Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Винаги ни е приятно да прочетем, че някоя звезда си има бебе. Веднага я виждаме в по-човешка светлина и ни става някак по-близка. Защото независимо дали се разхожда по червения килим, по жълтите павета или по черен селски път, всяка майка сменя памперси. Дали спи в имение за милиони долари или в панелен апартамент, няма никакво значение, когато бебето се събуди с писък и само мама може да го успокои. И така, нека си припомним някои от звездите, които ни усмихнаха с хубава новина през 2016 г.

  1. Джей Зи и Бионсе

n2

Бионсе съобщи в Инстаграм на всичките си фенове, че с Джей Зи чакат близнаци. Под снимката, тя пише: „Искам да споделя щастието си с вас. Бяхме благословени двойно. Изключително сме благодарни, че семейството ни ще се увеличи двойно. Благодаря ви за пожеланията.“

  1. Фарел Уилямс и Хелън Ласикан

n3

Хелън роди тризнаци през януари – две момченца и момиченце.  Официалният говорител на семейство обяви, че семейството е „весело и здраво“. Фарел със сигурност трябва да е много happy :) Семейството вече има син Рокет, роден през 2008 г., на когото е посветена песента от „Аз, проклетникът“. Очевидно Фарел е чаровен рапър и много елегантен мъж, но малцина знаят, че той строи огромен център за извънкласни занимания за деца в родния си град, а освен това е направил фондация за подкрепа на деца от рискови общности на възраст между 7 и 20 години. Фарел определено заслужава щастието си.

  1. Мила Кунис и Аштън Къчър

n4

 

Аштън обяви раждането на детето си на своя уебсайт в края на миналата година. Името на детенцето е супер сладко – Димитри Портууд Къчър. Момченцето е родено на 30 ноември. Димитри е второто дете на двойката.  По-голямото им дете е момиченце на име Уайът. Убедени сме, че Палавото мамче ще се справи страхотно и с второто си бебче. Просто й отива!

  1. Пинк

n5

 

Пинк обяви, че чака бебе със сладка снимка в Инстаграма си. Над снимката, на която се вижда, че е бременна, просто е написала „Изненада!“. На снимката, певицата е с 5-годишната си дъщеричка Уилоу Сейдж. Бебето Джеймисън Муун Харт се роди на 26 декември 2016 г. и отново го видяхме за първи път в Инстаграм.

n6

  1. Кевин Джонас

n7

Кевин от „Джонас Брадърс“ наскоро качи снимка на дъщеричките си в социалните мрежи. Двамата със съпругата му Даниел са кръстили малката Валентина Анджелина, а по-голямата се казва Алена Роуз. Кевин се ожени през 2009, година след като влезе в класацията на „Пийпъл“ за най-сексапилните мъже.  С Даниел вече имат две дъщери, да са им живи и здрави. Семейство Джонас имат собствено реалити шоу „Омъжена за Джонас“, с два сезона през 2012 г. и 2013 г.

 

  1. Натали Портман

n8

Натали Портман обяви, че със съпруга си Бенджамин очакват второто си дете след малкия Алеф. Новината бе поднесена на червения килим на филмовия фестивал във Венеция. Да им е честито! Натали е една от най-интелигентните и активни звезди на Холивуд. Завършила е Харвард, активно подкрепя хуманитарни каузи и говори иврит, френски, немски, арабски и японски.

 

  1. Мегън Фокс

n9

 

Прекрасната Мегън Фокс разкри, че е родила третото си дете от Браян Грийн на 4 август 2016 г. Бебето е момченце на име Джърни Ривър Грийн. Браво, Мегън, нека да ти е пълна къщата. Мегън държи децата си далеч от интереса на медиите и надали ще видим скоро бебчето.

 

  1. Лив Тaйлър

n10

 

Още една невероятна красавица – Лив Тайлър посрещна дъщеря си Лула Роуз през юли. Тя обяви събитието със сладка снимка в Инстаграм.

 

  1. Ан Хатауей

n11

 

Ан Хатауей роди първото си дете – момченце на 24 март.  Момченцето се казва Джонатан Роузбанкс Шулман. Да им е честито! Звездата изобщо не се прави на принцеса и освен прекрасните роли, които снима, подкрепя множество благотворителни, социални и политически каузи за правата на жените, децата и хомосексуалните.

 

10. Наталия Водянова

n12

 

Топ моделът Наталия Водянова роди пето дете през юни 2016 г. Детето е момченце на име Роман. Наталия Водянова ни е любима моделка, не само защото е многодетна мама, но и защото e истински филантроп, който подкрепя куп прекрасни хуманитарни каузи. Жени като нея са достойни за възхищение. Тя е истинска Пепеляшка на модния подиум, израсла в семейството на самотна майка с три дъщери, една от които е болна от церебрална парализа. След трагедията в Беслан, Наталия основа фондация, която построи 90 детски площадки из цяла Русия, включително и в Беслан. Сигурни сме, че освен красавица, тя е и чудесна мама.

 

Всеки от нас мечтае поне веднъж в живота си да стане свидетел на чудо. Понякога чудесата се случват, но трябва да бъдат забелязани. Един такъв тих вълшебник е д-р Петя Чавеева -акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина, ръководител на Сектора по фетална медицина в САГБАЛ „Д-р Щерев”. Тя оперира бебета, още докато са в утробата на майка си. Преди години никой не би помислил, че това е възможно, но сега е факт, който вече не звучи като сензация.

 

Какво научихте за медицината и лекарите, по време на обучението си в Лондон? Имали сте възможност да работите със специалисти, които създават и развиват феталната хирургия?

Лекарите са едни и същи навсякъде. За да си добър лекар, преди всичко трябва да си добър човек. Когато български лекар отиде в чужбина, разбира, че е подготвен. С гордост мога да кажа, че съм имала самочувствието, че съм обучен лекар. Такива бяха и моите колеги от различни точки на света. Мястото, където се обучавах, е интернационален център, най-големият в Европа. Срещнах колеги от Хондурас, Франция, Австрия, Руанда. Имах възможност да се сблъскам с различни класови и расови различия. Лекарите сме обединени от една обща идея, че трябва да сме добре обучени, за да можем да помагаме на хората. Това е мисията на моето поколение, да задържим на работа в България младите лекари, които много бързо навлизат в здравната система на Западна Европа, защото са добри. Да ги накараме да останат в България – това е мисията ни. Националността няма граници, както и желанието да бъдеш и да се обучаваш.
Какво беше нужно, за да се създадат и у нас условия за развитие на този клон от хирургията? Разкажете как стана възможна първата подобна операция и с какво ще я запомните?

