- 1. Почти любовна история
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова Всяка жена има мечта. Да срещне своята сродна душа от противоположния пол. Някои жени се задоволяват с малко, мечтаят за обикновени неща - любов, секс, брак , деца, финансово благополучие, в краен случай кариера. Но Тя, o...Тя копнееше за повече. Искаше да срещне мъж, който да изпитва същата любов към приготвянето, сервирането, снимането и най-вече консумирането на храна, като нея. От както направи първата си мусака мечтаеше за него. Мина време, тя порасна, влюби се, омъжи се, роди деца, ставаше все по-добра в кулинарията. Приятели идваха в дома ù за да опитат нейната храна. Съседки и колежки готвеха по нейните рецепти. С настъпването на цифровото време, превзе и кулинарния виртуален свят. Известни блогъри готвеха рецептите ù. Злояди деца прояждаха с нейната храна. Кулинарни гурута, начинаещи готвачи, опитни домакини приготвяха, плейтваха и фотваха пилешки дробчета, приготвени по рецепта, която беше запазената ù марка. Много мъже я ухажваха дискретно ...
- Добавен на 17 Юли 2023
- 2. Дай биричка
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова Оригиналното заглавие на тази история е THE BOY IS MINE и както Светлето настоява - то си е точното заглавие. "Дай биричка" е само за привличане на вниманието :)))). И така... THE BOY IS MINE Лежа си на плажа и както ми е обичай гледам сериала, дето ми го прожектира животът премиерно. Ляво от мен, през два чадъра, един ред по-надолу е позиционирана млада симпатична двойка. Той скандинавец, не мога да кажа точно какъв, щото не съм баш от полиглотите та да различа езика, тя - българка. Говорят помежду си на три езика, предимно на английски. Той от българския е усвоил основното, от балканския манталитет също, щото отчетливо долавям фразата ,,дай биричка " по посока на благоверната, с доловим, но приятен акцент. За манталитета споменах, защото голямата хладилна чанта е зад гърба им, точно между двамата и той с дългите си ръчища много по-лесно може да я стигне и да си извади кенче, но казва вълшебната дума ,,дай" и невестата припва, вади биричка и ...
- Добавен на 18 Юли 2022
- 3. Някъде, някога, а може би и сега
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Искам да ви разкажа една история. Тя е история от моето семейство, но съм убедена, че и в други семейства има подобни истории. Ще ви я разкажа като приказка, защото такава я помня, такава я разказваше баба ми в ранното ми детство. Затова тя няма да изобилства от факти, географски понятия и конкретика. Отчасти защото някои не ги знам, била съм малко момиче и не са ме интересували, а тези, които съм научила съм ги разбрала вече като голяма. От майка ми, от уроците по история, от средата в която съм израснала. Защото в нашият край, бежанец не е мръсна дума и всеки трети има в рода си прародител дошъл в България по време на някоя от бежанските вълни от края на XIX и през първите десетилетия на миналия век. Тази история е от третата бежанска вълна и е за моя прабаба. Аз често я разказвам, но за пръв път пиша за нея. В годините след Балканските войни, отнели безброй животи, след множеството прекроявания на европейската карта, чиито промени довели до драматични ...
- Добавен на 07 Март 2022
- 4. Винаги започва през март
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Ана влезе в хотела, влачейки куфара зад себе си. В огромното фоайе, тя - облечена с тъмносинята си ленена рокля с перлени копченца в сребристо и сребърни балеринки, с гладката си руса коса и дребният си ръст - приличаше на момиченце. Приличаше, но не беше. Когато махна тъмните слънчеви очила, очите ѝ си бяха на жена над четиридесет. Доста над. Виждали много, плакали и се смели, с тънки бръчици около тях, които ставаха по-видими, когато се усмихне. Очи тъмнокафяви, съвсем обикновени на цвят, но с една постоянна тъга, живееща, във външния им ъгъл точно, под клепача. Тя застана на рецепцията и каза: - Имам запазена стая. На името на Ана Емилова. - Да разбира се. Господин Бенджамин Жавер е направил резервацията за Вас и себе си. Две съседни стаи. - младият рецепционист се стараеше да е на висотата на многото звезди на хотела и да звучи съвсем професионално с любезно безразличие. Но нещо все пак го издаде, че не е обигран. Косият любопитен поглед, с който я огледа. ...
