Автор: Мая Цанева

Къде феи, къде влъхви, къде кръстници, в приказките и в живота всяко дете получава „дарове“ от хората, които се предполага, че ще го водят по пътя му. А защо никой не дарява родителите с още един час за сън в денонощието, една ръка повече, докато готвят и наблюдават малките си в стаята, или с резервен мозък, когато вече са загубили акъла си в хаоса от мисли и действия?

Ако аз бях фея, кръстница, или каквато там се нарича, бих дарила бъдещите родители с:

Търпение

Да, търпение му е майката. И бащата също. Нищо хубаво не става бързо. Децата също. Има хора, които се научават на търпение, докато чакат заветните две чертички на теста за бременността. Изискват се дълги почти 10 месеца, за да се роди дете. След това пак дишаш, издишаш, броиш до 10, и още до 10, докато детето ти се оригне, облече за детска градина, реши дали да бъде с роклята на Елза или с костюма на Батман, търсиш лего част в целия хол... 

Затова, преди да решите да имате деца, направете следното: вземете от майка си или от баба си кутията с копчета (със сигурност има някъде) и започнете да ги подреждате по цвят, форма и по размер. След това ги разбъркайте отново. И ги подредете отново. И така поне три пъти, без да хитрувате.

Ако това не ви откаже, поиграйте на „топло и студено“ или най-точно „акъдемие“. Помолете свой близък да скрие нещо много важно за вас. После, без да хитрувате, и без конкретни насоки, го намерете. На всяка цена. За да повишите трудността на играта, включете на запис рева на вашия племенник например. Желая ви успех! И търпение!

Както казах, търпение му е майката. И бащата също. 

Защо никой не ме предупреди?

Толерантност

Всички сме мечтали за децата си – как ще са красиви като онези бебета от рекламата, как ще си лягат точно в 8 часа и ще спят като ангелчета по 12 часа, как ще се хранят възпитано като принц Уилям още от едногодишна възраст, ще са гениални и така нататък...Всъщност децата ни са наши...тоест, взели са от нас, и доброто, и лошото, и нещо от себе си, и накрая положението е такова, че ако не приемате разнообразието на живота, сте загубени. 

На децата не им пука дали харесвате зомбита, дали мразите змии, или не приемате да говорят със сополивото хлапе на странните съседи. Те искат свой живот и о, изненада, вие не можете да ги спрете! Ако имате късмета да имате будно и своенравно дете, толерантността е must.

Детето ви ще живее в изцяло различен свят. За него вие ще сте като динозаврите или маймуните от теорията на Дарвин. Първо ще гледа с възторг как чудовища и хора живеят заедно в един хотел, после ще иска да стане Дарт Вейдър, ще копира Пипи, а по-късно може да си хване за гадже… хулиган или мацка с пиърсинг на носа! Освен това има голяма вероятност да дели играчките си в градината с еврейче, мюсюлманче, рожба на смесени или дори еднополови двойки. Готови ли сте за това? Готови ли сте да приемете, че те са деца и предразсъдъците не са им вродени? Ако не се подготвите да сте толерантни към изборите на детето си, ви чакат много мрачни дни. Семейните ценности ще ви помогнат да му повлияете, но винаги имайте едно на ум, че детето ви има свой мироглед.

За да се подготвите, идете на Женския пазар например. Там има всякакви хора. Те пазаруват, пазарят се, флиртуват, просят, карат се....Ако се почувствате добре сред тях, ще понесете и изборите на детето си, което ще „пазарува“ опит от подобен шарен свят.

Честност

Истината е възможно най-разтегливото понятие в родителството. „Ау, колко е вкусно това картофено пюре!“ е първата лъжа, която вероятно ще кажете на детето си. Всъщност свареният и пасиран, неовкусен картоф НЕ Е вкусен. Ще изречете много лъжи като тази, включително и когато давате антибиотик. Те са част от играта и затова ги приемете като „врътка“. Дядо Коледа е най-голямата такава. Важното е да не мамите себе си и детето си за важните неща. Малките надушват измамата по-добре и от полицейско куче. 

Преди няколко седмици измамихме сина ни и го оставихме при баба му против волята му, защото имах ужасна нужда от малко почивка. Той ни разкри, въпреки изкусните обяснения, и сега и не ще да чуе да се отдели от нас. Дали съжалявам за постъпката си? Да, много, и сега търпя последствията. 

Дори и да не сте напълно откровени с децата, е важно да сте честни поне със себе си. Няма перфектен родител, всички грешат, но ако не разпознаваме грешките си, няма как да се поправим.

Затова, преди да имате дете, бъдете честни един към друг и поне към себе си. Да знаете какво и как искате да го постигнете, е добро начало. След това изненадите са неизбежни! 

11 неща, които ми се иска да знаех преди да стана майка

Любов

Всичко е любов. Любовта е сладко бебе и страшен демон, който кара детето ви да крещи посред магазина. Готови ли сте да приемете и слънчевата усмивка, и първата обида, която наследникът ще ви отправи? Готови ли сте да стискате зъби от безсилие, и после да простите?

Ако някой ви каже, че родителството е най-прекрасното нещо на света, не ви лъже, а ви мами. Да си родител е трудно, изисква се всеотдайност и търпение, и резултатът никога не е сигурно добър. Родителството е трудна любов, в която има щастие и омраза, и страх, и падение, и умора, и смърт. Това е работа 24/7, която може да приключи в прегръдка на ангел и с ритник в стомаха. Но на следващата сутрин пак си родител. 

Родителството е love supreme, в която трябва да повярваш. 

Или както се пее в песента на Роби Уилямс:

О, какво търсите всъщност?

Още един партньор в живота,

когото да измъчвате и да обожавате?

Малко романтика?

Малко грубост?

Паднете на колене.

Да, спрете любовните песни,

защото не можете да избегнете чувството,

което кънти в ушите ви

и ви казва, че любовта ще сложи край на болката,

казва, че любовта, ще убие страха.

Вярвате ли?

Трябва да повярвате.

Готови ли сте за любов?

Препоръчваме ви още:

Откритията, които правиш, когато станеш баща

Какво му трябва на човек