Възможността да се обучавам при проф. Кипрос Николаидес в Лондон беше едно от желанията на проф. Атанас Щерев. Той е известен, че е иноватор в много сфери на репродуктивната медицина, бащата на инвитрото в България. При разговорите между проф. Николаидес и проф. Щерев, те бяха открили толкова много общи неща. Разликата е, че проф. Щерев работи в България, а проф. Николаидес – в Лондон. Проф. Щерев прави първото инвитро, а проф. Николаидес намира първите белези за синдрома на Даун и прави първите вътреутробни операции. Когато имаш дух на иноватор, искаш да направиш повече неща. Стремежът на един истински учен, какъвто е моят проф. Щерев, го накара да попита в Лондон – „Има ли шанс някой от България да се обучи на фетална хирургия, за да се развива тази специалност в страната и българските пациенти да имат възможност за достъп до такова лечение?“.
Не е лесно да си фетален хирург. Не са само многото научни материали и подготовката, това е основата, важни са и многото пациенти, които имах възможността да оперирам или да асистирам в подобни интервенции, с помощта на проф. Николаидес.   Така добиваш опит да пресяваш кои са тези, нуждаещи се от фетална хирургия. Хирург означава нещо страшно в съзнанието на хората, защото асоциира с „да оперирам, да режа“. Операцията трябва да е прецизно преценена, спрямо това кой наистина има нужда от нея. За подобна преценка се изисква много сериозно обучение.

Lazerna Ablacia 2048x1365

Има ли тенденция към увеличаване броя на децата с увреждания? Ако е така – какво е професионалното Ви обяснение за това?

С напредването на медицината, ако направим една представителна извадка от ерата, когато е бил открит ултразвукът – способът, чрез който можем да огледаме плода вътреутробно, преди 20 години апаратурата не е била достатъчно развита, за да представи образа на фетуса  достатъчно добре. Днес можем да заподозрем неща, които в миналото вероятно също ги е имало, но не са били забележими при тогавашното ниво на техниката. През годините няма повече фетални малформации, просто сега имаме все повече възможности за диагностика на базата на все по-добра апаратура и познание като част от системно обучение.

В интервюта много често призовавате феталната морфология да влезе в структурата на женската консултация. Каква информация дава тя за плода, която е от жизненоважно значение?

Феталната медицина е наука с много широко понятие. Ще насоча вниманието си към три основни прегледа, които винаги споменавам, когато някой ме попита какво е важно във феталната медицина.  През различните периоди от бременността получаваме различна информация. Ако между 11-13 г. с. трябва да изчистим проблема за евентуални хромозомни заболявания, предлагайки подробен ултразвуков преглед, комбиниран със скрининг, то през 20 г. с. трябва да видим как са развити отделните органи, дали има структурни проблеми. Ако има органи, които не са развити правилно, трябва да дадем прогноза дали би имало нужда от интервенция – фетална хирургия, или това са структурни дефекти, които без намесата на специалист по фетална медицина, биха имали добър изход. Феталната медицина е една динамична десциплина, която влиза в колаборация с други специалности – генетици, неонатолози и детски хирурзи.

Пътувате много и консултирате бременни жени от цялата страна. Какво е нивото на медицинските грижи за бъдещите майки извън столицата?

Столицата е мястото, където стратегически се развиват нещата, които после се разпространяват из страната. Асоциацията по майчино-фетална медицина тази година ще проведе втория си конгрес в България. Аз съм един от учредителите на тази организация. Това е част от нашата мисия, да направим достъпни знанията за все повече млади колеги, които искат да се развиват в сферата на феталната медицина. В днешно време можем да прикачим към електронната си поща файл със снимка от поредния си преглед с нещо, което ни се е сторило притеснително, и да го изпратим от Варна до София за консултация с колега. Това отнема не повече от 10 минути. Телекомуникации, телевръзки, телемостове – това е ежедневие в нашата болница. За мен това е нещо нормално, защото аз така съм свикнала и в Лондон. Условията са идентични, работата ми в България е сходна. Дистанцията вече не е причина за това да не се възползваш от добра медицина. Разбира се, за да се подобри нивото на женската консултация, трябва да се разшири възможността да се имплементират повече услуги, заплатени от НЗОК. Това е много болна тема за мен, защото смятам, че всяка бременна жена трябва да се възползва от достъпен преглед при специалист по фетална медицина по време на бременността си.

 

Какво може да излекува феталната хирургия на този етап от развитието си?

Състоянията, които тя третира, са много сериозни. Без подобна помощ децата, които се нуждаят от тези понякога животоспасяващи процедури, не биха имали шанс за благоприятен изход от бременността. В спектъра на феталната хирургия влизат различни аномалии – диафрагмална херния, нарушения на белите дробове, нарушения на плацентарната циркулация и други. България вече разполага с цялото оборудване и екип, за да бъдат нещата възможни. Но това са скъпоструващи услуги и оборудване и разходите трябва да се покриват от здравната каса. За да може България да има повече деца, трябва да се обърне внимание на всеки един елемент. Феталната хирургия е един от факторите за още един живот, които има шанс да бъде роден.

 

С каква продължителност са този вид операции? Как се понасят от майката и бебето?

Операциите са с продължителност до около един час. Влизайки в кухината на матката, няма как да стоиш продължително време. Трябва да оперираш бързо и да излизаш оттам. Това е стерилно място, там не се влиза, ако наистина нещата не са на живот и смърт. Кандидатите ми за фетална хирургия са бебета, чиито майки в моите очи са героини. Консултацията за това кой и кога трябва да направи подобна интервенция все още куца в българското здравеопазване. За да се подобрят нещата, ще отнеме известно време. Ние винаги заставаме зад пациентите си и в хубаво, и в лошо. За щастие, повече са хубавите моменти, преживяваме ги заедно с родителите. Трябва да бъдеш до пациентката си сякаш си до своята сестра. Правиш всичко, което се изисква от теб.

Какъв според Вас ще е следващият пробив на феталната медицина?
Винаги има нещо ново. Затова медицината не е точна наука, свършваща до определен етап. Плановете на нашия център са да включим още медицински грижи от сферата на феталната хирургия, разбира се, изисква се още обучение. Новостите навлизат! Имаме поглед за това каква е следващата ни цел. Много са хората, с които работим в чужбина. Привилегировани сме да имаме на своя страна почти всички действащи фетални хирурзи в Западна Европа. Те са мои приятели или професори, с които съм имала възможност да работя. Моят център е на нивото на всеки един от тези чуждестранни центрове, затова трябва да се боря за нещо ново. Нека да видим! Малка изненада. Вероятно ще имаме пробив на нови интервенции във феталната хирургия, отново с лазер.

Някои религиозни общности се изказват крайно отрицателно за феталната хирургия под претекст, че така се застрашава живота на плода. (Визирам официалното становище на Католическата църква например)  Какво бихте казали на родители, които отказват операция по религиозни причини?