- Добавен на 20 Юни 2021
- 5. Синдромът щастливо детство
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Щастието е различно за всеки от нас. За мен то има име, местоположение във времето и пространството, образ, ухание и вкус. Често се шегувам, че има една област в психологията, която не е добре развита. Науката обръща изключително внимание на нещастието, тъгата и бедите, на негативните преживявания в детството ни, а незаслужено пренебрегва това, което аз наричам "Синдром на щастливото детство". Аз съм от живеещите с този синдром. Ранното ми детство премина в Еврейската махала на малък провинциален град, в триъгълника на улиците "Дебър" "Милин камък" и "Стара Планина". Най-интересното и любопитно нещо в моето детство бяха хората. Противно на името на махалата (останало от отминали времена) в нея не живееха само евреи. Имаше представители на всичкото многообразие по родната земя. Гърци, евреи, цuганu, турци и всички бяха българи. Сал арменци ни липсваха и всеки път сърцето ми кърви от този факт, накърняващ белетристичното съвършенство и пълнота на разказа ми. ...
- Добавен на 28 Февруари 2021
- 6. Ако Шекспир беше поставил "Отело" днес
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова Ако Шекспир беше поставил "Отело" днес, реакциите в социалните мрежи щяха да са: Тежък традиционалист: ЗАЩО ПАК ЧEPEН Е В ГЛАВНАТА РОЛЯ?!! Да ева тъпите ви квоти да ева! И тоя Яго сигурно е латинос нали? Съсипахте белия хетеросексуален мъж! Кво си мислите, бе? Че той една жена не може да удуши ли, бе? Защитник на правата на малцинствата: ЗАЩО ПАК АФРОАМЕРИКАНЕЦЪТ Е ЛОШИЯТ?!? Принципният: Той не е афроамериканец, мавър е. Защитник на правата на малцинствата: Въпросът е принципен, не ми се уточнява. Принципният: Ама той Яго е лошият май. Не ли? Защитник на правата на малцинствата: А, сега щом е цветнокож значи и е и тъп Отело? Всеки може да го изпързаля.Тъй ли? Принципният: С вас не може да се говори. Лека вечер ви желая. Кифлата: Кой е фризьора на тая Дездемона? Много хубавичко ѝ седеше косата докато я душаха. Кичур не мръдна. Адмираций! Син ...
- Добавен на 20 Февруари 2021
- 7. Как да станете известна поетеса
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова Искате да станете известна поетеса? Представям ви кратък наръчник за начинаещи. Правило основно - не правете като мен! 1. Никога не публикувайте две стихотворения в един ден! Не бива читателят да остава с впечатлението, че понякога пишете с лекота. Недопустимо е! Трябва да смята, че писането е тежък изнурителен труд, минимум като носенето на тухли и сухата зидария. Хем обезценявате написаното, хем карате някои да решат, че като е толкова лесно, всеки го може. И затова един приятел казва: ,,В ада ще гориш, Светла, задето накара стотици домакини да стихоплетничат и хиляди да мислят, че мъжете им са забавни колкото твоя." 2. Не пишете за други неща освен за поезия! За битовизми въобще. За собствен мъж, дума да не става. За котки абсурд. Щото после получавате съобщение ,, ти си много талантлива, но девалвираш таланта си с тази постоянна активност ". Нека хората си мислят, че сте мрачна, унесена личност, живееща в полумрак и асоциалност, която ...
- Добавен на 09 Февруари 2021
- 8. Версай у Люлин
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова Чудна майска вечер, старият Луи ХV, гологлав по перука, вечеряше с челядта си в просторния апартамент (80 квадрата с остъкления балкон, обща кухня и трапезария и мазе, където се съхраняваше виното - френско и от колониите ) и подвикваше с обич, на малките херцогчета, маркизчета и графчета: - Яжте бе, маскари! Яжте, че да имате сили да сборите англичаните и да си остане френско туй пусто Кале, че ми е омиляло на сърцето! Малките аристократчета лапаха салата Оливие и ушите им мърдаха под малките им перучки, нов внос от Китай, пазарени по цени на едро. Господарската трапеза беше ситуирана в трапезарията, та многобройната челяд от законни и незаконни деца и внуци на стария крал да е наширочко. В кухнята шеташе младата Мария-Антоанета, прясна снаха дошла от Австрия, и гледаше да не прецака шатобриана. Кралят удари два гълтока вино от един златен бокал, от зестрата на принцесата, разхлаби жабото и окуражително подвикна към кухнята: - Антоанетке, ...
