Автор: Мария Пеева

Това е Фройд, той е персийски джентълмен и се появи у дома преди 6 години. Или станаха повече? Никога няма да забравя онази бебешка снимка, която ми прати моята приятелка: “Мими, искаш ли това сладко коте? Знам, че ще е щастлив у вас.”

Исках го, разбира се. И децата го поискаха веднага. Отне ни малко време да убедим нашия татко, но в крайна сметка той не само склони, но и сам измисли името на новия член на семейството - Фройд, защото така и така ще имаме нужда от психолог с всички тези деца и животни.

Само 6 години ли казах? Защото заедно преживяхме истории поне като за 10. Първо - уникалната емоция да го запознаем с кучката ни Чара, която е едно такова интересно създание - колкото обича хората, толкова недолюбва котките. Представете си изумлението ни, когато тя го осинови. Нашето малко котенце стана нейното бебе, което грижливо облизваше и даже се опитваше да кърми. След година забавата у дома стана още по-голяма - Чара се сдоби със свои кученца и вече порасналият Фройд се оказа обект на съвсем нежелания им интерес. Последва появата на ново бебе в човешкото ни семейство - внучето ми Боби. Ах, колко смешни бяха, когато Боби пълзеше след него под масата, за да докопа пухкавата бяла козинка. Забележете - Фройд нито веднъж не го одраска. Сякаш разбираше, че това е нашето бебе и то не му причинява болка умишлено. После имаше и една ужасна история с бягство от дома и чудотворно спасение благодарение на добри хора. Днес Фройд живее втори живот и слава богу, вече не бяга, макар че обикаля двора ни и лови гущери и мишки, вероятно с надеждата да бъде похвален. Не му се получава, но това е тема за цяла друга история. Има си и нови приятели - старото кученце Фреди с изпадалите зъби и кривите крачета и Майло, новото ни коте.

Ето го и Майло. Докато пиша тези думи, той по някакъв телепатичен котешки начин разбира, че говоря за него и се навира върху ми, като почти бута лаптопа от скута ми. Майло е уличен котарак, хулиганче от неизвестни родители, прибран от най-малкия ми син със сърцераздирателна история, която впоследствие се оказа измислена от Алекс за повече драматизъм. Така или иначе, убеди ни и го прибрахме. Майло е толкова е различен от изискания Фройд и в същото време толкова е чаровен по своему.

Успя да се намести в пълната ни с деца и животни къща и да си намери своето място в йейрахията. Той е силен и смел, но в същото време е най-мъркащата котка на света, ръмжи като трактор, когато дойде да се гали в мен. Момчетата се карат при кого ще спи всяка вечер, защото е толкова гушкав и приятен. А аз ги изчаквам да се унесат и тихичко отварям вратата на спалнята. Не чака втора покана. Може да е уличник, но умее да обича, нищо че понякога пуска нокти като истински хулиган.

Това не е цялата ни котешка сага. Представям ви Тара - Малката тарантула. Прилича на мишле, но всъщност е малко, новородено котенце.

Разказах ви за нея преди три седмици. Другият ми син я намери захвърлена в улична градинка и нейната история наистина е сърцераздирателна. Тя буквално не можеше да се храни сама, беше толкова мъничко бебе, съвсем новородено. Намерихме й котешка кърмачка, която да я погледа, докато порасне и стане по-самостоятелно животинче. Дали ще я оставим при нас? Съмнявам се, животинките ни са вече твърде много, а всички те изискват грижи. Но това, което е сигурно е, че няма да я оставим на улицата. Ще й намерим дом с добри хора и семейство, което да я обича. Защото всяка жива душа го заслужава. 

С тези котешки истории ви напомням, че на 8 август ще празуваме денят на котката - породистата и уличната, старата и младата, красивата и не чак толкова сладката, ловящата мишки и глезената домошарка. Какъв по-добър повод, ако все още си нямаме пухкав и мъркащ домашен приятел, да се сдобием с такъв? Всички те са прекрасна компания. А техният ден е повод не само да си кажем колко ги обичаме, а и да си напомним, че всяка животинка изисква грижа и отговорност. Но безусловната обич, която ни дават в замяна, е толкова много, че си струва усилието. Всеки стопанин на малко лъвче ще ви го потвърди. Защото котките всъщност са точно това - малки лъвчета. А на нас ни остава само да се гордеем, че сме част от техния прайд и да им благодарим за мишките.

Тази статия е част от кампанията на LIDL “Честит ден на…,” с която всяка седмица отбелязваме различен празник и нов повод да се усмихнем. Тук може да разгледате различните им предложения за нашите космати приятели.