Никога не казваме на родителите какво трябва да направят. Убедена съм, че трябва да предоставяме достоверна информация какво би се случило и какво не, ако се предприеме или не се предприеме фетална хирургия. Ако родителите са дълбоко убедени, че това е техният избор, аз ще уважа решението им. Ние сме тук, за да дадем най-коректната и компетентна информация и за да извървим заедно с пациентите избора им – рамо до рамо, но не да взимаме решението вместо тях, защото никога не можеш да ходиш в чужди обувки.

Как поддържа форма един фетален хирург? Чувала съм, че някои светила в тази сфера имат много сериозна лична програма за поддържане на форма, тъй като операциите изискват издръжливост и добра кондиция?

Един фетален хирург трябва да поддържа във форма мозъка си. Това ми доставя много удоволствие. Обичам да съм вкъщи и да чета нещо, което не е наложено от това, че съм се сблъскала със сложен случай, но просто отварям нещо публикувано, нещо ново, и това ми грабва интереса. Представям си как бих искала да го направя. Иначе как един фетален хирург държи в тонус своята практика – всеки месец имам възможността да пътувам до мястото, което наричам свой дом – Лондон.

 

Какво правите, когато не преглеждате и оперирате? Кой е начинът Ви за релаксиране?

Винаги има някой от многото ми приятели, които идват до България или аз пътувам при тях. Ние се виждаме два пъти в годината, на два големи конгреса и през останалото време имаме нужда да бъдем „хора“. Миналата седмица на гости ми беше д-р Мар Гил, която е интернационален лектор на тема: „Фетална ДНК в майчината кръв“. Тя дойде като Мар, моя приятелка, с която карахме ски на „Боровец“. Забавлявахме се, разведох я из „Сапарева баня“, показах й минералните извори и какво е сняг, който ти е почти до кръста. През нито един от дните не обсъждахме феталната медицина.

 

Интервюто взе Янка Петкова.

Снимките са от архива на д-р Чавеева.

2016 11 10 1124 260a 1000x1500

 

Във време на всякакви певчески формати, да чуеш нормално детско пеене е събитие. Нагледали сме се на 7-годишни, които опъват гласните си струни в имитация на някоя световна звезда, демонстрират диапазони и октави и къде успешно, къде не, докарват бленда на „дебела негърка“. Един ден малките звезди ще пораснат. Ако им е останал глас, след дългогодишното му малтретиране, може да и продължат да пеят. Ако не – задават се следващите седемгодишни.
Затова толкова се зарадвах на пим-памчетата. Чисти детски гласове, които звучат достоверно. И за любител е ясно, че с тях се работи грижовно и гласовете им се отглеждат, за да има за после. Това си помислих след снощния им концерт. Оказа се, че присъстваме на „битката на титаните“, защото на сцената се състезаваха два отбора за голямата награда – концерт в Роял Албърт Хол. Това, разбира се, е шега, подробност от сюжета на спектакъла, защото такъв имаше. В добрите традиции на всички тийн продукции, в които се надиграват или надпяват банди и тук ни предложиха противоборство – между „Обеля“ София и „Здравец“ Русе. Вярно, че идеята не е нечувана, но като очевидец мога да потвърдя, че битката беше истинска и много оспорвана. Дори публиката, съставена от родители, близки и приятели се върза на номера с подкрепата за любимия тим. Никак не беше странно например, че костюмиран възрастен мъж крещеше зад мен самоотвержено: „Здравец, Здравец, Здравец!“ Защото ние тия нещастници от „Обеля“ трябваше да ги надвикаме! И въобще не изглеждаше нелепо, защото певците на сцената бяха заразителни.
Чухме всичко – латино, италиански шлагери, рок класика, платинени поп хитове и великолепни български песни от Борис Карадимчев, Хайгашот Агасян, Георги Минчев… изиграни и преживени с великолепна постановка и хореография.
Това се случи на „Кастинг – битката на титаните“ – мюзикъл по идея на Борис Карадимчев. Сценарият и режисурата са на Александър Илиев. С децата работят диригентът Ирена Христова, ръководителят – Магдалена Немцу и педагогът Анна Симова. Водеща на кастинга бе Анна Симова, а лидери на отборите – Кръстьо Кръстев – Крис и Филип Дончев.
Кастингът очаквано завърши с равен резултат и тежкия хит от филма „Коса“ –  Let the Sunshine In. Аз обаче си „отнесох“ вкъщи  „Бяла тишина“. Не съм си представяла как ще звучи в изпълнение на детски хор, но сега вече си мисля, че трябва да се забрани на възрастни да я пеят. Особено ако по сцената, наред с чистите гласове, се носи и едно хартиено корабче.

Участията на Пим Пам можете да следите тук.

Автор Янка Петкова

Повечето лекари са големи чешити, с жестоко чувство за хумор, и това не е просто градска легенда. Може би е необходимо качество, за да избереш тази нелека професия, а може би се придобива впоследствие, един вид защитна реакция на психиката срещу ежедневния сблъсък с човешката болка и страдание. Независимо откъде се е пръкнал този лекарски хумор, представям ви най-забавните лекарски истории, споделени от приятели на стената ми. Някои са разказани от пациенти, други – от доктори, а трети са с червена точка и пристигнаха на лично съобщение, сами ще видите защо. Моля, ако сте под 18 години, да не четете нататък. Няма нищо твърде вулгарно, но… Може и да се постреснете малко.

Гинекологът, моят най-добър приятел

  • След секцио в интензивното вече втори ден съм свикнала на визитация да заемам широк разкрач. На поредната такава докторът влиза, аз вече съм отвита и разкрачена, а той ми казва: „Госпожо, завийте се, моля Ви, ще ви настинат прелестите, аз съм се нагледал на такива неща, не се впечатлявам“.
  • Преди години отидох притеснена на АГ в „Шейново“. Лекарят, чешит… Питам го: „Имам ли рак?“, а той: „Видя ли нещо, направо си за Централните.“ На което отговорих: „На Централните – ако имам парцел.“ Той не очакваше подобна „подлост“ от моя страна – да го затапя. Млъкна и ми запомни фамилията!
  • Докторът към съпруга ми, докато ме подготвя за нормално раждане:

– Изобщо да не се тревожите. Шием ги по мярка на съпруга.

  • Първескиня, отивам на ФМ, докторът не е от най-разговорливите, гледа, гледа, а аз стоя и си мисля как да наруша тишината. Изведнъж се изцепвам: „Колко тежи бебето?“, отговор: “ Е, кантар ли да мушна вътре?“ Шест години по-късно, отивам пак бременна с второ дете. Влизам в кабинета, той ме пита „Име?“, отговарям: „Петя“, „Фолк певица ли сте?“ Аз зяпнах, каква ти фолк певица, тоя човек откачи. „Нали фолк певиците са само с едно име.“
  • Докторът гледа за пола на бебето. „На момиче прилича“. Викам „Докторе, аз такова съм си поръчала, гледайте да няма грешка“. Той отговаря: „Какво толкова, ако съм сбъркал, нали помниш в родилната зала имаме специална ножица и изпълняваме желанията на пациентките?“
  • След куп перипетии и изследвания отивам притеснена при тогавашният ни гинеколог и с треперещо гласче питам „И сега, вече можем ли да мислим за бебе?“.