- Добавен на 17 Януари 2021
- 9. За депресията без много патос
- (Добра форма)
- Автор: Светла Чимчимова Когато бях седемгодишна се сдобих с гастрит. Още си го имам, той е верен любим. Белязал е цялото ми детство с тежки и болезнени кризи. Спала съм по болници, за да отвори рентгенът, вливали са ми системи и съм лочила глюкоза, в борба с обезводняването. Изпила съм тонове алмагел, литри зехтин на гладно и повече бариева каша, от което и да е човешко същество. Всички мои значими мигове са белязани от гастрита. Първият ми учебен ден, първият ми лагер, първата ми олимпиада, първата ми ученическа любов. Тогавашната медицина не можеше да направи много по въпроса, освен да подвърже медицинския ми картон в червено, да ми направи толкова рентгенови снимки, че да почна да светя в тъмното, и да каже на майка ми - нещо, което тя отдавна знаеше. "Има гастрит детето, другарко, на нервна почва е, много е чувствителна, внимавайте с нея и следете какво яде". Голямо следене падаше, да ви кажа, ама и голямо внимаване. И никой, никога не си позволи да ми каже ,,вземи се стегни, как ...
- Добавен на 09 Октомври 2020
- 10. Три морски разказа: Котката
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Като всичко хубаво и аз съм родена край морето. И макар, първите ми дни на този свят да не бяха обещаващи, съм всъщност много хубава котка с много хубав живот. А както се оказа впоследствие и с късмет. В началото нямаше индикации за късмет и щастие. Обаче после животът ме овъзмезди. Защото, както казва моят човек: ,,Всичко, даже и лошото има край, само вселената е безкрайна ". Това, разбира се е вярно, но не напълно, защото саламът например, има два края. Но аз не споря с него, защото той ми спаси живота и като за човек е доста свестен. За да ме измъкне от ръцете на едни хулиганчета бая бой отнесе. Обаче аз си заслужавам, защото съм прекрасна. Оттогава той е моят човек, а аз неговата котка. Знам, че трябва да ви го опиша, ама дали ще съм обективна, не знам, щото мойто гардже е най-хубаво. Той е на около половин век. Не мога да разбера 50 човешки години много ли са, малко ли са. Защото в света на хората, той върши важна работа и го тачат. Той сам ми казва: ,,добър ...
- Добавен на 13 Септември 2020
- 11. Три морски разказа: Тя
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова По стълбите към морето и нея слизаше мъж. Виждаше го ясно на светлината на уличните лампи. Висок мъж, в бяла риза и отрязани над коляното светли дънки. Харесваше високи хора, с дълги крайници и елегантна походка. Беше си обещала, че в следващия живот ще се роди висока и атлетична. В този се задоволяваше с наличното. Не, че беше малко. Освен с ръст, природата не беше я ощетила с нищо. Даже в някои области беше сипвала с черпака. Много коса, много бюст, много трапчинки. ,, И много закръглености напоследък - си помисли ядно - От толкова мекота, ще заприличам на възглавницата за диван, ако продължавам в същия дух ". Онзи високият, с елегантната походка, продължи да слиза към нея и като наближи ѝ се стори познат. От къде ли? Освен че беше много висок, може би 1.90, имаше тъмна вълниста коса и мускетарска брадичка. ,, Прилича на Боярски в ,,Тримата мускетари ", сигурно затова ми е познат. Не, не, познавам го отнякъде. Боже мой, сетих се. Това е Фукльото. " Беше ...
- Добавен на 08 Септември 2020
- 12. Три морски разказа: Той
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Някога тя беше страстен пушач. Можеше да не яде, но не и да не пуши. Ако ѝ свършеха цигарите, през нощта, без страх тръгваше да търси, за да си купи. Сама в тъмния спящ град, където будни бяха само влюбените, пияните, майките на бебета с колики и тя. Когато намереше цигари и вземеше заветната кутийка в ръка, се прибираше да спи. Даже без да запали. Самата мисъл, че има цигари я успокояваше, толкова колкото никотина при всмукването. Но тогава беше много млада. После отказа цигарите. Сама не разбра как стана, но ги отказа. За година. Когато пропуши отново, вече не беше същото. Знаеше, че не е зависима от тях и може да пуши, но може и да не пуши. Пуши известно време и ги отказа задълго. После пушеше само на срещи с приятелки, на градински партита и понякога на плажа. Банкетен пушач. Можеше да не запали с години. Когато се срещнаха, не беше пушила от много, много време. Той не пушеше само, докато спи. Цигарата беше продължение на пръстите му. Красиви пръсти, ...
