Автор: МарияПеева
Негативните последици от всяка една война са толкова много, че нормалният човек се пита как, за бога, не се научихме след толкова горчив опит, че във война всички губят и победители няма. Но, ето, не сме се научили, и в 21 век, след многогодишен мир в Европа актуалната тема отново е войната.
В тази статия ще се опитам да се абстрахирам от това как ми се е свило сърцето за хората, които страдат всеки ден, за изгубените и съсипани животи, за травмите, смъртта и загубата. Искам да заговоря за един друг аспект на войната, който в целия хаос и лудница сега много от нас вероятно ще пропуснат.
Защото войната е отговорна не само за смъртта на милиони като преки жертви на военните сблъсъци и конфликти. Последиците от нея продължават с години и се отразяват не само на хората, не само на всички живи същества, но и на цялата планета. Дори ако не сме пряко засегнати по време на военните действия, то рано или късно ще ...
Автор: МарияПеева
Бяхме поканени вчера в едно малко селце близо до Драма – там живее свекървата на нашите гръцки приятели Антоанета и Димитрис. Ходили сме им на гости много пъти, но никога на този празник, така че за първи път видях и бях част от истински гръцки Великден.
Преди това си направихме традиционната Великденска закуска както всяка година, където и да сме на този ден - чукахме се с яйчица, ядохме козунак (съвсем български) и децата търсиха шоколадовите яйца, които бях скрила преди това - това всяка година го правим, не знам откъде е обичаят, но е забавен. Алекс, разбира се, намери пръв всички яйца, след което му дожаля за Бобче и се върна, и скри половината отново по местата им, та накрая финишираха с равен брой яйца и без сърдити физиономии.
Но да се върнем на темата - как празнуват гърците Великден. На този празник те обичат да се върнат към корените си, събират се цели роди и семейства, не само братята и сестрите, но братовчеди, лели и чичовци. Градовете се изпразват ...
Автор: МарияПеева
Когато се подготвях за панаира на детската книга в Болоня, ситуацията в света беше съвсем различна, на ковид му се виждаше краят, пролетта наближаваше и един такъв приятен ентусиазъм и енергия ме беше обхванал, че буквално нямах търпение да дойде по-бързо датата на панаира на детската книга.
После така се случи с проклетата война, че мислите и чувствата ми изцяло изместиха фокуса си. Трудно е да си изпълнен с ентусиазъм за детски книги, докато в същото време хиляди деца са на прага на родината ти и търсят подслон и помощ, а ти се чувстваш толкова безсилен да им помогнеш истински, защото децата имат нужда от дом, семейство, сигурност на първо място. А сега те са им отнети.
Не е необходимо да си детски автор, за да страдаш в такава обстановка. Не е необходимо даже да си майка. Всеки човек, способен на състрадание, изпитва подобни емоции. Та с такива настроения и мисли заминах – объркана, безсилна, уплашена за бъдещето.
Мисля, че всички, които бяхме там, всички посетители ...
Автор: МарияПеева
Навсякъде из България, по пътища край полята и на пътеките из красивите ни планини се намират чешми, които стар майстор някога е построил, за да остави след себе си нещо за хората. За жалост немалка част от тях са изоставени или порутени.
Сега можем да направим нещо по въпроса. "Девин" имат тази година юбилей – 30 години – и са решили да го отпразнуват по много хубав начин – като поемат всичките разходи по възстановяването – реновиране, ремонт, ако трябва и изцяло ново построяване, на 30 чешми за обществена употреба навсякъде из България. Това те ще свършат заедно с Националното сдружение на общините в България. Какво можем да направим ние?
Ако знаете такива чешми, непременно пишете до съответната община, за да се включи в конкурса с проект, който ще бъде финансиран от Девин.
Пиша ви всичко това, защото ме поканиха да участвам в петчленното жури, което приемам като голяма отговорност. Там аз ще бъда вашият глас. Можете да ми пращате снимки от чешмите, така както ...
