- 21. Лично за личното възпитание
- (Възпитание)
- Автор: Мая Цанева От няколко дни ме "сърби" да пиша за една реклама. Близо до входа на магазина, в който пазаруваме всекидневно, има залепен плакат от новата кампания на известна марка мастика. Една мъжка ръка а-ха да сграбчи голи женски задни части в миниатюрни къси панталонки. Реших да не се правя на "ощипана девойка", защото всички реклами на тази спиртна напитка са все в този дух. Както каза мъжът ми: "То питието определя битието." Но вечерта той и 5-годишният ни син минали покрай плаката и малкият веднага попитал какво прави онзи батко с ръката. Мъжът ми отговорил смутено, но кратко: "Това е реклама, но е грозно и лошо да се прави така." - и затворил темата. Жената зад щанда се засмяла горчиво. После се случи онази целувка. Отново ни се наложи да говорим сериозно и нашироко за това защо и как трябва да пази и уважава своето и чуждото лично тяло и пространство. Не знам как е при вас, но при 5-6-годишните момчета има период, в който се удрят или щипят по задните части на шега, ...
- Добавен на 02 Април 2019
- 22. Мъжът преди мен
- (Отношения)
- или Как "погубих" мъжествеността му Автор: Мая Цанева Преди да се срещнем той живееше в ергенска квартира. Покани ме да живеем заедно. Казах „не“. Той купи кухня. Изхвърли бюрото, което „било видяло много“ (18+). Майка му ме хареса. Минаха години. Аз превзех гардероба му. Е, почти. И ризите от пясъчна коприна изхвърлих. И кетчупа също. „Само домашен доматен сос, моля!“ - поръчва той. После му родих син. Първият от две поколения в семейството. „Браво! Най-накрая!“ - каза баща ми. Замених ракията в камерата с кърма за дохранване. Първите дни му казваше „чичовото“. После стана най-добрият татко. Винаги има мокри кърпи в джоба. И количка – също. Отнех му последното ергенско занимание – да си пере сам чорапите. Сега те ухаят на прах за чувствителна кожа. На Цветница приятелите му подаряват нещо дребно... и саксийно цвете за мен. Вече съм с последно предупреждение да не искам нови цветя, но те, хората, си знаят: подарък и цвете. Истински мъж Но ...
- Добавен на 22 Март 2019
- 23. И тя каза: „Благодаря!“
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Напоследък си говорим много за жени – около 8 март, през „женския“ месец март. Затова аз реших да напиша нещо за мъжете – по-точно за мъжете в моя живот, които ме карат да се чувствам пълноценна, обичана, уважавана. Напоследък мъжете в нашите разговори са два типа: австралийски пожарникари/Аквамен или негодници. Рядко говорим за тези, които са причината да се радваме, че сме такива, каквито сме, и които ни обичат такива, каквито сме. Бриджит Джоунс, благодаря за вдъхновението! Днес ще говоря за тях. За моите мъже. Ще започна с дядо ми по бащина линия. Той беше висок, невероятно фин човек, дипломат по професия и по усет. Почина, когато бях на 17 години. Винаги се е отнасял с мен като с дама, независимо от възрастта ми. Помня, че като дете ме заведе да гледаме документален филм за Ив Сен Лоран. Кой дядо би се сетил да прекара така времето с внучката си, която вижда само пред ваканциите? Баща ми е наследил от него това отношение към жените в живота си. Бих го нарекла ...
- Добавен на 14 Март 2019
- 24. Попитай майка си
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева „Попитай майка си“ е вълшебният отговор на много въпроси – от това „Къде са ми чорапите?“ до „Къде са Андите?“. Извън шегата, „попитай майка си“ е съвет, който много от нас съжаляват, че са пренебрегнали, когато тя е била наблизо или са разполагали с времето да говорят. Аз имам късмета да съм със жива и здрава майка, която преоткрих, когато самата аз станах родител. Бях трудно хлапе, което е огорчавало родителите с обичайната детска жестокост. Превърнах се в объркана млада жена, която стисна зъби, за да докаже, че може всичко сама и това не допринесе за подобряване на отношенията с майка ми. Едва когато станах родител, разбрах колко е важно да имаш майка до себе си. Синът ми е най-доброто, което ни се е случило във връзката „майка и дъщеря“, защото ни сближи по нов, неочакван начин. Всъщност получавам повече одобрение и подкрепа сега, в ролята на родител, отколкото когато бях само дъщеря. Но помежду ни останаха и се появяват нови въпроси без отговор - хем женски, хем ...