- Добавен на 07 Септември 2020
- 13. За бащите - или хубаво, или нищо друго освен истината
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Вчера един клип обиколи виртуала. И го взриви. В клипа една жена снимаше как бие тригодишната си дъщеричка и повтаря: "Понеже баща ти не те обича, той и мен не обича... ето така". Детето плачеше и искаше тази, която го бие да го гушне. Беше покъртително. В момента, в който видях това, нямаше начин да не си помисля, че тази жена е с огромен психически проблем. Ама огромен. Сега тука ще се включат специалистите и ще кажат, че няма как да знам, само мога да предполагам. Ами аз бях сигурна, че тя го прави, за да накаже бащата и да предизвика неговото внимание. Извратен зов за помощ, плюс синдрома на Медея. Точно това е казала тя на социалните, часове по-късно, когато са се намесили и са отвели детето. Под клипа и неговите споделяния (надявам се да бъде премахнат, за да се защитят интересите на детето), имаше хиляди коментари в посока що за майка е тя, клетви и закани да я пребият. Никога няма да разбера как осъждаш насилие със закани за насилие. И всички без изключение ...
- Добавен на 21 Юли 2020
- 14. За истинския живот
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Тия дни из Фейсбук упорито, като вирус се върти, темата истински ли сме в социалните мрежи. Разгледана от всички ъгли и според интелектуалните възможности на пишещите - разбирай от махленско обсъждане на комшийката, до екзистенциалното кои сме ние и кои са те. Аз пък, откакто съм участник в тоя процес и начин на комуникация, все се питам какво точно очакват хората, дето искат истински живот? Ако се снимам как повръщам в банята, щото ме мъчи стомахът, достатъчно истинско ли е? Снимка на хаоса в гардеробната ми, тип ,,котка да си загуби котенцата, не мой ги намери" дали е удовлетворяваща за любителите на истинския живот? Какво вълнуващо има в миенето на чинии? Сгънатото ми, ама от три дни неприбрано пране дали ще е интересно на някого? Ако ви кажа, че най-красивите ми и вълнуващи стихове са се родили не на морския бряг, а докато ми изправят къдриците във фризьорския салон и докато чистя фугите в банята, това нещо променя ли? А веднъж бях ходила да пазарувам - буркани ...
- Добавен на 01 Юли 2020
- 15. Невидимите хора
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Днес не се чувствам много добре, решавам да хапна супа, която не съм направила сама. Влизам в закусвалня за бързо хранене до нас, където готвят сравнително прилично. Оглеждам супите, не ми хващат окото и решавам да отида до друга закусвалня. Отвън обаче е ужасно горещо, а вътре е хладничко, мирише вкусно и аз се връщам с мисълта, че ще се прежаля с някоя нелюбима супа. Така се озовавам пак на топлата витрина, но пак не си харесвам нищо и пак си тръгвам, после жегата ме връща пак. Пиковият час е отминал, в заведението е само персоналът, един мъж, аз и още някой. Този някой го забелязвам на третата совалка. Възрастна женица, сгушена, сивичка, стои на празна маса и гледа в нищото. До нея много на брой, опърпани чанти, пълни с очевидно всичките ѝ земни притежания. Мозъкът ми на градско момиче подава сигнал за внимание. Спирам да тъка в стил Чаплин напред-назад и отивам до една мила дама от персонала. Решавам да се застраховам с един милион извинения в мой стил, но ...
- Добавен на 19 Юни 2020
- 16. Отива една блондинка при лекаря
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова Мария Пеева ми разказа, че я питали защо пише за разводи, като има дългогодишен брак само с един човек и цели четири деца, пак само от него. Защо, видиш ли, заблуждава читателя, че има личен опит в области, дето е само наблюдател. Олекна ми, че не критикуват само мен, че пиша за непреживени неща. Дребнаво, ама човешко. Иначе, Мими, скучно живееш, дано поне си сменяш цвета на косата и прическата. Обаче пък ме подсети за една от любимите ми истории, които доказват, че такива въпроси задават людете не само във Фейсбук, ами и в живия живот и там няма бутон блок. Преди няколко години, моята колежка и приятелка ни записва на профилактични прегледи за рак на гърдата в хода на национална кампания по превенция на това заболяване. Прегледите се извършваха в рамките на пет дни в една болница. Отиваме двете, тя влиза в единият кабинет, аз в другия. Поздравявам доктора ( висок, елегантен, на моите години, мъж) любезно и с уважение, а той ме поглежда и ми вика: - Покажи ...