Автор: МарияПеева
Пролетта наближава, а с нея идва и ГОЛЯМОТО ПРОЛЕТНО РАЗЧИСТВАНЕ НА ГАРДЕРОБА. Някога е имало професия „вехтошар“. Търговецът-вехтошар обикалял с каруцата и събирал непотребните вещи на едни, за да ги препродаде на други. В онези времена много малко вещи се изхвърляли. Дрешките на големите деца се кърпели грижливо и се износвали от малките, а оттам отивали при внуците, после ставали на черги и парцали. Нашите баби и прабаби са живеели според модерната днес концепция на някои от свръхбогатите хора за скромност и минимално разхищение. Днес живеем в консуматорско общество и пазар, свръхпреситен със стоки, които ти излиза по-изгодно да хвърлиш, отколкото да закърпиш. И в един момент се оказваме буквално затрупани от „вехтории“, някои от които са доста запазени, а други дори необличани. А вехтошари вече няма. Какво да правим с тези купчини „стари“ дрехи? Ето как процедираме у дома.
Най-лесно е, ако имаме по-малко дете, или приятелка/съседка/колежка с по-малко дете. Този ...
... Сиракова, родител на Богомил Сираков на 9г, с диагноза диабет тип 1.
ПРИЛАГАМ СПИСЪК НА РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА С ДИАБЕТ ТИП 1 И ПЪЛНОЛЕТНИ ПАЦИЕНТИ С ДИАБЕТ ТИП 1, ЛАДА И ВРОДЕН ХИПЕРИНСУЛИНИЗЪМ
Родители на деца с диабет тип 1:
Даниела Великова, родител на Калоян Донев, 14 г.
Теодора Стайкова, родител на Мартин Калинков,14г.
Лора Тодорова Кирилова, родител на Калина Павлинова Кирилова 9г
Даниела Георгиева, родител на Методи Георгиев 14 годишен!
Иванка Войводова, родител на Стилян Войводов 12 год.
Екатерина Станчева, родител на Кристиян Станчев 17г
Атанас Портов, родител на Аделина Портова на 9г.
Кристина Павлова, родител на Константин Тимчев, 9г.
Иван Владимиров, родител на Добрин Владимиров на 2год.
Мария Атанасова, родител на Гергана Митевска 15г.
Севинч Алиева, родител на Никола Любомиров на 13 г.
Чавдар Панов, родител на Божан Панов на 17г.
Ивелина Илиева, родител на Александър Трайков-10г.
Людмила Георгиева, родител на Виолета Джерманска 20г
Мария ...
Автор: МарияПеева
Съвсем в началото на нашия съвместен живот, някъде в първата половина на 90-те, ние, младо и доста бедно семейство, решихме да правим бизнес. Тоест Иван реши; аз си давах уроците по английски и кротко го подкрепях и боготворях. И двамата учехме тогава - аз - английска филология, той - финанси. Явно е било в безработен за него период, за да си позволи да отдели време за "бизнес".
Решихме да внасяме китайски стоки. Тогава едва-едва откривахме необятния Китай с безбройните джаджи, дрънкулки и боклучета на килограм. Нашите активи представляваха моя перфектен английски, търговския инстинкт на Иван и един компютър на стойност милион лв (такива бяха парите в онзи период, едни милиони хвърчаха напред-назад, а сиренето струваше хилядарки). Компютъра си бяхме купили с кредит, разбира се, и досега смятам, че това бяха отлично инвестирани пари. Впрочем, имахме и интернет, което също беше сериозен актив - младите хора днес изобщо не могат да си представят, че ...
Автор: МарияПеева
На курабиени истории ми провървя вчера! Реших да ви разкажа, защото може да не е кой знае какво, но в един ден ми се случиха три съвсем отделни, но много курабиени и много приятни случки.
Преди седмица къде на шега, къде съвсем сериозно ви попитах за рецепта за курабийки, защото ми е омръзнало децата да ми казват "Мамо, какви хубави коледни хипопотамчета си ни изпекла". И вие ме заляхте с една от друга по-интересни (и съвсем различни рецепти). Ако всяка седмица правя по една, пак ще има нови рецепти чак и за внучката ми (още няма такава, но забранено ли е да мечтае една баба). От всички тези чудни рецепти, които прегледах и изчетох (имаше и на италиански!), стигнах до следния извод, мили хора. Моят проблем с курабийките не е в рецептата, а в една малка тънкост, която от бързане пропускам! А именно - масленото тесто за курабийки с форма явно трябва да стегне в хладилник поне половин час, за да не се обезформи при печенето. Въоръжена с надежда и с новопридобитото си ...
