Най-хубавите неща на света

Най-хубавите неща на света

25 Сеп, 2018
0 коментар

Слънцето мързеливо отпуска прегръдката си. Целувките му са все по-малко страстни и все по-кратки. Шепа лъчи, сгушени на топло в ръце, които още пазят летния тен. Такава идва при мен есента. А с нея и една мъглява, напластена, необяснима тъга. Стеле се наоколо, замъглява гледките, залютява чувствата и разбърква мислите. Трупа се на едри гроздове точно там, където обикновено трепти, когато си щастлив. Натежава все повече и повече и се чудиш как да се отървеш по-бързо.

Понякога бутилка вино, хубав шоколад и филм, на който да изплачеш всичките си сълзи до пресъхване, са напълно достатъчни.

Друг път, най-полезен се оказва съветът на най-любимия ми и вечно депресиран Робърт Де Ниро: „Всяка депресия трябва да се посреща с усмивка. Депресията ще си помисли, че си идиот и ще избяга!“

Но често усмивките се изчерпват бързо. Виното, шоколадът и тъжните филми не само не помагат, но правят теготата още по-мъчителна.

Тогава ни трябва нещо, което да се вплете в косите ни и да ни издърпа здраво навън. Да разкъса мрежата от мъка, да откъсне гроздовете от душата ни и да превърне депресията ни в хубаво, отлежало вино.

През годините, с моите депресии изградихме силна връзка на взаимно уважение и толерантност. Те спазват йерархията и следват строго определен ред: Новогодишна, Рожденденска, Пролетна, Предотпускарска, Следотпускарска, Лятна, Романтично-носталгична, Ранно-есенна, Много-есенна, Твърде-дълго-есенна, Зимна, Работна, Стартова, Предстартова, Пораженческа, Следтриумфална, Родителска, Съпружеска, На младата-средната-късната-и-изобщо-кой-е-измислил-възрастта и пр. Аз им отдавам дължимото, те го грабват бързо и лакомо и се оттеглят доволни. Съобразителни са ми депресиите, не мога да се оплача. Когато имам много работа, изчакват. Пристъпват от крак на крак пред вратата, прокашлят се напомнително, но чинно си спазват реда.

Обаче на мен взе много скъпо да ми излиза да ги изхранвам всичките и ще ги оставя да се оправят сами. Или поне да стоят гладни за по-дълго време, че да се смалят и изчезнат напълно. Точно, когато го взимах това трудно, но категорично решение, попаднах на един прекрасен филм. Казва се „Списъкът на страхотни неща“ – мъж съставя списък на най-хубавите неща на света, заради които си струва човек да живее. Прави го заради хронично депресираната си майка, но той помага повече на самия него.

Веднага си помислих колко е хубаво да си направим и един такъв, лично наш си списък. Защото с взети наготово неща никога не е същото. Особено, ако са правени мнооого далече от нас. Даже може и по-лошо да стане. Или както някой беше казал за книгите за автопомощ: „Милионер от Флорида съветва човек от Видин да излезе от зоната си на комфорт“...

Обичам те, есен!

esenno