Лекари и пациенти в инфарктен слалом по клиничните пътеки на българското здравеопазване

Интервю на Ина Зарева с доктор „Х“

Годишно в България 600 лекари завършват медицина, 500 заминават в чужбина. Само финансови ли са причините? Какво е чувството да си лекар тук?

Финансовите причини са водещи, но не са единствени. Това, че няколко лекари в България са милионери е явление с други корени и обяснение. Началникът на отделение в УМБАЛ „Х“ е с основна заплата 720 лв. например. Лекарите напускат, защото нямат бъдеще тук. Защото тук се правят клинични пътеки. Ако правиш медицина - трупаш дългове. Да си лекар в България е инфарктно – обичаш медицината, тя е твоето призвание, но липсват условия, както да се развиваш, така и да изградиш онази изключително важна връзка на доверие между лекар и пациент.

Живеем във време, в което пациентите се страхуват от лекарите, а лекарите се страхуват от пациентите. Затварят се болници, закриват се спешни центрове и отделения, сменят се главоломно министри и директори на фондове. Хората се лекуват не със здравните си осигуровки тук, а чрез смс-и в чужбина. В колапс ли е здравната система в България? Как се стигна до това?

Здравната система е вече в клинична смърт. Как се стигна до това? Десетилетия се правят псевдореформи – с всеки следващ назначен министър, директор на НЗОК, на комисии в НС се започва отново и отначало. След провал на изпълнение на поредната наредба не следва никаква реакция. Например - пръстовите отпечатъци! Какво унижаване и ощетяване на лекари и пациенти, каква загуба на време и на финанси - хиляди устройства, допълнителен персонал... Някаква отговорност?

От една страна Министерство на здравеопазването, от друга - Търговски закон. Търговски закон и здравеопазване? Частни болници в държавни структури, докато ги обезкървят, натрупани дългове, неработещ модел на клинични пътеки, лимити на здравни заведения с над 51% държавно участие, а липсват такива за частни здравни заведения. Струпване на здравни заведения в няколко областни града.

На 29.05.18 бе одобрена Националната здравна карта на РБ. Започва с данни за естествен прираст - минус 5.98 . Ето че здравната система е вече в клинична смърт.

Акредитационни оценки? Докладите вероятно са съмнително еднакви по точките на Акредитационния съвет. А реалната ситуация е различна. Посочете ми едно здравно заведение, в което е спазено отношение сестри-лекари 2:1. Работят сестри на възраст над 70 години. А изисквания за специалисти? Дипломи на лекари с ЕГН 29хххх… Апаратура - скенери, ехографи - модели от миналия век. Много медицински стандарти реално не са валидни – разработени са повърхностно, върнати са за разглеждане в съда и до момента няма становище, но по тях продължава да се работи, поради липса на други. 

Ваши колеги споделят, че извършват множество излишни манипулации заради клиничните пътеки. Само така ли може да оцелее един лекар в България?

Медицината в България е т.н. „пътечна медицина“. Разработват се клинични пътеки по различни дейности, посочени са алгоритми на диагностика и лечение, съобразени с препоръките по различни специалности. Категорично е посочено при изпълнението на кои диагностични и терапевтични процедури може да се изплати една клинична пътека. И тук започва безумието. Няма въведени клинични пътеки за патология, рискова за заболеваемост и смъртност от социално значими заболявания. За да оцелее пациентът, оплакванията му се адаптират към друга клинична пътека и той се сдобива с още една диагноза. Заради нея получава напълно излишна Ро доза - има направен скенер на бял дроб в предходна седмица, но в новата клиничната пътека, код ХХХ фигурира единствено рентген и той трябва да се изпълни.

Както и всяка болница има разработена идеална антибиотична политика, но тя не е легално работеща. Лечението зависи от наличните в болничната аптека медикаменти.

Дори да се изпълни клиничната пътека, стигаме до заплащането. Има клинични пътеки с 200 лв. и клинични пътеки с 10 хиляди лв. Не смятам, че един лекар (работещ по клинична пътека с обидно заплащане), е 50 пъти по-глупав, или че пациентът е в по-малко рискова ситуация, или че 50 пъти по-малко са разходите за консумативи, защото тук калкулиране на труд няма. Но пък има лимити - ако изпишеш 5 пациента, реализиращи надлимитна сума, не ти се заплаща. Напрежението нараства особено през пролетта и късната есен, когато текат проверки от РЗОК и респективно се налагат глоби, въпреки аргументираното несъгласие от страна на глобените и арбитражната комисия. Дали ще оцелее лекарят и докога?

Криворазбраното здравеопазване

Когато при Вас постъпят пациенти, които са претърпели редица ненужни процедури, имате ли полезен ход? Има ли шанс лечението?

Лечението има шанс при правилна и навреме поставена диагноза, а това е продукт на съвременна апаратура, високоспециализиран и компетентен екип; съвременно лечение и интервенции; прилагане на съответния стандарт по специалността.

