Автор: Мария Пеева

Голямото българско семейство се настани в къщата на приятелката й Ангелики през август и в началото кирия Урания и кир Христос ги взеха за наематели, дошли да се порадват на гръцкото море за някоя и друга седмица, както се беше случвало няколко пъти, след като овдовявала Ангелики се разболя и внучката й си я прибра в Солун да се грижи за нея. Българите обаче се появиха и през септември, а после и през октомври, а за Коледа коминът забълва пушек и къщата се напълни с толкова народ, че кирия Урания се чудеше къде спят всички тези хора. Бяха шумни, но не и дразнещи и възрастните хора бързо им свикнаха, а когато си заминаха след Нова година и къщата отново опустя, кирия Урания установи, че всяка съботна сутрин, като излезе на верандата, първо поглежда към старата къща - дали пък не са се върнали.

През февруари дойдоха отново, този път бяха домъкнали и една пухкава, огромна бяла котка, (много различна от пъргавите гръцки уличници), която тромаво се покатери по оградата и влезе в чуждия двор.

- Христос, тичай бързо - разпореди Урания - вържи Роби, че котката на българите влезе в двора ни.

- Роби е стар, няма да я хване - въздъхна Христос, но послуша жена си и тръгна да прибере едрия пес в предния двор.

Съседката беше излязла на двора и викаше котката си от другата страна на оградата.

- Ясос! - поздрави я Христос и се представи. Може пък да разбира гръцки, щом са си купили къща в гръцко село.

Жената се усмихна и забърбори нещо на английски - език, от който Христос знаеше само няколко думи. Заговори я на немски, но тя заклати глава отрицателно. Все пак успя да разбере, че се казва Мария.

Още на същия ден от двете веранди се проведе кратък разговор на гръцки, английски и жестомимичен език, в който всички си научиха имената, а освен това разбраха, че семейството е от София и ще идва редовно, не само за лятото. После кирия Урания покани на кафедаки кирия Мария, а тя пристигна с мъжа си, явно незапозната с гръцкия обичай за женско гости. Бърбориха си много, кирия Урания извади семейните албуми, кирия Мария показа снимките на телефона си, както правят младите сега, и оттам започна едно междусъседско общуване, в което полека-лека кирия Мария започна да разбира все повече думи, а кирия Урания понаучи малко английски и даже малко български. На следващото лято в къщата започна шумен ремонт, който обаче нито веднъж не наруши следобедния сън на кирия Урания, а кафедакитата продължиха. Включваше се и младата Панайота, снаха й, която знае английски, и така някои недоразумения се изясняваха.

Имаше например една ситуация, в която кирия Урания, диабетичка, обясни, че ще й правят операция на крака. Кирия Мария много се притесни, после й обясни с жестове, че тя пък има сърдечни проблеми и ще й оперират сърцето. После се оживи и размаха ръце, изкара ножовете й ги показа, заподскача на един крак. Урания нищо не разбра. На следващата им среща българката бавно и с много грешки прочете текст на гръцки, който изглежда си беше превела на компютъра. Текстът гласеше: “Мила Урания, ужасно съжалявам, че ще ти отрежат крака. Не се притеснявай, в София имаме прекрасен протезен център и ще ти направим нов крак, ще ходиш отново и всичко ще е наред.”

Урания подскочи:

- О, не, не, кирия Мария! Няма да ми отрежат крака. Само операция ще ми направят. Операция на коляното.

Мария разбра и малко се сконфузи, но въздъхна облекчено, после размаха ръце към небето в жест, който би трябвало да значи слава Богу! А Урания я попита:

- А вие, Мария, как сте? Как е сърцето ви? Кога ще е операцията?

Кирия Мария се разсмя и дълго време й трябваше, докато си поеме дъх. Най-после се съвзе и някак успя да обясни недоразумението. Сега беше ред на кирия Урания да се посмее добре.

Привърза се много кирия Урания към съседката си и не само, защото се смееше с нея. Жената просто беше мила и разбрана, и най-вече уважителна, качество, което гърците много ценят. Може да не им знаеше обичаите и рецептите, но си личеше колко се старае и езика да понаучи, и тертипите им, да зарадва възрастните си съседи. Затова и Христос почти всяка сутрин й носеше през оградата я смокини, я грозде, я домашно сладко или мед. Семейството имаше в двора само маслини и цитруси, каквито има във всеки гръцки двор, но кирия Мария пък им носеше някакви модерни кексчета и палачинки, както и българско вино. После дойде ковид и едно лято нямаше кафедаки. На следващото срещите се възобновиха.

Веднъж на кафедакито кирия Мария забеляза, че Урания има три бурканчета за подправки с надпис на български.

- Кало порцелан! - каза тя и попита нещо, изглежда откъде е.