Той намества очилата, поглежда ме и отговаря „Точно с мислене не знам дали става, но може да опитате“

Няколко месеца по-късно, взирайки се в монитора на допотопните тогава видеозони, мърмори под нос: „Брех, от много мислене двойна работа ми докарахте.“ Близнаци…

  • Отивам на гинеколог да констатира бременност. Докторът ме поглежда и пита:

– Какво става?

– Ами, бременна съм, според теста.

– Хайде, събличай се от кръста надолу, само да сложа презерватива и те почвам.

След минутка се успокоих, че презервативът се слага на вагиналния ехограф…

  • По време на секциото: „Сега, като съм отворил корема, съм длъжен да огледам нещата. Виждам тук един прекрасен далак…“
  • Трето секцио. Младият симпатичен доктор се навежда над мен, както си лежа на операционната и замислено ми предлага: „Дали да не вземем направо да ви сложим един цип?“
  • След 10 часа в предродилна зала, вече ни мога да напъвам, нито искам, не чувам, не виждам, само си давам сметка, че акушерката скача върху мен като опитен кечист. Мъжът ми, който присъстваше на раждането, по едно време нададе победоносен вик: „Ето! Излизаааааа!“, след което млъкна рязко. Че излезе, излезе. Обаче чувам ошашавеният ми мъж леко истерично да пита: – Докторе, ама защо му е толкова голяма п*шката?!!!! Докторът: – Защото е момиче!

Щях да припадна от хилеж, ако имах сили, не само защото мъжът ми взе пъпната връв за пишленце, а и защото толкова исках момиченце, напук на всички „супер ясно показващи всичко“ видеозони и пълната увереност на доктора, че няма как да не е момче.

Акушерките разказват:

  • Влиза при мен пациентка, бременна:

– Добър ден. С контракции ли дойдохте?

– Ами, не. С автобуса.

  • На визитация сме при родилките. Решавам да ползвам новата терминология:

– Мили дами, време е да се вертикализирате. (С други думи да се изправите и раздвижите)

Какво намирам след 10 минути? Една от тях, родилка от предната вечер, се опитва да направи челна стойка в леглото… Оказа се инструкторка по йога.

Пациенти – хулигани

  • След няколкодневни „мъки“ /без никакви болки и контракции/ и неколкократно ходене до Шейново, откъдето ме връщаха, щото установяваха, че нямам болки и контракции – нещо, което и аз знаех отлично –  накрая се запънах в средата на двора с цигара в уста и казах, че вече е наложително да родя, щото са минали 10 дена от термина и не мога повече да търпя моя хубавец да излезе наяве. Исках да раждам нормално, а докторите искаха секцио. Аз не давах секцио, и исках нормално. И така, след три дни в опити на слагане на хапчета за предизвикване на контракции, разходки по двора, принудително пукване на водите и т.н. подробности ….. понеже нищо не се получаваше, се качих в операционната и седнах на масата. Дойде анестезиолог. Опита се да ми сложи епидурална упойка около 36 пъти. На 37-мия се обърнах, хванах го за гърлото, започнах да го душа и му казах, че ако на следващия път не уцели /имала съм била шипове/, ще бъде мъртъв, а аз дори и в затвора няма да ида. Тогава той се развика, че се отказва и да викат друг специалист. Тогава влезе Исус – моят спасител доктор. Жалко, че не му помня името. Сигурно така е трябвало. Помня обаче на шефката, на която съм й обещала един ден като имам време да я вкарам в затвора. Та влиза моя Исус, вижда ме като разярена тигрица как душа анестезиолога, грабва ми досието, чете и се разкрещява как колегите му са убийци и е трябвало още преди три дена да бъда оперирана по всички 10 точки …. некви си там техни неща. Слага си престилката и на бегом ме изстрелват на операционната маса. Вади ножа и таман да го забие в корема ми, се усеща, че не са ми сложили чаршаф и виждам всичко. Пипа ме по крака гузно и пита дали усещам нещо. Аз му отговарям, че си усещам всичко. Пак се разкрещява. Вдигат ме. Той ми бие някаква упойка. Слагат ме, връзват ме здраво, защото от многото упойки, започвам да подскачам на метър от масата, както съм си легнала … Пълно шоу. В следващия момент, докторът едва изчакал да ме хване малко упойката реже, вади детето, което аз виждам като негърче и започвам да се чудя кога аджеба съм била с чернокож. Преди да си тръгне докторът, моят Исус, от залата и да ме остави в ръцете на девойките да ме довършат, идва до мен и ми казва: Мойто момиче, това да ти е първото и последно раждане! – Защо бе докторе, питам аз! „Защото нямаше разкритие дори и сантиметър. Имаш толкова стегната мускулатура, че и посмъртно нямаше да се отвори. Друг път не си прави тези експерименти, чу ли? Ти си родена за друга работа, мойто момиче, а не да раждаш!“ (отсега предупреждавам мъжете читатели, че няма да издам коя е дамата)
  • Петгодишният ми син, успя да си счупи и двата крака в рамките на една година. При второто счупване, вече отработил процедурата в Пирогов, влиза смело в лекарския кабинет и казва на доктора: „Искам от синия гипс да ми сложите!“ А докторът му отговаря: „Че ти си цял рецидивист, щом и от гипс разбираш.“

Черен хумор:

  • На визитация сме, на 2 легло в 4-а стая лежи баба Дона, на около 86 години.

Докторът: – Бабо Доне, като идвах на работа днес се сетих за теб.

– А, как така бе, докторе?

– Чух, че бие камбаната.

Следваща стая:

– Как съм, докторе?

– Добре си, добре…. И носи много здраве на д-р Кузманов (който е починал).

  • Аз – студентка, в операционна сме. Вадят апендицит.

Още с апендицита в инструмента, лекарят се обръща до най-близката колежка с думите :

– Имаш ли котка, да ти го дам?