Как могат да се предотвратят случаите на професионална немарливост, проявена от хора, които би трябвало да се наричат Ваши колеги? Бихте ли подали оплакване срещу тях като лекар? А като пациент?

Необходими са екипност в дейностите, колегиалност, контрол и отговорност - тогава трудно биха се допуснали сериозни грешки. Като лекар, ако съм свидетел на фатална грешка - да, бих сигнализирал! Като пациент - до този момент просто зачерквам колегата за себе си. А медиците между впрочем нямат никакви привилегии като пациенти, за разлика от служители във ведомства или определени частни фирми например. Най-често медицинските лица са тези, които при невключена в клинична пътека си заплащат съответната процедура.

Какво може да се квалифицира като лекарска грешка и какво не?

Медицинските одити, при сигнал, разглеждат случая и той се категоризира като лекарска грешка или невъзможност в конкретната ситуация за процедиране по друг начин, независимо от изхода. За да се квалифицира като лекарска грешка, би трябвало да са налични всички елементи по стандарт или препоръки, и лекарят въпреки всичко да е взел неправилно решение към този момент! В медицината състоянието на пациента е динамично и ако постфактум изглежда, че е било възможно да се постъпи по друг начин, то в определения етап/момент преценката и решението биха били различни. При фатален изход - патоанатомичните срещи, каквито отдавна няма в много болнични заведения, дават кристален отговор на всички въпроси и съмнения правилно ли е воден диагностично-лечебния план.

Лекарските етични комисии работят ли ефективно?

Лекарските етични комисии разглеждат предимно отношения между медици, подадени рапорти до директора за нарушаване на общоболничния график и правила. Разглеждат жалби до директора на заведението и от пациенти. Има случаи на наложени административни наказания.

Трябва ли да бъдат съдени лекарите и болниците? А пациентите?

Водят се много дела, съдят се и болници, и лекари. Разпитват се медици като свидетели, определят се медици като вещи лица. При неблагоприятен изход, презумпцията е за виновност на медицинското лице. А Вие знаете ли да има осъден пациент? Настройването на пациенти срещу медици роди озлобяване и нетърпимост, непремерен тон от страна на пациенти, пребити лекари и мед. сестри, социалните мрежи се пълнят с призиви - „Малко им е боят“. Държавата трябва да криминализира тези прояви. Аз лично, като се замисля сега, имам често повод да съдя пациент, но те са пациенти, не просто хора, имат си права – афектирани са били и са се извинили. Толкова.

Д-р Велев - откровено за лекарите

Кой е най-драстичният случай на лекарска грешка, с който сте се сблъсквали? Какъв беше изходът за пациента? Какво се случи с колегата Ви?

Не съм бил пряк участник или свидетел, но искам да припомня един случай за непредсказуемите (или очаквани) емоции, за морала и отговорността. Операция в районна болница, обикновена апендицит. Хирургът - с много опит, много специализации, достатъчен стаж. Анестезиологът - дефицитен кадър, преди това е работил в областна болница. Интубацията е неуспешна, не знам причините, но… детето загива. И двамата медици след няколко месеца се самоубиха.

Как се чувствате, когато Ваш пациент почине? Ревизирате ли действията си всеки път?

Има понякога неизбежен фатален край. Не се свиква със смъртта. Утешението е, че си направил всичко необходимо правилно и навреме. Досието на всеки починал пациент се разглежда отново и отново за пропуски и грешки, за изводи.

Има ли все още човечност и професионализъм в българската болница или тя се е превърнала в търговски тезгях?

Има и човечност, и професионализъм! Медицината е призвание, отдаване на сили, знания, много разходи за обучение, неспиращо усъвършенстване, малко време за семейство и хобита. Затова все още ни има, затова наши водещи специалисти се канят за лектори в Европейски и Американски университети и в хирургични екипи в световни медицински центрове.

Какво бихте променили в българското здравеопазване, ако имахте необходимите правомощия?

Спиране модела на клиничните пътеки. Спиране монопола на НЗОК. Реализиране на Националната здравна карта. Повишаване нивото на студентското обучение и критериите за дипломиране. Промяна на формата на специализация и условията за прилагане на постиженията в медицината, без купени сертификати. Достойно заплащане на лекарския труд.     

Какво бихте посъветвали пациентите, когато влизат в българска болница?

Да имат доверие в нас.

А колегите си?

Ние сме лекари, не сме търговци!

И един последен въпрос: Защо пицата идва по-бързо от линейката? 

Няма кадри за Спешна медицинска помощ; няма оборудвани линейки; има много фалшиви повиквания. Лекар със специалност след много протести получава около 1250лв.; шофьор на линейка - 600 лв. Едно излизане на адрес излиза около 100 лв. - разходи за спешната помощ. По една програма могат да бъдат закупени много линейки, но няма кадри. От дълги години от страна на ръководители на болници има много и различни предложения в посока инвестиране в кадрите. Но няма политическа нагласа.

Препоръчваме ви още:

Как се казва вашата акушерка?

Откровено за инвитро одита

Как се лекуват неродени бебета?