- Добавен на 01 Март 2019
- 25. Трите възрасти на любовта
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Светът е за двама Те са млади, красиви и щастливи, като от откраднат миг от рая. Държат се за ръце и очите им се смеят, ръцете и устните им са жадни не от жегата, а от любов. Пият от великолепното вино от таверната, полегнали на шезлонгите си. После си поръчват и кафе. Разхождат се по плажа до лодките, после се целуват жадно, толкова влюбени, че дори не ми е неудобно да ги гледам, а попивам от любовта им. Романтиката, без която (не) можем ЗАЕДНО Два следобед е. Синът ни спи блажено под навеса на таверната. Почти всички са потънали в полудрямка или зяпат безпаметно морето. Ние гледаме синия безкрай и мълчим. Имаме 3 часа откраднато време и му се наслаждаваме. По някое време си разменяме многозначителна разсеяна усмивка. Аз наблюдавам майка с две момичета на 2-3 години, които се плацикат близо до брега. Жената е полегнала във водата, едната й дъщеря плете плитки в косите й, а другата обикаля около тях с пояса си. Стоят във водата вече час, смеят се. Майката ...
- Добавен на 13 Февруари 2019
- 26. Работя за себе си
- (Кариера)
- Автор: Мая Цанева Още когато детето ми беше на 6 месеца, мислех как да започна работа. Макар че се наслаждавах на следобедите в градинката, с Киндъл в ръка, вече усещах, че ако остана още малко единствено в компанията на бебето и на съпруга си, мога да изгубя чувството си за реалност. Имах късмета, че ме поканиха да ръководя екип по нов, интересен проект и веднага приех. Работата беше супер! Можех да работя от вкъщи, по интернет, а идеята беше аз да определям как и колко ще съм „на линия“, стига да има резултати. Харесвах проекта и влязох на 100% в него. Намерихме бързо прекрасна бавачка за сина ни. Той я гушна топло още първия ден и аз нямах опасения, че може да му се случи нещо лошо, докато работя. Съпругът ми ме подкрепи изцяло за решението и бях повече от доволна! Но както се казва: „Внимавай какво си пожелаваш!“. Получих страхотен професионален шанс, но установих, че не работя на 110% както преди. Не се получаваше. Бях амбицирана от преодоляването на разни професионални предизвикателства, ...
- Добавен на 06 Февруари 2019
- 27. Искам стадион!
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Преди мечтаех за къща с веранда и изглед към планината. Сега събирам пари за стадион. Не, аз не съм спортна натура. Тичам след дете, спринтирам след автобус, гледам тенис и снукър, но любовните ми афери със спорта са краткотрайни и опасни. Последната завърши със... забременяване. Родих прекрасно момче, което не спира да се движи и да говори. Вероятно е наследил любовта към спорта от баба ми по бащина линия, която е била волейболистка, а чичо ми е тренирал водна топка. В рода ни има още две волейболистки, а отскоро и атлетка. Синът още е само взрив от енергия, но много иска стадион. И така, след дълги години мечти за къща в планината, в която да пиша своите истории, събирам пари за стадион. Той ще гарантира дълъг живот на дивана ми, спокойни вечери, сън още в 20,30 часа и достатъчно сериозни занимания за „здрав дух в здраво тяло“ на детето ми, бъдещ спортен талант. Вярвам, че не съм единствената майка с подобни мисли. Чувам как съседското дете скача на батута си ...
- Добавен на 03 Февруари 2019
- 28. Размисли по столичните музеи
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Тази сутрин дилемата къде да заведа детето приключи бързо. Синът ми каза: "Заведи ме в музея." и аз се съгласих веднага. Реших да отидем до Природонаучния музей, макар че го предупредих, че там няма динозаври, както в един частен музей, но има други интересни животни. За последно ходих там с приятели преди години и още помня неприятното усещане за гробище, както и някаква натрапчива миризма на нафталин. Но реших да бъда оптимист и да запозная сина си с макети на животни, част от които вероятно няма шанс да види на живо. Музеят се оказа същият. Единствената новост бяха пластмасовите фигури на животни, включително динозаври, и образователни книжки, които се продаваха и на касата, и в един от магазините на входа. Звукови ефекти от природата? Видео ефекти от джунглата или от планината? Аквариум с живи риби или терариум примерно.... Не. Имаше остатъци от указателни табели от някакво събитие през декември и много некролози на изчезнали видове. Ако човек ги прочете ...