Тогава за сефте видях как някой припада като на анимационен филм :)))

  • Военен лекар след обстоен преглед: „Бъбреци е, но аз на тази лекция не съм бил.“ (това го мислех за виц, но дамата се кълне, че е истинска случка с неин приятел)
  • Периодично си втълпявам, че имам рак. Ама съм медицинска сестра и повечето лекари в болницата ме познават, та следя и да не ходя на преглед при един и същ, че ме майтапят после. След поредната мамография слизам в рентгена със снимките и там ги показвам на дежурния. Той ги гледа и казва: Не е добро качеството, ама вчера докараха нов мамограф, още е с найлоните ела да те видя на него. И аз, вече уверена, че той е видял нещо, ама мълчи, тръгвам като на заколение. И почвам да си разправям одисеята, при този ходих, вторият ме преглежда, третият ми прави скенер. И той ме преглежда и ми казва:

– Виж, ако искаш да си показваш циците, продължавай да обикаляш по прегледи. Но иначе да знаеш, че нищо ти няма.

  • Подготвят ме за операция на апандисит, правят ми кардиограма. Аз съм с мрачно настроение, а лекарите и сестрите, докато си вършат работата, разправят всякакви вицове и шеги. В един момент ми стана много смешно и се засмях и аз, а единият лекар с престорено сериозен тон ми казва: – Недей се смя сега, да не ти излезе после смешна кардиограма.
  • Действието се развива към 2001 година, ние завършваме училище, бал, кандидатстване за университет. Моя приятелка има безперспективна връзка и съмнения за бременност. Отива на гинеколог. Минава прегледа. „Бременна сте“, казва докторът. Тя изтръпва и главата й почват да бушуват възможни решения на ситуацията. След няколко мисли време, докторът: „Майтапя се! Виж как ти олекна и си щастлива сега“.
  • Годината е 1990, Шейново. Моята съквартирантка кара стаж за акушерка. Чула една женица онези градски легенди за промивки с топла вода и оцет след секс за предпазване от забременяване, ама вместо две лъжици оцет – разбрала две чаши оцет на литър вода …. Отива горката на преглед, едва си стои на краката и се примолва на акушерката да я вкара по-бързо! А докторът отваря вратата на кабинета и с цяло гърло, пред всички чакащи – “ Къде е оная с маринованата вагина?“
  • Отиваме, по соц-време с моята приятелка и колежка при ведомствената гинеколожка. Бяхме настинали, със съответното течение. След като прегледа и двете, лекарката възкликна: „Вие да не би да сте били при един и същи мъж?“
  • Моя приятелка и уважавана невроложка, изнася лекции, много е готина и си има приказка със студентите. Двама от нейните момци-студенти отиват на стадион Юнак през август и си купуват пълна екипировка за ски и ски – на супер разпродажба. Решават да си изненадат гаджетата (живеели заедно на квартира двете двойки) – на влизане във входа се обличат с новите придобивки, слагат и ски обувките, ските на рамо и гордо, гордо чаткат по стълбището към къщи. Показва се ЦРУ-то на блока – диво и заядливо бабЕ и започва да чучуниже: Ама какъв е тоя шум, това тропане?! Единият сладур се обръща и я перва със ските от рамото… Нелепо и за ужас на момчетата – бабата се плонжира и не помръдва …. Момчетата, ужасени от станалото побягнали, ама поне викнали Бърза Помощ! Три дни бабето го няма, те притеснени звънят на  докторката за помощ! Откриват бабенцето в Пирогов, на 10-тия етаж, в травматологията. Метат нашите хубавци белите престилки и бегом в Пирогов. Там обясняват, че са само втори курс, ама си мечтаели за ортопедия и травматология! Може ли да влязат и да разгледат  Старшата, млада и готина, веднага ги запознава със случаите … Стигат до стаята на клетото бабЕ и старшата казва – Ама тука сега не можем да влезем! При пациентката има психиатър! – Е как, защо, нали е травматология – какво й е? – Абе паднала е женицата във входа, пукната е само шийката на ставата. – А защо психиатър? – Е, как защо?! Бабата се кълне, че са я бутнали скиори? Вие да сте виждали скиори през август?
  • Моя колежка и добра приятелка е нощна смяна в частна клиника, където по правило пациентите са строго перспективни. Обаче нея вечер се случило едно 95-годишно бабенце оперирано. И тъй като е рискова пациентка, докторът казал: „Аз живея срещу болницата. Ако има нещо, звъниш и идвам веднага.“ И посред нощ мониторът пищи на асистолия…. демек на умряло. Хуква горката през глава, гледа права линия на монитора и бабата клепа отдолу. Нашата я хваща и я разтърсва: „Как си, бабенце? – Добре съм. – Абе, как ще си добре? Ти си умряла!“ И хуква веднага, набира доктора и му предава ситуацията буквално. А той: „Хайде сега, моето момиче, иди и намести електродите на пациентката.“ А тя ми вика: Значи, по-голям срам в живота си не съм преживявала.

Можете да споделите в коментарите и вашата забавна докторска случка  Със сигурност имате някоя такава в семейната история. Умишлено изтрих всички имена – и на лекарите, и на пациентите.

1 година, 4 месеца и 5 дни, откакто имам най-прекрасното момиченце  на света. Трябва да го заслужа. Трябва да го опазя. Трябва да съм най-добрата майка на света. Трябва да съм перфектна. Трябва да… Трябва… Трябва…

Чистя къщата със скоростта на механик от Формула 1, минавам пода отново и отново, вдигам паднали играчки, мия пода, вдигам паднали играчки, мия пода. Дъщеря ми хвърля всичко по мен от кошарката си и се залива от смях. Аз започвам да се дразня, скарвам се, излизам от стаята.

Съпругът ми се обажда. Ще излизаме сами. Само двамата. За първи път от 1 година, 4 месеца и 5 дни. Казва ми, че няма билети за театър. Трябвало по-рано.  Разбира се, че е трябвало по-рано. Хората разполагат със с-о-б-с-т-в-е-н-и-я си живот и го планират година напред. Сядам на пода, прегръщам парцала и избухвам в плач. Оплаквам себе си, съдбата си, съдбата на детето ми, съдбата на всички майки на света, които някога са имали личност, професия, приятели, хобита, интереси и свободата да разполагат с всички тях тогава, когато си поискат. А аз така ще си остана завинаги –  ще ми се губят все повече думи, ще усъвършенствам все повече чистенето на пода, докато бавно и сигурно забравя коя съм и откъде съм се взела.  Плача върху мокрия парцал и не знам как да погледна детето си в очите и да му кажа, че провалих всичко още преди то да е започнало. Перфектността, която трябваше да се настани изящно върху нашите отношения и живот изсумтя пренебрежително и хукна в галоп, спокойствието избяга с писъци, а хармонията се гърчи в истеричен смях.

Направих всичко, както трябва – планирах себе си, планирах баща, планирах бременност, планирах раждане, планирах безкрайно търпение, сили, радост и вдъхновение. Изгоних всички, които искаха да ми помагат в отглеждането, защото детето има нужда само от майка си и баща си и от никой друг. Дните и нощите се сляха. Всичко беше съобразено с графика на детето, с нуждите на детето, с детето и пак с детето. И ето ме след  1 година, 4 месеца и 5 дни, мокреща парцала с категоричността на сълзите си, че ще я карам така до смъртта си или както се оказва по-късно, докато не ми дойде акъла в главата, или още по – точно, докато прекрасното ми дете не порасне достатъчно, за да идва на театър с нас.

