... Заради обявеното бедствено положение там е възможно да не се учи и във вторник, но това ще се реши на заседанията на съответните кризисни щабове.
Тежка е обстановката в област Сливен, където заради липса на тока няма да учат в 10 училища в община Котел.
В пловдивските общини Първомай, Лъки и Садово няма да има занятия в общо 3 училища.
В 14 училища от общините Ловеч и Троян също няма да се учи. В общините Мездра, Бяла Слатина и Криводол на Врачанска област остават затворени 12 училища.
В Габрово и Севлиево още 25 институции (училища и един ЦСОП) не работят в понеделник.
В Русе в 7 общини общо 27 училища са с преустановен учебният процес – това са Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Сиво поле и Ценово.
В Софийска област няма да се учи в 9 училища в общините Ихтиман, Годеч и Сливница.
В двете училища във Върщец, област Монтана, също остават у дома.
В община Велико Търново няма да се учи по заповед на кмета. Това важи за общините Павликени и Сухиндол и детски градини ...
ОТВОРЕНО ПИСМО
От
Родителите на деца с диабет тип 1 във връзка с компенсирането на инсулинозависим диабет тип 1 и критериите на НЗОК за отпускане на медицински изделия и лекарства
Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми г-н Директор на НЗОК,
Уважаеми г-жо Министър на здравеопазването,
Уважаеми г-н Министър на финансите,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми членове на комисията за защитa от дискриминация,
Уважаема госпожо Омбудсман,
Поредна година правото на децата и възрастните с диабет тип 1 да получат модерно и адекватно лечение е имагинерно. Считаме, че пациентите в България са дискриминирани, а проблемите са много:
Критериите при предписване на сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата при лечение на захарен диабет тип 1.
Реимбурсиране на иглите за инсулинови писалки и инсулиновите писалки, с които се апликира инсулинът. В момента не се реимбурсират.
III. Връщане в позитивния лекарствен списък на глюкагона – единственото ...
Автор: ИвоИванов
Денят на истинските парижани или les vrais parisiens (VP) започва, разбира се, със секс à la française на фона на музика от акордеoн.
Следва традиционна френска закуска с кафе et croissants в типично парижко кафене в le quartier Latin, със столове, обърнати към улицата и усмихнати, млади, красиви и très aimables сервитьори, които много се харесват на Мadame la parisienne и тя им хвърля лакоми погледи.
Тъй като Monsieur е интелектуалец до мозъка на костите си, той прекарва свежата ноемврийска сутрин в Jardin de Luxembourg, comme chaque jour, където чете книга, докато около него потни граждани търчат по шорти.
Madame la parisienne позира пред камерата на Monsieur с прилепнала блузка с надпис ‚Paris, je t’adore‘ около фонтана, за да повдигне духа на войничетата, стоещи на стража с автомати около двореца Luxembourg, седалище на френския Сенат.
След тази ободряваща утринна фотосесия, les VP посещаваt църквата Saint-Sulpice, станала популярна от романа ...
Автор: Мария Пеева
През лятото се пренасям в селцето ни с децата, поне тези от тях, които искат, тоест Алекс. Другите са приходящи, идват с приятели или без, после си отиват, после пак идват, изобщо малко съм като къща за гости или може би депо за изнервени столичани, в което пристигат да разтоварят умора и стрес, да грабнат малко слънце и море и пак да си отидат в реалния свят. Котките и малкото куче също са с мен.
Иван пътува всеки уикенд и води тези разнородни тълпи от деца, роднини и чат-пат някоя приятелка. В петък сутринта официалния комитет по посрещането - аз и Алекс - изпъваме къщата по конец, пазаруваме и готвим, пълним купите с плодове и вазите с цветя и чакаме новата смяна. Е, Алекс понякога ми помага, като се грижи за котките, "за да не ти се пречкат, мамо", но в повечето случаи се включва с желание.
Даже животинките разбират, че нещо се случва и се вълнуват.
Само един от нас вече не се радва на гостите.
Тази седмица, докато Иван го нямаше, в леглото ми се настани ...