Автор: МарияПеева
Пламен много обичаше татко си и искаше да стане точно като него - висок, силен, с широка щастлива усмивка и здрави ръце, които можеха да хвърлят Пламен чак до тавана. Можеха да хвърлят и Еми, малката му сестричка, но майка им не позволяваше, от което Пламен беше много доволен. Така тази великолепна привилегия беше запазена единствено за него.
Имаше обаче нещо, което Пламен не харесваше в татко си и то беше работата му. Таткото на Пламен беше лекар, известен в целия град, всички го познаваха, всички го уважаваха, и на момченцето му се струваше, че твърде много хора обичат татко му. Нима е възможно, ще се запитате сега, нима е възможно обичта да бъде в повече? Въпросът е в това, че когато излизаха на семейна разходка с татко и мама, разни непознати хора ги спираха, разговоряха с него, разпитваха го за всякакви несъществени свои болежки, вместо да го оставят на мира да върши най-важната си задача - да яде сладолед с Пламен и Еми, да ги гони из парка и да им обръща цялото ...
Автор: МарияПеева
Всички семейства, които ви представям в рубриката с посланици на Lidl, са различни. Някои са запалени кулинари, други - спортисти или творци, трети разказват за интересно хоби. Хората около нас - привидно обикновените хора, винаги са ми били далеч по-интересни от звездите. И да разказвам за тях е голямо удоволствие за мен.
Когато дойде време да разкажа за семейството на Надя Колева, която познавам от години, я попитах направо:
- Наде, кажи какъв фокус да изберем. За добротворчеството ли да разкажа, или за планинарството?
И тя изохка:
- Мими, не знам, и двете са толкова важна част от живота ни, че няма как да избера само една тема.
Затова ще разкажа и за двете. Но най-напред ще започна с това, че Надя и Стоян Колеви са от Габрово, и макар че професиите им изглеждат толкова сериозни - икономистка и инженер - по дух те са приключенци и заедно с 6-годишната Дея обикалят планините всеки уикенд. Тази страст започва от Надя, двигателят на семейството, която ...
Автор: МарияПеева
Голямото българско семейство се настани в къщата на приятелката й Ангелики през август и в началото кирия Урания и кир Христос ги взеха за наематели, дошли да се порадват на гръцкото море за някоя и друга седмица, както се беше случвало няколко пъти, след като овдовявала Ангелики се разболя и внучката й си я прибра в Солун да се грижи за нея. Българите обаче се появиха и през септември, а после и през октомври, а за Коледа коминът забълва пушек и къщата се напълни с толкова народ, че кирия Урания се чудеше къде спят всички тези хора. Бяха шумни, но не и дразнещи и възрастните хора бързо им свикнаха, а когато си заминаха след Нова година и къщата отново опустя, кирия Урания установи, че всяка съботна сутрин, като излезе на верандата, първо поглежда към старата къща - дали пък не са се върнали.
През февруари дойдоха отново, този път бяха домъкнали и една пухкава, огромна бяла котка, (много различна от пъргавите гръцки уличници), която тромаво се покатери по оградата ...
Автор: МарияПеева
През лятото се пренасям в селцето ни с децата, поне тези от тях, които искат, тоест Алекс. Другите са приходящи, идват с приятели или без, после си отиват, после пак идват, изобщо малко съм като къща за гости или може би депо за изнервени столичани, в което пристигат да разтоварят умора и стрес, да грабнат малко слънце и море и пак да си отидат в реалния свят. Котките и малкото куче също са с мен.
Иван пътува всеки уикенд и води тези разнородни тълпи от деца, роднини и чат-пат някоя приятелка. В петък сутринта официалния комитет по посрещането - аз и Алекс - изпъваме къщата по конец, пазаруваме и готвим, пълним купите с плодове и вазите с цветя и чакаме новата смяна. Е, Алекс понякога ми помага, като се грижи за котките, "за да не ти се пречкат, мамо", но в повечето случаи се включва с желание.
Даже животинките разбират, че нещо се случва и се вълнуват.
Само един от нас вече не се радва на гостите.
