Ninja Editor

Ninja Editor

Не е никак лесно в България да бъде развито малко фамилно производство, свързано със селското стопанство. Малцина от захваналите се оцеляват през годините и запазват високото качество на своята продукция. Един от примерите за успешен модел в това отношение е Козле ООД. Но нека семейство Мутафчиеви сами ни разкажат защо е важно да консумираме чиста храна и трудно ли се прави биопроизводство в страната ни.


Защо е важно да консумираме млечни продукти без изкуствени добавки и подобрители?

Колкото по-непроменена и натурална е храната, толкова по-лесно се разпознава от организма и се усвоява от него. Всяка добавка, консервант или стабилизатор по някакъв начин обърква нашия организъм, който не е настроен да я разпознава. Най-засегнат е черният дроб, който е пречиствателна станция на организма и който понася всеки неблагоразумен избор на храни и напитки.

С какво биопродуктите превъзхождат останалите?

Една от любимите ни тези е, че ние не сме наследили планетата от нашите предци, а сме я взели назаем от нашите деца. С отношението си към околната среда, биопроизводството играе огромна роля в запазването на природата. Продуктите, добити от отглежданите по биологичен път растения и животни, са възможно най-чисти и здравословни.

Какви са преимуществата на козето мляко и сирене? Защо се насочихте точно към козите?

Козите са изключително чисти животни, не боледуват, хранят се избирайки най-чистата и свежа храна около себе си (пакостници са – ядат най-хубавите цветя и свежи клонки). Самият състав на козето мляко е такъв, че най-бързо се разгражда и усвоява от човешкия организъм. Продуктите от козе мляко се разграждат в организма за около 30 минути, за разлика от продуктите от овче и краве мляко, които се разграждат за около 180 минути. Съдържа в пъти повече калций и витамин В 6, калий, мед, манган. В него липсва протеинът казеин, който причинява различни видове непоносимост към млякото. Съдържа два пъти повече от полезните мастни киселини и повече селен от останалите видове млека.

19987513 10212889637493032 1391972437 n
Можем ли да кажем, че ако познанията и практиката не са съчетани със сърце, вашето сирене няма да се радва на такъв интерес?

Основна част в състава на всеки един продукт са вложените в него любов и енергия. 


Във времена, в които много производители претендират, че предлагат биопродукция, как да познаем истинския биопродукт?

Като начало, истинският биопродукт задължително съдържа на етикета си символа за биопродукт, както и номера на сертифициращия го орган.


През какво преминава едно биопроизводство? Какви са етапите при производството на сирене?

За да бъде качествен продуктът, основно е използването на качествена суровина – мляко, добито от биологично сертифицирана ферма. В нашия случай ние преработваме млякото, добито от собствената ни козеферма. Според нас е много важно продуктът да бъде произведен от българска суровина. Следва пастьоризиране на млякото при 72 градуса, което е необходимо за унищожаване на възможна налична патогенна микрофлора. Заквасване и подсирване. Много важен момент е зреенето на сиренето, което при нашия продукт продължава задължително минимум 60 дена при контролирана 12-градусова температура. Това е времето, необходимо за пълното протичане на млечно-киселите ферментации, които да освободят впечатляващия вкус на козето сирене.

ex5

Конкурентни ли са българските биопродукти на тези от чужбина?

Благодарение на членството ни в асоциацията на българските биопродукти, имаме възможност да участваме на международни изложения за биопроизводители, където се срещаме с производители на здравословни и вкусни биохрани от целия свят. Независимо от страната, в която биопродуктът се произвежда, неговият биологично чист произход е гаранция за високо качество и добър вкус. Българските биопродукти са с доказано високо качество и са напълно конкурентни на чуждестранните такива.

Какво бихте казали на хората, на които все още цената на биопродуктите им се вижда висока?

В цената на биопродуктите е включена грижа за природата, за здравето на хората и отговорност за бъдещите поколения. Всеки може да прецени каква цена и за какво да плати.

winners

Трудно ли оцелявате в България? Какво може да направи държавата за малкия и среден фермерски бизнес?

Оцеляването на малкия и среден бизнес в България е свързано с възстановяването на традициите, които са били изгубени. Държавата трябва да подпомага малкия и среден бизнес, защото той е гръбнакът на икономиката.

Помагат ли си биопроизводителите в страната? Има ли здравословна конкуренция?

Българската асоциация биопродукти е сплотяващ елемент за производителите на био храни у нас. Конкуренцията между производителите е предпоставка за създаването на иновационни продукти.

Банско е туристически център, какви са добрите практики, с които един фермер в подобен район може да развие екотуризъм?

Разнообразните и многобройни посетители на туристически центрове като Банско са предпоставка за развитие на екологичен туризъм. Голяма част от гостите са жители на големи градове и посещението на био ферма плюс дегустация на биопродукти е едно интересно преживяване за тях. Всички туристи, имащи желанието да се докоснат до био земеделието в полите на Пирин планина, са добре дошли на посещение в нашата ферма.

Какви изненади готвите тази година за вашите фенове?

Напоследък се наблюдава тенденцията все повече младежи да консумират протеинови напитки с цел натрупване на мускулна маса. Това ни наведе на мисълта да създадем българска протеинова напитка без химическа обработка и без консерванти и стабилизатори. Това ще бъде нашата изненада…

Препоръчваме ви:

Какво сирене ядем всъщност 
От Верона до Доломити - все на хапка и на чашка 
Люто до пълно изпотяване

Днешните 30-годишни предпочитат да създават семейство, без да сключват брак. Означава ли това, че бракът умира?

Една от най-стабилните холивудски двойки – Голди Хоун и Кърт Ръсел съжителства безпроблемно повече от 30 години. Голди твърди, че ако бяха сключили брак, вероятно щяха да са се разделили много отдавна. Жълтата преса непрекъснато ги „жени“. Всеки нов пръстен на ръката на актрисата веднага бива обявен за годежен. Истината, както обяснява верният й спътник Кърт е, че тя просто има слабост към този вид бижута.