Защото аз, независимо от изводите и тъжният ми валс с парцала,  не се промених много и години по-късно. Оказа се, че отново съм планирала втората си бременност безобразно късно, поради страховете, че прекрасното ми първородно дете ще си съсипе приказното детство, душата и живота, за да ги дели с друго дете, да се съобразява с него и да страда по мен. Сега много  ме е срам и от двамата. Но поне вторият път танцувах повече с децата си, отколкото с парцала.

Знам, че съветите за лелеяната перфектност в бременността, майчинството и възпитанието на децата валят непрекъснато и отвсякъде и от приятен скреж са се превърнали в досаден пърхот. Знам, че когато ви се роди дете ви идва да направите клада от всички прочетени по темата книги и да започнете да пишете своя собствена. Знам, че все още не е открито нищо, което да компенсира съня и умората и това прави всичко останало празно и напълно ненужно.

Но вече знам, че:

  1. Вие не трябва да бъдете перфектни майки. Дори не трябва да сте добри през цялото време. Достатъчно е да бъдете нормални.
  2. Децата се раждат изключително интелигентни. Те няма да ви забравят, ако прекарат няколко часа седмично с други хора
  3. Отговорността е най-смазващото, задушаващо, обезкървяващо проявление на майчинството. И точно затова тя задължително трябва да бъде споделена, а не да бъде само ваша.
  4. Бащите са онези неврастенични същества, които играят на плейстейшън, докато така нареченото им дете си напъхва 17 части от лего в носа. Съпрузите ви обаче, ви обичат толкова много, че ако им покажете как, биха могли да сложат памперси, без да причинят луксация на бебето, да го нахранят, без да го задушат и да наврат легото в собствения си нос, за да съчувстват на болката от разранените ви зърна. Опитайте да ги научите как да бъдат бащи. Ще останете изумени от ентусиазма им.
  5. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“. Родителите ви са прекрасни хора, дължите им всичко, обичате ги и ги почитате. Но те не са родители на детето ви. Нито членове на новото ви семейство. Вие сте!
  6. Никога повече няма да е същото. Не се заблуждавайте. Нито нощите, нито дните, нито почивките, нито работата. Нищо няма да е както преди. Колкото по-рано го приемете, толкова по-добре. Личността ви се е разширила, душата ви се е разширила, семейството ви се е разширило, мечтите ви са се разширили, целият свят се е разширил, за да направи място на вашето детенце, а вие се тръшкате, че имате една дупка повече на колана си.
  7. Храненето, хигиената, играчките, дрехите са изключително важни за здравето и развитието на вашето дете. Но най-важни сте вие. Не се забравяйте. Не се избутвайте с парцала в ъгъла, не се обезцветявайте, не пресъхвайте душата си и не набръчквайте сърцето си. Защото един ден няма да си простите.

Отключвам входната врата след дълъг, но удовлетворяващ работен ден. Дъщеря ми е изчистила и подредила навсякъде. Посреща ме с чаша ароматен чай и билети за театър. Момчетата се прибират и ни подаряват току-що набрани теменужки.

14 години, 6 месеца и 15 дни, откакто отново дойдох на себе си.

Тази прекрасна история ни разказа Ина, автор на още два чудесни текста за тийнейджърския гардероб и възпитанието, които може да прочетете тук и тук. А още по темата за идеалната майка и съществува ли такова животно от мама нинджа ще намерите в тази статия.

Как се прави литературен анализ на лирическо произведение – с примери за литературни тропи и отговор на въпроса „Какво е искал да каже авторът“

Из наръчника ни за родителите

Покрай истерията с подготовката за матурите, усетихме вълна от напрежение в родителите, които се затрудняват с елементите на литературния анализ. Затова решихме да направим своеобразно показно. Моля, бъдете снизходителни, това е материя, която не може да избяга от субективната преценка и някои от тълкуванията ни може да ви сторят спорни.

Избрахме „Кобилкина в Лондон!?“, което според нас е особено подходящо, тъй като изобилства от литературни тропи и похвати. С благородното съдействие на неговия автор – поетът Любен Дашев – талантлив лирик, циник и понякога епик – ще проследим фазите, през които минава лирическия говорител. Ето и самото произведение, с което вероятно не сте запознати, защото все още не се изучава в прогимназията:
КОБИЛКИНА В ЛОНДОН?!

Ти беше ни любовна билка,

възбуждаше и страст, и смях:

една разгонена кобилка,

свеж символ на самия грях.

Косата с огнената багра

и тези пъстрите очи,

ни действаха като виагра,

страхувах се, че ми личи…

Кому оставила нас, мила,

защо за Лондон отлетя –

ми те си имат там Камила,

макар че доста одъртя.

Реши внезапно и замина,

от Лъвов мост-Тауър бридж,

сега до някоя камина

играеш с някой лорд на бридж…

Навярно от това си горда-

намери примамлив обект,

но я сравни във секса лорда

със тъмен нашенски субект?!

Защо забърка тая каша-

стъжни интимния живот,

виж наша Маша, а, Наташа-

вернись опять, наооборот!

Кога отново ще те видим,

да чуем твоя меден глас-

от Малко Тырново до Видин

царува сексуален „пас“.
Стихотворението е вопъл на отчаян мъж, изправен пред ужаса от загубата на Кобилкина. Темата е изнесена и поставена още в заглавието. Лирическото произведение категорично може да бъде определено като елегияТова е лирически жанр, в основата на който стоят трагични преживявания; изразява дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност.
Условно можем да го разделим на три микротекста, които са своеобразно описание на състоянията, през които минава лирическият говорител, който в случая е и лирически герой.
В първата част той с носталгия си спомня за времената, когато известната сексоложка вършееше из нашите ширини:
„Ти беше ни любовна билка,

възбуждаше и страст, и смях:

една разгонена кобилка,

свеж символ на самия грях.

Косата с огнената багра

и тези пъстрите очи,

ни действаха като виагра,

страхувах се, че ми личи…“

Уникална находка са метафорите и сравненията, с които са изпъстрени тези първи стихове. Кобилкина е „любовна билка“, „разгонена кобилка“, „свеж символ на самия грях“. Да, тя е всичко това. Следват красноречиви епитети, които подсилват въздействието от портретната характеристика на героинята – „огнената“ багра в косите и „пъстрите“ очи, които мъжът не може да забрави. Което го предизвиква към признание:
„ми действаха като виагра,
страхувах се, че ми личи…“
Много находчиво тук авторът е прибягнал до апосиопезата („внезапно замлъкване“), подчертана с многоточие в края на стиха, което оставя на въображението ни картината как точно му личи. Тази незавършена синтактична цялост на изречението създава експресия, изважда на показ дълбочината на чувствата и ни подготвя за избухването във втория микротекст:

Кому оставила нас, мила,

защо за Лондон отлетя –

ми те си имат там Камила,

макар че доста одъртя.