Урания разказа как си ги е купила от Банско преди много години. Много си ги харесваше, качествен порцелан беше, а и спомен от едни хубави времена, когато с Христос бяха съвсем млади и прекараха чудна зимна ваканция с истински сняг в този прекрасен български край. Мария я изслуша както винаги с внимание, ако и нищо да не разбра. После пак гледаха снимки и българката си тръгна с благодарност и отправи покана за рандеву в дома си следващата седмица.

- Евхаристуме, кирия Урания. Кафедаки Урания то Мария. Ела, ела Урания. - заяви тя на смешния си гръцки.

Тук ще обърна рязко гледната точка в тази история и ще продължа от първо лице, защото вече сте се досетили, че кирия Мария е моята скромна особа. Та като видях тези красиви бурканчета, направо потрих ръце от удоволствие, защото Христос и Урания са толкова прекрасни хора, които постояннно правят куп жестове и добрини за мен и много ми се искаше и аз да ги зарадвам с нещо. Откакто порцеланът ми е хоби, членувам в една група за порцеланови любители, в която се намира каквото ти душа поиска от старите колекции - от английски, руски, японски, та до вече отдавна захлопналите кепенци чудесни български фабрики. Благодарение на милите хора в тази група успях да намеря почти пълна колекция с бурканчета, които пристигнаха по куриер до София, а оттам мъжът ми ги донесе надлежно опаковани. Измих ги, та станаха чисто нови, опаковах ги и ги занесох на Урания, която толкова се зарадва, че само където не получи инфаркт от вълнение, чак се притесних. Голяма емоция беше, но не само за нея, защото няма нищо по-хубаво на този свят от това да дадеш на някого истинска, чиста радост.

Скоро след това Урания ме запозна и с кирия Мария, кирия Евангелия, Сула и Агапе, кафедакитата станаха още по-шумни и оживени, трапезите все по-отрупани, а кухнята ми все по-пълна с домашни сладка, градински зеленчуци, щайги грозде и смокини. Невинаги всичко си разбираме. Понякога Панайота или внучката на кирия Мария идват също и тогава има кой да превежда. Но и без превод добре си изкарваме. Хората навсякъде са еднакви, приемат ли те веднъж, вече не си чужд. Разказах им впрочем за баба ми Димитрия, която е родена някъде в този край, сираче, избягало с брат и сестра в Пловдив през 1918 г. Най-вероятно прогонена от някой от дедите на моите нови приятелки. Кириите закимаха с глава, завъздишаха и се умълчаха, докато кирия Мария - висока, едра, синеока жена с чисто бяла коса, която им е нещо като тарторка - отсече.

- Знаех си аз, че си наше момиче, Мария.

Оттогава станах корициму и агапиму. А как се смеят като ги наричам лейдита, ако знаете. Защото аз упорито продължавам да им говоря на английски и български. (познайте коя дума научиха на български първо, за мой срам... Оплакваха се нещо след поредната чиния локумяс, че много наедрели били и аз казах на Урания на български, хайде, стига, изобщо не си дебела, виж каква си хубавица, Христос в очите те гледа. И тя е запомнила "дебела". Каза го веднъж пред Надя Брайт, когато ми беше на гости - ДЕБЕЛА - Надя толкова се смя. Впрочем дали да разкажа как водихме и Надя напред-назад по кафедакита и как й бях харесала един черноок левент, която тя дори не погледна? Хайде, това ще е за друг път).

В сряда им направих малко прощално парти у дома само с български вкуснотии. Знаете ли какво се оказа? Ами то нямаме ни една рецепта, която да не познават и в Гърция. Тиквеникът (със стевия го правих заради диабета на Урания) го правят, реването го правят, кексът също. Но виж, в българската баница се влюбиха. Тяхната е различна, пак е много вкусна, но други са корите и рецептата. Нашата обикновена домашна пухкава баничка така им се услади, че ми поискаха рецепта. На изпроводяк им подарих по едно бурканче лютеница.

Преди малко Панайота  ми писа в месинджър. Много я харесали. Като дойдем през октомври да й донеса, ако може.

Ей, как се зарадвах, ще й донеса и още как. И купешка, и домашна, да опита всякаква.

- Да ми кажеш колко струва, Мария. - попита тя.

- А гроздето аз питам ли колко струва? - й отговорих.

- Ами не ми е удобно така. - каза тя.

- Приятелството струва всичко и нищо. - й писах, а тя ми прти сърца и “Ах, Марияяяя, каква си”.

- Мълчи си, корициму, й казах, аз съм жив автор. С мен наглава не можеш да излезеш.

Много се смя.

Сега ям тиквички от двора им. А догодина, ако не затворят границите и аз ще си насадя градинка и ще има какво да им подавам през оградата.

Светът е малък, когато попаднеш на хора с големи души.

*******

Ето и още летни истории от нашето селце.