Автор: ИвоИванов
Искам да обърна внимание на един феномен, който съществува само в Родопите и който не спира да ме впечатлява всеки път, когато пътувам по тия места. Не може да не сте го забелязали, ако сте били там.
Това са крайпътните чешми, пейки, беседки и барбекюта, направени не от общините по европроекти и на принципа ‘да се усвоят едни пари’, а от местните хора, с техни лични средства и доброволен труд, и за общото благо. Затова и стоят, защото са лично дело, лична отговорност, личен обет - ако бяха правени през куп за грош с еврофинансиране, отдавна да ги е отвял вятъра или да са изпотрошени.
Повечето са построени от вярващите мюсюлмани, защото понятието ‘себап’ е крайъгълен камък в тяхната религиозна философия - да сториш добро дело, да съградиш нещо, което ще е полезно на хората и ще остане и след смъртта ти. Защото така откупваш греховете си пред Всевишния и пречистваш душата си.
Помните ли Йовковия Сали Яшар от ‚Песента на колелетата‘, майсторът на пеещи каруци, който ...
Автор: ИвоИванов
Това на снимката е варен кукуруз.
Сварихме го в новата ни тенджера под налягане. Предишната неупотребявана тенджера, която щедро ви предлагах във Фейсбук, я подарих на комшията Жоро, понеже никой от вас не декларира официално и открито желание да се жени и да получи като ценен сватбен подарък моята тенджера под налягане.
Сега и да тръгнете да се бракувате, край вече, finito - няма да получите тенджера под налягане, да сте мислили Овреме кога да се жените!
Да ви кажа за кукуруза.
Аз съм израснал в краен софийски квартал и това си има своите предимства и недостатъци. Предимства, защото имахме наблизо нива с царевица например. Сега оттам минава Източната тангента. Като деца си играехме на войници в тая нива и си бяхме направили лабиринт и бази из нея. От излитащите и кацащи наблизо самолети на летището сигурно е изглеждало като ония фигури с мистериозен произход в платото Наска в Южна Америка.
Освен че беше благодатен терен за игра, лятото си беряхме царевица ...
... Инженер съм.
Нека ви преведа какво означава това. Въпросът им е анонс, че може и да не пишат глоба и аз ще мина по-тънко, и те ще вземат пари. В зависимост от професията ти глобата е варира. Ако си адвокат или бизнесмен е много, ако си безработен - 10 лв. По онова време да си инженер беше нещо малко над 10 лв.
- Сега какво да пишем ли акт за 50 лв.? Не изглеждаш пиян или тузар. Дай 20 лв. и кой откъдето е.
- Абе дайте да не си усложняваме живота..../Съгласен съм/.
Започнах да се бъркам по джобовете за 2 х 10лв., за тяхно удобство. Точно тогава зад нас се чу детско врещене. Обърнах се уплашен. Големият ми внук Вики бе изкарал от колата малкия Ничи, крещеше му и го налагаше, а той пищеше. Добре че това ставаше на тротоара. Изскочих и хукнах да ги усмирявам. Някои минувачи, предимно жени, спряха и се канеха да се включат. Тъкмо мислех да хвана двамата за ушите и да ги вкарам в колата ни, за да не ни гледат хората сеира, се появи Иванов, подаде ми документите и каза:
- Свободен ...
Автор: ИвоИванов
Не бе, за немска овчарка става въпрос, вие какво си помислихте!
Като бях в казармата, в поделението гледахме кучето на лейтенанта. То живееше в един тесен и тъмен коридор и гледането му се изразяваше в това да му се хвърля малко храна от време на време (ребрата му се брояха), да му се сипе вода, когато някой се сети, да се пусне набързо за 5 мин два пъти дневно, за да се разходи и да си свърши работата (това разхождане често се пропускаше) и да се почисти понякога, когато стане крайно наложително. За всички бойци преди мен това беше неприятно задължение и се изненадаха, когато аз, новобранецът, доброволно поисках да се занимавам с кучето.
Рита, така се казваше, беше породиста немска овчарка със зъл и проклет нрав и трябваше да се внимава с нея - всички ги беше страх да я доближават, имаше вече няколко нахапани. Лейтенантът и той беше със същия нрав, и с него трябваше да се внимава (макар засега да нямаше нахапани), но за щастие рядко го виждахме, защото постоянно ...
... лекува тревожност и депресия, а за плюсовете при възпитанието на децата е ясно. Много често попадам на постове тук на момичета, които срещат трудности, чувстват се депресирани и тъжни, изгубени и нещастни... Аз също понякога изпадам в дупка покрай отглеждането на децата и търся нещо, което да ми помогне да се почувствам пълноценна и истинска.
Може би нещо такова би помогнало. Още не мога да формулирам мисълта си добре, но някак ми се иска тази информация да бъде структурирана, да представим предизвикателството на повече хора и по някакъв начин да споделяме идеи, резултати и разкази.”
И колко му е, обсъдихме го набързо и заедно направихме групата 365 дни добрини, в която всеки е добре дошъл да сподели своето добро дело за деня. Такива малки неща правят света по-добър, не мислите ли? Ето няколко идеи, които всеки може да изпробва:
1.Да наливаме всеки ден вода в купичка, която сме оставили на открито за бездомните животинки. Те много страдат от жегата.
2.Да оставим в парка, в кафенет ...
... обмислите най-доброто наказание за шушумигата.
Изобщо – седмицата се люлее под копитата ви като малка лодка в бурно море. За малко си въобразете, че сте Телци и застанете на едно място, без да правите резки движения.
За компенсация – в неделя ще ви огрее личната Овнешка нова луна. Това е ултимативното начало на постигането на целите за вас. Напишете си на лист какво искате да ви се случи в следващите 6 месеца, наречете си го и действайте! А, ако сте мъдри, колко сте и силни – ще ме послушате – на листа напишете неща, които идват от сърцето, а не от амбициозния ви ум.
Телец
За да ви е по-спокойно – не обръщайте внимание на другите. Повечето хора няма да могат да отговорят на очакванията ви или да си изпълнят обещанията. Просто е такъв периодът (а и някои хора за нищо не стават, но това е друга тема). Затова – не очаквайте нищо и няма да бъдете разочаровани.
Времето е добро да забучите поглед в собствената си леха от задачи и да я прекопаете. Енергията ви няма да е на ниво и ще ...
Автгор: Богомил Димитров
Преди да започна със случките, ще цитирам изказвания на децата ни, доказващи по безспорен начин голямата им любов към нас, родителите им.
Дъщеря ни в първи клас към майка си:
- Мамо, обичам те почти колкото другарката Клисарска!
Синът ми в шести клас, когато най-сетне му купих мечтаното голямо шах-табло за игра на стена:
- Татко, обичам те най-много от целия вход!
По-долу следват историйки от моя живот или този на децата ни, в които приумиците на някое дете са предизвиквали смях или недоумение в околните.
Бу-бу
Дъщеря ни бе току-що проходила и бърбореше някои срички. В събота с жена ми решихме тримата да се поразходим из квартала с чисто новата ни кола „Вартбург“. В нея детето се заоглежда с интерес, но когато запалих колата, зарева. Жена ми се премести отзад и взе да го успокоява:
- Не бой се, маме, това е тати - бу-бу. Добро бу-бу, оо-о, тати-бубу.
Аз, начинаещият шофьор, ...
... аналитичен разбор на цялата образователна система от 70-те години до вчера.
Аз съм вече много уверена как стоя на екран, дори съм си мислела, че мога да издам сборник с PR-напътствия на съвременната българска учителка и нейния облик в електронния прозорец в учебните часове във всевъзможна среда. Това какъв цвят червило се възприема добре от синия филтър на екраните, колко руж да оклепам на бузите така, че да не приличам на Ким Дейвис. Както и да не забравям очилата, защото понякога се налага и да пиша нещо в чата… И много е важно кучето да не лае от щастие по печащото се пиле с картофи във фурната, а папагалът да не се е настроил да изнася рецитал. Ако котката е разгонена, винаги е добре да мяука на аквариума, отколкото да създава в ефир филмова музика за хорор индустрията. Не, че не се е случвало котката да е на балкона и да е решила да го играе вещица, както и дивият й вой да не е събирал наплашени граждани да звънят на 112 с цел спасяване на нечий живот. Случвало се е. Но аз се чувствам ...
... Толкова много неща се казаха, толкова интересни разговори се проведоха, макар и накъсани в писмата. Вече не беше само любопитство - вече беше истинско, неподправено удоволствие да прочетеш имейла от другия и да отговориш. И двамата се чувстваха щастливи. Не прекрачиха граници, не надхвърлиха официалния тон, не разкриха нищо повече за себе си, тя не научи нищо повече от името му, той не попита нищо за личния ѝ живот. Никой не признаваше на другия, че вече изпитва пристрастеност от това общуване, защото е станало нужно като наркотик. Йоан стана още по-усърден работник, защото се чувстваше окрилен от интереса към себе си от една превъзходна жена. Изумяваше се от интелекта ѝ, впечатляваше се от чувствителността ѝ. Тя пък сякаш се съживи и започна да очаква вечерните часове пред компютъра си като време само за нея, в което си почива и се чувства различна, далеч от проблемите на пациенти и грижите на семейството. Толкова интересни разговори, различни от професионалните, отдавна не беше водила. ...
Автор: ИвоИванов
Уважаеми специализанти,
Днешната ни лекция е посветена на някои особени употреби на множествено число в българския език от страна на родителското тяло. Тези употреби, макар и граматически правилни, са симптом на поведенчески практики отвъд пределите на граматиката, които биха могли да окажат известно неблаготворно влияние върху развитието на подрастващите още от най-ранна детска възраст и поради тази причина е добре родителите да внимават и да не прекаляват с използването им.
Да започнем от самото начало.
В „Когато правихМЕ бебето“ е съвсем уместно използването на множествено число, тъй като за това действие обикновено са нужни двама (или повече) участници. В „Когато раждахМЕ сина ми/дъщеря ми“ обаче вече се наблюдава известно отклонение от нормата, защото въпреки цялата всеотдайност и съпричастност на таткото по време на раждането и това колко много нерви и емоции (и пари) е вложил, и цялата обич, подкрепа и допълнителен стрес, която излъчва в този напрегнат ...
... човек, липсват ми контактите с приятелите, но пък заедно с това умея да се наслаждавам на самотата. В творчески план, въпреки кризата, аз все пак имах възможността два пъти да представя най-новата си книга „Обичай ме бавно“ в чужбина. През март посетих Виена, а през есента бях и в Берлин. Трогателно е да видиш всичките тези хора, които идват, за да те уважат, да те чуят на живо. Маските не могат да скрият очите им, а очите казват всичко. Това особено ясно личи сред българите в чужбина, които са жадни за родна култура. Надявам се книгата да бъде подобаващо представена и на българска територия, защото за мен срещите с читателите са от изключителна важност, те са част от вдъхновението.
Имахте ли време и нагласа да създавате нови стихове?
Време за писане винаги се намира. Продължавам да пиша стихотворения, бавно и полека работя върху следващата си книга. Интересното е, че по същество стихотворенията остават лирични, но заедно с това звучат по-философски. Когато сме изправени пред някакви ...
Автор: ИвоИванов
Смятам, че е честно и справедливо да се представи и друга гледна точка и затова реагирам веднага на текста „Раждайте с мъжете си, момичета!“ докато още съм под пара, защото ми подпали фитилите – и то не толкова самият текст, а някои коментари под него.
Било остарял предразсъдък мъжете да не присъстват на раждането, ама тука, видиш ли, понеже сме много изостанали и закостенели, било така – мъжете сме били със слаби нерви и слаба психика и трябвало да ни щадят (иронично), а на други места по света (дами, завиждайте!) мъжете държали ръцете на жените си и ги подкрепяли и това направило раждането незабравимо преживяване и за двамата (сигурен съм!) и ги свързало неразривно и дълбоко като пъпна връв завинаги и вовеки веков. Аз пък мисля, че твърдата позиция и в двата края на полюса е предразсъдък и ако едното е анахронизъм, то другото пък е мода – и това как не е мъжка работа мъжете да присъстват в тоя момент, защото незнамсикво си, и това как мъжете трябва непременно ...
... бременност“, за мен това е загуба на дете, както и да го гледам и го преживявах за втори път. Потърсих помощ, чисто емоционална, попаднах на хора с много тъжни истории, така не бях сама в болката. Точно от тези хора научих за възможността за даряване на генетичен материал и се зарекох, че ако имам възможност някой ден ще даря яйцеклетки.
Продължихме с опитите, но без успех. Аз се върнах на работа и ежедневието ни грабна. Беше минало време от отбиването на Алекс и реших, че моментът е настъпил. Потърсих координати и през ноември 2019-а станах донор. Усещането, че си помогнал на някой да сбъдне мечта и да получи смисъл в живота е много зареждащо, изпълва те и чувстваш едно чисто щастие. Три месеца по-късно моето добро ми се върна съвсем неочаквано – без планове, без опити, без сметки. Просто плод на любов. Така с началото на пандемията от корона вирус започна и моята четвърта бременност. Реших, че този път ще се подготвя много по-добре за раждането. Имах бегла представа за дулите, за ролята ...
Над 85 000 лв. набра най-голямото благотворително събитие на фондация „За Нашите Деца“ – Вечер на добродетелите, реализирано за първи път изцяло онлайн. То се излъчи на живо от специално изградена сцена в Sofia Event Center чрез платформата за виртуални събития MP-STUDIO.EVENTS. Над 100 гости се обединиха около каузата за пълноценното развитие в ранна детска възраст - от 0 до 7 г. За да подкрепи над 1000 деца и техните семейства през 2021, Фондацията има за цел да набере 150 000 лв, като повече от половината от тях бяха дарени по време на събитието. Останалите организаторите се надяват да наберат до края на годината от индивидуални и корпоративни дарители, съпричастни на каузата.
Водещи на събитието бяха обичаните български артисти – Елена Петрова и Калин Врачански. Още в самото начало, те отправиха апел към присъстващите: „Очите на бъдещето гледат в нас с надежда. Нека ѝ помогнем да достигне до тях!“. Теодосий Теодосиев се появи пред виртуалната публика, за да нарече децата „безкрайно ...
Автор: Каролина Дия
Когато се замислих кога за пръв път съм научила повече за България, сетих се за една презентация по география, някъде в седми клас. Трябваше да си изберем и да представим една европейска държава.
Заедно с най-добрата ми приятелка хванахме се за работа сериозно. Предложих България за да сме оригинални – кой друг би избрал някаква малка, далечна и непозната държава?
- България? А какво има там? - Учуди се искрено Магда.
- Хубави волейболисти, толкова знам – отговорих спокойно. - Май е време да научим повече.
Направихме невероятна презентация (съдържаше доста подробно обяснение как се вари ракия; не питайте къде го намерихме!), получихме своите шестици. Темата приключи.
Съдбата си знае работата. От знанията на ниво „хубави волейболисти“ стигнах до това да уча български и най-накрая – да емигрирам. Вече две години живея в София, когато е възможно обикалям интересни места наоколо и пиша истории във Фейсбук с цел да покажа на полските познати и приятели, ...
... да се заразят. Ако маска носи само болният, или само здравите роднини, дори и този мизерен положителен резултат не се наблюдава.
Отговорът на Радомир Славчов, учен-специалист, преподавател по физикохимия, разделителни процеси, аерозоли и филтриране в Софийския университет, в университета в Кеймбридж и в университета Кралица Мери във Великобритания е в противоположния полюс. Ето какво е неговото обяснение за ползата от носенето на маски: В среда с нисък вирусен товар вирусът ще достига белия ви дроб веднъж на сто вдишвания, например. При 20 вдишвания на минута ще трябва да останете в магазина средно статистически пет минути, за да се заразите. Е, ето тук идва ползата от маската. С маска с техническа характеристика N95 ще се окаже, че вместо 100 вдишвания, ще трябват двадесет пъти повече, за да се разболеете (2000 вдишвания, 1 час в магазина). А ако всички в магазина, включително болните, са съвестни и носят маски, това ще доведе до допълнителен положителен ефект – през маската на болните ...