Бихме могли да ги нарочим за щастливо изключение, ако по-рано тази година Time не обяви резултатите от изследване по темата. Оказва се, че през последните 20 години прогресивно нараства броят на младите хора, които живеят на семейни начала, създават поколение, споделят финансите си и планират съвместното си бъдеще, но не сключват брак. Преобладаващата част от тях са завършили престижни университети, предполага се, че това е бъдещата средна класа и елитът на обществото. Те не са се отказали от идеята за семейство, дори е точно обратното – почти половината от тях имат поне по едно дете. Според авторите на изследването причината е в това, че 30-годишните са вече достатъчно отговорни, за да мислят за потомство, но не вярват в брачната институция. Много от анкетираните цитират Оскар Уайлд: „Бракът е основната причина за разводите“. Това потвърждава и статистиката, според която почти половината от браковете се разпадат. Шансовете 50 на 50 не са убедителен довод. В медиите непрекъснато се коментира нечий звезден брак и последвалия звезден развод. Затова днешните 30-годишни се дистанцират от брака, както се дистанцират и от държавата. Семейството днес е лична работа и всякакви опити на държавата да регулира процесите в него се възприемат като посегателство.

17 0

„С приятелката ми имахме дълъг разговор, в търсене на уважителна причина да сключим брак. Аз не открих нито една. Въображението на партньорката ми се изчерпа още на красивата рокля. В Италия вече са създадени всички условия за съществуването на партньорски съюзи като нашия. Дори от юридическа гледна точка не ни е нужен подпис върху брачно свидетелство. Приятелката ми дойде да живее с мен от друга държава и аз нямах никакъв проблем да оформя жителството й. И двамата фигурираме в договора за наем на жилището, имаме обща банкова сметка, тя е вписана в медицинската ми застраховка като член на семейството и все още на никоя институция не й е хрумнало да се поинтересува какво друго ни свързва, освен чувствата.“
30-годишен жител на Италия

Какво се случи със сватбата?

Днес тя е по-скоро израз на желанието да ознаменуваш връзката си с човека, когото обичаш. Да събереш близки и приятели на церемония, която ще е красив момент от семейната биография. Сватбата става все повече романтичен символ, в който полагането на подпис под документ е просто скучен делови момент. Тези тържества се все по-нестандартни и все по-скъпи. Затова и все по-малко млади хора си ги позволяват.
gr brak
Кои са най-честите причини за отхвърляне на брака?

Основно, според анализите, е разочарованието от първия опит. Другата важна причина е, че жената се променя, открива себе си, започва по-добре да разбира собствените си потребности, да цени времето и успехите си и се освобождава от страховете си, включително и от страха от бъдещето. Тя осъзнава силата си, не се нуждае от мъж, за да си осигури защита – физическа или материална. Има потребност от любов, единение, продължение на рода, но не се страхува от печата „стара мома“ или от очакванията на родителите си. Не се тревожи и дали ще успее да задържи мъжа до себе си. Изобщо да мислиш, че с подпис можеш да задържиш човека до себе си е отживелица. Макар статистиката, опитът и здравият смисъл да подсказват, че това не е съвсем така.

Поставянето на чувствата в центъра на един съюз не е в полза на брака и сериозно разклаща основите, върху които се крепи тази институция. Изследване на Питсбъргския университет показва, че днес за жените е по-важно да имат общи възгледи и вкусове с партньора, а не да придобият определен статус и някакви гаранции. В друго любопитно проучване се твърди, че няма пряка връзка между усещането за щастие и подписа върху официален документ за брак. В повечето страни по света младите съпруги или се чувстват толкова щастливи, колкото са били и преди брака, или вследствие съвместното съжителство и нарасналите отговорности градусът на това щастие се е понижил. Какво всъщност ни дава бракът? Какво ни гарантира подписът и дали е някаква защита? Бракът не може да върши чудеса. Не може да те спаси от семейни кризи. Той е традиция, свързващата нишка на семейството ни с предходните поколения и ни прави част от нещо по-голямо.

grazhdanskij brak plyusy i minusy
Къде сме ние?

Според данни на Евростат, публикувани през 2015 година, броят на сключените у нас бракове е намалял три пъти за последните 55 години. В същото време сме начело на статистиката за родени извънбрачни деца в ЕС с 59,1 на 100 от всички живородени. Това прави регламентирането на съжителството у нас още по-актуален въпрос.
В Европа фактическото съжителство отдавна е законово уредено. Швеция например е първата европейска страна, която през 70-те години на 20-и век приема специално законодателство за не-брачното съжителство. Основната му цел е да гарантира минимална защита на по-слабата страна, в случай че връзката се прекрати. Бивша Югославия и Унгария също са сред страните пионери в тази посока. Тъй като нивото на не-брачното съжителство в някогашна Югославия винаги е било сравнително високо, кодексите на Босна и Херцеговина, на Хърватия и на Сърбия и Косово разшириха някои от разпоредбите на съпружеската собственост и правото на издръжка при продължителни връзки, подобни на брак. През 1992 г. същото бе регламентирано и в Македония.

През 2015 година у нас се направи плах опит за узаконяване на съжителството, който обаче има по-скоро наказателен характер. В закона за семейните помощи за деца се внася поправка, в която дефиницията за семейство се разширява и вече включва: „съвместно живеещи родители, без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес". Вероятно допълнението е било прието, за да бъде спряна порочната практика сред малцинствените групи, в които сключването на брак никога не е било факт, за да се превърне в обратна тенденция. Но за разлика от тях двойките, които отглеждат заедно децата си и са коректни данъкоплатци, са лишени от много права, които сключилите брак имат.

Какво хората, които съжителстват у нас не могат:

да получават данъчно облекчение за млади семейства, изтеглили ипотечен кредит, каквото се полага на сключилите брак;

да се възползват от режима за наследяване, наличен за сключилите брак;

да имат право на медицинска информация и да оказват подкрепа на болния си партньор – на това имат право само роднини и членове на семейството;

да претендират за каквото и да било, ако партньорът им почине.


Какви са правата ни, ако решим да живеем в съжителство в страна от ЕС?