- Добавен на 29 Януари 2019
- 29. Писмо до бъдещия ми съпруг
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Скъпи мой бъдещи съпруже, Обичам те. Знам, че вече сме обявили датата на сватбата, майка ти си е купила рокля, моята – също, но ми се струва удачно ти прочета какво пише с дребен шрифт на моя „етикет“. По-добре сега, отколкото после, когато след като сме се „взели“, връщането става по-трудно. И така, любими мой, както знаеш аз не готвя с удоволствие. Няма вълшебна целувка, подпис в общината или пръстен, които да ме накарат да стана втора Марта Стюарт. Да, същата онази от кулинарната телевизия, не баба Марта. Спомняш ли си онази спаначена супа с плаващи като лодки листа над водата... Да, вече знам как я обичаш, но и двамата има още много да готвим, да ядем и шедьоври, и странни манджи, и да се учим. Знаеш къде е содата за хляб, нали... Ако смяташ, че стомахът ти няма да ме понесе, имаш време да се откажеш. Не очаквай чудотворна промяна и продължи да готвиш с удоволствие, за да се храним, за да живеем щастливи. Знам колко мразиш да пипам техниката вкъщи. Няма как ...
- Добавен на 18 Януари 2019
- 30. Минути като часове
- (Възпитание)
- Автор: Мая Цанева В някоя от дебелите книги за родителството пише, че за децата до 3 години понятията „сега“, „след 5 минути“ или „утре“ са напълно относителни. Тоест всичко е или „СЕГАААА“ или „никога“. Условията за криза са налице, без да ги създаваме. От скромния ми опит на майка с 5-годишно дете подозирам, че положението след това не се подобрява, а се влошава. Хлапетата придобиват магическата способност да превърнат 5 минути в многочасово изпитание за търпението ни или така да забавят хода на секундарника, че накрая и ние да забравим накъде или защо сме се запътили. Има едни 15 минути всеки ден, които завинаги са в онази полумагическа разтеглена времева плоскост на нощта срещу Прасоколеда. И така, 15-те най-дълги минути в живота ми всеки ден, са тези между 8 и 8,15 часа сутринта и между 21 и 21,15 часа вечерта. Всяка сутрин Митко се облича за градина, щом чуе, че съм излязла от банята. Тогава баща му го гледа и от време на време от хола се чува: „Облечи се, защото ще извикам ...
- Добавен на 12 Януари 2019
- 31. Даровете на родителството
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Къде феи, къде влъхви, къде кръстници, в приказките и в живота всяко дете получава „дарове“ от хората, които се предполага, че ще го водят по пътя му. А защо никой не дарява родителите с още един час за сън в денонощието, една ръка повече, докато готвят и наблюдават малките си в стаята, или с резервен мозък, когато вече са загубили акъла си в хаоса от мисли и действия? Ако аз бях фея, кръстница, или каквато там се нарича, бих дарила бъдещите родители с: Търпение Да, търпение му е майката. И бащата също. Нищо хубаво не става бързо. Децата също. Има хора, които се научават на търпение, докато чакат заветните две чертички на теста за бременността. Изискват се дълги почти 10 месеца, за да се роди дете. След това пак дишаш, издишаш, броиш до 10, и още до 10, докато детето ти се оригне, облече за детска градина, реши дали да бъде с роклята на Елза или с костюма на Батман, търсиш лего част в целия хол... Затова, преди да решите да имате деца, направете следното: вземете ...
- Добавен на 30 Декември 2018
- 32. Киберобещания за 2019 г.
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Сега, седнете, ако сте полегнали, изправете се, ако желаете, и се подгответе да повтаряте след мен. Ако има едно годишно обещание, което ще спазите, призовавам ви да бъде това. Аз ще се постарая, много обещавам, и ставам. Аз и вие ФБ участници, пристрастени към смартфона потребители и забравили да пишете на хартия хора, обещаваме следното през 2019 г.: 1. Да не споделяме всичко, което ни хрумне или видим онлайн. Добрата новина е, че имаме сцена за лична изява 24/7, но лошата е, че почти на никого не му пука за нас в частност (освен мама, разбира се, затова мислете какво и как го пишете). По-точно на света му пука за нас, когато казваме нещо важно, някаква проверена информация, пишем от сърце, или нещо, което може да промени света към по-добро. Не забравяйте, че ФБ помни какво сме постнали след онази бутилка просеко или когато пуйката стана овъглен труп миналата Коледа и винаги, ама винаги, ни го припомня в най-неподходящия момент! Затова – сбогом сладки котета ...
