Автор: Мария Пеева

Ех, картофки, картофки, защо не бяхте малко по-диетични? Бих ви яла всеки ден.

Както и да е.

След месец празнуваме деня на картофите, може би знаете, че на 19 август ще има фестивали в разни краища на света, в България включително. Но на картофа един ден не му стига за празник, той заслужава много повече, защото е популярна и любима храна на милиони по света.

У дома, както и във всяко средностатистическо семейство, картофи се ядат често, със сигурност поне три пъти седмично. Имаме си рецепта, която ни е “запазена марка” и момчетата си я искат за всеки празник. Подозирам, че някой ден, когато си отида, внуците ми ще разказват: ех, а баба какъв овчарски пай правеше…

А всъщност е толкова проста и лесна тази рецепта, че се обзалагам, че ще ви допадне. Даде ми я моята колежка Боби преди повече от 20 години, когато все още никой не го приготвяше в България, а тя беше я научила при едно гостуване в Англия. Нищо чудно от нея да се е разпространил у нас. Разбира се, оригиналният shepherds pie е по-сложен и с по-специални продукти, но моят е максимално улеснен. Обещавам ви обаче, че е също толкова вкусен. 

И така първата ми картофена рецепта е за...

Овчарски пай ала Боби:

Необходими продукти:

За пюрето:

Картофи - около килограм

Прясно мляко - около чаша

Масло - около 50 грама

сол на вкус

Сварявам обелените картофи в подсолена вода, пасирам хубаво с маслото, млякото и солта, докато се получи гладка смес. 

За плънката

Кайма телешка (става и със смес) - около килограм

Лук - една глава (става с пресен, стар, с праз също)

Домат - един-два броя настъргани, (може и доматено пюре)

Подправки за кайма - аз използвам кимион, пипер - червен и черен, магданоз, сол

По желание - настърган морков, ситно нарязана чушкa

Малко зехтин (или олио, с каквото готвите у дома)

За поръсване:

Кашкавал настърган - около 200 грама

Магданоз наситнен

Запържвам за минута лука и зеленчуците, добавям каймата и разбърквам, после доливам доматите и подправките, и оставям на котлона на ниска температура да се задушава (петнайсетина минути). Важно е течността да се поизпари, да не изглежда плънката като сос, а да е гъста. Всичко това се случва, докато картофите врат на съседния котлон, така се спестява технологично време. А през тези петнайсет минути включвам фурната да загрява и после си настъргвам кашкавала.

Когато и картофеното пюре, и плънката са готови, нареждам в тава по следния начин - най-отдолу каймата със зеленчуци, отгоре дебел слой картофено пюре и върху него наръсени обилно кашкавал и магданоз. (Правила съм го с всякакви видове кашкавал, у дома най го харесват с обикновен български кашкавал или с пармезан).

Запичам за петнайсет-двайсет минути в предварително загрятата фурна - на 200 градуса, докато кашкавалът се разтопи и хване хубава коричка.

Едно предимство на това ястие е, че може да се подготви предварително за гости и само да се запече с кашкавала преди сервиране. Освен това може да се нареди, сготви и сервира в малки форми (за суфле или запеканка) за всеки гост поотделно. За лятото е малко тежко, но тийновете и децата се нуждаят от засищаща храна и не го отказват през всички сезони.

Разбира се, ако питате децата, най-най-вкусните картофки са пържените. Само че не са случили на майка, която обича да пържи, затова пържените картофки ги ядем на ресторант. Но ето две рецепти с картофи, които са перфектни за лятото, без пържене са, и колко таратор изпиват само! Едната е от майчинската ми група, а другата - пак от приятелка. Както всичките ми любими рецепти и тези са много лесни.

Картофени кюфтенца на фурна ала Елена

Необходими продукти:

Картофи - килограм

Натрошено сирене - около 200 грама

Яйца - 2 броя

Галета или сухар

Малко брашно

Сол, копър, магданоз, зелен лук

Масло

Пармезан

Намачкваме килограм сварени картофи на пюре.

Добавяме натрошено сирене, две яйца добре разбити, лъжица галета или натрошен сухар за сгъстяване. Подправки сол, копър, магданоз, зелен лук.

Омесваме хубаво.

Правим малки кюфтенца.

Във всяко слагаме малка бучица масло. Овалваме в брашно смесено с галета. Поръсваме с пармезан и запичаме за двайсет минути.

Картофени ладии ала Надя (Надя по едно време имаше кулинарен блог, който май се казваше "не правете това у дома", но това да не ви обезкуражава, ладиите са чудесни)

Бърза и лесна вечеря за деца с различни вкусове е това. Нали знаете как човек две деца да има, и двете ще искат различна храна за вечеря. Е, моите са четири и затова много ми допадат рецепти, които позволяват разнообразие. Оригиналната рецепта е с само с кашкавал и масло, но както ви казах - хубавото на тези ладии е, че можеш всяка да я направиш различна.

Необходими продукти

Картофи - големи

Масло

Кашкавал настърган

Яйца

Колбаси

Чушка, лук или кой каквото обича

Картофите (необелени, но добре измити) срязваме на две по дължина през средата и ги слагам в тавичка с бучица масло върху всеки и пека до готовност.

Вадя тавичката и поръсвам обилно всяка половинка с кашкавал. Отгоре слагам според предпочитанията колбас (оформен като платно на лодка и бучнат на клечка за зъби), или яйце, или нарязан лук, домат, чушка.

Запичам още за 10 минути.

Воала! Имате си картофени лодчици.