Трябва да можем да докажем, че живеем заедно или че имаме дългосрочна връзка. Повечето страни от ЕС обаче не са дефинирали как точно може да се удостовери съществуването на дългосрочна връзка или съжителство. В страните от ЕС, които признават фактическото съжителство, имаме права и задължения свързани със собствеността, наследството и плащането на издръжка вследствие на раздяла. Ако сме в държава, в която не можем да регистрираме своето партньорство, бихме могли да сключим договор за съжителство, в който да уредим практическите или правните аспекти. На практика обаче, дори с подобен договор може да се окаже трудно да упражним правата си. При спор за имущество обикновено се прилага правото на държавата, в която е възникнал спорът.

След всичко казано, да допуснем и друг вариант. Възможно е новото поколение просто да има нужда от време, за да почувства прелестта и ценността на брака по любов. И е напълно вероятно да ни изненада с нови тенденции в еволюцията на семейните отношения. Тогава съвсем основателно ще можем да възкликнем: Бракът умря! Да живее бракът!

Материала подготви Янка Петкова

В текста са използвани факти от: www.cwsp.bg, marginalia.bg

Препоръчваме ви:

Мъжете, жените и парите 
Емоционалният интелект на мъжа - разковничето на силната връзка 
Нещичко за любовта

Как по-добре да изпратим работната седмица, освен с пикник с деца, много слънце и смях?

Точно така избраха да прекарат петъка си служителите на L'Oréal Bulgaria. Козметичният гигант покани на пикник в парка „Гео Милев“ приемни деца и родители от Центърa по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“ и всички заедно изпратиха горещата работна седмица в игри и смях. Деца и възрастни се забавляваха с много настроение в три работилнички, организирани като част от събитието.

В работилничката за игри доброволците от L'Oréal и децата се запознаха с модерни образователни играчки. Те ще бъдат дарени на новия Комплекс за ранно детско развитие. Този тип играчки са много важни за детското интелектуално развитие. Те развиват различни способности у подрастващите - координация, логика, сетивност, съобразителност, реакция, познавателни умения.

В работилничката за гозби служители на компанията приготвиха вкусни и здравословни сандвичи, на които нито едно дете не може да устои.


20180393 1410731779010099 1816451993 o


Най-голям интерес сред малки и големи предизвика работилничката за рисунки. Със специални боички доброволците от L'Oréal превърнаха някои от децата в истински анимационни и приказни герои. Някои от тях дори се оставиха в творческите ръце на малчуганите – истинска забава за малките. Всички заедно изработиха уникални майсторски платна и рисунки, с които ще бъде декориран новият Комплекс. Доброволците на L'Oréal изненадаха семействата с разнообразни подаръци, сред които аксесоари за спортни игри и козметични продукти.

20196437 1410731615676782 1500785947 o

Пикникът е част от ежегодната доброволческа кампания на L'Oréal – Citizen Day, която се провежда за осма поредна година и показва ангажираността и солидарността на компанията към обществено значими каузи, които всяка година служителите подпомагат лично. С него фондация „За Нашите Деца“ и козметичният гигант стартираха ключово партньорство в подкрепа на приемната грижа. Събитието бе и в подкрепа на каузата на фондацията за разкриване на съвременен Комплекс за ранно детско развитие, който ще предоставя интегрирани социално-здравни и образователни услуги на деца и семейства. L'Oréal ще дари за новия комплекс големи цветни платна и десетки нови образователни играчки, които са особено важни за развитието на деца, преживели емоционален стрес.

В Комплекса ще работя център за обществена подкрепа, център по приемна грижа, дневен център за деца с увреждания от 0 до 7 години и рехабилитационен блок.

Клементина Манчева... Много преди да я познавам лично, попаднах на нейни картини и вече знаех, че тя е автор, който искам в дома си. Искам да я виждам всеки ден, защото ме трогва, кара ме и да се усмихна, и малко да се натъжа, докосва сърцето ми, изобщо въздейства ми по описуеми и неописуеми начини, както само истинското изкуство е способно. Представях си я по определен начин и когато се запознахме най-после, се оказа, че е точно такава, каквато си мислех - емоционална, изпълнена едновременно с мрак и светлина, с много щастие и мъничко тъга, и не на последно място красива. Красива и одухотворена като творбите си. Поканих я да ни разкаже нещо за себе си и за изкуството си, което се вдъхновява от живота и на свой ред вдъхва живот на празния лист.

 

Когато видях картините ти, преди да съм те срещнала, вече те обичах и имах чувството, че те познавам. Приятелки станахме по-късно, но още преди да те видя, вече знаех що за човек си от творбите ти. Случвало ли ти се е да ти го кажат и други хора?

Да, имам няколко чудесни приятелства, започнали по същия начин - разкодирайки ме по картините. А когато хората резонират на една и съща честота, дистанцията се скъсява бързо и лесно. Много красив начин за създаване на приятелства, нали?

 

Кога реши да се отдадеш на изкуството? Има ли конкретна случка, приятелство, какво те вдъхнови да избереш този не особено лек път?

Не съм го решавала в началото, рисувам от 4-ти клас в профилирана паралелка. Не съм имала особени колебания с какво да се занимавам, може би за кратко обмислях журналистика и медицина, но не продължи дълго. По-късно, когато децата бяха малки, имах период от 6 години, в които не бях пипала четка. Занимавах се с други неща, интериорен дизайн, 3D графика, в един момент осъзнах, че не мога да продължавам така. Имах един преломен период, в който си дадох реална сметка за истински важните за мен неща. Може би тогава е бил моментът на осъзнатото решение.
Иначе баща ми е бил архитект, явно кръвта вода не става.

 


18766129 10211462429134906 2770496577120513708 n

 

Защо акварел? Какво те вдъхновява? Кой е твоят час за работа? Имаш ли нужда от усамотение, когато рисуваш?

 

Защото акварелът ме пресъздава като емоция. Акварелната техника е много нежна, много специална, учи на търпение и отдаденост, трябва да дадеш всичко от себе си, да си готов на изненади и до последно не си сигурен дали ще се получи или не. Нещо като с любовта. Която пък е основният източник на вдъхновение, във всичките й форми и по всички възможни начини. Работя през деня, на дневна светлина - според мен акварелът го изисква, старая се да няма хора около мен, но е трудно. Имам нужда като вляза в моя свят, да не ме вади нищо и никой насила. Но като човек със свободна професия, работещ от вкъщи и с деца, ти си наясно перфектно, че е почти непостижимо.
 