- Добавен на 28 Декември 2018
- 33. Традициите, без които (не) можем
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Декември е времето, в което всички говорят или спорят за традиции или по традиция. Колко броя традиционно трябва да са ястията на Бъдни вечер? Кой кого кани на вечеря на Коледа? Червен пуловер с еленче за децата, защото е... Коледа? Аз съм земен човек и трудно променям навиците си. Ако го правя, е рязко. Аз и сестра ми дадохме първите момчета в рода ни от две поколения, което е пробив, нали? През годините, в дома на родителите ми, и сега, като човек със собствено семейство, се отказах, създадох и приех традиции по мой избор. Гладене в неделя вечер Не знам какви са вашите детски спомени от късния соц период и ранната демокрация, но аз свързвам „Всяка неделя“ с купчина смачкани дрехи. Всяка неделна вечер, около 17 часа, майка ми вадеше масата за гладене, куп пране и започваше да глади. Когато пораснахме със сестра ми, се включихме и ние, но едва ли е имало неделя, в която вкъщи прозорците да не са били запотени от парата на ютията. Тогава майка ми гладеше и чаршафите, ...
- Добавен на 17 Декември 2018
- 34. Дядо Коледа, подари ми...
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева И така, Коледа е, куриерът носи тайно подаръци за децата, мъжа, кучето, котката... Аз ги трупам в един уж таен шкаф, докато не дойде заветният 12-ти час на 24-ти декември, когато всички ще проверят дали Дядо Коледа е получил правилното писмо, а не онова за 5 чифта нови чорапи например. Тази година реших и аз да напиша писмо до Дядо Коледа, но до моя личен, белобрад старец. Не, не до мъжа ми – той е умен човек и знае, че е най-добре да ме попита какво искам, така че там няма интрига. Това писмо е за мен, защото няма по-щедър или по-стиснат Дядо Коледа от мен самата. Мили дядо Коледа, Тази година обичах много, слушах умерено, карах се, колкото беше необходимо (може би), усмихвах се щедро и бях тъжна по малко. Не съм първа в класацията ти нито по домакинство, нито по родителство, но детето ми ме обича и аз него, така че май засега се справям. Мъжът ми и той ме обича, аз него също, и не се пускаме нито в щастие, нито в несгоди. Освен това вече официално съм досадна ...
- Добавен на 12 Декември 2018
- 35. Кръговратът на гардероба
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Днес съм облечена с яке, което наследих от сестра ми, с пуловер на майка ми, с пола, която купих онлайн от магазин втора употреба, и със собствените си ботуши. Бижуто ми е наследство от баба ми, а часовникът и чантата идват от безкрайния, но стилен гардероб отново на майка ми. Не, не ме съжалявайте, не съм бедна, нито страдам от липса на достатъчно дрехи. Аз съм израснала в матриархат, в който кръговратът на дрехите и аксесоарите е начин на живот. Майка ми има отличен вкус за дрехи, обича много обувките и чантите си, и с две момичета вкъщи, гардеробите никога не са ни били достатъчно. Имам и леля, която има дъщеря, така че представете си количеството дрехи и аксесоари, което се трупа и върти в кръг помежду ни. През годините всички сваляме и качваме килограми, сменяме стилове, но даваме втори живот на почти всяка дреха, чанта, чифт обувки, обеци или гердан. След появата на първите момчета в семейството ни, потърсихме и други жени и момичета извън семейството, за да ...
- Добавен на 03 Декември 2018
- 36. Christmas is coming! (Коледа идва!)
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Ако бях героиня от „Игра на тронове“, щях да стоя на чардака на крепостта си, руса, увита в кожи, и с драматичен тон, щях да казвам: „Christmas is coming!“ Коледа настъпва като зимата в „Игра на тронове“, която я чакахме 7 сезона. Първите знаци ги разпознах преди седмица, когато синът ми се прибра от детска градина с рисунка с елха, Дядо Коледа, две деца – той и братовчед му, които играят около ДВА подаръка. „Мамо, извинявай, забравих вашите подаръци!“, каза той. Стана ми толкова мило... Разбира се, започнахме и онзи дълъг разговор с въпроса: „Какво ще пишем в писмото на дядо Коледа?“, в който избираме най-малкото зло. И така, стартирахме с барабани, тромпет, йоника, цигулка, летище за самолет и дрон, рибки, кънки, скейтборд... Към днешна дата все още избираме какво ще майсторят джуджетата, та да не ни се налага да се преместим на село, за да отглеждаме новия Слаш или Фил Колинс, и да плашим кокошките, но да насърчим творческия потенциал на сина ни. Но „рано пиле, ...