Тази седмица, докато Иван го нямаше, в леглото ми се настани ...
Автор: МарияПеева
Това е Фройд, той е персийски джентълмен и се появи у дома преди 6 години. Или станаха повече? Никога няма да забравя онази бебешка снимка, която ми прати моята приятелка: “Мими, искаш ли това сладко коте? Знам, че ще е щастлив у вас.”
Исках го, разбира се. И децата го поискаха веднага. Отне ни малко време да убедим нашия татко, но в крайна сметка той не само склони, но и сам измисли името на новия член на семейството - Фройд, защото така и така ще имаме нужда от психолог с всички тези деца и животни.
Само 6 години ли казах? Защото заедно преживяхме истории поне като за 10. Първо - уникалната емоция да го запознаем с кучката ни Чара, която е едно такова интересно създание - колкото обича хората, толкова недолюбва котките. Представете си изумлението ни, когато тя го осинови. Нашето малко котенце стана нейното бебе, което грижливо облизваше и даже се опитваше да кърми. След година забавата у дома стана още по-голяма - Чара се сдоби със свои кученца и вече порасналият ...
Автор: МарияПеева
Ех, картофки, картофки, защо не бяхте малко по-диетични? Бих ви яла всеки ден.
Както и да е.
След месец празнуваме деня на картофите, може би знаете, че на 19 август ще има фестивали в разни краища на света, в България включително. Но на картофа един ден не му стига за празник, той заслужава много повече, защото е популярна и любима храна на милиони по света.
У дома, както и във всяко средностатистическо семейство, картофи се ядат често, със сигурност поне три пъти седмично. Имаме си рецепта, която ни е “запазена марка” и момчетата си я искат за всеки празник. Подозирам, че някой ден, когато си отида, внуците ми ще разказват: ех, а баба какъв овчарски пай правеше…
А всъщност е толкова проста и лесна тази рецепта, че се обзалагам, че ще ви допадне. Даде ми я моята колежка Боби преди повече от 20 години, когато все още никой не го приготвяше в България, а тя беше я научила при едно гостуване в Англия. Нищо чудно от нея да се е разпространил у нас. Разбира се, ...
Автор: МарияПеева
Днес ми гостуват тези прекрасни млади хора от Русе – Глория и Невян Караиванови, и техните две буйни, къдрави момчета – Вихрен и Алеко. Имената на децата съвсем не са случайни, кръстени са на планински върхове, защото това семейство обича природата и прекарва свободното си време на палатка на морето или до някоя планинска река, където децата играят и се цапат на воля, а вечер всички се събират край лагерния огън, в компанията на голямото космато куче Джая.
Професиите и на двамата са също толкова близки до природата. Невян, когото всички наричат Ян, можете редовно да видите да виси на въже от някоя сграда - той се занимава професионално с промишлен алпинизъм. А Глория е по образование еколог. В момента е в майчинство и помага в семейния бизнес.
Много ми се иска да ви разкажа как се запознах с Глория. Тя е в майчинската ми група и се знаехме бегло, но веднъж прочетох неин пост с една чудесна идея, която сподели. Ето как звучеше:
„Момичета, случайно попаднах ...
Автор: Соня Симеонова/ Светът на Сончето
Преди време, когато сготвих Заешко със зеленчуци, вдъхновена от книгата "Инцидент в Мадрид" на МарияПеева, Надя Брайт ми каза: "много се радвам, че хората се вдъхновяват да готвят от тая книга, а не да влачат други хора в багажниците!". Същата Надя Брайт вече има своята първа книга - Миша. И, както всяка друга книга, която много ми харесва, така и тази, ме вдъхнови да готвя. И този път дори и не търсех подходяща рецепта, а направо заимствах единствената, така подробно разяснена, еротично загатната и чувствено описана в Миша, че нямаше начин да не избера именно нея - паста аррабиата. Но за нея, по-надолу.
Първо ще разкажа за Миша. Първото изречение ми е неудобно да го коментирам, но още първите страници - сама жена в Рим, без пари, но с осигурен хотел, странни съдружници, озадачаващ любовник, женен италианец под ръка, обещават интересен сюжет. Такъв, че да запрелистваш страниците напред като на банкнотоброяч и да четеш на един дъх. И наистина ...
Автор: МарияПеева
Ден на целувката е днес, знаете ли изобщо, че има такъв празник? Е, и аз нямах идея, но след като вече знам, мога да ви почерпя с четири истории с целувки по повода, а ако решите, и вие може да ми разкажете някоя ваша.
Първата целувка
Някога много отдавна едно момче ухажваше упорито, но и малко срамежливо едно момиче. А момичето го харесваше много, но изчакваше първата стъпка да дойде от него, както бе прието в онези времена. И можеше още дълго да се изчакват така, докато накрая се разминат, ако момичето не беше се разболяло от варицела и пропуснало цели две седмици от училище. И съответно момчето като един добър съученик, и доста умен при това, предложи да й помогне да навакса с материала, което тя веднага прие. Редно е да кажа тук, че и двамата учехме в математическа гимназия (разбрахте, че ние сме героите в тази история, нали) и наистина имаше какво да се наваксва, да не си помислите, че толкова лесно съм се дала.
Така един слънчев октомврийски следобед, веднага ...
Автор: МарияПеева
Като заговорим за билките и вълшебствата, които творят, винаги си спомням как веднъж съпругът ми нещо се беше ядосал на момчетата и както бяхме седнали на вечеря, тропна по масата и им се накара едно хубаво. Това е крайно нехарактерно за него, той почти не повишава тон и децата се умълчаха и натъжиха. Продължихме да се храним в мълчание и изведнъж малкият ни син каза:
- Тате, трябва да си купиш жълт кантарион.
Всички го зяпнахме изумено. Това пък откъде се взе?
- Жълт кантарион ли? Защо?
- Ами днес учихме в училище за билките и госпожата каза, че жълтият кантарион успокоява и помага за нервите.
Толкова се смяхме всички, че всички нерви бързо се успокоиха и жълтият кантарион взе, че действително помогна, даже без да го пием. Но всичко това ви го разказвам, не просто да ви разсмея. Билките действително помагат за всякакви болежки - малки и големи, и тъй като днес е Еньовден, ми се иска да поговорим за тях - защото магията и вълшебствата са просто обяснението ...
Автор: МарияПеева
Когато казах на съпруга ми, че ще пиша статия за деня на биоразнообразието, той много се смя. “Какво разбираш ти от градинарство, биоразнообразие и всички тези сложни материи? Забрави ли как едно време дойде да ми помагаш на село и аз ти дадох да оплевиш тиквичките, а ти изскубна всичко ОСВЕН плевелите?”
Тази история е самата истина. Но също така е истина, че от онази случка преди 30 години, та и до ден-днешен, в мен гори ентусиазма на един неосъществен градинар. С годините малко по малко, макар и по-бавно от хората, родени с градинарски дарби като мъжа ми (“със зелени пръсти” ги наричат на английски и колко хубаво звучи), но все пак упорито усвоявам градинарски знания и умения. Първо с цветенца в саксия, после в селската ни градина, а скоро, надявам се и в истинска зеленчукова градина. Затова и чета и се интересувам от градинарство, свалям приложения за разпознаване на растения и съвети по отглеждане, членувам в градинарска група. И забелязвам как все повече се говори ...
Автор: МарияПеева
Най-вероятно нямаше да напиша този текст, ако вчера една жена, която много харесвам и уважавам, не беше споделила болката си. Тя е майка на две прекрасни момичета, едното от които ще остане дете завинаги, защото така е решила съдбата. А тя е приела тази съдба и като всяка друга майка се радва на всеки миг, в който детето й е щастливо.
Миналата седмица се разходихме до морето. Разбира се, не ставаше още за къпане, освен за смелчаци, каквито не сме. Но момчетата поиграха на пясъка, а ние се порадвахме на слънцето. Почти нямаше хора освен една младежка компания, на които заехме топка за тенис. Малко по-късно се появи и семейство с момиченце на възрастта на Алекс, първи клас. Алекс, разказвала съм ви много за него, е от децата, които са си самодостатъчни. Намира какво да прави и когато е сам, и доста добре се забавлява. Момиченцето обаче изглежда скучаеше и дойде да го покани да си играят. Беше бърбориво и малко нахално, сещате се, от този тип деца, които веднага започват ...