18814374 10211462427294860 6306445893692527946 n


Трудно ли се разделяш с картините си? Коя от тях би запазила за себе си?

В началото беше адски трудно, плакала съм даже. С времето променяш отношението си, все пак идеята не е да си трупаш картините вкъщи. Освен това, да си художник е професия, налага се да продаваш, за да живееш и да продължаваш да рисуваш. Естествено, имам картини, които са много лични и с тях продължавам да се разделям сърцераздирателно. Или просто си остават за мен, тези, най-емоционалните.

 

Къде можем да видим Клементина? Какви изложби планираш?

Галерии "Абсент"  и "Галерията" - София,  а "Маркони" във Варна, "Стойчев" в Ямбол. Засега това са местата с постоянно мое присъствие. Правим доста често общи изложби в други галерии, старая се да  разгласявам своевременно и адекватно тези събития чрез социалните мрежи. В началото на пролетта следващата година ме очаква самостоятелна изложба в галерия "Абсент", надявам се да се получи красиво и смислено. И бих била много щастлива да успея да събера приятели и почитатели, за да споделим заедно този специален за мен момент.


 18767398 10211462436135081 5708242120050483377 n

 

 

Коя е Клементина? В какво вярва и какво я спасява?

Преди няколко дни имах рожден ден, сред всичките прекрасни и вдъхновяващи пожелания, които получих, беше и това: "Не падай духом!", от много близък човек. Това пожелание прекрасно олицетворява склонността ми да потъвам и да живея на дъното - от една страна, а от друга - колко ми е важно да има какво да ме издърпа нагоре, към светлината. Моята спасителна stairway to heaven е акварелът. Белият лист. Там мога да се скрия, да избягам, да обичам безрезервно, да тъгувам безбрежно,  да изживея отново всяка емоция и после да я пусна. И най-удивителното е, че тази емоция, която ме е водила и спасявала е безгрешно разпознаваема в картината. И е плашещо, и е хубаво.

Художниците и изобщо хората на изкуството са оголен нерв и няма как да бъде иначе. Ако не те докосват, ако не те разтърсват, ако не те убиват -  емоциите, погледите, небето, болката, усмивката, казаното, премълчаното - с какво и как ще достигнеш ти самият до сърцето на другите?

Аз вярвам, че всяко изкуство трябва да достига първо до сърцето на хората, да издърпа някоя струна в теб и да не знаеш точно защо. Да те отнася, да те връща някъде, при някого. Ако не го прави, значи е просто занаят и няма нищо общо с изкуството.

Много често ме питат какво ме вдъхновява и всеки път отговарям едно и също - липсата. Празното пространство. Някой си е тръгнал, нещо не стига до някого, въздухът трепти, сърцето ти спира, а Светът продължава своя монотонен ход, без да подозира.


18765989 10211462428414888 6730190182634360767 n

 

Картините на Клементина Манчева можете да разгледате в галерията.

Снимките на Клементина са на Светослава Мадарова 

Интервюто взе Мария Пеева

 

Напоследък обсъждаме образованието в различни страни по света, писахме за учебните системи на Германия, Сингапур, Италия, Финландия, но установих, че нямаме никакъв материал за държавата, в която моделът на образование е доста близък до нашия. Помолих една дама, която е учила в Русия, да ни разкаже от първо лице за…

Особеностите на руското държавно основно образование

Интересно предизвикателство ми отправи Мама Нинджа, а именно: да се върна назад във времето, когато бях ученичка, и да разкажа за начините на преподаване в редово руско училище преди над 20 години.

И така, ще започна с обръщението към преподавателите. В Русия обръщението към учител не съдържа никакви титли. Нито барышня/товарищ, нито учительница. Просто име и бащино име на учителя – например Настася Петровна. Всъщност аз, свикнала с българския вариант „другарко Петрова”, в началото приемах като фамилиарност с преподавателите това обръщение и предпочитах да се обърна с „учительница”. Докато един ден класната ни преподавателка ми направи забележка: „Веселина, защо се обръщаш към мен с “учителко”, аз нали не се обръщам към теб с „ученичке” Добър довод… Действително, липсата на титла някак скъсява дистанцията, без да отнема от респекта към учителите.

Друго, което има възпитателен ефект, без да е пряко свързано с учебната дейност, е влизането в училище - не можеш да влезеш без униформа, но и без обувки за преобуване. За това следят дежурни ученици. С обувките за преобуване се ходи само в самата сграда на училището. Преобуването става веднага след входа. След това обувките, с които си дошъл и връхната дреха задължително отиват на закачалка в обща съблекалня, където също стоят дежурни ученици, за да няма изкушения за присвояване или спречквания без свидетели. Всеки ден след часовете, дежурна двойка ученици остава, за да се погрижи за класната стая. Задължително почистват чиновете, черната дъска и пода, а също и поливат цветята в стаята, ако има нужда. Не че няма чистачки. Те имат грижа за общите пространства - коридори, тоалетни, физкултурен салон, както и поддръжка на зелените площи на територията на училището.

1482898246 testirovanie3


Процесът на обучение

Учебната година започва на 1-ви септември и завършва в края на май. Учебните дни в седмицата са шест - учи се и в събота. Поставянето на оценка не изисква да знаеш урока „по вода”, т.е. да станеш и да „изпееш” предишния урок, както беше едно време в България. По всяко време на учебния час учителят може да ти зададе различни въпроси по вече взет до този ден материал, основно свързан с това, което ще се преподаде или вече е преподадено в същия час, за да се види нагледно връзката между материала. По този начин всеки учител може да изпита и 5 човека за час, поставяйки им оценка на база правилността и изчерпателността на дадените отговори. Не можеш и да не внимаваш по тази причина. Иначе може да си спечелиш оценка единица (не двойка, оценъчната система е петобална, а поправка на оценка единица става с 5 броя петици). Изпитване на един и същи ученик може да се случи във всеки един от учебните часове за деня. Тоест при шест предмета за деня - може да имаш 6 оценки. На следващия ден може да е същото.
post 12819 1368801694Самите бележници също са доста интересни. Те са с големината на тетрадка. За всяка седмица има по 2 страници за 6-те учебни дни (по 3 дни разположени на страница), за всеки ден си има панелче с редове и колони, в които ученикът да попълни програмата учебни часове за деня. В панелчето има място, където да запишеш каква е домашната ти работа за следващия урок по предмета; има място за оценка, ако е имало такава за деня; има и място за подпис на учител и родител.
Училищните срокове са 4. Съответно годишната оценка е на база 4 оценки. Има ден-два ваканция между сроковете. Класните работи са веднъж на 2 срока. А когато получаваш оценка по руски език/литература за контролно, тя може да е всъщност официално 2 оценки, записани с разделител, т.е. 4/5, където първата е за правопис, а втората за изложението. Не осредняват, виждаш и двете си оценки. И двете оценки участват в оценката за срока.
DSC 0607

