Автор: Иво Иванов

Уважаеми специализанти,

Днешната ни лекция е посветена на някои особени употреби на множествено число в българския език от страна на родителското тяло. Тези употреби, макар и граматически правилни, са симптом на поведенчески практики отвъд пределите на граматиката, които биха могли да окажат известно неблаготворно влияние върху развитието на подрастващите още от най-ранна детска възраст и поради тази причина е добре родителите да внимават и да не прекаляват с използването им.

Да започнем от самото начало.

В „Когато правихМЕ бебето“ е съвсем уместно използването на множествено число, тъй като за това действие обикновено са нужни двама (или повече) участници. В „Когато раждахМЕ сина ми/дъщеря ми“ обаче вече се наблюдава известно отклонение от нормата, защото въпреки цялата всеотдайност и съпричастност на таткото по време на раждането и това колко много нерви и емоции (и пари) е вложил, и цялата обич, подкрепа и допълнителен стрес, която излъчва в този напрегнат за майката момент, раждането в крайна сметка все още е солово изпълнение, предопределено от природата за жени (засега). Може би в бъдеще ще бъдат възможни и симулирани виртуални раждания за бащи, при които ще могат да се закачват някакви електроди по тялото на бъдещият татко и той ще има възможността да разбере какво ТОЧНО изпитва майката по време на раждане (изглежда много жени държат на това!), но засега тази възможност все още е в сферата на фантастиката.

Все така в духа на отъждествяването с изконно присъщите на майката дейности по отглеждането на детето, това леко отклонение от нормата се засилва в първите месеци от живота на новото човече и от татковците могат да се чуят изрази като „ние се кърмИМ“. Кои вие, извинявайте? Ако бебето се храни с шише и бащите участват активно, евала, тогава могат с пълно право да кажат „ние се храним“. Или може би се има предвид, че и таткото суче от майката? Тогава - да, съгласявам се. После множествената форма постепенно превзема всички области на детското житие-битие: НИЕ спинкаме, НИЕ папкаме, НИЕ акаме, НИЕ имаме запек, разстройство, температура и т.н. – дотолкова, че в майчинските онлайн групи често майките така и задават въпросите си: „Мами, ние имаме разстройство от няколко дни, помагайте!“

Да се чуди човек на кого да помага с това „ние“, ама всички вкъщи ли сте се продрискали?! Или “с подсечено дупе сме” - че колко човека споделяте едно дупе? Ако се каже, че бебето има подсечено дупе, това по-малка загриженост и съпричастност с проблема ли изразява? Дистанцираност, може би? Формата за множествено число е съвсем уместна в изрази като „ние играем“, „ние се гушкаме“, „ ние учим нови неща“ (защото и родителите научават нещо ново), но „НИЕ вече акаме на гърне“ – айде нема нужда! Ама вие, да вие, не ползвате ли отдавна тоалетната за тая цел?

Изгубени в превода

Продължаваме нататък: „НИЕ ходим на ясла, на детска градина“ – не, не, вие ходите с тях ДО яслата/градината, след това те влизат вътре сами. И ако искате да се научат да се обличат сами, спрете от един момент нататък да казвате „Хайде да облечЕМ блузката/якенцето“. Същото важи за „НИЕ се мием“, НИЕ се къпем“, „НИЕ си подреждаме играчките“. Докога така с това НИЕ – докато наследникът се ожени? Малко ще е объркващо тогава да кажете НИЕ се оженихме, съгласете се! Следващият етап е училището: „НИЕ сме в първи клас“, „писахМЕ домашни цяла вечер“ – а детето вече в пети клас, примерно. И така до гимназиалния курс, когато „кандидатстваМЕ в езикова гимназия“ и „НИ (или не НИ) приемат“.

Вярно е, че без подкрепата (разбирай, дудненето, ръчкането, заплахите и опряното в слепоочието дуло на пистолет) от страна на родителите този заветен връх трудно може да бъде превзет, но нека усилията да са си техни усилия и победите да са си техни победи, не наши. Нека им оставяме повече време и пространство за първо лице, единствено число. За „АЗ мога и сам“. Защото в първата училищна екскурзия няма да има НИЕ, в първия ученически лагер няма НИЕ, в първото море с приятели няма НИЕ, в първата целувка и първия секс няма НИЕ. Има ТОЙ, ТЯ и ТЕ.

И колкото по-рано се научим да казваме ТОЙ и ТЯ, толкова по-добре за НЕГО/НЕЯ! А НИЕ – ние нека продължим да се обичаме, нека се подкрепяме и грижим един за друг до мига, в който всеки от нас САМ си отиде от тоя свят, защото смъртта, уважаеми специализанти, винаги е занимание самотно, в първо лице, единствено число.

Ама виждате ли сега колко е важна граматиката!

Още от Иво:

Раждайте както се чувствате най-сигурни, момичета!