Автор: Иво Иванов

Искам да обърна внимание на един феномен, който съществува само в Родопите и който не спира да ме впечатлява всеки път, когато пътувам по тия места. Не може да не сте го забелязали, ако сте били там. 

Това са крайпътните чешми, пейки, беседки и барбекюта, направени не от общините по европроекти и на принципа ‘да се усвоят едни пари’, а от местните хора, с техни лични средства и доброволен труд, и за общото благо. Затова и стоят, защото са лично дело, лична отговорност, личен обет - ако бяха правени през куп за грош с еврофинансиране, отдавна да ги е отвял вятъра или да са изпотрошени.

Повечето са построени от вярващите мюсюлмани, защото понятието ‘себап’ е крайъгълен камък в тяхната религиозна философия - да сториш добро дело, да съградиш нещо, което ще е полезно на хората и ще остане и след смъртта ти. Защото така откупваш греховете си пред Всевишния и пречистваш душата си.

Помните ли Йовковия Сали Яшар от ‚Песента на колелетата‘, майсторът на пеещи каруци, който така ги майстори тия каруци, че по песента им жената, която чака мъжа си, да познава, че той се връща вкъщи от дълъг път? 

Ей за такова приложно добротворчество става въпрос и тук. За "себап" – добро дело, благодеяние. (В речника срещу тая дума ще прочетете: Остар. Да, думата е турска и е остаряла, ама и това, което назовава, май също не е много актуално днес.)

Християните в Родопите също строят чешми, често в памет на загинали близки. Изглежда всички строят и никой не руши построенето. Поради една много проста причина - защото 

е грехота. 

Чешмите са безброй и са буквално на всяка крачка. Една с една не си приличат, защото всеки е вложил в тяхното изграждане своите си представи за естетика.

Да отпиеш студена водица, да си утолиш жаждата и да споменеш с добро хората, построили тая чешма. 

Да седнеш на пейките, да похапнеш каквото имаш, ако искаш и нещо да си сготвиш на огнището. 

Да се подслониш при дъжд и сняг или да отмориш на сянка в летен пек. 

Безценно!

Водата е безценен природен дар, тя е извор на живот и да направиш чешма е равносилно на свещенодействие. Все едно даряваш глътка живот. 

В Родопите традицията повелява да сториш добро на непознатия, да нахраниш гладния и да напоиш жадния. И гладен няма да останеш със сигурност, а още по-малко жаден в тоя прекрасен гостоприемен край, който е като оазис на доброто сред една агресивно настъпваща пустиня от злоба, неприязън и откровена злост и проклетия, където човек за човека е вълк, в каквато за съжаление се е превърнала по-голямата част от България. Но такива острови все още има на много места и те ще устоят. 

Добре е от време на време човек да обикаля из такива места като Родопите - да се върне към корените на човечността, към корените на нормалността. Към своята изначалност, така да се каже.

Защото, както гласи надписът на една от чешмите, животът е една изпита чаша, а чучурите все текат… 

„Съгради се тази чешма, защото камъкът е по-траен от нас, а водата вечна”.

Толкова сме дребни и краткотрайни, поне да оставим някаква следа. 

Не знам дали сте забелязали, но лошотията не оставя следа. 

Лошотията изтича като мръсна вода в канала.

След време човек помни само доброто.

Помни добрата вода, която е пил в горещ летен ден. 

Още от Иво:

Кучката на лейтенанта 

Снимката на Иво е от "Подковата" при язовир Кърджали, където меандрите на Арда правят обратен завой.