Реши внезапно и замина,

от Лъвов мост-Тауър бридж,

сега до някоя камина

играеш с някой лорд на бридж…

Навярно от това си горда-

намери примамлив обект,

но я сравни във секса лорда

със тъмен нашенски субект?!

Лирическият герой пита обекта, причинил му душевни страдания: „Кому остави нас, мила“. От една страна, той все още изпитва топли чувства и това доказва обръщението „мила“, което създава усещането за съкровеност, от друга – въпросът „кому“ поставен в „дательный падеж“ придава стилистична украса на болезненото питане. Все пак известната сексоложка е от руски произход, факт, който не е за пренебрегване. В следващите няколко строфи сме свидетели как ескалират чувствата и се повишава глаголната температура на стиха: „реши“, „замина“, „играеш“, „намери“, „сравни“. Това струпване на глаголи не е случайно, то е израз на дълбокото огорчение на лирически герой/говорител от продажното поведение на неговия идол, за да завърши с откровеното недоумение:
„но я сравни във секса лорда
със тъмен нашенски субект“
Тази антитеза (противопоставяне) на импотентния лорд срещу загорелия балканец, доказва безсмислието в действията на героинята и явната й продажност.
Но всичко това ни подготвя за решаващата трета част (микро текст):
Защо забърка тая каша-

стъжни интимния живот,

виж наша Маша, а, Наташа-

вернись опять, наооборот!

Кога отново ще те видим,

да чуем твоя меден глас-

от Малко Тырново до Видин

царува сексуален „пас“.

Отново изобилие от въпроси, израз на отчаянието на лирическия герой/говорител. Той обвинява и едновременно моли. Обръща се към обекта на своята експресия на руски език, в стремежа си да се приближи до натюрела на героинята и да постигне по-високо ниво на убедителност: „вернись опять наоборот“. Тук вече сме свидетели на възходяща градация (климакс), която говори за ескалация на отчаянието и най-големия страх на мъжа – сексуалният „пас“. Да не говорим, че синекдохата  (заместването на наименованието на един предмет или явление с друго на основата на количествено отношение и връзка) „сексуален пас“ е търсеният въздействащ финал на елегията. В края на краищата става дума за рязко количествено намаляване на сексуалната активност „от Малко Тырново до Видин“ и това съвсем не е хипербола.
Ето защо героят отправя своя зов за завръщане!

Матури наближават, учители треперят, майки се вайкат, деца се чудят какво става… Ето какво ни разказва една майка, на която Ботев не прости.

„На прощаване”
литературните колизии на една майка
Ако ви дразнят колизиите в заглавието, то е защото не сте запознати с учебното съдържание по литература за седми клас. На мен ми се наложи, дъщеря ми е седмокласничка и над главите ни е надвиснал тъмният облак на матурите. Прибавяме към това обстоятелство и факта, че възрастта 13 години е рай за хормоните и предполагам ще ви стане ясно, защо толкова се вживявам в литературните анализи.
Предвид сложността на ситуацията, за която споменах в началото, реших че е назрял моментът да ударя едно рамо на детето. Мисля се за жена с умерена интелигентост. Навремето се справях добре с въпроса: „Какво е искал да каже авторът?”. Може би твърде далечните спомени ми вдъхнаха самоувереност, да си предложа услугите, и да нагазя в учебното съдържание.
Като първо впечатление установих, че нещата са се променили доста. Бих казала – очаквано, минали са десетилетия, вече сме друг век, друг строй… но със задълбочаването ми се избистри и извода, че съм безпомощна – с този учебник, и с тази програма.
Оказва се, че вече няма лирически герой, защото има лирически говорител. Освен това някогашните „части на произведението” сега са микротекстове, всеки от които има собствена подтеза към основната теза. Следите ли ми мисълта? Не мога да разбера някои актуализации по термините в литературния анализ.
Другата „приятна” изненада е изобилието от литературни тропи, които се предлагат на вниманието на пуберите. Няма да ви обяснявам какво значат (ще трябва да преписвам) – уверявам ви никога до момента тропите не са ви били необходими, няма да бъдат и на днешните седмокласници. Ако някой може да ми обясни защо трябва да се изучават в седми, и който и да е друг клас – литота, синекдоха, анафора, епифора, антономация и мейозис – ще замълча завинаги.
Имам обаче вече любими литературни фигури – климакс (възходяща градация) и антиклимакс (обратното). Обяснявам си това пристрастие с възрастта.
Сега разбирам колко бедни са ни били възможностите за анализиране навремето – тук там някоя метафора, епитет, сравнение, олицетворение, хипербола, евентуално – градация, за престиж.
Откровено недоумявам каква е необходимостта от тази тежка литературна артилерия във възраст, в която драмата на лирическия говорител категорично отстъпва пред борбата с акнето.
Да оставим сухия анализ, да се обърнем към чувствата на лирическия говорител (повтарям си го, за да свикна).
Аз харесвам стиховете на Ботев, знаех повечето от тях наизуст (така беше по програма, не че ми се е налагало да ги рецитирам в живота) и никога не ми е било трудно да обясня емоциите, които ми създават. Не е сложно да определиш какво изпитва човек, който е взел решението да се принесе в жертва на мечтата си за свобода. Оказва се, че днес Ботевите стихотворения трябва да бъдат разяснявани много дълбоко, за да бъдат разбрани. Гледам въпросите в учебника – защо е на прощаване; какво значи да се простиш с някого; защо лирическият говорител се обръща към майка си; защо иска майка му да предаде неговия завет (още една неразбираема за седмокласника дума) на братята му? Това са въпроси, на които мога да отговоря, дори без да се замисля и навремето беше така. Оказва се обаче, че младите българчета (простете ми обобщението) са слаби в патриотичната част. Извинете за въпроса, но вие вкъщи работите ли по патриотичното възпитание на децата си? Защото аз явно не работя. Архаични са й тия думички – родина, родолюбие, свобода. Разбира ги, но някак липсва възторгът.
Като казах архаични – трябваше да обяснявам какво е мегдан и какви са му функциите. Детето изпадаше периодично в недоумение пред поредната непозната дума и недоумяваше защо му се налага да учи това, след като не разбира половината текст. Мисля си, добре е, че разговорът ни е на четири очи. Ако ни чуят експертите от МОН, не само ще редуцират, ами директно ще ампутират Ботев от програмата. Е, не обясних какво е мегдан с разяснението, че това е някогашният фейсбук – струваше ми се скандално и обидно за Ботев, но сигурно дъщеря ми щеше да ме разбере по-добре. Не й се видя особено „идейно“ да се събират всички в центъра на селото, за да си обменят новини. Пак казвам – да ме прости Ботев.
Реших да се задълбоча в учебника, май за последен път, защото почнах да си мисля, че аз не го разбирам това произведение. Така попаднах на разяснението: „Основен герой е лирическият говорител. Той представя себе си като типичен, но същевременно и богато индивидуализиран бунтовник! ” … Тук вече вдигнах ръце.
Всъщност, за да не бъда черногледа, ще призная, че имаше и добри находки: „Представете си, че Христо Ботев и неговите четници не бяха слезли при Козлодуй, а бяха продължили до Австрия и Унгария и бяха станали градинари.” Как биха се развили нещата ги питат.
Отговорът, мисля, е по силите дори на четвъртокласник: „Щяха да работят по чуждите градини и да пращат пари на семействата си в България, за да преживяват.”
Това ми дава повод за край възторжено да възкликна: Ето защо Ботев е актуален и днес!

Автор: Янка Петкова

Не мога да не допълня и част от своя опит със съвременния литературен анализ. Все пак, филолог човек съм, макар с английска филология, навремето съм държала кандидатстудентски изпит и по българска литература, подготвих се при изключителната професор Клео Протохристова (то само името, като чуе човек, и му идва да се поклони, а тя действително е уникален преподавател), като на всичкото отгоре изкарах и една от най-високите оценки на изпита (за свое собствено учудване, че тогава много ме тресеше любовта и то не към литературата, а към един Иван, този същият де, но това е съвсем друг въпрос). Всъщност исках да кажа, че винаги съм била много добра по литература, затова можете да си представите върховното ми изумление, когато учителката на Теди ми написа четворка! Ами да, детето нещо се беше оплело като пате в кълчища в математиката и не успя да си напише домашното по български, девети клас беше, примоли ми се – Хайде, мамо, ти ги разбираш тези неща, и аз му спретнах един бърз анализ на литературно произведение по нашите си правила от миналия век. И на другия ден – щрак, четворка! Теди възмутен ми заяви: Мамо, излагаш се. Забрави повече да ти дам да ми пишеш домашните.

Попаднах на една статия точно преди коледните празници и си признавам откровено, че реших да я оставя настрани, докато не приключи сезона на баклавата, сармичките и капамата.

И ето сезонът отмина, и макар все още да не личи, идва пролет и скоро ще хвърлим дебелите, размъкнати пуловери и широките якета и истината ще блесне. Не знам как сте вие, но в края на всяка зима аз съм поне с два килограма нагоре. Не само заради заради тази прословута нужда на организма да се позапасим с мазнинки през студения сезон, с която се оправдаваме, но най-вече заради по-калоричното зимно меню и намаленото движение. Два килограма не са кой знае какво, си казвам. Може би. Но ако не ги смъкна напролет, а догодина натрупам още два? И така за 10 години – двайсет килограма? Май не е добра идея.

Ето и въпросната статия, която ме кара да се замисля, че трябва да променя или менюто, което у дома е точно традиционно като ястията на мама. Или да увелича движението. В близките месеци ще публикувам от време на време някоя диета или поне съвети за по-диетично хранене от специалисти, които ми се струват достатъчно лесни за прилагане и здравословни.  Ако не сте на тази вълна, можете просто да ги отминете. 

Изследване на London School of Economics показва, че глобализацията води до здравна катастрофа, създавайки поколение от хора, които изразходват твърде малко енергия. Младите се нуждаят от далеч по-малко калории спрямо родителите си.

Проучването на  данни събирани в продължение на 30 години, доказва, че проблемите със затлъстяването се дължат, до голяма степен, на модерния начин на живот. Новите технологии помагат на хората да комуникират, работят и да се социализират без да се налага дори да стават от дивана.

Това означава, че традиционните ястия, приготвяни от родителите ни, са твърде калорични за нашия начин на живот.

Конкуренцията и търговските облекчения водят и до сериозен спад в цените на храната. Повечето хора имат достъп до почти неограничено количество калории. От друга страна, традиционните хобита, свързани с движение, се заменят от виртуални такива.

Препоръчителният прием на калории дневно (2500 за мъж и 2000 за жена) е изчислен след Първата Световна Война. През онези времена, на хората им се е налагало да извършват много повече движения в ежедневието си. Според последните проучвания обаче, тези дози са твърде големи за нашето съвремие. Учените твърдят, че хората трябва да отвикнат да ядат колкото родителите им са ги учили.

Д-р Джон Коста-Фонт, един от авторите на изследването казва: „Животът през 21 век е работа на бюро и 3 до 4 хранения на ден. Това води до консумация на много повече калории, отколкото са ни нужни. Все още се храним както родителите ни са се хранили. Още по-лошото е, че се движим далеч по-малко от тях. Вече няма нужда от срещата лице в лице. Хората просто могат да използват Skype. Никой не ходи пеш – вместо това имаме коли, автобуси и метро. Забавянето на начина на живот, обаче, не е довело до промяна в хранителните режими. Храната, която приемаме, е твърде много спрямо енергията, от която се нуждаем. Ако хората бяха активни, колкото са били преди 30 години, дневният препоръчителен прием на калории би бил нормален. Много е трудно да променим хранителните си навици, но е наложително да започнем да ядем по-малко.“

Проучването търси връзката между глобализацията и затлъстяването, като измерва два основни страни – икономическата, която води до намаляването на цените на храните и социалната, която отговаря за намаляването на движението.

Затлъстяването се е увеличило тройно за последните 30 години. В световен мащаб над 6 милиарда евро са разходите свързани със затлъстяване и още 9 милиарда за диабет.

Авторите на проучването са открили силна зависимост между глобализацията и затлъстяването – 23.8% ръст в затлъстяването при само 4.3% повишен прием на калории.

По тази причина повсеместно се налагат допълнителни данъци на напитките със съдържание на захар над 5 гр. на 100 мл. Освен това все повече се набляга на спорта в училищата и създаването на хранителни и най-вече двигателни навици.

Заключението е, че борбата със затлъстяването зависи изцяло от хората. Всеки трябва да се научи да приема правилното количество калории, спрямо начина си на живот.

Оригиналната статия можете да прочетете ето тук.

Това беше от мен. Почвам с първата стъпка още днес и ви обещавам да я спазвам. Край със захарните изделия и шоколада. Децата ще си ядат десертите, защото те са постоянно в движение, но аз реално нямам нужда от кексчета, сладкиши, а даже и баклава. Поне до другата зима

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Добри хора

Добри хора

18 Ян, 2020 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам