Автор: Ина Зарева

Малките му пръстчета са се впили в шепата ми. Пристъпва притеснено напред и отваря вратата. Миг по-късно ме е прегърнал и ме стиска с всички сили. После се отдръпва бавно, очите му преливат от сълзи, прехапва, иначе бъбривата си устичка, и успява да прошепне:

- Няма да плача! Аз ти обещах!

Качва се колебливо по стълбите нагоре, аз излизам отвън, заставам по средата на алеята и го чакам да стигне до големия прозорец, за да ми помаха за довиждане. Циментирам най-широката усмивка на лицето си, което ще се разпадне от напрежение. Махаме си дълго, а после се скривам се зад ъгъла и избухвам в плач. Малкото ми момченце само в големия прозорец е най-тъжното нещо, което съм виждала. Всички деца ходят на детска градина. Ще свикне. Това е животът. Няма друг начин. Наистина нямам друг избор. И въпреки това се чувствам най-лошата майка на света, а вината се увива около гърлото ми през целия ден.

Вечерта го взимам, той е спокоен, посреща ме се усмивка:

- Съвсем мъничко плаках, мамо. Нали ти обещах!

Този път аз го прегръщам и стискам с всички сили.

На следващата сутрин всичко се повтаря. Иска ми се да се разплаче или да се съпротивлява, само да не преглъща тази негова огромна тъга в това негово малко сърчице, да не се бори толкова ожесточено с океаните в очите си и да не пораства толкова бързо.

Чао, чао, какиии!

Когато растеш, винаги боли.

Постепенно, прегръдките ни сутрин стават по-кратки, океаните се стопяват до езерца, но махането от прозореца е неизменно. Вечер разказва все повече за всичко. Има приятели. Има любима госпожа. И леля, която му дава допълнително десерт. И започва често да ме нарича „госпожо“, вместо „мамо“. И отново се смее. И е спокоен. И щастлив, защото са го похвалили. И е научил песничка. И ще има роля в тържеството. И вече не обича толкова сладки неща, а ябълки, защото те са по-полезни. Госпожата така е казала. И пак госпожата е казала, че трябва да помага на мама – „затова аз ще направя супа за теб, мамо!“

Госпожата, която успокояваше колкото него, толкова и мен през онези първи, смазващо тъжни дни. Която го пое от ръцете ми и ми обеща, че всичко ще бъде наред. Която успя да види в сина ми това, което аз не можех, и да го превърнат заедно в суперменската му сила.

Гледах веднъж през оградата как се опитваха да облекат якето му, но свитото юмруче им пречеше:

- Какво важно нещо държиш тук?

- Една буболечка!

- Оооо, буболечка!!! Значи трябва да сме много внимателни! Дай сега тази ръчичка, внимателно да я прехвърлим в нея. А сега да мушнем другата в ръкавчето.

Грамада от търпение и любов. Към всяко едно от стотиците деца, които са минали през ръцете ѝ, със своите малки тъги, големи лудории или важни буболечки. Как успяваше тази жена така и не разбрах. Знам само, че успя да превърне порастването на детето ми в истинско приключение за него и благословия за мен.

Как да подготвим детето за детска градина?

Синът ми вече е ученик. Срещнал е нови учители в живота си. Някои от тях обича с онази предана, детинска, доверяваща се обич. Други гледа респектирано. А трети отказва дори да поздрави, защото унижават учениците. Мога да го заставя да направи нещо, но не мога да го заставя какво да чувства. Той има с кого да сравнява. Знае как се държи някой, който обича и теб, и работата си. Или ако не ви обича, поне ви уважава и никога няма да допусне нечие унижение.

Пръстите му са се впили в шепата ми. Пристъпва притеснено напред и отваря вратата. Стълбите и най-тъжният прозорец на света са си същите. Миг по-късно тя е в прегръдките му. Тук сме, защото „Не може да не поздравим на първия учебен ден и първата ми госпожа!“. Тя сияе в онази нейна светлина от доброта и обич. Разплаква се и благодари. Той на нея повече.

Тръгваме обратно по стълбите, а очите ми преливат.

- Този прозорец защо е толкова малък сега, мамо? Помниш ли как ти махах? И плачех като си тръгнеше, но не ти казвах. Ама защо съм плакал, като тук бях толкова щастлив?!

Този път не чакам ъгъла и не се крия. Облягам се на тъжния прозорец и избухвам в плач.

Всичко си е струвало.

Щом още ни боли, значи продължаваме да растем. И двамата.

Препоръчваме ви още:

Искаме едно и също

Призванието да работиш с деца

До детската градина и назад