Картофена яхния като на мама

Единственото важно условие за това ястие е да го сготвите в керамично гърне в каквото го готвеха майките, а и бабите ни преди това. Вкусът е съвсем различен, пробвала съм го и в други съдове, но само в гърне става толкова неустоимо. Всичко останало - продуктите, с месо или без, подправките, ги променям през годините, пробвам различни варианти, но когато е в гърне, винаги се получава успешно. Иначе това е рецепта, която направо си плаче за импровизации и експерименти с вкусове.

Продукти:

Лук

Чушка

Морков

Зелен боб или грах, или бамя (бланширана)

Патладжан (посолен и изцеден)

Картофи

Домати

Магданоз и целина

Сол

Всички добре измити зеленчуци нарязвам на едро и слагам в гърнето в гореизброената последователност, като периодично посолявам леко и заливам с малко мазнина. По желание най-отгоре може да се добави и месо, но е хубаво да е обработено предварително. Отгоре поливам със зехтин (мама го готвеше с олио) и наръсвам ситно нарязаните магданоз и кервиз. Ако е постният вариант, се добавя повече мазнина. Слага се в студена фурна (за да не се спука гърнето) и се пече два часа на 160 градуса.

Крем супа от кореноплодни

Тази рецепта я “откраднах” от едно любимо ресторантче, където всеки обяд хапвахме тази супа с колежките. За нея ще са ви необходими:

Два картофа големи

Два моркова големи

Два стръка целина

Един стрък праз

Масло - 50 грама

Две чаши прясно мляко

Сол

За поръсване крутончета, пармезан или бекон - кой каквото обича.

Сваряваме зеленчуците в подсолена вода, отцеждаме, пасираме с млякото и маслото, както е на котлона. Ако е нужно посоляваме. Преди да сервираме, поръсваме по желание с крутони, сирене, пармезан, бекон, ваша воля. 

Нямам никаква идея защо се получава толкова вкусна супа, явно комбинацията от зеленчуци е добра и подсилва вкуса и аромата на всеки отделен.

Ще споделя за финал и любимата картофена рецепта на снаха ми. Някои от вас може би са я пропуснали, а е много вкусна. И освен това много обичам контраста между нашите рецепти - моите задължително са лесни и простички, а в нейните винаги има по-сложен елемент и нещо завързано. Но това е прекрасно, защото така всяка домакиня ще намери своето. И така напомням ви този…

Родопски пататник ала Яна

Пататникът е лесен за приготвяне и много, много вкусен, но никога не ми се е получавал толкова вкусен, колкото съм го яла в Родопите. Сигурно има някаква магия във въздуха или са специални картофите там, но аз не се предавам и продължавам да опитвам. Давам ви рецептата такава, каквато я приготвям аз, но ако вие имате различна (и по-добра) пошушната ви тайно от някоя родопска баба, призовавам ви да я споделите!

Продукти:

900-1000 г картофи, настъргани, осолени и отцедени

2 яйца

бучка сирене (не я премерих, но аз слагам повечко, защото Теодор обича)

Две шепи сух джоджен (не, не се шегувам)

Масло за тигана (количествата варират между 50 и 150 г, аз сложих около 2 лъжици)

сол

Тиган + чиния за обръщане

Метод:

Картофите се обелват, измиват и настъргват. След като ги настържете, ги осолете, разбъркайте и оставете настрана за 10-15 минути, за да пуснат вода. Можете да ги отцедите в гевгир с натискане, с шепи на части или в кърпа, както го правя аз. Слагам всички картофи в тънка кухненска кърпа и изстисквам, докато водата спре да тече. Така действам и с тиквички.

Натрошете сиренето с вилица и го разбъркайте с яйцата. Изсипете сместа при картофите и разбъркайте хубаво. Добавете джоджена и разбъркайте отново. Аз не слагам допълнително сол, защото сиренето е солено, а и вече сме осолили картофите, за да ги отцедим. Плюс това този път ползвах солено масло, така че съвсем нямаше нужда. Може да добавите обаче на своя отговорност.

Когато сте готови със сместа, загрейте тигана. Когато тиганът ви е готов, разтопете половината масло вътре. Аз го оставям малко по-дълго време, за да се запържи, да покафенее и да замирише хубаво. Уверете се, че стените на тигана са добре намаслени, защото може да имате проблем с обръщането, ако пататникът залепне за тях. Когато маслото е готово, изсипете картофената смес и я разпределете равномерно. Гответе 10-12 минути на средна температура, след което обърнете пататника в чиния. Най-добър успех ще имате, ако чинията е малко по-голяма от тигана и възможно най-плоска. Сега разтопете втората половина от маслото и върнете пататника обратно в тигана, като го плъзнете внимателно от чинията вътре. Гответе още 10-12 минути.

Сервирайте топъл, с кисело мляко. Добър апетит!

Чакам и вашите любими рецепти с картофки.

 ************

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…,” с която всяка седмица отбелязваме различен празник и нов повод да се усмихнем. Картофът може би е най-празнуваният зеленчук по света - има няколко дати, на които честваме това не особено елегантно на вид, но за сметка на това толкова хранително и лесно за отглеждане растение - нужни са само няколко картофа с очички, земя и лопата. А при това е толкова продуктивно, че дава повече енергия от всяка друга култура на същата площ. Всичко това е чудесно и много интересно, но истината е, че ние обичаме картофите най-вече защото са вкусни сами по себе си или в приятната компания на всяка друга храна. Знаем, че за картофите трябва да благодарим на инките в Америка, а за пържените картофки на Белгия или Франция, които все още спорят кой ги е измислил. Първата рецепта за картофено пюре намираме в британска кулинарна книга от 18 век, а ние, българите, също имаме своя принос към историята на картофите - с традиционната ни мусака, с вкусния пататник и разбира се, с многото отлични български сортове на пазара.