Материална база на училището - много добра. Часовете по химия и физика, винаги където е възможно, минават с нагледен експеримент, който, под наблюдение на учителя, извършват всички ученици. Например: връзване на ел. вериги, с поставяне на съпротивителни елементи, ампер и волт метри и т.н. Записване на резултатите и изчисления покрай експеримента. По химия - наблюдения на реакции между химически елементи и съединения. Отново записване на резултати и преходи.

Понеже Мама Нинджа искаше да обърна внимание на програмите за закаляване, трябва да призная, че не съм сигурна нещо целенасочено да сме правили. Просто през зимата при температури до -30 градуса по Целзий физкултурата е ски-бягане, с норматив. Аз едва го покривах. Когато дневните температури паднат повече, се остава във физкултурния салон за игра на волейбол.

Допълнителни дейности към училището:

В края на годината, след разтопяването на снеговете, се организираше игра по ориентиране с компас в тайгата. В училището имаше зала със сцена за художествени дейности и самодейност на учениците, поощряваше се изработката на пана от картон, със забавно или любопитно съдържание, които се поставяха в коридорите. А в мазето имаше стрелбище - ходех на кръжок по стрелба с въздушна пушка.

Това е информация от преди 25 години, но основните неща вероятно не са се променили, или поне не с много, доколкото може да се съди от създадената с чист ученически ентусиазъм преди години уеб страница на училището.
file32733867 73a56b5
Руското училище днес

Опитахме се проверим доколко са се променили нещата в руското училище от времето, за което разказва нашата читателка. Прави впечатление, че има много сходство в организацията на учебния процес с българското училище, което обяснява и аналогичните проблеми за учители, ученици и родители.
В наши дни шестдневната учебна седмица е рядко явление. В повечето училища заниманията се провеждат от понеделник до петък. Също като при нас има задължително избираеми и свободно избираеми предмети, макар и формулирани по различен начин. Занималнята е платена. Това става факт с приемането на образователната реформа през 2010 година. Тогава, с Федерален закон, по-голямата част от учебните заведения спират да получават задължителното държавно финансиране. Година по-късно училищата получават автономност – сами да определят броя учители на щат, да разпределят Фонд работна заплата и да въведат платени услуги за учениците (които най-често касаят факултативната подготовка). В резултат на направените промени в големите градове заплатите на педагозите бележат сериозен ръст. Средната месечна заплата на учител в Москва достига над 70 хиляди рубли месечно, което се равнява на близо 2080 български лева. Увеличението на заплатите е 79 %.
Организацията на учебния процес не се различава особено от предишни години. Униформите все още са задължителен елемент, часовете са по 45 минути, освен в начален курс. Учебната година може се дели освен на четири срока и на три триместъра. Обучението до 9 клас е задължително за всички. Матурите по руски език и математика за зрелостниците са задължителни. Има допълнителни, според профилирания предмет.
В някои от училищата класните ръководители не водят учебни часове. Занимават се единствено с класа, който им е поверен. Това е практика, която постепенно започва да отмира, с навлизане на пазарните принципи в училищата.
От 2015 година Министерството на образованието и науката взема решение всички учебници да имат електронна версия. Целта е постепенно да се премахнат книжните носители навсякъде.
Руските училища са пословични със строгата си дисциплина и сериозната извънучебна заетост на учениците. Неслучайно оглявавят класацията за ученици с най-много домашни задачи, в проведено изследване на европейска соцологическа агенция.
И в Русия дебатът за осъвременяването на образователната система е актуален. Неотдавна особено популярно в мрежата стана мнението на студентка по педагогика, която извежда основните, според нея, проблеми на руската образователна система: повече свобода за учителите; по-добра комуникация между учители, родители и ученици; внедряване на нови подходи на обучение и включване на часове за деца със СОП в програмата на педагогическите университети; възможност за по-ранно профилиране и избор на предпочитани от учениците предмети; премахване на униформите.

Препоръчваме още:

Не са ни толкова много учителите 
5-те най-красиви училища в света
7 принципа на образование в най-добрите училища по света

„Внимавай за какво мечтаеш, защото може да се сбъдне.“ Този израз неслучайно е толкова популярен. Какво губим и какво печелим, докато следваме мечтите си? На този въпрос е намерила отговор журналистката Кендра Сирдал, която изоставя кариера на Бродуей, за да се отдаде на писане. Казва, че една мечта може да измести друга, ако в нея се чувстваш осъществен.

От четиригодишна знаех каква искам да стана. Винаги съм мечтала да бъда актриса. Като дете пеех песни пред непознати. На осем години получих първата си роля. Изпълнявах куплет в спектакъла „Островът на съкровищата“. По време на участията си с възторг извиквах думичките си пред публиката.
На сцената се чувствах съвсем на място, близките ме наричаха „гръмогласна“. В групата всички се възхищаваха на гласа ми, приятелите ми ме обвиняваха, че преигравам. В театъра бях „смела“ и „енергична“, вкъщи им идвах в повече.
Да играя на сцена беше първото занимание, в което имах успех. И аз се влюбих в актьорския занаят. Докато другите деца тананикаха популярни песнички, аз учех наизуст текстове от мюзикъли и пестях пари за обувки за танци. Участвах във всички училищни постановки. На 17 години изнесох първия си самостоятелен концерт.
По време на следването в университета приказката продължи. Придобих две специалности – театър и музика. След четири години и половина имах в биографията си над 20 роли. Бях известна в университета, в региона, получих признание за таланта си. Всички пътища ме водеха към вълшебния океан на актьорското майсторство. Излизах на сцената гримирана за поредната роля и се усмихвах щастливо. Никой не знаеше какво се случваше вътре в мен. Обичах театъра, защото играта ме правеше щастлива. И досега настръхвам, когато гледам поредната постановка.

Да бъдеш щастлив и да бъдеш успешен не е едно и също. Не можех да се реализирам бидейки само актриса. Аз съм човек с аналитичен ум. Обичам да разрешавам проблеми.
Харесва ми да разбирам как е устроено всичко и как може да се подобри. С въодушевление пеех в мюзикъли, но имах усещането, че това не е достатъчно. Тогава още не можех формулирам какво не е наред. Сега разбирам – играта на сцена не ми позволяваше да реализирам способностите си напълно.

Осъзнаването дойде по-късно. Завърших университета и се преместих в друг град. Исках да следвам мечтата си. Всички вярваха, че сцената е моето призвание. Този период беше много романтичен. Живеех в малка квартира със съквартирантка. Пътувах с часове по кастинги, преглеждах сайтовете със свободни места за актьори.

Спомням си много добре деня, когато разбрах, че с това е свършено. Извикаха ме на второ прослушване за участие в шоу, за което идеално пасвах на ролята. Режисьорът беше във възторг, парите бяха добри. На хартия всичко изглеждаше великолепно. Би трябвало да съм безумно щастлива. Но не се чувствах така.

Често казват за творческите професии, че ако можете да се занимавате с нещо друго е по-добре да го направите. Ако не обичате изкуството с цялото си сърце, не го преследвайте на всяка цена. Аз така направих. Изхвърлих портфолиото си. Прибрах сценичните обувки и партитурите в кутия. Напуснах сцената. От детството си задавам въпроса каква искам да стана. За пръв път нямах отговор.

Когато мечтите започнат да контролират живота ти – е лошо.
Ако с всички сили се посветим на една работа, изпускаме множество други възможности. Мечтата не бива да пречи на пълноценния живот. Точно това се случи с мен. Аз надраснах театъра, но продължавах да играя. Струваше ми се, че така ми е писано. Спомнях си колко трудно събрах пари за портфолио, докато следвах. Мислех за това колко време съм загубила заради театъра и колко се гордееха с мен родителите ми. Чувствах се длъжна да продължавам, защото това се очакваше от мен. Не допусках, че мога да се занимавам с нещо друго. Можех да съм щастлива и реализирана…

На 25 години напуснах работата на мечтите си, написах първото си есе. Публикувах го в интернет и то стана популярно. Тогава прозрях – мечтите могат да се променят. Стремежите ни се развиват и ние растем, заедно с тях.

Когато гледам мюзикъли на Бродуей изпитвам носталгия по онова време. Малко ми е тъжно, че в живота ми вече няма песни и монолози. Но оставайки в театъра, аз не бих открила света, в който живея сега.

Работя в странен виртуален свят. Повечето ми колеги живеят в различни страни. Но това, което правя, ми позволява да се реализирам. Чувствам, че ми се получава добре. Използвам творческите си способности наред с аналитичните навици, които бях приспала години наред.
Отказвайки се от една мечта, успях да открия друга.

Да следваш мечтите си е сложно. По пътя има избори, обрати, понякога катастрофи. Но това не е по твоя вина. Това само означава, че добре познаваш себе си. Вслушваш се в това, което ти диктува интуицията и се доверяваш на себе си. Точно затова е нужно да мечтаеш.


Източник: Рsychologys

Препоръчваме ви:

Как работи поколението Y 
Кризата на 30-те 
Матурите свършиха! А оттук нататък?

Докато ние се тревожим за бъдещето, новото поколение трупа милиони. Ето няколко истории за тийнейджъри, които опровергават твърденията за икономическата несъстоятелност на непълнолетните и успяват да натрупат богатство, преди да завършат училище.


Кристиян Оуенс

Кога: заработва първия си милион на 16 години.
Как: създава консултантския интернет проект Branchr.

Покрай Марк Цукърбърг и неговата история, много тийнейджъри откриха мотивация да започнат собствен бизнес. Британският ученик Кристиян Оуенс сяда пред компютъра още в началния курс. Той е едва 7-годишен, когато започва да прави уебсайтове. На 14 представя първия си бизнес проект, базиран на пакетна продажба на Aple-приложения. Заедно с разработчиците на проекта печели 700 000 фунта стерлинги. На 16 години създава VoteBundle и усъвършенства принципите за продажба на приложения. Малко по-късно пуска Branchr – сайт за реклама, работещ на принципа „пари срещу клик“. Две години след това заработва първия си милион.

„Моята цел е да стана лидер в световната интернет индустрия и мобилната реклама. Не знам къде ще работя след 10 години, но съм сигурен, че няма да се откажа от Branchr, докато капиталът й не достигне 100 милиона фунта стерлинги.“ 

super jams


Фрейзър Дохърти

Кога: на 16 години подписва договор с веригата супермаркети Waitrose за доставка на конфитюр и скоро доходите му надхвърлят 1 милион долара.
Как: разработва технология за производство на конфитюр без добавена захар.

Една история за това колко умело можеш да използваш възможностите, които са буквално под носа ти. Четиринайсетгодишният тийнейджър от Единбург е увлечен от кулинарията. Слабост са му сладката, приготвени по бабините рецепти. След няколко дегустации в местната църква, той започва да получава поръчки, които с времето се превръщат в неспирен поток от желаещи да получат „бутиков“ конфитюр. Така се появява марката Super Jam. Ученикът Фрейзър трябва да избира между средното образование и бизнеса си и естествено решението му е в полза на второто. Не съжалява нито за миг, защото успява да сключи договор за доставки на веригата Waitrose. Впоследствие започва да получава поръчки и от други вериги. Паралелно с разширяването на Super Jam, Фрейзер става активен поддръжник на благотворителни проекти и по-специално на The SuperJam Tea Partie – организация, която събира на чай самотни възрастни хора.

„Когато ме поканиха на първото корпоративно съвещание облякох костюма на баща си, който беше с размер и половина по-голям.“

dete milioner summly 04 

Ник Далозио

Кога: на 16 години печели 30 милиона долара.
Как: създава приложение за iPhone, обработващо новинарското съдържание за потребителите и го продава на Yahoo. След време Yahoo закрива придобития проект, в който е привлечен и самият Ник. 

Далозио учи в престижно частно училище и разполага с достатъчно свободно време за програмиране и разработка на видеоигри, без да пренебрегва образованието си. Така стига до идеята за универсална търсачка, която обработва стандартната новинарска информация и я предлага на ползвателя в синтезиран вид. Ник е едва 15-годишен, когато първото му приложение вече присъства в App Store под името Trimit. По-късно е привлечен от венчър инвеститори (осигуряващи рисков капитал срещу дял от компанията) от Хонг Конг. Стойността на сделката е 300 хиляди долара.

„В бъдеще ще има хиляди агенции, които ще се занимават с обработка на информация. Тази дейност ще се изпълнява от роботи.“

216b9aad04
Камерън Джонсън

Кога: на 12 години заработва първите си 50 хиляди долара от продажба на играчки в eBay.
Как: на 9 години започва малък бизнес с изработването на покани, обработени с фотошоп; на 12 препродава играчки, закупени на едро в eBay; на 13 стартира My EZ Mail - сървър за разпращане на електронни писма; на 15 лансира проекта си Surfingprizes.com за продажба на онлайн реклама.

На деветгодишния Камерън му се отдава да изработва поздравителни картички и покани, оформени с фотошоп. Дори създава малка компания за производството им - Cheers and Tears. На 12 години започва да купува играчки на едро и да ги продава в eBay и за по-малко от година печели 50 хиляди долара. На 15 години Камерън успява да създаде „класическа пирамида“ с продажбата на реклама на принципа „пари срещу клик“, в която включва свои съученици и приятели. Първия си милион заработва далеч преди да завърши училище. Става активна публична личност – участва в шоуто на Опра Уинфри, издава книги преведени на няколко езика. Продажбата на последния му проект за шестцифрена сума и последвалите интервюта в медиите, освен слава и пари, му носят и място в Топ 10 на най-перспективните млади жители на щата Вирджиния и в рейтингите на успелите млади американци.

„Бях на 15 години, а всеки месец получавах чекове на стойност 300 или 400 хиляди долара.“

OWni59s

Райън Рос

Кога: открива призванието си на три години. На 9 заработва първия си милион.
Как: продава яйца от семейната мини птицеферма, а по-късно започва да се занимава с инвестиции в областта на недвижимите имоти.

Възходът на Райън започва с продажбите на яйца от кокошките отглеждани в задния двор на дома му. Разбира се, в това начинание той е насърчаван и подкрепян от родителите си. Пласира ги по 3 долара дузината (12 броя). Търговията с яйца се оказва доходен малък бизнес. Следващият етап от развитието на малкия бизнесмен е услугата „косене на трева“ срещу 20 долара. За осъществяването на тази дейност той привлича по-големите си приятели и съседи, на които дава 15 долара от обявената сума. След време Райън прави следващия си ход – поливане на тревни площи срещу 200 долара (100 от тях дава на наемните работници). Натрупаните средства малкият предприемач инвестира в недвижими имоти. Всички преговори по закупуването на сгради, хокейна зала, баскетболна площадка и впоследствие хокеен отбор, водят от негово име родителите му.

„Мама ме научи на едно правило, което аз наричам „80-10-10“. 80% от печалбата инвестирам в бизнеса си, 10 % отделям за благотворителност, останалите 10% харча за себе си.

Източник: mel.fm
Снимки: интернет

Препоръчваме ви:

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен 
За разликите между българските и канадските тийнейджъри 
Уроците, които научих

 

Органични детски дрехи за многократна употреба, създадени от дизайнер, които пристигат по пощата. След като детето порасне, просто ги изпращаш обратно, за да ги използва някой друг, а ти получаваш нови в подходящия размер. Звучи супер, нали? Защо ли обаче имам чувството, че идеята на Вига Свенсон, която над десет години е реалност в Дания, в България може би няма да се приеме толкова радушно?

За да разбера как са нещата с употребяваните дрехи за деца у нас, се срещнах с две български майки юнашки и ги попитах какво е мнението им за детските дрехи втора употреба.

Майка 1 (син на 10 г.) – купува и не позволява нищо, носено от друго дете, да се доближи до гардероба на сина ѝ.

Майка 2 (дъщеря на 1 г. и син на 3 г.) – изварява и приема всички видове използвани, но запазени дрехи, които ѝ подаряват приятели или сама купува от детски магазини втора употреба.

Опорни точки на разговора: Практичност, пари, удобство, рециклиране, ка́рма.

Майка 2:

С употребяваните или така наречените дрехи „втора употреба“ при децата ситуациите са две. Майките приемат дрехи от свои приятели и познати. Във втория случай купуват въпросните дрехи от магазини втора употреба, както вероятно го правят и за себе си, защото това обикновено е трайна практика в едно семейство. В първия случай – аз с радост приемам дрехи от мои приятели. Първо, защото децата много бързо „преминават“ през дрешките, така че някои от тях изобщо не са носени. С радост ги приемам и предавам, защото това са спестени пари, които могат да се използват за забавление, пътешествия, морета и всякакви други неща.

Майка 1:

Аз не купувам дрехи втора употреба, защото не ми се налага да го правя. Имам възможност да ида в магазина и да купя дрехи на детето си, не купувам от най-скъпите, но избор има. Има по-евтини варианти, които в никакъв случай не са некачествени – за сина си купувам памучни дрехи, като търся да са широки, да са удобни, практични, да издържат на носене, късане, пране и така нататък.

Майка 2:

По отношение на магазините втора употреба аз нямам никакви скрупули. От всичките ми познати зная, че там можеш да намериш страхотни и интересни неща. Писнало ми е да обикалям по магазините, да виждам все едни и същи дрехи – много често скучни, еднообразни. Всъщност самата аз съм склонна да пазарувам така. С децата обаче е малко по-различно, защото идва момент, в който няма от кого да вземеш дрехи. На годинка или две е лесно да получиш, защото не ги износват. След това обаче децата бързо късат и ги носят по-дълго, защото растат по-бавно. И така вземането става по-трудно.

Майка 1:

Не купувам дрехи втора употреба по много причини – първо, не виждам какъв е смисълът да обличам детето си с дрехи, които е носил някой друг, при положение, че мога да го зарадвам с нещо ново и негово. Вярвам в енергиите и ка́рмите и не смятам, че дреха, която е поела друга енергия, макар и на детенце и на друг дом, трябва да влиза в моя. Не одобрявам такива неща и бягам от такива енергии. На някого може да му звучи много суеверно, дори глупаво, но това е моята теза, аз я защитавам и се стремя да живея без употребявани от някого вещи.

Майка 2:

По витрините на нормалните магазини виждам едни неудобни дънчици, някакви ризки, сред които не намирам интересни дрехи. Много хора искат да превърнат децата си в „малки дами и господа“, затова ги обличат неудобно и непрактично. Аз си представям децата си с дълги, широки и удобни панталони, с меки блузки. Ако се окаже, че в магазините няма такива, анцузи или спортни комплектчета, може би отново бих се обърнала към магазините втора употреба. Нямам никакви колебания по отношение на хигиената, колкото до ка́рмата – има майки, които се притесняват, че като облекат детето си с чужди дрехи, едва ли не веднага си навличат ка́рмата на тоя човек.

 19893711 10212186542432513 520115709 o


Майка 1:

Удобни дрехи в магазините (не втора употреба) има и на ниски цени. Може да е практично да купуваш употребявани, някои хора казват, че се спестяват много пари, но аз смятам, че детските дрехи не са голям разход, защото децата нямат нужда от такова огромно количество дрехи, каквото човек си представя. Моят син, например, има 3 чифта дънки, 3 чифта долнища на анцузи, 4 летни панталонки и 7-9 тениски. Ако ги превърнете в пари, ще видите, че сумата, която съм дала, не е никак голяма и всеки би могъл да си я позволи. Освен това има невероятни разпродажби, те са добра възможност за майки като мен да си напазаруват със солидно намаление доста прилични дрехи.

Бездетен:

А когато синът ти надрасне дрехите, какво правиш с тях? Би ли ги дарила на някой друг?

Майка 1:

Има една верига магазини, която приема стари дрехи, в замяна дават ваучер за нови. По отношение на даряването моят опит е следният – около себе си нямам майки, които са склонни да даряват или приемат дрехи. Няма и на кого да ги даря, помните какво се случи с дарените дрехи във „Враждебна“ и как бяха изхвърлени – бежанците, които идват, нямат нужда от дрехи, те имат достатъчно пари, пък и се дават достатъчно дрехи от Червения кръст.  Гледайки репортажи за бедни семейства с много деца, определено се трогвам и бих им пратила един колет, но това няма да им реши проблема по никакъв начин. Затова трябва държавна политика или дългосрочен ангажимент на неправителствени организации. На такива кампании бих помогнала, защото на мен тези дрехи не ми трябват, по-добре е да не се рециклират, а някой друг да ги използва.


Бездетен (към Майка 2):

А ако някой ден твоите деца те попитат: „Мамо, ти защо ме обличаше с чужди дрехи?“

Майка 2:

Това е голямата психологическа разлика между хората. Изборът не е само на финансова основа. Ето, например, Майка 1 като дете никога не е обичала да носи чужди дрехи. За мен най-любимите ми дрехи са били метнати от някой приятел. Досега не съм мислила за енергията на тази дрехи, но благодарение на това, че са носени от друг човек, те за мен придобиват по-голяма стойност от дрехите в магазина. Ужасно трудно и неприятно ми е да ходя по магазините и да гледам някакви облекла, които нямат душа. Много ми е трудно от всичките купчини и дрехи, провесени по някакви закачалки, да си избера нещо. Много по-лесно ми е да отворя гардероба на някой приятел и да кажа: „Ей, това е много яко, дай да си разменим!“. По този психологически модел за мен е много по-лесно да вляза в магазин втора употреба.


Майка 1:

Според мен този обмен трябва да се прави с обувките за деца, защото те са много скъпи. Говоря за хубавите, а не тези, с които децата си изкривяват краката, те струват повече от тези за възрастни. Аз купувам такива обувки, кракът му пораства и те остават запазени. Изпадам в ужас, когато събера една торба обувки и ги оставя до контейнера. Много ме боли, че здрави обувки отиват на боклука, но пак казвам – аз не знам на кого да ги дам.

20107030 10212186543312535 1675872135 o

Майка 2:

В крайна сметка всичко е въпрос на наслагвани навици и нагласи още от детството – в моето семейство има един такъв оборот, който протича дори и между бабите ми – непрестанно се купуват дрехи без да се погледне,  после се дават на някого…

Майка 1:

Прехвърлянето на дрехи е личен избор – има хора, които го правят и такива, които не желаят. Има обаче и други начини от носените дрехи да се извлича полза, които за нашата държава са чужди. Освен тази верига, която ги взима за рециклиране, друго няма. На запад тези дрехи се преработват и от тях се правят нови платове.

Бездетен:

Не мога да не те попитам дали това убива ка́рмата.

Майка1:

Едва ли, но тогава ти не знаеш, че са  го носили.

Бездетен:

Значи всичко е въпрос на нагласа. А прави ли ти впечатление, когато някой носи дрехи втора употреба?


Майка 1:

Прави ми, но ми прави добро впечатление, колкото и странно да звучи.


Майка 2:

Мен пък единственото, което ме спира да влизам в магазини е това, че аз нищо не разбирам от дрехи – нито първа, нито втора употреба. Не мога да купувам, не знам елементарни марки, нито знам кои дрехи изглеждат добре, още по-малко върху мен. За мен дрехите са една досадна нужда, с която трябва да се появявам пред хората.


В ролите на майките са нашите колеги от програма „Христо Ботев“ –  Росица Александрова (Майка 1) и Любомира Константинова (Майка 2).

Автор: Александър Христов

Източник: binar.bg  



Препоръчваме ви:

Какво да правим с ненужните дрехи
Добре дошли в клуба на идеалните майки

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам