Автор: Соня Симеонова/ Светът на Сончето

Преди време, когато сготвих Заешко със зеленчуци, вдъхновена от книгата "Инцидент в Мадрид" на Мария Пеева, Надя Брайт ми каза: "много се радвам, че хората се вдъхновяват да готвят от тая книга, а не да влачат други хора в багажниците!". Същата Надя Брайт вече има своята първа книга - Миша. И, както всяка друга книга, която много ми харесва, така и тази, ме вдъхнови да готвя. И този път дори и не търсех подходяща рецепта, а направо заимствах единствената, така подробно разяснена, еротично загатната и чувствено описана в Миша, че нямаше начин да не избера именно нея - паста аррабиата. Но за нея, по-надолу.

Първо ще разкажа за Миша. Първото изречение ми е неудобно да го коментирам,  но още първите страници - сама жена в Рим, без пари, но с осигурен хотел, странни съдружници, озадачаващ любовник, женен италианец под ръка, обещават интересен сюжет. Такъв, че да запрелистваш страниците напред като на банкнотоброяч и да четеш на един дъх. И наистина се оказа такъв - динамичен, интересен и увлекателен - модерно развиващ се на фона на родна действителност. Хареса ми, че българският манталитет е представен хем с, до болка познати ситуации, хем по-различен, свикнали-да-го-четем-европейско-американски начин. Хем засяга наистина сериозни и наболели теми, хем силно присъства чудесното чувство за хумор на авторката. Книгата е откровена, без задръжки, независимо дали става въпрос за еротика, усещания, семейни взаимоотношения или бизнес.

Надя, едно голямо Браво! Миша е чудесна! И едно дърпане за ушите: Как можа да сложиш край точно на най-кулминационния момент?!

Сега за ястието: All' Arrabiata е сос за паста, традиционен за Рим. Терминът официално означава "Ядосан", заради факта, че от прекалената лютивина в него, добиваш нагледно такъв вид. Замислен като версия на аматричана, задължително се използват люти чушки - пресни или сушени, домати, магданоз и чесън. Най-подходящата паста е пене, заради задържането на соса в кухините на тръбичките. Това е официалната част. Сега неофициално  - този сос се смята за афродизиак сред италианците /неслучайно се прекалява с пикантността му?/. По същия начин въздейства и описанието на рецептата в книгата. Особено, когато го сготви мъж на жена....

И така. Спазих основните продукти и техники. От мен намалих лютивината и добавих варено телешко месо, че у дома постна паста нещо не е на почит. 

Продукти:

500 гр. телешко месо, предварително сварено, охладено и нарязано на много ситни парченца

500 гр. паста пене ригатини номер 20

1 буркан омния консервирани цели домати

2 скилидки чесън

1 малка прясна люта чушка /въпрос на предпочитания: ако сте почитатели на много лютото, увеличете броя на чушките, при нас се получи леко пикантно/

2 с.л. обикновен зехтин екстра върджин 

2 с.л. пикантен зехтин

3 с.л. ситно нарязан пресен магданоз 

1 ч.л. захар

сол

за поръсване /по желание/: ситно настъргано пекорино

Пастата сварявам до степен "ал денте", свалям от котлона и оставям във водата. В дълбок тиган загрявам двата зехтина. Чесъна счуквам на едро, чушката нарязвам на много ситно и добавям в зехтина. Доматите обелвам, половината нарязвам на кубчета, а другата половина смачквам. Прибавям и тях в тигана. Поръсвам със захарта и солта, намалявам котлона на 1/3 от възможните степени и оставям да къкри до сгъстяване. Добавям телешкото и пастата, разбърквам хубаво, наливам 2 черпака от водата и отново оставям до сгъстяване. Накрая прибавям и магданоза. Разпределям по чинии и поръсвам с пекорино по желание. 

Още за романа на Надя Брайт "Миша" прочетете тук. Рецептите на Соня може да следите тук.