- Добавен на 30 Май 2020
- 17. Надежда има и тя се върти
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова И все пак тя се върти. Надеждата, не земята. Земята ясно, че е плоска. Днес ми е едно криво, откак съм станала. И ме избива на рев, че и на бой. И излизам от къщи, щото не искам Инжа, освен в нарушаване на конституционното му право на личен живот ( един приятел юрист, без чувство за хумор, най-сериозно ми каза, че пишейки за Инжа, му нарушавам правото на личен живот, гарантирано му от конституцията, да ми се не знае и престъпницата), да ме обвини и в домашно насилие. Апропо, като му казах, че може да ме съди, за по-горното нарушаване на конституционно право и ми вика ,,и да те осъдя, пак аз ще плащам, та няма смисъл да ги прехвърлям от единия в другия джоб" . И вървя по бургаските улици и съвсем ми докривява. И аз не знам защо. Ей тъй ми е тъжно, ама чак злобно. Първо - сигурно, щото съм гладна. От десет дни не съм кусала нищо сладко, освен в деня за плодове. А днес е денят на млечни продукти и пия една ряженка, и животът ми е опротивял. Второ - силуетът си ...
- Добавен на 20 Май 2020
- 18. За хората и техните клинове
- (Истории)
- Автор: Светла Чимчимова Много се чудех дали да напиша този пост, а и как точно да го напиша, че хем да не се приеме като хейт, хем да не прилича на самореклама или нравоучение, хем да ме разберат правилно и радетелите на безклинието над определени килограми, и тези, дето се свиват всеки път като от удар, когато попаднат на подобни дискусии. Не го измислих и карам направо. Вчера прочетох пост - защо се носи рокля с панталон. Не знам защо го правят другите, аз го правя, защото ми харесва и с това действие не преча на никого. Отдолу под този пост прочетох коментари, че на жени над 60 килограма и над 60 години трябва да се забрани да носят клин. Аз съм висока 1.60 и тежа доста над 60 килограма, не че не ми се иска да съм по-малко и не полагам усилия за това, ама нито се гордея, нито се срамувам от теглото си. Аз съм суетна като всяка жена, ходя с клин, на два завоя пред петдесетте ми години и на много килограми над шейсетте. Е, и? Умря ли някой? Нечие естетическо чувство пострада ли? ...
- Добавен на 13 Май 2020
- 19. Специалната рецепта
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова В годините на ранната демокрация и големите раменни подплънки, моя приятелка се омъжи за британски финансист. Момъкът си беше направо съвременен принц - оператор на престижна дейност, финансово подплатен и добре възпитан, но и доста лицеприятен, което за британец си беше постижение. Не само че не приличаше на мистър Бийн, ами направо напомняше на Юън Макгрегър. Но най-голямото му достойнство беше, че смяташе наша Мера (моята приятелка и негова съпруга) за осмото чудо на света. Мери верно си беше момиче за чудо и приказ. Ще ме извините за клишето, ама силно наподобяваше в дизайна на майска роза. Красива, умна, учеща в престижен университет и оправна като всяка българка. Можеше да избере подходяща рокля за коктейл, да спре такси в Лондон от раз, и без да и трепне окото да попари и оскубе кокошка и да спретне на любимия така харесваната от него българска бяла пилешка супа. Не че скубеше кокошки в Лондон де. Тази дейност се осъществяваше на българска територия когато ...
- Добавен на 06 Февруари 2020
- 20. Ако Толстой имаше фейсбук
- (Забавно)
- Автор: Светла Чимчимова АКО ТОЛСТОЙ ИМАШЕ ФЕЙСБУК Фенът: Вие сте велик! Префърцунената: Лев Николаевич, аз съм изключителен почитател, на творчеството ви! Чела съм всичко по няколко пъти и повярвайте ми настръхвах всеки път! Адмирации! Отвореният: Льова, брадми, тая твойта Анна Каренина, ко ме беше срещнала мене, щеше да е жива. Единпат да се видиме и щеше да го забрай тоя Вронски. Моралистката: Аз никого не съдя, ама ей тъй да си зарежеш детето и да тръгнеш по млади мъже, не го разбирам! Децата са смисълът на живота!!! Пак казвам никого не съдя, всеки знае него си. Романтичката: Любовта е смисълът на живота! Как не го разбирате! Феминистката: Абе, не може да почне работа, да се опретне сама да изкарва пари тая Каренина, ми ще ми скача под влака! Ай стегни се бе, жена! Хейтърът: ДОСТОЕВСКИ Е ПО-ВЕЛИК! ТЪПАЦИ! Педантът: Някои битки във ,,Война и мир " не са предадени съвсем достоверно, знам, че е роман, но всичко е важно! Справедливият (до Педанта): Кое не е достоверно? ...
- Добавен на 21 Януари 2020
