09 Юни 2018
- 59. Жената на учителя
- (Истории)
- Автор: Ина Зарева Разбира се, че всички бяхме влюбени в него. Той дойде внезапно в скучната ни гимназия, оглави класа ни и изведнъж училището се превърна в сцена. Надпреварата не само надмина седмокласната истерия – кой къде ще успее да влезе, хвалбите с пушене и подвизи с гаджета, но тези съревнования останаха омаломощени и напълно изпразнени от съдържание. Бяхме най-ексцентричният клас и учителите изпитваха истински мъки да се занимават с нас. Всеки беше кой от кой по-голям индивидуалист, но по някакви странни причини, помежду ни имаше много силна и необяснима сплав, която ни правеше изключително сплотен и задружен клас. Какъвто и проблем да имаше някой от нас, зад гърба му бяха всички. Да, никак не им беше лесно и на учителите, и на родителите ни. Бяхме прекалено умни, за да учим, прекалено свободни, за да стоим във всеки час, прекалено нахални, за да чуем когото и да било. Докато не дойде той. И надпреварата започна. Кой ще го впечатли, изненада и зарадва повече. Кой ще поправи ...
- Добавен на 18 Май 2018
- 60. Не яж, поти се и обличай!
- (Забавно)
- Автор: Ина Зарева Всяка жена рано или късно пропада в бездната му. Колкото и добре да живее, колкото и самоуверена, еманципирана, самодостатъчна, щастлива да е тя, идва денят, в който среща Него. Той е стилен, неустоимо изкусителен и магнетичен. Колкото повече го гледа, толкова по-обсебена е. Дланите ѝ се изпотяват, устните пребледняват, пулсът се ускорява и светът спира да се върти. Иска да е с него, да го докосва, да го обича, да му се врече завинаги и нищо никога да не може да ги раздели. Защото той е единственият! Той и никой друг! Тоалетът на витрината! Предизвикателно проблясва с фините си нишки, намига с изисканите си аксесоари и разгромява всякакви защити – разум, практичност и, разбира се, пин кода на всяка банковата карта. Дали ще е малка черна рокля, дълга с разкошен шлейф, принт „Версаче“, елегантен костюм или сатен с изящен гол гръб – резултатът винаги е един и се изрича със съответстващото му хриптящо придихание: Мy precious... Моята среща с Него също започна с характерните ...
- Добавен на 14 Май 2018