- Добавен на 17 Ноември 2018
- 37. Chef готвачът вкъщи
- (Възпитание)
- Автор: Мая Цанева „Е, поне съм сигурна, че няма да останете гладни!“, това каза майка ми, когато й пратих поредната снимка на внука й, гордо облечен като професионален готвач, пред купа таратор, който сготви почти сам. Да, няма да умрем гладни, а по-важното е, че ще се храним вкусно, защото за разлика от мен, синът ми влиза в кухнята с удоволствие и е готов да експериментира. Който ме познава, знае, че готвя по нужда, а не с кеф. Аз вероятно съм най-малко талантливата готвачка от поне две поколения жени вкъщи. Научих се да правя основните гозби за едно домакинство, когато се наложи. Случих на съпруг, който си хапва с удоволствие и може да омеси питка, и родих дете, което си поиска кухня, още когато беше на 3 години. Добре че попаднах на семейство, та да не умра от глад! Нека ви разкажа за chef готвача Митко. Вероятно още преди да се роди, детето ми е било гладно и е обмисляло как ще си готви нещо вкусно. 9 месеца ядох основно краставици и ябълки, пих айрян, почти спрях шоколада, но ...
- Добавен на 13 Ноември 2018
- 38. Докато пътувам с автобус...
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Докато пътувам с автобус, наблюдавам. Вчера видях страхотна двойка – баба и внуче, и двамата елегантни и красиви, които бяха като глътка свеж въздух в претъпкания автобус. Почти визуализирах сина ми и баба му на път за парка, за кукления театър… Видях и друго – възрастна жена, която наблюдава спирката и хората от прозореца на дома си, който гледа към булеварда. Избрала е час пик, същия, в който по моите скромни наблюдения, по повечето тв канали дават индийска или турска заплетена семейна история. Тази баба предпочита истинския живот, доколкото гледката от прозореца й го представя. Вероятно щом се стъмни, разказва на близките си (дано са с нея на вечеря) кой как е облечен ден по ден, кой е променил прическата, бил е щастлив или е крещял по телефона, спънал се е или е тичал след автобуса. Замислих се за моята баба – в хубаво време и тя слиза до пейката пред блока, говори си със съседките, заедно гледат как животът вече тече покрай тях, но по-важното, има на кого да ...
- Добавен на 07 Ноември 2018
- 39. Говори с мен
- (Отношения)
- Автор: Мая Цанева Аз обичам тишината. Често тя казва повече отколкото 1000 думи. Една прегръдка, един споделен поглед и отнесена усмивка са по-видим знак за взаимно щастие, отколкото огромен транспарант „Обичам те!“. И въпреки това знам, че мълчанието е като лекарството – дозата определя дали лекува, или убива. Преди няколко дни бях потънала в разни служебни писания на лаптопа и цял ден не продумах дума на колегата ми. По едно време той застана срещу бюрото ми и каза: „Виж какво, така няма да стане. Идваш, сядаш и те няма. Ако ще работим заедно, ще си говорим“. - Аз вдигнах поглед и се съгласих. Той каза нещо, аз отговорих и след 15 минути го попитах: „Това ли е всичко?“. - И отговорът му ме изненада: „Да, но имам един въпрос: Откога ние, мъжете, започнахме да настояваме да поговорите с нас, а не обратното? Нали уж жените имаха много за споделяне?“. Не знаех какво да му отговоря. Смених темата, но питанката заседна в главата ми. Кога ние, майките или жените,започнахме бавно, но неотменно ...
- Добавен на 05 Ноември 2018
- 40. Къде живееш?
- (Истории)
- Автор: Мая Цанева Този текст отлежава в главата ми от около три месеца. През август имах работна среща някъде около ЦУМ и повървях по Витошка на път за трамвая към вкъщи. Отдавна не се бях разхождала по „Главната“, както в Пловдив наричаме основната търговска и социална улица, и се почувствах като японски турист в чужда страна… Станах разногледа: кафета в псевдорустик стил, италиански сладоледаджийници с цени като във Виена, книжарници с външни библиотеки и места за четене. Видях известния писоар, разбира се, - най-спорната площадка за игра в града, много чужденци, хора, облечени като за празник, както казва баба ми… И селфита на всяка крачка! Половината улица беше блокирана от селфисти в разни пози. Камерата на телефона ми не работи, иначе щях да снимам като турист, за да не забравя някой детайл, който да опиша цветисто. Често казано, на моменти положението беше „да не се изложим пред чужденците“, но във всяка световна столица има места, които са без връзка с реалността на 50 м ...
- Добавен на 16 Октомври 2018
